Даниил и окултното

Начало/Даниил/Даниил и окултното

Ръце около кристално кълбоДревен вавилонски цар изпаднал в ужас и изтрезнял за секунди. Да видиш пръсти от човешка ръка, които пишат по една от стените на палата ти, това не може да ти донесе спокойствие (Дан. 5:5, 6). Пък и имало защо. Не само че мощна армия била обсадила града му, но този цар и не се славел като проявяващ уважение, включително и към небесния Бог (ст. 1-4). Сега всичко, от което Валтасар се нуждаел, било някой да разчете мистериозния текст оставен от онези пръсти. В залата на пиршеството влезли правилните хора, царските мъдреци – вражарите, халдейците и астролозите (ст. 7, 8а). Отправили погледи към мазилката на стената, където стоели четирите тайнствени арамейски думи, взирали се, взирали се, но не успели да кажат нищо. А това още повече изплашило царя; предчувствието му за нещо лошо, което предстои, се затвърдило (ст. 8б, 9). Тогава в залата влязла майката на царя, която имала план (ст. 10). Тя била сигурна, че във Вавилонското царство живеел някой, който можел да прочете написаното. Ето как тя описала този човек:

“Има човек в царството ти, в когото е духът на светите богове. И в дните на дядо ти в него се намериха светлина, разум и мъдрост като мъдростта на боговете. И дядо ти, казвам, царю, го постави началник на врачовете, на вражарите, на халдейците и на астролозите, защото превъзходен дух и знание, разум за тълкуване сънища, изясняване на гатанки и разрешаване на недоумения се намираха в тоя Даниил, когото царят преименува Валтасасар. Сега нека се повика Даниил и той ще покаже значението на написаното” (Дан. 5:11, 12).

Не било достатъчно да си врач, вражар, халдеец или астролог. Нужен бил човек, “в когото е духът на светите богове”; някой, в който се намира “светлина, разум и мъдрост като мъдростта на боговете”; някой, който притежава “превъзходен дух и знание, разум за тълкуване сънища, изясняване на гатанки и разрешаване на недоумения”. Много специална личност! И тя живеела в същия град, в който пирувал разглезения цар.

Този Даниил не бил като другите. Той имал достъп до скритото от човешките ум и очи. Не че нямало и други, които претендирали за същото, но пред “способностите” на Даниил те благоговеели. Даниил даже бил началник на тези хора, което означава, че всеки от придворните окултисти трябвало да му докладва. Но само в това ли се изразявала връзката на пророк Даниил с окултното? Кой бил източникът на уменията му? На какво той дължал положението си?

1. Началник на окултните служители.

Майката на цар Валтасар искала да подчертае, че личността, която препоръчва за решаването на онази загадка с пръстите, не е обикновен човек с повечко житейски опит. Тя го представила като назначен от самия цар Навуходоносор за “началник на врачовете, на вражарите, на халдейците и на астролозите” (Дан. 5:11). И това било точно така (Дан. 2:48). След смъртта на Навуходоносор Даниил се оттеглил от политическия живот, най-вероятно защото не одобрявал политиката на следващите царе. Затова и когато Валтасар повикал мъдреците си, еврейският пророк не бил сред тях. Но някога той наистина бил шеф на всички придворни окултисти. За да разберем, в какво се изразявала службата на Даниил, трябва да разберем, на кого той бил началник. Кои са тези врачове, вражари, халдейци и астролози? Така прочетени някои от изредените думи пораждат известна представа, за какво иде реч. И все пак преводът не е достатъчно ясен и последователен, което изисква малко по-обстойно изследване.

“Врач” е превод на арамейската дума с египетски произход “картом”, която има смисъла на “главен магьосник”. Тя не била използвана във Вавилон. Даниил е този, който я ползва в книгата си (Дан. 1:20; 2:2, 27; 4:72). Това не значи непременно, че Даниил е знаел египетски. Същата дума може да бъде открита в Петокнижието. В Бит. 41:8, 24 е преведена като “влъхва”/”магьосник”, а в Изх. 7:11, 22; 8:7, 18 – като “магьосник”. Тъй като Даниил бил прилежен изследовател на Свещените писания на своя народ (виж Дан. 9:2), не е трудно да се предположи, че я е заимствал от там. Това също показва, как той е гледал на някои от вавилонските мъдреци. Сред мъдрите мъже имало магьосници, не по-различни от онези в Египет, които с демоничните си умения се опитвали да задържат коравосърдечието на фараона.

