Кой е Антихристът от Откровението? Част I

Начало » Откровението » Кой е Антихристът от Откровението? Част I

Образ на зъл човек - АнтихристаЕдна от най-известните фигури на Откровението безспорно е Антихристът. В представите на хората той е едно зло, сатанинско същество, което иска да завладее света и душите на хората. Не само Холивуд може да бъде посочен като отговорен за този му образ. Голям принос в изграждането на тази представа за него има най-популярния днес сред християните възглед – Антихристът ще бъде едно безбожно същество, което ще завладее и репресира света и ще се бори срещу истинската вяра. С други думи, Антихристът ще бъде един много ясно разпознаваем враг на Христовата вяра – някакъв антипод на Христос и християнството. Дали обаче наистина Антихристът ще бъда такъв, какъвто го представя множеството от съвременните църкви? Това, че тази картина е най-разпространената днес, означава ли, че е и най-правилната? Има ли опасност вярващите и светът да се излъжат в очакванията си?

Нека накратко да разгледаме някои основни характеристики на Антихриста, за да разберем, кой би могъл и кой не би могъл да бъде той.

1. Понятието “Антихрист”.

Предвид голямата значимост, която християните отдават на фигурата на Антихриста, можем да предположим, че това име ще се споменава на много места в Библията. Истината обаче е по-различна. То може да бъде открито само в няколко текста и то изключително в творчеството на апостол Йоан, и още по-странно – в най-малките му книги – посланията.

Апостол Йоан разглежда Антихриста като някой, който трябва да се появи в последното време. Ранните християни са вярвали, че са живеели в последното време и че един от знаците за последното време е появяването на Антихриста:

“Дечица, последно време е, защото както сте чули, че иде Антихрист и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време” (1 Йоан 2:18).

Тук Йоан говори за много антихристи и затова някой може да си помисли, че апостолът има предвид езичниците-римляни, които са подлагали християните на жестоки гонения по това време. Но Йоан изяснява, какво има предвид:

“От нас излязоха, но не бяха от нас, защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас” (ст. 19).

Вече става трудно да мислим за антихристите като езичниците-римляни. От това изказване разбираме, че според Йоан антихристите са хора, чието минало може да се проследи в християнската църква. Това означава ли, че когато апостолът пише тези думи, те вече не са принадлежали към църквата? Можем да разберем отговора на този въпрос като първо разберем, какъв е техният проблем:

“Кой е лъжец, освен оня, който отрича, че Исус е Христос? Той е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина” (ст. 22).

Проблемът на антихристите е, че са се отрекли от Отец и Сина. Това трябва да означава, че някога те са вярвали в Отец и Сина. Ако останем само на тези стихове, можем да предположим, че за апостол Йоан антихристи са тези хора, които някога са били християни, но след това са се отрекли от Бог и Исус. Тук много лесно може да се направи изводът, че тези хора са напуснали църквата и сега се проявяват като нейни противници. И изводът ни щеше да е точен, ако Йоан не беше внесъл още светлина по въпроса:

“Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват дохождането на Исус Христос в плът. Такъв човек е измамник и антихрист. Внимавайте на себе си, да не изгубите онова, което сте изработили, но да получите пълна награда” (2 Йоан 7, 8).

Значи всъщност антихристите не са хора, които действат като явни противници на църквата, а хора, които проповядват фалшиви учения по отношение личността, естеството и мисията на Исус Христос. Практически те не са вече част от църквата, а са отстъпили от истинните й учения, но продължават да действат в самата нея проповядвайки фалшиви учения. Йоан призовава вярващите да бъдат бдителни спрямо тези учения. Това има смисъл, само ако християните могат да влязат по един или друг начин в такъв контакт с тези хора, че да има опасност да бъдат измамени. А това означава, че те все още посещават една и съща църква. Защото само при едно подобно положение има смисъл предупреждението на Йоан християните да изпитват духовете предпазвайки се от лъжепророците:

“Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога, а никой дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че иде и сега е вече в света” (1 Йоан 4:1-3).

