Плагиат ли е Елън Уайт?

Начало/Елън Уайт/Плагиат ли е Елън Уайт?

Книги на Елън УайтЕдно от най-популярните и любими обвинения срещу Елън Уайт, както на критиците извън Адвентната църква, така и на критици от църква е, че тя е плагиатствала своите писания. Нещо повече. Твърди се, че Адвентната църква и досега не е отговорила на това обвинение.

Не само, че това не е вярно, но можем да посочим солидни изследвания по този въпрос, които без всякакво съмнение отговарят на отправените критики.

1. Дефиниции.

Нека първо да изясним понятието. Плагиатство означава да използваш и разпространяваш нещо чуждо като свое. Плагиатът взима нещо, което е написано от друг, и претендира, че е негово, т.е. това е вид кражба и затова е подсъдно.

Когато се цитира един автор и се посочва името и произведението му, не може да се говори за плагиатстване, защото заслугите за даденото изказване се отдават на другия автор чрез упоменаването на името му. Това, че Елън Уайт е ползвала в книгите и статиите си цитати и перифразиран материал от други автори (предимно историци от времето на Реформацията и християнски автори от нейно време), никога не е било проблем. От десетилетия обаче има спорове, дали Елън Уайт е действала напълно законно, когато е ползвала в творбите си други автори (извън цитатите).

2. Проучване на въпроса от независим експерт.

През 1980 г. Уолтър Рий, пастор в Адвентната църква в Лонг Бийч, Калифорния, издава книга, в която той установява различните източници, които Елън Уайт е ползвала. Той твърди, че тя е ползвала други източници в творбите си много повече, отколкото се е признавало досега. Така той обвинява Елън Уайт в плагиатство. Затова Правният отдел на Генералната конференция се обръща към авторитетната фирма по патентно право и авторски права “Дилър, Рамик и Уейт” в столицата Вашингтон като независим експерт, който да проучи случая. С него се заема лично Винсент Л. Рамик, старши съдружник във фирмата и опитен адвокат по патентно право, търговски марки и авторски права, който е католик.

За изследването, за което фирмата му е била наета, са били поставени няколко въпроса, които най-общо могат да се сумират в два:

1) Може ли Елън Уайт да бъде обвинена в плагиатство (т.е. дали е правила нещо незаконно)?

2) Дали това, което е правила, е било неетично макар и законно (т.е. дори да не е незаконно, пак да е погрешно)?

Като добър професионалист Рамик започнал да изследва случая на Елън Уайт като неутрален. Проучвайки всичките му достъпни материали той прочел и една адвентна книга, чиято цел била да защити Елън Уайт. Тази книга обаче така я “защитавала”, че го направила предубеден към нея – започнал да си мисли, че тя наистина е плагиатствала. В тази връзка от списание “Ривю енд Хералд” му задават въпрос: “След като започнахте да изучавате нейните писания за себе си, беше ли това негативно впечатление засилено или променено по някакъв начин?”

Рамик: “Обърнах позицията си на 180 градуса. Открих, че обвиненията просто не бяха верни. Но установих това от нейните писания. Не стигнах до този извод нито от хората, които казват, че тя е плагиат, нито от тези, които казват, че не е. Просто трябваше да чета нейните писания и така изчистих ума си от предубеждението, което вече имах. И в края този случай се установи в нейна полза.”

Рамик: “Вестта е важната. Критиката чете изречението и не разбира значението му – тя може да го вземе извън контекст, а често го прави със сигурност. Но трябва да се чете цялата вест. Какво иска да каже авторът? Какво авторът наистина казва – от къде идват думите – това не е важно. Каква е вестта в това? Ако игнорираш вестта, в този смисъл дори и Библията не си струва да четеш.”

Адвокат Рамик посочва един случай, който говори много ясно, дали Елън Уайт е имала за цел да плагиатства. Тя е обичала много книгата “Животът и посланията на Свети Павел” от Конибиъри и Хаусън и я е ползвала в книгата си “Разкази от живота на Павел” (публикувана през 1883 г.), която по-късно бива развита в книгата “Деяния на апостолите” (публикувана през 1911 г.). Но Елън Уайт горещо препоръчвала и то публично адвентистите да си купят книгата “Животът и посланията на Свети Павел”. Кой плагиат би подканил хората да си купят книгата, от която е плагиатствал? Съвсем ясно е, че тя не е криела нищо. Всеки път тя е действала както законно, така и етично.

