Петте царства

Начало/Даниил/Петте царства

Даниил разкрива на Навуходоносор съня муПовече от естествен е стремежът на човека да знае бъдещето. Донякъде може да бъде обяснен с вроденото ни любопитство да знаем, какво ще се случи с нашия свят. Друга причина може да е просто желанието ни да посрещнем подготвени това, което има да стане. Защото, ако предстои да се случи нещо с нашия свят, то ще засегне и нас, и семействата ни, нали? Съвсем логично е да искаме да сме наясно и да сме готови. Затова не малко хора дават ухо на предсказанията за бъдещето на света, които различни врачки, ясновидци или екстрасенси правят. Дали обаче това са надеждни предсказатели?

В статията Окултизъм и спиритизъм разгледахме библейската позиция по въпроса за окултното и разбрахме, че Бог не одобрява нито извършването, нито участието в окултни практики, каквито и да са те, защото са равнозначни на досег с демоничните сили. Така че този вид служители автоматично отпадат като надеждни прорицатели на бъдещето. Но тогава има ли изобщо място, където да можем да се допитаме за бъдещето със сигурност? Отговорът на този въпрос е положителен. И Библията дава детайлите:

“Така казва Господ, Светият на Израил и неговият Създател: Допитвай се до Мен за бъдещето. За синовете Ми и за делото на ръцете Ми, заповядайте Ми” (Исая 45:11).

Няма нищо лошо в желанието да знаем бъдещето, включително и това на нашия свят. Въпросът е, дали източникът ни е надежден. Според Библията има само един такъв – Бог. Само и единствено Господ трябва да бъде търсен в тази връзка. Защо?

“Помнете предишните неща от древността, защото Аз съм Бог и няма друг; Аз съм Бог и няма подобен на Мен, Който от началото изявявам края и от древните времена нестаналите още неща, и казвам: Намерението Ми ще устои и ще извърша всичко, що Ми е угодно” (Исая 46:9, 10).

Трябва да се обръщаме към Бога за бъдещето, защото единствен Той го знае. Само Господ може да изяви края още от началото. Никой не може да има миналото, настоящето и бъдещето пред себе си с такава яснота, както Бог. Само Той ги знае, само до Него трябва да се допитваме. А как става това ли?

“И когато ви рекат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове и до врачовете, които шепнат и мърморят, отговорете: Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? Ще прибегне ли при мъртвите заради живите? Нека прибягнат при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях” (Исая 8:19, 20).

Божието откровение за предстоящото определено няма да дойде чрез средствата на спиритизма и окултизма. Допитването до Бога става чрез Словото Му, не чрез врачка. Насочени сме да отправим въпросите си за бъдещето към Божието слово, а не към окултистите.

Ако се интересуваме конкретно от развитието на световната история и бъдещето на света, едно от пророчествата на Библията се откроява много отчетливо. Предсказанието в Дан. 2 гл. разкрива достатъчно, за да задоволи интереса ни да знаем това, което предстои. Изреждайки пет забележителни световни царства то наистина ни помага да разберем, кой всъщност контролира световната история и какво има да стане в бъдеще.

1. Навуходоносор е смутен.

Във втората година от царуването си вавилонският цар Навуходоносор стигнал до сериозна лична криза. Сънувал сън, за който бил убеден, че е от голяма важност за него, но когато се събудил, вече не могъл да си го спомни (Дан. 2:1). Както всички свои съвременниците, царят имал огромен респект към сънищата, защото вярвал, че чрез тях боговете разкриват волята си на хората. Търсенето на правилното им тълкувание било повече от разбираемо, но сега не само че не можело да се говори за такова, но дори и самият сън бил забравен. Последвала драма. Както вече разгледахме в статията Даниил и окултното, царят се обърнал към придворните си мъдреци за помощ, но те не му свършили никаква работа (ст. 2-11), което го вбесило и осигурило смъртната им присъда (ст. 12). Но един от мъдреците, младият юдеин Даниил, успял да разбере съня и застанал пред царя с отговор (ст. 13-30).

2. Сънят и неговото значение.

Какъв ли е бил този сън, който за малко не коствал живота на толкова много хора? Даниил се обърнал към Навуходоносор:

“Ти, царю, си видял, и ето, голям образ. Тоя образ, който е бил велик и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред теб; и изгледът му е бил страшен” (Дан. 2:31).

