Как да тълкуваме писанията на Елън Уайт? Част II

Начало/Елън Уайт/Как да тълкуваме писанията на Елън Уайт? Част II

Куп книги и лупа, която увеличава горнитеКолкото и да е естествен, процесът на комуникацията не е никак прост. Най-малкото нашата склонност да чуваме само това, което искаме, пречи на нормалното общуване. Неизбежно ще стигнем до извода, че ако искаме да се разбираме един друг, задължително трябва да се съобразяваме с някои правила, необходимо е да си поставим някои ограничения.

Това е валидно и за изследването на Библията, където имаме възможността да общуваме с небесния Бог. В разбирането на писанията на Елън Уайт нещата не стоят по-различно. А като имаме предвид важността на вестите, които се съдържат както в Библията, така и в написаното от г-жа Уайт, трябва наистина да бъдем прецизни в стремежа си да ги разберем.

В статията Как да тълкуваме писанията на Елън Уайт? Част I разгледахме някои от основните правила, които трябва да имаме предвид, когато изследваме Библията и написаното от г-жа Уайт. Сега ще представим още някои много важни правила, които не можем да си позволим да пренебрегваме.

1. Изследване на литературния контекст на писанията на Елън Уайт.

Един от основните литературни принципи в изследването на Свещеното писание е необходимостта от изследването на литературния контекст на библейските текстове. Най-кратко казано, литературният контекст е текстът, който предшества и следва даден откъс и образува завършен аргумент или мисъл. Той формира пряка връзка между текстовете, които го изграждат, и затова всеки разглеждан текст задължително трябва да бъде изследван в светлината на своя литературен контекст. Само тогава можем да имаме ясна идея за казаното в текста.

Важността на този принцип е толкова неоспорима, че дори няма нужда да даваме примери. И все пак ще посочим един от хилядите възможни:

“А на следния ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, около шестия час Петър се качи на къщния покрив да се помоли. И като огладня, поиска да яде, но докато приготвяха, той дойде в изстъпление и видя небето отворено и някакъв съд като голяма плащаница да слиза спускана чрез четирите ъгъла към земята. В него имаше всякакви земни четвероноги и животни и небесни птици. И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж. А Петър рече: Никак, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто. И пак дойде към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай. И това стана три пъти, след което съдът се вдигна веднага на небето” (Деян. 10:9-16).

Тук се описва получаването на едно драматично видение от страна на апостол Петър. Тъй като видението се дава, докато Петър очаква приготвянето на храна по обед, а сред животните, които е подканен да изяде, със сигурност има нечисти, това се приема от някои тълкуватели като указание, че старозаветната класификация на животните като чисти и нечисти е вече невалидна и новозаветните вярващи са свободни да ядат всичко.

Дали това е вярното тълкувание? Ако разгледаме този текст изолирано, може би ще стигнем до такъв извод. Но нека да видим, към каква идея ще ни насочи литературния му контекст:

“А докато Петър беше в недоумение, какво значеше видението, което беше видял, ето изпратените от Корнилий човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред портата и повикаха та попитаха: Тук ли гостува Симон, чието презиме е Петър? И докато Петър още размисляше за видението, Духът му рече: Ето, трима човека те търсят. Стани, слез, та иди с тях и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил” (Деян. 10:17-20).

Очевидно апостол Петър разбирал, че разкритото му носи някакво важно значение, но то му убягвало и той разсъждавал върху видяното. Тогава Светият Дух му казал, че трима човека го търсят. Той не уточнил, какви са хората, но изрично казал на Петър, че са изпратени от Него и трябва да ги последва. Тогава Петър се изправил пред езичници – хора, които според неговото разбиране до тогава били нечисти – също като някои от показаните във видението му нечисти животни.

По-късно в два разказа за случилото се апостолът разкрил, какво разбрал за видението и какво самият Свят Дух му казал:

“И рече им: Вие знаете, колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник. Бог обаче ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист” (Деян. 10:28).

