Преди години списание „Нейчър“ писа за нов тип атомен часовник създаден от американски физици, който мери времето от 100 до 1000 пъти по-точно от сегашните цезиеви. Електронният уникат е първия от ново поколение. Уредът мери оптичната честота на един-единствен изстуден живачен йон (живачен атом без един електрон). „И тъй като тези трептения са 1,064 квадрилиона в секунда, високоскоростен лазер ги лови и маркира по тях времето“, обяснява в списанието физикът Скот Дайдъм от Американския институт за стандарти и технологии.
Най-добрите атомни часовници грешат с 1 секунда на всеки 15 милиона години. Те мерят времето по микровълновите трептения в атомите. Новият вид часовник „брои“ оптическите трептения. Те са с по-висока честота, затова точността сега е 1 секунда от живота на Вселената – около 15 милиарда години.
Каква прецизност във времето може да се вземе от атомите! Преди за неговата точност се е гледало само на звездите – макрокосмоса създаден от Бога, а сега към тях се добавят и електроните – микрокосмоса отново създаден от същия Бог.
Защо ние, хората, се интересуваме от точното време? Сигурно защото от това зависи, как ще се справим със задачите си за деня. И въпреки това, дали го използваме правилно? Най-вероятно – не. Но добрата вест е, че Христос иска да ни помогне за всеки наш проблем – не само за свързаните с душата и тялото, но и за тези с организирането на времето ни.
1. Важността на времето.
Питали ли сте се, на какво се дължи болестното състояние на днешната цивилизация? Естествено, че причините са много, но със сигурност една от най-важните между тях е неправилното отношение към времето. Неправилно се гледа на него, погрешно се оценява, лошо се употребява.
Някои никога не са се замисляли по този въпрос. Никога не са му отдавали дължимото внимание, не са гледали на времето като на придобивка и то неусетно е преминавало покрай тях, за да не се върне никога вече. А правилното отношение към времето е важен фактор, от който зависи благополучието в живота. За някои народи да си организират времето, да живеят по часове и график е нещо съвсем нормално. Те са убедени, че именно това е един от важните фактори за успеха им. За други народи обаче животът в график е бреме, което не могат да носят. А успехът им?!
Какво представлява времето според различните хора? Най-честото определение, което сме чували, е: „Времето е пари.“ Наистина парите са станали много важен измерител в живота ни днес. Някои изчисляват времето си в пари. Един от най-високо платените адвокати в САЩ взима по 5000 долара на час. Ако го попитате, колко му струва времето, ще ви отговори: „5000 долара на час.“
Но какво е библейското определение за времето? Не че има някаква специална дефиниция, но можем да кажем нещо от рода на: „Времето е дар от Бога, най-скъпият талант, който Господ е поверил на човека и негова голяма отговорност.“ Всъщност Бог е създал времето:
„Да, преди да е имало време, Аз съм; и няма кой да избавя от ръката Ми; Аз действам и кой ще Ми попречи?“ (Исая 43:13).
Щом като Бог е преди времето, а то не може да се самосъздаде, значи Бог го е създал. И говорейки за сътворение добре е да отбележим, че според Свещеното писане всичко е създадено от Бога чрез Христос:
„В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог… Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало… И Словото стана плът и живя между нас…“ (Йоан 1:1, 3, 14а).
На практика всичко е създадено от Исус, а това включва и времето. Следователно Христос ще ни е много полезен при размишленията ни по този въпрос. Той най-добре знае, какво е това нещо наречено „време“. Логично е тогава да потърсим Неговата помощ, нали?
2. Отговорност спрямо времето.
Времето е нещо единствено и уникално – никога не се повтаря. Георг Даумер казва: „Три неща никога не се връщат: пуснатата стрела, казаната дума и изминалият ден.“ Затова е много важен въпросът: „Как си прекарваме времето?“
Някой се е потрудил да направи статистика, как един 90-годишен мъж е прекарал тези дълги години от живота си. Ето каква била равносметката: 26 години – спане; 21 години – работа; 228 дни – бръснене; 140 дни – покупки и продажби, плащане на сметки; 26 дни – съветване и мърморене на децата; 2 дни – за подсвиркване на кучето; 26 часа – смях.
Не мога да кажа, доколко тези изчисления са обективни и правдиви, но едно е ясно – ние не отделяме достатъчно време за хубавите неща. Колко време е било отдадено на радост и смях за един 90-годишен живот? 26 часа. 26 години спане срещу 26 часа смях. Колко малко радост в живота! И Библията е съгласна с това:
„Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме (Пс. 90:10).
И най-добрите от дните ни са пълни със скръб. Затова е нужно да имаме правилно отношение към времето:
„Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце“ (ст. 12).
