Когато бил малък, Мелвин Антъни и неговите приятели много искали да отидат в затвора. Странно желание, нали? Защо пък ще иска да отиде в затвора? Вие искате ли? Вярно е, там се подвизавали отрепките на обществото, но също така според малките момчета оттам идвали и всички мускулести мъжаги.
„Аз съм издънка на големия град. Оттам, откъдето идвам – долните слоеве на средната класа в Сакраменто и Ривърсайд – ако някой тип се перчи със здрави мускули, значи неминуемо е бил в затвора. Бяха ни казали, че единственото занимание на затворниците е да вдигат тежести и да правят мускули, така че съвсем естествено беше всички да искаме да влезем в затвора, за да станем яки“, разказва Мелвин.
Защо се поражда желанието да си як, силен, да си шампион? Сигурно причините могат да бъдат много, но една от тях неизменно присъства – за да си сигурен; за да знаеш, че контролираш нещата и нищо няма да може да те изненада.
Но знаете ли, че в Библията има добра вест за сигурността и то не коя да е сигурност, а тази в спасението?
„Като съм уверен именно в това, че Онзи, Който е започнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос“ (Фил. 1:6).
Забележете, каква сигурност лъха от тези няколко думи. Авторът е напълно убеден, че започнатото добро дело в нас ще бъде завършено.
Заедно с този любим на много вярващи хора текст нека да разгледаме и историята на Мелвин Антъни – културистът с най-добре оформените ръце. Неговият стремеж към добро тяло е бил от малък. Той казва:
„Когато на 11 годишна възраст видях за пръв път списанието ‘FLEX’, си обещах, че ще бъда някой ден най-мускулестия мъж в света. В онези дни аз не разполагах с никакви тежести, затова правех стотици лицеви опори и набирания всяка свободна секунда, която имах от момента на събуждането ми, до момента когато заспивах вечер. Твърде много серии, нали? Не знам, тогава не можех да броя чак толкова много“ (сп. „Мускули и Фитнес“, юни, 2000 г., с. 17).
Нека да видим историята на един шампион, който не е бил много обещаващо дете.
1. Увереност в спасението.
Ако става дума за увереност, тя се усеща още от самото начало на разглеждания стих:
„Като съм уверен именно в това…“ (Фил. 1:6а).
Тук проличава голямата увереност на апостол Павел в спасението. Наистина, личността на Павел много лесно се асоциира със силата, успеха, спасението и сигурността в него. Можем да останем с впечатлението, че това трябва да е нещо естествено за всички последователи на Исус. Дали обаче това е така?
За съжаление днес много от вярващите имат големи съмнения в спасението си. Те живеят с несигурност, дните им минават в несигурност. Един въпрос отнема спокойствието им: „В крайна сметка ще бъда ли спасен или не?“
Забележете обаче, че Павел е напълно уверен в това. От къде придобил тази увереност? Един бърз поглед към живота му ще ни даде отговор на въпроса.
2. Начало на верския живот.
Една от най-големите нужди на човека е сигурността и той се мъчи да я придобие по какви ли не начини – голяма банкова сметка, охранителна система, застраховки, познанства с важни личности и какво ли още не. Но в крайна сметка човекът си остава несигурен.
Една от най-големите нужди за християнина е сигурността в спасението. И той я търси по различни пътища. Не можейки да я придобие по правилния начин обаче вярващият започва да търси заместители. Един от опитите за постигането на сигурност е властта. Савел смятал, че така ще я постигне:
„И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исус Назарянина; което и върших в Йерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници; и за убиването им давах глас против тях. И като ги мъчех много пъти по всички синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в безмерната си ярост против тях ги гоних даже и по чуждите градове“ (Деян. 26:9-11).
Ето ви един млад мъж смятащ, че като си осигури необходимата власт, за да унищожи последователите на Назарянина, ще бъде угоден пред Бога и ще има сигурност.
Не само той е мислил така. Чуйте, как е гледал на това Мелвин Антъни:
„Да имаш най-хубавото тяло е изключително важно нещо. Това ти дава власт. Ставаш тартор. Животът беше свирепа борба и всеки, за да оцелее, трябваше да притежава някаква власт над околните. Ако си по-добър баскетболист от този до теб – това ти дава власт. Ако си най-свирепото и яко копеле наоколо – това ти дава власт. Никой не те мрази за това. Те просто знаят, че ти си силния на деня. Можеш да кажеш, каквото си искаш право в очите на някого, но можеш и да завоалираш въпроса. Властта е в твоите ръце.“
Ето защо му е била нужна властта – за да има сигурност. В такъв случай стремежът към нея се превръща в най-важна цел в живота и вече няма значение, как ще я докопаш.