“И Духът ми каза да отида с тях и никак да не правя разлика между човеците, а с мен дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека” (Деян. 11:12).

В крайна сметка, видението на Петър му станало ясно. То не се отнасяло за ядене на нечисти животни, а за приемане на хора, които той смятал за нечисти:

“А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице, но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е” (Деян. 10:34, 35).

Видението на апостола нямало нищо общо с диетата на последователите на Христос, а имало за цел да премахне предразсъдъците му относно езичниците, разбирайки, че независимо от националност всеки, който се бои от Бога, е приет от Него.

Ето как един изолиран от контекста текст може да отведе тълкувателя в погрешна посока, но ако той бъде изследван в светлината на неговия литературен контекст, значението му може да бъде разбрано правилно и да предпази вярващия от възприемане на погрешни практики.

По същия начин стоят нещата и с писанията на Елън Уайт. Изказванията й никога не трябва да бъдат изваждани от техния литературен контекст. Много често ако тя заеме някаква страна по даден въпрос и тя изглежда малко крайна, някъде другаде в същия текст тя прави изказвания, които уравновесяват позицията й и дават яснота, как да бъде разбрано даденото свидетелство.

Да вземем един произволен пример:

“Бе ми посочено, че Божиите служители трябва да се подготвят за борбата! Водителите на Божието дело се нуждаят от по-голяма мъдрост, отколкото пълководците по време на войните между народите. Избраните от Бога проповедници са призвани за велико дело; те се борят не само против хора, но и против Сатана и неговите ангели. Поради това е необходимо мъдро ръководство! Те трябва да станат изследователи на Библията и да се отдадат напълно на делото. Когато започнат да работят на повереното им място, трябва да бъдат в състояние да представят същността на нашата вяра не по бурен начин и с буйност, а с кротост предизвиквайки страх Божи. Убеждаващата сила е в силните доказателства, които се предлагат с кротост и богобоязливост!” (“Свидетелства”, т. 1, с. 647).

Говорейки за проповедниците още в самото начало на това свидетелство Елън Уайт казва, че тяхната работа освен всичко друго включва и борба срещу хора. Това веднага може да породи известни асоциации у читателя и ако той спре до тук с четенето, ще остане с едно много крайно разбиране за написаното от нея.

Само три изречения след това обаче тя изяснява естеството на тази борба. Става дума за убеждаване на хората и то по кротък начин. Очевидно когато говори за борба с хора Елън Уайт няма предвид физическа разправа, а дебатиране върху ученията на Библията, което трябва да се прави по неагресивен начин.

Още един пример. Един от използваните от критиците на Елън Уайт аргументи, че тя е проповядвала погрешно разбиране за спасението и увереността в него, е следното й изказване:

“Тези, които приемат Спасителя, колкото и искрено да са обърнати, никога не трябва да бъдат учени да казват или чувстват, че са спасени” (“Притчи Христови”, с. 155).

Тук имаме откъсване на едно изказване от неговия литературен контекст, което в крайна сметка води до погрешен извод. Това изказване има за цел да предупреди срещу погрешното и много опасно разбиране “веднъж спасен, завинаги спасен”, което и до днес е популярно сред много вярващи. То обаче е дадено в един по-широк контекст, в който се обяснява самоувереността на Петър, която го довела до отричане от Христос. Елън Уайт правилно обяснява, че дори и да се предадем на Христос, ние не сме неуязвими за изкушението и затова никога не трябва да се облягаме на собствената си сила.

Ето защо е много важно да се разглежда литературния контекст на дадено писание на Елън Уайт. Както е характерно за всеки текст, изреченията, които тя изписва, представляват завършена мисъл. Ако те се разпокъсат, ще се загуби предадената идея и ще се осакати вестта, която иска да предаде. По този начин новоформирания пасаж може да служи за подкрепа на всякаква теория, което, разбира се, е неправилно.

