Наблюдавайки света около нас и собствения си живот е неизбежно да не видим едно несъвместимо съществуване на красиво и грозно, на добро и зло, на справедливо и несправедливо. Осъзнаваме, че има някаква борба между доброто и злото, но не знаем, между кои се води, защо се води и в крайна сметка – кой ще победи.
Всъщност недоумението ни отива още по-надалеч и обвързва съществуването на злото със справедливостта. Защо например добрите хора страдат заедно с лошите? Защо невинни хора стават жертва на престъпления и насилия? Защо добрите живеят толкова трудно, а лошите изглежда се радват на добър живот? Защо невинни хора загиват в катастрофи, причинени от пияни шофьори, а пияницата си тръгва дори без драскотина?
Но недоумението ни не спира дотук. То пристъпва още една крачка напред и свързва този път злото с Бога. И наистина, ако Бог е толкова любящ и Всемогъщ, както Го описва Библията, защо съществува злото? Това, че съществува добър и всемогъщ Бог и в същото време има зло, което вече е взело застрашаващи размери, е просто несъвместимо. Сякаш сме изправени пред едно неразрешимо противоречие. Даже можем да твърдим, че едновременното съществуване на добро и зло е една от причините за проблем с вярата в Бога. Защото какъв ще е този Бог, щом като позволява заедно с доброто да има и зло? Защо ще трябва да служа на такъв Бог?
Повече от сигурно е, че на всички тези въпроси не можем да отговорим, ако само и единствено наблюдаваме света около нас. Ние сме толкова чувствителни към несправедливостта, че размишлението върху злото може да ни накара да се усъмним в Бога. От статията Откровение и просветление разбираме, че светът около нас е много ясен и убедителен, че Господ съществува. Но това всеобщо откровение за Бога не ни Го разкрива ясно и подробно. Затова е нужно Неговото себеразкриване. И това е Библията. Но щом като Библията е толкова велика, че ни разкрива Бога, не ни ли разкрива нещо и за злото? Казва ли ни, защо то съществува, кога се е появило и защо Бог го търпи? Да, казва ни. Нещо повече. Библията е единствената, която ни разкрива истината за злото.
1. Причинителят на злото.
Свещеното писание учи, че една личност е отговорна за всички нещастия по земята. Но това не е Бог. Тази личност е виновна за появата на злото във Вселената, преди то да се настани и на нашата планета. Същата личност стои зад всяко страдание, което ние изживяваме. Можем да разберем нещо повече за нея, ако разгледаме, как злото е дошло на земята. Писанието ни казва, че това е станало чрез измамата на една змия (Бит. 3:1-5). Когато Бог сътворил света, всичко било добро и съвършено (Бит. 1:31), но една змия подвела хората да се разбунтуват срещу Него и така злото се настанило на планетата ни (Бит. 3:6-8). Установявайки случилото се Господ се обърнал към змията:
„Тогава Господ Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си между всеки вид добитък и между всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си. Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата“ (Бит. 3:14, 15).
Бог се обръща към змията и проклина причинителя на злото. Дали обаче тук Той говори единствено и само на змията? Дали едно животно може да предизвика Неговия гняв? Някои особености ни навеждат към друг извод:
1) Бог поставил вражда между змията и жената и между техните потомства (Бит. 3:15). Тук не става дума просто за страха и неприязънта, която хората могат да имат към змиите. Това е един съзнателен конфликт. А съществуването на съзнателен конфликт е възможно само при мислещи същества. Само мислещите същества могат да имат целенасочена, неинстинктивна вражда. Изглежда тук Бог не говори просто на едно влечуго.
2) Змията е наречена „хитра“ и бива описана като говореща (Бит. 3:1). Но това е животинче, което по принцип не говори. Тези характеристики трябва да описват една личност, едно мислещо същество, което е използвало змията като медиум.
3) Същата змия е представена и на друго място в Свещеното писание с едно важно уточнение:
„И беше свален големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами целия свят; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него“ (Откр. 12:9).
Тук се говори за „старовременна змия, която… мами“. Това не може да е нещо друго освен описание на змията измамила Адам и Ева. В Откровението тя е наречена „дявол и Сатана“. Не е трудно да се досетим, че става дума за личност. „Дявол“ е гръцка дума, която означава „клеветник“, „фалшив обвинител“, а „Сатана“ идва от еврейски език и значи „противник“, „враг“. Описва ни се личност, която е враг на Бога и на хората. Тя е водач на ангели, което означава, че самата тя трябва да е ангел. Явно този ангел вече не е на положението, на което е бил преди и сега води бунт срещу Бога. Част от неговия бунт е да клевети Господ и хората.
