Сигурен съм, че обичате музика. Сигурен съм, че има песни, които карат сърцата ви да трепват. А чували ли сте някога песента „Дванадесетте дни на Коледа“? Тя едва ли ще накара сърцето ви да трепне, поне не от приятни чувства. Не само че е дългичка, но и непоносимо материалистична в манията си за получаване на подаръци. Във всеки от дванадесетте дни от любимия биват получени подаръци според номера на деня плюс всички натрупани от предните дни. Малко сложна система. И скъпа. От 1984 г. фирмата „Пи Ен Си Уелт Мениджмънт“ започнала да изчислява цената на Коледата чрез тези дванадесет подаръка. Равносметката е, че ако купиш само уникалните за всеки от тези дванадесет дни подаръци – само тези дванадесет подаръка ще ти струват 19 507 долара. А ако купиш всички подаръци според указания в песента брой, ще олекнеш с 128 886 долара. Никак не е ефтина Коледата според тази странна песничка.
Но, разбира се, всички обичаме подаръци. И като говорим за подаръци, е ли възможно да забравим за истинския подарък, за който трябва да мислим? А може изобщо и да не се сетим, че е повече от един. И така, щом като вече говорим за подаръци, нека да поговорим за подаръци.
1. Изгубено.
Ще трябва да започнем с една друга равносметка – загубите на грехопадението. Много неща загубили Адам и Ева (и всички хора заедно с тях) със съгрешаването – святостта и хармонията си с Бога (Бит. 3:7, 8), моралната си устойчивост (Бит. 4:7), привилегията да влизат във видимото присъствие на Бога (Исая 59:2) и да живеят вечно (Бит. 3:19, 24). Всичко скъпоценно, което Господ дарил, било изгубено. Но имало едно нещо, което човекът не успял да изгуби:
„Господ ми се яви отдавна и каза: Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да показвам милост към тебе“ (Ерем. 31:3).
Това била Божията любов. Каквото и да правели хората, любовта на Бога не можела да пропадне. Той не може да престане да обича децата Си, защото е любов (1 Йоан 4:16). И понеже обича, Бог дава. Любовта не може да не дава и затова Бог дава. Грехопадението не затворило каналите на Божията милост. По тях Господ продължил да обсипва недостойната човешка раса с подаръци като основното правило било и все още е те да са според нуждите, не толкова според желанията.
2. Подаръкът Исус Христос.
Най-големият подарък, който Бог направил на човечеството, бил Неговия Син. Нещо повече, Той сам пожелал да даде Себе Си за спасението ни:
„Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Марк 10:45).
Исус Христос бил големият подарък, но не такъв, който можел да бъде опакован в красива опаковка. За да бъде наистина подарък за човечеството, трябвало да бъде поставен на един дървен кръст. Там се изявила истинската Му стойност. Човешкото недостойнство и вина лежали върху Него, а богатството на брилянтния Му живот било прехвърлено на незаслужаващите го хора.
Не че това било веднага разбрано. Не че донесло веднага радост. Напротив, този подарък бил обвит със скръб и вместо панделка имал пръски кръв. Добре е да си припомним тази сцена на агония на Спасителя, както е описана от пророка:
„Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни“ (Исая 53:4-6).
Защо ли точно това описание е толкова въздействащо? Един умира, за да бъдат другите спасени. Баща дава сина си, за да спаси бунтовници.
Годината била 1936 г. Мястото – Испания. Бушувала Гражданската война. Биели се двата лагера, които условно били наречени лоялисти и бунтовници. Свирепата Гражданска война продължила три години и половина и отнела живота на стотици хиляди хора.
