Виденията за печатите и тръбите в Откровението са едни от най-трудните за разбиране, но и в същото време предизвикват най-големия интерес. Сравняването им би допринесло за по-доброто им разбиране. За целта ще се позовем на изследването им, което сме направили в статиите Седемте печата от Откровението – I, Седемте печата от Откровението – II, Седемте тръби от Откровението – I, Седемте тръби от Откровението – II, Седемте тръби от Откровението – III и Седемте тръби от Откровението – IV и които ви каним да прочетете.
1. Връзка между виденията за печатите и тръбите.
Връзка между виденията за печатите и тръбите съществува и тя не бива отричана, но е важно да разберем, в какво точно се изразява тя. Според някои изследователи тръбите произхождат от печатите и описват събития, които ще се случат след събитията представени в печатите. Тези тълкуватели приемат, че тук се наблюдава една прогресия във виденията и събитията, които те представят, се изпълняват точно както са подредени виденията. В статиите Тълкуване на книгата Откровение – III и Седемте тръби в Откровението – I доказваме, че двете видения описват събития случващи се паралелно. Като допълнение в статиите Седемте печата от Откровението – I и Седемте тръби от Откровението – I посочваме, че първият печат и първата тръба обхващат приблизително един същи период и това е времето на зората на християнската епоха. От статиите Седемте печата от Откровението – II и Седемте тръби от Откровението – II пък става ясно, че и двете видения приключват с есхатологична кулминация във времето на унищожаването на греха и грешниците и гледат към обновяването на земята и установяването на вечното Божие царство. Така че в никакъв случай не можем да допуснем, че тръбите произхождат от печатите и описват събития случващи се след тях. Тук имаме рекапитулация (повторение) на виденията, а не прогресия. Ако двете видения се случват паралелно, в какво тогава се изразява връзката между тях?
За да се разбере, какво е отношението на видението за тръбите към това за печатите, трябва да се започне с проследяване на идеята и смисъла на видението за печатите. Както сме посочили в статията Седемте печата от Откровението – I, неговото начало е възцаряването на Христос на небето след възнесението Му. Взимането на книгата запечатана със седем печата и намираща се отдясно на Седящия на престола представя факта, че чрез заместническата Си смърт Исус е станал достоен да вземе в ръцете Си съдбата на Своя народ и тази на целия свят. В тази книга са описани Божиите планове и действия по изкуплението на човечеството и съдбата на греха и грешниците. Книгата трябва да бъде отворена и съдържанието й да бъде направено достояние на света. Държейки в ръката си запечатаната книга Христос вече може да седне отдясно на Бога и да управлява с Него света и вселената. Това Негово положение на Господар и Спасител бива разкрито на света чрез благовестването, което църквата извършва и което започва именно от момента на Христовото възцаряване, когато Святият Дух бил излят над апостолите по време на Петдесятница. Но както светът, така и църквата имат определена реакция спрямо тази вест и тази реакция се променя с течение на времето. Отварянето на печатите на книгата описва именно, какво се случва с църквата в процеса на прогласяването на благовестието през годините. Тя започва като вярна на призванието си и дори търпи жестоки гонения заради дързостта й да издига Исус като върховен Господар и единствен Спасител, но с течение на времето се променя и покварява и изопачава благовестието. Малцината останали верни на истината сега биват преследвани от самата нея. В един определен момент се появява нуждата всички мъченици за Христос да бъдат реабилитирани и възмездени:
„И те викаха с висок глас: Докога, Господарю святи и истинни, няма да съдиш и да въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?“ (Откр. 6:10).
Точно тази нужда се превръща в централния момент на отварянето на печатите. Последващата картина е наказването на потисниците на Божия народ при Второто пришествие (ст. 12-17), но тя повдига въпроса, дали това не означава, че трябва да се изчака до Пришествието, за да може да се осъществи Божия съд над репресиращите верните Му. Дали наказването на потисниците на светиите при Второто пришествие не означава, че до момента на завръщането на Христос на земята отхвърлящите благовестието и преследващите Божия народ остават незасегнати от божествен съд? Именно този въпрос провокира даването на видението за седемте тръби. Ако той не бива повдигнат във видението за печатите, бихме могли да очакваме, че със свалянето на седмия печат книгата вече може да бъде отворена и съдържанието й да стане достъпно. Но този въпрос, който измъчва всеки верен на Бога, е прекалено важен и изисква да се изчака с отварянето на книгата и да се даде едно специално видение занимаващо се с Божия съд над отхвърлящите евангелието. И това е видението за седемте тръби. То представлява една нова фаза на видението за седемте печата, като покрива целия негов период, само че представяйки го от друга гледна точка – от преспективата на божествения съд над бунтовниците. Вестта му е, че докато събитията описани в седемте печата са се случвали и продължават да се случват, заедно с това тече и божествен съд над отхвърлящите истината, така че мъчениците за Христос не трябва да се притесняват, че страданието им е забравено. При завръщането на Исус ще има един окончателен съд, но небето няма да остави всички последици от отхвърлянето на благовестието и преследването на светиите за този съд. Още докато тече човешката история, тече и божественият съд над бунтуващите се срещу Него. Второто пришествие е, което осигурява окончателния съд, така че този, който се случва в продължение на християнската епоха, не е окончателен. Всъщност той е изпълнен с милост и дава възможност на бунтовниците да се покаят и да признаят върховенството на Христос. Но също така той показва, че Божията милост няма да търпи вечно бунта срещу небесния ред и истината и е по-добре всеки да осъзнае това и да се примири с небето, докато все още има възможност за това. В това се изразява връзката между виденията за печатите и тръбите.
2. Паралели между виденията за печатите и тръбите.
