Докато служел в армията, млад студент по психология решил да изпробва една теория. Изпълнявайки задълженията си в кухнята на него му била възложена задачата да раздава кайсии на нареждащите се за храна войници. Било известен факт, че войниците не обичали кайсиите осигурявани от армията. Първите няколко, които дошли, той попитал: „Не искате кайсии, нали?“ Деветдесет процента от тях отговорили: „Не“. След това той пробвал позитивен подход: „Искате кайсии, нали?“ Около половината отговорили: „Да, ще взема няколко“.
Подходът, с който пристъпваме към хората, има значение. Очакванията ни могат да окажат влияние на резултатите. Позитивната или негативната ни нагласа към нещата, които правим, може да определи техния изход. Тогава ще има значение, с каква нагласа навлизаме в едно ново начинание.
Дори и да сведем нещата единствено до отношението ни към Бога, пак имаме само две възможности. Едната е да изберем да вярваме, че Бог е неблагоразположен към нас и следователно нищо добро не ни очаква. Трудно е да си представим някакъв забележителен молитвен живот при поддържането на подобна негативна картина за Божеството.
Другата ни възможност е да повярваме, че Бог ни мисли доброто и че не е престанал да се грижи за нас. Повече от разбираемо е, че с такава настройка на ума което и да е ново начинание ще бъде предприемано без страх и ще има желание за молитвено общение с Бога.
Не знам за вас, но аз съм привлечен от втората възможност. А ако случайно се уловим, че сме изкушени да вървим в пътя начертан от първата, вярвам, че мъдрите думи от писмото на един древен пророк ще са ни от полза:
„Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда. Тогава ще извикате към Мен и ще отидете, и ще Ми се помолите; и Аз ще ви послушам. И ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце. И вие ще Ме намерите, казва Господ; ще ви върна от плен и ще ви събера от всички народи и от всички места, където ви бях изгонил, казва Господ; и ще ви върна на мястото, откъдето ви направих да бъдете закарани пленници“ (Ерем. 29:11-14).
И така, какво ни мисли и ни е приготвил Бог и как разбирането за това ще се отрази на молитвения ни живот?
1. Робство без разбиране.
По времето, когато Еремия написал тези думи, някои от юдеите били пленници. Вавилонският цар Навуходоносор ги пленил заедно с цар Йехония и ги отвел във Вавилон:
„Ето думите на писмото, което пророк Йеремия изпрати от Йерусалим до останалите старейшини на пленниците, до свещениците, до пророците и до целия народ, които Навуходоносор беше закарал в плен от Йерусалим във Вавилон (след като цар Йехония, овдовялата царица, евнусите, Юдейските и йерусалимските първенци, художниците и ковачите бяха излезли от Йерусалим), чрез ръката на Еласа, Сафановия син, и на Гемария, Хелкиевия син (когото Юдейският цар Седекия изпрати при вавилонския цар Навуходоносор), в което писмо казваше: Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог, на всичките пленници, които Аз съм направил да бъдат закарани пленници от Йерусалим във Вавилон“ (Ерем. 29:1-4).
Много от представителите на избрания народ били преселени на стотици километри от страната си. И за тази болезнена миграция имало сериозна причина:
„Затова така казва Господ на Силите: Понеже не послушахте думите Ми, ето, Аз ще изпратя и ще взема всички северни родове, казва Господ, също и слугата Ми Навуходоносор, вавилонския цар, и ще ги доведа против тази земя и против нейните жители, и против всички тези околни народи; ще ги обрека на изтребление и ще ги направя за учудване и за подсвиркване, и ще ги превърна във вечна пустота. При това ще направя да престане между тях гласът на веселието и гласът на радостта, гласът на младоженеца и гласът на невястата, шумът на мелницата и светенето на светилото. И цялата тази земя ще бъде пуста и за учудване; и тези народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години“ (Ерем. 25:8-11).
Пленничеството на юдеите във Вавилон не било поради някаква прищявка на техния Бог. Имало причина. Те обърнали гръб на думите Му и заживели в непокорност. Беззаконието довело до пленничество. Причина и следствие. Много семпло и много вярно обяснение.
Това не е просто фрагмент от историята на един древен народ. Ние всички сме определени от Писанието като пленници:
„И да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола (от когото са уловени живи), за да вършат Божията воля“ (2 Тим. 2:26).
Без значение от националната им принадлежност за всички родени на тази земя може да се каже, че са уловени живи от дявола. И това не трябва да ни кара да се чувстваме специални. Това е положение, с което никой не може да се хвали. И за него си има причина:
„И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на този свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството; между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите и по естество сме били чеда на гнева, както и другите“ (Ефес. 2:1-3).
