Избор на метод в тълкуването на Откровението – IV

Начало » Откровението » Избор на метод в тълкуването на Откровението – IV

Библия на английски отворена на началото на книгата ОткровениеАдвентистите от седмия ден вярват, че при виденията в историческата част на Откровението (гл. 1-14) се наблюдава рекапитулация – виденията за печатите, тръбите и сатанинското триединство рекапитулират (повтарят) първото видение (видението за църквите) като добавят нови елементи и важна информация.

В статиите Избор на метод в тълкуването на Откровението – I и Избор на метод в тълкуването на Откровението – II представихме основанията ни да използваме метода на рекапитулацията за тези първи четиринадесет глави на Откровението, а в статията Избор на метод в тълкуването на Откровението – III представихме нагледно невероятната полза от този метод в разбирането на важните моменти от последните събития.

И все пак няма ли някакъв шанс и методът на прогресията да бъде използван? Всички ли елементи на тази книга представляват някакъв вид повторение или има и такива, които се развиват постепенно водейки към една кулминация, така че да наблюдаваме при тях прогресия? Да, такива места има. Адвентистите са съгласни, че има части от Откровението, при които се наблюдава прогресия.

1. Връзка между книгите Даниил и Откровението.

Книгите Даниил и Откровението принадлежат към един и същи тип литература – апокалиптичното пророчество. Между двете книги има стабилно установена връзка и то до толкова, че определени части на Откровението са дори изградени върху съществуващи текстове и картини от книгата Даниил.

Запознавайки се с макроструктурата на Откровението и изследвайки тенденциите, по които се развиват самите видения, установяваме една повторяемост в развитието на книгата също както при книгата Даниил. За удобство отново поместваме схемата, която ни помага да откроим тенденциите, по които се развиват виденията в различните дялове на книгата Откровение:

Сериите от виденията на книгата Откровение

Също както при Даниил имаме развитие на виденията от времето на пророка до края на света, така и при историческите серии на Откровението (гл. 1-14) имаме различни гледни точки на случващото се от I-ви век (времето на Йоан) до Пришествието. Тоест наблюдаваме рекапитулация, която следва образеца на рекапитулацията в книгата Даниил – всяко следващо видение прибавя нови аспекти към разкритите преди това исторически развития.

Различното при книгата Откровение е, че тя дава много повече и детайлна информация за събитията след края на благодатното време и непосредствено преди Второто пришествие, а също и какво се случва след него. Точно това представляват есхатологичните му серии (гл. 15-22). При книгата Даниил имаме предимно представяне на развитието на света от времето на пророка до края, без да се дават големи детайли около случващото се в края. С други думи, ако се позовем на използваната вече за Откровението терминология, книгата Даниил е изградена само от исторически серии. В самия й край обаче се споменава, че когато застъпничеството за Божия народ приключи (с други думи, когато благодатното време на света свърши), ще се случи нещо много специално – ще има невиждана до тогава скръб и едно частично възкресение (Дан. 12:1-3). Но… тук книгата приключва. Една от задачите на Откровението е да даде повече информация по подхванатия от Даниил въпрос. Затова в началото тя също започва с исторически серии, но когато стига своята кулминация (средата на книгата), продължава с есхатологични серии – това, което е било казано накратко в книгата Даниил, тук вече е дадено по-детайлно.

2. Прогресия в Откровението от глава петнадесета до края.

Тъй като от глава петнадесета до края Откровението се занимава предимно с есхатологични събития (събития касаещи самия край), е нормално да очакваме промяна в използвания метод. Тук откриваме наличието на някакъв вид прогресия, която по принцип не се оспорва и затова няма проблем при тълкуването й да се използва метода на прогресията. На това място както във въведенията, така и във виденията има по-силно изразена прогресия и по-слаба рекапитулация. Но както вече подчертахме, това не е историческа, а есхатологична редица пророчества. Все пак тук става дума за една ясно оформена есхатологична част на книгата, за която не е проблем да се очаква, че ще се развива към кулминацията без или почти без никаква рекапитулация. Но дори и тук имаме прескачания във времето – връщане назад или отиване напред.