Пророкът започнал с едно най-общо представяне на съня. Царят бил сънувал статуя с превъзходен блясък, страшна и смущаваща, вероятно фигурата на някой воин. Като чул това, Навуходоносор сигурно наострил уши. Започнал да си спомня. Даниил продължил:

“Главата на тоя образ е била от чисто злато, гърдите му и мишците му от сребро, коремът му и бедрата му от мед, краката му от желязо, нозете му отчасти от желязо, а отчасти от кал” (Дан. 2:32, 33).

Младият пророк преминал към подробностите в образа. А той бил наистина странен. Сигурно не само за нас, но и за самия Навуходоносор. Образът имал златна глава. Но само тя била от злато. Гърдите и ръцете му били направени от сребро. С това благородните метали по него се изчерпали. Коремът и бедрата му били от мед. Загубата на блясъка му продължавала надолу. Без да е ясно, дали някъде от горната част на бедрата или от по-надолу, краката на този образ били вече от желязо. Най-странни били стъпалата му, защото представлявали “сплав” от желязо и кал. По-точното значение на думата “кал” тук е “глинени изделия” или “парче от глинен съд”. Сякаш някакви грънци са били натрошени и парчетата им били смесени с желязо. И това представлявали ходилата на тази статуя. Много странен образ! И много странни стъпала! Но това не било всичко около образа:

“Ти си гледал, догдето се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в нозете му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил. Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят” (Дан. 2:34, 35).

Не само че царят сънувал един странен образ, но той дори не останал до края на съня. Бил унищожен. И не как да е, а по свръхестествен начин, чрез един откъснал се “не с ръце” камък, за който по-късно Даниил уточнява, че се е откъснал от някаква планина (ст. 45). И въпреки че този камък ударил статуята в стъпалата, целият образ се разрушил. Би било донякъде разбираемо, ако стъпалата се разрушат от удара, защото били съставени от ненадеждна и направо невъзможна смес от желязо и парченца от глинени съдове. Но разрухата не спряла дотук. Целият образ се разрушил, само че не на отломки, както можем да очакваме, а на ситна прах. Тогава се появил вятър, който отвял получилата се прах.

Но и с това не приключило всичко. Сега на сцената останал унищожителният камък, който започнал да расте и стигнал размерите на толкова внушителна планина, че в крайна сметка тя изпълнила целия свят. А сякаш това бил и главният момент в съня. Изглежда именно заради това събитие бил даден той.

Какво ли трябвало да означава всичко това? Навуходоносор сигурно изгарял от любопитство. Можем ли да го виним? За щастие пророкът не спрял с обясненията си до тук:

“Това е сънят и ще кажем пред царя значението му” (Дан. 2:36).

Даниил не само разкрил съня на Навуходоносор. Той дал и значението му. А то било повече от забележително.

1) Вавилонското царство

Образът сънуван от Навуходоносор представлявал описание на човешката история от момента на даването на съня. Тя се побирала в рамките на царуването на пет царства. И всичко започвало с Вавилон:

“Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава; и където и да живеят човеците, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е поставил господар над всички тях. Ти си оная златна глава” (Дан. 2:37, 38).

Първото царство било Вавилон. Да, Вавилон е главата! Вавилон е народът от чисто злато! Можем да си представим задоволството, което трябва да е обзело този велик монарх. Дори небето признавало неговото господство. И наистина, Навуходоносор притежавал огромна и авторитарна власт. Той разполагал с целия значим по онова време свят. И тази власт е описана в тълкуванието на пророчеството както с типични за онова време изрази, така и с библейски изрази за пълното господство на първите хора (Бит. 1:28; Пс. 8:6-8). Но било важно да се подчертае, че царят имал тази власт от Бога. Господ му я дал, защото само Бог контролира историята. Той решава, кой ще владее и кой – не (срв. Дан. 2:21). И изглежда точно това Навуходоносор не разбирал. Той си мислел, че дължи успехите си на друг и затова описал постиженията си така:

“[От] Горното море [до] Долното море … което Мардук, моят господар ми повери, аз направих … града Вавилон пръв между всички страни и всяко човешко селище; името му аз [направих, възвисих] до [най-достойния за] хвала сред свещените градове … Светилищата на господарите ми Небо и Мардук (като) мъдър (управник) … винаги. …” (“Древни близко-източни текстове”, с. 307).

