Макроструктура на книгата Откровение

Начало » Откровението » Макроструктура на книгата Откровение

Метална конструкция на мостАко има библейска книга, която да е предизвиквала най-много дебати и интерес, то без съмнение това е книгата Откровение. Нейните пророчества са били тълкувани по толкова много и различни начини, че едва ли има човек на земята, който да е в състояние да събере всички гледни точки. Това може сериозно да обезсърчи изследователя на тази книга, защото в крайна сметка каква е гаранцията, че ще стигнеш до правилната интерпретация, след като вече има океан от тълкувания? Но всъщност точно защото има толкова теории върху Откровението, си струва да го изследваме. Тяхното съществуване не е случайно. Явно тази книга е много важна, засяга ключови въпроси и ако искаме да сме наясно с това, което предстои на нашия свят и в нашия собствен живот, трябва да я разбираме.

Как обаче да сме сигурни, че можем да я разбираме правилно? Толкова тълкуватели с толкова теории. Каква е гаранцията, че точно моята ще бъде правилната? За наша радост и спокойствие в книгата Откровение могат да бъдат открити няколко опорни точки, които да ни водят в правилната посока на тълкуване. Една от тях е макроструктурата на книгата.

1. Макроструктура на библейските книги.

Всяка библейска книга има свой собствен строеж, който представлява нейната макроструктура. Макар когато става дума за разбирането на Библията появата на подобно понятие да изглежда странно, познаването на макроструктурата на една книга допринася много в изследването й, защото разкрива насоките и тенденциите в нея, а това облекчава тълкуването. Всеки сериозен изследовател на Библията ще отдели време за изучаване на строежа на книгите.

Преди няколко десетилетия беше установено, че хиазмът – литературна структура използвана в древността – е широко използван и в Стария и Новия завет на Свещеното писание. Дори макроструктурата на някои библейски книги, включително и на апокалиптичните, е хиастична, което трябва да се има предвид в тълкуването им и което от своя страна го облекчава. Този въпрос е разгледан по-обстойно в статията Макроструктура на книгата Даниил (препоръчително е да я прочетете, преди да продължите нататък). Разбирането на литературната структура “хиазъм” е от ключово значение за разбирането на цялата книга Откровение.

2. Книгата Откровение.

Книгата Откровение е написана през 96 г.сл.Хр. от апостол Йоан. По-голямата й част се състои от сложни апокалиптични видения и пророчества, за описанието на които Йоан си е служил с езика на съществуващи вече старозаветни и новозаветни текстове, някои от които са от книгите Езекиил, Исая, Даниил, Еремия, Битие, Псалми, Лука и др. Имайки това предвид тълкуването на отделните пасажи и видения в Откровението се облекчава. Един от най-важните моменти е да се установи, на кой точно съществуващ вече старозаветен или новозаветен текст е изградена дадена част от Откровението. Големият принос в разбирането на книгата обаче се пада на нейната удивителна макроструктура.

3. Хиастична макроструктура на книгата Откровение.

Подобно на книгата Даниил и Откровението притежава хиастична макроструктура, което наистина е успокоително, защото, както знаем за хиазмите, понякога те сами посочват идеята на текста или книгата и така облекчават тълкувателя в неговото изследване освобождавайки го от пристрастност в изводите. Цялата книга Откровение е написана на гръцки и представлява един голям хиазъм. Нека да погледнем хиастичната й макроструктура:

Макроструктура на книгата Откровение

На пръв поглед тази структура изглежда сложна за разбиране, но всъщност не е толкова трудна. Понеже става дума за хиазъм, е важно да успеем да забележим паралелите, разположението и повторяемостта на темите в книгата. Извън откроените пролог и епилог в началото и края на книгата се вижда, че отделни теми в книгата имат свои точни паралели, които не са разположени един след друг – на виденията в началото, които формират историческата част на книгата, съответстват други видения, които образуват есхатологичната й част. Например на първото видение (серията за седемте църкви), което описва воюващата църква, докато тя е още на земята (Откр. 1:10-3:22), съответства триумфиращата църква, църквата на небето. И това е последното видение на книгата (Откр. 21:5-22:5). На първото видение в книгата съответства последното. След това на видението разкриващо Божията постоянна дейност за спасението на човека (седемте печата – Откр. 4:1-8:1) съответства видението занимаващо се с края на всичко, който е поставен чрез Божия съд (Откр. 19:1-21:4). Тоест на второто видение съответства второто видение от края. Следват две паралелни групи видения, които заемат централната част на книгата, като в самите тях има по две теми, които се повтарят, но този път последователно – темата за Изхода (Откр. 8:2-11:18; 15:1-16:17) и темата за Падането на Вавилон (Откр. 11:19-14:20; 16:18-18:24). Така виденията в книгата стават общо осем – четири исторически и четири есхатологични, които им съответстват.