Една от основните грешки в изследването на творчеството на Елън Уайт е свързана с пренебрегването на едно от основните правила в тълкуването – изследването на един текст в светлината на неговия литературен контекст. Никой сериозен изследовател на писанията на г-жа Уайт няма да си позволи подобно нещо.

2. Съобразяване с културния контекст в писанията на Елън Уайт.

Мирогледът на всеки човек се повлиява от обстановката и културата, в която живее. Библейските автори не правят изключение. Пророците са активни участници в предаването на Божията вест като я изразяват по свой начин без да губят индивидуалността си. Тогава няма как културата, в която те живеят, да не се почувства във вестите им и използваните от тях изразни средства. Поради това изследването на един библейски пасаж винаги трябва да се съобразява с тази култура – културният контекст.

Културният контекст се изразява в бит, нрави, традиции, обичаи, мироглед и донякъде език. Той е сравнително постоянен за Библията и е много важно да бъде откроен, за да може да се разбере ясно вестта, която се предава и за да може да се направи точното й приложение в настоящето. С други думи, един важен принцип може да е облечен в конкретна, културна форма от времето на автора и това трябва да може да се открои, за да се разбере, каква точно е вестта на автора и как тя да бъде приложена в съвремието ни.

Ето един лесен за разбиране пример:

“Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог. Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си. А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също като да е с бръсната глава. Защото която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже косата или да си бръсне главата, то нека се покрива. Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога, а жената е слава на мъжа. (Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа; понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа). Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт заради ангелите. (Обаче нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената в Господа; защото както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога). Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли на Бога гологлава? Не учи ли ви и самото естество, че ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него, но ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?” (1 Кор. 11:3-15).

Ако не сме запознати с културата на Мала Азия от времето на апостол Павел, щяхме да видим в този текст утвърждаване на някакъв абсолютен принцип – все пак апостолът се аргументира с библейски събития и постулати. Само че тук Павел е загрижен за “напредничавостта” на някои жени от църквата в Коринт, които скандализирали общността си като започнали да ходят без покривала върху главите си – нещо, което било характерно само за проститутките. Затова в този пасаж апостол Павел не дискутира абсолютни норми валидни за всички жени и мъже по всяко време, а един обусловен от културата по неговото време проблем на една местна църква. Имайки предвид културният контекст на този текст, можем да откроим следния вечно валиден принцип: Не скандализирай обществото, в което живееш! Това може да породи излишни предразсъдъци към църквата и да възпрепятства проповядването на благовестието.

Едва сега можем да мислим за приложението на този принцип към нашето съвремие и култура. В това ще се изрази съобразяването с разглеждания текст за нас днес. Ето защо е важно библейските текстове винаги да бъдат разглеждани и в светлината на техния културен контекст.

По същия начин не можем и в изследването на писанията на Елън Уайт да пренебрегваме техния културен контекст. Това е Викторианската епоха от средата на XIX до началото на XX век в САЩ. Става дума са много конкретни разбирания, традиции и правила, които са характерни за тази епоха и от които няма дори следа днес. От тогава животът на човечеството се е променил драстично, което означава, че ако не се съобразяваме с културата от времето на Елън Уайт, няма как да разберем правилно написаното от нея. То ще ни изглежда крайно, нелогично, понякога дори глупаво.

Например дамската мода от онази епоха била пагубна. Следвайки модните тенденции жените носели изключително неудобни и нездравословни рокли, което често водело до сериозни заболявания, инвалидност и дори смърт. В тази връзка адвентистите от седмия ден призовавали за реформа и Елън Уайт изписала много за по-добрия, по-здравословен и по-практичен начин на обличане на жените. Например по отношение дължината на женската рокля тя пише:

“Тя трябва да стига до осем или девет инча от пода. Полата на роклята не трябва да бъде разтеглена с обръчи” (Памфлет 134, с. 14).