Няколкото стиха в 1 Йоан и 2 Йоан, които говорят за Антихриста, променят представата ни, че той трябва да е едно безбожно същество, което репресира християните. Напротив, той е тясно свързан с църквата, поради което вярващите са увещани да изпитват ученията, които им се представят, защото макар в Божиите очи Антихристът да не е част от тях, физически той е сред тях и те са в опасност да бъдат измамени.

Дори само това описание на Антихриста е достатъчно, за да ни ориентира, къде трябва да го търсим. Разпространената за него представа, че той ще е един безбожник, изобщо не пасва на описанието, което му дава апостол Йоан. Не пасва и на фигурата, с която същият апостол го представя в Откровението.

2. Звярът от морето.

В книгата Откровение фигурата на Антихриста се появява в началото на гл. 13 като един звяр излизащ от морето. От изключително значение е да се разбере, какво причинява появяването му. Това става ясно от гл. 12 на книгата.

В Откр. 12 гл. се описва Божият новозаветен народ в контекста на гоненията, които трябва да преживее от страна на Сатана представен тук като змей. Те започват още с раждането на Спасителя (ст. 1-5), минават през Средновековието, когато Христовата църква е трябвало да се крие (ст. 6, 13-16) и завършват с обекта на сатанинските атаки в последното време:

“Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исус; и змеят застана на морския пясък. И видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена” (Откр. 12:17-13:1).

Стигайки до края на времето виждаме, че Сатана е насочил всичките си усилия към останалите от потомството на жената. Той ги мрази, защото те носят нейните характеристики – те са нейни деца и в тяхното лице той всъщност вижда… нея. Останалите от потомството на жената вбесяват Сатана и този път той предприема една по-различна стратегия, за да ги унищожи. Използваната гръцка дума “отиде” в Откр. 12:17 означава “отиде надалеч”. Казва се, че той отишъл да воюва с останалите от потомството на жената, а като че ли бяга много надалеч. Защо? Защото това е последната битка и тя е много важна. Затова отива за поддръжници. И Йоан вижда, от къде идват тези поддръжници. Змеят застава на морския пясък, на границата между морето и земята, и Йоан вижда първо един звяр да излиза от морето:

“И видях звяр, който излизаше от морето и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена. И звярът, който видях приличаше на леопард, и краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт. И видях една от главите му като че ли смъртно ранена, но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра казвайки: Кой е като тоя звяр? и Кой може да воюва против него? И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действа четиридесет и два месеца. И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му, па и ония, които живеят на небесата. И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ. И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне. Ако има човек ухо, нека слуша. Ако някой завежда в плен и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя и той трябва от сабя да бъде убит. Тук е нужно търпението и вярата на светиите” (Откр. 13:1-10).

Именно в този контекст се появява фигурата на Антихриста. Змеят (Сатана) се подготвя за последната си битка срещу Христос и Неговата църква в лицето на верния остатък. Първият му поддръжник е един звяр, който се появява от морето. Именно този звяр тълкувателите на Библията наричат Антихрист. Дали и в Откровението Йоан ще продължи да представя Антихриста като някой, който е тясно свързан с християнството и църквата или в тази книга той представлява нещо друго?

Първата характеристика на звяра от морето, с която изследователят на Откровението се сблъсква, са десет рога и седем глави. Интересното е, че в описанието на змея от Откр. 12 гл. също виждаме седем глави и десет рога (Откр. 12:3). Веднага обаче се забелязва разликата – при змея короните са върху главите, а при звяра – короните са върху роговете. И още по-важно – върху главите на звяра има богохулни имена, а върху главите на змея няма.

Тук виждаме съжителство на рогове и богохулство върху главите на звяра. Това веднага ни напомня за фигурата на малкия рог от Дан. 7 гл., чието надменно говорене е наречено “говорене думи против Всевишния” (Дан. 7:8, 20, 25). Това, че Йоан е мислил за Дан. 7 гл., когато е писал Откр. 13 гл., става ясно и от по-нататъшното описание на Антихриста – този звяр има на себе си по нещо от леопард, мечка и лъв – все образи, които се появяват в Дан. 7 гл.

