Елън Уайт и историческите дати

Начало/Елън Уайт/Елън Уайт и историческите дати

Библиотека и отворени книгиЗабелязали ли сте, че колкото повече един автор пише, толкова по-голяма е критиката срещу него? Май няма как да е по друг начин. Та нали колкото повече пише, толкова по-голям материал за съпоставяне предоставя и толкова повече увеличава вероятността да сбърка в нещо? Нещо подобно се случва и с личността и творчеството на Елън Г. Уайт – един от основателите на Църквата на адвентистите от седмия ден, чието творчество възлиза на около 100 000 страници. Нещо подобно… но не съвсем.

Г-жа Елън Уайт е била забележителна жена. Чрез нейната посветена служба на Господа и хората в продължение на седем десетилетия на три континента, чрез писмата, статиите и книгите излезли от перото й, милиони хора са намерили и все още намират утеха и насърчение в Господа. Нейните личност и творчество обаче не са останали без опозиция. И въпреки че критиците й боравят само с около 10% от написаното от нея (твърде недостатъчно, нали?), те отправят най-различни нападки срещу нея. Една от многото атаки целящи да докажат, че Елън Уайт е лъжлив пророк, е твърдението, че тя посочва грешни дати за някои исторически или други събития или грешни цифри във връзка с нещо. Зад това обвинение стои една доста проста постановка. За нашия свят достоверността на една историческа дата е нещо много важно. И щом като един пророк не посочва точната дата за дадено историческо събитие, значи не е от Бога, защото няма как Бог да греши в подаването на историческата информация. Следователно, ако Елън Уайт не посочва правилната дата за някое събитие, тя не би трябвало да се приема за Божий пророк.

Нека да се опитаме да разберем, доколко прецизността на дати и цифри е белег за боговдъхновеност на един пророк и дали ако един пророк допуска грешки, това непременно означава, че не е Божий.

1. Вдъхновението на пророците.

Както при обвинението на Елън Уайт в плагиатство (прочетете статията Плагиат ли е Елън Уайт?), така и при въпроса за прецизността й по отношение на историческите дати отново установяваме, че критиците й не разбират природата на вдъхновението. Зад подобни обвинения може да стои само схващането, че Божиите пророци са вербално вдъхновени. Това означава, че Господ или диктува на пророка вестите Си дума по дума, а пророкът само записва чутото, или поне така ръководи пророка в подбора на думите и изразите от собствения му речник, че вдъхновението Му да се сведе до думите на автора. Според това разбиране Бог толкова директно контролира изказа на пророка, че всяка дума, която излиза от перото или устата му, е на практика вдъхновена от Бога. Затова и няма как нещо казано от пророк да е погрешно, защото нали всяка негова дума е всъщност подбрана от Бога, а Бог не може да греши?

Работата е там, че макар и това разбиране да звучи много страхопочтително и издигащо Бога и Неговия авторитет, то е погрешно. В известен смисъл дори опасно. Тази теория на практика обявява Библията за абсолютно безпогрешна във всяка своя думичка и детайл и лишена от всякакви противоречия. Работата е там, че можем да посочим примери на обратното. И те доказват, че Бог нито диктува вестите Си на пророците дума по дума, нито вдъхновението Му се свежда до всяка дума. В процеса на възприемането на Божиите вести Неговите говорители не само не губят своята индивидуалност, но те не губят дори своето несъвършенство. Според Свещеното писание Бог вдъхва вестите Си на пророците, но те ги изразяват по свой начин и така ги правят достъпни за другите хора:

“Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело” (2 Тим. 3:16, 17).

Писанието е вдъхнато от Бога. Господ вдъхва вестите Си на пророците, а те ги предават по своя недостатъчно съвършен начин на хората.

Що се отнася до вдъхновението на Елън Уайт, то е същото. Когато Господ й е предавал вестите Си за този свят и за Неговия народ, вдъхновението Му не се е простирало до думите й. Тя сама е предавала вестите Му чрез своя несъвършен език. Нейното несъвършенство не се е изгубвало по време на вдъхновението и то се чувства в предаването на вестите й – също както и при авторите на библейските книги (каноничните пророци).

