Папагалчето Чипи изобщо не очаквало това да се случи. В един момент то си стояло спокойно в клетката, на следващия било изсмукано, окъпано и издухано.
Проблемът започнал, когато собственичката на Чипи решила да почисти клетката му с прахосмукачка. Тя махнала приставката в края на гъвкавия маркуч и сложила маркуча в клетката. Телефонът позвънял и тя се обърнала да го вдигне. Едва казала „Ало“, когато Чипи бил изсмукан. Собственичката му ахнала от почуда, хвърлила телефона, изключила прахосмукачката и я отворила. Чипи бил там – жив, но зашеметен. Тъй като бил покрит с прах и боклуци, тя го грабнала и бързо занесла в банята, пуснала крана и държала Чипи под течащата вода. След това, като видяла, че папагалчето било прогизнало и треперило, тя направила това, което всеки състрадателен собственик на птици би направил – посегнала към сешоара и изсушила домашния си любимец със струя горещ въздух.
Горкият Чипи така и не разбрал, какво го ударило.
Няколко дена след травмиращия случай репортерът, който писал за него в началото, се свързал със собственичката на Чипи, за да разбере, как птичката се възстановява. „Добре“, отговорила тя. „Но Чипи вече не пее. Той само седи и гледа.“
Трудно е да остане неразбран. Изсмукан, окъпан и издухан… това е достатъчно да откраднеш песента и от най-издържливото сърце.
Тази история напомня ли ви нещо от собствения ви живот? Не сте ли имали моменти или дори периоди, когато сте били като изсмукани от превратностите на живота, след това окъпани в студения душ на лошите вести и после издухани от бурята на нечие лошо настроение? Не може да сте нямали! И какво стана с песента на живота ви след това? Спряхте да пеете, нали? Защото това е, което обикновено се случва.
Колкото и реалистично да изглежда всичко това, ще е трудно да повярваме, че Бог няма вест за нас в подобни случаи. Той познава изпитанията, през които децата Му минават всеки ден и затова е обсипал Писанието със скъпоценни обещания и поучения, които дават кураж на сломените ни сърца и които могат да върнат песента на устните ни. Ето едно такова:
„Бдете, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепявайте се!“ (1 Кор. 16:13).
Ясно, кратко и стегнато насърчение, което задължително трябва да запомним. Преди това обаче ще трябва да го разберем. Не че ще е много трудно.
1. „Бдете!“
Лаконичното, но брилянтно насърчение на апостол Павел започва с призив за бдителност:
„Бдете…“ (1 Кор. 16:13а).
При какви случаи някой може да бъде подканен да бди? Със сигурност бдението е необходимо на човек, на който му е възложена работа и който очаква внезапна проверка:
„Внимавайте, бдете и се молете; защото не знаете кога ще настане времето. Понеже това ще бъде, както човек, който отиде в чужбина, като остави къщата си и даде власт на слугите си – на всеки отделна работа, а на вратаря заповяда да бди. Затова бдете (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата – вечерта ли или посред нощ, или когато пеят петлите, или сутринта), да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали. А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете!“ (Марк 13:33-37).
Ако ти е възложена някаква отговорност и ти бъде казано, че ще бъде направена проверка без предизвестие и че е възможно тя да се случи по всяко време, тогава не остава никаква друга възможност, освен да си подготвен и бдителен.
Всеки вярващ е натоварен с определена отговорност и това изисква да бъде бдителен относно верността си в изпълнението на възложеното му. Защото денят на проверка със сигурност ще дойде. И затова Библията ни призовава: „Бдете!“
Бдението също така е необходимо на човек, който очаква внезапното идване на по-силен от него неприятел:
„Отидоха на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Стойте тук, докато се помоля. И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан; и започна да се ужасява и измъчва. И им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете. И като отиде малко напред, падна на земята; и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като казваше: Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Ти искаш. И дойде, намери ги заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш? Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно“ (Марк 14:32-38).
