Последният път, когато филмовата звезда Тайрън Пауър се явил пред камерите на Холивуд, отправил апел към зрителите да подкрепят парично борбата срещу сърдечно-съдовите болести. На сцената Пауър вдигнал един пясъчен часовник, бавно го обърнал надолу и докато наблюдавал, как пясъчната струя тече от единия край до другия, казал: „За всеки от нас най-скъпоценното нещо, което имаме, е времето. Но отлетялото време за мнозина става по-силен враг, отколкото всички болести, взети заедно.“
Няколко дни по-късно в Испания световноизвестният актьор станал жертва на една от болестите, против които той помагал на другите да воюват. Какво ли е направил този човек за своето лично спасение? Дали помагайки на другите да осъзнаят несравнимата стойност на времето, самият той се е възползвал от възможностите на благодатното време?
Нека да отправим въпроса и към себе си. Разбираме ли достатъчно ясно, че и за нас времето изтича с голяма скорост и че трябва да се приготвим за вечността преди да е станало твърде късно? Възползваме ли се правилно от предоставеното ни време? Колко успокоително е да знаем, че Исус Христос иска да ни помогне в организирането на времето ни.
1. Принципи за правилно използване на времето.
Сигурно няма нещо на света, което да ни притиска толкова много като времето. Не се изисква кой знае колко да осъзнаеш, че ако желаеш да постигнеш нещо, каквото и да е то, времето трябва да се организира и използва правилно. Затова съм напълно сигурен, че няма начин поне веднъж всеки от нас да не си е задавал въпроса: „Как мога да употребявам времето си правилно?“ Тук някои факти може би ще ни бъдат от полза.
Законът на Паркинсон гласи: „Работата се увеличава в зависимост от времето.“ С други думи, колкото повече време отделяме на една работа, толкова повече ще имаме, какво да правим. Ако отделим по-малко време, ще се наложи да я свършим по-бързо.
Колко е полезно да познаваме този закон, когато се занимаваме с онези досадни, злободневни неща, които поглъщат толкова много от времето ни! Добре е също да познаваме и един друг принцип, който ни помага да разберем, как да работим – принципът на Парето: „Ние използваме 80% от времето си, за да постигнем 20% от това, което трябва.“ Иначе казано – обикновено се работи неефективно. В работата качеството е по-важно от количеството – доброто използване на времето не означава всяка минутка да е заета с работа, а винаги да е подредено добре. Изчислено е, че ако добре разпределяме времето си, ще успеем в 1/5 от времето да постигнем 4 пъти повече. Това е много насърчително, нали?
2. Стратегия „4П: Планиране, Прилежност, Порядък, Пречистеност“.
Не сте ли се улавяли понякога да мислите като Ралфо Емерсон, който казва: „Това време като всяко друго време е много добро, стига само да знаехме, как най-добре да го употребим“? Наистина всяко време е добро. Важното е да знаем, как да го употребим по най-правилния начин. А това неизбежно ни води до нуждата от организация и планиране. Сигурно ако планираме добре нещата, ще можем да използваме времето си по-пълноценно. Не се съмнявам, че всички го знаем и въпреки това прилагането му на практика може да не е съвсем лесно. Наистина трябва да разберем, какво конкретно можем да правим, за да използваме по-рационално времето си и да сме удовлетворени от положения труд.
Ето някои принципи и практични съвети за по-добро разпределение и пестене на време. Предлагам ви стратегията „4П: Планиране, Прилежност, Порядък, Пречистеност“. Както личи от названието, тя има четири основни принципа. Всички те започват с буквата „П“, което прави стратегията лесна за запомняне, а от там – и по-лесна за прилагане.
Какво представляват тези четири компонента? Нека да разгледаме всеки по отделно.
1) Първи принцип: „Планиране“ (Планиране, организация, контрол).
Този принцип съдържа няколко насоки:
1. Постави си ясни цели
Седни поне веднъж в годината и се замисли за целите на живота си, за целите на семейството си. Много семейства се разпадат, защото нямат интересни проекти, не се случва интересна промяна. Няма нищо по-убийствено за едно семейство от скуката. Постави си високи, но реалистични цели, които да са съобразени с християнското ти призвание.