На кого е заслугата за властта на Навуходоносор? На Бога на Даниил? На върховното вавилонско божество Мардук? На самия Навуходоносор? Тук като че ли имаме основанията да очакваме оформянето на някакъв конфликт. Но поне към момента на предаването на съня и значението му Навуходоносор бил пленен от това, което чувал. И бил толкова горд! Защото военните завоевания и архитектурният блясък на Вавилон били наистина ненадминати. Историците потвърждават, че златото е подходящ символ на Вавилонското царство. Сигурно защото огромно количество злато било използвано за украсата на сградите на Вавилон, на храмовете му, на статуите на божествата му. Дори дрехите на свещениците били инкрустирани със злато.

Стоейки над такова величие, не е чудно, че Навуходоносор се интересувал за бъдещето на царството си. Дали се е притеснявал, че е възможно някой друг народ да управлява света? Или е вярвал, че неговото царство ще съществува во веки? Със сигурност можем да кажем, че той искал точно това. Защото на глинени плочки намерени от археолозите, били издълбани следните думи:

“О, Вавилон, радост на моите очи, слава на всичките царства, да живееш до века – Навуходоносор”.

Да, Навуходоносор определено искал царството му да пребъдва през вековете и славата на неговото име да стои неопетнена завинаги. Бог обаче бил решил друго. Всъщност една от целите на този сън била да бъде Навуходоносор осветлен, че не Вавилонското, а едно друго царство ще пребъдва до века. Което означавало, че Вавилон ще стигне до своя залез. Било неизбежно!

2) Мидо-Персийското царство

Младият пророк продължил с тълкуванието на съня:

“И подир теб ще се издигне друго царство, по-долно от твоето…” (Дан. 2:39а).

Даниил не се побоял да каже, че Вавилонското царство ще има край. Той знаел, че “Господ сваля царе и поставя царе” (ст. 21). Това щяло да се случи и с Вавилон, и щяло да бъде направено от второто царство, което било символизирано в съня със среброто. Всъщност самият Даниил доживял да види, как сребърното царство измества златното (Дан. 5:25-31). Владичеството на Вавилон не само не било до вечни векове, както му се щяло на Навуходоносор, но едва издържало продължителността на един човешки живот. Около 23 години след смъртта на Навуходоносор, в 539 г.пр.Хр., великият пълководец Кир Персийски превзел Вавилон с блестяща военна стратегия и извел Мидо-Персийското царство до владетел на света (прочети статията Тир и Вавилон). Така вавилонското царство и по-специално, златната му ера дължаща се на Навуходоносор, съществувало само от 606/605 до 539 г.прХр., за да отстъпи след това първото място на мидо-персийското, което достигнало своя апогей при прочутия Ксеркс.

Мидо-Персийската империя била представена в образа сънуван от Навуходоносор чрез среброто. Среброто е по-малко скъпоценен метал от златото, което означава, че трябва да очакваме по-малко блясък при това царство. Не става дума за неговата територия, а за културата и цивилизацията му, за неговото великолепие. И наистина, културата на мидяните и персите била много по-слабо развита и се наложило да възприемат далеч по-сложната и напреднала вавилонска цивилизация.

По-обикновените неща сякаш имат по-голяма устойчивост. Сигурно това царство щяло да се окаже по-жилаво от империята на Навуходоносор. И наистина, донякъде било точно така. Но според пророчеството и то щяло да залезе и да отстъпи мястото си на друго.

3) Гръцкото царство

Не управлението на персийците щяло да стигне до края на света. На тяхното властване щяло да се сложи край много преди това от третото царство:

“…и друго, трето царство от мед, което ще обладае целия свят” (Дан. 2:39б).

През 331 г.пр.Хр. блестящият млад македонски генерал Александър разгромил персийския цар Дарий III (Кодоман) в битката при Арбела. Така на 23-годишна възраст Александър Велики станал владетел на царство, което щяло да бъде едно от най-големите, които светът някога познавал – гръцкото.

Завоеванията и постиженията на Александър били наистина забележителни. Той създал империя, която се простирала над Гърция и Македония, Египет и Персия и стигала чак до Индия. Макар да било най-обширното царство от съществувалите до момента, когато пророчеството декларирало за него, че ще “обладае целия свят”, то нямало предвид, че ще покрие цялата земя или дори познатия до тогава свят, а че щяло да бъде сила, която нямало да има равна на себе си. Точно такова царство била Гърция.

Самият Александър обаче не можал да се радва задълго на завоеванията си. Всичко гореописано той постигнал за нищожно кратко време – само за около осем години. И след това умрял. В 323 г.пр.Хр. младият владетел издъхнал, което веднага довело до разпадане на империята му на четири части. През 168 г.пр.Хр., територията на неговия произход, Македония, станала римска провинция. И всичко приключило.