Рамик: “Тя [Елън Уайт] се е движила точно в законовите рамки на ‘коректното ползване’ и винаги е създавала нещо, което е било съществено по-добро (и дори по-красиво), отколкото чистия сбор от отделните части. Мисля, че най-голямата трагедия е, че критиците й не успяват да забележат това… Ключовата идея е: Това, което наистина има значение, е вестта на г-жа Уайт, не просто техническата част на писанията й – думи, параграфи, изречения. Доколкото знам, теолозите правят разлика между буквално вдъхновение и вдъхновение на мисълта. Твърде много от критиците й пропускат най-важното. А това наистина е лошо. Аз лично бях докоснат, дълбоко докоснат от тези писания. Бях променен чрез тях. Мисля, че точно поради тях днес съм по-добър човек. И бих искал критиците й да бяха открили това.”

Ривю: “Адвокат Рамик, как бихте определили едно съдебно дело срещу Елън Уайт в обвинение за плагиатство, пиратство или нарушение на авторското право?”

Рамик: “Ако трябваше да се включа в един такъв съдебен процес, бих предпочел да участвам като защитник, а не като обвинител. В този случай просто няма нарушение на закона!”

В становището на Рамик от 17 страници той заключава в недвусмислена декларация:

“Имайки предвид всички фактори необходими да се достигне до заключение по този случай, смятаме категорично, че писанията на Елън Г. Уайт не са плагиатствани… На основание на нашето проучване на фактите и законовите прецеденти ние заключаваме, че Елън Г. Уайт не е плагиат и в нейните творби няма нарушение на авторското право или пиратство.”

Тук можете да прочетете цялата статия по този въпрос озаглавена Was Ellen G. White a plagiarist? (статията е на английски).

А тук можете да прочетете целият доклад на адвокат Рамик (докладът е на английски).

Това проучване по въпроса, дали Елън Уайт е била плагиат или не, направено от един католик, е в наличност в Адвентната църква от три десетилетия. Интересното е, че то е познато и на някои от критиците на Елън Уайт и въпреки, че целта му е да определи, дали Елън Уайт е плагиат, и че в анализа и заключението си то съвсем категорично изчиства името й от всякакви обвинения в плагиатство, те го омаловажават определяйки го като занимаващо се с друга страна на въпроса.

3. Литературно заимстване.

В случая с обвиненията срещу Елън Уайт в плагиатство има неразбиране на един важен момент от света на литературата. Адвокат Рамик казва за нейното творчество: “Тя се е движила точно в законовите рамки на ‘коректното ползване’ и винаги е създавала нещо, което е било съществено по-добро (и дори по-красиво), отколкото чистия сбор от отделните части.”

Така достигаме до същността на това, как точно Елън Уайт е ползвала други автори. В писателския свят има и друго понятие свързано с позоваването на чуждо творчество. Нарича се “литературно заимстване” (literary borrowing). Литературно заимстване имаме, когато един автор използва думите или идеите на някой друг с цел да каже нещо. Този автор не е цитиран, нито неговото писание е взето, за да се припише на друг автор (плагиатство). Тук става дума за използване на нечии думи и идеи, за да се каже нещо, т.е. авторът има вест, която предава чрез текстове, които вече съществуват. В този случай авторът, който използва думите на някой друг, не е задължен да посочва името му. Това е нещо отдавна познато в писателския свят. Нарича се “литературно заимстване” и е съвсем различно от плагиатството. Когато този въпрос се разглежда от гледна точка на правото, се използва понятието “коректно ползване” (fair use).

Много от библейските книги съдържат точно такова литературно заимстване, а някои са направо изградени на него. Ще посочим някои примери.

