Начало на Изследователния съд

Начало/Изследователният съд/Начало на Изследователния съд

Везни, съдийски чукТемата за съда и специално Изследователния (пред-адвентния) съд е от изключително значение за адвентистите от седмия ден. Най-доброто обяснение за случващото се в този съд имаме в Левит 16 гл. От ритуалът на Деня на умилостивението (познат като “йом кипур”) описан в тази глава разбираме, че този съд се случва преди Второто пришествие на Исус и в него се изследват житейските дела на всички хора, които някога са изповядвали, че са приели спасението чрез Христос и поради която причина техните имена са записани в “Книгата на Агнето”. В този съд се преценява, кой е бил истински покаян и искрен Негов последовател и в резултат на това е станал годен да живее на новата земя. Греховете на всички оправдани биват заличени от небесните архиви и оправданите стоят пред Бога като че никога не са съгрешавали. Така че в крайна сметка в този съд се преценява, кой ще бъде спасен и кой – не.

Именно с разбирането на въпроса за Изследователния съд адвентистите от седмия ден свързват своето начало, мисия и идентичност. Този съд е една от основните и най-важни вести, които адвентистите проповядват по света.

Извън описанието на този съд дадено в Левит 16 гл. негово пророческо описание можем да намерим в Дан. 7 гл., а в осма и девета глави на същата книга е предсказано и кога точно ще започне този съд. Нека да видим, какво има да ни каже книгата Даниил за Изследователния съд и специално за неговото начало.

1. Обзор на Даниил 7 гл.

В Дан. 7 гл. пророкът записва първото от няколко видения, които му биват дадени лично. Това видение е паралелно на пророческия сън даден преди много години на Навуходоносор. Само че вместо един метален образ да символизира случващото се в човешката история, на Даниил са му показани същите световни империи на Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим като диви зверове – лъв, мечка, леопард и един четвърти звяр, който не може да се сравни с нищо в природата.

Появата на папството в Дан. 7 гл. е представено с появата на един Малък рог с “очи като човешки очи и уста, които говореха надменно” (ст. 8) и съответства на калта по железните крака на образа от Дан. 2 гл. Виденията завършват с установяването на Божието царство.

Chart_55

Тук виждаме много ясно изразен принципът на рекапитулация, по който се развиват апокалиптичните видения – виденията се повтарят обхващайки един и същи времеви период започващ с времето на пророка и завършващ с установяването на Божието вечно царство като всяко следващо видение добавя нови елементи и формира нова перспектива.

2. Новите елементи в Даниил 7 гл.

Даниил 7 гл. рекапитулира (повтаря) Дан. 2 гл., но освен че сменя перспективата, добавя и два нови елемента:

1) Разпадането на Рим на нациите от Западна Европа, което е символизирано чрез десет рога, които порастват от главата на четвъртия звяр (Дан. 7:7). Именно сред тях се появява Малкият рог представяйки много точно появата на папството сред нациите на Западна Европа (Дан. 7:8).

2) Началото на някакъв съд (Дан. 7:9-14).

Дан. 7 гл. и началото на съда

В момента ни интересува именно този съд. Две неща правят впечатление в това пророческо описание на съда.

1) Той се случва на небето:

“Гледах догдето се положиха престоли и Старият по дни седна, Чието облекло беше бяло като сняг и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му – огнени пламъци и колелата Му пламенен огън. Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион служители Му слугуваха и мириади по мириади стояха пред Него; съдилището се откри и книгите се отвориха” (Дан. 7:9, 10).

Очевидно това е една небесна сцена.

2) Този съд се случва преди Пришествието на Исус. Това е съд, който започва и функционира, след като папството се е появило вече на световната сцена (Дан. 7:8-10, 21, 22). Към края на този съд Даниил вижда друга сцена в небето, която изисква да приемем, че той се случва преди Пришествието:

“Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него. И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине и царството Му е царство, което няма да се разруши” (Дан. 7:13, 14).