Няма да е излишно да споменем и латинския превод на Библията „Вулгата“, който нарича Сатана „Луцифер“. Тъй като и това име е познато и се среща в религиозната литература, добре е да го имаме предвид, когато разглеждаме въпроса за злото. То означава „светлоносещ“ и описва огромната слава, която този ангел притежава. Така че под името „Луцифер“ можем да имаме предвид не само настоящата позиция на бунт срещу Бога на този паднал ангел, но и неговото положение преди това да се случи. Докато библейските „Сатана“ и „дявол“ са имена, които се отнасят за него след разбунтуването му срещу Бога.
Следователно, не влечугото змия е донесло злото на планетата ни, а една личност. Така го разглежда и Исус Христос:
„А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица. Ето, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви навреди“ (Лука 10:18, 19).
Христос приема Сатана като личност, която е била някога на небето, но вече е на земята и сега най-добрият символ, с който може да бъде описана, е змията. Според Бит. 3 гл. тази личност е зле настроена срещу хората. Тя е измамник имащ коварни цели. Откр. 12 гл. ни я разкрива и като ангел, който е водач на ангели. А какво представляват ангелите? Преди Бог да създаде хората, Той създал и други същества, между които били и ангелите:
„Къде беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен: Кой определи мерките ѝ? (Ако знаеш.) Или кой опъва връв за мерене по нея? На какво се закрепиха основите ѝ? Или кой положи крайъгълния ѝ камък, когато звездите на зората пееха заедно и всички Божии синове възклицаваха от радост?“ (Йов 38:4-7).
Ангелите са небесни същества, което означава, че са различни от хората. Всъщност те са по-висшестоящи и по-могъщи от нас (Пс. 8:4, 5). Ангелите са нещо като преки служители на Бога, те са куриерите на Вселената и предават Божиите вести. Те изпълняват Божиите заповеди и поръчки и специално се грижат за Господните поклонници на земята (Евр. 1:14). Те имат различен външен вид, но са винаги обкръжени в слава, която, когато се открие, не може да остави хората безразлични (Лука 2:9). Сред тях има йерархия. Наричат се ангели (Съдии 6:22; Лука 2:9), херувими (Езек. 1:4-28; 10:3-22) и серафими (Исая 6:2-6). Те имат постоянен достъп до Божеството като някои от тях обитават до престола на Бога и Го възхваляват непрестанно (Исая 6:1-3; Откр. 4:6-8). Това са възвишени небесни служители стоящи най-близо до Бога.
Точно такова ангелско същество от най-висок ранг е бил Луцифер на небето. Причинителят на злото във Вселената е бившият най-висш в йерархията ангел. И това трябва да ни накара да погледнем много сериозно на него. Не за да изпадаме в паника, нито за да го боготворим, а да имаме ясното съзнание, срещу кого се изправяме. Защото какви шансове бихме имали да се справим с него сами?
2. Ангелът Луцифер.
И така, според Свещеното писание злото се е появило във Вселената чрез един ангел. Но какво представлява той? Какъв е бил Луцифер на небето? Сатана е доста сложен образ. Едно негово описание едва ли би било достатъчно. Затова в Библията той е описан от двама автори. Когато на пророк Езекиил било дадено пророчество за тирския цар, а на Исая – за вавилонския цар, им било показано и падението и бунта на дявола. Неговото състояние било много сходно с това на тези царе, срещу които били дадени пророчествата. За нас би било доста трудно да схванем, какво точно се е случило някога на небето и затова то ни се описва с историята на двама царе и обстановката около тях. Това трябва да ни даде една по-ясна представа за онова драстично събитие станало преди много години и много далеч оттук.
Злото и неговият произход са прекалено важни въпроси, за да бъдат прескочени в Писанието. Единствено Библията дава най-точното и логично обяснение на злото. Затова тя не пропуска да опише ангела, чрез който е започнало всичко:
„При това Господнето слово дойде към мен и каза: Сине човешки, надигни плач за тирския цар и му кажи: Така казва Господ Йехова: Ти си печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост. Ти беше в Божията градина, в Едем; ти беше обсипан с всякакви скъпоценни камъни: със сард, топаз, диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато; направата на тъпанчетата и свирките ти е била приготвена за тебе в деня, когато си бил създаден. Ти беше херувим, помазан, за да засеняваш; и Аз те поставих така, че беше на Божия свят хълм; ти ходеше сред огнените камъни“ (Езек. 28:11-14).