Авторът на книгата Еклесиаст казва за себе си:

“И колкото по-мъдър ставаше проповедникът, толкова повече поучаваше людете на знание. А най-вече измисляше и издирваше, и нареждаше много притчи. Проповедникът се стараеше да намери угодни думи и това, което бе с правота написано, думи на истина” (Екл. 12:9, 10).

Соломон се опитвал да намери подходящите думи за това, което откривал, за да може така да бъде полезен на другите хора. Но той се опитвал да намери подходящите думи и за неща, които не били възникнали оригинално от него, а вече били съществували. Соломон записал съществуващи вече мъдрости във формата на притчи, но не казва, от кого са били взети. Тук имаме литературно заимстване.

Соломон не е единственият, който го е правил. Ето едно от нещата, които той казал в мъдростта си:

“Който се взира във вятъра, няма да сее и който гледа на облаците, няма да жъне. Както не знаеш, как се движи духът, нито как се образуват костите в утробата на непразната, така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко” (Екл. 11:4, 5).

Тук Соломон сравнява Божието дело с вятъра и с бременната жена. Божието дело сравнено с вятъра и раждането откриваме и в проповедта на Христос към Никодим:

“Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре. Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа” (Йоан 3:5-8).

Това е пример, как в проповядването Си Исус е използвал литературно заимстване – взема съществуващи вече думи и чрез тях предава вест. Той обаче не споменава името на Соломон, защото при литературното заимстване това не е необходимо.

Много са библейските писатели, които са правили “литературно заимстване” от други библейски автори. Павел не споменава всеки път, че е стъпил върху изказването на предишен библейски автор. В Лука 1:1-4 евангелист Лука казва, че е събирал съществуващи вече истории за Исус и така е оформил книгата си, но никъде не посочва имената на хората, от които е почерпил информацията. А какво да кажем за апостол Йоан, чиято книга Откровението в огромната си част е изградена точно на такова литературно заимстване, без никъде той да посочва, от кои автори е черпил?

При Елън Уайт също може да се открие литературно заимстване и това е както законно, така и етично. И все пак едно от обвиненията срещу нея е, че тя е заемала от други автори без да ги споменава и така да отдаде заслугите на тях. Това обвинение само показва, че въпросът с литературното заимстване не се разбира – критиците на Елън Уайт го приравняват с плагиатството, а то няма нищо общо с него. Име на автор се посочва, когато го цитираш. Елън Уайт прави това много пъти в книгата “Великата борба” например, където цитира Д’Обине и други автори. (Между другото, в предговора на книгата тя описва и как точно е ползвала други автори извън цитатите, така че всеки може да разбере начинът й на литературно заимстване. Ако тя е имала за цел да злоупотребява с чужди писания, защо ще го посочва още от самото начало? Очевидно не е имала, какво да крие.) Когато обаче правиш литературно заимстване, то е в такъв вид, че не изисква посочване на името на автора. Изчислено е, че в цялото си творчество (с изключение на 5 книги) литературното заимстване, което е правила, е по-малко от 3%. А най-странното е, че обвинението е, че тя е заимствала 80-90% от писанията си от други автори, без да е отдавала заслугите на тях. Как точно критиците й са стигнали до тези фрапиращи цифри, си остава тайна. В огромната си част писанията на Елън Уайт са си нейни. Много малко е това, което тя е ползвала от други автори, и то винаги е било в рамките на литературното заимстване. Нещо повече. Както казва адвокат Рамик, тя винаги е създавала нещо по-добро и по-красиво от това, което е заемала.

По отношение на това, как Елън Уайт е ползвала “литературно заимстване”, на адвокат Рамик е зададен следния въпрос: “Бихте ли коментирали, дали Елън Уайт е злоупотребила, като е използвала материали – цитати, пасажи, идеи и т.н. – от други, без да е заявила публично, от къде ги е взела?”

Рамик: “Няма причина Елън Уайт да не използва идеи на други хора, които е искала да предаде. Дори не е разумно да се очаква, че някой, който например пише на теологична тематика, да пише само от себе си, без да проучи, какво други преди него – или дори негови съвременници – са казали по въпроса.

В средата на XIX век – точно когато Елън Уайт е започнала да пише и публикува, 1845 г. – в съдебния процес наречен Емерсон срещу Дейвис в щата Масачузетс, съдия Стори оправдал писател, който използвал думи и идеи на други хора посочвайки ги по този начин като свои.