Макар и макроструктурата на Откровението да изглежда сложна, след като се схване веднъж, много по-лесно може да се разбере цялата книга. Най-високите части на хиазма й ни разкриват идеята на книгата – колкото и да са могъщи силите опълчили се срещу Божия народ, в крайна сметка Бог държи контрола на всичко и те ще бъдат победени, а Божият народ – освободен. Злите ще бъдат осъдени завинаги, а Божият народ ще триумфира и ще влезе във вечността като победител. Централно място във всичко това има проповядването на една Тройна вест, която ще доведе до кулминацията на борбата между истината и заблудата (Откр. 14:6-12).

Като видим цялата красота и хармония на Откровението, които макроструктурата й ни разкрива, не може да не се удивим на величието на тази книга, която носи такава вест на облекчение за всеки последовател на Христос. Точно от тази вест имаме нужда в объркания свят, в който живеем – да знаем, в какво ще се състоят измамите на последното време, как да ги избегнем, кое поклонение Бог приема и кое – не и да получим уверение, че всичко в крайна сметка е под Божия контрол и че разпънатият Спасител ще се завърне скоро като Цар на царете и Господ на господарите за вечното освобождение на Неговия народ. Именно с разбирането на хиастичната макроструктура на книгата тази вест проличава още по-силно и блесва в цялата й красота и величие.

4. Развитие на виденията в Откровението.

Струва си да хвърлим един поглед и на това, каква е динамиката във всяко от осемте видения на Откровението. Ако в горната схема ги представихме в тяхната цялост формиращи определени теми в книгата, в следващата ще ги видим раздробени и ще откроим тенденцията, по която те се развиват.

Развитие на виденията в Откровението

Тук вече лесно се забелязва, как се развиват виденията в Откровението. Установяваме една тенденция, по която те се случват; една и съща схема, която те повтарят. Шест от осемте серии започват по един и същи начин, развиват се по един и същи начин и завършват по един и същи начин, а именно:

1) Сериите винаги започват с една триумфална въведителна сцена в храмова обстановка – темата за небесното светилище присъства винаги в началото на виденията като в описанието му са заложени темата и основните моменти, по които ще се развива съответното видение.

2) След това се дава основополагащото пророческо описание – това е самото пророчество, което бива изказано чрез символи и картини.

3) Пророческото описание винаги съдържа някакъв сложен въпрос, който изисква даването на една интерлюдия (пауза) – това е разширение, което осветлява този сложен въпрос.

4) Сериите завършват винаги в една есхатологична кулминация.

Единствено първата и последната серия са по-кратки и съдържат само въведителната сцена в храмова обстановка и основополагащото пророческо описание.

Важно е да се отбележи факта, че на практика всички видения в Откровението следват една и съща схема на развитие, дори и някои от частите им да са различни като обем. Например понякога въведителната сцена в храмова обстановка може да е много кратка, само един стих (Откр. 11:19), понякога може да е доста обширна, цели две глави (Откр. 4 и 5 гл.). Но тя винаги си остава въведение към съответната серия, което изпълнява своите функции да подготви читателя за предстоящото описание на съответното пророчество.

Виденията в историческите серии следват установеното вече от книгата Даниил правило, че започват своето изпълнение от времето на пророка и завършват с края на света. Виденията от есхатологичните серии внасят нов елемент в апокалиптиката – занимават се предимно с бъдещето; те осветляват най-вече времето, когато благодатното време на човечеството ще е вече приключило и какво предстои да се случи тогава. Тези видения се връщат по-малко назад в историята.

5. Връзка на Откровението с книгата Даниил.

