Избор на метод в тълкуването на Откровението – V

Начало » Откровението » Избор на метод в тълкуването на Откровението – V

Английска Библия отворена на ОткровениетоКакто вече сме посочвали, главите от петнадесета до края на книгата Откровение са силно есхатологични и затова изборът на метод в тълкуването им не представлява проблем. Те касаят предимно периода, когато благодатното време на човечеството е приключило и е съвсем нормално при тях да наблюдаваме придвижване към една кулминация, т.е. наличие на прогресия.

Истинското предизвикателство представляват първите четиринадесет глави на книгата. Там имаме четири серии от видения – виденията за църквите, печатите, тръбите и сатанинското триединство. Въпросът тук е, дали виденията за печатите, тръбите и сатанинското триединство повтарят времевия период оформен от видението за църквите разглеждайки го от различни перспективи или всяко следващо започва от края на предходното като време? Този въпрос наистина е важен, защото от отговорът му зависи, дали някои от най-важните пророчества на Откровението трябва да бъдат приети като нещо, което тепърва предстои да се случи или пък по-голямата част от тези пророчества вече се е изпълнила и трябва да наблюдаваме само последните им части.

Например според някои тълкуватели случващото се при видението за печатите (гл. 4-7) следва хронологически видението за църквите (гл. 1-3), а видението за тръбите (гл. 8-11) следва хронологически видението за печатите. С други думи, тук те виждат наличие на прогресия. Те смятат, че видението за църквите стига до нашите дни, а събитията описани в печатите тепърва предстоят да се случат, като след тях ще се случи казаното в тръбите и т.н. Естествено, че в този случай интерпретирането на тези пророчества ще бъде много различно от това на подхода, който приема, че въпросните пророчества се случват паралелно и че по-голямата част от тях вече се е изпълнила.

В статиите Избор на метод в тълкуването на Откровението – I и Избор на метод в тълкуването на Откровението – II представихме основанията на адвентистите да използват метода на рекапитулацията за тези части на Откровението. С други думи, адвентистите вярват, че четирите видения от историческата част на Откровението – виденията за църквите, печатите, тръбите и сатанинското триединство – обхващат един и същи период разглежайки го от различни перспективи.

Нека сега да разгледаме и някои други указания в тази връзка. Въпреки че тази тематика може да изглежда скучна, въпросите, които засягаме тук са от огромно значение за разбирането на Откровението, а от там – и за разбирането на Божиите действия в историята на човечеството и последните събития. Всички искаме да знаем, какво ще се случи в края на човешката история. Книгата Откровение ни дава достатъчно информация по въпроса, но за да я разберем, се нуждаем от правилния метод. Затова нека да разгледаме още някои основания за прилагане на метода на рекапитулацията в тълкуването на първите четиринадесет глави на Откровението.

1. Анализ на въведенията към първите две серии в Откровението.

Трябва да започнем с първите две серии на Откровението. От голяма важност е да се разберат приликите и разликите между тези първи две серии – седемте църкви (Откр. 1:10-3:22) и седемте печата (Откр. 4:1-8:1), защото това ще ни помогне да разберем, дали второто започва да се изпълнява като време, след като първото вече се е изпълнило или и двете обхващат един и същ период. Това пък от своя страна ще ни покаже, кой подход е правилния в интерпретирането им – прогресията или рекапитулацията.

Тъй като тук имаме преминаване от писмо към апокалиптика – една драстична разлика в обстановката и персонажите – някой може да си помисли, че втората серия следва като време на изпълнение първата, т.е. че при тях се наблюдава прогресия. Както вече разгледахме в статията Избор на метод в тълкуването на Откровението – IV, прогресия съществува във всички въведения на виденията, така че тя съществува и във въведенията на тези серии, но само там.

За да разберем, дали серията за печатите следва хронологически серията за църквите, трябва да откроим техните времеви рамки. Най-интересното е, че при тези серии дори само анализа на въведенията им е достатъчен, за да разберем, за кое време се отнасят. Затова нека да ги анализираме. Въведението на Серия I се намира в Откр. 1:10-20, а това на Серия II – в Откр. 4 и 5 гл.

