Индийски фокусник отишъл в едно село и заявил, че ще демонстрира пред всички, как може да прави злато. Селяните се струпали в кръг около фокусника. Видели, как налива вода в огромен котел и след това започнал да бърка водата и да повтаря някакви заклинателни думи. Когато вниманието на хората в един момент било отклонено от котела, фокусникът ловко пуснал няколко зрънца злато във водата. След това бъркал още минута-две и излял водата. Всички видели, че на дъното на котела има злато.
Очите на селяните щели да изхвръкнат от удивление. Най-богатият човек в селото предложил на фокусника 500 рупии за формулата, с която се получавало златото и ловкият фалшификатор му я продал. На тръгване обаче той казал: „Не трябва да мислиш за маймуната с червено лице, докато бъркаш. Ако мислиш за нея, никога няма да се получи злато.“
Богаташът обещал да запомни съвета му, но колкото и да се мъчел, червеноликата маймуна непрестанно била в ума му и той не можел да получи тъй желаното злато.
И ние изпадаме често в подобен проблем. Не че мислим за маймуни с червени лица, но като че ли вниманието ни е отдадено твърде много в земното, в проблемите, в грижите, в греховете (нашите и чуждите) и към какво ли още не и така пропускаме да се хванем за истинското злато в този живот. Ако мисълта ни е постоянно насочена към нашите грехове и проблеми, неизбежно ще изпаднем в смущения и беди, не може да не се обезсърчим. Но ако очите ни са обърнати към Христос, истинското злато, тогава Той ще ни опази от тревогите и притесненията. Затова трябва да бъдем много внимателни, към какво насочваме погледа си. Живеейки ежедневния си живот най-важното е да съсредоточим вниманието си върху Исус, Който е решението на всеки наш проблем. Размишлението за Христос е от ключово значение за воденето на победоносен живот:
„…Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол. Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоборство срещу Себе Си, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни. Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха“ (Евр. 12:2б-4).
Според авторът на Посланието към евреите победата над греха е възможна. Тя се осъществява чрез вяра (Евр. 10:38-11:2). Вярата е нещо много активно – сравнена е с тичане на игрище. В крайна сметка всичко се свежда до размишление върху Исус (Евр. 12:1-3). Така можем да бъдем истински герои на вярата.
Какво още можем да научим, за да се утвърдим във воденето на победоносен християнски живот?
1. Размишление върху агонията на Исус.
Когато става дума за размишления, те не трябва да спрат само върху Исус като начало и край на верския ни живот (Евр. 12:2а). Има някои особено драматични моменти от мисията на Христос, които осъществили изкуплението ни и които най-много въздействат върху човешкото сърце:
„…Който, заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол“ (Евр. 12:2б).
Разсъждавайки за Исус трябва да мислим и за очакванията Му отивайки към Голгота. Христос, крачейки с мъка към хълма на разпятието Си, е мислил за предстоящата Си радост. Невероятно е, че може да се мисли за някаква радост, когато ти предстои най-ужасната смърт изобретявана на тази планета. И все пак Исус мислил точно за това.
В какво точно се е изразявала тази предстояща на Христос радост?
„Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити; праведният Ми Слуга ще оправдае мнозина чрез знанието им за Него и Той ще се натовари с беззаконията им“ (Исая 53:11).
Мисълта, че в края ще види огромните резултати от Своята скръб и унижение, е карала Исус да забрави, че ще премине през ужасна агония и голям позор. Това му дало победата – седнал отдясно на Отец. Елън Уайт потвърждава:
„Радостта, която очакваше Исус, бе да види човешките души изкупени от това, че пожертва Своята слава, чест, богатство, дори Своя собствен живот. Спасението на човека бе Неговата радост. Когато всички изкупени бъдат събрани в Божието царство, Той ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити“ („Да Го позная“, с. 368).
Спасението на хората е радостта на Исус. Дотолкова, че да забрави предстоящото Си страдание. Сигурно и ние трябва да правим същото. Когато разсъждаваме за резултатите от нашето освещение и победа над греха – годност за небето, благословение за другите хора, радост у Бога и ангелите за нас, и ние ще постигнем победата в тичането ни и ще бъдем възнаградени с награда подобна на Исусовата:
„На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия престол“ (Откр. 3:21).
