Уйлям Уилбърфорс бил роден преди повече от 250 години в Англия в богато семейство. Бил много интелигентен – на 21-годишна възраст завършил университета в Кеймбридж и бил избран в Парламента. Бил и отличен оратор. Всеки очаквал, че от него ще стане една от най-видните личности на обществото по онова време.
Когато обаче навършил 25-годишна възраст, се случило нещо, което променило хода на неговия живот. Наложило се да пътува с пастор Айзак Нилнар с карета из Европа по време на ваканция. Двамата мъже разговаряли постоянно за Бога и Неговите обещания към човечеството. Заедно чели от Библията и се молили.
Някъде там, по пътя, Уйлям Уилбърфорс предал живота си на Господ Исус Христос. Бил новороден духовно, станал нова личност. От този момент нататък той загубил интерес към светските си амбиции и вътрешното му желание било да живее за Христос.
Когато Уйлям се молел на Бога да разбере, какво иска Той от него, почувствал, че трябва да посвети живота си на премахването на търговията с роби. В продължение на 50 години Уилбърфорс се трудил усилено, за да прокара законопроект в Британския парламент, който да забрани продажбата и покупката на роби. Чрез Уйлям Уилбърфорс и чрез промяната, която настъпила в живота му, когато бил новороден духовно, 800-те хиляди роби в британските територии били освободени на 1 август 1833 г.
През нощта на 31 юли срещу 1 август 1833 г. роби от всички възрасти се стекли в най-голямата църква и чакали да удари часът на тяхната свобода. Още при първия удар новоосвободените хора започнали да скачат и викат така, сякаш щели да срутят покривите.
Колко славно нещо е да бъдеш свободен! Но точно това се случило и с човешкото семейство. От хилядолетия ние, хората, сме роби на греховни желания и зли навици. Щракнел ли с пръсти дяволът, ние сме го слушали. И тогава, един славен ден, Исус ни освободил. Камбаните ударили и ангелите запели. Хората – мъже и жени – били вече освободени в Исус Христос.
В Библията има един псалм, в който много ясно проличават от една страна тежкото положение, в което сме изпаднали поради непослушанието ни на Божията воля и от друга – удивителното изкупление извършено от Бога за нас. Това е Пс. 107. Да видим, какво ни казват първите му 22 стиха.
1. Особености на псалма.
Още от самото начало псалмът започва с хваление на Бога:
„Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост трае довека. Така нека говорят изкупените от Господа, които Той изкупи от ръката на противника, като ги събра от страните – от изток и от запад, от север и от юг“ (Пс. 107:1-3).
Това е един правоверен възглас на хваление на Бога. Господ трябва да бъде хвален, защото е благ (добър) и милостив. В какво се изразяват Неговата добрина и милост, се описва по-надолу. Целят псалм е основан на Божията добрина и милост. Господ е достоен за хваление, защото е изкупил Своите деца от ръката на противника. Изкупителната Му сила е на разположение навсякъде и действа навсякъде.
Наистина, най-големият повод за хваление към Бога, е изкуплението. Ние Му дължим благодарност, защото ни е създал. Но по особен начин изпъква необходимостта да хвалим Бога, защото е и нашия Изкупител – изкупил ни е от греха и смъртта чрез Исус Христос. Можем ли да открием нещо по-велико в нашия свят от изкуплението ни от греха и смъртта, което ни е осигурил Господ чрез Исус? Това трябва да бъде винаги основната тема на размисъл в живота ни и да предизвиква в нас благодарност и хваление.
В този псалм се разглеждат няколко възможни сценария, при които хората от времето, в което живее псалмиста, могат да изпаднат в бедствие. След изпадането си в бедствие страдащите се обръщат към Господа и Той им помага.
Въпреки че има различни причини за появата на грижите и проблемите в живота, има едно действие, което гарантира изпадането в бедствие – беззаконието и бунта против Бога. Бунтът против Бога никога не води до нещо добро. Но Господ в голяма Си милост е готов да прости и да избави от бедствието.