Тъй като въведителните сцени на виденията са особено важни за разбирането на цялата книга, сме длъжни да отбележим, че въведителните сцени във втория дял на Откровението (есхатологичните серии) не са ясно разграничени, те са малко по-размити от тези в първия дял (историческите серии). Понякога те служат за край на предходната серия и същевременно за встъпление към следващата.

Така че адвентистите приемат, че в по-малко спорната есхатологична част на Откровението виденията се движат по метода на прогресията и следователно този метод трябва да бъде ползван в тълкуването им.

3. Прогресия във въведителните сцени на виденията в първите четиринадесет глави на Откровението.

Друго място, където може да бъде наблюдавана някаква прогресия, са въведителните сцени на виденията в първите четиринадесет глави на Откровението, т.е. не самите видения в тази част на книгата, а само един техен елемент се развива по метода на прогресията. (А както по-горе посочихме и при въведенията на есхатологичните серии също се наблюдава прогресия.)

Въведителните сцени (въведенията) на виденията в Откровението са изключително важни и трябва да се разбират добре, ако искаме да разберем цялата книга. Те подготвят протичането на съответната серия (видение), често указват посоката, в която ще се развие действието и до известна степен са червена нишка през цялото видение като образуват задния план на картината. Въведенията също така представляват словесни предверия предоставящи речника използван при всеки елемент от съответното видение.

В различните въведителни сцени, по-ясно или по-завоалирано, се появяват елементи на светилището. Очевидно въведенията са храмови сцени. Наред с това може да се установи движение отвън навътре, когато говорим за светилището:

1. Първата въведителна сцена (Откр. 1:10-20) има отношение към светилището – Исус се явява като свещеник сред светилниците, които принадлежат на светилището, но сцената се разиграва на земята.

2. Във втората въведителна сцена (Откр. 4, 5 гл.) се описва Божият престол, а според Откр. 7:15 небесното светилище, т.е. храмът и Божият престол са пряко свързани. Тук Исус е въведен в небесната Си служба като Свещеник-Цар. Говори се за светилището, но сцената няма връзка със Светая Светих.

3. В третата въведителна сцена (Откр. 8:2-6) изрично се споменава златният олтар – предмет, който е стоял в Светая на земното светилище. Според Откр. 8:3 този олтар стои пред Божия престол, следователно е свързан със светилището. В тази сцена стигаме до застъпническата служба. Молитвите на светиите са принесени на златния олтар. В земното светилище този олтар се намира в Светая, но непосредствено пред завесата към Светая Светих.

4. Четвъртата въведителна сцена е много кратка, състои се само от един стих (Откр. 11:19). Затова пък в нея съвсем ясно става дума за небесния храм и изрично се споменава ковчегът на завета. В земния храм ковчегът на завета е стоял в Светая Светих. Четвъртата сцена ни води в Светая Светих. С това стигаме до връхната точка на градацията.

Докато в земното светилище свещениците ежедневно влизали в Светая и извършвали службата си, в Светая Светих можел да влиза само Първосвещеникът – по веднъж в годината, в Деня на умилостивението. Отварянето на Светая Светих в Откр. 11:19 очевидно сочи на Деня на умилостивението – тук, естествено, във връзка с небесното светилище. Но годишната служба е загатната още в Откр. 11:1, 2.

5. В Откр. 15:1-16:1 отново съзнателно се споменава храмът в небето. Седем ангели със седем чаши пълни с Божия гняв излизат от храма. Дим изпълва храма, така че никой не може да влезе в него – указание, че вече не се упражнява посредническа дейност. Язвите са описани като завършек на Божия гняв (Откр. 15:1). Петата въведителна сцена отразява края на умилостивителната служба. Храмът вече е недостъпен. Вече не може да се извършва свещеническа и първосвещеническа служба за човечеството.

6. Шестата въведителна сцена е малко по-размита от останалите. Откр. 16:17 може да послужи за основа за тази сцена (Откр. 16:18-17:3). Там се говори за храма, който е в небето. В следващата сцена наистина откриваме връзка с храма, но вече всичко се е сбъднало (Откр. 16:17).

7. Седмата въведителна сцена (Откр. 19:1-10) е паралелна на втората. В нея се появяват съществата познати от глави 4 и 5 – четирите живи същества, 24-мата старци и Седящият на престола. Храмът не е директно споменат, но вече посочихме връзката между престола и храма. Това важи и за седмата сцена. Сватбената вечеря може да започне (Откр. 19:7-9).