Сядане не просто отдясно на Божия престол, а на самия престол. Каква награда само ни предстои! Колко е важно тогава да разсъждаваме върху страданията на Исус на Голгота. Да мислим върху това и да се стараем все повече да вникваме в тях и да ги разбираме.
Но разсъжденията ни не трябва да спрат дотук. Апостолът продължава:
„Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоборство срещу Себе Си, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни“ (Евр. 12:3).
Трябва да размишляваме и върху особените противоречия със Себе Си, в които изпаднал Исус, когато грехът на целия свят бил прехвърлен върху Него. Това ще рече, че трябва да размишляваме върху борбите на Исус в Гетсимания. Именно там Той влязъл в страхотно противоборство – хем искал да спаси хората, хем искал да не се разделя от Отец. Това е описано много добре от евангелист Лука, който предава изпълнената с агония Христова молитва:
„Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, но Твоята да бъде“ (Лука 22:42).
„Отче, ако е възможно, нека не минавам през раздялата с Теб, когато спасявам хората!“, се молел Исус. „Ако е възможно, нека да остана с Теб, когато осигурявам спасението на хората!“ Но не можело и двете. В Неговия случай не можело и с Бога, и с хората. Спасението на човечеството преминавало през пълна раздяла с Отец. За да бъдат хората спасени, греховете им трябвало да бъдат прехвърлени върху Христос, а грехът има способността да отделя грешника от Бога (Исая 59:2). Така че носейки греховете на хората, Исус трябвало да бъде отделен от Отец. Осъзнавайки вече, че Бог се е оттеглил от Него поради омразния грях, Исус извикал: „Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша!“ „Отче, това преживяване е твърде тежко! Как мога да го издържа? Как да съществувам, без Ти да Си до мен?“ „Ако желаеш, отмини Ме с тази чаша!“
Но тогава Христос се сетил, че ако това стане, ако Той изиска Божието присъствие, ще трябва да се освободи от греховете на хората и няма да може да ги спаси. А Той толкова ги обича и иска спасението им! Затова казал: „Обаче не Моята воля, но Твоята да бъде!“ С други думи: „Искам човечеството да бъде спасено!“
Божият Син бил в ужасно противоборство поради греха на хората. Кое да избере – спасението на хората или присъствието на Отец? Такова душевно страдание, такова напрежение, че станало нещо странно:
„И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята“ (Лука 22:44).
Грехът, който бил положен на Христос, породил такава съпротива в Него, такова напрежение, такова мобилизиране на силите, че потта Му се превърнала в кръв. Тук Исус буквално се съпротивлявал до кръв срещу греха.
Христос се борил с греха, но борбата с греха е и мой проблем. Всичко ми дотегва и ставам малодушен. Единственият начин да победя, е да гледам, как Христос го е направил, да преживявам страданията Му заедно с Него, да осъзная собствения си грях като причина за тези страдания. Това е свързано с размишлението. Цариградският превод превежда препоръката „размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоборство“ с „мислете“, т.е. не „размислете“ като нещо, което мога да направя веднъж и всичко да приключи, а „мислете“ – нещо, което трябва да се прави постоянно. Едно непрекъснато, задълбочено размишляване върху агонията на Исус, чрез която в крайна сметка сме били спасени. Виждайки тези сцени пред очите ни, цялото ни същество ще се мобилизира в борбата срещу греха; волята ще бъде напълно напрегната, за да се предаде на Христос и Той ще извърши победата в нас – грехът ще бъде смазан. Разсъждението върху агонията на Исус предизвиква и в нас напрежение, но и ни помага да се съпротивим със всичката си сила на греха, защото само така се постига победата.
2. Съпротивление до кръв.
Размишлението върху агонията на Исус ще ни помогне да не ни дотяга борбата и да не ставаме малодушни, т.е. допуска се, че на нас ни дотяга и ставаме малодушни (Евр. 12:3б). Така ли е? Омръзва ли понякога борбата с греха? Обезсърчаваме ли се? Няма начин да не е така, защото апостолът продължава:
„Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха“ (Евр. 12:4).
