Живей си живота!

Някой е написал следната красива притча:

„Веднъж, когато от продължително пеене птиците се уморили, последвало дълго мълчание, което най-после Кадънката прекъснала. Като истински философ тя погледнала другарите си и попитала: ‘Що е това животът?’

Всички трепнали при този въпрос, но малката Малиновка отговорила: ‘Животът е песен.’

‘Не, животът е борба в тъмнината’, казала Къртицата подала глава изпод земята.

‘А пък аз мисля, че животът е развитие’, произнесла се Розовата пъпка, разтваряйки едно по едно своите листенца за удоволствие на Пеперудата, която я целунала и после казала: ‘Животът е само наслада.’

‘Наречи го по-скоро малък летен ден’, бръмнала малката Муха.

‘Аз не виждам нищо в него освен тежък труд’, се оплакала дребната Мравка мъчейки се да носи една сламка.

Само Свраката се ограничила със смях, за да прикрие бедността на мислите си.

Общото негодувание предизвикано от подобно лекомислие лесно би довело до разпра, ако в това време не бе започнал дъждът, който скръбно промълвил: ‘Целият живот се състои от сълзи.’

‘Вие всички се лъжете’, казал Орелът, който величествено се носел из въздуха. ‘Животът е свобода и мъжество.’

Вече се стъмнило и практичният Синигер предложил на всички да се оттеглят за почивка. А нощният ветрец тихо прошушнал из листата: ‘Животът е сън.’

Зазорявало се, когато студентът угасил лампата в стаята си и въздъхнал: ‘Животът е училище.’

Младежът, който се връщал от шумна нощна веселба, се оплакал в сърцето си: ‘Животът е безкрайно желание, което никога не може да бъде удовлетворено.’

‘Животът е вечна тайна’, прошумял утринният ветрец.

‘Животът е начало’, казало пробуждащото се утро.“

А за теб какво е животът? Виждаш ли смисъл да го живееш или предпочиташ да не беше се раждал? Колкото и да се мъчим да избегнем този въпрос, все някога ще се изправим пред него и ще трябва да потърсим отговори. Може би не осъзнаваме, но начинът, по който прекарваме дните си, показва, какво мислим за живота.

Един от парадоксите на Западното общество е, че въпреки материалните придобивки, високият стандарт, удобствата и развитите технологии, хората все повече загубват смисъл от живота. Бог вече не е отговора, както е бил преди и затова животът е станал безсмислен. За много хора от това общество животът представлява просто един склад с провизии, от който трябва максимално да черпиш, защото скоро ще дойде смъртта и тогава всичко ще приключи.

Всъщност игнорирането на Бога винаги е водило до подобна философия. Такива хора е имало дори и по времето на библейския пророк Исая. Ето какво са казвали те:

„Но ето радост и веселие, клане на говеда и овце, ядене на месо и пиене на вино!

И казват: Да ядем и да пием, защото утре ще умрем“ (Исая 22:13).

Донякъде си е точно така, нали? Ако мислиш, че няма никаква надежда и изобщо смисъл да се живее, какво друго ти остава освен насладите на плътта? Макар и за малко можеш да се докоснеш до нещо приятно, което да те накара да се почувстваш по-добре в кожата ти. Така че мотото на много хора днес е: „Живей си живота!“

Но знаете ли, че макар и този израз обикновено да подтиква към живот независим от Бога, той може да звучи и много библейски? Знаете ли, че и Библията ни насърчава да си живеем живота? Да, Свещеното писание го прави, но едновременно с това ни разкрива и какъв е този живот и къде можем да го намерим:

„Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно“ (Йоан 10:10).

Това са едни от най-великите думи казани някога от Исус Христос. Живеейки на тази земя Той не останал безучастен към човешкия стремеж за пълноценен живот и разкрил тайната му. Това е достатъчно основание да се опитаме да разберем, какво иска да каже тук.

1. Мисия за даряване на изобилен живот.

Когато прочетете това изказване на Исус, какво ви прави впечатление? Лично на мен две особености веднага приковават вниманието ми.

Първо, откривам, каква е Неговата мисия на земята – да донесе изобилен живот. Излиза, че Исус е живял с много ясно разбиране за Своята мисия. Той е знаел великолепно, защо се е родил на този свят и всекидневно е работил, за да осъществи мисията Си.

Със сигурност можем да кажем, че едно от условията за удовлетвореност в живота е откриването на нашата собствена мисия. Не твърдя, че е лесно, но когато разбереш, какво е призванието ти и защо си се появил на този свят, животът придобива смисъл и посока. Има толкова много хора, които прекарват дните си в безсмислено лутане, просто защото не са открили мястото си в живота на тази планета. Много са тези, които тънат в отчаяние и обърканост, защото не знаят, за какво точно да живеят. И в крайна сметка се отдават на живуркане: „Живей си живота!“, без изобщо да са познали този живот.

От евангелията и по-специално от Евангелието на Йоан личи много ясно, че Христос е знаел в подробности Своята мисия. И всеки ден всичко, което правел, било за нейното реализиране. Ако искаме пълноценен живот, трябва да открием и нашето собствено място.