Много е интересна схемата на описание на четири от възможните сценарии. Започва се с проблема на бедстващите. Тези хора осъзнават бедствието, в което са изпаднали и се обръщат за помощ към Бога, при което Господ им помага. Това се представя със следния израз: „Тогава извикаха към Господа в бедствието си; и Той ги избави от утесненията им.“ Този израз се среща 4 пъти в псалма (ст. 6, 13, 19, 28). Божието милостиво освобождение предизвиква благодарност у бедстващите и те хвалят Бога. Представено е с израза: „Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове.“ Този израз се използва също 4 пъти в псалма (ст. 8, 15, 21, 31). Колкото пъти бедстващите извикват към Бога в бедствието си, толкова пъти Той им помага. Толкова пъти се изтръгва от устните им и хвалението за Неговото избавление.
2. Спасението на бедстващите в пустинята.
А сега да преминем към самата история. Тук ни се представя първия сценарий на изпадане в бедствие:
„Едни се скитаха в пустинята, по усамотен път, без да намират населен град, гладни и жадни, душата им примираше в тях“ (Пс. 107:4, 5).
Едно от бедствията, от които можеш да бъдеш сполетен във времето на псалмиста, е да се изгубиш в пустинята. Не е задължително това да стане поради извършването на някакъв грях. Сякаш тук псалмистът мисли за скитащите се през пустинята израилтяни на път към Обещаната земя. Това е пътуване, при което гладът и жаждата са постоянен и досаден спътник. Нещо повече. Физическото състояние на тези хора и обстановката, в която са, описват и състоянието на душите им в този момент: „Душата им примираше в тях.“
Много са хората в нашия свят, които са духовно гладни и жадни и като че ли блуждаят в пустиня, без никакъв път в живота. Те страдат от липсата на благословение и уверение от Бога. Не познават пътя към Бога и се лутат в неизвестност и несигурност.
И какво правят бедстващите в пустинята?
„Тогава извикаха към Господа в бедствието си; и Той ги избави от утесненията им и ги заведе през прав път, за да достигнат в населен град“ (ст. 6, 7).
Обръщат се към Господа, викат към Него в бедствието си и Той им помага. Показва им пътя и те биват спасени. Как оценяват те всичко това?
„Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове; защото насища жадна душа и гладна душа изпълва с блага“ (ст. 8, 9).
Резултатът от осъзнатата помощ от Бога винаги е хваление. Бедстващите в пустинята не само биват нахранени с физическа храна и вода, но и получават благословението на живия хляб и живата вода.
Ако се чувстваш духовно гладен и жаден, обърни се към Бога! Той не може да не засити глада ти, защото е обещал:
„Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят“ (Матей 5:6).
Исус Христос е живият хляб слязъл от небето, за да нахрани гладните души (Йоан 6:33-35). Исус е и живата вода, която единствено може да задоволи жаждата в човешката душа (Йоан 7:37, 38). Иди при Него, яж и пий в изобилие!
3. Изкуплението на затворниците.
Какъв е другият сценарий от времето на псалмиста, при който хората могат да бедстват?
„Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, вързани със скръб и с окови“ (Пс. 107:10).
Тук ни се представя бруталната реалност на затвора. Защо описаните в псалма хора били затворени в тъмница?
„Защото се разбунтуваха против Божиите слова и презряха съвета на Всевишния“ (ст. 11).
Защото били непокорни. Не просто непокорни на човешките закони, а на Божиите. И Бог ги държи отговорни. Затова последицата от делата им не била никак добра:
„Затова смири сърцето им с труд; те паднаха и нямаше кой да им помогне“ (ст. 12).
Не се дават конкретните подробности. Псалмистът тълкува техния живот в светлината на непокорството им на Божията воля. Тези хора не били покорни на Божията воля и това довело до нещастието им. Били хвърлени в затвора.
