Тройната ангелска вест – II

Начало » Откровението » Тройната ангелска вест – II

Три ангела летящи в небето при изгрев слънце“Бог” и “край” не са несъвместими понятия. Работата е там, че когато двете бъдат поставени едно до друго, “край” започва да означава и “начало”. Когато Бог постави края на настоящото състояние на нещата, това ще е едно великолепно ново начало за човечеството. Затова не бива да се страхуваме да търсим Божиите действия, когато мислим за края на света.

Разбира се, това че Господ ще се намеси по специален начин, за да постави финалната точка на един свят пропадащ в бунта си срещу Него, не означава, че всичко ще мине без сътресения. Тъкмо напротив, предстоят събития, които ще изкарат познатото ни от нормалния му ход. Можем ли обаче да допуснем, че ще се случат толкова важни неща, а Господ ще остави света непредупреден? Ако краят на всичко означава едно ново, по-добро начало, то значи си имаме работа с един добронамерен и справедлив Бог, Който няма как да пропусне да предупреди децата Си за предстоящото.

От статията Тройната ангелска вест – I разбрахме, че Бог има една специална вест на предупреждение и подготовка на човечеството за Второто пришествие на Исус Христос. Това е Тройната ангелска вест. Тя е “настоящата истина”, която е напълно актуална и отговаря най-добре на нуждите на нашия свят и която вече се проповядва. Сега, разбира се, трябва да разберем, кой проповядва тази вест.

1. Ангели или хора?

Тройната ангелска вест, която представлява “настоящата истина” за света преди Второто пришествие, е най-важната вест за нашия свят в момента. От изключително голямо значение е да установим, кой проповядва тази вест. Ето я и самата нея:

“И видях друг ангел, че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде. И каза със силен глас: Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше: Падна, падна великия Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудстване. И друг, трети ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му, не ще имат отдих ни денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус” (Откр. 14:6-12).

Според описанието на Йоан тези вести се проповядват от три ангела, което може да накара някой да си помисли, че те ще бъдат проповядвани от ангели, а не от хора. Това не е никак лошо като идея, защото така можем да сме сигурни, че нещата ще бъдат направени както трябва, а също и че всеки от нас ще има шанса да види ангел. Не е зле, нали? И все пак някои неща правят впечатление.

1) Излизане от обичайната представа за ангелите в Библията

Тези три ангела се различават от обичайното описание на небесните същества в Писанието, според което Божиите ангели носят вести на определени хора и след това си заминават. Тези тримата действат по-различно – те проповядват своите вести из целия свят; те летят посред небето и проповядват с висок глас на всички хора по земята.

С други думи, тук Откровението излиза от обичайната представа за ангелите в Библията. Защо? Може би защото тук ангелите са символи. Целият контекст е символичен. Дори описанието на Пришествието е облечено в символи – хвърляне на сърп, който обира земната жетва. Би следвало да приемем, че и ангелите проповядващи тези три вести също са символи.

По-интересното е, че единствено книгата Откровение използва фигурата “ангел” като символ. На другите места в Писанието ангелите са представени като реални, небесни същества, но никога като символи, докато в Откровението ангелът може да бъде и символ. Следователно, когато търсим значението на символа на ангелите в Тройната ангелска вест, не можем да се позоваваме на другите части на Писанието, а сме длъжни да се ограничим само с Откровението. А за съжаление то не посочва директно някакво обяснение на този символ. Но все още имаме някои възможности.

А) В Откр. 2 и 3 гл. срещаме една особена употреба на фигурата “ангел”. Вестите на Исус, които Той отправя към седемте църкви от Мала Азия (Откр. 1:11), са вести отправени към ангелите на тези църкви. В развитието на тези вести виждаме, че навсякъде ангелите се идентифицират със самите църкви.

