Сандерсън Джоунс бил само на 10 години, когато майка му починала. Майка на пет деца и учителка в църковното неделно училище тя била покосена от рак на 42 годишна възраст. Сандерсън обичал ритуалите в християнската църква, но не можел да разбере, защо Бог би позволил тази ужасна болест да отнеме майка му. Колко и как ли се е молил, за да бъде майка му пощадена, сигурно само той знае. Това, което ние можем да знаем, е останалата част от историята – той изоставил вярата, в която бил възпитан, и станал атеист. След около двадесет години заедно със своята колежка Пипа Евънс създали движението „Неделно събрание“ (Sunday Assembly) – силно популярна в Западния свят църква за атеисти и нерелигиозни хора, на чийто главоломен растеж всяка религиозна организация би завидяла.
Това не е първият път, когато една неотговорена молитва е била причината за изоставяне на вярата в Христос и създаване на нещо видимо противоположно на църквата и вярата. Много трудно се понася факта, че Господ не винаги отговаря на исканото от нас и това може да доведе дори до разрив с Него.
Наистина, защо понякога Господ не отговаря на молитвите ни? Защо става така, че искаш нещо от Него, за което си убеден, че е добро и все пак тази молитва остава неудовлетворена? Това е въпрос, който всеки вярващ си задава в даден момент от живота си и който е чудесен повод да размишляваме върху… благословението на неизпълнената молитва. Точно така, колкото и да ни се струва странно, неизпълнената молитва може да донесе много по-голямо благословение, отколкото ако й бъде отговорено по желания от нас начин. Затова ако някоя наша молитва остане без отговор, изобщо не е необходимо да обърнем гръб на Бога и да създаваме атеистични църкви. Това, което е нужно, е да приемем благословението на неизпълнената молитва.
Но да не бъдем голословни. Нека да разгледаме един случай от живота на Йоан Кръстител. Той представлява парадокс, пълното разрешение на който сигурно няма да можем да намерим сега, но и един великолепен пример за ползата и дори благословението, което носи неизпълнената от Бога молитва.
1. Неизпълнената молитва и нейните причини.
След като бил хвърлен в затвора за своята вярност към истината и божествените принципи, до Йоан Кръстител достигнала озадачаваща информация:
„А Йоан, като чу в тъмницата за делата на Христос, прати неколцина от учениците си да Му кажат: Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме?“ (Матей 11:2, 3).
Йоан чул, какво върши Исус и се учудил. Не че бил против всичкото добро, което Христос правил. Напротив, това било нещо прекрасно. Но ако този Исус от Назарет бил Месията, не трябва ли да дойде и да го освободи? В крайна сметка Йоан бил в затвора заради своята верност към Бога, а не поради извършено престъпление. Няма начин пророкът да не се е молил на Бога за освобождение. Но не получил желания отговор. Изглежда, че Месията бил зает със съвсем други неща. И това го накарало да се усъмни в мисията на Исус: „Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме?“
Със сигурност и ние имаме неща, за които сме напълно убедени, че трябва да станат, защото са много важни за нас и другите и защото са много добри. И със сигурност се молим горещо на Бога за тях. Но когато те не станат (защото това е възможно да се случи), изпадаме в съмнение (защото това е наистина възможно да се случи).
Защо става така, че може да искаме нещо много добро от Бога и никога да не го получим? Както научаваме от случая с Йоан Кръстител, една от причините за това са нашите очаквания.
В началото на своя живот и служене Йоан не разбирал напълно естеството на Христовото царство. Подобно на всички юдеи от онова време и той очаквал Месията да заеме Давидовия трон и да царува като земен цар. И тъй като това не се случвало, Йоан трябва сериозно да се е объркал и разтревожил.
Когато имаме точно изградени представи, според които Бог трябва да действа, можем да останем много разочаровани. Господ не е зависим в действията Си от нашите очаквания и когато се помолим за нещо и изискваме да стане по определения от нас начин и в определеното от нас време, може да изпаднем в противоречие с Него и Той да не отговори на молитвите ни. Нашите очаквания наистина могат да ни създадат проблем.
Според случилото се с Йоан Кръстител другата причина да се молим и да няма отговор е влиянието на другите хора върху нас. Щом като се казва, че Йоан „чу в тъмницата за делата на Христос“ и след това „прати неколцина от учениците си да Му кажат“ (Матей 11:2), това най-вероятно означава, че, подобно на други затворници, на Йоан му е било позволено да бъде посещаван от учениците си. Като се има предвид, че те са имали срещи с Христос (Матей 9:14-17) и са знаели, че някои от тях самите са били оставили Йоан, за да последват Исус (Йоан 1:35-37), би трябвало именно те да са му разказали за делата на Спасителя. Те трябва да са допринесли и за съмненията на Йоан, защото със сигурност не са разбирали причината Исус да не отиде и да освободи Кръстителя от затвора. Това не останало без последствия и верният Божий служител бил покосен от съмнението.
