След кръщението на няколко души дяконът, който трябвало да източи водата от басейна, забелязал на дъното някакъв тъмен предмет с особена форма. Когато го взел, установил, че това било кожена торбичка и вътре в нея принадлежности за пушене – лула, тютюн, запалка… Огледал се. Един от новокръстените го наблюдавал с интерес. Озадачен служителят си помислил: „Сигурно е негова. Ще му я дам.“
„Твое ли е това?“
„О, не, не е мое.“
„Ето, кръсти се и веднага излъга,“ помислил си дяконът.
Сигурно недоверието се е изписало и на лицето му, защото новокръстеният продължил: „Казвам ти самата истина. Това нещо принадлежеше на стария човек, но той умря и аз нямам нищо общо с него.“
Кръщението сигурно трябва да има връзка с промяната на живота на вярващия. Елън Уайт описва символа на кръщението чрез потапяне така:
„Покаяният вярващ, който минава по стъпките изисквани при обръщането, възпоменава чрез кръщението си смъртта, погребението и възкресението на Христос. Чрез потапянето си той наподобява във водата смъртта и погребението на Христос и се издига от водата по подобие на Неговото възкресение, не за да се върне в стария греховен живот, а за да живее един нов живот в Христос Исус“ („Да Го позная“, с. 71).
След кръщението следва една генерална промяна на живота. Какъв живот трябва да води вярващия след излизането от водния гроб? Как може да го води? Нека разгледаме препоръките на апостол Павел в Кол. 3:1-4.
1. Необходимост от възкресение с Исус.
Апостол Павел пише Посланието към колосяните по време на първото си затворничество в Рим между 61 и 63 г.сл.Хр. Той познава църквата в Колос задочно – чрез Епафрас, който е нейният основател. Но апостолът живял цели три години в Ефес, като през това време „всички, които живееха в Азия, и юдеи, и гърци чуха Господното учение“ (Деян. 19:10).
Хора чули проповедите на Павел занесли евангелието в Колос, така че, в известен смисъл, Павел е истинският духовен баща на колосяните.
Нека да видим, какво съветва изтъкнатият апостол вярващите в този град:
„И така, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, където седи Христос отдясно на Бога“ (Кол. 3:1).
„И така“. Началото на третата глава от Посланието към колосяните започва с някакъв извод. Извод от какво? Явно, че трябва да е от предните разсъждения в първа и втора глава на посланието. Там Павел внимателно укорява колосяните, че са се подали на фалшиви учения – относно естеството на Исус, относно святостта и начинът на живот на вярващите; дори са започнали да робуват на фанатични правила. Това са били някакви странни учения – смесица между езичество и юдаизъм. В тях можем да открием и коренът на гностицизма.
От мислите на апостола до тук установяваме, че щом като колосяните са възкресени с Исус, не би трябвало да отдават ума си на подобни неща. В крайна сметка тези учения не са ги довели до святост. Тъкмо напротив – те са продължили в греховете си.
Наистина трябва да сме много внимателни, какви учения възприемаме. Живеем във време, когато измамите непрекъснато се увеличават и ще стават все по-коварни. Резултатът от тези учения е винаги един и същ – разделение в църквата, разколебаване, потъване повече в греха. Трябва да сме много внимателни, какво приемаме и на какво поставяме основата на живота си.
Павел казва: „Ако сте били възкресени заедно с Христос“.
Много често апостолът сравнява християнската опитност със смъртта и възкресението на Исус. Тук нещата отиват и по-далеч – Павел открива аналогия на християнския живот и с опитността на Исус след възкресението Му – възкръсва, отива на небето, сяда отдясно на Бога и ще се върне скоро. Мисълта и символиката е въведена с Кол. 2:11-13:
„В Него бяхте и обрязани с обрязване, извършено не от ръка, а с обрязването, което е от Христос, като съблякохте плътското тяло; погребани с Него в кръщението, в което бяхте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите. И вас, които бяхте мъртви чрез прегрешенията си и необрязаното си плътско естество, вас съживи с Него, като прости всичките ви престъпления“ (Кол. 2:11-13).