По време на съда срещу Него Исус Христос идентифицира Себе Си с този небесен “човешки син” описан от Даниил (Матей 26:63, 64). Така че според Дан. 7 гл. Христос получава Своето царство и всички, които са достойни да бъдат поданици на Неговото вечно господство, в края на небесния съд. След това Той ще слезе за втори път на земята, този път не като скромно бебе, но като “Цар на царете и Господ на господарите”, за да приключи със Сатана и греха и за да вземе народа Си при Себе Си.

Щом като в този съд се отварят книги, докато Малкият рог все още съществува (ст. 10, 11), това означава, че започват да се изследват делата на хора, докато все още земната история продължава. Следователно, това трябва да е Изследователният съд.

Но кога точно преди Пришествието ще се случи този съд? Уточнява ли се в пророчествата някакво конкретно време за това велико събитие или се задоволява само с общото “в края на времето”?

3. Начало на Изследователния съд.

Адвентистите от седмия ден вярват, че пророчествата уточняват конкретно време, когато Изследователният съд започва.

Това допълнение, което Дан. 7 гл. прави за Изследователния съд, е толкова важно, че на Даниил му се дава още едно видение – Дан. 8 гл. – което дава още разяснения по направеното вече допълнение за Изследователния съд. Естествено, и това видение минава по установената вече за виденията схема на рекапитулацията – повтаряне на виденията с даване на нова перспектива и внасяне на нови елементи.

Chart_54

В тази глава папството е представено чрез вертикалното действие на един Малък рог, който атакува светилището на небето. По този начин то е омърсено и затова се казва, че трябва да се очисти.

Очистване на светилището при евреите ставало в Деня на умилостивението. В този ден ставало окончателното заличаване на греховете, които били изповядани, простени и символично предадени на светилището през изтеклата година. По този начин светилище и народ бивали “очиствани” от греховете (Левит 16 гл.). Всеки, който бил включен в това дело на очистване, бивал освободен от по-нататъшна отговорност за досегашните си грехове. По този начин неговата принадлежност към заветния народ се потвърждавала отново. Но който не можел да остане повече в заветно отношение, бивал изключван от Израил. По този начин всеки израилтянин бивал основно изпитван в старозаветния Ден на умилостивението. Затова този ден носел характера на съд.

Така че в Дан. 8 гл. очистването на светилището в Деня на умилостивението представя Изследователният съд в Дан. 7 гл., само че чрез друг език и образност. Всъщност цялата гл. 8 е представена в символиката на Деня на умилостивението.

Денят на умилостивението имал своята точна дата на празнуване в религиозния календар на евреите, така че не е изненада, че тук се дават времеви ориентири за изпълнението на пророчеството. В Дан. 8:13 се задава въпроса: “До кога се простира видението…, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?” И веднага се дава отговорът:

“До две хиляди и триста денонощия. Тогава светилището ще се очисти” (ст. 14).

Схема на 2 300-те денонощия 1

Малко по малко пророчеството започва да се поставя в ориентира на времето. След 2 300 денонощия ще се очисти светилището или, казано по друг начин, ще започне Изследователният съд.

След даването на този отговор Даниил поисква да разбере видението и получава обяснение от един ангел (ст. 15-25). Има обаче една част от това видение, която ще трябва да остане неразбрана от пророка, поне засега:

“А казаното видение за денонощията е вярно. Все пак обаче запечатай видението, защото се отнася до далечни дни” (ст. 26).

Това се отразява доста тежко на Даниил:

“Тогава аз, Даниил, примрях и боледувах няколко дни. После станах и вършех царските работи. А чудех се за видението, защото никой не го разбираше” (ст. 27).

Какво точно във видението не разбирал Даниил? Като се има предвид, че символите на овена, козела и малкия рог били ясно разтълкувани и дори идентифицирани от ангела, кръгът от възможности се стеснява.

В Дан. 8:1, 2 Даниил три пъти споменава думата “видение” и всеки път тя е една и съща – еврейската дума “хазон”. След това Даниил описва, какво е видял в хазон: овен, козел, малък рог и т.н. Следователно, хазон се отнася до цялото видение от 8-ма глава.

