Сол не обича Бога. Става катастрофа и си чупи крака. Пол обича Бога. Става катастрофа и той си чупи крака. Тогава каква е разликата? Какъв е смисълът да вярваш в Бога?
Сол проклина докторите, оплаква се, че няма да е в състояние лятото да участва във футболното състезание и роптае – как ще си обува панталоните с този гипсиран крак. Общо взето прави всички край себе си нещастни. А какво прави Пол? И той страда от болката и мисли за последиците от катастрофата. Но има един Бог, на Когото може да предаде своята болка и разочарование. Има един Бог, Който знае, как да използва всяка ситуация в неговия живот, за да му помогне да израстне в благодатта. Пол благодари на Бога за всичко това и има душевен мир.
Видяхте ли, къде е разликата? Във възприемането на нещата и реакцията след това. Едно и също нещо може да се възприеме от различните хора по съвсем различен начин.
За един дадено нещо може да е истински провал, а за друг – върхът на победата и успеха. За някой дадено нещо може да е истинска глупост и безумие, а за друг – проява на най-висша мъдрост.
С проблемът на различните възприятия се занимава и апостол Павел:
„Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост; а ние проповядваме разпънатия Христос, за юдеите – съблазън и за езичниците – глупост; но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия сила и Божия премъдрост“ (1 Кор. 1:22-24).
По какви начини бихме могли да гледаме на жертвата на Исус Христос на кръста и какви ще са последиците от това?
1. Начини на възприемане на жертвата на Исус.
Има много спорове по въпроса за възприемането на нещата в света. Някои хора смятат, че няма обективна истина, т.е. нещата за теб са такива, каквито ти ги възприемаш. Никой не знае, какво са нещата в действителност (извън теб), защото всички ги възприемаме по свой начин и всъщност важното е, какво ти мислиш за даденото нещо. Няма значение, какво мислят другите и има ли нещо, което да е право по принцип. Важното е, какво ти мислиш по въпроса и това е всичко.
Проблемът тук обаче е, че правиш от своя ум мерило за всичко, твоята преценка е стандартът за сравнение, вярваш само на себе си – с други думи, правиш себе си бог. Да не говорим, колко противоречащо е твърдението, че няма обективна истина. Не мога да не съм задължен на Филип Джонсън, който възразява: „Твърдението, че обективната истина не съществува, е една претенциозна обективна истина, а това само по себе си е противоречие.“
Това ни кара да се спрем и на другата концепция за възприемането на нещата в света – че обективна истина има. Разбира се, и тук нейното възприемане е пречупено през погледа на дадения човек, но при негово желание същността на нещата може да се запази и истината да се установи. Може да звучи странно, но всичко зависи от егоизма на човека – ако той възприема нещата с по-малко от своето „его“, ще може да разбере по-точно обективната истина.
Точно такъв проблем бива разглеждан от апостол Павел в 1 Кор. 1:22-24.
Жертвата на Христос е нещо обективно (може би най-обективното нещо в нашия свят), но се възприема от различните групи хора по различен начин. Правилното й разбиране зависи от егоизма на хората и от това, доколко са готови да обърнат гръб на себичността си.
Тук са ни представени три групи от хора възприемащи жертвата на Исус. Това са трите групи от времето на Павел, но същите можем да ги открием и в съвременния свят.
Първите споменати тук са юдеите. За тях Исус е съблазън. Защо? Проповядваният разпнат Христос не отговарял на очакванията им. Те чакали един могъщ Месия, Който да победи римляните и да направите Юдея най-силното царство на света. Затова те искали знамения, чакали могъщ Месия, Който ще направи велики чудеса свързани с освобождаването им:
„Тогава някои от книжниците и фарисеите Му отговориха: Учителю, искаме да видим знамение от Теб. А Той им отговори: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде освен знамението на пророк Йона“ (Матей 12:38, 39).
Исус лекува болни, освобождава обладани от демони, възкресява мъртви, но за юдеите това не е достатъчно – те искат знамение свързано с победата над римляните. Вижте, колко са били слепи:
„Исус им отговори: Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил. Тогава Му казаха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?“ (Йоан 6:29, 30).