2. Планирай добре
Доколкото е възможно, обмисли добре това, което трябва да извършиш – и за в бъдеще, и през конкретния ти ден. Някои се страхуват от планирането, но доброто планиране може да спести 2 до 4 седмици в годината. Не е ли невероятно? Да спечеля цял месец, когато дори минутките не ми стигат. Просто защото съм планирал добре.
3. Използвай продуктивните часове на деня
За важни творчески дейности изискващи бистър ум и вдъхновение, използвай продуктивните часове на деня. „Утрото е по-мъдро от вечерта“, „Утрото е майка на музите“ гласят латинските сентенции. Това важи с особена сила за духовните неща.
Един от колосите в познаването на Библията и проповядването на евангелието от близкото минало е пастор Ричардс. В своя живот той е прочел Библията 70 пъти. За себе си казва: „Моят творчески период е разположен в утрото.“ Да използваш правилно продуктивните часове на деня.
4. Определи време за всичко
Определи си време за изпълнение на всяка работа и направи всичко възможно да спазиш срока.
5. Постави приоритетите
Направи си списък на нещата, които трябва да извършиш и ги номерирай по значимост. Постави приоритетите – най-важното най-напред, започни първо с него.
6. Съчетавай труда и почивката
Обмисли и уточни добре своя режим. Правилното съотношение между труд и отмора, работа и почивка е предпоставка за много по-голяма трудоспособност и успеваемост. Спазвай този цикъл и няма да познаваш преумора. Да използваш пълноценно времето си в никакъв случай не означава да не можеш да си починеш. Напротив, наличието на почивка е знак за добре разпределено време.
7. Уплътнявай промеждутъците
Тук ще дадем само един боговдъхновен съвет:
„Нека да не се подценяват моментите. Няколко мига тук, няколко там – често пропиляваме в безполезни приказки; сутрешните часове – в леглото; същото е с времето прекарано в пътуване с трамваи или влакове или чакането по спирките, или моментите в очакване на храна, на закъсняващите за уречената среща – ако разполагахме с книга или това време бяхме използвали за учене, четене или внимателен размисъл, колко много бихме спечелили. Целенасоченото намерение, упоритото учене и грижливото пестене на минутите ще помогнат на хората да придобият знания и умствена дисциплина, които ще ги подготвят за почти всяка стъпка на влияние и полезност“ (Елън Уайт, „Притчи Христови“, с. 343).
Много е ясно, нали? Едно такова пълноценно използване на моментите те подготвя за почти всяка стъпка на влияние и полезност.
8. Прави отчет на работата си
Прецени смисъла от извършваните неща. Измервай всичко с критериите от вечно естество и не се страхувай да се освободиш от нещо, от което нямаш полза.
Във връзка с този принцип е добре да се познава матрицата за управление на времето популяризирана от Стивън Ковей. Тя разпределя задачите ни според тяхната важност и спешност:
В първия квадрант (горе вляво) попадат важните и спешни за вършене неща – тези, с които трябва да се справим незабавно (спешни неща свързани със семейството, спешни срокове за важни проекти). Към вторият (горе вдясно) принадлежат важните, но не спешни неща, които изискват планиране (поддържане на връзката със семейството и приятелите, реализация на призванието ни и упражняването на професията). В третия квадрант (долу вляво) имаме спешните, но не важни неща, които трябва да минимизираме или направо да елиминираме (телефонни разговори или имейли без пряка връзка с важните за нас неща). В четвъртия квадрант (долу вдясно) са не важните и не спешни неща, които не само не трябва да бъдат направени скоро, но и които нямат стойност и също трябва да бъдат минимизирани, а най-добре – напълно елиминирани (безцелно сърфиране в интернет, смяна на каналите на телевизора заради самата смяна на канали).
Както може да се забележи, първият принцип от стратегията „4П“ обхваща идеята на тази матрица и подобно на Стивън Ковей изисква да се фокусираме върху втория квадрант, където са разположени нашите дългосрочни цели и приоритета на връзката с Бога. Един библейски текст би бил много подходящ тук:
„И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си. Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му. А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи да ми помогне. Но Господ отговори: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея“ (Лука 10:38-42).
Имай правилните приоритети, избирай да правиш истински важните неща минимизирайки или направо елиминирайки маловажните и това ще бъде определено от небето като мъдро използване на времето.