Долната схема показва някои от приликите и разликите в тези две въведения:

Схема на приликите и разликите във въведенията на първите две серии на Откровението

Някои неща тук са очевидни. Общото между двете въведения е, че и двете са въведителни сцени в храмова обстановка. Различията между тях са, че едното е в писмената част на Откровението, а другото е в апокалиптичната му част.

За целите на този анализ обаче ще ни е нужно да установим малко по-подробно естеството на приликите и разликите между тези две въведения. Достатъчно ще е да разгледаме само началото на всяко от тези въведения.

1) Началото на въведението на първата серия (Откр. 1:10-20), което е в писмената рамка на Откровението:

“В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши на книга и прати го до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия. И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника” (Откр. 1:10-12).

2) Началото на въведението на втората серия (Откр. 4, 5 гл.), което е в апокалиптичната част на Откровението:

“След това видях, и ето врата отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мен като тръба, казваше: Възлез тук и ще ти покажа това, което трябва да стане подире. Начаса се намерих в изстъпление чрез Духа и ето, престол беше поставен на небето и на престола седеше Един” (Откр. 4:1, 2).

Да обобщим приликите между случващото се в писмената и апокалиптичната част:

ПРИЛИКИ ПИСМЕНА ЧАСТ АПОКАЛИПТИЧНА ЧАСТ
Глава 1 Глава 4
Какво се случва 1. Изтъпление в Духа (ст. 10)

2. Чуване (ст. 10)

3. Виждане (ст. 12)

1. Виждане (ст. 1)

2. Чуване (ст. 1)

3. Изтъпление в Духа (ст. 2)

Каква е обстановката Светилище (ст. 12-16) Храм/Светилище (ст. 2)

Както забелязваме, и в двата случая Йоан вижда и чува нещо, и в двата случая е в Духа.

В Откр. 1:12-16 светилището е пресъздадено при Йоан, на земята. В Откр. 4:2 той вижда престол на небето, но пък в Откр. 7:15 се изяснява, че там, където е Божият престол, там е и Неговият храм. Така че в Откр. 4 гл. Йоан всъщност вижда Божия храм на небето. С други думи, и при двете въведения сме пренесени в храмова обстановка.

Сега да обърнем внимание на разликите:

РАЗЛИКИ ПИСМЕНА ЧАСТ АПОКАЛИПТИЧНА ЧАСТ
Глава 1 Глава 4
Кога се случва В Господния ден (ст. 10) След това (ст. 1)
Как Йоан се движи Обръща се назад (ст. 12) Качва се горе (ст. 1, 2)
Къде се случва На земята На небето

Разликите между въведенията разкриват движението при тях – преминаване от земята към небето, преминаване от един литературен стил към друг, т.е. тук наблюдаваме прогресия. Тези разлики между въведенията са съществени за отбелязване, защото те не ги противопоставят, а само разкриват развитието на движението във въведенията.

В началото Йоан е на земята и обстановката на светилището е пресъздадена при него – дошъл е небесният свещеник със светилниците, така че макар и на земята обстановката на светилището е пресъздадена. Това виждаме от нуждата Йоан просто да се обърне, за да види това – то се случва при него, в неговата стая.

Присъствието на Йоан на земята е подчертано и от друго, типично земно ограничение – времето. Йоан получил първото си видение в Господния ден, събота (прочети статията Кой е Господният ден в Откр. 1:10?). Вестта от това видение е предадена във вид на писмо.

След това при гл. 4 нещата стават по-сложни. Йоан вижда отворена врата на небето, през която трябва да мине. Така той бива пренесен от земята към небето – тази врата е връзката между земята и небето. Тук вече земните фактори и ограничения не важат – не се посочва дори времето, когато Йоан получва второто си видение. Казано е, че това се случва “след това“. Сега вече няма нужда обстановката да бъде сваляна пред пророка, защото сам той е отнесен на небето, в храма на Бога, където е Неговия престол. Нещата, които Йоан вижда и чува, са удивителни и сега вече всичко написано представлява апокалиптика – появяват се разказ, странни същества и химни.

