Отстъпление в църквата

Начало/Даниил/Отстъпление в църквата

Разрушена църкваОтстъпление. И по-точно, отстъпление в църквата. Не е един от най-красивите изрази в речника, но със сигурност един от най-използваните от речника на някои. Сякаш за някои хора не съществува нищо друго освен отстъпление в църквата. Виждат го във всичко и навсякъде, което автоматично подкопава доверието в способността им за преценка. И от друга страна, невъзможно ли е за една църква (която и да е тя) да отстъпи от истинното учение? Историята на християнството показва, че отстъплението не само е възможно, то се е случило. И това е толкова тъжен факт, че не можем да си позволим да го забравим.

Една от последиците на отстъплението на Божия народ е възникването на недоверие спрямо Бога и Неговата способност да води църквата Си. Не че някой би отрекъл свободната воля и склонността на човека да се заблуждава, но ако Господ е наистина всемогъщ, защо допуска да се случи отстъпление? Това едва ли е най-сложният въпрос, който може да възникне относно Бога и църквата Му. И все пак може да е достатъчно объркващ. Има едно обстоятелство обаче, което ни уверява, че Господ държи контрола на всичко и че никое Негово дете не трябва да се чувства изгубено. Откриваме го в книгата Даниил.

От статията Даниил и молитвата разбрахме, че пророк Даниил е човек, за който молитвата е от особена важност. В Дан. 9 гл. го виждаме да се моли горещо застъпвайки се за своя народ, защото знае, че народът на Бога може да се заблуди, от което да произлязат много негативни последици. Нещо повече! Даниил дори видял отстъпление сред Божия народ, векове преди то да се е случило. Отстъплението в църквата, така както е представено в книгата Даниил, е единият от уроците, които трябва да научим и запомним.

1. Даниил 7 гл. и четирите зверове.

От статията Петте царства разбрахме, че в Дан. 2 гл. чрез един бляскав образ съставен от четири различни метала са представени четирите световни империи владели света от времето на Даниил до днес. Това означава, че тук имаме пророчество обхващащо период от около 2600 години. Същите империи и същият период се разглеждат и в седма, осма и единадесета глави от книгата Даниил, но във всяка от главите се прибавят и нови подробности, които са от голяма важност за нас.

Ако в Дан. 2 гл. четирите световни империи са представени чрез един метален образ, за да покаже Бог, как ги вижда света (той гледа на тяхната слава, великолепие и власт), то в Дан. 7 гл. тези царства са представени в символите на зверове, за да разберем, как ги виждат Бог и цялото небе – като нечисти и греховни сили изпълващи света с несправедливост и насилие. В това пророчество се прибавят нови, много важни подробности, на които трябва да обърнем специално внимание:

“В първата година на вавилонския цар Валтасар Даниил видя сън и видения на главата си върху леглото си. Тогава написа съня и разказа същността на работите. Даниил проговаряйки рече: Видях в нощното си видение и ето, четирите небесни ветрища избухнаха върху голямото море. И четири големи зверове възлязоха из морето, различни един от друг. Първият бе като лъв и имаше орлови крила; а като го гледаха, крилата му се изскубаха и той се дигна от земята, и биде заставен да се изправи на две нозе като човек; и даде му се човешко сърце. След това ето друг звяр, вторият, приличен на мечка, който се подигна от едната страна; и имаше три ребра в устата си между зъбите си; и му думаха така: Стани, изяж много месо. Подир това, като погледнах, ето друг звяр, приличен на леопард, който имаше на гърба си четири птичи крила; тоя звяр имаше и четири глави; и даде му се власт. Подир това, като погледнах в нощните видения, ето четвъртият звяр, страшен и ужасен и твърде як; той имаше големи железни зъби, с които пояждаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с нозете си; той се различаваше от всичките зверове, които бяха преди него; и имаше десет рога” (Дан. 7:1-7).