Думата “вражар” е в превод на арамейската дума “гезар”, която означава “гадател” (Дан. 2:27; 4:7; 5:7). Вражарите претендирали, че могат да определят бъдещето чрез разположението на звездите и чрез различни начини на изчисление и на гадаене.

Зад “халдеец” стои арамейската дума “касдае”, която се отнася за най-способните астрономи във Вавилонския дворец (Дан. 4:7; 5:7; 2:2). Те били вещи в точните науки като математиката, но използвали и магии и астрология.

“Астролог” (арам. “ашауф” – Дан. 4:7; 5:7; 1:20; 2:2, 27) е заклинател, окултен служител, който тълкувал сънища и чрез специални заклинания прогонвал болести и зли духове или се допитвал до духовете на умрелите. Той гадаел бъдещето чрез наблюдаване на полета на птиците или чрез вътрешностите и най-вече черния дроб на жертвени животни. Друг метод включвал изливане на масло върху вода.

Имало и други окултни служители, на които Даниил бил началник. В Дан. 2:2 се споменават “омаятелите” (“каушаф”), които произнасяли магически заклинания (виж Изх. 7:11). В очите на един евреин това било практикуване на черна магия, което се наказвало със смърт (Лев. 20:27).

Това били хората съставляващи обкръжението от мъдреци на цар Валтасар (Дан. 5:7, 8). Над такива мъдреци Даниил бил началник по времето на Навуходоносор (Дан. 2:12, 27, 27, 48) и само можем да се учудваме на динамиката на взаимоотношенията между тях. Не е трудно тук да бъдат разпознати различни окултни служители, на които можем да намерим еквиваленти и в нашето съвремие. За която и окултна практика от нашите дни да се сетим, тя сигурно ще има някакво припокриване със света на данииловите подчинени. Затова обобщението “окултни служители” е достатъчно точно.

Манията по свръхестественото и склонността на различни управници да търсят съвет от окултни служители не е нещо ново. Всеки ориенталски властимащ в миналото бил обграден от такива. Те придружавали царя в неговите военни походи или държавни посещения. Били с него, дори когато той ходел на лов. Окултните служители винаги трябвало да бъдат наблизо, за да съветват царя, което на практика превръщало неговия живот до голяма степен направляван от тези хора.

Разбира се, погрешно е да се смята, че тези мъдреци били отдадени само и единствено на окултни практики. Те били и хора на науката. Техните познания по математика и астрономия са удивителни. Можели да предсказват лунните и слънчевите затъмнения чрез изчисления. Освен това те били добри архитекти, строители и нелоши лекари, които можели да лекуват много болки и неразположения.

Тъй като Даниил бил евреин и добре запознат с източника на окултните практики и какво Бог мисли за тях (виж Втор. 18:10-13; Лев. 19:31; 20:6, 27), сферата му на познание, която се припокривала с тази на окултните служители, трябва да са били точните науки като астрономията и математиката. Разбира се, всичко това имало своето начало. През 605 г.пр.Хр. престолонаследникът на Вавилонското царство Навуходоносор II (605-562 г.пр.Хр.), син на Набопалазар, обсадил Ерусалим, превзел го и взел пленници, специално юноши, които да обучи и да му помагат в управлението на царството му в бъдеще. Сред тях били и няколко младежи от знатен произход – Даниил и неговите трима приятели Анания, Мисаил и Азария. Когато четиримата били докарани във Вавилон, задачата им била да се обучават във вавилонските език и наука (Дан. 1:1-6). В тази сфера на познанието и четиримата се отличи. Не ставало дума за някакво магическо или свръхестествено познание, а за “знание и разум във всяко учение и мъдрост”, които Бог дал на тези младежи, като на Даниил дал дори и пророческа дарба (Дан. 1:17). Затова в науките, които изисквали “мъдрост и проумяване”, никой не бил толкова добър, колкото тях и цар Навуходоносор веднага го забелязал (Дан. 1:19, 20). Но една криза случила се малко след завършването на образованието на четиримата била трамплина за издигането на Даниил като началник на царските мъдреци.

2. Доказателство за безполезност.

Ето какво точно се случило:

“И във втората година от царуването на Навуходоносор, Навуходоносор видя сънища, от които духът му се смути и сънят побягна от него” (Дан. 2:1).

