Избор на метод в тълкуването на Откровението – II

Начало » Откровението » Избор на метод в тълкуването на Откровението – II

Отворена на Откровението английска БиблияРазбирането на книгата Откровение зависи от избора на метод. Най-дебатиран е методът за тълкуване на първите четиринайсет глави на Откровението, където има две възможности – методът на прогресията или методът на рекапитулацията.

От статията Избор на метод в тълкуването на Откровението – I разбрахме, защо адвентистите от седмия ден са възприели методът на рекапитулацията – защото дори само един най-общ макроструктурен анализ на тези глави посочва наличието на рекапитулация в описаните там видения.

Но макроструктурният анализ не е единствената причина адвентистите да приемат методът на рекапитулация. Тук ще разгледаме някои допълнителни основания в подкрепа именно на този метод, а не на метода на прогресията в тълкуването на първите четиринайсет глави на Откровението. Да се спрем само на най-главните.

1. Методът на рекапитулацията отразява най-добре историческия метод в тълкуването на Откровението.

Какъв метод за тълкуване на Откровението ще избереш, зависи от това, към коя школа за тълкуване на Откровението принадлежиш. Има три такива школи:

1) Претеристка школа

Претеристите смятат, че изпълнението на предсказанията на Откровението е станало в първото столетие след Христос и то повече или по-малко в рамките на Римската империя от този период. Някои претеристи стигат до първите няколко века след Христос, но дори и в този случай изпълнението на Откровението е в далечното минало. Поради това събитията от последното време не представляват интерес за тях.

2) Футуристка школа

Футуристкото тълкувание на Откровението се противопоставя на претеристкото като отмества описаните в Откровението събития в бъдещето. Футуристите приемат, че почти всичко описано в Откровението тепърва предстои да се случи.

3) Историческа школа

Привържениците на историческата школа смятат, че има развитие на събитията в Откровението – те започват да се случват от времето на автора, Йоан, минават през нашите дни и стигат до Второто пришествие и отвъд него.

Адвентистите от седмия ден са възприели точно този възглед, когато тълкуват Откровението. Една от причините за това е, че точно този подход е посочен съвсем ясно още от самото начало на първата апокалиптична книга – книгата Даниил. Когато пророк Даниил тълкува съня на цар Навуходоносор, той ясно оформя рамката на развитието на събитията в апокалиптичната литература в отделните видения – от времето на пророка до края на земната история (Дан. 2:31-45).

Затова адвентистите смятат, че по подобие на книгата Даниил също и другата апокалиптична книга, книгата Откровение, изисква историческо тълкувание. Именно методът на рекапитулацията в тълкуването на първите четиринайсет глави на Откровението отразява най-добре гледната точка на Историческата школа.

Този метод не е измислен от адвентистите. Това е методът, който повечето от църковните отци и реформаторите от Средновековието са използвали. Днес, благодарение на Адвентната църква, той е много по-изчистен и изяснен, защото днес има много по-добро познаване на оригиналните езици, на които написана Библията и на библейската култура.

2. Методът на рекапитулацията вече е използван във важна апокалиптична книга като книгата Даниил.

Никой не се съмнява в силната връзка, която съществува между книгите Даниил и Откровение. И двете книги принадлежат към един и същи тип литература – апокалиптичното пророчество. Ето защо е нормално да очакваме определено сходство или кореспонденция помежду им.

Книгата Даниил не само задава схемата на развитието на апокалиптичните пророчества – започват от времето на пророка и завършват във Второто пришествие, но самата тя съдържа рекапитулация. В тази книга дадена поредица се гради върху предходната прибавяйки допълнителни елементи. Докато Даниил 2 гл. обсъжда политическите измерения на събитията от времето на Даниил до края (царствата на света), Даниил 7 гл. прибавя религиозни перспективи (светиите), а Даниил 8 гл. се фокусира върху още една духовна плоскост (светилището). Даниил 11 гл. пък разглежда събитията от своята перспектива.

Тъй като Откровението на Йоан зависи от книгата Даниил, бихме могли да очакваме рекапитулация и в случая с Откровението. Рекапитулацията в Откровението следва същия образец – прибавя нови аспекти към разкритите преди това исторически развития.

3. Защо методът на прогресията е неприемлив?