Второто нещо, което научавам от въпросния текст, е, че изобилният живот е само в Исус. Не в някой друг или в нещо друго, а само в Христос. Странно ли ви звучи?

Стремежът към удовлетворение в живота е нещо много добро. Той е вложен в човека от Бога:

„Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог“ (Екл. 3:11).

Няма нищо лошо в стремежа към щастие. Това е закономерно. Удовлетворението и задоволството на душата не са продукт на случайността. Не е имало някакви природни фактори, които така да са се сработили, че да се появи човека и при неговото постепенно развитие той да е започнал да иска нещо по-голямо, нещо по-възвишено. Не! Господ е създал човека и то с нагласа да търси по-доброто, по-възвишеното. Това е и нещото, което виждаме около нас – всеки човек търси качествения, удовлетворяващия живот. И го търси къде ли не: в парите, властта, славата, удоволствията, силните преживявания… Но Библията ни казва, че душата може да намери утеха само в Исус; че истинският, пълноценният, качественият живот е само в Исус Христос. Това е така, защото само Той е дал живота Си, за да ни изкупи от проклятието на греха, което унищожава живота.

Баща пътувал заедно със синовете си тийнейджъри в малка едномачтова лодка из топлите води на Карибско море. След неколкодневното плаване на момчетата явно им доскучало. Започнали да се гонят из палубата. Едното се подхлъзнало, хванало се за тениската на брат си и двамата паднали в топлата вода.

Бащата бил долу, но чул плясъка и веднага изскочил на палубата. Видял, как лодката се отдалечава и синовете му остават зад нея. Сгънал бързо платната и хвърлил котвата. Момчетата викали, удряли се и се обвинявали за инцидента. Съвсем не бързали да доплуват до лодката.

Изведнъж бащата се смразил – видял тъмни сенки да обикалят около синовете му. Извикал отчаяно: „Акули! Плувайте насам! Спокойно, но бързо.“

Момчетата се спогледали, а след това се огледали настрани – не виждали обаче никакви перки да се носят по повърхността. Помислили си, че баща им иска само да ги изплаши. „Цяла седмица не съм виждал акули“, казало едното. „Татко нарочно иска да ни стресне, за да ни даде урок.“

Започнали да се шегуват с баща си и да плуват съвсем бавно към лодката. Престрували се, че се давят. През това време още акули се приближили и стеснили кръга около тях.

Бащата познавал характера на акулите. Те могат да помиришат капка кръв от четвърт миля. По природа са страхливи, кръжат бавно около жертвата си. Когато се приближат, откъсват парче, за да видят, каква ще е реакцията и дали ще има съпротива. Но след като помиришат кръв, природата им се променя напълно: обезумяват и започват да ръфат и да късат. Понякога хранещи се акули се хапят една-друга.

Когато бащата забелязал, че акулите се приближават, още веднъж викнал на момчетата да плуват по-бързо към лодката. Завързал спасителен пояс на дълго въже, хвърлил го колкото може по-далече и викнал: „Хванете се да ви изтегля! Бързо!“

Момчетата продължавали да се забавляват: „Не, татко, все някак и сами ще се справим.“

В последен отчаян опит да спаси децата си от страшна смърт бащата грабнал остър нож и си срязал китката. Скочил във водата и заплувал в противоположна посока. Момчетата наблюдавали ужасени, какво става. Видели, как водата започва да бушува и да почервенява там, където бил баща им. Разбрали, че е направил всичко, за да ги спаси, а накрая пожертвал и живота си.

Исус знаел, че грехът убива живота и затова сам се пожертвал, за да направи живота на хората по-хубав. Истинският живот е само в Христос, Който е наречен още и Словото:

„В начало беше Словото; и Слово то беше у Бога; и Словото беше Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него беше животът и животът беше светлина на човеците“ (Йоан 1:1-4).

Животът с главно „Ж“ е в Христос. Ако искаш да имаш този живот, трябва да имаш Исус. Съвсем просто е!

Амброзий някога е писал:

„В Христос можеш всичко да имаш. Искаш ли да бъдат излекувани раните ти – Той е твоят Лекар; искаш ли да бъдат простени греховете ти – Той е твоята правда; нуждаеш ли се от помощ – Той е твоят помощник; страхуваш ли се от смъртта – Той е твоят живот. Който и да си ти, ела при него!“

Никога не бива да си мислиш, че Христос няма да те приеме, ако отидеш при Него. Той не обръща гръб на тези, които искат да отидат при Него:

„Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мене, никак няма да го изгоня“ (Йоан 6:37).

Исус никога няма да те изгони. Истинският живот е само в Него. Христос е достатъчен за всичко. Ела при Него! В този смисъл бих те призовал: „Живей си живота!“

2. Фалшиви предложения за пълноценен живот.

Какво друго откриваме в този стих?

„Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно“ (Йоан 10:10).

Сигурно сте забелязали, че в живота доброто никога не върви само. Когато мислим за мисията на Исус, за изобилния живот, който ни дава, всичко е наред. Но заедно с хубавото идва и лошото. Говори ни се за крадец, който освен, че отнема чуждата собственост, е и убиец. Едновременно с прекия текст за доброто, върви и метафората за злото.