За да проверим това, не е нужно да ходим по-надалеч от самото начало, първата вест, вестта към Ефеската църква:

“До ангела на Ефеската църква пиши: Това казва Оня, Който държи седемте звезди в десницата Си, Който ходи всред седемте златни светилника: Зная твоите дела, труда и търпението ти и че не можеш да търпиш злите човеци, и си изпитал ония, които наричат себе си апостоли (а не са) и си ги намерил лъжливи; и имаш търпение, и за Моето име си издържал, и не си се уморил. Но имам това против теб, че си оставил първата си любов. И тъй, спомни си, от къде си изпаднал и покай се, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при теб [скоро] и ще дигна светилника ти от мястото му, ако се не покаеш” (Откр. 2:1-5).

Тук Исус се обръща към ангела на Ефеската църква, но може ли един истински ангел да бъде похвален, че не се е уморил или още повече да бъде изобличаван, че е оставил първата си любов и че трябва да се покае? Тези изказвания имат смисъл, само ако тук ангелът бива идентифициран с църквата.

Тук имаме първата насока, че фигурата “ангел” в определен контекст на Откровението може да означава “църква”.

Все пак вестите към седемте църкви са в писмената рамка на Откровението – тук нямаме апокалиптична символика, а по-скоро стил подобен на класическото пророчество. Затова ни е нужно нещо повече, за да сме сигурни, какво означава символа на ангелите в Тройната ангелска вест.

Б) Когато Откровението не ни дава конкретен ключ за тълкуването на някакъв символ, би трябвало самото видение и неговия контекст да ни насочат, как да тълкуваме този символ. Ние сами трябва да го намерим водейки се от идеята и логиката на видението. За да не се дава тълкувание на символа в самата книга, значи авторът допуска, че той лесно може да бъде разбран, ако читателя се води от самото видение.

Например, при Тройната ангелска вест ситуацията е следната – един ангел проповядва благовестието по целия свят, към него се присъединяват още два и тогава идва края (Откр. 14:14). Познаващите Свещеното писание веднага ще се досетят, че и на едно друго място в него се казва, че благовестието ще се проповядва навсякъде и след това ще дойде края:

“И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът” (Матей 24:14).

Кой според този стих ще проповядва благовестието по света? Ангелите ли?

“Тогава Исус се приближи към тях и им говори казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. Идете, прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отец и Сина и Светия Дух като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал. И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века” (Матей 28:18-20).

Значи точно преди да дойде края, благовестието ще се проповядва по целия свят от последователите на Христос, от Неговия народ на земята. Всъщност, в Библията благовестието се проповядва от хора, от Божия народ. Ангелите имат своето място (защото те са “служебни духове изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение” [Евр. 1:14]), но всъщност Господ е поверил проповядването на благовестието на хора.

Следователно, вече имаме първата насока, че ангелите от Тройната ангелска вест символизират хора.

2) Директно указание

Тройната ангелска вест е последвана от един много важен стих:

“И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! казва Духът, за да си починат от трудовете си, защото делата им следват подир тях” (Откр. 14:13).

Веднага след като се представят три ангела трудещи се по целия свят, за да прогласят важните си вести, перспективата се сменя и започва да се говори за хора, които се трудят в името на Господа. Те се срещат със смъртта, но няма от какво да се притесняват – над тях е произнесено благословение, че извършеното от тях е прието от Господа и могат да си почиват в гробовете до деня на възкресението. Това е съвсем директно указание, че когато Йоан използва фигурата на ангелите в Тройната ангелска вест, той има предвид едно организирано религиозно движение съставено от хора, които са приели тази най-важна преди Второто пришествие вест и минават през предизвикателства и трудности, за да я разнесат по целия свят.

3) Указание на настоящето

Както вече разгледахме в статията Тройната ангелска вест – I, тази вест е напълно актуална днес и предвид проповядваното от първия ангел, би трябвало тя да се проповядва по света от 1844 г. насам. Само че никъде не виждаме ангели да летят посред небето и да проповядват с висок глас на живеещите по земята. Явно това се прави от хора, които само са представени чрез символа на ангелите.

Вече можем да сме напълно сигурни, че при описанието на Тройната ангелска вест става дума за хора. Разбира се, както вече казахме, небето е напълно ангажирано с тази кауза, защото хората сами по себе си нямат никакъв шанс да направят нещо такова сами. Но избраният инструмент за прогласяването на вестта си остават хората.