Но когато говори специално за 2 300-те денонощия, Даниил използва различна дума за видение – “маре”:

“А казаното видение (маре) за денонощията е вярно… Тогава аз, Даниил, примрях и боледувах няколко дни; после станах и вършех царските работи. А чудех се за видението (маре), защото никой не го разбираше” (Дан. 8:26, 27).

Следователно в Дан. 8 гл. се употребени две думи за “видение” – хазон за цялото видение и маре за Дан. 8:14 относно 2 300-те денонощия и очистването на светилището – онази част, която Даниил не разбрал. Единственото, което Даниил не разбрал от това видение, била частта говореща за очистването на светилището след 2 300 денонощия.

Струва си да се изясни и коя е еврейската дума, която се използва в Дан. 8:27 за “разбираше” – това еврейският глагол бин.

Защо са нужни всички тези уточнения относно оригиналните думи? Защото в следващата глава на книгата Даниил – 9 гл. – се описва появата на същия ангел, който изяснява на Даниил видението от 8 гл. и който оставя Даниил с една част от видението неразбрана – 2 300-те денонощия. Причината отново да се яви на Даниил ангелът обяснява така:

“Дори още като говорех в молитвата, мъжът Гавриил, когото бях видял във видението по-напред, като летеше бързо се приближи до мене около часа на вечерната жертва. И вразуми ме като говори с мене, казвайки: Данииле, сега излязох да те направя способен да разбереш. Когато ти почна да се молиш, заповедта излезе и аз дойдох да ти кажа това, защото си възлюбен. Затова размисли за работата и разбери видението” (Дан. 9:21-23).

Ангелът твърди, че целта на идването му е да направи Даниил да разбере нещо. Да разбере какво? Ако се обърнем към оригиналния език, става много ясно, какво е искал ангелът да обясни на Даниил:

“Дори още като говорех в молитвата, мъжът Гавриил, когото бях видял във видението (хазон) по-напред, като летеше бързо се приближи до мене около часа на вечерната жертва. И вразуми ме като говори с мене, казвайки: Данииле, сега излязох да те направя способен да разбереш (бин). Когато ти почна да се молиш, заповедта излезе и аз дойдох да ти кажа това, защото си възлюбен. Затова размисли (бин) за работата и разбери (бин) видението (маре)” (Дан. 9:21-23).

Ясно е, че ангелът от предното видение (хазон), идва отново при Даниил да му помогне да разбере (бин) видението (маре) – маре за 2 300 денонощия, за което Даниил изрично казва, че не го е разбрал (бин) – Дан. 8:26, 27.

Връзката на Дан. 9 гл. с 8 гл. е вече очевидна. Ангелът е дошъл да изясни на Даниил видението за 2 300 денонощия от 8 гл. Правейки това ангелът казва в 9 гл.:

“Седемдесет седмици са определени за людете ти… Знай прочее и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до князът Месия ще бъдат… И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен… И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица…” (Дан. 9:24-27).

В изясняване на пророчеството за 2 300 денонощия се дава друго пророчество от 70 седемдесет седмици или 490 дни – един по-малък времеви период. Ангелът казва, че тези седемдесет седмици (490 дни) са “определени”, на еврейски “отрязани”. Отрязани от какво? Естествено, от това времево пророчество, което ангелът дошъл да разясни – 2 300 денонощия.

Схема на 2 300-те денонощия 2

Очевидно символичният контекст изисква този времеви период да бъде разглеждан според принципа за тълкуване ден-година, което означава, че при по-големия период става дума за 2 300 буквални години, от който е отрязан по-малък период от 490 години.

Схема на 2 300-те денонощия 3

Давайки началото на по-малкия времеви период ангелът всъщност посочва началото на пророчеството за 2 300 денонощия, от което 70-те седмици били отрязани:

“Знай прочее и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим…” (Дан. 9:25).

Това станало през 457 г.пр.Хр., когато указът на цар Артаксеркс възстановил юдейската автономност. Така можем лесно да изчислим, кога започва видението за 2 300 денонощия, както и това за 490 дни и кога завършват.