Това е една много хубава молитва. Времето ни е дадено с определена цел и е едно висше благо, на което Бог ни е направил управители. Наистина всяко Божие действие има своята конкретна цел, няма нищо случайно:
„Направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил отнапред положени времена и пределите на заселищата им, за да търсят Бога, та дано някак биха Го попипали и намерили, макар че Той не е далеч от всеки един от нас“ (Деян. 17:26, 27).
Всяко човешко дете родено на този свят идва с определена цел. То трябва да изпълни някакво поръчение. Според Писанието най-великата цел на живота за всяка личност и за всеки народ е да търсят Бога, да познаят Бога, Неговата воля и план. Елън Уайт казва:
„Едва заживяло, човешкото семейство започва да умира и неспирната светска дейност свършва в нищета, освен ако не се добие истинно познание относно вечния живот. Човек, който оценява времето като дадено му за работа, се пригажда към своя небесен дом и безсмъртието. Животът му не е бил напразен“ („Притчи Христови“, с. 342).
Кога времето ни е било използвано правилно? Само ако сме добили истинно познание относно вечния живот. Затова има значение, как използваме времето си и правилното му управление трябва да стане част от живота ни. Например един пазител на съботния ден е човек, който няма как да не съобразява живота си с фактора „време“. Най-малкото освещаването на съботата според четвъртата заповед го изисква:
„Помни съботния ден, за да го освещаваш“ (Изх. 20:8).
Спазването на четвъртата заповед от Божия морален закон не може да се постигне без организиране на времето. Подреждаш си ангажиментите във всеки от дните на седмицата така, че да можеш да освещаваш съботата според божественото предписание. Така животът на един пазител на съботата не може да е спонтанен, непостоянен и воден от различни настроения и хрумвания. Той не живее ден за ден, а се съобразява с моментите на времето, които минават покрай него.
Знаете ли, че ако човек живял 70 години, е прахосвал само по един час на ден, той е пропилял безнадеждно едно огромно богатство? Доказано е, че за това безжалостно прахосано време той би могъл: да получи солидно висше образование или да изучи няколко професии, или да изучи няколко чужди езика, или да стане автор на няколко книги, или да усвои няколко музикални инструмента, или да построи прекрасна къща, или да постигне значително състояние. И всичко това е изгубено, понеже е бил прахосван само по един час на ден!
Но правилното употребяване на времето и способностите носи огромни резултати. Ето какво очаква от нас Христос по отношение на времето:
„Исус Христос копнее всеки да почувства отговорността си така, че да използва скъпоценното си време на тази земя, за да принася ежедневно плодове от добри дела. Това е единствената стойностна цел за всяко живо смъртно същество, в която има смисъл да впрегне дадените му от Бога способности и да очаква безгранични резултати“ (Елън Уайт, „Да Го позная“, с. 321).
Използвай правилно времето си и очаквай безгранични резултати!
3. Навременно търсене на помощ.
От къде да получа помощ, за да се науча да използвам правилно времето си?
„Търсете Господа, докато може да се намери, призовавайте Го, докато е близо. Нека нечестивият изостави пътя си и неправедният – помислите си, нека се обърне към Господа и Той ще се смили над него, и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро“ (Исая 55:6, 7).
Невъзможното за човека е възможно за Исус. Той може да преобрази живота ни, да задвижи в нас сили, за които мислим, че са отдавна умрели и да ни помогне – включително и по въпроса за използването на времето. Христос е най-добрият учител в правилното му използване. Той наистина може да бъде нашата помощ дори и в проблема с организирането на времето ни. Не е ли това чудесен повод да се обърнем отново към Него и то навреме, докато не сме станали по-глупави от шута?
Някога кралете държали в дворците си придворни шутове, които трябвало да се грижат за доброто настроение на техни величества. Веднъж един крал при особено остроумна проява на своя шут му подарил своя пръстен с указанието да го носи дотогава, докато намери човек по-глупав от самия себе си. Когато го открие, трябва да му подари този пръстен.
Минали доста години и кралят бил вече на смъртно легло. Шутът го посетил: „Какво става с теб, кралю?“
„Зле съм, умирам…“
„А знаеш ли, как ще бъдеш посрещнат оттатък, кралю?“
Уморен кралят поклатил отрицателно глава.
„Но, кралю, приготви ли се за това голямо пътуване?“
„За съжаление, не“, бил унилият отговор.
Тогава шутът мълчаливо свалил от ръката си подарения някога кралски пръстен и внимателно го поставил върху един пръст от изстиващата вече ръка на монарха.
Наистина, твърде глупаво би било да приключиш живота си толкова неподготвен. А ти как гледаш на живота и смъртта, как използваш времето си? Какъв би бил резултатът от твоята подготовка до настоящия момент, ако днес дойде Исус или смъртта? Мислиш ли, че на ръката ти има място за онзи кралски пръстен? Ако си осъзнал важността на правилното използване на времето, обърни се към Христос, Който може да ти помогне и за това!