Съдия Стори казал: ‘Само глупаците се захващат тепърва да правят нещо, което вече е било правено по-добре в миналото. Никой не изгражда сам един език.’ С други думи, думите сами по себе си са тук от много години. Най-важният въпрос е, как ги казваш и какъв е резултатът, който искаш да се получи от тези думи… Елън Уайт е използвала писания на други хора, но начинът, по който ги е използвала, ги прави нейни собствени по уникален начин, както етично, така и законно. И, което е интересно, тя винаги подобрява това, което е ‘избрала’ да ползва.”

“Литературното заимстване” е обичаен похват в литературата. Той е нещо различно от плагиатстването или от цитирането на един автор. То се ползва широко от библейските автори. Ползва се и от Елън Уайт като тя винаги подобрява това, което е избрала да ползва. Тя е заимствала от чужди автори напълно коректно и изобщо не може да бъде обвинена в плагиатство. Нейните критици не разбират нито въпроса за плагиатството, нито въпроса за вдъхновението на пророците. Иначе щяха да видят, че с аргументите, с които разобличават Елън Уайт, биха могли да разобличат и цялата Библия. Всъщност някои от тях са го осъзнали. Когато Уолтър Рий, един от най-известните критици на Елън Уайт, приключил лекцията си пред аудиторията на Колидж Плейс и триумфиращ в разрушителното си опровержение на Духът на пророчеството се насочил към мястото си, изведнъж се спрял, върнал се пак на микрофона и казал: “Не правете с Библията това, което аз направих с писанията на Елън Уайт или ще унищожите и Библията!” (Виж North Pacific Union Gleaner, February 1, 1982, p. 10) Така може би дори без да иска Уолтър Рий разкрил същността на проблема.

Проучването на въпроса за това, как Елън Уайт е ползвала други автори в творчеството си, направено от независим експерт, недвусмислено заключава, че тя не е плагиат и че винаги се е движила в рамките на законното и етичното. Тук от голямо значение е разбирането на въпроса за литературното заимстване.

36
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

14 Comment threads
22 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
17 Comment authors
Lea

Г-н Димов, нима всичко на този сайт е само лъжи? Сигурен ли сте? А откъде сте сигурен?
Бих посъветвала всички читатели на твоя форум да прочетат и материалите от този сайт.

Joro

Плагиат ли Елена Вайт? – Да-а, една от най- големите познати такива!

Четете, четете!

Eva

През 1883 г. Eлън Уайт публикувала книга, съдържаща 334 стр. Под заглавие „Кратки описания от живота на Павел”. В предговора адвентните издатели пишели, че тя е написана със „Специалната помощ от Божия Дух”. През 1855 г., двадесет и осем години преди това, „Животът и посланията на Апостол Павел” е била публикувана от Конибеар и Хаусън, двама английски автори. Сравняването на двете книги показва, че г-жа Уайт е копирала голяма част директно от тази, по-рано публикувана творба. Въпреки това тя никъде не споменава, нито намеква, че е използвала тази книга. Много малко адвентисти са запознати с този факт, затова те невинно… Още »

Боби

@Eva, Това което си прочела и приела за достоверно е чисто и просто една лъжлива клевета, която се повтаря от критиците на Елън Уайт. Самите те са напълно наясно, че това не е вярно. Но някои хора си вярват, че когато нещо се повтаря много пъти, то може да се превърне в истина. Тази лъжа, че „въпросната книга на Елън Уайт била свалена от продажба, когато издателите на книгата на Конибеар и Хаусън ги заплашили със съд” е достатъчна, за да те убеди да не вярваш в клеветите от сайтовете против Елън Уайт. Защото авторите на тези сайтове знаят, че… Още »