Вдъхновението на един пророк може да го повлияе по различен начин – то може да е сън, видение, глас, внушение, вдъхновение при описването на личен опит или при правене на проучване. При Елън Уайт могат да бъдат открити всички видове прояви на вдъхновението. Нейните вести не съдържат само това, което е видяла във видение, но и изразяване на личен опит или лично проучване по даден въпрос.

Важно е да се знае, че начинът, по който г-жа Уайт е получавала разбирането си за основните библейски събития – от бунта на Луцифер до унищожението на греха в края – е бил панорамните видения. Това означава, че на нея са й били показвани само основните моменти от цялата история, а останалата част тя е трябвало да запълва от личното й изучаване на Словото и от наличните й исторически източници. Тя е разчитала на съществуващите към нейното време исторически сведения за дадени събития и ако те са били неточни, е възможно да сбърка с някои детайли (например дати).

По подобен начин действат и откровенията, които са давани на Елън Уайт по въпроси касаещи делото на църквата. За тяхното детайлно описание тя е разчитала на информация давана от хора, която не винаги е била точна.

2. Непрецизни в някои неща.

Никога не бива да пренебрегваме факта, че вдъхновението на един пророк е сложен процес, при който Божественото вдъхновение се преплита с човешкото несъвършенство – те вървят заедно. Един пророк може да сгреши, но когато грешката му не променя учението или вестта, която Бог иска да предаде на хората, Господ не я коригира. Затова е напълно нормално Божиите пророци да не са напълно прецизни в несъществените детайли.

1) Недостатъчна прецизност на Елън Уайт

За тези, които не разбират, как действа вдъхновението на един пророк, това се превръща в спънка при разбирането на вестите на Елън Уайт. Един пример показва много точно, каква информация е получавала Елън Уайт от Бога и какво е била принудена да допълва от наличните й източници. Този случай, който ще посочим като пример, показва и как е възможно информацията, която г-жа Уайт ползва, да не е напълно прецизна, без това да вреди на авторитета й на пророк или на вестите, които предава.

Преди повече от 100 години един вярващ загубил доверието си в писанията на Елън Уайт точно поради неразбиране на естеството на вдъхновението на пророците. Самата Елън Уайт пише за този случай:

“Притеснена съм във връзка с брат А., който е работник в Южна Калифорния от няколко години. Той направи няколко странни изказвания и ми е болно да го видя да отхвърля свидетелствата като цяло, заради нещо, което според него е противоречие – мое изявление по отношение броя на стаите в санаториума ‘Парадайз Валей’. Брат А. казва, че в писмо писано до един от братята ни в Южна Калифорния съм казала, че санаториумът има четиридесет стаи, когато те били само трийсет и осем. Брат А. представя това като основание той да загуби доверие в свидетелствата… Информация във връзка с броя на стаите в санаториума ‘Парадайз Валей’ беше дадена не като откровение от Бога, а само като човешко мнение. Никога не ми е бил откриван точният брой на стаите, в който и да е от нашите санаториуми; нещата, които съм научавала по тези въпроси, съм ги научавала чрез запитване на тези, които би трябвало да ги знаят. Когато говоря за такива общи неща, няма нищо в думите ми, което да кара хората да смятат, че аз получавам информацията във видение от Бога или че го заявявам, че е било така” (“Избрани вести”, т. 1, с. 38).

Както Елън Уайт сама казва, тя е получавала вести от Бога по основните неща. За допълването им с детайли тя е разчитала на наличната й информация, която не винаги е била точна. Неразбирайки как действа вдъхновението на пророците, някои хора пропускат да схванат същинската вест на Елън Уайт и позволяват на дребни несъответствия да ги накарат да се усъмняват в пророческата й дарба.

Този, който иска да разбере личността и служенето на Елън Уайт, трябва първо да си изясни въпроса за боговдъхновението – как то въздейства на един пророк, какво е характерно за него, какво е допустимо и какво – не за един Божий пророк.

2) Исторически несъответствия в Библията

Подобни несъответствия можем да открием и в Свещеното писание и това не трябва да изненадва никого. Критиците на Елън Уайт твърдят, че вярват в Библията и че тя е техния авторитет. Ако наистина е така, наличието на неточни и противоречащи исторически данни в нея би трябвало да е достатъчно доказателство, че един пророк може да сгреши и че когато това се случва с Елън Уайт, нейният авторитет като пророк не намалява. Но това е при условие, че критиците й наистина вярват в Библията.