Също както в Едем Бог говорил на змията, но имал предвид дявола, така и тук Езекиил говори на тирския цар, но също така говори и на или за Сатана. Луцифер ни е представен като „печат на съвършенство“. Това означава, че е бил нещо като стандарт за съвършенството, което се изразявало в мъдрост и красота. Значи не става дума за невзрачно и интелектуално посредствено същество, а за върха на всички творения. Луцифер е „херувим, помазан, за да засенява“, което означава, че е ангел от най-висш ранг, който излъчва слава по-голяма от останалите. Така че Сатана със сигурност не е онова окаяно, добре познато на всички ни комично същество с рога, копита и тризъбец, което предизвиква повече съжаление и присмех, отколкото страх. Дяволът изобщо не трябва да бъде подценяван. Това би било фатална грешка.
Господ показал на пророк Езекиил, че Луцифер е бил толкова близо до Божието присъствие, че се е радвал на много големи благословения и е получавал специални откровения за Божия характер. Изобщо, Луцифер е бил личност къпеща се в славата и благословенията на Господа.
3. Падението на Луцифер.
Дотук всичко е чудесно. Но за съжаление нещата не останали така:
„Ти беше съвършен в постъпките си от деня, когато беше създаден, докато в тебе бе намерено беззаконие. От много голямата ти търговия напълниха всичко сред тебе с насилие и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи! Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си; Аз те хвърлих на земята, изложих те пред царете, за да те гледат“ (Езек. 28:15-17).
Луцифер бил създаден (да, той е само едно творение) невинен и всички негови постъпки били съвършени. Но нещо се случило. Станала някаква промяна. В него било намерено „беззаконие“. Луцифер съгрешил. Той извършил грях, което довело до неговото падение. Грях? Тази стара дума вече не е част от речника на съвременния човек. Но разбирането за падението на Луцифер и за появата и естеството на злото е свързано с разбирането на явлението наречено „грях“.
1) Грях
Библията използва няколко думи, за да опише греха. Някои от най-често употребяваните са „беззаконие“, „престъпление“ и „грях“ (Изх. 34:7; Пс. 32:1, 2; 51:1-3). Със сигурност някои от тях извикват определена представа в съзнанието ни, но тя може да не е това, което Библията има предвид. „Беззаконие“ (евр. „аувон“) е със значение на морално изкривяване, вина. Под „престъпление“ (евр. „пеша“) се има предвид бунт, отделяне от Бога и извършване на преднамерен грях. „Грях“ (евр. „катауауа“) означава да пропуснеш целта, да не изпълниш задължението си.
Явно за Свещеното писание грехът е нещо, което не се изчерпва само с деянията, но стига и до мислите на интелигентните същества. Той обитава в тяхната природа и повлиява решенията и постъпките им. И трите посочени думи, които могат да бъдат намерени в Библията, се отнасят до човека и неговото състояние след греха, но тъй като това го оприличава на дявола (виж Ефес. 2:1-3), те описват донякъде случилото се с Луцифер и дават дори детайли относно падението му. Разбира се, няколко думи не са достатъчни и затова историята на Сатана бива разказана под формата на пророчества към определени царе. В крайна сметка научаваме, че макар и да е бил създаден безупречен, към един определен момент в Луцифер било намерено нечестие. Ангелът покварил чистото си естество. Сърцето му се надигнало, той се възгордял. Вече не мислил да отдава слава на Бога, както било преди, а започнал да я иска за себе си. Поставил себе си в центъра на живота си, а не Бог, както би трябвало да бъде. Така Луцифер паднал в грях.
Според апостол Йоан „грехът е беззаконие“ (1 Йоан 3:4). Той представлява нарушение на Божия закон, който е най-висшата морална норма. Този закон отразява Божията огромна любов към творенията Му и чрез него Той ги управлява (прочетете статиите Откровение на Божията воля и Променим ли е моралният закон на Бога?). Изпълнението на закона на любовта се изразява в послушание на небесния ред и гарантира мира, щастието и хармонията във Вселената. В Луцифер обаче се породило желание да направи нещо, което било противно на закона на любовта. Ето как чрез образа на вавилонския цар пророк Исая описва мислите и стремежите на този ангел:
„Как си паднал от небето, ти, Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите? А ти казваше в сърцето си: Ще възляза на небесата,
ще възвися престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, ще изляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния“ (Исая 14:12-14).
Сърцето на Луцифер се надигнало и той развратил мъдростта си (Езек. 28:17). В него се породило огромно желание не просто да бъде над всички творения, както било до момента (Исая 14:13), а да се извиси и над самия Бог и да вземе върховната власт (ст. 14). Искал той да управлява Всемира, а не Бог. Това означавало заставане срещу Божия закон и определения в небето ред. Луцифер извършил грях и това довело да падението му.