Според индикацията на самия Даниил това видение било дадено “в първата година на вавилонския цар Валтасар”, която е 553-552 г.пр.Хр. В него пророкът видял голямо море, което било връхлетяно от бурни ветрове. В последствие четири странни звяра започнали да излизат от морето на повърхността. Това е една много интересна картина. Сякаш чрез символи ни се казва нещо. Какво ли може да е то?

Можем да разсъждаваме върху яркостта на представените фигури и въздействието, което имат върху нас, и няма да сбъркаме. Но също толкова е интересно, че за всеки от използваните елементи може да се намери конкретно значение. Те са като кодове, които трябва да се дешифрират. И това далеч не е невъзможна задача. Имаме например някакъв ориентир за значението на морето:

“Каза ми още: Водите, които си видял, гдето седи блудницата, са люде и множества, народи и езици” (Откр. 17:15).

В определен контекст в апокалиптичната литература морето е символ на много хора. Територии, в които има много хора, биват представени със символа на морето. Това ще рече, че в пророчеството от Дан. 7 гл. се имат предвид гъсто населените райони на Стария свят. Даниил видял нещо, което ще се случи и ще касае цивилизацията, а не някакви отдалечени краища на земята, за които никой не знае.

И така, пророкът видял едно голямо море, но над него внезапно се стоварили големи ветрове, дошли от четирите посоки на света. Какво ли пък трябва да означава това?

“Така казва Господ на Силите: Ето, зло ще излезе от народ към народ и голям ураган ще се подигне от краищата на земята” (Ерем. 25:32).

Ветровете могат да бъдат използвани като символ на дипломатически и политически раздвижвания, на големи военни стълкновения (виж Ерем. 49:36). Това избухване на големи ветрове над морето трябва да означава, че в света на цивилизацията ще се случват конфликти, политически раздвижвания и войни. Ще има промени. Светът няма да си стои същия. Ще се случват неща и те ще касаят всички.

В резултат на сблъсъка на ветровете над голямото море от водата излизат последователно четири звяра. Като една най-ранна версия на историята за Годзила това пророчество насочва вниманието на читателя към зверове, които излизат от морето. И точно тук, където можем да сме най-озадачени, сме и най-облекчени. Защото значението на символа на зверовете ни се дава в самото видение:

“Тия четири големи звяра, каза той, са четирима царе, които ще се издигнат от земята” (Дан. 7:17).

Самото пророчество ни обяснява, че се отнася до случващото се в света и че зверовете са символи на четири царе, за които после уточнява, че всъщност са не отделни личности, а царства (ст. 23), т.е. че четирите зверове излезли от морето представляват четири различни царства (прочети и статията Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – VI). Следователно, това видение ни казва, че в следствие на политически раздвижвания и военни стълкновения ще се повдигнат една след друга четири световни империи, чието влияние ще се разпростира по гъсто населените райони на Стария свят. Имайки предвид последователността на книгата Даниил, можем да заключим, че това са същите империи представени в Дан. 2 гл. (прочети статиите Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – I и Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – II). И наистина, историята ни разкрива, че от дните на Даниил до сега е имало само четири световни империи.

Какво представляват тези зверове и какво е значението им? Разбраното от статията Петте царства ще ни е от полза.

1) Лъв

В металния образ от Дан. 2 гл. първият метал е златото. Това е Вавилонското царство. В Дан. 7:4 то е представено чрез лъв, който има орлови крила. Лъв с орлови крила е много добре познат образ от вавилонската култура. Несъмнено видението започва с Вавилонското царство, във властването на което то било дадено.

2) Мечка

Видяната от Даниил мечка имаща три ребра в устата (Дан. 7:5) трябва да е Мидо-Персия, която завладява Вавилон през 539 г.пр.Хр. (само около 14 години след даването на видението). Несъмнено ребрата представят нагледно трите големи завоевания, които дали пълна власт на персийците. Последователно били завладени Египет, Лидия и Вавилон.