През една нощ на 602-601 г.пр.Хр. Навуходоносор, вече монарх и то най-великият монарх на Вавилонската империя, бил много обезпокоен. Сънувал сън, който му направил огромно впечатление, но когато се събудил, вече не могъл да си го спомни. Помнел само, че било нещо много важно за него; нещо, което давало отговор на въпросите му. Той самият вярвал на сънищата и поискал непременно да си припомни съня и да открие значението му. Затова направил това, което се очаквало от него:

“Тогава царят заповяда да повикат врачовете и вражарите, омаятелите и халдейците, за да явят на царя сънищата му. И тъй, те влязоха и застанаха пред царя” (ст. 2).

Навуходоносор повикал придворните си мъдреци-съветници. Предвид ранния час и спешността на положението, само най-опитните трябва да са били извикани. Както вече разбрахме, те претендирали, че могат да открият скритото. Така че това била задача точно като за тях:

“И царят им рече: Видях сън и духът ми се смущава, за да разбера съня. Тогава халдейците говориха на царя на сирийски казвайки: Царю, да си жив до веки! Кажи съня на слугите си и ние ще явим значението му. В отговор царят рече на халдейците: Указът излезе от мен. Ако не ми явите съня и значението му, ще бъдете разсечени и къщите ви ще се обърнат на бунища, но ако явите съня и значението му, ще получите от мен подаръци, награди и голяма чест. Явете ми, прочее, съня и значението му” (ст. 3-6).

На пръв поглед изискването на царя било странно. Мъдреците трябвало първо да му открият, какво е сънувал и после да дадат значението му. Това било толкова важно за царя, че решението му било непреклонно. При неизпълнение мъдреците били заплашени със смърт, а ако успеели със загадката, ги чакала голяма награда.

“Те отговаряйки втори път рекоха: Нека каже царят съня на слугите си и ние ще явим значението му. В отговор царят рече: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате, че указът излезе от мен. Обаче ако не ми явите съня, има само това решение за вас, защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мен, додето се измени решението ми. Кажете ми, прочее, съня и аз ще узная, че можете да ми явите и значението му. Халдейците отговаряйки пред царя рекоха: Няма човек на света, който да може да яви тая царска работа, защото няма цар, господар или управител, който да е изискал такова нещо от врач или вражар, или халдеец. Това нещо, което царят изисква е мъчно и няма друг, който би могъл да го яви пред царя, освен боговете, чието жилище не е между човеците” (ст. 7-11).

Мъдреците се направили като на неразбрали и отново поискали да чуят съня. Навуходоносор усетил хитрината им поради безсилието им да се справят със задачата, но бил непреклонен.

Може би ни се струва, че изискването на царя не е справедливо, но не е съвсем така. Тези хора претендирали, че знаят всички тайни. Навуходоносор сигурно вече имал основания да се съмнява в тях и това било удобен случай те да докажат способностите си. За него този сън бил много важен и само ако му го припомнели, щели да го убедят, че и тълкуванието му ще е вярно. Защото ако имаш такива способности, че да припомниш един забравен сън, със сигурност ще имаш и знание за неговото значение. Изпълнявайки изискването на царя мъдреците щели да спечелят доверието му в тях. Но в крайна сметка те признали безсилието си. А това било много ясен сигнал за царя:

“Затова царят се разгневи много и се разяри, и заповяда да погубят всичките вавилонски мъдреци” (ст. 12).

Подозренията му се потвърдили. Навуходоносор вече имал доказателство за безполезността на окултните си служители и поискал унищожението им.

3. Покрай сухото и мокрото.

Гневът на владетеля на света не можел да бъде укротен. Заповедта на Навуходоносор трябвало да се приведе в изпълнение и всичките му мъдреци да бъдат унищожени. Но в тази група попадали и някои други:

“И тъй, като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниил и другарите му, за да ги убият” (Дан. 2:13).

Защо царят не заповядал веднага на охраната си да убие насъбралите се при него мъдреци? Сякаш минава време между срещата му с тях и тяхното търсене да бъдат убити. Може би е трябвало първо да се издаде специален указ за това масово убийство (ст. 13). Може би е било важно всеки от мъдреците да бъде намерен и убит в собствената му къща и след това да се премине към разрушаването й (ст. 5). Каквато и да е причината, окултистите на царя напуснали покоите му и след това началникът на царските телохранители излязъл с войниците си, за да приведе смъртната заповед в изпълнение.