В своя живот ние не сме независими от другите. Никой от нас не е самотен остров. Искаме или не, разбиранията на другите хора ни атакуват и влияят на собственото ни мислене. И в това най-голямо въздействие имат най-близките ни; хората, с които най-често влизаме в контакт. Ако без съпротива оставяме другите да ни влияят с погрешните си разбирания (когато те са погрешни), със сигурност ще изградим становище за Бога противоречащо на истината и често ще се случва да се молим за нещо, а то да не става. По този начин едно чуждо влияние може да бъде сред причините да не получим отговор на молитвите си.
2. Божественото решение.
Положението около молитвата, която не получава отговор, е по-сложно, отколкото сме в състояние да предположим, и едва ли някой има капацитета да изложи всички причини. Но изследвайки случая на Йоан Кръстител можем да посочим някои от тях, както и да видим и божественото разрешение. Защото в комплицираността на този проблем Господ наистина трябва да направи нещо, а може би няколко неща за нас. И първото от тях е да ни даде познание в незнанието ни:
„Исус им отговори: Идете, съобщете на Йоан това, което чувате и виждате: Слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието. И блажен онзи, който не се съблазнява в Мен“ (Матей 11:4-6).
Същите хора, които способствали да се породи съмнение в Йоан, трябвало да му занесат подробен доклад за делата на Христос и то от позицията на очевидци. Исус знаел, че когато делата Му бъдат изброени едно по едно, това ще помогне на Йоан. Пророкът познавал добре Свещеното писание и в ума му веднага щяло да изплува пророчеството, което Христос изпълнявал чрез вършенето на тези дела:
„Духът на Господа Йехова е на мене; защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките, пратил ме е да превържа съкрушените сърца, да проглася освобождение на пленниците и отваряне затвора на вързаните; да проглася годината на благоволението Господне и деня на отплатата от нашия Бог; да утеша всички наскърбени“ (Исая 61:1, 2).
Това пророчество и неговото изпълнение в личността на Христос и в делата Му не само потвърждава месианството на Исус от Назарет, но и разкрива по какъв начин щяло да се установи Неговото царство. Христос трябвало да извърши делото Си не чрез политическа революция, както очаквали юдеите, а като говори на сърцето на човека чрез живот на милост и саможертва. И Йоан Кръстител разбрал това.
Въпреки че може и да не получим това, което искаме в молитва, ще ни бъде дадено уверение, че Господ не ни е изоставил. Той ще ни открие нещо ново за Себе Си, което ще ни обогати и ще ни даде сили да издържим на изпитанието на молитвата без отговор. И колкото и странно да изглежда, това изпитание ще се превърне в благословение и ще ни доближи още повече до Бога. И всичко това е, защото Бог има превъзходен начин на действие – Той успява да превърне проклетията в благословение. Всъщност дори когато някое Негово дете отива при Него с погрешни желания, погрешни очаквания и погрешно разбиране за Него, дори тогава Той намира, какво да направи, за да го доближи до Себе Си. Какъв чуден Бог имаме!
И този чудесен Бог не спира дотук. Проблемът с молитвата, която не получава отговор, е твърде голям, за да се задоволи Господ само с едно разрешение. Следващото нещо, което Той прави, е да говори на другите нещо добро за нас:
„И когато те си отиваха, Исус започна да говори на народа за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана? Но какво излязохте да видите? Човек, облечен в меки дрехи? Ето, тези, които носят меки дрехи, са в царски дворци. Но защо излязохте? Пророк ли да видите? Да, казвам ви, и повече от пророк. Защото този е, за когото е писано: ‘Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще устрои пътя Ти пред Теб.’ Истина ви казвам: Между родените от жени не се е издигнал по-голям от Йоан Кръстител…“ (Матей 11:7-11а).
След като учениците на Йоан си заминали, станало нещо, за което пророкът дори не разбрал. Исус наистина не отишъл да го освободи, но казал на народа добри думи за него. А това е нещо страхотно! Исус изразил съчувствие към него и проблема му и го признал за достоен Божий син.