„Това беше нашата реалност и естествено около това се въртяха и мислите ни. Цената нямаше значение. Единственото, което ни интересуваше, е как да се докопаме до тази власт. Много от приятелите ми от детинство са все още там, пият бира, дрогират се, много от тях са вече мъртви. Съвсем наскоро един мой приятел беше прострелян, докато се опитваше да защити тарторската си позиция.“
Хората, дори вярващите хора се стремят към власт, защото мислят, че така ще придобият сигурност. Но дали това е удовлетворяващо? Дали душата придобива сигурност по този начин? Вижте, какво станало с Павел:
„По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчение от главните свещеници, по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която превишаваше слънчевия блясък и осия̀ мен и тези, които пътуваха с мен. И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно ти е да риташ срещу остен. И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Исус, Когото ти гониш“ (Деян. 26:12-15).
Това е началото на Павловия живот с Христос: „Кой си Ти, Господи!“ Среща се с един по-силен, Който го извежда от погрешния път.
Когато се срещнеш с истината в Христос, като че ли биваш просветлен; тъмнината, в която тънеш, бива разпръсната и получаваш отговорите на въпросите, които са те измъчвали. И най-важното – получаваш спокойствие, мир и увереност. Нямаш представа, какво точно се случва с теб и обръщането ти към Исус е по-скоро: „Кой си Ти, Господи?“ И въпреки всичко усещаш, че си издърпан от несигурността и въведен в света на сигурността.
Нещо подобно се случило и с Мелвин Антъни, само че относно живота свързан с тази земя. На 13 години Мелвин е вече на крачка от бездната, когато среща Силния. Именно този мъжага изиграва ролята на божествено провидение и променя из основи съдбата на Мелвин.
Мелвин никога не узнава истинското име на Силния. Знае само, че този мъж никога не е бил в затвора, макар че е много по-здрав от типовете, които са били там. И по-важното – има набито око за потенциалните културисти. Наблюдавайки Мелвин той избълвал: „Хей, момче, ти имаш тяло. Можеш да го направиш. Единственото, което ти трябва, е дисциплина, да отидеш в залата, да се храниш правилно и да тренираш правилно.“
Тогава животът на Мелвин придобива нов смисъл. Той забравя дрогата, побоищата, пистолетите и кражбите – единствената му мечта е да стане силен и як. Той не знае, че това ще му позволи да живее добре, да има пари, къща и кола, да води добър живот. Тогава той просто искал да има големи мускули. „Културизмът ме направи това, което съм. Без него сигурно щях да съм отрепка, а може би и мъртвец“, казва по-късно той.
Как било при Павел? Той имал драстична среща с един по-силен от него, която била началото на истинският му духовен път. Сега можем да разберем по-добре думите му:
„…Онзи, Който е започнал добро дело във вас…“ (Фил. 1:6б).
Изобщо за Новия завет Исус е едно много ясно начало на спасението, Той е Началото на верския ни живот.
3. Обхождането във верския живот.
Разбира се, приемайки Исус Павел разбрал, че християнският живот не е само начало и край, а и придвижване от началото към края:
„Братя, аз не смятам, че съм уловил, но едно правя – като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред, впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус“ (Фил. 3:13, 14).
Тук се чувства необходимостта от едно непрестанно движение, преследване на някаква цел, едно израстване в духовния живот.
Мелвин Антъни започнал усилени тренировки, след като твърдо решил да стане културист. По време на обучението му силовите упражнения поддържали Мелвин във форма. Те били приоритетни, каквото и да вършел. Дори купоните и момичетата отивали на заден план. На 18-годишна възраст Мелвин има вече достатъчно добре тренирано тяло. От момента, в който започнал да се занимава с бодибилдинг, Мелвин знаел, че над него грее щастлива звезда и че рано или късно ще спечели националния шампионат. С всяка изминала година тренирал все по-усилено, спазвал все по-строги диети, трупал мускулна маса и доказвал себе си.
Християнският живот също е едно сериозно състезание, което трае цял живот. Има опасност обаче да забравим, как точно се постига победата. Може да сме се доверили на Исус в началото, но след това да започнем сами да се мъчим да постигнем освещението и спасението. Те се постигат, само когато си на всяка крачка с Исус.
4. Завършекът на верския живот.
Павел не разглеждал Исус само като Начало на вярата:
„…ще го усъвършенства до деня на Исус Христос“ (Фил. 1:6в).