Така че когато четем Тройната ангелска вест, не можем да приемем нищо друго, освен че вестта се проповядва от хора. Ангелите символизират едно религиозно движение. Нещо повече. Появата на тези ангели един след друг, отправянето на специфични вести до всички хора, самата фигура “ангел” – всичко това говори за нещо много добре организирано и хармонично. Съвсем явно тук се говори за един организиран, видим Божий народ на последното време с деноминационни характеристики – не спонтанен или хаотичен, а ясно организиран и действащ целенасочено в своята мисия.

2. Кой проповядва Тройната ангелска вест?

След като вече можем да сме сигурни, че трябва да търсим сред хората на земята едно религиозно движение, което да проповядва Тройната ангелска вест, трябва да попитаме: “Кой е този организиран Божий народ?”

Въпросът изобщо не е труден. Всичко, което ни е нужно, е да проучим, коя църква проповядва точно тази вест по света. Аз лично се сещам само за една.

Самото дело на Църквата на адвентистите от седмия ден, самото й съществуване е доказателство, че тя е визираната в Тройната ангелска вест. “Мисията на Църквата на адвентистите от седмия ден е, чрез проповядване на вечното евангелие в контекста на тройната ангелска вест от Откровение 14:6-12 сред всички хора и народи на земята, да създава ученици, като ги води към приемане на Исус Христос за личен спасител и съединяване с Неговата църква, към служене за обществото и подготовка за скорошното завръщане на Господа.” , виж и https://www.adventist.org/en/beliefs/church/the-remnant-and-its-mission/)

Затова и не се притесняваме да се разпознаем в тази вест. Възложена ни е привилегия, която трябва да ни държи смирени и непрекъснато съзнаващи нуждата си от небесна сила, за да изпълним възложената задача. Това е много сериозна отговорност, която не оставя никакво място за гордост или надменност. Всеки член на Църквата на адвентистите от седмия ден трябва да тръпне в радостно очакване на своя Господ и да гори в желание за по-скорошното разпространение на Тройната ангелска вест по целия свят.

Можем да се чудим, защо Господ е решил това толкова важно дело да се върши от хората. Ако то е в човешки ръце, може да се очаква всичко: немърливост, забавяне, безотговорност, неправилно проповядване. Самата Библия признава, че вярващите в Христос могат да проявяват небрежност в изпълнение на възложената им мисия:

“Защото ‘всеки, който призове Господното име, ще се спаси’. Как прочее ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: ‘Колко са прекрасни нозете на тия, които благовестват доброто!'” (Римл. 10:13-15).

Тук Павел допуска, че е възможно проповядващите благовестието да спрат да го правят за известно време и да се наложи пак да бъдат подтиквани да продължат. Наистина е учудващо, защо това дело е възложено на хора.

В крайна сметка имаме уверението, че макар и хората да не са много надеждни, ако делото за проповядване на благовестието им бъде възложено, те ще си изпълнят задачата (макар и с много грешки и забавяне):

“Ако останете основани и твърди във вярата и без да се помръднете от надеждата открита вам в благовестието, което сте чули и което е било проповядано на всяка твар под небесата, на което аз, Павел, станах служител” (Кол. 1:23).

Извършеното от Ранната църква през I век е доказателство, че макар и да изглежда невъзможно, последователите на Христос могат да изпълнят мисията си.

Нали разбирате, тук изобщо не става дума, дали Бог се нуждае от хора, за да бъде тази вест проповядвана на всеки. Естествено, че не се нуждае! Той е всемогъщ. Може да го направи и без участието на нито един човек и на нито един ангел дори. Просто казва и то става. Изобщо не е в това въпроса! Работата е там, че Той сам е определил хората да извършат тази задача. А когато сам Бог определя какво, как и от кого да бъде извършено, не можем да го пренебрегнем и отречем поради факта, че Той може да свърши всичко и сам. Той е определил благовестването да се извършва от църквата. Решил е, че ще бъде така, не защото не може сам, а защото има определена цел, която ще се постигне тогава, когато църквата е включена в прогласяването на евангелието. Апостол Павел го казва достатъчно добре:

“На мен, най-нищожният от всички светии, се даде тая благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство и да осветлявам всичките в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко, тъй щото на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога” (Ефес. 3:8-10).