Схема на 2 300-те денонощия 4

Завършекът и на двете пророчества е много важен, защото завършекът на по-краткото е свързан с появяването на Месията и Неговото изкупително дело, а завършекът на по-голямото е свързан с една друга фаза от спасителната служба на Спасителя – началото на Изследователния съд. Пророчеството за очистването на светилището е тясно обвързано с пророчеството за идването на Месията, така че никой да не се съмнява в неговото изпълнение, както никой не се съмнява в изпълнението на пророчеството за Месията. (Едно много по-обстойно разглеждане на връзката между Дан. 8 и 9 гл. помагаща за по-доброто разбиране на пророчеството от Дан. 9:24-27 можете да намерите в статията Последната седмица.)

Пророчеството за 2 300-те денонощия започва в далечната 457 г.пр.Хр., обхваща векове от човешката история и стига до есента на 1844 г. В това време, в небето “съдилището се откри и книгите се отвориха” (Дан. 7:10) и започна процесът на очистване на светилището или, казано по друг начин, възстановяването на неговото подобаващо състояние (Дан. 8:14). Съвсем сигурно тук се говори за очистване на небесното светилище – това, в което Исус служи – защото отдавна земното не съществува.

4. Значимост на вестта за Изследователния съд.

Точно поради тези пророчества адвентистите от седмия ден подчертават сериозността на времето, в което светът живее след 1844 г. Първата фаза на последния съд – Изследователният съд – се случва в момента. Именно в прогласяването на този съд Адвентната църква вижда своята мисия, както е представена в Тройната ангелска вест (Откр. 14:6-12).

Важно е да се знае, че Изследователният съд трябва да се разглежда в неговата цялост. Той е първата фаза на последния съд на Бога, но е трудно в самия него да се различават някакви специални фази. Естествено е да се предположи, че в някакъв момент в края, когато Изследователният съд приключва, ще се приключат и делата на всички живи вярващи по това време, но никъде този момент не е посочен отчетливо, а и не е нужно. Никъде в описанието на Деня на умилостивението (където символично се представя Изследователния съд) или в пророчествата за този съд не се посочва някаква специална разлика между съда над мъртвите и този над живите – това е просто съд на всички, чиито имена са записани в “Книгата на Агнето”. Точно затова адвентистите от седмия ден не посочват съдът над живите като нещо специално и открояващо се в този съд. Това би означавало да се постави акцент на нещо, което не заема някакво специално място в концепцията за Изследователния съд.

Следвайки насоките от Дан. 8 и 9 гл. адвентистите от седмия ден виждат 1844 г. като начало на Изследователния съд в небето.

47
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

19 Comment threads
28 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
10 Comment authors
стамен кривошиев

По мое мнение, най-значимата част на тази вест е значението на “очистването на светилището”, отнесено към живите представители на Божия народ, които ще посрещнат Христос при Неговото второ идване. Очистването на техните характери от всеки грях е приложението на вестта за очистването на светилището лично за тях. Това са, всъщност 144 000 от Откр.7,14 и 15 глави /остатъкът от доктриналния Божий остатък, след пресяването/. За съжаление, обаче, в Адвентната църква няма единно мнение по този въпрос /за 144 000/, още по-малко пък по въпроса за “голямото множество” от Откр.7:9. А не е чак толкова трудно /според мен/, защото седмата глава… Още »

стамен кривошиев

Като казвам най-значима част, не съм имал пред вид, че ще има специален съд над живите. И не вярвам в това. Най-значима част е, в смисъл, че е специфично адвентно учение, което ни отличава. Казваме се адвентисти от седмия ден, защото поставяме акцента върху нещо, в което повечето християни не вярват. Това не значи, че доктрината за съботата, или за второто идване са по-важни от останалите доктрини. В смисъла, в който говорите, наистина няма нищо специално в съда над живите. Тъжното е, че се забелязва, че все повече адвентисти поставят под съмнение духовните характеристики на последното поколение, за които споменаватте… Още »