Mozambik

http://ellenwhiteexposed.com/b.....m ХоХо, вижте какво открих Виденията на Елън Уайт са типични за прости-парциални припадъци, в това, че те са характеризирани от: 1. пристъп със загубване на съзнание 2. очите гледат нагоре 3. визуални халюцинации 4. емоционални промени 5. жестикулиращ автоматизъм 6. запазване на говора 7. след – припадъци периоди Индивидуалност Личните характерни черти на Елън Уайт също така посочват важни прилики с характерните черти, които са описани при пациенти с епилепсия на слепоочния мозъчен дял. Характерните черти, които изглеждат като най-отличителни между controls и епилептиците са параноя, гняв, зависимост, религиозност, тъга, интереси в областта на философията и липса на хумор.… Още »

Боби

Открил си това, което злонамерените критици правят дори и с Библията и библейските пророци от много години. (Хвърляне на кал и мърсотия.) Прочетете внимателно и разсъдете за себе си: (http://www.whiteestate.org/iss.....s) Елън Уайт като дете била наранена по главата и страдала от крехко здраве през целия си живот. Биха ли могли нейните видения да бъдат свързани с нараняването й или заболяване? Биха ли могли те да бъдат причинени от хипноза, месмеризъм или епилепсия? Опитът да се дискредитира работата на Светия Дух чрез приписването й на естествени причини е стар колкото самата Библия. Нали и чудесата на Петдесятница бяха приписвани на пиянство.… Още »

Жоро

Обобщавам за Уайт: – физическите състояния в които е изпадала – не са видения, а рядък вид епилепсия, но така са я успокоявали от дете и тя е вярвала, че са от Бога– медицински свидетелства и факти за Вайт – периодът на виденията – съвпада с периода на епилепсията й – до влизането й в критичната възраст; след това няма “видения”. – манията да пише и да се впечатлява прекомерно – характерна за болестта й. – подтисната сексуалност – типична за болестта й – ограничен човек без образование – една силна претенция, че е вестител. – нейните отклонения – яденето… Още »

Боби

Изброил си 12 злонамерени обвинения за Елън Уайт и си щастлив, че си прочел и си предал. Би било интересно какво ще ни предадеш, когато прочетеш злонамерените обвинения срещу Исус. И още, интересно е, че те в почти всички точки съвпадат с тези, които си изброил. Даже ги извличат от Библията. Ровят из Писанията Му, хващат се за думите Му и за писаното за Него, изкарват Исус: – с увреден ум, с мания и заболяване, възможно придобито и от аскетизъм (Мк.3:21; Йн.10:20; Мт.4:2); – проблемна сексуалност (Мт.19:12; Мт.5:28-30) извънбрачни деца от Мария Магдалена; – ограничен човек без образование (Йн.7:15; Мк.6:2);… Още »

Жоро

Да бе – как забравих, че Елън Уайт и Исус са на едно ниво като обекти на вярата!
Приемам забележката ти!
Въпрос на вяра – всичко е въпрос на вяра!

Боби

Проблемът е, че си правиш прибързани изводи за вярата на другите без да я познаваш.

Сравнението между злепоставянето и недоверието в Христос и злепоставянето и недоверието в изпратените Негови служители го прави самият Исус:

Ученикът не е по-горен от учителя си, нито слугата е по-горен от господаря си. Доста е на ученика да бъде като учителя си, и слугата като господаря си. Ако стопанинът на дома нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му!
(Матей 10:24-25)

Иван Наумов

Във връзка със статията бих споделил следните си възражения, относно някои доводи. „Много от библейските книги съдържат точно такова литературно заимстване, а някои са направо изградени на него. Ще посочим някои примери. Авторът на книгата Еклесиаст казва за себе си: „И колкото по-мъдър ставаше проповедникът, толкова повече поучаваше людете на знание. А най-вече измисляше и издирваше, и нареждаше много притчи. Проповедникът се стараеше да намери угодни думи и това, което бе с правота написано, думи на истина“ (Екл. 12:9, 10). Соломон се е опитвал да намери подходящите думи за това, което е открил, за да може така да бъде полезен… Още »

Боби

Пък аз мисля, че трябва много да внимаваме, преди да пускаме линкове със злонамерени статии, които съдържат очевидни лъжи. (Притчи 10:18)

Просто прочети по-горе и ще се убедиш в това.