Някои сериозни проблеми правят невъзможно приемането на метода на прогресията от адвентистите от седмия ден при тълкуването на първите четиринайсет глави на Откровението.

1) Методът на прогресията е методът на футуристите

Да тълкува първите четиринайсет глави на Откровението чрез метода на прогресията би отивало повече на футуристите, към които адвентистите от седмия ден не принадлежат. Макар и някои футуристи да приемат рекапитулация на някои места, техният основен метод е прогресията.

Появата на футуризма е, меко казано, смущаваща. Футуризмът е създаден през XVI век от свещеника-йезуит Франциско Рибера с цел да се неутрализира Реформацията и да отвлече вниманието от Католическата църква относно тълкуванията на Лутер за Антихриста.

В началото на 19-ти век футуристичната теория преминала през известно усъвършенстване и допълване. Възприема се за първи път от протестантски учители, които търсели примирение с Рим. Теорията отива в Съединените щати чрез писанията и влиянието на Джон Нелсън Дарби от църквата “Плимутски братя” в Англия.

Днес футуризмът е основния възглед на повечето консервативни евангелски църкви и дори на фундаменталистки групировки.

2) Не се занимава достатъчно прецизно с макроструктурата на Откровението

Методът на прогресията не се занимава достатъчно прецизно с макроструктурата на Откровението и пропуска в анализа си много моменти, които очевидно говорят за наличие на рекапитулация в първите четиринайсет глави. Този метод се превръща в предварително зададен модел, за който се прави опит да бъде вместен в Откровението. А това е напълно погрешно! Откровението изрично предупреждава, че никой няма право да внася каквото и да е в книгата:

“Аз свидетелствам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите написани в тая книга; ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град, които са описани в тая книга” (Откр. 22:18, 19).

Правилното тълкуване на Откровението изисква изхождане от самия текст и следване на моделите и структурите, които то само създава. А това методът на прогресията не прави.

3) Не прави разлика между писмената и апокалиптичната част на Откровението

Следващият сериозен проблем на този метод е това, че не прави разлика между използването на различните стилове литература в Откровението – къде започва и свършва писмената част на книгата (в която е използвана един вид литература) и къде започва и свършва апокалиптичната й част (в която е използвана друг вид литература). А това е важно, за да се уточни, дали например случващото се в гл. 4 следва хронологически случващото се в гл. 3.

По-голямата част от Откровението е апокалиптична литература – апокалиптични видения и символи, които се намират от гл. 4 до средата на гл. 22. А основна характеристика на апокалиптичните пророчества е, че те са безусловни и имат само едно изпълнение.

Тази апокалиптична част на книгата обаче е обградена от друг вид литература – писмо. Така да се каже, апокалиптичната част на Откровението е обградена от една писмена (от “писмо”) рамка – гл. 1-3 в началото и последната част на гл. 22 в края. Първото видение на книгата е точно в тази част – видението за седемте църкви. То е по-семпло и има характеристиките на класическите пророчества, които могат да бъдат условни и да имат повече от едно изпълнение.

Схема на видовете литература използвани в Откровението

Всичко това трябва да се има предвид, когато тълкуваме Откровението, а методът на прогресията е склонен да го пропуска.

Църквата на адвентистите от седмия ден приема метода на рекапитулацията при тълкуването на първите четиринайсет глави от Откровението, защото точно този метод може най-добре да бъде доказан от самото Писание. При методът на прогресията съществуват много сериозни проблеми, което го прави неприемлив за адвентистите.

Прочетете и статията Избор на метод в тълкуването на Откровението – III, където посочваме ползата от използването на метода на рекапитулацията в разбирането на последните събития.

13
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

6 Comment threads
7 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
6 Comment authors
alfredpacino.blogspot.com

Чудесно се справяш

стамен кривошиев

Би ли предложил макроструктура на апокалиптичната част?