И именно тук се срещаме с Даниил и другарите му. Въпреки, че вече били завършили своето образование и Навуходоносор лично ги одобрил да “стоят” пред него (Дан. 1:4, 19), те не били повикани с вавилонските мъдреци да разгадаят съня. Сигурно защото те току-що се били дипломирали, а кризата с изгубения сън изисквала да бъдат призовани само най-опитните от мъдреците. Младите можели спокойно да бъдат пренебрегнати. Независимо от причината четиримата младежи да си останат вкъщи, сега те трябвало да умрат заедно с другите царски мъдреци, защото заповедта била да бъдат погубени “всичките вавилонски мъдреци” (ст. 12), което включвало и Даниил и другарите му. И сякаш редът на умъртвяването бил от най-младите до най-старите. Затова екзекуцията трябвало да започне с четиримата юдейски пленници. Нещо трябвало да се направи. Наистина нещо трябвало да се направи:

“Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци. Отговаряйки той рече на царския началник Ариох: Защо е тоя царски указ тъй прибързан? Тогава Ариох яви работата на Даниил” (Дан. 2:14, 15).

Въпреки явната несправедливост към него и другарите му, Даниил запазил самообладанието и вежливостта си. Разбрал, за какво иде реч и направил опит да промени положението:

“И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да яви на царя значението на съня” (ст. 16).

Царят приел Даниил и склонил да му даде време, в което той да се опита да разкрие значението на съня. Той отказал да го направи за мъдреците, но за Даниил се съгласил. Сигурно му се сторило, че така е честно. Все пак четиримата млади юдеи не били сред повиканите, а сега трябвало и те да умрат. Или сигурно защото бил толкова отчаян да разбере съня, че сметнал, че една малка отсрочка на изпълнението на заповедта си струва. Можело и да излезе нещо от това. Пък и Даниил не изисквал детайли относно съня както мъдреците, а единствено време. Или просто всичко това било Божието провидение. Дори и да не разберем точната причина, важното е, че отсрочка била дадена. Даниил и другарите му имали на разположение няколко часа да решат загадката.

4. Молитва и решение.

Даниил не губил никакво време:

“Тогава Даниил отиде в къщата си и яви това нещо на другарите си Анания, Мисаил и Азария, за да просят милост от небесния Бог досежно тая тайна, тъй щото да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци” (Дан. 2:17, 18).

Младите мъже знаели, че могат да разчитат единствено на Бога за решаването на тази загадка и в съвместна молитва се обърнали към Него за помощ. Повече от разбираемо е нежеланието им да умрат по такъв нелеп начин. Но уповавали на Бога и попросили милост от Него. И ето какво се случило:

“Тогава се откри тайната на Даниил в нощно видение” (ст. 19а).

Бог чул молитвата и отговорил. Господ открил тайната на Даниил. Той бил избраният да разбира сънищата (Дан. 1:17), на него Бог открил съня на Навуходоносор и значението му. И Даниил не можел да мълчи:

“Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори. Даниил рече: Да бъде благословено името Божие от века и до века, защото мъдростта и силата са Негови. Той изменя времената и годините, сваля царе и поставя царе. Той е, Който дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните. Той открива дълбоките и скрити неща. Той познава онова, което е в тъмнината и светлината обитава с Него. На Теб, Боже на бащите ми, благодаря и Теб славословя, Който си ми дал мъдрост и сила като си ми открил онова, което попросих от теб, защото си ни открил царската работа” (ст. 19б-23).

Даниил изказал благодарността си в молитва. Той хвалил Бога и отдал почитта и заслугите на Него. Господ изпъква като Знаещият и Владеещ над ситуациите. Основния акцент в тази молитва не е сънят, който току-що бил открит на Даниил, а благодарността. Младежите били благодарни, че са избавени от смърт. Сега вече Даниил можел да отиде при царя. Но… той първо направил нещо друго:

“И тъй, Даниил влезе при Ариох, когото царят бе назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе, рече му така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме пред царя и аз ще явя на царя значението на съня” (ст. 24).