Такива са резултатите на непослушанието. Непокорството на Божията воля носи бедствие и окови. Ако не са винаги физически, то в духовен смисъл задължително ставаш затворник на нещо, роб на нещо или някой. Дали на навик или предмет, дали на порок или идея, винаги биваш поробен от нещо. Ако не се покоряваш на Божията воля, на практика ставаш затворник на дявола:
„И да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола (от когото са уловени живи), за да вършат Божията воля“ (2 Тим. 2:26).
Лошо състояние, нали? И тогава не ти остава нищо друго, освен да извикаш към Бога за помощ, както го направили и героите на разглеждания псалм:
„Тогава извикаха към Господа в бедствието си; и Той ги избави от утесненията им; изведе ги от тъмнината и мрачната сянка и разкъса оковите им“ (Пс. 107:13, 14).
Господ ги смирил с труд и бедствия. След като се покаяли пред Бога, били освободени. Освобождението им може да е станало чрез хора, но псалмистът вижда само Божията намеса – те се покаяли и Бог им помогнал. Покаянието от греховете е най-сигурният и единствен начин да бъдем освободени от робството на греха и дявола.
И тогава, когато дойде освобождението, какво трябва да последва?
„Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове“ (ст. 15).
Естественият резултат от покаянието и осъзнаването на Божията милост е хвалението, искреното и сърдечно хваление. Просто не можеш да стоиш безмълвен, когато почувстваш, че си вече свободен от робството на греха.
Дават се и някои подробности относно освобождението:
„Защото разби медните порти и железните лостове сломи“ (ст. 16).
В древността било обичайно градските порти да бъдат покрити с дебели обковки от мед и желязо. Това се правило за подсигуряване на портите с цел защита от враговете. Но дошъл денят, когато вратите на затворническите килии се отворили и затворниците били вече свободни. Но и нещо повече. Този израз сякаш говори за пълното освобождаване на Божия народ от врага и робството, което било докарано от непослушанието им. Пророк Исая също го използва говорейки за освобождаването на еврейските пленници от Вавилонското робство:
„Така казва Господ на помазаника Си, на Кир, когото Аз държа за дясната ръка, за да покоря народи пред него и да разпаша кръста на царе, за да отворя вратите пред него,
за да не затворят портите: Аз ще ходя пред теб и ще изравня неравните места; ще разбия медните врати и ще строша железните лостове“ (Исая 45:1, 2).
Пророкувайки превземането на Вавилон от Кир, което в крайна сметка осигурило завръщането на еврейските пленници в родината им, Исая говори за разбиване на медни врати и строшаване на железни лостове. Това е същият израз като в псалма. И като че ли той трябва да бъде свързван със свободата, с края на едно робство и завръщането в къщи. Дали не е имал това предвид Христос, когато обяснявал службата Си чрез думите на същия пророк Исая?
„Подадоха Му свитък от книгата на пророк Исая; и Той, като разгъна свитъка, намери мястото, където беше писано: Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените“ (Лука 4:17, 18).
Исус е Този, Който може да ни освободи от затвора на греха, от плена на собственото ни беззаконие. Когато човек се покае, Божието благословение винаги идва. Не че винаги е гарантирано премахването на последиците от греховете и грешките ни. Проблемът с греха е твърде сериозен, за да може това винаги да се случва. Но едно е сигурно – Божието благословение ще бъде дадено в изобилие.
4. Обръщането на безумните.
Ето още един сценарий за изпадане в бедствие:
„А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища и поради неправдите си. Душата им се гнуси от всяко ястие, а те се приближават до портите на смъртта“ (Пс. 107:17, 18).
Ужасно състояние, нали? „Беззаконие“, „беззаконен път“ се нарича бунтът срещу Бога. Всеки, който го поеме, се определя от Словото като безумен. А героите на псалма страдат точно заради този си път и вероятно били физически болни. Те са бунтуващите се срещу Бога, те са безумните.