Интересното е, че в този случай апостол Павел не прави някакъв специален коментар върху тези понятия – смъртта на вярващия и неговото възкръсване за нов живот. Сигурно защото те вече са били познати на колосяните. Не се говори върху нещо, което се знае, нали? Разбира се. Около 4-5 години преди това Павел написал Посланието до римляните, където много обстойно обяснява тези символи. Изглежда, че те веднага са се възприели от християните по онова време и когато пише на колосяните, Павел не чувства нужда отново да обяснява добре познати неща.
И така, ако искаме повече информация по въпроса за символите на смъртта и възкресението на вярващите с Исус, трябва да се обърнем към Посланието към римляните. Да го направим.
„Тогава какво? Да кажем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? Да не бъде! Ние, които сме умрели спрямо греха, как ще живеем вече за него? Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Исус Христос, кръстихме се в смъртта Му?“ (Римл. 6:1-3).
Кръщението (потапянето във водата, за да се съединим с Исус) символизира смъртта на вярващия към греха. Той вече не може да живее в греха, защото е умрял за него. Така тази опитност става много сходна със смъртта на Исус, Който умрял поради греха – понасяйки нашите грехове.
След като умрял, Той бил погребан. Вярващият в Изкупителя също бива погребан с Христос във водата при кръщението, където тя се явява като един воден гроб:
„Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот. Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество беше разпънато с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха“ (ст. 4-6).
Христос умрял и бил погребан, но не останал в гроба. Той възкръснал. Подобно и вярващите, когато се кръщават, не остават само потопени във водния гроб. Те излизат от водата символично показвайки, че възкръсват за нов живот с Бога без греха. Славата на Отец възкресила Исус възкресява и тях. Чрез това възкресение те отново се съединяват с Христос. Старото естество е разпънато с Христос на кръста и е умряло. Следва възкресение на човека – един човек, който живее вече за Божията слава.
„Така и вие смятайте себе си за мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Исус“ (ст. 11).
Животът на вярващия вече е изцяло отдаден на Бога. Той може да живее този живот, само когато е в Исус.
Всичко това е била една позната картина на колосяните и затова Павел я използва, за да им напомни, към какво трябва да се стремят. Само допълва нещо относно възкресяването на вярващия:
„Погребани с Него в кръщението, в което бяхте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който Го възкреси от мъртвите. И вас, които бяхте мъртви чрез прегрешенията си и необрязаното си плътско естество, вас съживи с Него, като прости всичките ви престъпления“ (Кол. 2:12, 13).
Възкресението на вярващия се осъществява, когато Бог прости греховете му и човекът проявява активна вяра в действията на Бога. Тогава наистина се възраждаш, защото, за да бъде простен греха, ти трябва да си го намразил и изповядал. А вече не можеш да правиш нещо, което мразиш. Това е едно много важно допълнение в използването на тези символи.
Но сигурно някои от колосяните са смятали, че щом като са се кръстили, значи те със сигурност са разпънали старото си естество и са станали нови хора. Дали кръщението само по себе си има тази сила? Апостол Павел казва:
„…ако сте били възкресени заедно с Христос“ (Кол. 3:1а).
„Ако“. Следователно има възможност и да не си възкресен с Исус. Може да си се кръстил, но всъщност да не си бил възкресен заедно с Исус. Възможно е също някога да си бил възкресен с Христос, но след това да си умрял за Него (да си загубил покаянието си) и да си възкръснал отново за света.
Така че, ако човек не е възкресен с Христос (а това е напълно възможно), от него не може да се очаква изпълнението на следващите изисквания. Но ако е възкресен с Христос, тогава следващото трябва да му направи впечатление.
2. Промяна в мислите и начина на живот.
А какви именно са тези изисквания?
„…търсете това, което е горе“ (Кол. 3:1б).
Тук се подчертава необходимостта от искрен стремеж към горното. Какво е това горно, което трябва да се търси? В какво се изразява стремежът към горното?
„Мислете за горното, а не за земното“ (Кол. 3:2).
Значи стремежът към горното е свързан с мислите – какво мислиш. Прави се аналогия с възкресението и възнесението на Исус – Той е вече там, в чистата небесна атмосфера. Така трябва да живеем и ние – мислейки за святите и чисти неща. Живеейки в един покварен свят нашите мисли да останат чисти и святи. Това е подходяща картина на новия живот на християнина – след кръщението нашият ум е вече зает с небесните неща. Занимава се с небесната чистота.