Знанието, че можеш да бъдеш нападнат от противник, с който шега не бива, изисква да бъдеш бдителен. Нехайството е равнозначно на поражение – така както се случило с Петър, Яков и Йоан в най-сюблимния момент от изкуплението на човечеството, когато Спасителят се нуждаел повече от всякога от застъпническите молитви на учениците Си. Затова Исус казва на всеки от нас: „Бди и се моли!“ Неприятелят на човечеството е изключително силен и за посрещането на атаките му се изисква бдителност, каквато е нужна на слабото животно, което очаква нападението на по-силния от него хищник:
„Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, като търси кого да погълне“ (1 Петр. 5:8).
Ако антилопата не е бдителна за тихото промъкване на лъва, ще се раздели с крехкия си живот. Това го пише същият този Петър, който не бил бдителен и заспал точно в момента, когато Христос имал нужда от него. Той научил урока си. Липсата на бдителност е равна на поражение.
Духовният упадък винаги започва със загубата на бдителността. Когато се загуби чувството за сериозността на борбата, в която всички сме въвлечени, когато духовните ни сетива се притъпят и ни обхване духовната дрямка, тогава пътят към упадъка е разчистен и остава единствено притегателната сила на света да си свърши работа. И можем да сме сигурни, че ще си я свърши много добре. Затова Павел, Петър и Исус призовават: „Бдете!“
2. „Стойте твърдо във вярата!“
С представянето си на картината на търсещия плячка лъв апостол Петър не спира призива си към вярващите:
„Съпротивете му се, като стоите твърди във вярата…“ (1 Петр. 5:9а).
Той потвърждава необходимостта вярващия да стои твърдо във вярата, както и Павел пише в разглеждания от нас стих:
„Бдете, стойте твърдо във вярата…“ (1 Кор. 16:13а, б).
В писмото си апостол Петър казва, че само ако стоиш твърдо във вярата, можеш да устоиш на атаките на Сатана. Не може Павел да не е съгласен с него. Ние също трябва да сме.
Да стоиш твърдо във вярата означава да понасяш търпеливо, да не се отказваш. Колкото и голямо да е изпитанието, не се отказвай! Понякога ни връхлитат изпитания, за които смятаме, че са прекалено големи, за да бъдат носени и това ни дава достатъчно „основания“ да отстъпим назад и да направим някакъв компромис, за да облекчим положението си. Но Библията е много категорична, че няма как да бъде допуснато изпитание, което да е по-голямо от силата осигурена ни от Божията благодат:
„Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; но верен е Бог, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, а заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите“ (1 Кор. 10:13).
Бог е верен! Ако Той допуска стоварването върху нас на някакво изпитание, значи е преценил, колко силно да бъде и колко дълго да продължи. И всичко ще бъде съобразено със силата ни. Затова никое изпитание не трябва да е причина за отказване. То трябва да се носи търпеливо, защото всичко е в Божиите ръце.
След като Уйлям Кери вече бил установил мисионската си дейност в Индия, поддръжниците му в Англия му изпратили печатар, за да му помага. Скоро двамата мъже започнали да подготвят части от Библията за разпространение. Кери прекарал много години в учене на езика, за да може да отпечата Писанията на месния диалект. Също така той приготвил речници и граматики за ползване от идващите след него.
Един ден докато Кери бил вън, избухнал пожар и унищожил напълно сградата, печатарската преса, много Библии, скъпоценните ръкописи, речници и граматики. Когато се върнал и му казали за трагичната загуба, той по никакъв начин не изразил отчаяние или нетърпение. Вместо това той коленичил и благодарил на Бога за това, че все още имал силата да извърши работата отново. Започнал веднага, без да губи време в самосъжаление. Преди смъртта си той бил удвоил и дори подобрил постигнатото отпреди.
Успяхме ли да го запомним? Изпитанието няма да е по-голямо от силата ни. Затова трябва да стоим твърдо във вярата.