Макар чрез действията на звяра от морето да се описва предимно дейността на Антихриста в последното време, Йоан дава описание и на неговите минали действия. Тоест той не е една напълно нова фигура за историята. Той съществува отдавна, преследвал е светиите и е владеел света за 42 месеца – също както малкия рог от Дан. 7 гл. преследва светиите за 3 ½ години (3 ½ = 42 месеца). Само че в края на този период той получава сериозен удар – толкова сериозен, че раната му била смъртоносна (Откр. 13:3, 10). В крайна сметка тя оздравява и в края на времето, тогава, когато змеят има нужда от него, звярът отново се появява на световната сцена възвърнал силата и влиянието си.

Това движение между бъдеще и минало в описанието на звяра от морето е от изключително значение. Йоан иска не само да покаже, че силата-съюзник на змея в края на времето, е всъщност една отдавна съществуваща в историята сила, но е и категоричен, че каквато е била тази сила в миналото, същата ще бъде и в последното време. В края на периода от 42 месеца на нейно господство тя получава съкрушаващ удар, но той не я променя и когато в края на времето змеят повиква Антихриста на помощ, раната му ще е оздравяла, а той ще си бъде същият както преди – никаква промяна. Каквито претенции е имал преди получаването на раната, каквито неща е вършил, каквито са били методите му – всичко това ще се повтори и в края на времето.

3. Богохулство.

Прави впечатление, че една от основните характеристики на звяра от морето е богохулството (Откр. 13:1, 5, 6). Ако разберем, каква стои зад термина “богохулство”, ще можем да разберем и каква е природата на Антихриста. Сигурно ще се изненадаме да чуем, че библейското разбиране за богохулството се различава от общоприетото. Например когато Исус заявил Своето равенство с Бога, юдеите възприели това като богохулство:

“Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог” (Йоан 10:33).

Исус наистина е равен на Бога, но юдеите не вярвали в Него и възприели това Негово твърдение за богохулство. Така че за разлика от общоприетото днес разбиране, че богохулство е някаква обида или отрицание на Бога (нещо, което и невярващите могат да правят), в Евангелието на Йоан богохулство е наречено приравняването с Божеството.

Но Библията не спира дотук в изясняването на този термин. Когато Исус простил греховете на един парализиран човек, това Неговото дело също било наречено “богохулство”:

“Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулства? Кой може да прощава грехове освен един Бог?” (Лука 5:21).

Исус има правото да прощава греховете, но книжниците и фарисеите, които не вярвали в Него, възприели този Негов прерогатив като богохулство. Следователно, когато Библията говори за богохулство, тя има предвид опита някой да се приравни с Бога като изземе Неговите функции – Неговото право да прощава и оправдава грешника. Така че богохулството не може да се отнася до действията на един безбожник, който открито отхвърля Божеството.

Разбирането на този въпрос е от изключително значение, защото внася голяма яснота по отношение на Антихриста. Щом като той е описан като богохулник, той би трябвало да се опитва да приравни себе си с Бога като изземе Неговия прерогатив – правото да прощава греха. Следователно тук трябва да става дума за религиозна сила, защото само една религиозна сила може да има отношение към греха, неговото опрощаване и оправданието на грешника. Виждаме, че в Откровението Йоан продължава да представя Антихриста като някой, който е тясно свързан с християнството.

В такъв случай вписва ли се широко разпространената днес представа за Антихриста в описанието дадено му в Откр. 13 гл.? Не! Една безбожна сила, както бива представен днес Антихриста, не може да има отношение към спасяването на грешниците. Зад фигурата на Антихриста трябва да стои религиозна сила облечена с мантията на християнството и претендираща, че има право да се изразява по отношение на греха и спасението на грешника. Нещо повече, това е религиозна сила, която не предстои тепърва да се появи на световната сцена, а сила, която отдавна съществува, но е минала през един съкрушаващ удар, така че появяването й отново на световната сцена ще бъде “голямото завръщане”, а не “голямата премиера”.