8. В края Седящият на престола отново се появява – в Откр. 21:5, в последната въведителна сцена (Откр. 21:1-8). Предходните стихове говорят за това, че Бог ще живее сред народа Си. Думите напомнят за светилището-шатра, скинията: “Ето, скинията/шатрата на Бога е с човеците. Той ще обитава/лагерува с тях…” (Откр. 21:3). При последната сцена слушателите и читателите на Откровението отново се озовават на земята.

Следователно при въведенията наблюдаваме едно преместване навътре в храма. Извършва се преход от ежедневната към годишната служба. Наблюдаваме прогресия.

Нека да видим това нагледно като схема, където в секция А представяме въведенията на историческите серии стигащи при четвъртото до кулминацията, а в секция Б представяме въведенията на есхатологичните серии след кулминацията на въведението от четвъртата серия:

Прогресия във въведенията на виденията на Откровението

Въпреки различията между въведителните сцени откриваме наличие на общи елементи и дори прогресия, ако разглеждаме тези пророчески картини една по една.

При въведенията на първите четири исторически серии (секция А) можем да говорим за ясно изразена прогресия, защото при тях виждаме едно развитие на движението в светилището.

При въведенията на вторите четири есхатологични серии (секция Б) прогресията е изразена не толкова в предвижване в светилището, но в случващото се в него.

Важно е да се отбележи, че ако и въведенията на първите четири серии да се развиват прогресивно, самите видения не се развиват в прогресия. При по-внимателно вглеждане установяваме, че точно в първия дял (историческите серии) въведителните сцени се разграничават рязко от предхождащия ги отрязък. Виденията в първите четиринадесет глави на Откровението се простират всеки път до идещото Божие царство. Новата серия започва пак отначало и обхваща същия времеви интервал, а именно от времето на Йоан до Пришествието на Исус и свързаните с него събития. В това Откровението силно напомня за книгата Даниил. При всяко повторение се поставят нови акценти и се дава допълнителна информация. Не само структурата указва рекапитулация в първите четиринадесет глави на Откровението, но и времевите данни доизясняват въпроса, както и различните планове.

Така че сравнени помежду си въведителните сцени в първите четиринадесет глави на Откровението са разположени в прогресия, докато частите, към които принадлежат, представляват рекапитулация.

Адвентистите от седмия ден виждат нуждата от прилагане на метода на прогресията в книгата Откровение във виденията от глава петнадесета до края, както и във въведенията на всички видения от книгата.

Прочетете и статията Избор на метод в тълкуването на Откровението – V, в която разглеждаме и други основания за прилагането на метода на рекапитулацията в тълкуването на първите четиринадесет глави на Откровението.

4
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

2 Comment threads
2 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
3 Comment authors
Стамен Кривошиев

Здравей, Ники!
Според теб, какви са основанията на д-р Нормън Гали (авторът на съботноучилищните уроци за второто тримесечие на 2018 г) да разположи историческите серии в книгата “Откровение между първа и единадесета глава? Защо той счита, че глава 13 и глава 14 следва да бъдат отнесени към есхатологичните серии? Защо счита, че глава 12 се отнася както към историческите, така и към есхатологичните серии? Какъв, мислиш, че е неговият критерий за разграничение на историческите от есхатологичните серии и как точно този критерий се различава от критерия, който ти използваш?

Стамен Кривошиев

Здравей отново, Ники! На стр.86 от съботноучилищния урок е дадена интерпретация на червения звяр от Откровение, 17-та глава, която приема схващането, че същият е идентичен със звяра от морето от Откровение, 13-та глава. В своята статия THE BEAST OF REVELATION 17–A SUGGESTION, Екехард Мюлер предлага друга интерпретация. Той правилно изтъква, че звярът от Откровение 13-та глава и червения звяр от Откровение, 17-та глава имат прилики помежду си, но имат и съществени разлики. Те си приличат по това, че са наречени с името звяр, противопоставят се на Исус и на Неговите светии, имат седем глави и 10 рога и проявяват богохулство.… Още »