Желаното знамение е Исус да ги освободи от римляните – вероятно това се е проповядвало по синагогите в Юдея и навсякъде другаде. И когато християните изпълват света с вестта, че Месията вече е дошъл в лицето на Исус от Назарет, но не за да победи поробителите римляни, а да премахне робството от греха, юдеите се съблазняват, т.е. отхвърлят тази идея и се отдалечават от нея.
Юдеите представляват групата хора, които очакват спасителят на света да премахне като с магическа пръчка неправдите на света веднага; тези, които определят на Бога, какво да прави и как да го направи.
Много хора копнеят за могъщ водач, който с твърда, желязна ръка да премахне всички неправди, престъпност, насилие, несправедливост от света или поне в тяхната държава. Това лошо ли е? Може би не е, но когато стане въпрос за необходимостта от промяна на сърцето; за това, че победата над злото трябва да започне първо в душите ни и в мислите ни, тези хора се отказват – това просто не им върши работа. Те искат справедлив свят без насилие, но без те самите да станат праведни и смирени.
Втората група хора, които Павел споменава, са гърците. Какъв е техният проблем? Защо и те отхвърлят вестта за Спасителя? Ами отново заради техните очаквания. Те вярвали, че хората трябва да се облагородят, но смятали, че светът може да стане по-добър чрез познанието, чрез философията, т.е. според тях знанието ще спаси света. Проповядваният Христос като Спасител умрял на кръст за спасението на света изобщо не съответствало на представите им. Те очаквали Той да е мъдър и силен и с мъдростта си да разреши човешките проблеми, и специално невежеството. Един разпънат Христос можел да е за тях само глупост. Божеството да стане човек и да умре за хората и така да оправи нещата – това е глупост.
Разбира се, и днес има хора, които смятат, че панацеята (лекарството) на всички човешки проблеми е знанието. Колкото повече знаеш, толкова повече отхвърляш невежеството, което е истинската причината за човешкото несъвършенство и за проблемите в света. Само че днес можем да видим недостатъчността и на тази концепция. Никога човечеството не е имало познанието, с което сега разполага. Но станал ли е човекът по-добър? Не! Все още има войни. Все още има насилие в дома и на улицата.
За хората вярващи, че познанието ще спаси света, вестта за спасение чрез смъртта на Божия Син е глупост. Но дали пък познанието ги е направило наистина по-човечни? Знанието спасило ли ги е?
И след това ни се представя и една трета категория хора, които също имат отношение към жертвата на Исус. Това са спасените. Тази категория хора е доста по-различна от първите две, защото спасените възприемат Христос без предразсъдък. Те не се подават на егоистичните си настроения и предварителни очаквания, а Го приемат Такъв, Какъвто е.
За юдеите Исус бил съблазън, защото нямало знамения, не бил силен да ги освободи от поробителите. За спасените Христос е Божията сила, която слязла от небето, за да ги освободи от робството на греха и Сатана:
„Но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос, Божия сила и Божия премъдрост“ (1 Кор. 1:24).
За гърците Исус бил глупост, защото не демонстрирал мъдрост, която да донесе изцеление на света. За спасените обаче Христос е Божията премъдрост, която успяла да сътвори такъв съвършен план за спасението им.
Една жертва принесена за всички хора. Спасение обективно реализирано за всички хора. Но толкова различно възприемано от различните групи хора. Едните го отхвърлят категорично, просто защото не могат да повярват, че бъркат; защото не могат да се разделят с любимите си концепции; защото са направили от преценките си свой бог. Другите обаче са готови да се откажат от „его“-то си, от предположенията и очакванията си и да приемат спасението от небето такова, каквото е изработено от самия Бог.
А за теб какво е жертвата на Исус? Как я възприемаш лично ти?
2. Проблеми със секуларизма.
И така, три различни групи, три различни начина на възприемане на жертвата на Исус. Интересното е, че първите две групи, които отхвърлят Христос, ако и да са различни, имат нещо общо помежду си – те поставят собствените си преценки над божествените. Така за тях словото на кръста, което е Божия сила за спасените, е глупост, дори лудост:
„Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила“ (1 Кор. 1:18).