Какво все пак означава да мислиш за горното, а не за земното? В никакъв случай не означава, да си оставиш земните задължения и само да очакваш Христос съзерцавайки. Следващите стихове показват, какво означава да не мислиш за земното:
„Затова умъртвете природните си части, които действат за земята: блудство, нечистота, страст, пагубни похоти и сребролюбие, което е идолопоклонство; поради които идва Божият гняв върху рода на непокорните, в които и вие някога сте ходили, когато живеехте в тях. Но сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамно говорене с устата си. Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал; където не може да има грък и юдеин, обрязан и необрязан, варварин, скит, роб или свободен; но Христос е всичко и във всичко“ (ст. 5-11).
Тук Павел се занимава с греховете свързани с пожеланието и езика. А това са греховете, в които най-често се провиняват вярващите. Следователно, всичко се свежда до начина ни живот. Павел се моли колосяните да разберат Божията воля. А това е свързано с начина на живот:
„Затова и ние от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да искаме от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и разбиране, за да се постъпвате достойно за Господа, да Му бъдете угодни във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога“ (Кол. 1:9, 10).
Колкото и трудно да изглежда всичко това, помощта е осигурена и затова апостолът има право да го изисква от вярващите:
„Подкрепяни с пълна сила, съобразно с Неговата славна мощ, за да издържите и дълготърпите всичко с радост“ (ст. 11).
Да погледнем пак Кол. 3:2, 5:
„Мислете за горното, а не за земното… Затова умъртвете природните си части, които действат за земята: блудство, нечистота, страст, пагубни похоти и сребролюбие, което е идолопоклонство“ (Кол. 3:2, 5).
Мисълта за земното веднага се свързва с действията. мислите винаги водят до действия. И ако мислите ми са земни, то и действията ми ще бъдат земни, плътски. А това не е нещо, което може да има Божието одобрение.
Добре, ако не мисля за земното и съответно се въздържам да върша грехове, тогава за какво да мисля и съответно – какво да правя? Павел обяснява и какво означава да мислиш за горното и да живееш според това. Не сме оставени в неведение:
„И така, като Божии избрани, святи и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение. Понасяйте се един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ ви е простил, така прощавайте и вие. А над всичко това се облечете в любовта, която свързва всичко в съвършенството. И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни. Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост се учете и се увещавайте с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си; и каквото и да вършите със слово или дело, вършете всичко в името на Господ Исус, като благодарите чрез Него на Бога Отца“ (ст. 12-17).
Вярващите са призовани към живот в любов, единство и чистота, живот на святост. Това означава да търсиш и мислиш за горното.
Войска минавала през гората. До една река войниците забелязали, как една невестулка изплашена от множеството хора, се щура насам-натам между две тинести локви.
Някой попитал: „Защо не прегази локвата и да избяга?“
Друг отговорил: „Тя ще предпочете да умре, но да не изцапа козината си. Невестулките са много чисти животни.“
Последователите на Христос са призовани към водене на един чист живот сред мръсотията и калта на света, в който живеят. Подобни изисквания винаги изглеждат непостижими. Но Павел дава и аргумента, защо трябва да правим това и да не правим другото – защо трябва да мислим за горното и да не мислим за земното:
„Защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога“ (Кол. 3:3).
„Умряхте.“ Ново напомняне на смъртта на Исус и аналогия с тази смърт на нашето обръщане към Бога – Исус умрял поради греха, ние трябва да умрем за греха.
Когато Исус умрял, се случило нещо много странно. На кръста умряло човешкото Му естество, защото божественото няма как да умре:
„И вас, които бяхте някога отстранени и врагове по разположение чрез злите си дела, сега примири чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, за да ви представи пред Себе Си святи, непорочни и безупречни“ (Кол. 1:21, 22).