3) Леопард

Леопардът с четири крила и четири глави (Дан. 7:6) представлява Гърция. Гърците, предвождани от Александър Македонски, буквално полетели на крилата на победата, за да завладеят света. Четирите глави на леопарда символизират разделянето на четири части на империята на Александър след неговата смърт.

4) Неописуем звяр

Ако си мислим, че първите три звяра от видението са интересни, то четвъртият е звярът, който наистина прави впечатление (Дан. 7:6). Той не е сравнен с никакво животно. Определя се като отличаващ се от всички предишни. Толкова е страшен, че няма такова животно, с което да бъде сравнен. И той наистина успява да прикове вниманието ни върху себе си. Изглежда му предстои да изиграе важна роля в пророчеството и мислите ни ще се занимават най-вече с него. С него са свързани и допълнителните и важни за нас подробности, които се дават в това видение.

Когато Даниил иска обяснение за значението на зверовете (Дан. 7:16), получава краткия отговор, че това са четири царе/царства (ст. 17, 23). За първите три не се споменава почти нищо повече (прочети статията Странни текстове… но не толкова странни). Причината за това трябва да е, че те като че ли не играят особено важна роля в пророчеството. Пък и в следващата глава на книгата, Дан. 8 гл., биват разкрити в нови символи и дори назовани всичките по име. Но на Даниил му прави голямо впечатление четвъртия звяр и се интересува за него. Затова и получава голяма информация във връзка с него. Този звяр има много специална роля в пророчеството:

“Той каза така: Четвъртият звяр ще бъде четвъртото царство на света, което ще се различава от всичките царства; и ще погълне целия свят, и ще го стъпче и разтроши” (Дан. 7:23).

Четвъртото (като че ли последно) царство трябва да се появи след третото, т.е. да наследи Гърция. Това, разбира се, е Рим. В Дан. 2 гл. Рим е представен с желязото, а тук – с ужасен, неописуем звяр с железни зъби, който строшава и стъпква всичко. Чудесен символ на желязната, смазваща власт на римляните.

По своята мощ и жестокост Рим наистина се различава от другите империи – точно, както е представено в пророчеството. Рим е и най-дълготрайното и разпространено царство – “погълнало целия свят”, както твърди пророчеството.

2. Малкият рог.

И сега започва най-интересното! Една от отличителните характеристики на четвъртия звяр са десетте рога, които той има (Дан. 7:7). Да, но никое животно в природата няма десет рога. Какво означават те?

“А за десетте рога, те са десет царе, които ще се издигнат от това царство…” (Дан. 7:24а).

Значи роговете символизират “десет царе, които ще се издигнат от това царство”. Несъмнено те представят разпадането на Римската империя в периода 361-476 г.сл.Хр. Именно това разделяне поставило основата на съвременните западно-европейски държави. С тях обаче не приключва картината:

“Като разглеждах роговете, ето, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и ето, в тоя рог имаше очи като човешки очи и уста, които говореха надменно” (Дан. 7:8).

После се появява един Малък рог, който има човешки очи и уста. Той е по-як от другарите си и воюва със светиите и ги побеждава (Дан. 7:20, 21). Това трябва също да е някакво царство, но то ще се отличава от другите. Това, че три царства са се изкоренили преди него, означава, че ги е покорил (ст. 24б).

Кой е Малкият рог? Той е антагонистът във видението, което го прави много важна фигура. Не можем да не попитаме, кой е той. За да отговорим, трябва да имаме предвид разкритите особености, както и всичко разбрано от видението дотук:

1) Малкият рог излиза изсред десетте рога, т.е. произлиза от Рим и се появява на главата на четвъртия звяр, който безспорно е Римската империя.

2) Появява се след десетте рога. В хронологичен ред това означава, че трябва да бъде търсен след 476 г.сл.Хр.