Даниил успял да осигури отсрочка за изпълнение на смъртната присъда над всички вавилонски мъдреци, но тя защитавала най-вече него и другарите му. Другите вавилонски мъдреци били в опасност, защото те вече имали своя шанс. С изтичането на отсрочката присъдата щяла да бъде отново приведена в изпълнение и този път сигурно щяло да се премине директно към другите мъдреци, а вероятно Даниил и другарите му да бъдат оставени последни. Така това било добра възможност за Даниил да се освободи от конкурентите си. Той можел да изчака ликвидирането им и чак тогава да разкрие съня на царя и така да блесне като единствения знаещ и можещ. А пък и по този начин щял да освободи царя от сатанинските му служители, които няма как да са му потребни. Това би бил много полезен ход за цялото царство, дори за целия свят, нали? Но Даниил не го направил. Първото нещо, което сторил, било да защити вавилонските мъдреци. Той не вярвал, че силата, която стояла зад окултните служители, била небесна. Знаел прекрасно, че източникът й е Сатана и че окултното е изключително силно средство за измама (прочети статията Окултизъм и спиритизъм). И все пак той виждал мъдреците като човешки същества, които се нуждаят от Божията милост и на които трябва да се даде шанс да познаят истинския Бог. Затова първата му работа била да спаси живота им.

Това представлявала и връзката на Даниил с окултното – един стремеж заблудените и поробените от окултното да бъдат освободени и спасени. Данииловите способности били дар от Бога, а не от досег с окултното. Той не бил окултист, той станал началник на окултните служители и се стремял към тяхното спасение, колкото и безнадеждно да изглеждало то.

Сега вече Даниил можел да бъде въведен при Навуходоносор. Царят бил много учуден и съмняващ се, че този младеж би могъл да му каже нещо (ст. 25, 26). Но се оказало, че можел:

“В отговор Даниил рече на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя ни мъдреци, ни вражари, ни врачове, ни астролози” (ст. 27).

Навуходоносор вече се убедил в безполезността на мъдреците си. Бог искал ясно да му покаже, че окултните служители не могат да му помогнат и че той не трябва да търси съвет от тях. Години преди това Господ бил заявил, че когато става дума за бъдещето, допитването трябва да става до Него (Исая 45:11). И по принцип, за каквото и да иде реч, обръщането за съвет към окултен служител е пагубна грешка. Астролозите, врачките, спиритистите или който и да е окултист не могат да помогнат на притесненото човешко сърце. Техните предсказания и съвети не изцеляват човека, не могат да помогнат и на света като цяло. Бог е, Който трябва да бъде търсен (Исая 8:19, 20). Затова и сега Той довел нещата дотук. Навуходоносор трябвало да разбере. И той наистина разбрал, защото Даниил насочил мислите му в правилната посока:

“Но има Бог на небеса, Който открива тайни и Той явява на цар Навуходоносор онова, що има да стане в последните дни. Ето сънят ти и това, което си видял в главата си, на леглото си. Царю, размишленията ти дойдоха в ума ти на леглото ти за онова, което има да стане по-после и Оня, Който открива тайни, ти е явил онова, що има да стане” (ст. 28, 29).

Само Бог може да помогне. Той пожелал да открие на царя нещо, което искал да знае, защото Навуходоносор наистина се отличавал от другите владетели по неговото време. Вместо да се отдава на гуляи и непрестанни празненства, той искал да разбере бъдещето и какво ще стане с царството му след неговата смърт. Може би е знаел за някакъв край на света и сигурно се е питал, дали царството му ще устои до този край. Затова Господ му открил, какво предстои да се случи и особено натъртил на последните дни, краят на световната история. Да, Господ е Този, Който открил това на царя, не Даниил:

“Но колкото за мен тая тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която имам аз повече от всичките живи, но за да се открие на царя значението на съня и за да разбереш размишленията на сърцето си” (ст. 30).

Тук проличава скромността на Даниил. Той сигурно е предполагал, какъв огромен ефект щяло да има върху царя разказването на съня и разкриването на значението му. Това щели да бъдат условия, от които той можел да спечели много. Но не изтъкнал себе си, а Бога. Отдал славата на Този, Който му разкрил всичко, а себе си представил само като инструмент, чрез който Господ говори на царя. Така Навуходоносор успял да види, как ще се развие световната история чак до установяването на Божието царство на земята (прочети статията Петте царства). Той не забравил Даниил и го назначил за началник над “всичките вавилонски мъдреци” (Дан. 2:48), защото разбрал, че се нуждае точно от такъв човек за съветник.

Никой окултен служител не може да донесе истинско решение на личните, националните или световните проблеми. Зад окултното стои силното влияние на Сатана и допитването до който и да е окултист е опасно начинание. Само Бог може да помогне и затова само Той трябва да бъде търсен.

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.