Кой е крадецът, за когото говори Христос?

„Истина, истина ви казвам: Който не влиза през вратата на кошарата на овцете, а прескача от другаде, той е крадец и разбойник“ (Йоан 10:1).

Крадецът е този човек, който се интересува от овцете (Божият народ), но не е доброжелателен, има някакви користни цели.

„Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха“ (ст. 8).

Тук Исус е още по-конкретен. Крадците са фалшивите Месии, фалшивите религиозни водачи дошли с претенции преди Христос. Със сигурност можем да кажем че това са и многото други след Неговото идване. Целият литературен контекст говори за фалшивите водачи.

Живеем във време, когато фалшивите водители никнат като гъби след дъжд. Толкова са много и се проявяват в толкова различни форми, че човек лесно може да се заблуди.

Този вид хора са лидери. Водачът, лидерът е този, който може да влияе на другите и те го слушат, следват го. Може да няма никаква служба в църквата или тя да е по-незначителна, но щом като думата му се слуша, той вече е водач.

Когато един човек не се води по волята на Исус, а има силата да влияе на хората и по този начин подвежда души, той вече е в групата на крадците, за които говори Христос в този стих. Затова трябва да сме много внимателни, кого слушаме и на какви съвети обръщаме внимание! Човекът, който ни влияе, може да ни е много близък, но ако не влиза в кошарата на овцете през вратата, а прескача от другаде, значи душите ни са в опасност. Дори земното ни добруване е в опасност.

Нека още малко да разширим въпроса. Днес много неща се появяват с претенцията, че могат да ни дадат пълноценен живот. Много неща идват в ролята на водачи, които могат да ни поведат към един по-пълноценен живот. Светското общество, в което живеем, ни предлага различни формули и ни кани да ги последваме – определен тип поведение, определен тип ценности, определен тип цели, определен тип притежания. Исус обаче предупреждава, че нищо, което не е свързано с Него, не може да ни донесе живот. Затова наистина трябва да сме внимателни, след кого и какво вървим.

И така, Христос предупреждава срещу фалшивите водачи и ги нарича крадци и убийци. Но знаете ли, кого още Той нарича убиец, човекоубиец в Евангелието на Йоан? Това е Сатана:

„Ваш баща е дяволът и вие желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата“ (Йоан 8:44).

Най-големият убиец на хора, най-големият крадец на човешки души е Сатана. От неговото влияние идват и другите водачи. Защитата ни трябва да бъде както от хора, така и от самия Сатана. Дяволът идва при нас с предложение за истински живот, но всъщност ни поробва и ни отнема живота.

Разобличавайки характера на Сатана Исус посочил началото – че той „открай време“ бил човекоубиец. Какво ни разкрива началото на нашия свят за стремежите на Сатана?

„А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? Жената отговори на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията каза на жената: Никак няма да умрете; но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото. И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той. Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски“ (Бит. 3:1-7).

Лукавият дошъл и предложил на Адам и Ева по-добър живот чрез пренебрегване на Божията заповед. Но вместо живот първата човешка двойка получила само вина, срам и смърт.

И днес Сатана идва със забранения плод и ни прави същото предложение: „Ако направиш това или онова, което Господ не одобрява, тогава наистина ще си щастлив, пълноценен, удовлетворен. Граби от живот с пълни шепи и всичко ще е наред! Живей си живота!“

Това звучи ли ви познато? Няма начин да не знаете, за какво говоря. И точно тук е мястото на личния избор.

3. Твоят личен избор.

Естествено, накрая трябва да стигнем до личния избор. Колкото и добър да е животът, който Христос предлага, той не може да бъде заповядан на никого. Ако някой иска качествения живот, той трябва да го избере. А за да го избере, единствено може да бъде помолен, подканен, призован:

„Но ти, Божий човече, бягай от тези неща и следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта. Подвизавай се в доброто войнстване на вярата; хвани се за вечния живот, за който си бил призван, като си направил добрата изповед пред мнозина свидетели“ (1 Тим. 6:11, 12).

Това е един призив. Библията ни призовава да си живеем живота, но истинският, вечният живот, който можем да открием само в Исус. Искаш ли изобилния живот? Искаш ли наистина да си живееш живота?

След проповедта при големия проповедник Спърджън дошъл един младеж с думите: „Да, пасторе, един ден и аз ще се обърна към Христос.“

„Един ден ли казахте?“, попитал Спърджън.

„Да, по-късно.“

„Но защо не сега?“

„Защото преди това искам да взема нещо от живота“, дълбокомъдрено заявил младият човек.

„Човече“, разсмял се от сърце пасторът. „Та Вие сте съвсем невзискателен. Да имам нещо от живота, това за мен е твърде малко. Аз искам целия живот!“

Искаш пълноценен, истински живот с ранга на вечност? Тогава се хвани за вечния живот в Исус, на който си бил призован! Христос е напълно достатъчен за всичко и само в Него животът добива смисъл! Живей си живота!