Смъртта се е проявила в плътското тяло на Исус, в човешкото Му естество. Но понеже Той е една личност (макар и с две естества, едното от които подлежи на смърт, а другото – не), понеже е една личност, Той бил мъртъв. И в този момент като че ли Неговият божествен живот бил скрит в Бога, запазен от Него:
„Затова Отец Ме обича, защото Аз давам живота Си, за да го взема отново. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Своя Отец… Аз и Отец сме едно“ (Йоан 10:17, 18, 30).
Възкръсвайки Исус проявявал собствената Си сила, но като че ли животът Му бил съхранен в Бога. Христос бил в Отец в пълния смисъл на тази дума.
Така трябва да бъде и с нас. Ние нямаме две естества – ние сме си само хора и то грешни. Но ние можем да изберем, дали да се подадем всецяло на грешното ни човешко естество или да позволим на Бог да го преобрази в святост. Ако Му позволим, и за нас ще може да се каже, че животът ни е скрит в Христос. А с Него ние сме скрити в Бога. Двойна защита. Двойно по-голяма сила. Каква сигурност! Не искаш ли подобна сигурност в този несигурен свят?
3. Прославяне при Пришествието.
Нещата обаче не спират до тук:
„Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава“ (Кол. 3:4).
В предните стихове Павел говори за надеждата на колосяните (Кол. 1:5, 23). Вижте Кол. 1:27 както е според Цариградския превод:
„На които благоволи Бог да яви, какво е богатството на славата на тази тайна между езичниците, което е Христос във вас, надеждата на славата“ (Кол. 1:27 – ЦП).
Надеждата на колосяните е в една настояща слава. Настоящата слава идва, когато Христос е в тях. Няма нищо по-хубаво и по-славно от това Христос да живее в твоето сърце. Това обаче в никакъв случай не означава, че сега, в този живот, задължително трябва да имам слава и да се стремя към нея. Напротив:
„Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава“ (Кол. 3:4).
Надеждата на колосяните е и в една предстояща слава. Истинското прославяне ще бъде при Пришествието на Исус. Умирайки с Христос ние ставаме съпричастни с Неговата смърт – напълно съединени. След смъртта идва възкресение – отново сме съединени с Исус. А Исус е вече на небето – т.е. и ние можем да живеем небесния живот сега, защото сме скрити с Него в Бога. Но това не е живот на показ, а на смирение. Понеже съм скрит в Христос, а Христос е горе, то тук на земята няма да се проявява особена слава. Тя ще дойде, когато Исус се завърне. Тогава „ще се явим с Него в слава“ – прославянето на телата ни при Пришествието, но и на цялата ни личност. Християнинът не търси славата и удобствата тук, а чака Исус да се завърне. Цялото богатство на живота му е това, че има живо общение с Исус, че е скрит с Христос в Бога.
Преди години в един голям европейски университет преподавал един възрастен професор, който освен с големия си професионализъм правел изключително впечатление и с благородния си характер. Никога не повишавал тон, бил винаги уравновесен и благ, говорел скромно и мъдро. Ползвал се с всеобщата обич и уважение от страна на своите студенти и колеги.
Твърде любопитни как живее този самотник и на какво се дължи неговата висша добродетелност, студентите решили да надникнат в неговия личен живот. Веднъж, в края на учебния ден, един студент избързал напред, за да изпревари професора, пристигнал преди него в дома му, успял да проникне вътре, скрил се добре на подходящо място, притаил дъха си и зачакал. Не след дълго се дочули уморените стъпки на стария човек. Той влязъл, оставил чантата си, съблякъл палтото и… посегнал към етажерката. Взел оттам една голяма книга в тъмна подвързия, седнал пред масата и дълго, дълго чел.
Студентът не смеел да помръдне в своето скривалище. Най-накрая професорът въздъхнал, затворил книгата, изправил се и казал гласно: „Е, Исусе, радвам се, че ние с Теб сме все още в нашите стари отношения.“
Ето каква била тайната на този благочестив живот – общението с Исус, скриването на живота с Исус в Бога. Студентът тихичко се измъкнал от своя пост и забързал към другарите си, за да им разкаже за своето откритие.
От общението ни с Христос зависи, доколко чист и свят ще бъде живота ни. А това е, което Бог иска за нас – един живот скрит в Христос! Ти не го ли искаш също?