Христос извършва делото си в нас до Своя ден. Кое събитие наричаме „Денят на Исус“? Разбира се, Второто пришествие. Тук ни се говори за края на всичко, което значи и за края на верския ни живот в настоящия му вид – това е моментът преди прославянето. Този край може да дойде със смъртта ни или при Пришествието. Как стои въпросът със сигурността тогава? Апостолът имал сигурност в началото на верския си живот с Исус. А в края му?
„…Но не се срамувам, защото зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази до онзи ден онова, което съм Му поверил“ (2 Тим. 1:12б).
Исус застава до нас и в края на живота ни, в неговата кулминация, за да ни даде увереност, че ще премине долината на мрачната сянка заедно с нас и че при Пришествието Си ще ни възкреси за вечен живот.
А какво стана с Мелвин? Станал ли той шампион, както искал?
През 1993 г. той е трети в тежката категория на Мъсълмания. През 1998 г. Мелвин прави своя пробив на щатския шампионат, но губи с минимална разлика от Денис Джеймс в супертежката категория. Най-сетне през 1999 г. се включва в професионалната ранглиста и грабва титлата в абсолютната категория (NPC USA).
Година по-късно 28-годишният Мелвин размишлява за пътя си към победата. „Това беше кулминацията на всички тези години. Започнах диетата си половин седмица по-рано от обикновено, влязох в отлична форма.“
Това е кулминацията в кариерата му – шампион в професионалния шампионат на Съединените щати, след което следват други, много добри класирания в най-престижните шампионати по културизъм като Арнолд Класик, Айрънмен, Нощта на шампионите и разбира се, Мистър Олимпия.
Как стигнал до там? Пак чрез този, който му дал и началото. Над Мелвин бдят неведоми сили, които му помагат по пътя към победата.
„Силният ме накара да започна – споделя той. – После, когато станах на 16, той изчезна от живота ми. Около три седмици преди турнира миналата година, докато тренирах в залата Голдс, във Венъс, Калифорния, някакъв човек излезе от другата зала и премина по пътеката между уредите. ‘Ужасно прилича на Силния’, казах си и го извиках. Той ме погледна и очите му се разшириха от учудване. ‘Знаех си, че можеш да го направиш. Казах ти го’ – бяха първите му думи. Разказах му за турнира и той обеща, че ще направи всичко възможно, за да присъства. И естествено беше там, когато спечелих. Малко е странно, че той беше до мен, показа ми пътя, после изчезна за цели 12 години, за да се появи отново, да бъде до мен точно в звездния ми миг. Това по своеобразен начин оформи цикъла на моята кариера“ (сп. „Мускули“, март, 2000 г., с. 8, 9).
Силният се появява и го подкрепя в звездния миг. Силният е бил в началото и в края. Колко е било важно появяването на Силния за Мелвин.
Страхотно е да знаем, че и при нас Исус е началото и края на вярата ни:
„Аз съм Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят“ (Откр. 22:13).
Исус е в началото и в края. Но за разлика от историята на Мелвин Спасителят е с нас и във всяка стъпка на развитието ни и ни дава утеха и увереност в спасението. Добрата вест е, че увереността в спасението е възможна. Павел я преживявал дори и в края на живота си:
„…Но не се срамувам, защото зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази до онзи ден онова, което съм Му поверил“ (2 Тим. 1:12б).
Д-р С. Д. Гордън разказва за една стара християнка, възрастта на която започнала да се отразява на паметта й. Тя познавала Библията със сърцето си.
Постепенно в ума й останала само една съвсем малка част: „Защото зная, в кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази до онзи ден онова, което съм Му поверил.“ Отново и отново стихът се проплъзнал в цялост и тя повторила: „Онова, което съм Му поверил.“
В края, когато тя вече била на границата между този живот и вечния свят, нейните близки забелязали устните й да се движат. Те се наклонили да видят, дали тя няма нужда от нещо. Тя отново и отново повтаряла единствената дума от стиха, която си спомняла: „Той, Той, Той.“
Тя била изгубила цялата си Библия, но една дума била приковала вниманието й. Една дума я вдъхновявала с надежда и в тази единствена дума тя разбрала изключително значимата истина на Библията, че Христос дава сигурност; че в Христос спасението е сигурно.
Не си мислете, че увереността в спасението е нещо, което не ни е дадено да преживеем на тази земя. Исус е Началото и Краят на верския ни път, Той е с нас във всяка стъпка. Тогава единственото, което можем и трябва да направим, е да Му поверим живота си с пълно доверие, защото Той е Силният, Който се е появил, за да ни съпътства във всяка крачка от израстването ни.
Винаги помни появяването на Силния!