Кой е Антихристът от Откровението? Част II

Начало » Откровението » Кой е Антихристът от Откровението? Част II

Числото на звяра 666 - АнтихристаИмето “Антихрист” предизвиква различни асоциации у хората. За някои това е дума, която са чували, но не знаят, какво точно означава. За други той е само един забавен маркетингов продукт използван от филмови компании и рок групи да правят пари. За трети обаче Антихристът е реалност, която съвсем скоро предстои да се превърне в основен фактор определящ живота на всеки човек на планетата.

Най-популярният възглед за Антихриста днес е, че той ще бъде едно безбожно същество, което ще завладее света, ще отрича Христос и ще се бори срещу истинската вяра. В тази връзка се предлагат какви ли не начини за идентифицирането му. Спекулациите варират от Хитлер през Гугъл до Барак Обама. Единствено Библията обаче може да ни каже, кой всъщност е Антихриста.

От статията Кой е Антихристът от Откровението? Част I разбрахме, че според творчеството на апостол Йоан Антихристът не е един безбожник, както е представян днес от мнозинството от църквите. Той е религиозна сила криеща се зад покривалото на християнството. Нещо повече, той не е просто фигура от последното време, а се е появил отдавна. Един съкрушителен удар е намалил влиянето му на световната сцена и го поставил за известно време в сянка, но в края той ще се завърне със същите претенции и методи, каквито е имал и прилагал в миналото.

Преди обаче да идентифицираме Антихриста за нас би представлявало интерес да разберем, дали за него пише и в други части на Новия завет и ако да, как точно той е описан там. Дали другите новозаветни автори имат различен възглед за Антихриста или говорят в съгласие с апостол Йоан? Нужно е да разберем и защо е толкова важно да идентифицираме правилно Антихриста – каква всъщност би била последната криза, ако той е безбожно същество и каква би била тази криза, ако Антихристът е християнска сила.

1. Антихристът в другите части на Новия завет.

В разбирането си, че Антихристът трябва да е една християнска сила, посланията на апостол Йоан и книгата Откровение са в пълна хармония не само помежду си, но и с другите части на Новия завет, които засягат същия въпрос. Апостол Павел описва същата тази сила така:

“Никой да не ви измами по никой начин, защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог” (2 Сол. 2:3, 4).

Това е другият библейски текст, за който всички са съгласни, че става дума за Антихриста. Според Павел Антихристът ще действа в Божия храм. Но само няколко години след като апостолът написва това послание, храмът в Ерусалим бил разрушен, какъвто стои и до днес. Може ли тогава тук Павел да има предвид Божият храм в Ерусалим? Няма как храмът все още да има някакво голямо значение за апостола, защото той много добре е познавал думите на Исус, че храмът ще бъде изоставен, че Божието присъствие ще бъде оттеглено от него и ще загуби значението си (Матей 23:38; виж Матей 24:1). Тогава какво разбира Павел под думата “храм”? Ето кое е храмът за апостола:

“Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас? Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали, защото Божият храм е свет, който храм сте вие” (1 Кор. 3:17).

“И какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: ‘Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде'” (2 Кор. 6:16).

Когато говори за храм, апостол Павел има предвид едно нещо – християнската църква. Християнската църква е “мястото”, в което Бог обитава, поради което тя е Неговия храм. Следователно, щом като Антихристът е в Божия храм, той би трябвало да представлява една отстъпническа сила в християнската църква, а не безбожник! Апостол Павел предупредил ефеските старейшини, че на църквата предстои проблем с отстъпление в самата нея:

“Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв. Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си” (Деян. 20:28-30).

Проблемът на църквата не е, че тя ще бъде гонена от езическа сила, а че ще отстъпи от вярата под влиянието на някои от собствените й ръководители (виж 2 Петр. 2:1, 2). Тези хора са наречени свирепи вълци, макар и да се водят християни. Тези вълци може да са облечени в овчи дрехи, но си остават вълци-грабители и затова християните трябва да се пазят от тях (Матей 7:15).

Освен това, когато Павел описва Антихриста като човека на греха, той го нарича още и “синът на погибелта” (2 Сол. 2:3). Така беше наречен Юда, предателят на Исус:

“До като бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги и нито един от тях не погина освен сина на погибелта, за да се изпълни Писанието” (Йоан 17:12).