На нищожните, грешни хора е поверена задачата по благовестването и осветляването на света относно тайната. По този начин небесните същества, като наблюдават църквата, разбират нещо повече за многообразната мъдрост на Бога. Както се вижда, има си цел в избирането на църквата като основен прогласяващ благовестието. Тя е толкова важна и неотменима част от Божиите планове, че всички усилия на небето ще бъдат насочени в това, църквата да бъде верен партньор в тази задача.

3. Актуалност на Тройната ангелска вест.

В статията Тройната ангелска вест – I разгледахме и доказахме обстойно актуалността на Тройната ангелска вест днес. Нека да добавим още един факт, който не само доказва, че визираното религиозно движение във вестта е Адвентната църква, но и че вестта, която тя проповядва днес, е актуална.

1) Доказателството на историята

В статията Тройната ангелска вест – I обърнахме внимание на един много важен момент – появяването на втория и третия ангел от вестта се описва с гръцката дума “аколоуетео”, която означава “придружавам”, “следвам”. Идеята е, че първият ангел изпълнява своята служба и към него се присъединява втория ангел и започва да лети заедно с първия. След това се появява третия и се присъединява към двата и започва да лети заедно с тях. Така оригиналният език ни казва, че колкото важна и актуална е първата вест, толкова важни и актуални трябва да са и втората и третата.

Също така тази особеност на оригиналния текст ни задължава да приемем, че появяването на трите вести една след друга би трябвало да стане през не много голям интервал от време и след това да започнат да се проповядват като една тройна вест. Това пък от своя страна означава, че ако допускането, че в това видение на Йоан става дума за Адвентната църква, би трябвало да можем лесно да проверим в историята, дали при възникването на тази църква такова нещо се е случило.

Надявам се, че няма да се учудите, че историята потвърждава възникването на Църквата на адвентистите от седмия точно според описания от Йоан начин.

Адвентното движение от средата на XIX век обърнало вниманието на света към скорошното завръщане на Христос. В разпространяването на тази вест в Северна Америка (познато като милеризъм) от 1833 г. и по-специално между 1840 г. и 1844 г. можем да видим появяването на Първата ангелска вест. Макар и проповядващите я да не разбирали достатъчно добре значението й, успели да обърнат вниманието на света и църквата към позабравената надежда за завръщането на Христос. Предизвиканата опозиция на вестта от страна на църквите и проявеното отношение към проповядващите я през лятото на 1844 г. предизвикало появата на Втората ангелска вест.

Недостатъчното разбиране на значението на тези вести обаче довело до сериозно объркване и разделение сред тези първи техни проповедници. Най-малката от формиралите се групи, която дала началото на Църквата на адвентистите от седмия ден, открила през 1846 г. важността и валидността на Третата ангелска вест. Към този момент въпросната група имала вече съвсем ясна представа, какво е точното значение и на трите вести и така започнало тяхното проповядване като една тройна вест. От тогава насам тази тройна вест се проповядва от адвентистите по целия свят.

Както се вижда, тези три вести били открити и изнесени пред света от адвентните пионери точно в тази последователност и за кратък период от време една след друга. Всяка от вестите придобивала актуалност и бивала изнесена пред света на своето време. Тук не можем да търсим някаква тенденциозност, нито пък случайност. Възникването на Адвентната църква станало точно, както пророчеството предсказало.

2) Навременно предупреждение

Въпреки всичко някой може да продължи да смята, че Втората и Третата ангелски вести все още не са си на мястото и че тяхното проповядване има смисъл само в едно бъдеще време.