3) В неговия стремеж към власт три от десетте рога биват премахнати – “и ще покори трима царе” (Дан. 7:24).

4) “Ще се различава от първите” (десетте царства). Това означава, че ще е различен по характер. Десетте били само политически организации. Малкият рог получава своята власт от друг източник. Кой друг може да е освен религията?

5) “Тоя рог имаше очи като човешки очи” (Дан. 7:8). Щом като този рог има човешки очи, значи би трябвало да е ръководен от човешка мъдрост и от човешки авторитет, които са като антипод на Божествената мъдрост и авторитет. Това трябва да е някакво узурпиране на Божията власт.

Всичко изредено стеснява изключително много кръга от възможности за идентифициране на Малкия рог, което прави задачата ни сравнително лесна. И така, коя сила, която не е изцяло политическа, а свързана с религията, се е наложила в Западна Европа малко след 476 г.сл.Хр., като е покорила три народа? Разбира се, отговорът може да е само един – папството. Папството увеличило своята мощ точно във времето, определено от пророчеството и по начина, предсказан от пророчеството. То се явява като световна сила през 508-538 г. (т.е. малко след 476 г.) и се наложило в Западна Европа, за да обхване по-късно целия свят. Трите племена – визиготи, вандали и остроготи били “изкоренени”, за да дадат път на възхода на папството. Тази сила била по-различна, от която и да е друга власт, управлявала в миналото. Тя била политико-религиозна власт. Така се определя и от историята:

“От развалините на политическия Рим се издига в гигантска форма великата морална империя на Римската църква” (А. С. Флик, “Издигането на средновековната църква”).

“Под Римската империя папите нямаха светска сила. Но когато Римската империя бе дезинтегрирана и нейното място бе заето от определено число сурови, варварски царства, Римокатолическата църква стана независима от държавите не само в религиозните работи, но доминираше и в светските дела” (Карл Конрад Екхард, “Папството и светските дела”).

Вече знаем, коя сила стои зад символа на Малкия рог. Щом като зад фигурата на антагониста трябва да виждаме една християнска сила с огромна власт и влияние, значи тук пророк Даниил предсказва едно отстъпление в църквата. И то не просто отстъпление в учението, но отклонение от Божия път стигащо дори до репресии спрямо несъгласните. Ако Малкият рог не касае нещо, което е в самото сърце на Християнската църква, тогава бихме приели гонението, на което той подлага светиите (Дан. 7:21, 25), като поредното гонение на Божия народ предизвикано от поредната открито враждебна сила. Но не такъв е случаят тук. Даниил вижда, как християни гонят християни. Пророкът е отнесен векове напред във времето, за да стане свидетел на едно ужасно отстъпление на църквата, което я превръща в горчив враг на всеки, който иска искрено да следва Божията воля в истина. И именно фактът, че това отстъпление на Средновековната църква е предсказано столетия преди да се случи, не само показва, че Господ е бил наясно с бъдещето на Своя народ, но е и уверение, че независимо колко тежко, ужасно и продължително е гонението, на което са подложени светиите, Той държи всичко под Своя контрол и води събитията така, че църквата Му да бъде благословена и чиста.

3. Свидетелството на Новия завет.

И така, около хиляда години преди да се появи папската власт и произхождащото от това отстъпление в църквата, Даниил ги вижда и описва. Но едно такова отстъпление е събитие касаещо изключително много Християнската църква. Говори ли нещо за това и Новия завет? Разбира се. Това е толкова важен въпрос, че трудно можем да очакваме да не бъде отбелязан и в Новия завет:

“Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото. И от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си” (Деян. 20:29, 30).

Апостол Павел е в присъствието на няколко водачи на църквата в Ефес (Деян. 20:17) и твърди, че предстоят трудни времена за църквата поради хора от църквата. Той говори за “свирепи вълци” всред “стадото” (ст. 29), което означава разпространяване на фалшиви учения в църквата (ст. 30; виж Матей 7:15), но може да се отнася и за гонение всред нея причинено именно от хора в църквата. Според Павел предстояло отстъпление, което щяло да започне от поколението на старейшините от Ефес.