Тук виждаме прогресията в тези две въведения – предвижване от земята към небето, първо светилището е представено семпло, а след това – в цялото му величие, стилът на писане преминава от писмо към апокалиптика.

Апокалиптичната част започва с израза “врата отворена”. Всичко, което дотук Йоан е видял, е било на земята. Територията на видението е на земята. Сега той бива отведен на небето: “Възлез тук” (Откр. 4:1) – предстои му нещо различно, започва нова част. Това е първата ясна структурна формула в Откровението. Това е силно указание, че с Откр. 4:1 започва нова част.

Освен това има и промяна в персонажите. Църквите в Откровение 2-3 избледняват и се появяват един трон с Някой седнал на него, двадесет и четири старци и четири същества. В Откровение 5 гл. се прибавят ангелите и едно агне.

Преминаването от писмо (гл. 1-3) към апокалиптика (гл. 4) не е доказателство, че случващото се в гл. 4 следва хронологически случващото се в гл. 3. Тъкмо напротив. Приликите и разликите между въведенията в тези части доказват, че ако има развитие, то не е във времето, а само във въведителните сцени по отношение на светилището и местоположението. И двете серии започват във времето на пророка, така че няма как да заключим, че серията с печатите следва хронологически серията с църквите. Печатите обхващат времевата рамка оформена вече от серията за църквите (от времето на пророка до края) прибавяйки нова перспектива и започвайки апокалиптиката в книгата. Това означава, че тук наблюдаваме рекапитулация.

2. Мястото на серията за тръбите спрямо серията за печатите.

И така, времевата рамка на видението за печатите е същата като тази на виденито за църквите – започва от времето на пророка и завършва в последното време в една есхатологична кулминация, което доказва наличието на рекапитулация при видението за печатите. Какво да кажем обаче за видението за тръбите? Според някои тълкуватели по отношение на времето серията за тръбите започва да се случва, след като серията за печатите е свършила. Вярно ли е това предположение?

Има няколко насоки, които не позволяват да отговорим утвърдително на този въпрос:

1) Аналогия със съседните серии

Ако разгледаме сериите, между които се намира тази за тръбите, ще видим, че серията с печатите (тя е преди серията с тръбите) започва във времето на Йоан и свършва в Пришествието и отвъд него – също както предната й серия, тази за църквите. Подобно и видението за сатанинското триединство (то идва точно след тръбите) започва във времето на Йоан (раждането на Месията) и свършва с гонението на Божия народ в края и Пришествието, т.е. видението за сатанинското триединство със сигурност рекапитулира виденията за църквите и печатите. Следователно така трябва да е и при серията за тръбите, която стои между видението за печатите и това за сатанинското триединство. Трудно можем да приемем, че серията, която е между две други започващи с времето на пророка и свършващи в Пришествието, ще представлява някакво изключение от оформената тенденция и че обхваща период започващ с края на печатите.

2) Съпоставяне на края на видението за печатите с развитието на видението за тръбите

Друго, което можем да направим, е да съпоставим края на видението за печатите с развитието на видението за тръбите. Това ще ни даде много ясна представа, дали видението за тръбите следва по време това за печатите или се развива паралелно с него.

Тук обаче трябва първо да изясним, къде точно свършва серията за печатите. Според някои тълкуватели тя свършва с Откр. 8:5, а от ст. 6 започва видението за тръбите. Ако това предположение е вярно, тогава седемте тръби израстват от седемте печата и са тяхно продължение, което означава, че тук няма рекапитулация, а прогресия.

Според други серията за печатите завършва в Откр. 8:5, но серията за тръбите започва с Откр. 8:2, което ще рече, че се наблюдава някакво застъпване между края на серията за печатите и началото на тази за тръбите.