Това е голяма утеха за нас. Христос може и да не отговори на някоя важна за нас молитва и в първия момент да ни се стори, че Той стои като бездушен и безчувствен. Но точно тогава Той може би намира да каже за нас някоя добра дума пред Отец и ангелите. Когато разберете, че Исус казва на небето нещо добро за вас, как ще ви се стори вече проблема с молитвата, на която не сте получили отговор? Не толкова страшен, нали? Пресилено ли ще е да кажем, че една такава неотговорена молитва може дори да бъде за наше благословение?
3. Благословение за другите.
Липсата на отговор на молитвата ни понякога може да е благословение не само за нас, но и за другите хора. Едва във вечността ще разберем, колко от мъчениците на Христос през вековете са били насърчени да останат верни на своя Спасител именно от страданието на Йоан Кръстител. Щом като този Божий служител, за когото сам Исус свидетелствал, не получил освобождение и трябвало да изпие чашата на мъченичеството, значи за тях ще бъде чест да пожертват живота си за своя Господ.
Не знаем, ако Господ отговори на молитвата ни точно така, както искаме и във времето, в което ние искаме, какво ще причини това на други хора. Заради благословението на други хора Господ може и да не изпълни някоя наша молба и ние трябва да сме готови за това. Ако сме истински християни, ще милеем за доброто на другите и ще бъдем готови да приемем от Бога едно „Не“ за отговор. Защото това може да е благословение за другите.
В крайна сметка, липсата на отговор на молитвата ни не означава, че сме изоставени. Въпреки че не сме получили това, което желаем, Божиите ангели са около нас, за да ни утешават, благославят и закрилят. Може да ни се струва, че Бог е безразличен, но всъщност Той прави много неща, за да покаже загрижеността Си към нас, ако и да не отговаря на молитвите ни всеки път. Бог никога няма да поведе децата Си по начин, различен от този, по който биха избрали да бъдат водени, ако можеха да видят края от началото и ако можеха да различат славата на целта, която изпълняват като Негови сътрудници.
„Бог е твърде мъдър и добър, за да отговаря на молитвите ни по времето и начина, които ние желаем… Тъкмо защото можем да се доверим на Неговата мъдрост и любов, ние не бива да Го молим да отстъпи пред нашето желание“ (Елън Уайт, „Лекарска служба“, с. 230).
Държиш ли Бог да отговаря на молитвите ти по твоя начин и да отстъпва пред твоето желание? Или си готов да Му се довериш всецяло и да повярваш, че Той е загрижен за теб и знае най-добре, от какъв отговор имаш нужда?
Все някога ще настъпи времето, когато ще разберем, че Той наистина знае най-добре, как да отговори на молитвите ни. Може би сте чували притчата за трите дървета, които в незапомнени времена растели в гората. Джен Елис Ладж разказва за нея в своята книга: „Помислете за това.“ Чуйте тази съвременна притча:
„Първото дърво се молело след отсичането да бъде покрито с дърворезба и да стане украшение на приказен дворец, на най-величествената постройка от всички, които някога са били издигани от човешки ръце. Но вместо това му се наложило да преживее нещо печално. Неговата дъхава и нежна сърцевина била използвана за изработката на едни груби ясли. И в тези ясли бил положен Младенецът – Христос.
Второто дърво пожелало, когато до стеблото му се докосне секира, от неговите дъски да бъде построен корпусът на най-красивият от всички кораби, които някога са плавали по седемте морета. Вместо това то било използвано за построяването на проста и невзрачна риболовна лодка; дървото роптаело от обида и оскърбление. Но от тази скромна ладия Исус изрекъл Своите несравними слова до брега на галилейското езеро!
Третото дърво умолявало Бога, никога да не му наложи да изпита болезнените удари на секирата, но да може да живее вечно и върхът му да бъде устремен към небето. Обаче дошъл тъжния ден – дървосекачите го обградили и бляскавото острие заблъскало по жилавото стебло; при всеки удар то стенело от жестоките рани. Но от поваленото дърво сковали голготския кръст – най-недостижимия връх, който винаги е извисен към небето.“
Нито едно от тези дървета така и не дочакало осъществяването на своето най-съкровено желание. Нито едно от тях не получило отговор на своята гореща молитва. Но Бог, изпълнявайки Своята воля, им дал несравнимо повече от това, което те биха могли да си пожелаят.
Не трябва ли да се доверим на един такъв Бог? Не трябва ли да Му се довериш дори и тогава, когато не получаваш желания отговор на молитвите ти? Готов ли си да получиш благословението на неизпълнената молитва?