Апостолът наистина е виждал още в своето време условия за подобно нещо:

“Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действа, но само догдето се отмахне отсред оня, който сега я възпира” (2 Сол. 2:7).

Проявата на бунта, който е в самото сърце на възникването на греха и неговата тайнственост, вече действал в църквата по времето на апостола. В това послание Павел дава и по-големи подробности за предстоящото отстъпление:

“Никой да не ви измами по никой начин, защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог или на когото се отдава поклонение, щото той седи [както Бог] в Божия храм и представя себе си за Бог… Този, чието идване се дължи на действието на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с всичката измама на неправдата, между ония, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят” (2 Сол. 2:3, 4, 9, 10).

Апостолът пророкува, че в църквата ще се случи отстъпление и то ще бъде свързано с появата на една сила наречена “човекът на греха, синът на погибелта”. В Библията само за Юда Искариотски е казано, че е “син на погибелта” (Йоан 17:12). Така, както Юда предал своя Господ, макар че се преструвал на приятел и показвал любов и привързаност, така тази сила ще предаде Христовото дело, основните истини на евангелието, докато в същото време показва външна форма на верност и носи името на Христос. Разбира се, зад всичко това ще стои Сатана и неговата измамна сила.

“Човекът на греха” е представен като намиращ се в Божия храм (2 Сол. 2:4). Скоро след написването на това послание храмът в Ерусалим бил разрушен и затова няма как Павел да има предвид него. Това означава, че той говори за Християнската църква. Тази сила е християнска и се намира в църквата (2 Кор. 6:16). Само че тя не зачита авторитета на Бога и правото Му да приема поклонение. Тя се представя за бог и изисква поклонението на хората за себе си. Всеки, който иска да служи само на Господа, ще попадне под гнева й.

Следователно, според Даниил и Павел борбата, която предстояла за Християнската църква, щяла да бъде в самата нея. Борба не между вяра и безверие, а между истина и заблуда. Християни ще гонят християни. Нито Павел, нито Даниил представят тези две групи с еднакви символи. Едните са наречени “свирепи вълци”, “човеци, които ще говорят извратено”, “човекът на греха”, “синът на погибелта” и са символизирани с Малък рог, който пораснал на главата на звяр. Другите са наречени “светии”. Изглежда името или етикета “християнин” далеч не е достатъчен. Всеки, който твърди, че е последовател на Христос, трябва да Го направи и свой Спасител и Господ, за да бъде сигурен, че няма да застане в редиците на една отстъпническа сила.

През вековете винаги е имало Божии деца, които са оставали верни на чистотата и простотата на евангелието въпреки царуващата заблуда. Към определен момент обаче отстъплението вече било толкова дълбоко и обхватно, че било повече от необходимо да се предприеме някаква реформа. Така в началото на XVI век възниква Протестантската реформация, която започнала да възвръща евангелската истина на света.

4. Защитена и отстъпила.

Много сме далеч от мисълта, че всички, които четат горния анализ, ще го приемат. За някои отстъпление в църквата е невъзможно. И ето каква е логиката им. В Новия завет църквата е описана като “чиста девица” (2 Кор. 11:2), тя е “църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо… света и непорочна” (Ефес. 5:27), тя е “Христово тяло” (1 Кор. 12:27; виж Римл. 12:5; Ефес. 1:22, 23; 4:4, 12, 15, 16), тя е “стълб и подпорка на истината” (1 Тим. 3:15). Именно за нея самият Исус Христос казва:

“…на тая канара ще съградя Моята църква и портите на ада няма да й надделеят” (Матей 16:18б).