стамен кривошиев

Сигурно вече се питаш: Каква е целта на този сайт- защита на адвентната теология от неадвентисти, или защита на адвентната теология от адвентисти? Или и от едните, и от другите… Ники Димов: „Малко преди това на Йоан се казва, че има достоен, който да отвори свитъкът, който е в ръката на Седящия на престола (Откр. 5:1). На пророка му се казва, че това е лъвът от Юдовото племе (ст. 5). Това е, което Йоан чува. Но когато поглежда, той не вижда лъв, а агне (ст. 6). Естествено, става дума за една и съща личност, Исус Христос, но когато се засяга… Още »

стамен кривошиев

Ники Димов: „Това означава ли, че за теб е хипотеза всичко, при което няма цитат от Духа на пророчеството?” Не, разбира се. Тук става въпрос за една от основните функции, които изпълнява Духът на пророчеството- да бъде арбитър между две различни становища по един и същи въпрос. Както се получава в нашия случай. Ако си съгласен с тази функция /а аз нямам основание да се съмнявам в това/, то тогава би следвало да кажеш: Да, съгласен съм, че 144 000 и „голямото множество” от Откр.7:9 са две различни групи , след като така пише във „Великата борба”. Независимо какво мислиш… Още »

стамен кривошиев

Ники Димов: „А обърна ли внимание на цитатът от Елън Уайт от „Ривю енд Хералд“, който поместих в по-предния ми коментар? Там като че ли Елън Уайт няма проблем да възприеме двете групи като една. Дори нейното прилагане на стиховете от Откр. 7:14-17 към 144-те хиляди доказва, че за нея и двете групи представляват едни и същи хора, защото е съвсем видно от текста, че ст. 14-17 касаят голямото множество.” Ето текста от предишния ти коментар, както и извода, който правиш: Ники Димов: „Например в списание „Ривю енд Хералд“ от 9 март 1905 г. (цитирано в „Адвентен библейски коментар“, т.… Още »

стамен кривошиев

Ники, на част от въпросите, които повдигнах ти ми отговаряш тук. На друга част си ми отговорил с бележките си по изследването ми. На трета част от повдигнатите въпроси изобщо не си ми отговорил. Тази част от повдигнатите въпроси просто си ги оставил без последствие. Независимо от това, аз все пак съм на мнение, че дискусията ни и по този въпрос беше полезна и можем да се ориентираме към приключване, тъй като вече изчерпахме аргументите си. Ето и последния ми коментар по тази тема: Ники Димов:” Последното, което бих искал, е някой да приема моята логика. Това, което твърдя от… Още »

стамен кривошиев

Без коментар.

Apostol

10 пункта в „защита” на Адвентната теология 1. В Даниил 8:14 се говори за 2 300 „вечер-утро”, но не е указано, че това са дни! Древно еврейския и арамейския термин „йом” се среща приблизително 30 пъти в книгата „Даниил” и правилно бива преведен като „ден” или „дни”, в зависимост от това дали в оригинала стои единствено или множествено число. НО ТОЗИ ТЕРМИН – „ЙОМ” ПРОСТО ОТСЪСТВА В ДАНИИЛ 8:14. Древно еврейската дума, която е там трябва да се преведе като „вечер-утро”. Това словосъчетание обикновено се използва във връзка с ежедневните вечерни и утринни жертви в светилището. В Даниил 8:26 намираме… Още »

Apostol

Здр., Ники,
какъв е смисълът да ти изпращаме коментари и да си правим труда, когато ти еднолично ги изтриваш?! Отговори – страх ли те хвана?

Apostol

10 пункта в „защита” на Адвентната теология 1. В Даниил 8:14 се говори за 2 300 „вечер-утро”, но не е указано, че това са дни! Древно еврейския и арамейския термин „йом” се среща приблизително 30 пъти в книгата „Даниил” и правилно бива преведен като „ден” или „дни”, в зависимост от това дали в оригинала стои единствено или множествено число. НО ТОЗИ ТЕРМИН – „ЙОМ” ПРОСТО ОТСЪСТВА В ДАНИИЛ 8:14. Древно еврейската дума, която е там трябва да се преведе като „вечер-утро”. Това словосъчетание обикновено се използва във връзка с ежедневните вечерни и утринни жертви в светилището. В Даниил 8:26 намираме… Още »