Една от най-величавите истории достигнала до нас от това време е за баща и неговия син. Начело на войскова част биеща се на страната на бунтовниците стоял стар генерал. Той вярвал, че защитава принципите на правото, християнските добродетели и духовните ценности в своята родина. Неговата част била завзела една стара крепост в град Толедо. Лоялистите обсадили крепостта и започнали да я атакуват ден след ден. Като разбрали, че няма да успеят по този начин, те провели голяма тайна операция, която им донесла изключително предимство. Пленили сина на генерала. Убедени в победата телефонирали на генерала: „Хванахме сина ти, генерале. Както виждаш, трябва да се предадеш. Защото ако не – никога няма да го видиш жив.“
И за да докажат, че намеренията им са сериозни, поставили слушалката до устните на сина му и го насилили да говори: „Татко, те ми казват, че ако не им предадеш крепостта, ще ме убият.“
Последвало дълго мълчание, изглеждайки като че бащата се бори да направи своя избор. Да спаси сина си или да направи най-доброто за страната?
„Ще ме убият, татко, какво ще кажеш?“
Накрая генералът заговорил: „Ето какво ще ти кажа, синко. Извикай ‘Да живее Испания!’ и умри като патриот и християнин. Сбогом, синко!“
„Сбогом, татко!“
Генералът окачил слушалката и бързо напуснал стаята. Намерил усамотено ъгълче и коленичил в молитва. Докато сълзите се стичали по лицето му, чул изстрел и след това настъпило болезнено мълчание…
Преди почти 2000 години друг един Баща получил известие, че Синът Му се намира в ръцете на неприятеля. Подложили Го на най-мъчителната смърт, която можело да се измисли в тази Вселена. На главата Му имало корона от тръни, тялото Му било разкъсано от римските бичове. Подигравки и заплювания Го обсипвали, кървави капки се стичали по лицето и раните Му. Физическата и душевната болка от разкъсаните от грубите римски пирони ръце и нозе били непоносими. И накрая Той умрял. Един умрял, за да бъдем ние, другите, спасени.
Голяма жертва била принесена за нас! Затова не е без значение, как гледаме на нея. Никога не трябва да забравяме, че спасението се получава по милост. Не трябва да се стараем да заслужим Божията любов и прощение – те вече са ни дадени. Чуйте това велико обещание:
„Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие и не се взира в престъплението на останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, защото Му е угодно да показва милост. Отново Той ще се смили над нас, ще стъпче беззаконията ни; и Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини“ (Михей 7:18, 19а).
Може ли да не потръпне сърцето ми от радост, когато разбера, че Бог е хвърлил всичките ми грехове в морските дълбочини? Писанието съдържа и други изрази на категоричността на Божието прощение:
„Аз, Аз съм, Който изтривам твоите престъпления заради Себе Си и няма да си спомня за греховете ти“ (Исая 43:25).
Когато иска, Господ може да забравя. Когато иска, Господ може да забравя, каквото трябва. И това, което иска да забрави, е че сме съгрешили. Той е прехвърлил вината ни върху Сина Си и затова може да забрави греховете ни. Подаръкът Исус Христос ни носи Божията прошка и примирение с небето. А точно това е, от което се нуждаем най-много. Така че да имаш Исус означава да имаш прощение. Христос се приема чрез вяра, прощението също се приема с доверие. Бог ми го дава, защото Той иска да ми прости, а не защото съм успял да Го склоня. Какъв подарък!
3. Подаръкът Святи Дух.
Щом като говорим за първи, сигурно трябва да има и втори подарък. Кой е той?
„И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки – Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде“ (Йоан 14:16, 17).
И Третото лице на Божеството бил дарен на човечеството. Святият Дух бил даден, за да изпълни една специална задача. За нея Исус Христос казва:
„Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява“ (Йоан 16:14).
Това, което Святият Дух прави, е да въведе Исус в живота ни. Не само че Той умрял понасяйки наказанието за греховете на всички хора, но чрез Святия Дух богатството на Неговата праведност бива втъкано в човешкото сърце. То не може повече да остане същото и започва да се променя по подобие на характера на Спасителя. Така биваме осветени, защото в Христос е нашето освещение:
„А от Него сте вие в Христос Исус, Който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление“ (1 Кор. 1:30).