2) Втори принцип: „Прилежност“ (Работа с усърдие и прилежност).
Отново няколко насоки, които можем да дадем:
1. Бъди прилежен
Никога не допускай небрежност в каквото и да било. Бъди прилежен, сърцат и енергичен и в най-малките неща и ги върши с ентусиазъм. Работи с много любов.
2. Бъди акуратен
Не забравяй, че немарливата работа ще ти коства много повече време, нерви и сили.
3. Никога не отлагай
Това е нещо много важно! Библията ни съветва съвсем конкретно в тази връзка:
„Има време за всяко нещо и срок – за всяка работа под небето“ (Екл. 3:1).
Всичко трябва да се направи на своето време – това, което е за днес, трябва да се направи днес. Девизът на Хораций е: „Лови деня!“ Фулър казва: „Един час днес струва колкото два часа утре.“ Лабуле също подчертава важността на настоящия момент: „‘Утре’ е велик враг на ‘днес’, ‘утре’ парализира нашите сили, довежда ни до безсилие, поддържайки в нас бездействието.“
4. Всяка работа – само по веднъж
Всяка работа трябва да се прави само по веднъж, ако искаш да се движиш добре в определените срокове. Не винаги е възможно, но трябва да се постараеш.
3) Трети принцип: „Порядък“ (Ред и дисциплина).
Това означава:
1. Учи се на ред
Възпитавай у себе си навици за ред, дисциплина, прилежност и икономичност във всяко отношение. Научи се на ред, винаги поддържай в порядък вещите си, за да не се налага да губиш време в излишно търсене на забутани кой знае къде книги, предмети или инструменти. Този принцип трябва да се има предвид от родителите при възпитанието на децата:
„Родителите трябва да учат децата си, как да ценят и да използват правилно времето. Учете ги, че е достойно да се стремят да вършат нещо, което ще прослави Бога и ще е благословение за човечеството. Дори в ранните си години могат да бъдат Божии мисионери.
Няма по-голям грях за родителите от този, да позволят на децата си да не вършат нищо. Децата бързо ще заобичат безделието и ще израстват като некадърни, безполезни мъже и жени. Станат ли достатъчно възрастни да се грижат сами за себе си и да си изкарват прехраната, работят едва-едва, размотават се, но очакват да им се заплаща така, както на сериозните работници. Има огромна разлика между тях и изпълнените със съзнанието, че трябва да бъдат верни стопани“ (Елън Уайт, „Притчи Христови“, с. 345).
Звучи много сериозно, нали? И наистина е.
2. Упражнявай волята си
Упражнявай волята си в търпение и устойчивост. Така тя ще направи ръцете и ума ти по-сръчни, пъргави и плодотворни. Елън Уайт го обяснява:
„Упражняването на силата на волята ще кара ръцете да се движат по-сръчно“ („Притчи Христови“, с. 344).
3. Контролирай мисълта си
Не изпускай от контрол мисълта и въображението си. Не им разрешавай да бродят по „пусти и безводни места“ и да се изчерпват в празни мечтания.
4) Четвърти принцип: „Пречистеност“ (Чистота на мислите).
Този принцип изглежда малко странен. Какво общо има чистотата на мисълта с организацията на времето? Следните насоки могат да ни дадат обяснение и да ни бъдат от полза:
1. Бъди мъдър спрямо невярващите
Не прахосвай времето си в удоволствия и забавления със съмнителен характер или в безсмислени разговори:
„Подхождайте с мъдрост в отношенията си с външните, като изкупвате благовремието“ (Кол. 4:5).
Ние не сме изолирани от този свят и сме в непрекъснат контакт с невярващите. Но липсата на бдителност и желание за чистота може да ни вкара в капан чрез идеите на невярващите и да пропилеем ценно време за безстойностни неща.
2. Бъди прощателен
Не съхранявай в сърцето си горчиви и лоши чувства на завист, омраза, подозрителност, осъждане. Колкото си ги задържал в себе си, толкова време и сили си загубил.
3. Гледай позитивно и оптимистично
Пребори се със своите отрицателни настроения. Не се подавай на отчаяние, апатия, сантименталност, примирение. Те ограбват твоята жизнена сила и те водят към гибел. Добре е да знаем, че около 70% от грижите ни са напразни. Още по-важното е, че около 75% от нещата, за които се притесняваме, ако ги оставим настрани, се разрешават от само себе си.