Медта била подходящ символ на Александровата империя, защото намирала голямо приложение в културата й. Например гръцките войници носели бронзови доспехи. Шлемовете им, щитовете им, брадвите им – всичко било направено от бронз. Но също както медта, гръцкото царство било със силен блясък, но… бързо потъмняло. Затова и пророчеството не приключило с него.

4) Римското царство

Гърция владяла древния свят от 331 до 168 г.пр.Хр., когато една свръхсила с големи претенции излязла на световната сцена:

“Ще се издигне и четвърто царство яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива както желязото, което строшава всичко” (Дан. 2:40).

Гърция щяла да бъде завладяна от четвъртото царство, за което пророчеството избрало символа на желязото. Основната му характеристика била якостта. То щяло да бъде “яко като желязо” и щяло да “строшава и стрива както желязото, което строшава всичко”. Изобщо не е трудно да се досетим, коя е тази свръхсила. Това е желязната Римската империя.

Символът на желязото е много удачно избран за Рим. Той бил безпощаден и управлявал с “железен юмрук”. Неговите императори наричали себе си богове и изисквали от всички поклонение и послушание. Рим била най-дълготрайната и най-голямата империя, който светът някога е познавал. Тя била с най-обширна територия от всички преди него – във II в.сл.Хр. се разпростирала от Британия до Ефрат.

“Всичко в тях беше желязно… управлението им беше желязно, непреклонно, твърдо, съкрушаващо… Куражът им беше железен, жесток, кръвожаден… Войниците им бяха от желязо… Дисциплината им беше желязна. Тяхното иго над победените беше желязно, тежко, непоносимо… Сърцата им железни – никога не познаваха милостта; те проливаха човешката кръв като вода” (Госен).

Сега обаче пророчеството започва да придобива друг вид. Става нещо различно:

“А понеже си видял нозете и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство, но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал. И както пръстите на нозете са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко” (Дан. 2:41, 42).

Никоя друга империя нямала да наследи Рим. Поне не по познатия вече начин. Не, той щял да си остане, но щял някак си да се раздели вътре в себе си. Това било разкрито на Навуходоносор чрез видения от него образ, и по-специално – чрез стъпалата му и техните пръсти. Те били съставени от желязо и парченца от глинени съдове (ст. 41а, 42). Това означавало, че щом като в тях имало желязо, значи щяло да има и от “силата” на четвъртото царство, така че то щяло да бъде “отчасти яко”. Но желязото щяло да се смеси с елемент, с който по принцип не е възможно да се смеси – с парченца керамика. Те са толкова крехки и несигурни, че Даниил не се притеснява да опише тази страна на сместа просто като “глинена кал” (ст. 41б). А това означава, че царството щяло да бъде и “отчасти крехко”. Разделението му се дължало именно на факта, че вече било “отчасти” от парченца от глинени съдове и “отчасти от желязо”.

От всички изредени световни царства именно римското имало най-дълъг живот – от 168 г.пр.Хр. до 476 г.сл.Хр. В резултат на варварските нашествия от IV-V век той престанал да съществува като познатия ни от древността Рим. Но това не означава, че бил изчезнал. Не. На практика той продължил да съществува, но под друга форма:

“От развалините на политическия Рим се издига в гигантска форма великата морална империя на Римската църква” (А.С. Флик, “Издигането на средновековната църква”).

Рим на езическите императори се сгромолясал и отстъпил мястото си на папския Рим. Така Римската църква “поела щафетата” в съхраняването на римската цивилизация и култура. Но го правила по начин, по който една църква може да го направи. Това бил пак Рим, но под по-различна форма. Затова и пророчеството описва последната фаза на четвъртото царство като стъпала и техните пръсти, които са смес от желязо (варварските европейски монархии получили се от разпадането на Римската империя) и кал (Католическата църква). Четвъртото царство продължавало да съществува, но под друга форма. Втората част от съществуването му била различна от първата.

Желязо и кал. Как изобщо биха могли тези елементи да се смеят? Ами никак:

“И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове човеци, но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта” (Дан. 2:43).

Нищо нямало да бъде в състояние да смеси желязото и калта. Европейските държави и техните глави щели да бъдат в постоянно напрежение с църквата. Щяло да има опити за по-хармонично сработване, които да протичат в различни поколения, но в крайна сметка нищо нямало да се получи. Това разделение щяло да си остане до самия край. (Тъй като тази част на пророчеството обхваща доста сложни въпроси и се предлагат различни тълкувания, сме я разгледали по-обстойно в статията Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – IV.)