Наистина, какво би станало, ако след откриването на значението на Тройната ангелска вест адвентните пионери си бяха казали: “Чакайте сега! Първата вест е актуална, защото Изследователният съд вече започна. Ама защо да усложняваме нещата с Втората и Третата вест, като виждаме, че все още нищо не се случва на хоризонта. Я да ги оставим за накрая. Когато посочените събития се случат, тогава ще започнем да ги проповядваме! Сега да се задоволим само с Първата”? Какво би станало, ако адвентните пионери бяха направили това и ако това все още се прави от Адвентната църква и Втората и Третата вест бъдат подигнати едва тогава, когато предсказаните събития се случат? Нищо особено. Нищо впечатляващо. Това ще се приеме за нормална опозиция. Винаги има опозиция на каквото и да е нещо, което се прави. Тази няма да е по-различна. Тогава тези две вести макар и да бъдат напълно актуални, няма да имат голяма сила.

Но я сега помислете, какво ще се случи, когато Вавилон достигне до пророкуваното си състояние и когато започне да се налага белега на звяра и Втората и Третата ангелски вести не просто бъдат тепърва подигнати, а само станат по-актуални? Т.е. те са се проповядвали от адвентистите по света от години, но тогава стават напълно актуални – случва се точно това, което твърдим, че ще се случи според тези вести. Как би реагирал света, когато разбере, че от десетилетия ние проповядваме точно това, което сега света вече вижда, че се случва? Тази ситуация е доста по-различна, нали? И със сигурност ще помогне на големи множества да приемат тази вест, да разберат, че тя е пратена от Бога и да застанат в редиците на видимия Божий народ. Точно затова и Трите ангелски вести трябва да се проповядват днес. И трите вести са актуални.

3) Време на затишие

Можем да разгледаме въпроса за Тройната ангелска вест от най-различни гледни точки и пак ще достигнем до валидността на нейната навременност. И въпреки това се намират хора, които се съмняват в актуалността й. “Вижте – казват те, – нещата, които Адвентната църква проповядва за Вавилон и за налагането на белега на звяра, не се изпълняват. Това се проповядва от десетилетия, но нищо не става. Може да е имало някакво развитие в началото, но сега като че ли всичко е в застой. Може би това означава, че нещата изобщо няма да се случат, както адвентистите очакват.”

Според това разбиране, щом едно пророчество започне да се изпълнява, то трябва незабавно да се изпълни. Не може да има прекъсвания. Не може да има отлагания. Изхожда се от едно много статично възприемане на пророчествата и се пропуска есенциалната истина за сложността и динамичността на тяхната природа. Просто никога не бива да забравяме, че когато става дума за края на времето, имаме много процеси преплетени един с друг и влияещи си един на друг, а от там – и на гладкостта на протичането на пророчеството. Неслучайно в близост до процеса на изпълнение на пророчествата за Вавилон и белега на звяра тече един друг процес:

“След това видях четири ангела стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво. И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печата на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето и каза: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог” (Откр. 7:1-3).

Тук ни се представя едно време на затишие, в което с Божият народ трябва да се случи нещо много важно – да му се сложи печата на Бога на челото му, което да го подготви за предстоящата криза. Това е толкова специфичен процес, че изисква една спокойна обстановка – по земята не трябва да духа никакъв вятър.

Но точно това е и времето, когато тече подготовката за изпълнението на пророчествата за Вавилон и белега на звяра. А това са мощни богопротивни сили, които биха създали една неспасяема ситуация, ако бъдеха допуснати да направят нещо преди процесът на запечатването на Божия народ да се извърши или пък да се намесят и смутят запечатването на този народ (прочети статията Избор на метод в тълкуването на Откровението – III). Затова изобщо не е странно, ако понякога изпълнението на пророчествата за Вавилон и белега на звяра като че ли спира за известно време и като че ли не се случва нищо от очакваното – момент на затишие. Сигурно защото се е случило процесът на реализиране на тези пророчества да изпревари случващото се със и във Божия народ и затова се налага те да бъдат спрени, за да се запази спокойната обстановка, в която може да се извърши запечатването на Божия народ и той да продължи да осъществява мисията си. Поради тази причина не бива да си мислим, че пророчествата няма да се случат по начина, по който ги очакваме.