Ако дребните несъответствия в писанията на Елън Уайт са достатъчно доказателство за някого, че тя не е Божий пророк, нека да се замисли, какво е становището му за Книгите на царете и Книгите на летописите в Библията. Защото и там имаме подобен случай:

“Но сирийците побягнаха пред Израил; и Давид изби от сирийците мъжете на седемстотин колесници и четиридесет хиляди конници, и порази военачалника им Совак, и той умря там” (2 Царе 10:18).

Според този доклад във 2 Царе избитите в тази битка са били 700 колесници и 40 000 конници. Не такива са цифрите обаче в паралелния доклад за същото това събитие:

“Но сирийците побягнаха пред Израил; и Давид изби от сирийците мъжете на седем хиляди колесници и четиридесет хиляди пешаци; уби и военачалника Совак” (1 Лет. 19:18).

В доклада за същата битка от 1 Летописи избитите са 7 000 колесници и 40 000 пешаци. Очевидно някой е сбъркал. Очевидно някой от авторите на тези книги е ползвал погрешни исторически данни. И все пак ние не приемаме, че авторът не е бил боговдъхновен, нито определяме 2 Царе или 1 Летописи като небоговдъхновени книги, нали? Просто отчитаме, че е възможно един пророк да сгреши. Най-важното е, че вестта, която той е искал да предаде, остава непроменена. Вестта и от двата текста е, че Господ е бил с народа Си и враговете му са били сразени. Точният брой на жертвите не е важен.

По същия начин трябва да се разглеждат и писанията на Елън Уайт. На нея не й се казват дати или цифри, тя вижда само основните моменти от историята или от някакъв проблем, а останалите детайли тя допълва от наличните за онова време данни или от информация от хора, които не са били винаги абсолютно точни. Така че ако тя не е прецизна в някой детайл, това не бива да смущава никого, така както не се смущаваме да откриваме подобни неща и в Библията. Важното е да разберем, каква точно е вестта на Елън Уайт.

3. Механични грешки на пророците.

Индивидуалността и човешката слабост на един пророк се чувстват навсякъде във вестите му. Той носи немощта си, дори когато предава Божиите вести на хората и е напълно възможно да допусни някаква механична грешка.

Елън Уайт е допускала понякога механични грешки. Например тя пише:

“Сатана поласка нашите първи родители, че яденето от плода на дървото на живота, който Бог беше забранил, ще им донесе голямо добро и ще ги осигури срещу смърт, точното обратното на истината, която Бог им каза. ‘Но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.’ Ако Адам беше послушен, той никога нямаше да познава нужда, скръб или смърт” (“Ривю енд Хералд”, 18.08.1874 г.).

Макар тук Елън Уайт да споменава дървото на живота, е ясно, че тя е имала предвид дървото за познаване на доброто и злото. Контекстът на изказването й е изключително ясен, а пък и самата тя цитира библейския стих, в който то се споменава.

Това, че един пророк получава вестите си от Бога, не означава, че той не може да допусне механични грешки. Просто защото Господ не му диктува, какво да пише, а той сам изразява получената вест чрез своя несъвършен език.

Пророкът придава от своето несъвършенство на вестта. Неговата индивидуалност не се губи, което означава, че той може да допусне някакви грешки. Разбира се, същността на неговата вест остава точна и истинна. Това трябва да имаме предвид винаги, когато изследваме Свещеното писание и книгите на Елън Уайт.

Това, че в писанията си Елън Уайт не винаги посочва точно дадена историческа дата или детайл, не може да бъде основание тя да бъде обявена за лъжлив пророк, защото тогава би трябвало да обявим и много от библейските пророци за такива. В основата на този въпрос стои правилното разбиране на въпроса за боговдъхновението – Божиите пророци не получават вестите си дума по дума и запазват своята индивидуалност и несъвършенство.

2
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

1 Comment threads
1 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
2 Comment authors
Стамен Кривошиев

Ники, в тази статия пишеш следното: “Тя е разчитала на съществуващите към нейното време исторически сведения за дадени събития и ако те са били неточни, е възможно да сбърка с някои детайли (например дати).”
Би ли дал примери за неточности по отношение на исторически източници, ползвани от Елън Уайт, например в книгата “Великата борба”!
Благодаря предварително!