2) Бунт
Греховните стремежи на Луцифер не можели да останат само в мислите и мечтанията на сърцето му:
„От много голямата ти търговия напълниха всичко сред тебе с насилие и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи!… Ти омърси светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия; затова извадих огън изсред тебе, който те изгори, и те превърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат“ (Езек. 28:16, 18).
Тук се говори за неправедната търговия, която тирският цар извършвал. Той искал да се извиси като бог чрез богатството си получено от насилническия му и нечестен бизнес. И спечеленото наистина му дало голяма власт. Това ни помага да разберем, какво направил Луцифер на небето, когато се отдал на мислите си за себевъзвишаване. Естествено, той не търгувал в смисъла, който ние влагаме в тази дума, защото на небето няма подобен вид взаимоотношения. Сатана просто използвал нечестни средства, с които увеличавал влиянието и властта си. Обградил се с последователи, с помощта на които, поради числеността им, се опитал да стане Господар на Всемира. Сигурно използвал измами, интриги и манипулации, с което печелил влияние над ангелите, които дотогава не били виждали подобно нещо.
Но и това не му било достатъчно. Накрая падението на този ангел стигнало до открит бунт срещу Божието управление и характер (Откр. 12:7). Разбира се, няма шанс този бунт да успее (ст. 8, 9), но той намира един постоянен израз в някои неща случващи се на планетата ни. Едното е омразата на Сатана срещу Божия народ на земята и всичко, което той прави, за да унищожи този народ (ст. 13-17). Също така този бунт намира израз в яростна борба срещу Божия закон (прочетете статията Сатана vs. Божият закон – I). Сатана недоволства срещу закона и се бори с всички сили срещу него, защото той му пречи да осъществи намеренията си и да заеме най-високото положение във Вселената.
Има обаче и друга причина за борбата на Сатана срещу закона. Святостта на Божия закон изисква унищожението на всичко, което не отговаря на изискванията му. Всяко неговото нарушение трябва да бъде наказано. С други думи, всеки грях трябва да бъде ликвидиран:
„Защото заплатата на греха е смърт…“ (Римл. 6:23а).
Божият закон изисква смъртта на нарушителя му, а Сатана вече е попаднал под осъждението му и затова трябва да бъде унищожен (Езек. 28:15, 18, 19). Не може да е учудващо, че дяволът мрази Божия закон и иска да го заличи. Неговият бунт не е само срещу личността на Бога, но и срещу управлението Му, което стои на основата на святия Му закон.
4. Бог и грехът на Луцифер.
Обстановката, в която Луцифер живял, била съвършена и безгрешна. Тогава как станало така, че той съгрешил? Не е от обстановката. Не е и от самото естество на Луцифер. Писанието ни описва появяването на греха като тайна:
„Защото тайната на беззаконието вече действа, само че няма да стане явна, докато не бъде отстранен онзи, който сега я възпира“ (2 Сол. 2:7).
Беззаконието е тайна. Това означава, че не можем и никога няма да можем да разберем, как грехът се е появил във Вселената. Не че Господ не може да го обясни, но никой няма да го разбере. Затова то е тайна за нас. Не можем да посочим причина за възникването на греха в сърцето на Луцифер. Грехът няма причина. Въпреки това той е възникнал. И макар че това е възможно най-логичното обяснение, тази ситуация ни изкушава да обвиним Бога като отговорен. Щом като Той е Създателят на всичко, би трябвало условията, които е заложил в творението, да са допринесли за появата на греха, нали? Категорично не! Библията изразява безапелационно отрицателното отношение на Бога към греха. Господ не се чувства отговорен за появата на греха и не се извинява за него. Нищо в Писанието не показва Бог да е измъчван от вина, че не е направил нещо както трябва и поради това грехът да е възникнал. Начинът, по който е представена появата на злото, ни уверява, че Господ не носи никаква отговорност за това:
„От много голямата ти търговия напълниха всичко сред тебе с насилие и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи! Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си; Аз те хвърлих на земята, изложих те пред царете, за да те гледат. Ти омърси светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия; затова извадих огън изсред тебе, който те изгори, и те превърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат“ (Езек. 28:16-18).
„Сърцето ти се надигна“, „ти разврати мъдростта си“, „ти съгреши“, „ти омърси светилищата си“, „отхвърлих те като скверен“, „хвърлих те на земята“, „изтребих те“, „извадих огън изсред тебе, който те изгори“, „превърнах те на пепел“. Няма нито следа от вина и разкаяние от страна на Бога, че по някакъв начин е отговорен за появата на греха и злото. Няма как това да е обяснението, защото „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоан 1:5). Вината е изцяло на Луцифер, който е избрал да продължи в греховните си и бунтовни мисли, вместо да потърси освобождение от тях при Бога.