Боби Reply:
август 15th, 2010 at 01:57

Leather

“Wikileaks очевидно е дълбоко подривна система, защото предизвиква двете най-съществени съставки на държавната и копроративна мощ – авторитета и секретността”, както обобщи пред “Капитал” Дан Гилмор от Walter Cronkite School of Journalism & Mass Communication. На същите принципи е изградена и Адвентната ц-ва. Авторитетът – е Елън Уайт и нейните писаия, а секретността – е това, което адвентните управници знаят, че не е истина, но си мълчат – за да запазят организацията. Затова с/у всички, които се опитат да кажат истината по въпроса за Уайт и библейски незащитимите “Основни учения” на Адвентизма – се обявява веднага от страна на Адвентната… Още »

Боби

@Leather, Не разбирам много добре защо все преливате от пусто в празно. Единственото смислено обяснение, което намирам е, че искате да излеете негативизма си към църквата и да всеете съмнения у хора, които не са добре запознати с вярванията на адвентните християни. Затова все едно и също си повтаряте, без смислени аргументи, с явни изопачения и лъжи. Всеки човек, добре запознат с основните учения на църквата ще ви докаже веднага, че авторитетът е Библията, а не Е. Уайт. Това не само че е записано явно в основните учения, но и в нито едно учение не се използва Е. Уайт като… Още »

млекчо

@Боби, мен само за думите:”Е.Уайт няма как да знае кога ще дойде Христос” ме изгониха от amigosbg.com/forum/.

Боби

@млекчо, Хора всякакви и форуми всякакви. Всеки си има различни правила. И адвентната църква си има такива, които е приела от Библията. На който не му харесват и не е съгласен с тях, какво търси в нея? Ясно какво: да всява съмнения и разрушава това, което Бог се опитва да изгради чрез други хора. Амигос не е официален форум на адвентната църква. Той просто е поддържан от адвентисти. Не очаквайте адвентната църква дори като демократична и публично открита организация да публикува в сайтовете си мненията на своите критици и да се съгласява с тях. Критиците на църквата в интернет имат… Още »

млекчо

@Боби, не очаквах да ми отговориш. Все повече се съмнявам, че на такива като теб им плащат да пишат коментари. Колкото повече-толкова повече. Не те знам кой си, не виждам и дела, не ти вярвам. Ясно?! И не ми отговаряй! Моля те!

Боби

@млекчо,

Недей да пишеш неверни неща и няма да ти отговарям.

Ти коментираш и отговаряш на мое изказване. Пишеш злепоставящ и неверен коментар за форума Амигос на друг форум и какво очакваш? Не обичам да си мълча, когато е злепоставян някой, когото познавам. Амигос не са те изгонили само за това изречение.

Извинявам те се, че като ти отговарям, от това те боли. Но в отговорът си към теб писах за това как стоят нещата по принцип, а не за да те накарам да се чувстваш зле.

Олег

Лелее, колко заблудени хора имало…!Да вярват на един сайт, който е дискредитиран…ето едно мнение :Уважаеми измамнико: Беше ми казано, че ти си използвал материал от моя бюлетин № 87 като си го включил в своята оклеветяваща кампания срещу Елън Уайт. Твоето произволно използване на материала ми, без да обясниш моята позиция относно ограничеността на дара на пророчество в Новия завет, е чиста измама. Явно е, че злия е покварил ума ти и те използва, като инструмент на злото, т.е. да действаш като булдозер, а не като строител на Божието царство. Откровено казано, аз не уважавам хора като теб, които прекарват… Още »

Кристиан

Значи вижте какво ще ви кажа аз по въпроса за Е.Вайт. Аз от 3 г съм напуснал църквата,но никога нито за миг не съм се съмнявал в нея,че е Божий инструмент специален,специално избран за в последното време което живеем. Аз нямам възможност да чета на английски литература или сайтове,които съм сигурен,че разбиват на пух и прах подобни клевети срещу Е.Вайт. За мен най-голямото доказателство,че е Божи Пророк си остава факта,че във всяко едно нейно писание,писмо и книга всичко е в 100% хармония със Библията. На мен не са ми необходими човешки средства за да вярвам в нейното специално призвание. Човешките… Още »