“Синът на погибелта” е израз, който се отнася до някой, който външно е последовател на Исус, но в крайна сметка се оказва Негов предател. Когато Павел нарича Антихриста “синът на погибелта”, не може да има предвид една безбожна сила, която се противи на християнството, но религиозна сила облечена с мантията на християнската църква, която по своята същност е предателска.

2. Идентифициране на Антихриста.

Предвид всички особености на Антихриста (тези, които разгледахме в статията Кой е Антихристът от Откровението? Част I, както и тези от настоящата) протестантските реформатори от средновековието виждали него в лицето на папството. Също както описаният в Откр. 13 гл. звяр то претендира, че има Божествени прерогативи и стои като посредник между Бога и човека; че може да прощава грехове и да определя вечната съдба на грешниците. Сред многото изказвания и документи, в които папи и техните поддръжници сами признават тези си притенции, ще цитираме само някои. През 1894 г. папа Лъв VII смело заявил: “Ние [папите] заемаме на земята мястото на Бог Всемогъщий” (“The Reunion of Christendom”, June 20, 1894). Четири години по-рано същият папа наредил да има “такова послушание и подчинение пред волята на църквата и римския понтиф, каквото би трябвало да има пред самия Бог” (Encyclical letter “Chief Duties of Christians”, January 10, 1890).

Ето още някои авторитетни католически източници:

“Папата е толкова издигнат и превъзвишен, че той не е обикновен човек, а е като Бога и е наместник на Бога” (“Църковен речник”).

“Той е божествен монарх, върховен император и Цар на царете, така че ако бе възможно ангелите да грешат във вярата, те щяха да бъдат съдени и отлъчени от папата” (“Римски католически църковен речник”).

Това е само една нищожна част от документите, от които съвсем явно личат претенциите на папството, че заема мястото на Бога на земята. Но това не е всичко по отношение идентифицирането на папството като Антихриста.

Звярът, който Йоан видя в Откр. 13:1-10, се появи от морето. Според тълкуванието дадено на самият Йоан водите представляват множества от хора (Откр. 17:15). Папството се появило именно в гъсто населените територии на Европа отговаряйки точно на пророческото описание. Освен това папството разгърнало своята сила в преследване на верните Божии деца точно в рамките на посочения от пророчеството период.

Само една религиозна сила може да стои зад описанието на Антихриста. Съвременното разбиране за него като могъщ безбожник пропуска важни характеристики, които могат да променят из основи посоката на идентифицирането на този символ. Папството е силата, която най-добре се вписва в характеристиките на Антихриста.

Днес се правят различни опити да се омаловажи ролята на Католическата църква в пророчеството и в очакванията за последното време. Единият от тях е да се изтъква, че на Втория Ватикански събор (1962-1965) Католическата църква е предприела решителни реформи, които да променят не само облика, но и същността й. Логиката на подобен аргумент е, че щом като тази църква се е захванала с реформи в самата нея, това неизбежно ще доведе до пълна промяна и ще я превърне в друг вид организация, която няма да пасва на описанието дадено в Откровението. Но това че са започнати някакви реформи, означава ли, че те ще бъдат доведени докрай и напълно ще преобразят тази организация? Наистина би било хубаво да е така, но всички знаем, колко добри начинания и реформи биват провалени. Един подобен аргумент не само потвърждава, че приложението на пророчеството за Антихриста към тази църква е точно, но всъщност се изправя и срещу твърдението му, че в крайна сметка Католическата църква ще си остане същата. Пророчеството за появяването на Антихриста, звяра от морето (Откр. 13:1-10), който идентифицирахме с папството, е дадено в контекста на последното време. Прави впечатление в описанието му обаче свободното движение между минало и бъдеще, като звярът винаги е един същ. Дори съкрушаващият удар не го е променил. По принцип това е възможно. Когато например един вярващ премине през криза появила се като резултат от негови грешки, той е склонен да се замисли за случилото се и да си вземе поука; може да се промени и да продължи живота си по друг начин. В случая със звяра от морето обаче виждаме нещата да се развиват по друг сценарий. Съкрушаващият удар го изкарал за известно време извън движещите света фактори. Това може да му е дало възможност той да се размисли над миналото си (възможно е Вторият Ватикански събор да представлява точно това), но в крайна сметка когато в края на времето змеят изпита нужда от него и го призове, той ще се завърне на световната сцена същият, какъвто е бил през Средновековието. И това наистина е трагедия. Стигаме до този извод, не защото така искаме, а защото пророчеството го казва.