Причината за настоящото поробване на всички ни са греховете ни. Някой може да си мисли, че извършването на грях е свобода, но на практика това е робство. Това е най-тежкото робство, защото може дори да не се осъзнава.
В такова положение били юдейските пленници. Логично е да предположим, че са успели да изминат краткия път от причината до следствието и да видят очевидното – че именно техните грехове са ги превърнали в това, което са. От писмото на Еремия обаче можем да съдим, че те не само не са разбирали правилно случващото се, но са и стоели парализирани от заблудата (Ерем. 29:8). С такова виждане за нещата е невъзможно Бог и Неговите действия да бъдат разбрани правилно. Вместо, оставени на последиците от греховете си, юдейските пленници да се осъзнаят и да потърсят Бога с покаяние, те продължили да възприемат нещата (а и самия Бог) погрешно.
Когато ни сполетят нещастия, като че ли най-естествената реакция е да се обърнем към Бога учудени. Нямам предвид онези объркващи моменти, когато сме планирали всичко с добри намерения, когато сме правили правилните неща, а в резултат се случва нещо точно обратното на очакваното. Това наистина е много обезсърчаващо. Говоря за злините, които ни връхлитат и за които, ако сме поне малко честни, ще признаем, че са се случили изцяло и единствено по наша вина. Но дори и тогава сме склонни да обвиняваме Бога. Невероятни сме, нали? Даже сме изкушени да възприемем фаталистични възгледи – че сме играчка в ръцете на съдбата и че не можем да направим нищо, за да променим положението си; ние сме просто жертва. И всичко това, само защото не искаме да си признаем, че нашите грехове и грешки са причината да сме там, където сме.
Това ме кара да си задам и друг въпрос: Ако мисля, че Бог е причината за нещастието ми и виждам пълното си безсилие да се съпротивя, до колко изобщо ще имам желание да Му говоря? Що за молитвен живот бих имал? Неправилното виждане за Бога ще ме демотивира да се моля и ще бъда изкушен да Го оставя. Неправилното виждане за Бога ще доведе до погрешни действия, които ще донесат трагични резултати.
2. Свобода чрез откровение.
Юдеите не трябвало да бъдат оставени в собствената си заблуда. Затова Еремия изпратил вест. Интересното е, че това не била само вест на изобличение, което би било съвсем логично предвид положението на пленниците. Това била всъщност вест на насърчение. Колко хубаво нещо е насърчението в духовния живот, дори и когато упорито отказваме да признаем грешките си!
„Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда“ (Ерем. 29:11).
След като Бог им се разкрил сам, пленниците видели съвсем друга картина – Той мислил за техния мир, искал да им даде бъдеще и надежда. Желанието им упорито да отричат действителността увиснало във въздуха. Защото когато Господ ти каже: „Аз ти мисля само мира!“, тогава и най-желязната аргументация бива парализирана.
Ако бъде оставено на нашите предположения и на нашето въображение, разбирането ни за Бога ще бъде катастрофално. Повечето религии ходят именно в този път и не може да е изненада, че ни се предлагат толкова различни идеи за Божеството. Този подход няма как да работи. Бог сам трябва да покаже естеството Си и да открие мислите Си. Неговото себеразкриване е единственият начин да Го разберем правилно. Само така установяваме истинското Му отношение към нас:
„И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоан 1:5).
Ако искаме правилно знание за Бога, не трябва да разчитаме на собствените си предположения, а да се обърнем към Неговото себеразкриване. Няколко са местата, където Той се открива – природата, съвестта и най-вече в Божието слово и личността на Исус Христос:
„Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което наблюдавахме и ръцете ни попипаха, за Словото на живота (защото животът се яви и ние видяхме и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви на нас); това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос“ (1 Йоан 1:1-3).
Непрекъснатият контакт с откровението на Бога е задължителен, ако искаме да имаме правилно разбиране за Божеството и победоносен духовен живот. Познанието за Бога не е като инструкция за ползването на телевизор, която може да се заучи веднъж завинаги и да бъде оставена настрана, а нещо, което непрекъснато трябва да се опреснява и обогатява, защото определя тона на духовния живот.
Само чрез Неговото себеразкриване Бог става познат на човека. Когато Той ми каже: „Защото аз зная мислите, които мисля за теб, мисля за мир, а не за зло, за да ти дам бъдеще и надежда“, тогава цялата ми упоритост да отрека греховете си като причина за настоящото ми положение, загубва своя стимул. Защото съм разбрал, че имам работа с един любящ и добронамерен Бог и нямам никакво основание да обвинявам Него за положението си. А когато знам, че Бог ме обича и ми мисли само доброто, че иска да ми даде бъдеще и надежда, ще копнея да съм с Него и ще желая да Му говоря.