3. „Бъдете мъжествени!“
Павел продължава с насърчението си към коринтяните:
„…Бъдете мъжествени…“ (1 Кор. 16:13в).
Тук трябва да имаме предвид маскулинната форма на библейските книги – авторите им приемат, че техните читатели са мъже. Това не означава, че жените са изключени от привилегиите и отговорностите. Тези думи на Павел днес ще означават: „Бъдете смели“. И мъжете, и жените днес са призовани да бъдат смели вярващи. Това също означава и „Бъдете зрели“ – нещо, което апостол Павел е очаквал от всички вярващи и което трябва да е цел на всяка църква:
„Докато всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота; за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамни хитрости; но действащи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос“ (Ефес. 4:13-15).
Никой не може да си позволи да остане дете във вярата. Опитността на всеки ден трябва да ни води до зрялост. А зрялост значи да останеш с Бога и тогава, когато всичко изглежда загубено; да останеш с Бога, когато никой твой роднина, приятел или църквата като цяло не са в състояние да ти помогнат. Зрялост означава да стоиш за Бога и с Бога докрай. И мъже, и жени са призовани да бъдат зрели вярващи.
4. „Укрепявайте се!“
Последното, с което Павел насърчава коринтската църква, е:
„…Укрепявайте се!“ (1 Кор. 16:13г).
Този призив внушава идеята, че у вярващите има място за увеличаване на силата. Ти си слаб, но можеш да станеш по-силен. И после още по-силен. И още по-силен. Не би ли било ужасно, да погледнеш към себе си и да установиш, че с теб се случва точно обратното – че ставаш все по-слаб, че те изпълват все повече съмнения, че загубваш все повече интерес към духовното? И това е напълно възможно. Защото в духовния живот на един вярващ няма застой – или се движиш нагоре, или се движиш надолу. И ако не търсим съзнателно движение нагоре, ще започнем несъзнателно да се движим надолу. Затова Павел призовава да се укрепяваме, да ставаме по-силни и да растем всеки ден в Христос. Независимо от отслабването на физическото ни тяло с увеличаването на възрастта ни, духовната ни сила може да нараства:
„Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява“ (2 Кор. 4:16).
Бдението, устояването във вярата, смелостта, израстването в сила – всички те са необходими, за да посрещнем изпитанията, които ни връхлитат. А те ще ни връхлитат. Това не бива да ни учудва:
„Възлюбени, не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но се радвайте, че с това вие имате общение в страданията на Христос, за да се зарадвате много и когато се яви Неговата слава“ (1 Петр. 4:12, 13).
Изпитанието не бива да се посреща с обезсърчение и отегчение, но да радва, защото така ставаме съучастници в Христовите страдания. А затова е необходимо да бдим, да стоим твърдо във вярата, да бъдем смели и силата ни да расте.
През 1924 г. двама алпинисти били част от експедиция, която потеглила, за да изкачи връх Еверест. Доколкото е известно, те никога не го изкачили. И не се върнали. Някъде там в тази гигантска планина те били изнемощени от природните стихии и умрели.
След провала на експедицията останалите се завърнали вкъщи. На специално събрание в Лондон един от завърналите се описал злополучното приключение. След това се обърнал към огромната снимка на връх Еверест окачена на стената зад него.
„Еверест“, извикал той, „веднъж опитахме да те покорим, но ти ни победи. Опитахме втори път, но ти отново беше прекалено висок за нас. Но, Еверест, искам да знаеш, че ще те покорим, защото ти няма как да пораснеш повече, но ние можем да станем по-големи!“
Дали този алпинист е осъзнавал, колко голяма истина казва? И нямам предвид, че трийсет години след това върхът наистина бил изкачен. Колкото и големи да са изпитанията ни, те няма да се провесят над силата ни. Докато силата ни може да расте – дотолкова, че да държи всяка планина на изпитание в подножието ни. Ако само вярваме на Божиите обещания! Не изглежда толкова трудно, нали? Еверест няма да порасне. Ние обаче ще станем по-силни!