Apostol

Адвентизмът е „дете” на Уилям Милър и Елън Уайт. Най-малко 90% от адвентната интерпретация на пророчествата идва от Уилям Милър и от други мъже преди него, чиито работи той е ползвал. Каи Арасола (Kai Arasola), бивш президент на Конференцията на ЦАСД в Европа, е написал своята докторска дисертация – „Краят на историцизма”, в която излага с големи подробности как Милър представя пророчествата. Главните особености на историцизма са следните: 1) Одобрение на теорията „ден за година” и загриженост за пророческите периоди от време; 2) непрекъсвано в историята приложение на различните апокалиптични символи и напасване към историята на всички пророчества; 3) разпознаването… Още »

стамен кривошиев

@Apostol, Апостол: Каи Арасола (Kai Arasola), бивш президент на Конференцията на ЦАСД в Европа, е написал своята докторска дисертация – „Краят на историцизма”, в която излага с големи подробности как Милър представя пророчествата. Стамен: Моето уважение към всяко мнение, в т.ч. и към това на Kai Arasola. Само, че що се отнася до това, кой е критерият за истината, Библията е ясна /Йоан 17:17: Така,че ако ще оборваме даден религиозен възглед, нека да използваме правилния начин за тази цел. По надолу не виждам дори да се цитира Библията в подкрепа на възгледа, който се защитава. Апостол: 3) разпознаването на папството… Още »

Георги Козарев

Брат Кривошиев, нека Бог благослови изобилно работата Ви… Абстрахирайки се от не обективната, определено не оригиналната (да “папагалстваш” несбъднатия се “богослов” Дезмънт Форд… е меко казано дело достойно за съжаление… и аз молитствувам за опомняне на всички, които са покварени от неговото влияние…) и най-вече не библейската “позиция” на “Апостол”, се обръщам към Вас, с долуприведения кратък, мисля си, общо приет и прилично структуриран адвентен материал, за да УТВЪРДИТЕ вярата си досежно въпросната 508 г. Аз си мисля, че вашият отговор към Апостол, досежно годините: 508 и респ. 538г. би следвало да започне с Дан 7:20 – стих, който изяснява… Още »

Apostol

Към Стамен – всъщност това, което съм цитирал е част от книгата на адвентния пастор Дезмън Форд – “От уважение къв Евангелието”, която се продава свободно из САЩ. Въпросите ви са показателни за факта, че сте адвентист по инерция – без да познавате най- новите течения в теологията на Адвентизма. Типично за българските адвентисти, които вървят 20-30 години след световния адвентизъм.

стамен кривошиев

@Apostol, Апостол: Към Стамен – всъщност това, което съм цитирал е част от книгата на адвентния пастор Дезмън Форд – „От уважение къв Евангелието“, която се продава свободно из САЩ. Въпросите ви са показателни за факта, че сте адвентист по инерция – без да познавате най- новите течения в теологията на Адвентизма. Типично за българските адвентисти, които вървят 20-30 години след световния адвентизъм. Стамен: Първо, благодаря за оценката /адвентист по инерция/ и поздрав с Мат.7:1 и Римл.2:1. ! Щом държите да си говорим на Вие- добре. Аз предпочитах да е на “ти”. Второ: Не се изразявате много ясно. Първо казвате,… Още »

Манолов

Уважаеми г-н Стамен Кривошиев, позволете ми да ви посоча един автор, който твърди, че историческият метод на тълкуване търпи сериозна и основателна критика.

Чест и почитания: Вл.Манолов

стамен кривошиев

@Манолов,
Чест и почитания дължим само на Бог, нали?
Кой точно автор имате пред вид: Дезмънд Форд ли?
Според мен не е важно кой какво твърди, а как го доказва чрез Библията? Но и Дезмънд Форд е забелязал, че Господ Исус поставя “мерзостта на запустението” в бъдеще, а не в минало време и затова няма как този израз да се отнася до Антиох Епифан.

Манолов

Г-н, Кривошиев,
всъщност, статията е на въпросният Кai Arasola.

Може би просто не сте успяли да видите името на автора – написано най- отдолу.

Поздрави!

стамен кривошиев

@Манолов,
Благодаря за уточнението! Тъй като в този сайт има поместени трудовете на доста автори, затова първоначално не разбрах кого от тях точно имате пред вид. Каи Арасола е един от тях.
Аз Ви препоръчвам Морис Венден. Неговите книги също се продават свободно, дори и в българските протестантски книжарници. Обичам да чета и Макс Лукадо, който не е адвентист. Мисля, че тези автори могат да бъдат по-полезни с практическото си християнство, отколкото Каи Арасола с неговия объркващ академизъм /но това е мое мнение, не задължавам никого с него/.
Поздрави!