Защо да се учудваме, ако сега сме точно в един такъв момент на затишие? Но трябва да осъзнаем, че това затишие не е допуснато да се вторачим още повече в земните ни работи, а тъкмо напротив – за да проповядваме Тройната ангелска вест и да сме съпричастни на процеса по получаването на Божия печат на челата ни. Времето на затишието трябва да бъде използвано според предназначението му.

4. Имитация на Тройната ангелска вест.

Имайки предвид, колко е важна вестта на трите ангела, никой не би се учудил, ако разбере, че според Откровението Сатана ще се опита да имитира Тройната ангелска вест и движението, което я проповядва. Разбира се, това не означава, че той ще създаде втора Адвентна църква с втора Тройна ангелска вест. Но понеже описаните вести и движение са с небесен произход и получават специалните Божии благословения и изпълнението на мисията е гарантирано, Сатана ще се помъчи да последва този модел на действие, за да постигне своите цели с институциите, които води. Той винаги се мъчи да наподоби в действията си Бога, защото Бог е винаги с най-добрите решения и действия.

А ето я и самата имитация на Тройната ангелска вест:

“И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове прилични на жаби; защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог” (Откр. 16:13, 14).

В долната таблица разглеждаме приликите и разликите между оригинал и имитация:

Прилики и разлики между Тройната ангелска вест и имитацията й

Вижда се, че и при Божествения оригинал, и при сатанинския фалшификат има три вести, които касаят всеки човек на планетата. Но за разлика от Тройната ангелска вест, която се появява, когато все още има благодатна възможност за хората, за да донесе надежда и спасение за всеки, нейният фалшификат не може да донесе спасение – целта му е само да запечата царуващата измама.

Прави впечатление и избора на символи, които се използват, за да се опише сатанинската фалшификация. Изпратени са три бесовски, нечисти духове, които приличат на жаби (Откр. 16:13).

Защо духове? Използваният тук от Йоан език и разграничението, което прави, напомнят някои идеи от гръцката литература, където духовете са подчинени на злите сили, а ангелите – на божествата. Всъщност тук разликата и контраста между ангелите и бесовските духове е очевидна.

Защо обаче тези духове приличат на жаби? Описаното се случва по време на язвите, които от своя страна напомнят изключително много на описаните в книгата Изход язви в Египет по времето на Мойсей. Тези язви били изпратени от Бога, за да накара фараона да пусне народа Му. Макар и предизвикани от Бога някои от язвите могли да бъдат имитирани от Сатана. Например Бог направил змия, но Сатана също направил или поне изглеждало, че направил змии (Изх. 7:10-12). Бог превърнал водите в кръв, но Сатана също накарал хората да повярват, че може да направи такова нещо (Изх. 7:20-22). Бог направил много жаби, но и Сатана успял да имитира това чудо (Изх. 8:5-7). След жабите Бог направил въшки, но… тук вече Сатана не успял (Изх. 8:16-19). С други думи, жабите били последната язва, която магьосниците на фараона и служители на дявола успели да имитират.

Следователно духовете приличащи на жаби в Откровението би трябвало да се разглеждат като последните измами, които Сатана ще може да направи, преди да го постигне края. За да мами по-успешно и до последно, Сатана ще имитира Божествените механизми предназначени да осъществят последната мисия на земята и последната вест на надежда и спасение.

Никога не бива да подценяваме Сатана. Измамите му ще бъдат съвършени и погубващи. Но Бог е по-силен! Целият интерес на небето е фокусиран върху спасението на хората и в този свят на тревога и объркване Бог изпраща една вест на подготовка и спасение – Тройната ангелска вест. Приемането й е равнозначно на заставане на правилната страна във вековния конфликт между доброто и злото. А това е мястото, на което си струва да застанем, нали?

3
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

2 Comment threads
1 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
3 Comment authors
Росен Петков
садко ангелов

прочетох и разбирам че трите ангели вече са исвирили ако е така белега вече е въведен защото ангелите не известияват за бъдеще .