Ето че пророчеството достига и до нашето съвремие. Когато Даниил разкрил съня на Навуходоносор и значението му, всичко това било за тях предстоящо. Те стоели в началната точка, във времето на първото царство и отправяли взор към далечното бъдеще, което било толкова точно трасирано от пророкуваните световни империи. Днес обаче, около 2600 години по-късно, по-голямата част от изреденото е вече в миналото. Ние стоим в самия финал на пророчеството – във времето на последната фаза на четвъртото царство символизирана със стъпала от желязо и кал. Вече сме в самия край. Какво ли предстои да се случи? (Повече за пророчеството от Дан. 2 гл. и за начина му на тълкуване можете да намерите в статиите Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – I, Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – II и Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – VI.)

5) Божието царство

Следва кулминацията на пророчеството, заради която всъщност бил даден съня на Навуходоносор:

“И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши и владичеството над което няма да премине към други люде, но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъде до века. Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което има да стане по-после. Сънят е истинен и тълкуванието му вярно” (Дан. 2:44, 45).

Никога няма да има друга световна империя! Не и от тези, които са ни познати. Бог изявил на Навуходоносор, че във времето на разделения Рим Той ще издигне царство, което ще унищожи властта на всички земни царства и дори спомена за тях, и ще управлява през цялата вечност. Следващото велико събитие на сцената на човешката история ще бъде установяването на петото царство – Божието царство. Това ще се случи при Второто пришествие на Исус Христос. Именно това събитие е символизираното с камъка, който се е “отсякъл от планината не с ръце”. И то е толкова ясно само по себе си, че символът на камъка изобщо не се нуждае от тълкувание. Все пак си струва да се спомене, че и в Стария, и в Новия завет камъкът е образ/символ на Бог и на Христос (2 Царе 22:2, 3; 1 Петр. 2:4-8; Матей 21:42, 44).

Царство основано не от човешки ръце, а от всемогъщата Божия десница. Краят на нашия свят няма да настъпи чрез човешки и земни средства (например чрез тотална ядрена война), а чрез Второто идване на Исус, когато Той ще установи царството Си. То ще изпълни цялата земя. Тогава ще се изпълни и това пророчество:

“И като затръби седмият ангел, станаха силни гласове на небесата, които казваха: Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове” (Откр. 11:15).

Христос ще се завърне скоро, за да установи петото царство – Своето вечно, непреходно и неразрушимо царство. И повече от ясно е, че съдбата ни ще зависи от отношението ни към Царя на царете и Господа на господарите. Да, бъдещето на нашия свят касае всеки от нас, защото достъп до вечното царство на Христос ще имат само тези, които са Го приели за Спасител и са Го направил господар на живота си.

3. Навуходоносор е удивен.

Как ли е реагирал Навуходоносор на това, което чул?

“Тогава цар Навуходоносор падна на лице, та се поклони на Даниил и заповяда да му принесат принос и кадения. Царят, отговаряйки на Даниил, рече: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете и откривател на тайни, тъй като ти можа да откриеш тая тайна” (Дан. 2:46, 47).

Бог постигнал целта Си със съня. Навуходоносор се убедил, че царството му няма да е вечно, че вечен е само небесния Бог. Той е “Бог на боговете и Господ на царете и откривател на тайни”. Той, а не хората, контролира историята. Само Бог заслужава цялостно поклонение и възхвала и Навуходоносор, най-великият монарх, Му я отдава.

Навуходоносор не просто бил готов да изпълни обещанието си за този, който му разкрие съня и значението му (Дан. 2:6). Той веднага осъзнал, че в управлението си има нужда именно от хора като Даниил и изобщо не се поколебал да го назначи за администратор и началник на всичките му мъдреци, както и да даде отговорни служби на тримата приятели на пророка (Дан. 2:48, 49). Благоразумието на Даниил и доверието му в Бога го извели за много кратко време на върха на най-великата империя.

Ако Господ е способен да движи световната история, дали няма да е способен да ръководи и личния ни живот? Категорично! Наистина само Бог може да ни даде сигурност в този несигурен свят, защото само Той контролира всичко.

Единствен Бог може да разкрие бъдещето на света. Той го прави не чрез окултни практики и служители, а на страниците на Библията. Земните системи на управление няма да са вечни. Те ще бъдат заменени от непоклатимото Божие царство, което ще бъде установено при Второто пришествие на Христос. Бог държи контрола на земната история и е готов да ръководи и нашия живот.

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.