Както вече казахме, гърците смятали, че светът може да бъде спасен чрез мъдростта и философията. Гърците наистина вярвали, че е нужно човешкият род да бъде издигнат, но смятали, че това може да стане единствено чрез изучаването на философията и науката.
Философията и науката ще издигнат човечеството! Това звучи като съвременните концепции за развитието на света. С тази разлика, че навремето хората са били религиозни, а днес Бог е отхвърлен и човекът се мъчи сам да се справи с положението. Живеем в един секуларизиран (светскомислещ) свят. Сигурно ще е интересно да разберем, как се е стигнало до това положение.
Въпреки своето отстъпничество и обвързване със светската власт, църквата е поддържала религиозния дух у хората. Когато е ставало дума за знание, се е смятало, че интелигентността идва при връзката с Бога. Затова и първите училища са били религиозни.
През 1782 г. е бил роден Фрьобел – последният педагог подчертаващ връзката между интелигентността и връзката с Бога. След това се появяват Роза и Каролина Агаци, които твърдели, че интелигентността зависи от социалните импулси, които детето получава и е нещо независимо от вярата в Бога.
Много показателна за развитието на света от този момент нататък е срещата на ученият Лаплас със Наполеон. Лаплас започнал до обяснява неговото виждане за модела на света. Тогава Наполеон го попитал: „Къде е Бог в тази теория?“ Ученият отговорил: „Нямаме нужда повече от тази хипотеза!“
Значи вече не се нуждаем от Бога, за да си обясняваме нещата. Всичко можем да разберем с нашата мъдрост. Християнството е една безмислица, едно безумие. Повече не се нуждаем от него. Това е светското мислене, което доминира в западния свят днес. Бог повече не ни е нужен!
Но наистина ли светската мъдрост е достатъчна? Явно, че Бог гледа по друг начин на това:
„Понеже е писано: ‘Ще унищожа мъдростта на мъдрите и разума на разумните ще отхвърля.’ Къде е мъдрият? Къде е книжникът? Къде е участникът в разискванията на този век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?“ (1 Кор. 1:19, 20).
Господ е преобърнал светската мъдрост в глупост. Как? Всякакви твърдения на светскомислещите, че Христовият кръст е безумие, се обезсмислят, защото в християните става промяна очевидна за всички и достъпна за всеки разум. Така че каквото и да говорят невярващите, то се превръща в глупост:
„Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите“ (ст. 21).
Става някакъв парадокс за светското мислене – то смята, че притежава мъдростта, а че твърденията на християнството са просто глупости, а всъщност фактите (в лицето на обърнатите християни) говорят съвсем друго. Последователите на Христовия кръст демонстрират в живота си, че Исус има силата да преобразява живота, да го прави по-щастлив и да спаси човешката душа. Докато мъдростта на гърците не е успяла да ги издигне с нищо.
Ако знаят тези хора, колко много губят като не разпознават Божието благословение дошло до тях чрез кръста на Христос! То е за всички хора, но те просто го възприемат по някакъв свой начин и отказват да го разберат. И колко много само изпускат!
Госпожа Кригер прегърнала сина си и избърсала сълзите от очите си. „Довиждане, Йохан!“
„Не се безпокой, мамо. Всичко ще бъде добре. Иска ми се да не те оставям, но знаеш, че Америка е страната на възможностите. Ще мога да намеря добра работа и да ти изпращам пари всеки месец.“
Влакът изсвирил, Йохан прегърнал майка си още веднъж и влязъл в купето. Когато пристигнал в Америка, той си намерил добра работа. И както обещал, започнал редовно да изпраща пари на майка си в Германия. Всеки месец отивал в банката и изпращал един банков ордер, който е като чек. Всичко, което майка му трябвало да направи, било да напише името си на гърба на паричния ордер и банката щяла да й даде марки, които можела да харчи в родната си страна.
Когато Йохан получил първото писмо от майка си, бил много изненадан, че тя още го молела за пари. Затова следващия път Йохан й изпратил ордер с по-голяма сума, но месец след месец молбите на майка му за пари продължавали.