До изводът, че Антихристът е една религиозна сила, можем да стигнем и по друг път. Звярът, който излиза от морето, Антихристът, действа в услуга на змея. В Откр. 12:4 виждаме змеят като сила, която се мъчи да унищожи Христос. Всички знаем, че този, който разпънал Исус на кръста, била римската власт. В I-ви век езическата римска власт била най-големият противник на християнската църква. И въпреки това в нейното описание никъде не се споменава характеристиката “богохулство”. Ако под богохулство трябва да разбираме явното отрицание на Христос, то тази характеристика пасва великолепно на езическият Рим – всъщност това била нейната основна характеристика. И все пак въпреки че тази власт екзекутирала Исус и мъчела и преследвала Неговите последователи карайки ги да се отрекат от Своя Господ, в описанието й тя никъде не е определена като богохулна. Защо? Просто защото “богохулство” е религиозен термин, който има отношение към оправдаването и спасението на човека и с него не може да се характеризира безбожна или езическа сила. Само една религиозна власт имаща на себе си покривалото на християнството може да отговори на описанието на Антихриста. Не бива да забравяме, че думата “Антихрист” може да се преведе не само като “срещу Христос”, но и “вместо Христос”, т.е. една сила, която претендира, че е християнска и макар да не се противопоставя открито на Христос, се поставя на Неговото място и изземва функциите и привилегиите Му. Не бива също да забравяме, че в библейската апокалиптика със символа “звяр” се представя една сила, която има вид на организация – царство или нация, а не отделна личност (виж Дан. 7:17, 23). Дори тук идеята за Антихриста като един безбожник с голяма власт не пасва на значението на библейския символ.

Според най-популярния днес възглед за Антихриста той ще бъде едно безбожно същество, явен противник на Христос и църквата Му. От начинът, по който бива описан той в творчеството на апостол Йоан обаче е видно, че той е една религиозна сила облечена с мантията на християнството.

Прочетете и статията Кой е Антихристът от Откровението? Част II, където разглеждаме, как е представен Антихристът и в другите части на Новия завет и посочваме, кой точно е той.

12
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

8 Comment threads
4 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
5 Comment authors
Ivan

От скоро чета вашите материали с интерес. Имам въпрос към вас. Жената в откровение дванадесета глава е Израил. Кое ви дава право след стих 5 – т.е. от 6 стих надолу – вече да не Израил, а църквата? От стиховете в гл.12 аз виждам репресията на Сатана не срещу християните, а срещу евреите. Жената е Израил, семето й са евреите до ден днешен. Бог има завет с евреите – тези които приемат Исус Христос – те да кажат на езичниците (целия останал свят) истината за Месията. Затова Сатана мрази евреите. През Втората световна война, а доколкото знам и много векове… Още »

Ivan

В Библията си чета, че само за един народ се казва че пази Божиите заповеди и му е поверено свидетелстването за Исус – на евреите. На Синай и на Петдесетница официално Бог е дал на юдеите закона и свидетелството за Исус. Това чета в Библията. Никъде не мога да прочета, че Бог е упълномощавал някъде езичници да пазят закона Му и да разнесат свидетелството за Исус Христос. На каква основа – те са езичници?! Как езичниците да докажат на другите кой е Месията? – въз основа на голата им вяра? Нали трябва да притежават дадени от Бога писания и опитност,… Още »

стамен кривошиев

@Ivan, Може ли да опитам аз да ти отговоря? Ivan: Жената в откровение дванадесета глава е Израил. Кое ви дава право след стих 5 – т.е. от 6 стих надолу – вече да не Израил, а църквата? Стамен: Жената в книгата „Откровение” е символ на Божията църква. В Стария завет, Божията църква е била древният Израил / Исая 54:5-7 и Ерем. 3:14/. В Новият завет- това е християнската църква /2 Кор.11:2/. Въпросът е, дали Йоан има пред вид старозаветната Божия църква, или новозаветната Божия църква, когато използва този символ в Откровение, глава 12. Точно тук е мястото на правилния метод… Още »