Ако църквата е описана с такива определения и ако Христос е дал обещание, че портите на ада няма да надделеят над нея, не би трябвало да очакваме, че тя изобщо някога ще отстъпи. Да се говори за отстъпление в нея би било да се изпадне в противоречие с думите на Писанието. Това е начинът, по който тези хора разсъждават.

Всъщност тук няма никакво противоречие. Първо трябва да попитаме, когато Исус казва, че портите адови няма да надделеят над църквата Му, дали Той има предвид една безусловна, перфектна защита над нея? Ако е така, би трябвало да приемем, че Той е опазил обещанието Си и е закрилял църквата Си независимо от случващото се в нея и днес Католическата църква като претендираща за приемник на Апостолската, а също и Православната, защото и тя има същата претенция, отразяват съвсем точно Апостолската църква. Дали това е истина? Естествено, че не. И двете църкви признават, че обичаите, традициите, ритуалите, правилата, структурите им и т.н. не са възникнали за един ден, а в течение на векове. Практически и двете църкви признават, че те не са това, което е била Ранната църква. А щом като е имала такава промяна през вековете, каква е гаранцията, че тя е била положителна и в тези църкви не е настъпило отстъпление от истината?

От друга страна Христовото обещание, че портите на ада няма да надделеят над църквата Му, не е задължително да не допуска период на отстъпление, който да бъде последван от реформация. Протестантизмът не твърди, че случилото се през Средновековието отстъпление е равнозначно на пълно поражение на църквата и че Исусовото обещание е тотално провалено. Става дума за отстъпление, което е последвано от реформация, така че църквата да излезе триумфираща. Всичко това се вмества съвсем точно в обещанието на Христос, че портите на ада няма да надделеят над църквата Му. Когато Той се завърне, няма да завари планета, в която истината за Бога е тотално заличена и в която няма Негови истински последователи. Не, Той ще се завърне да прибере църквата Си – тази, над която портите на ада не са надделели. Това не значи обаче, че всичко е било безпроблемно и не е имало никакво отстъпление през вековете.

Когато говорим за новозаветните пророчества за отстъплението в църквата (Деян. 20:29, 30; 2 Сол. 2:3, 4, 9, 10), не трябва да забравяме, че и двете са дадени от апостол Павел, който знае Исусовото обещание за църквата и признава, че тя е Негова скъпоценност изкупена с кръвта Му (Деян. 20:28). Явно за него няма противоречие между обещанието на Христос, че портите адови няма да надделеят над църквата Му и наличието на отстъпление в нея. Решението е, че въпреки че ще има отстъпление в Христовата църква, в крайна сметка истината ще тържествува, портите на ада няма да й надделеят и тя няма да бъде победена безвъзвратно и завинаги. В рамките на този извод може съвсем спокойно да бъде вместено разбирането на Протестантизма, че през Средновековието църквата е била отстъпила от апостолската чистота и се е нуждаела от реформация.

Можем да минем и по друг път на обяснение. Да приемем, че Протестантската реформация започва “официално” в началото на XVI век. Какво е представлява Католическата църква (пък и Православната) по това време? Отразявала ли е апостолската чистота? В никакъв случай!

Ранните християни са вярвали, че са спасени чрез вяра, а Католическата църква е претендирала да бъде посредник между Бога и човека, който трябва да заслужи спасението си чрез добри дела и лоялност към църквата. Всеки, който е имал пари, е можел да си купи опрощение на греховете – индулгенциите. Или пък да участва в кръстоносен поход (във вековете преди началото на Реформацията). Това какво е, ако не отстъпление по най-важния за вярващия въпрос – спасението?

Католицизмът (и Православието) приема, че кръщението трябва да се извършва, малко след като детето се роди. Докато ранните християни са вярвали, че кръщението е символ на тяхната смърт към греха и започването на нов живот в Христос – нещо, което може да се преживее само от достатъчно възрастен човек, който сам може да осъзнае греховността на греха и да се покае. Това не е ли отстъпление от страна на Католицизма (и Православието)?