Една сутрин, когато госпожа Кригер стояла до кухненската маса и преглъщала сухия залък, при нея се отбила една съседка. „Как е Йохан в Америка?“, запитала госпожа Хайс.
„О, отлично е, много добре е. Пише ми, че има хубава работа, че живее добре и изкарва много пари. Само че – добавила майката горчиво, – вече шест месеца е там, а не си изпълни обещанието.“
„Какво обещание?“
Госпожа Кригер извадила от чекмеджето всички писма, които Йохан й бил изпратил. „Преди да замине, Йохан обеща всеки месец да ми изпраща пари, но всичкото, което ми е изпратил досега, са само писма и хартийки.“
Съседката, която разбирала английски, възкликнала: „О, Емили, Йохан наистина ти изпраща пари. Тези хартийки са банкови ордери. Ако отидеш в банката да ги осребриш, веднага ще получиш германски марки.“
Наистина, колко много изпускат светскомислещите хора, като не успяват да разпознаят Божието благословение в кръста на Исус Христос! Вестта за спасение достига до тях, но те смятат, че е нещо безстойностно и глупаво и не се възползват от него. А ти как възприемаш жертвата на Исус?
Значи гърците са смятали, че светът може да бъде спасен чрез мъдростта, а някаква низша класа от непросветени според тях хора разкриват чрез живота си нещо съвсем различно за спасението на хората:
„Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците и Божието немощно е по-силно от човеците. Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че междувас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. Но Бог избра онова, което е безумно в този свят, за да посрами мъдрите; Бог избра това, което е слабо в този свят, за да посрами силните; Бог избра онова, което е долно и презряно в този свят и което е нищо, за да съсипе онова, което е нещо“ (1 Кор. 1:25-28).
Така хвалбите и горделивостта на гърците стават безпочвени:
„За да не се похвали никое създание пред Бога“ (ст. 29).
Светското мислене претендиращо, че може да изгради един по-добър свят чрез познанието, е отхвърлено от Божеството и всеки обърнат и посветен християнин доказва, че само Христовият кръст има силата да спаси човека. Разбира се, само ако го приемеш без предразсъдък, ако не позволиш на собствените си преценки да ти определят, кое е правото и позволиш на Божието откровение да те води.
Готов ли си да приемеш жертвата на Исус без предразсъдък? Осигуреното и безплатно спасение? Възползвай се!
3. Лично възприемане на жертвата на Исус.
Значи светското мислене няма никакъв шанс да помогне на човека. Светското мислене няма никакъв шанс да получи одобрението на Бога. Но и християните не бива да смятат, че със своя мъдрост и сила са постигнали всичко, а да отдадат хвала на Бога:
„А от Него сте вие в Христос Исус, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление, така че, както е писано, ‘който се хвали, с Господа да се хвали'“ (1 Кор. 1:30, 31).
Спасените са от Бога в Христос и така Той става за тях мъдрост, изкупление и освещение. Тук отново се чувства, как спасените възприемат Бога. Те осъзнават, че всичко е от Него и затова Му въздават хвала – те чувстват, че могат да се хвалят само с Бога. Най-добре това се усеща от личната опитност на самия автор на тези думи – апостол Павел:
„Но това, което беше за мене придобивка, сметнах го като загуба заради Христос. А освен това всичко смятам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко, и смятам всичко за измет, само Христос да придобия и да се намеря в Него, без да имам за своя правда онази, която е от закона, а онази, която е чрез вяра в Христос, т. е. правдата, която е от Бога въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, като се уподобя на Него в смъртта Му, за да мога някак да достигна възкресението от мъртвите“ (Фил. 3:7-11).
Преди обръщането си Павел също се съблазнявал в жертвата на Исус, но след това тя се превърнала в най-прекрасното нещо на този свят, защото го спасявала. Преди за него придобивките на произхода и социалното му положение били всичко. След обръщането си обаче всичко това започнало да му изглежда като боклук, от който трябвало да се освободи.
Различни начини на възприемане на жертвата на Исус. Различни начини на възприемане на нещата около нас. Дотолкова, че ако срещнеш луд шофьор, да трябва да се запиташ той наистина ли е луд или тук има нещо друго.