Имаме проблем със съпротивлението срещу греха. Да, така е. Но какво обаче означава съпротивляването до кръв срещу греха? Дали да напрегнеш всичките си сили, за да победиш сам силата на греха в теб? Може би това е моят дял в борбата. Много вярващи свързват човешкия дял в борбата с греха с някакво изискване сам да победиш греха. Така да се напрегнеш, че грехът в теб да бъде преодолян. Това обаче е една фатална измама. Ето го човешкия дял в борбата с греха:
„Мнозина питат: ‘Как мога да предам себе си на Бога?’ Ти желаеш да Му отдадеш себе си, но моралната ти сила е твърде слаба, понеже робуваш на съмнението и си управляван от навиците на греховния си живот. Твоите обещания и решения са като пясъчни въжета. Не можеш да контролираш нито мислите си, нито подбудите си, нито чувствата си. Съзнанието за нарушените обещания и престъпените клетви разколебава доверието в собствената ти искреност и те кара да смяташ, че Бог няма да те приема; но не бива да се отчайваш. Това, което трябва да разбереш, е – истинската мощ на волята. Тя е управляващата сила в живота на човека – силата, която взема решение или прави избор. Всичко зависи от правилното й действие. Бог е дал на хората силата да избират; тяхно право е да упражняват тази сила. Ти не можеш да промениш сърцето си, не можеш със свои сили да заобичаш Бога; но можеш да избереш да Му служиш. Ти можеш да Му отдадеш волята си; тогава Той ще действа в теб и да желаеш, и да вършиш необходимото според Неговата добра воля. Така цялото ти естество ще бъде доведено под контрола на Христовия Дух; чувствата и привързаността ти ще бъдат съсредоточени върху Него, мислите ти ще бъдат в хармония с Него…
Чрез правилното упражнение на волята в живота ти може да настъпи цялостна промяна. Чрез подчиняване на твоята воля на Христос ти се свързваш със силата, която стои над всички началства и власти. Ще ти се даде сила отгоре, за да устоиш и да останеш твърд; така чрез постоянно предаване на Бога ще си в състояние да водиш новия живот, живота на вярата“ (Елън Уайт, „Пътят към Христос“, с. 47, 48).
Обърнахте ли внимание? Човешкият дял в борбата е правилното употребяване на волята, когато грехът в теб напира. Срещу изискванията на греха в нас ние противопоставяме волята си, категоричното си желание и решение да не съгрешим. Това само по себе си не би ни помогнало, защото грехът е по-силен от упражняването на волята ни. Но така ние развързваме ръцете на Бога да ни помогне, разтваряме широко вратата, през която Той да влезе, за да се справи с греха. Това е човешкият дял.
Борбата на Исус била точно такава: кое да избере – присъствието на Отец или спасението на човека. И като избрал спасението на човека, да устои в избора напрягайки всичко в Себе Си, така че да продължи в направения избор. Затова потта Му се превърнала в кръв. Към такъв начин на водене на борба ни призовава апостолът:
„Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха“ (Евр. 12:4).
„Съпротивете се до кръв на греха. Така напрегнете и използвайте волята си, че да дойдете при Христос, да направите добрия избор и да получите от Него необходимата ви сила.“ Да, истинската съпротива срещу греха може да доведе до кръв.
Когато за първи път Джордж Гершуин засвирил на пиано пред публика, неговата аудитория така жестоко го осмяла, че той трябвало да слезе от сцената. Като композитор посрещнал жестоки разочарования написвайки почти 100 мелодии, преди да продаде първата – и то за 5 долара. Но той продължавал да се бори, до кръв. И само година по-късно той написал „Пея за теб“ – първата американска оперета, за която получава наградата „Пулицър“.
Сам Исус, нашият пример във всичко, устоявал в борбата, докато кървави капки пот попивали във влажната утринна роса и Той станал победител в Гетсимания. И ти можеш да бъдеш победител, ако упражняваш правилно волята си, ако се съпротивиш на греха до кръв. Наистина, размишлението върху агонията на Исус и правилното употребяване на волята ни могат да постигнат удивителни неща за нас.
3. Размишлението във всекидневния живот.
А как можем да приложим препоръката за размишление върху Исус във всекидневния ни живот?