Прилагайки тези принципи всеки сам трябва да намери своя ритъм и своето приложение на стратегията „4П“.
3. Висшата проверка на използваното време.
Знаете ли, че начинът на използването на времето определя и разликите между хората? От това как използваме времето си, се определяме и към коя група принадлежим.
С. Л. Бренгъл, офицер от Армията на спасението, е казал някога: „Разликата между мъдрите и глупавите, богатите и бедните, светиите и грешниците, спасените и изгубените обикновено не се определя толкова от обстоятелствата или началото на техния живот, колкото от различните начини, по които са употребявали времето. Единият го е изкупвал за целта, която е имал пред очите си; другият го е разпилявал. Единият е бил скъперник на минутите; другият е бил прахосник на дните, месеците и годините.“
В коя група искаш да попаднеш? Наистина минутите са по-скъпи от всякакви материални съкровища. Големите мъже на Божието дело са осъзнавали много добре това.
Разказва се за Джон Уесли, че една сутрин около пет часа, той изгубил 10 минути поради мудността на своя кочияш. Уесли скърбил така за тези 10 минути, сякаш бил изгубил цяло съкровище.
За Меланхтон д-р Джонсън докладва: „Когато устройваше среща, той очакваше да бъдат уточнени не само часа, но и точната минута, за да не се изплъзне денят в празнотата на очакването.“
Някой може да каже, че такава педантичност е излишна крайност. Разбира се, тук също може да се изпадне в някакъв екстремизъм, но все пак не трябва да забравяме, че ще дойде време за проверка. Затова съветът на Библията е да имаме правилно отношение към времето:
„И така, внимавайте добре как постъпвате – не като глупави, а като мъдри, като изкупвате благовремието, защото дните са лоши“ (Ефес. 5:15, 16).
Какво означава да изкупваш времето? Дали един спортист е изкупвал времето на приготовлението си, проличава в деня на състезанието. Дали един музикант е изкупвал времето, проличава в деня на концерта. Дали християнинът е изкупвал благодатното си време, ще проличи в деня на великия съд.
Времето е нещо много скъпо. Една крилата фраза гласи: „Парите са скъпи, човешкият живот е още по-скъп, но времето е най-скъпо от всичко.“ Във връзка с цената времето Елън Уайт казва:
„Цената на времето не се подава на пресмятане. Христос разглеждаше всеки миг като скъпоценен и така би трябвало да го преценяваме и ние. Животът е твърде кратък, за да бъде разпиляван. Имаме само броени дни благодат, в които да се подготвим за вечността. Нямаме време нито за губене, нито за посвещаване на себелюбиви удоволствия, нито пък за угаждане на греха. Сега трябва да формираме характерите за бъдещия, нетленен живот. Сега трябва да се приготвим за Изследователния съд“ („Притчи Христови“, с. 342).
Времето е нещо много, много скъпо и трябва да се съпротивим до край на вродената ни склонност да го разпиляваме.
4. Едно ново начало.
Към края на тези размишления върху пълноценното използване на времето няма начин да не установим, че сме изпуснали шансове, които могат да се мерят със седмици, месеци и може би години. Дали това означава, че трябва да се обезсърчим? В никакъв случай! Докато още има живот и благодат, не е късно. В тази връзка Лабрюйер казва: „Съжалението за неразумно изгубеното време, на което се отдават хората, не винаги помага да се употреби добре неговия остатък.“ Друг мислител допълва: „Хората губят твърде много време в тъга по онова, което биха имали, ако не бяха загубили това време.“
Безсмислено е да тъгуваш по прахосаното време. По-добре е да помислиш, какво да направиш, че повече да не го пропиляваш. А в тази връзка най-ценна е молитвата. Ако чувстваме нуждата от подобряване на отношението ни към времето, това е добър повод за молитва:
„Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена. Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете“ (Яков 1:5, 6).
Молитвата наистина е нещо много важно във връзка с времето. Правилното използване на времето изисква молитва. А тя е свързване с непресъхващия източник на мъдрост и благодат. Христос е най-важният елемент в стратегията за времето. Христос е нашата помощ и в проблема с организирането на времето ни.