3. Ключ към разбиране на последната криза.

Всичко това е от голямо значение, ако искаме да разберем предстоящата последна криза за църквата и човечеството. Така не просто успяваме да идентифицираме правилно Антихриста, но да схванем и мащабите на кризата на последното време. Ключовият въпрос за книгата Откровение е: На кого се покланяш? Но само от това, какво е разбирането ни за Антихриста, можем да вникнем в същността на този въпрос. Защото ако Антихристът е една безбожна сила, тогава на кого се покланяш ще означава един много ясен и отчетлив избор между поклонение и вяра в Христос от една страна и поклонение на един явен безбожник от друга. В този случай можем да говорим за изпит на вяра, но не и за измама, защото няма нищо измамливо в това, да избираш между два ясно откроени антипода, между бялото и черното. И с това въпросът: На кого се покланяш?, се изчерпва много бързо.

От друга страна, ако Антихристът е една християнска сила, тогава проблемът с поклонението става много по-сложен, защото и репресиращата сила, и репресираните изповядват вяра в един и същи Бог, молят се на един и същи Спасител, четат една и съща свещена книга – също както в средновековието. Тук вече репресиите не просто се свеждат до изпит на вяра, но и до измамливост, защото няма нищо по-страшно, измамливо и объркващо от това, да бъдеш гонен от хора, които се покланят на твоя Бог. Не случайно Исус говори за измама, която ще цели заблуждаването и на избраните (Матей 24:24). За истинските вярващи не е страшно, че дяволът предприема репресии срещу тях. Страшното е, че самият Сатана се преобразява на Божий служител:

“И не е чудно, защото сам Сатана се преправя на светъл ангел, тъй че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им” (2 Кор. 11:14, 15).

Истинският проблем идва, когато Сатана и служителите му се преправят на служители на истинската вяра. Не можем да очакваме последният конфликт между доброто и злото да мине с по-малко проява на измамливост от предишните векове. Затова в този случай въпросът, който Откровението задава: “На кого се покланяш?”, става много по-обхватен. Тъй като и репресиращи, и репресирани изповядват, че се покланят на Христос, за да се разбере, кой наистина се покланя на Христос, ще трябва да се отиде по-надълбоко – не само на кого се покланяш, но и как и кога се покланяш на Христос. А това ще рече, че простото изповядване на Христос няма да е достатъчно. Важно е, дали Му се покланяш според начина определен в Писанието и в Неговия ден посочен в Писанието.

Ако приемем сценария за безбожния Антихрист, трябва също да приемем, че най-голямата криза за човечеството, кулминацията на борбата между доброто и злото, няма да е толкова страшна, както например е била тази през средновековието. Дори последната криза да представлява изпит на вяра, тук изобщо не можем да говорим за измамливост. Подръжниците на идеята, че Антихристът ще бъде една безбожна сила, ще трябва да намерят задоволителен отговор на въпроса: Ще бъде ли в крайна сметка последната криза свързана с една голяма измама или не?

Както творчеството на апостол Йоан, така и писанията на други новозаветни автори са категорични, че Антихристът не е един безбожник, а религиозна сила облечена с мантията на християнството. Реформаторите от средновековието имали всички основания да виждат Антихриста в лицето на папството. Тези основания са все още актуални. Разбирането на въпроса за Антихриста е от изключително значение, защото помага за изясняването на мащабите и естеството на последната криза, пред която всички искрени вярващи ще бъдат изправени в близко бъдеще.

Прочетете и статията Кой е Антихристът от Откровението? Част III, където разглеждаме, кой е звярът от земята, който ще помага на Антихриста в последния конфликт и как учението за безбожния Антихрист е навлязло в протестантизма.

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.