Ясно е, че всичко това ще има връзка с молитвата. Когато се молим, би било добре да се опитаме целенасочено да не повтаряме това, което сме свикнали да казваме обикновено по инерция и се е превърнало във формално бръщолевене. Това трябва да ни помогне да се съсредоточим върху личността на Христос, като че ли за първи път заставаме пред Него и не ни е позната досадата от често повтаряните молитви.
Разбира се, заедно с молитвата трябва да има и изследване на Словото, като го оставяме то да ни води. Подхождаме без предразсъдък към него и си създаваме нагласа да се учим, да възприемаме със сериозност ученията му. Оставяме те да формират мисленето ни, а не обратното.
Едновременно с молитвата и изучаването на словото разсъждаваме. Размишляваме върху спасителния план, създаваме си представа от картини за него. Стараем се да вникнем в него и да видим собствения си дял там – като причина за смъртта на Исус и като лично от Него опростени.
Наистина е важно част от времето ни да се отдели за размишление. Елън Уайт ни препоръчва:
„Добре е да прекарваме всеки ден по един час в размисъл върху живота на Христос. Трябва да го разглеждаме стъпка по стъпка и чрез въображението си да вникваме във всяка сцена, особено от последните дни на Неговия живот. Като разсъждаваме върху голямата Му жертва за нас, доверието ни в Него ще бъде по-постоянно, любовта ни ще бъде засилена и ще бъдем по-дълбоко повлияни от Неговия Дух. Ако искаме да бъдем спасени накрая, трябва да научим урока на покаяние и смирение в подножието на кръста“ („Животът на Исус“, с. 83).
Не е лесно да се съобразиш с тази препоръка, но колко добре би било да я приложим в живота си. Това помага да се предадем на Бога напълно за съответния ден и завинаги. Изкушението да се отдадем на земните грижи още от началото на деня е много голямо. Голяма е притегателната сила на земното, на пръстта. Много силен е тласъкът каращ ни да се заровим в земното още от началото на деня, за да премине така целия. Но трябва да вдигнем погледа си от пръстта и да го отправим към висините.
Естествоизпитател, завръщайки се от експедиция, донесъл малко орле у дома. То било изгубено от родителите си и той го взел, за да го отгледат в домашни условия. Най-щастлив бил синът на учения, един малък, палав малчуган.
Поставили „новия квартирант“ в кокошарника при домашните птици. За всеобща изненада, след кратко време орлето придобило един смешен навик – започнало да рови земята с краката си и да кълве червейчета точно така, както правели това кокошките.
Минали много месеци. Един ден бащата взел своя малък син и го завел при кокошарника. Извадили младия орел на двора. Той не обръщал никакво внимание на факта, че е свободен. Поклащал се насам-натам и от време на време ровел земята ту с единия, ту с другия крак.
Времето било мрачно, но в един миг по-силен слънчев лъч пробил гъстите облаци. Тогава станало нещо, което никой не очаквал – орелът за миг се сепнал, настръхнал, вперил очи в блестящия лъч, като че ли ток преминал през тялото му, целият му облик се променил. Леко размахал криле, подскочил неумело, литнал… но след няколко метра кацнал. Вече не бил спокоен, нищо друго не забелязвал, гледал втренчено само нагоре. Полетял отново, направил няколко плахи кръга над двора и после все по-сигурно се устремил нагоре към светлината, към свободата, към безбрежните висини, за да не се върне вече никога.
Момченцето се натъжило. Бащата го успокоил усмихнато: „Не скърби, миличък, та това е орел, не кокошка. Той е роден за върховете, за висините, а не за кокошарника и за червейчетата. Той не може да остане затворен, неговият дом е небето.“
Накъде е отправен твоят взор – надолу към земята и всичко, което тя ти предлага или нагоре към Исус, към небето с неговите възможности? Достатъчно си ровил земята отдавайки се на земното, проблемите и грижите. Не желаеш ли да летиш в небето и да бъдеш с Исус? Погледни нагоре! Мисли за Исус и Неговата агония, защото само това е единствено достойното да владее вниманието ти! Отправи мисълта си нагоре! Бъди орел, не кокошка!