Безумни! Описва се глупавото отношение, което тези хора имат към Бога, но също и как те изглеждат отстрани. Според Писанието всеки, който се бунтува срещу Бога, е безумен – той е човек, който не използва правилно ума си, няма здрав разсъдък. Наистина, по какъв друг начин могат да се определят хората, които са тръгнали на бунт срещу Всемогъщия Бог? Какво могат те да очакват от един такъв бунт?
И накрая, сполетени от тежки болести, стигат до ямата, до вратата на смъртта. Също както и душите им са стигнали до дъното на обезсърчението. Те са безумни, но не дотолкова, че изобщо да не разберат, в какво състояние са. В последствие го разбират и се обръщат към Бога за помощ:
„Тогава викат към Господа в бедствието си; и Той ги избавя от утесненията им“ (ст. 19).
Може да си безумен поради греховете си, но можеш и да направиш нещо разумно – да се обърнеш към Бога за помощ. И, разбира се, Господ няма да се забави:
„Изпраща словото Си и ги изцелява, и ги отървава от ямите, в които лежат“ (ст. 20).
Божието спасение ги спасява от крайното обезсърчение, в което били изпаднали. Излекува и болестите на телата им. Защото Той е милостив Господ. А след като има избавление и изцеление, какво логично трябва да последва?
„Да славословят Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към човешките синове; и нека принасят жертви на хвала и радостно да възвестяват делата Му“ (ст. 21, 22).
Хвалението е естественият резултат на избавлението и изцелението. Виждаме, как елементът на хваление тук се засилва – вече имаме и принасяне на жертва на хвала.
Радостта и хвалението трябва да се превърне в съществена част от всяко поклонение на Бога. Важно е да оцениш, от какво те спасява божественото изкупление и да благодариш за това.
Англичанинът Джон Лий бил осъден на смърт за убийство, за което той не се признавал за виновен. Обстоятелствата обаче потвърждавали вината му и той бил осъден на смърт чрез обесване на 15 ноември 1884 г.
Същият ден Джеймс Бери, екзекуторът, правел проверка на въжето и на капака в отвора на пода, който трябвало да се дръпне, когато настъпи часът на екзекуцията, за да може обесеният да увисне. Всичко действало перфектно. Затворническият звънец иззвънял и Джон Лий бил поведен към платформата за екзекуция. Осъденият стоял мълчаливо, докато поставяли въжето около врата му.
Можем да си представим агонията на онези моменти, докато чакал екзекутора да направи няколкото крачки до лоста, който трябвало да освободи капака под нозете му. И Джеймс Бери дръпнал лоста… но нищо не се случило! Обезпокоен, екзекуторът отново прегледал капака към отвора. Нямало основание той да не действа. Пристъпил обратно и дръпнал лоста отново. Пак нищо!
В този момент Джон Лий желаел капакът да се отвори и да сложи край на мъките му. Потта течала от лицето му на потоци. Чувствал, че повече няма да издържи агонията на напрежението.
Екзекуторът прегледал отново много щателно капака и лостовия механизъм. Всичко било наред. Отново се върнал и дръпнал лоста. И отново капакът под нозете на човека с примката на шията не се отворил.
Тогава екзекуторът махнал примката от шията на Джон Лий и заповядал на стражата да го върне обратно в килията му. Той бил първият човек в британската история, който преживял три опита да бъде обесен. По-късно Джон Лий бил освободен и заминал за Съединените щати, където се оженил и заживял като най-обикновен човек.
Знаеш ли, че ти и аз сме в подобна позиция – осъдени сме да умрем. Само че за разлика от Джон Лий заслужаваме наказанието си. Ние всички сме съгрешили и стоим на платформата за екзекуция с примка около шията. И тогава, точно в този момент, с въздишка произнасяме молитва за опрощение и милост чрез кръвта на Христос. Тогава извикваме към Господа в бедствието си. И Той ни избавя от утеснението ни. Точно поради тази молитва капакът не се отваря. Примката се разхлабва и е махната от вратовете ни. Ние сме освободени. Можем да се върнем към живота, за да славословим Господа за Неговата благост и за чудесните Му дела към хората!