Адвентистите вярват, че серията за печатите свършва в Откр. 8:1, а тази за тръбите започва със ст. 2. Няколко са основанията ни за това, но тук ще посочим само две:

1) Между Откр. 4:1, 2а (въведението към видението за печатите) и 8:1 (седмия печат) има множество сходства. Термините “anoigo”, “hos”, и “inomai” (“отвори”, “като”, “беше/стана”) се срещат и на двете места. Нещо повече, предложната фраза “en to urano” (“в небето”) се намира и в двата текста. В Откр. 4:1, 2а се отваря врата в небето и един глас проговаря на Йоан. В Откр. 8:1 се отваря седмия печат и на небето настава мълчание за определено време. Тези два откъса са подходяща рамка на видението от Откровение 4-7 глави. Техните сходства и различия подготвят пътя за видението и го приключват. Когато настъпи кулминацията, не са нужни много думи, т.е. друга реч.

2) Видението за печатите (Откр. 4:1-8:1) формира само по себе си хиазъм, докато частта от Откр. 8:2-6 формира друг хиазъм, което означава, че няма как да бъде вмъкната по някакъв начин във видението за печатите или дори само в седмия печат.

Откр. 4:1-8:1 формира някаква хиастична структура по отношение появата на химните и мястото на действието. Голямата картина нарисувана в Откр. 4:1-8:1 започва с Бог и Агнето, на Които се отдава прослава. Тя завършва по същия начин, а именно с Агнето и Бог и прославянето им, защото целта е постигната: Божиите слуги са с Него и Той е с тях. Агнето е техен Пастир, Който ги води към източниците на изобилен живот.

Хиастична структура на Откр. 4:1-8:1:

A         Увод или общо въведение: небесна обстановка (4:1, 2а)

B           Въведителна сцена: небесна обстановка, химни (4:2б-5:14)

C           Първите шест печата, вкл. първото разширение на шестия печат (Откр. 6:1-7:8)

B’           Второто разширение на шестия печат: небесна обстановка, химни (7:9-17)

A’        Седмият печат като заключение: небесна обстановка (8:1)

След описанието на седмия печат се появява следния пасаж:

“И видях, че на седемте ангела, които стояха пред Бога, се дадоха седем тръби. И друг ангел дойде, та застана пред олтара държейки златна кадилница. И нему се даде много тамян, за да го прибави при молитвите на всичките светии над златния олтар, който бе пред престола. И кадилният дим се издигна пред Бога от ръката на ангела заедно с молитвите на светиите. И ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от олтара и хвърли огъня на земята; и настанаха гръмове и гласове, светкавици и трус. И седемте ангела, които държаха седемте тръби, се приготвиха да затръбят” (Откр. 8:2-6).

Подобно на Откр. 4:1-8:1 и последващия пасаж от Откр. 8:2-6 формира своя собствена хиастична структура. Ето какво представлява хиазмът на този пасаж:

А         Седем ангела със седем тръби (ст. 2)

В         Ангел, олтар, кадилница (ст. 3а)

С        Кадилен дим (тамян), молитви на светиите (ст. 3б)

D        Олтар пред трона (ст. 3в)

С’        Кадилен дим (тамян), молитви на светиите (ст. 4)

В’        Ангел, кадилница, олтар (ст. 5)

А’        Седем ангела със седем тръби (ст. 6)

Както се вижда, всеки от пасажите има своите ясно оформени рамки. Откр. 8:1 като че ли няма място в хиастичната структура на Откр. 8:2-6. Очевидно този стих се намира извън границите на пасажа и трябва да се приеме като края на видението за печатите, а Откр. 8:2-6 като началото (въведението) на серията за тръбите.

И така, след като вече знаем, къде свършва серията за печатите и къде започва тази за тръбите, можем да съпоставим края на видението за печатите с развитието на видението за тръбите. Това ще ни помогне да разберем, дали видението за тръбите произхожда от това за печатите (т.е. че тук се наблюдава прогресия) или пък серията за тръбите обхваща същия времеви период като този на печатите (т.е. че тук се наблюдава рекапитулация).

При шестия печат имаме ясна индикация, че неговият край е свързан с Второто пришествие на Исус:

“Небето биде преместено като свитък, когато се свива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си. И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините; и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнето, защото е дошъл великият ден на Неговия гняв и кой може да устои” (Откр. 6:14-17).