Но не е ли обосновката, че появата на греха е тайна, едно измъкване от неудобното положение? Не. Всъщност е точно обратното. Обяснението на някакво явление преминава винаги през изясняване на неговия произход, през уточняване на причината му. Ако наистина бяхме в състояние да обясним появата на греха, значи той не е нещо неразбираемо, а си има своята причина. А щом има причина, значи ще е повече от нормално, ако в някакъв момент от времето той се появи. Това пък ще означава, че щом като Господ е причина на всички неща, значи Той ще е виновен и за появяването на греха. Но Библията описва греха като тайна, което доказва, че Господ е невинен. Бог не е предоставил никакви условия и никаква причина той да възникне. Но въпреки това той се е появил.
Нещо повече. Не само, че Бог не е причината за греха и че не е създал условия той да се появи, но Той показва Своята любов към творенията Си като им осигурява свободна воля:
„Ти беше съвършен в постъпките си от деня, когато беше създаден, докато в тебе бе намерено беззаконие… Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си…“ (Езек. 28:15, 17а).
Луцифер е имал пълната свобода да развива мислите си. Той е притежавал лична свобода, как да определи живота си. Това е само едно от доказателствата, че Господ твори същества със свободна воля. Бог осигурява на всички свободата сами да избират, дали да Му служат или не. Навлезлият в Луцифер грях го е подтикнал да злоупотреби със свободата си и да предпочете да служи на себе си. Ако е нямал тази свобода, не би могъл да го направи. Щом го е направил, значи е имал свободата за това. Личното му решение му да следва собствения си път на независимост от Бог и волята Му, го определил като съгрешил. И все пак, тази свобода никога не му е била отнета.
5. Бог и бунтът на Луцифер.
Луцифер предприел бунт срещу Бога, но какво направил Бог, за да посрещне този бунт?
„И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И беше свален големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами целия свят; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него“ (Откр. 12:7-9).
В централното видение на книгата Откровение с недвусмислени думи е описан бунта на Луцифер и Божият начин да се справи с него. Той минава през различни ограничения поставени на Сатана, които стигат до ограничаването му на земята, която той узурпирал от първите ни родители като ги подвел в бунта му срещу небето.
Бог свалил Сатана на земята? Не е ли това едно неефективно решение? Защо просто не го унищожил? Наистина, Бог можел да направи няколко неща, с които да прекрати бунта на Луцифер и които неща без съмнение щяха да бъдат направени, ако някой човек беше на Негово място.
Първо, Господ можел да унищожи Сатана. Да, можел е. Но проблемът на това решение е, че ангелите и другите творения не били още готови за него. Какво щели да си помислят, ако го направел? Нямало ли по този начин Бог сам да потвърди обвиненията на Сатана срещу Него? Макар и това действие на Божеството да е напълно справедливо, другите творения не биха го разбрали и биха се усъмнили в Неговата любов. Оттук нататък те щели да служат на Бога само от страх. Те все още не били готови да станат свидетели на унищожението на дявола.
Второ, Бог можел да направи така, че всичко да се забрави. За Него нямало да представлява проблем да направи така, че Луцифер и разбунтувалите се ангели, както и всички други свидетели на бунта да забравят за цялата тази история. Всичко щяло да потъне в забрава и животът щял да продължи, както си бил преди. Но Господ не го направил. Това би било против Неговия собствен морал. Той цени личната свобода. Той я е дал и никога няма да я отнеме.
Затова Бог оставил бунта на Луцифер да се развие във времето. То щяло да покаже, кой е правият и кой е измамникът. Но тъй като обвиненията на Сатана били толкова умели и коварни, заедно с това Господ трябвало да предприеме нещо драстично. И Той го направил. Бог изпратил на земята собствения Си Син Исус Христос и Го дал като откуп за греха (Тит 2:14). Така делата на дявола били съсипани (1 Йоан 3:8) и неговата смъртна присъда била подписана (Евр. 2:14, 15). Това е най-висшият израз на любовта на Бога, най-ефикасното решение срещу бунта на Луцифер и най-силното средство за победа над падналия ангел. Всичко това се случило на земята, която също последвала Луцифер в неговия бунт. Как точно е станало това, разглеждаме в статията Падението на човечеството.
Злото се е появило във Вселената чрез падението на висшия ангел Луцифер. Неговият грях и бунт срещу Божията воля и управление го превърнали във враг на Бога и на хората. Така този ангел станал дявол и Сатана. Господ го победил като дал Сина Си като откуп за греха.