Освещението ни е в Исус, а самият Исус получаваме чрез Святия Дух. Така и Исус Христос, и Святият Дух стоят в основата на новия ни живот, на освещението и спасението ни:
„И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господ Исус Христос и в Духа на нашия Бог“ (1 Кор. 6:11).
Освещението е неразривна част от възвръщането ни в Божието семейство. То е тясно свързано със спасението:
„Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа“ (Евр. 12:14).
Осветените хора са тези, които ще видят Бога. За да бъдем осветени, се нуждаем от великия дар на Святия Дух. Господ няма да откаже да ни Го даде, ако поискаме:
„И кой е онзи баща между вас, който, ако синът му поиска хляб, ще му даде камък или ако му поиска риба, ще му даде змия вместо риба, или ако поиска яйце, ще му даде скорпион? И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на онези, които искат от Него!“ (Лука 11:11-13).
Не бива да се съмняваме в това. Вторият голям подарък на Бога към хората е Святият Дух и освещението, което Той извършва в нас. И Него трябва да приемем с доверие.
4. Подаръкът за Бога.
Господ дава толкова много! А дали и Той не се нуждае от нещо? Малко е трудно да повярваме, че Създателят на Вселената би се нуждаел от нещо. Но дали все пак няма нещо, което Той би се радвал да Му дадем?
„Сине мой, дай сърцето си на мен и очите ти нека внимават в моите пътища“ (Пр. 23:26).
Тук откриваме, че все пак има нещо, което Господ иска от нас – сърцето ни. Странно, нали? Писанието не го описва като някаква ценност:
„Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае?“ (Ерем. 17:9).
Не, Господ не иска от нас някаква ценност, а нещо с недостатък, некачествено, нещо болно, нещо пълно с лъжа и измама. Това му даваме. Той не го иска за Себе Си, защото това ще Го обогати, а за да го оправи. Колкото и безстойностно да е сърцето ни поради греха, Господ го иска, защото може да го промени. Нямаме основания да му го откажем:
„Смятате ли, че да се подчини всичко на Христос е твърде голяма жертва? Задайте си тогава въпроса: ‘А какво даде Той за мен?’ Божият Син даде всичко – живота Си, любовта Си, страданията Си за нашето изкупление. Може ли ние, недостойните обекти на такава велика любов, да не Му отдадем сърцата си? Във всеки момент от живота ние получаваме благословенията на Неговата благодат и поради тази причина не можем напълно да схванем дълбините на невежеството и окаянството, от които сме били спасени. Може ли да гледаме към Този, Когото нашите грехове приковаха и в същото време съзнателно да презираме цялата Му любов и Неговата жертва? Като гледаме безкрайното смирение на Господа на славата, ще роптаем ли за това, че можем да влезем в живота само чрез борба и себеотрицание?“ (Елън Уайт, „Пътят към Христос“, с. 45).
Не трябва да е трудно да дадем на Бога сърцата си. Той ни е дал толкова много и трябва да бъдем повече от щастливи да Му ги предадем, дори и като знаем, какво е състоянието им. Но Господ наистина ги желае, така както един баща приема с радост и най-странния подарък от детето си.
Робърт Фолкенберг разказва за един подарък направен му от дъщеря му, когато била малка. Един ден тя дошла при него и му поднесла нещо: „Тате, това е за теб!“
Той го взел и ръцете му веднага се изцапали с бронзовата боя, с която била боядисана консервената кутия представляваща подаръка, защото не била още изсъхнала. Вътре имало остатъци от мухлясал боб и някакви забодени пръчки. Миришело ужасно.
Страхотен подарък! Но дъщеря му била толкова миличка: „Тате, това е за теб!“ Фолкенберг го взел, прегърнал дъщеря си и я целунал нежно: „Благодаря ти за този толкова ценен подарък, мила моя!“
Давайки сърцата си на Бога, ние не даваме нещо ценно. И въпреки това той ни казва: „Благодаря ти, за този толкова скъпоценен подарък, мила моя, мили мой!“
Бихме могли да го направим, нали? Готов ли си да дадеш на Христос този подарък?