3. Желание за молитва.
Резултатът на правилното разбиране за Бога винаги се изразява в подтик, стимул за молитва от цяло сърце. А това е молитвата, чрез която Бог може да бъде намерен. Така щели да се случат нещата с юдейските пленници:
„Тогава ще извикате към Мен и ще отидете, и ще Ми се помолите; и Аз ще ви послушам. И ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце“ (Ерем. 29:12, 13).
Ключът към редовния молитвен живот е познаването на Бога и Неговият характер. А това познаване се постига чрез задълбочено изучаване на Библията. Поглъщането на библейските истини не може да не ни разкрие изяществото на Божия характер и да не ни води към редовен и успешен молитвен живот. Чуйте само едно от великолепните обещания скрити там, което е добре да помним във всичко, което ни се случва:
„Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус“ (Фил. 4:6, 7).
Брилянтно уверение! Няма от какво да се страхуваме, няма за какво да се безпокоим. Просто трябва да отправяме молитви и молби за всяко нещо и на всяко време. Сигурният страж на Божия мир е обещан да бди над всяка молеща се и вярваща душа. Какво уверение!
Днес ние се нуждаем от едно по-дълбоко познаване на Бога и по-ясно разбиране на Неговото отношение към нас – подобно на онова, което имал апостол Павел:
„Но това, което беше за мене придобивка, сметнах го като загуба заради Христос. А освен това всичко смятам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко, и смятам всичко за измет, само Христос да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда онази, която е от закона, а онази, която е чрез вяра в Христос, т. е. правдата, която е от Бога въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, като се уподобя на Него в смъртта Му, за да мога някак да достигна възкресението от мъртвите“ (Фил. 3:7-11).
Познаването на Бога по такъв начин чрез Христос ще блокира всичките ми опити да се оправдая сам, всичкото ми желание да се изкарам прав, когато всъщност съм сгрешил, както и всичкия ми стремеж да отрека реалността на своето несъвършенство. Христовата правда е толкова обхватна, че покрива и най-отдалечените кътчета на сърцето ми и ги изцелява. Познаването на Бога като доброжелателен Спасител ще предизвиква в мен огромно желание да бъда по-често в присъствието Му – присъствие, което винаги преобразява.
4. Гарантирана промяна.
Молитвата породена от правилното разбиране на Божеството носи големи благословения за духовния живот:
„И вие ще Ме намерите, казва Господ; ще ви върна от плен и ще ви събера от всички народи и от всички места, където ви бях изгонил, казва Господ; и ще ви върна на мястото, откъдето ви направих да бъдете закарани пленници“ (Ерем. 29:14).
Покаянието щяло да е спасително за евреите. Пленничеството им щяло да бъде прекратено и те щели да се върнат у дома. Същото е вярно и за нас. Обръщането към Бога ни освобождава от робството на греховете. Искрената молитва води до духовно възраждане и сърдечно послушание. Грехът вече няма тази сила над човека и послушанието на Божията воля става нещо съвсем естествено:
„Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля. Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми“ (Пс. 40:8).
Животът на вярващия се променя коренно. Послушанието е вече радост, не бреме. По-добре е да радост, а не бреме, нали?
Сигурно знаете историята за роба Джо. Предполагам няма да възразите, ако ви я припомня.
Джо бил здрав и силен роб, но имал един недостатък – не искал да работи. Затова господарите му го изкарали на пазара за роби, да се освободят от безполезния си работник. На пазара, където идвали различни хора и потенциални купувачи, Джо непрекъснато повтарял: „Няма да работя! Няма да работя! Няма да работя!“
Джо правил всичко да откаже купувачите. Но един богат мъж проявил интерес и го купил. Качил го на каретата си, но през целия път до имението му Джо повтарял: „Няма да ти работя! Няма да ти работя! Няма да ти работя!“
Новият му господар не казвал нищо. Когато стигнали до имението, Джо продължавал познатата песен: „Няма да ти работя!“
Тогава господарят му му показал една малка хубава къщичка и му казал: „Джо, ти вече си свободен. Това е твоята нова къща. Живей в нея и прави това, което желаеш.“
Джо бил покъртен. Всичко това страшно го изненадало. Тогава не можал да се сдържи, паднал на колене и казал: „Господарю, ще ти служа винаги!“ Джо бил вече различен!
Правилното разбиране за Бога ни доближава до Него. Загубваме желанието да отричаме греховността си. В нас се разгорява страст да бъдем с Него, да Му служим, да Му говорим непрекъснато. Има ли нещо по-добро от разбирането, че Бог мисли за нас мир и иска да ни даде бъдеще и надежда? Едва ли. Нека да живеем с тази нагласа и да се доближаваме още повече до любящия ни небесен Баща.