Едва ли е нужно да изреждаме, колко различни от апостолските са разбиранията на тези две църкви по въпроса за светопричастната служба (евхаристията), идолопоклонството и езичеството, ролята на свещенството и т.н. Да, определено е имало отстъпление в официалната църква на Запад и в тази на Изток. Това пък значи, че е имало и нужда от Реформация и възвръщане на погребаните през вековете истини. И точно това е, което е направил Протестантизмът след XVI век.

Да се твърди, че щом като църквата е направила компромис със езичеството през първите векове след Христос, значи тя се е превърнала в блудница, е напълно вярно и основателно твърдение. Но това, че през един голям период е имало отстъпление в официалните църкви на Запад и Изток, не означава, че в този период не е имало вярващи, които да са вярвали в евангелските истини. Напротив, имало е, но те са били малцинство и гонени от официалните църкви. Това е представено много красноречиво от пророчеството за Малкия рог, което разгледахме по-горе (Дан. 7:21-26). В никакъв случай не твърдим, че верните, които са били репресирани от официалните църкви, са разбирали всички библейски учения перфектно, но все пак са успели да съхранят простотата на евангелието и неговия дух. И когато Реформацията започнала победоносния си поход, е направила така, че тези евангелски истини да станат вече достъпни за много хора. Така че и в този смисъл портите на ада не са успели да надделеят над Христовата църква.

Няма никакво противоречие между обещанието на Исус относно църквата Му и твърдението на Протестантизма за отстъпление в нея през Средновековието. Църквата наистина е била отстъпила от своята чистота, но за да няма изненадани и объркани, Господ изявил това предварително, за да увери всички, че колкото и положението да изглежда безнадеждно, Той все пак държи всичко под Своя контрол. Заблудата няма да триумфира вечно, истината ще бъде върната на Неговия народ. Така че историята на християнството ни учи, че да се случи отстъпление в една църква далеч не е толкова невъзможно и трудно. Вместо всичко да бъде подозирано в отстъпление обаче, по-добре е да се стремим да бъдем сред светиите, така както са описани в Писанието. Това ще ни предпази от участие, в каквото и да е отстъпление.

Векове преди да се случи отстъплението в Християнската църква през Средновековието, Даниил го пророкува в своята книга. Това ни уверява, че Бог държи под Своя контрол всичко, дори болезнените преживявания на църквата Му и ни подканва да Му се доверим докрай.

7
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

2 Comment threads
5 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
3 Comment authors
Hristena Andreeva

Мисля си , че , живеейки в последните времена на човешката история , трябва да бъдем особено внимателни относно тези неща . Ако не познаваме достатъчно добре доктрините на Евангелието , можем да станем много лесна мишена на Врага . Той това и чака . ” Рикаещият лъв ” съзнава вечната си участ , и се стреми де – що да погълне . . . Благодарна съм на Господ Исус Христос затова , че ни е дал откровение за Себе Си чрез Библията и книгите от Духа на пророчеството от Елън Уайт ! Имаме светлината за Бога и Неговия характер… Още »

Стамен Кривошиев

Здравей, Ники! Ти прояви смелостта да разглеждаш толкова много спорни въпроси. Може би единственото изключение е Даниил, глава 11. Сякаш у адвентните библейски анализатори няма сериозни разминавания в тълкуванието на стиховете 5-21. Вероятно, единствено Жак Дукан има по-различен поглед, отнасяйки стих 5 вече към Рим. Но повечето от тълкувателите считат, че Рим се появява едва в 16-ти стих. Интересно е, обаче тълкуванието на ст.21 и 22. Някои считат, че тези стихове се отнасят до Тиберий. Според други, обаче, от стих 21 нататък вече се говори за папския, а не за езическия Рим. Та, какво би казал на тази тема? Не… Още »