Тя не успяла да надбяга нощта! Колкото и да се мъчела да се прибере преди падането на мрака, станалите няколко инцидента я забавили против волята й. Предната й гума спаднала, напомпили я, но после решили да я сменят за по-сигурно. Изнервена, тя едва не катастрофирала.
Слънцето и задухът я оставили прималяла от глад и жажда. Не можела повече да издържи и влязла в едно крайпътно заведение да изпие нещо студено. Срещнала приятелка пътуваща в противоположна посока. Колкото и да намеквала, че бърза да се прибере преди мръкнало, приятелката й се разбъбрила надълго и нашироко, а накрая като капак на всичко я предупредила, че пътуването след залез е доста опасно по тези места и затова да „внимава“.
При последното зареждане, след като слязла за малко от колата и се върнала, още от сядането изпитала някакво особено чувство. (Случвало ли ви се е да усетите, сякаш някой ви наблюдава в гръб?!) Огледала се бегло, но в колата нямало никой. Запалила и тръгнала. След няколко неспокойни минути погледнала в огледалото и видяла, че някакъв грамаден ТИР като че се бил залепил за нея. Сърцето й подскочило. Приятелката й била права. Трябвало много да внимава. Някакъв полудял шофьор започнал да я преследва. Но какво можела да направи? Първата й реакция била да увеличи скоростта. Моторът на преследвача обаче изглежда също бил доста мощен, защото и той увеличил скоростта и съвсем нямал намерение да изостава. Обхваната от ужас, тя карала като парализирана. Решила да го застави да я задмине. Минала плътно вдясно и рязко намалила скоростта. Преследвачът обаче сякаш бил предугадил действията й, защото и той намалил скоростта почти едновременно с нея, като дистанцията оставала същата, ако изобщо можело да се говори за дистанция. На всичкото отгоре колкото пъти поглеждала в огледалото, виждала, че човекът там горе на кормилото й се усмихва и й прави някакви успокоителни знаци. Ама да не би този да бил луд? Това още повече я стресирало. Какви ли не мисли й минавали през главата!
Опитала още веднъж да се откъсне, но пак не успяла. Сърцето й биело лудо. Съвсем отчаяна, тя се оставила на произвола на съдбата, едва съзнавайки какво прави. Изведнъж недалеч отдясно видяла светлината на бензиностанция. Подскочила на седалката от напрежение. Когато наближила, видяла, че пред входа на бензиностанцията стои полицай. Спряла точно пред него. Плътно зад нея спрял и шофьорът на ТИР-а. Тя изскочила от колата и се втурнала към полицая.
„Преследва ме!“ – едва успяла да извика тя и се шмугнала вътре. С крайчеца на окото си видяла, че преследвачът също се втурнал, но към колата й. Когато се успокоила малко, излязла навън и видяла, как полицаят и нейният преследвач слагат белезници на някакъв мъж.
„Господинът – полицаят посочил нейният „преследвач“, – ви избави от големи неприятности.“
„Онзи тип се беше свил на задната ви седалка, така че да не го видите! – продължил задъхано шофьорът на ТИР-а. – Още на бензиностанцията, докато зареждахте, видях, как влезе вътре. Исках да ви предупредя, но вие потеглихте бързо. Карах след вас, но не смеех да ви предупредя явно или да ви спра, за да не ви застреля и да избяга. Само ви правех успокоителни знаци и чаках да спрете пред някоя бензиностанция, но вие не ме разбирахте. И щом спряхте, веднага се спуснах да го обезвредя. Той не очакваше, че някой го е видял. Добре, че и полицаят беше тук. И добре, че не го видяхте по пътя! Щяхте да се изплашите, да изпищите или да извикате за помощ и кой знае, какво щеше да се случи…“
Чак сега изплашената жена разбрала, къде се е криела опасността и къде – помощта. Е, в крайна сметка луд ли е бил полуделият шофьор? Или може би само така изглеждало? Той бил нейното спасение, а тя го мислила за луд.
Сигурно не е трудно спасението от Бога да се възприеме като лудост, но какво е то за теб? Никога не забравяй, че полуделият шофьор може и да не е луд!