Едва ли някой би намерил друго значение на израза “Дошъл е великият ден на Неговия гняв” освен Второто пришествие.

След това като разширение на видението (интерлюдия) се дава отговорът на въпроса, с който завършва шестия печат: “Кой може да устои в деня на гнева?” Глава седма представлява отговор на този въпрос. И след като е даден нужния отговор, се описва седмия печат:

“И когато отвори седмия печат, настана мълчание на небето около за половин час” (Откр. 8:1).

Очевидно седмия печат, т.е. краят на видението за печатите, трябва да се случи по време или след Пришествието. Това означава, че видението за седемте печата завършва в Пришествието. Както видяхме по-горе, хиастичната структура на пасажа потвърждава приключването на видението за печатите в Откр. 8:1.

Следва видението за седемте тръби. Там обаче се описват неща, които се случват на земята, като там очевидно земната история още не е приключила. Как би могло това да стане, ако тръбите следват хронологически печатите? Единственият извод е, че след като видението за печатите е приключило в Пришествието (а завършекът не може да бъде надминат), видението за тръбите се е върнало отново назад във времето и започва да представя отново неща, които се случват на земята, но вече от друга гледна точка – видението за печатите се занимава с Божия народ, докато видението за тръбите се занимава със земните жители.

Виждаме, че можем много лесно да съпоставим края на видението за печатите с развитието на видение за тръбите. А това съпоставяне доказва, че следващото видение не следва хронологически предното, а повтаря неговия времеви период. А това означава рекапитулация.

3) Съпоставяне на развитието на видението за печатите с развитието на видението за тръбите

Друго, което можем да направим, е да съпоставим развитието на видението за печатите с развитието на видението за тръбите.

Преди да дойде краят на видението за седемте печата, още в неговото развитие, в изясняването на въпроса зададен в шестия печат, се описва, какво се случва с Божия народ преди да се стигне до Великия ден на гнева на Агнето:

“След това видях четири ангела стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво. И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печата на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето и каза: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог” (Откр. 7:1-3).

Подобен израз обаче се използва и при следващото видение за тръбите, когато затръбява петата тръба:

“Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си” (Откр. 9:4).

Сходството на изразите е очевидно. Очевидно е, че и двете събития трябва да станат по едно и също време, те са паралелни. Как обаче може да се получи това, ако видението за тръбите се случва по време след видението за печатите?

Така че виждаме, че можем много лесно да съпоставим и развитието на видението за печатите с развитието на видението за тръбите. Това съпоставяне също доказва, че следващото видение не следва хронологически предното, а повтаря неговия времеви период. А това означава рекапитулация.

Направеният по-горе анализ доказва, че не може да се приеме предположението на някои тълкуватели, че тръбите произхождат от печатите и че е необходимо прилагане на метода на прогресията в тълкуването им. Рекапитулация съществува във всички видения от първите четиринайсет глави на Откровението. Това е основание за използването именно на метода на рекапитулацията в тълкуването им.

Съпоставянето на първата с втората и втората с третата серии на Откровението доказва наличието на рекапитулация, което означава, че именно методът на рекапитулацията е методът, който трябва да бъде използван в тълкуването на първите четиринайсет глави на Откровението. Затова и адвентистите от седмия ден прилагат него, когато разглеждат тази част от книгата.

5
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

2 Comment threads
3 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
3 Comment authors
Ochakvane

Здравейте! Историческото тълкувание на Откровение е чудесно. То дава яснота за миналото и как всичко следва едно след друго. Но за да си дойде на мястото, би трябвало да се мисли върху възможно повторение на събитията. Каква е причината? Има няколко такива, но най-съществените са няколко. Ще посоча най-важните. В 17 глава се говори за десетте рога на звяра. Според историческото разбиране те са десетте племена, които са разрушили Римската империя. Същоно е разбирането за десетте пръста на статуята от съня на Навуходоносор. Ако тези племена дават обяснение за изпълнението на пророчеството, или Исус е дошъл преди 1500 години, или… Още »

Krasimira

Здравей те! Как да тълкувам Откровение 20 глава ?