В статията Макроструктура на книгата Откровение представяме развитието и динамиката на виденията в книгата. Там може да се придобие един общ поглед върху паралелите между виденията за печатите и тръбите, но си струва да ги разгледаме по-обстойно. Те могат да бъдат представени в следната графика:
Както може да се забележи, структурата на двете видения е много сходна. Първите четири сегмента и на двете видения формират по една група, както и последните три сегмента и на двете видения образуват по една група. И двете видения съдържат интерлюдия, която принадлежи към групите на последните три сегмента и в която са отговорите на въпросите възникнали в тези групи. Понеже последният сегмент (седмият от цялото видение) винаги е някаква есхатологична кулминация и по естествено представлява крайното решение, значи той не съдържа въпрос, а само дава отговор. Затова интерлюдията се занимава само с въпроси възникнали в петия и шестия сегмент и идва веднага след края на шестия.
И двете интерлюдии се занимават с църквата на последното време, каква е вестта и мисията й, какви трудности й предстоят и как да се приготви за тях. Затова заедно с отговорите на повдигнатите въпроси, които интерлюдиите осигуряват, те представляват и едно осветляване на последните събития. Това разкрива и другата полза от разбирането им, защото те доставят на изследователя на Откровението важна информация свързана с последните събития.
3. Историческо изпълнение на виденията за печатите и тръбите.
Един от трудните моменти в разбирането на виденията за печатите и тръбите е осъзнаването на факта, че двете серии преследват различни цели. Обичайният подход е във виденията да се вижда описанието на някакви исторически реалности случили се в определен период от време и това изкушава изследователя да ги разглежда от една и съща гледна точка. Но двете видения преследват различни цели и имат различни теми, които трябва да се вземат под внимание. Това помага да се разберат по-ясно сегментите във виденията, които сякаш се припокриват като съдържание. Това са специално третия и четвъртия сегмент на двете серии.
Серията за печатите описва отношението на църквата към благовестието през годините и произхождащите от това последици. В началото църквата е вярна на евангелието и готова дори да претърпи тежки гонения от езичниците. След това тя се променя и покварява благовестието, което превръща този път нея в гонител на тези, които държат да останат верни на чистото евангелие. В края на времето ще бъде най-тежкото гонение причинено от нея и ще се стигне до възмездяването й чрез божествения съд на Второто пришествие. Но небето не е безучастно към покваряването на църквата и работи усилено за нейното покаяние и възвръщане към истината. Третият и четвъртият сегмент на видението се занимават именно с това. Църквата от ранното и късното средновековие е направила компромис с благовестието и го е покварила. Това води до духовни глад и смърт. Но тази ситуация може и трябва да бъде разпозната. Църквата може и трябва да се осъзнае и покае. Зад всичко това има надежда тя да се върне в правия път.
Серията за тръбите развива въпроса с божествения съд. Народът на Бога бива уведомен, че страданието му не е забравено и че още преди да се стигне до окончателния съд при Пришествието, божествените съдби се изливат над охвърлящите благовестието и преследващите го. И затова серията представя седем сегмента занимаващи се със божествения съд. Третият и четвъртият почти се припокриват с третия и четвъртия на видението за печатите, но този път представят църквата от ранното и късното средновековие като получател на божествения съд. Все пак този съд не е лишен от милост и църквата е поканена да се покае.
На пръв поглед няма съществена разлика между подхода на печатите и този на тръбите по отношение на средновековната църква. И все пак, такава има. Когато църквата е в отстъпление, се активират заветните клетви, които се изразяват в нещо негативно, което трябва да бъде разпознато и да я накара да осъзнае истинското си състояние. Отстъплението обаче не е нещо, което може да бъде оставено само на заветните клетви. То предизвиква и съд. Към активирането на клетвите се прибавя и божествен съд изразяващ Божието неодобрение. Както заветните клетви биват използвани, за да предизвикат промяна, така и съдът преследва същата цел. Сякаш няма голяма разлика между двете и все пак предствляват две различни явления протичащи в църквата. Сигурно затова понякога е толкова трудно да се разбере, какво точно се случва с една църква.
Другото сходство между Божиите действия в историята представени чрез печатите и Неговите съдби описани чрез тръбите е, че и в двата случая Сатана може да бъде намесен и това е, защото му бива позволено от небето. Вторият, третият и четвъртият конник от серията за печатите не могат да направят нищо, ако не им бъде позволено (Откр. 6:2-8). Това означава, че зад негативните картини, които те обрисуват, трябва да виждме щети причинени от лукавия. Гонението на Божия народ представено чрез втория конник бива причинено от дявола. Зад отстъплението на църквата от ранното и късното средновековие, както са описани чрез третия и четвъртия конник, също стои Сатана. Но когато Бог нанася съд, дяволът също не остава безучастен. Той бива включен в провеждането на съда, защото грехът дава сила на претенциите му, но все пак небето му определя границите, в които да действа. В петата тръба например трябва да му бъде даден ключа на бездната, за да може да я отвори (Откр. 9:1). На скакалците, армията на лукавия, им се дава сила да жилят (ст. 3) и им се казва, до кого да не се докосват, на кого да навредят и как да им навредят (ст. 4, 5). Конниците от шестата тръба не могат да направят нищо на едната трета от човечеството, докато ангелите, които ги задържат, не бъдат развързани (ст. 14-16). В каквото и зло да е намесен дяволът, той не може да направи нищо извън периметрите, които му биват поставени.
Виденията за печатите и тръбите и тяхната връзка правят по-ясен толкова трудния въпрос за действията на Бога в живота на света и църквата и мястото на Сатана в случването на злото.
Сравнителният анализ на виденията за печатите и за тръбите помага за по-доброто разбиране както на самите видения, така и на връзката между тях, а това помага за по-доброто разбиране на действията на Бога в историята.