Естествено, че подобни детайли в дамските дрехи не могат да бъдат актуални днес. Тук очевидно имаме един културен проблем от Викторианската епоха. Но принципите, на които тези конкретни предложения почиват, са вечно валидни. Те изразяват едно по-практично и здравословно обличане. Независимо как се променят модните тенденции през годините, принципите на скромното и здравословно обличане винаги могат да намерят своето приложение.

Ето как съобразявайки се с културния контекст на писанията на Елън Уайт можем да стигнем до вечно приложими принципи – също както при изследването на Библията.

3. Изследване на всичко написано от Елън Уайт по дадена тема.

Винаги, когато библейските автори пишат, има някакъв конкретен проблем, от който изхождат. Затова те формират писание, което покрива открилите се от този проблем нужди. Това ще рече, че с дадено писание те не се стремят да изчерпят изцяло дадена тема, а разглеждат само определен неин аспект. След това възниква друг проблем по същата тема, но понеже засяга друг неин аспект, те създават писание, което да покрие него. Отново формираният текст няма за цел да изчерпи из основи цялата тема, а само конкретния аспект. Именно затова когато искаме да разберем, какво казва Писанието по дадена тема, ние събираме всичко казано по нея, защото така ще можем да обхванем различните нейни аспекти, за които постепенно са били давани вести през годините и ще можем да придобием цялостна представа. Самото Писание съдържа указание за прилагане на този принцип:

“Затова словото Господно ще стане за тях заповед след заповед, заповед след заповед, правило след правило, правило след правило, тук малко, там малко, тъй щото като ходят, да паднат възнак и да се съкрушат, да се впримчат и да се хванат” (Исая 28:13).

Приемането на този принцип предполага, че Библията съдържа единно, хармонично разкриване на Божиите вести към човешките същества. Този принцип не твърди, че всички библейски текстове са еднакво ясни или че значението на текстовете може да бъде разбрано извън техния контекст, а че е нужно да имаме предвид всичко казано в Писанието по даден въпрос.

Понякога може да изглежда, че има противоречие между дадени текстове по една и съща тема, но причината е, че авторите са се стремили да навлязат надълбоко в дадения аспект и успяват толкова дълбоко да го засегнат, че така се отдалечават сериозно от друг аспект на проблема. Затова на пръв поглед изглежда, че написаното от тях противоречи на написаното по същата тема от друг автор, но всъщност няма никакво противоречие. Трябва само да се разбере, кой аспект на въпроса засягат и коя е вестта, която предават.

Абсолютно същото е и с писанията на Елън Уайт! Странно е, че разполагаме с хиляди страници написани от нея, а толкова много нейни тълкуватели се задоволяват с две-три нейни изказвания по дадена тема с твърдението, че това е, което тя казва по даден въпрос. За да се разбере становището на Елън Уайт по някакъв въпрос е нужно да се разгледа всичко, което тя е казала, а не само откъслечни нейни свидетелства. В тази връзка самата тя пише:

“Свидетелствата сами по себе си ще бъдат ключа, който обяснява дадените вести като писание бива обяснено чрез писание” (“Избрани вести”, т. 1, с. 42).

Разбирането на написаното от Елън Уайт е в самото написано от нея. Просто всичко казано по даден въпрос трябва да бъде събрано и разгледано в контекст. Едва тогава ще може да се стигне до правилната идея, какво е вярвала тя.

Ако някой не е в състояние да изследва всичко казано от нея по даден въпрос, задължително трябва да уточни, че извлеченият извод е на базата на ограничен брой нейни изказвания и трябва да остане отворен да коригира становището си, ако бъдат представени други свидетелства, които насочват извода в по-различна посока.

Други правила, с които трябва да се съобразяваме в изследването на писанията на Елън Уайт са свързани с това, че всеки неин текст трябва да бъде изследван в светлината на неговия литературен и културен контекст и че е нужно да се изследва всичко написано от г-жа Уайт по даден въпрос.

Прочетете и статията Как да тълкуваме писанията на Елън Уайт? Част III, където обясняваме важността на историческия контекст в изследването на писанията на Елън Уайт.

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.