какво

ехооо ;-), я мислете малко- истински, пълноценно развити хора са древните българи, т.нар прабъгари. А това, че някои поради плиткоумие си вярва на глупостите си е негов пробем. Със сладкодумие и хитрост ориенталците са се поналожии над доста хора, но една лъжа ( не е задължително лъжецът да осъзнава глупостта си= лъжата си,) повторена по различни начини и многократно започва да звучи като истина,. Тъй като на лъжата краката са къси, рано или късно започва срив- това , което става в момента. пък ако имат търпение и сила хвърлете един поглед на едни на пръв поглед прости факти, но доста… Още »

стамен кривошиев

@какво, В евангелието от Йоан, четиринадесетата глава, стих шести, Господ Исус Христос казва следното: “Аз съм пътят, Истината и Животът. Никой не идва при Отец, освен чрез Мене.”. Това са много важни думи. Те опровергават една много често срещана днес теория, която иска да ни убеди, че всяка религия си има свой собствен път към Бога. Ако говорим за истинския Бог, пътят към Него е само един и Той се казва: Господ Исус Христос. Друг път просто няма. Всеки може да се сприятели с Господ Исус Христос. Неговото приятелство не е ограничено до никоя класа, или раса. Той, обаче е… Още »

do Krivoshiev

е и? българският народ какво го интересуват вътрешноеврейски караници и чужд, а и за съжаление доста ограничен и глупав, светоглед? Българите са спазвали и за знаели как да научат и другите да спазват добродетели мнооооого преди книжниците и хитреците с насилие да наложат през християнството (по-късно и исляма) еврейската ограниченост. Българите не се интересуват от голите пожелания на книжниците; християнството исляма и юдаизма за българите е като за здрав организъм е да му слагаш антибиотик

do Krivoshiev

….. и то добродетели които и в самата библия са признати….. Моля кажете какво добро е донесло на българщината християнството, което добро българщината да не е познавала и спазвала ?

стамен кривошиев

Ето какво бих искал да Ви кажа /в кавичките са Вашите мисли/: „Езичник далеч от възприетото по навик за нещо изостанало, всъщност обозначава хора, чиято комуникация е устната, а не писмената.” Стамен: Ето какво казва Господ Исус Христос: „Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си.” Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят, за да бъдете синове на вашия Отец, Който е на небесата: Защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните. Защото, ако… Още »

айде обратно в свитите земи

Каква е дефиницията за добро ли- в случая, за да не усложняваме мисленето- добро според християнския светоглед. Никъде не е осъдено идолопоконничеството, освен в базовите правила в… библията. Какво значение има дали някой ще бъде ,,признат,,за велик УЧЕН когато е посочил на хората правилно поведение, идея, съвет. По тая пътека и светци си определят, а за дадени герои даже и за по-божи от другите божи синове. А да еврейската глупост е всеобхватна( факт е че книжният монотеизъм вместо да поправи причините за конфликтите между народите ги задълбочава, защото мисленето ии самоопределнието какви са – особено при евреите е на принцципа… Още »

пасат

Хехехе, наистина да се счита християнството е създало добродетелите на българите е като да се сяита , че някой от игра на баскетбол е станал висок. Да не говорим, че добродетелте на някои от българите са взети насочени да защитават чужд светоглед- през христянското учение, да защитават еврейски светоглед. Направо си е духовно еничарство. Все пак донякъде успяващо – малцина си свързват изконната българщина с неидолопоклоническия светоглед на (пра)българите. Все по- масово се внушава , че християнството е изконно българско. И как тогава най- характерните БГ имена нямат светии на тях- Челебир, Стоян, Момчил, Вокил, Угаин, Ивайло, Боян, Тервел, Омуртаг… Още »

vlad

1- Васил Левски не е предаден от поп Кръстьо
2- голяма част от най-характерните българи са избивали доста и
3 – доста неграмотно се изказваш

Веселин

Иван, кое ви кара да мислите, че евреите са /все още/ народа, който трябва да представи Месия на света? Проблемът всъщност беше точно в това, че евреите не изявиха Месия на света, поради което благодатното им време като народ изтече с убийството на дякон Стефан.