Никой не се съмнява в силната връзка, която съществува между книгите Даниил и Откровение. Определени части на Откровението дори са изградени върху съществуващи текстове и картини от книгата Даниил. И двете книги принадлежат към един и същи тип литература – апокалиптичното пророчество. Ето защо е нормално да очакваме определено сходство или кореспонденция помежду им.

Запознавайки се с макроструктурата на Откровението и изследвайки тенденциите, по които се развиват самите видения, установяваме една повторяемост в развитието на книгата също както при книгата Даниил. Така както при Даниил имаме развитие на виденията от времето на пророка до края на света, така и при историческите серии на Откровението имаме различни гледни точки на случващото се от I-ви век (времето на Йоан) до Пришествието. Тоест наблюдаваме рекапитулация, която следва образеца на рекапитулацията в книгата Даниил – всяко следващо видение прибавя нови аспекти към разкритите преди това исторически развития.

Различното при книгата Откровение е, че тя дава много повече и детайлна информация за събитията след края на благодатното време и непосредствено преди Второто пришествие, а също и какво се случва след него. Точно това представляват есхатологичните му серии. При книгата Даниил имаме предимно представяне на развитието на света от времето на пророка до края, без да се дават големи детайли около случващото се в края. С други думи, ако се позовем на използваната вече за Откровението терминология, книгата Даниил е изградена само от исторически серии. В самия й край обаче се споменава, че когато застъпничеството за Божия народ приключи (с други думи, когато благодатното време на света свърши), ще се случи нещо много специално – ще има невиждана до тогава скръб и ще има едно частично възкресение (Дан. 12:1-3). Но… тук книгата приключва. Една от задачите на Откровението е да даде повече информация по подхванатия от Даниил въпрос. Затова в началото тя също започва с исторически серии, но когато стига своята кулминация (средата на книгата), продължава с есхатологични серии – това, което е било казано накратко в книгата Даниил, тук вече е дадено по-детайлно.

6. Макроструктура и метод на тълкуване.

Несъмнено от макроструктурата на Откровението става ясно, че методът, който трябва да се използва за тълкуване на книгата, е историческият метод. Въпреки непрестанните опити да се използва претеризма или футуризма в разбирането на тези видения, макроструктурата на Откровението и връзката му с книгата Даниил не допускат подобни предложение и твърдо изискват използването на историцизма. Всяко от виденията от първата част на хиазма (първите четиринайсет глави) представлява развитието на света от времето на пророка до края на света. Това ще рече, че тук наблюдаваме рекапитулация – всяко следващо видение повтаря предното, но от друга перспектива прибавяйки допълнителни детайли.

Различното идва с есхатологичните серии на Откровението. Но те също изискват тълкуване според историческия метод, само че трябва да се съобразяваме с факта, че те засягат бъдещи събития и се занимават по-малко с минали такива. Затова при тях по-подходящия метод, който трябва да бъде използван в рамките на историческия метод, е методът на прогресията. Това, че тук не наблюдаваме рекапитулация, а прогресия, не поставя под съменение използването на историческия метод. Просто тематиката на тази група видения ясно посочва, че те се занимават със самия край и тепърва предстои да се изпълнят в своята цялост и няма как да касаят период започващ с времето на пророка. Затова тук наблюдаваме повече прогресия и по-малко рекапитулация. Яснотата на този въпрос е и причината изборът на метод за тълкуване на главите от петнайсета до края да не предизвиква дискусия.

Също както при книгата Даниил разбирането на хиастичната макроструктура на книгата Откровение дава сигурност и насока в тълкуването й. И тук макроструктурата изисква тълкуване и приложение на книгата според историческия метод.

4
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

2 Comment threads
2 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
2 Comment authors
стамен кривошиев

Ники, тази графика за историческите и есхатологични серии е полезна, но не е безспорна. Например, Откр.16:18 може да се определи като въведителна сцена в храмова обстановка, но следващите стихове- от 19 до третия стих на глава 17- едва ли.
А къде отива Откр.22:11? Това е краят на съда, нали? Но аз поне не го виждам в нито една от двете графики.

Stamen Krivoshiev

Здравей, Ники!
Обясни, моля ти се, какво точно имаш пред вид със следния израз: “темата за Изхода (Откр. 8:2-11:18; 15:1-16:17)”!
Как точно трябва да разбираме понятието “Изход” като тема, залегнала в посочените стихове?