“Адвентният” футуризъм и книгата Даниил – II

Начало/Даниил/“Адвентният” футуризъм и книгата Даниил – II

Хлопаща на врата ръкаТочно така, кавичките не лъжат. Те трябва да подчертаят иронията на идеята, че по някакъв начин футуризмът може да бъде съвместен с адвентното тълкувание на пророчествата. Това няма как да стане! Всякакъв опит за съжителстване на историцизъм (поддържаният от адвентистите метод за тълкуване на апокалиптичните пророчества) и футуризъм (метод на тълкуване, който е плод на католическата Контра-реформация) би означавал неприемлив компромис и отклонение от курса с драстични последици.

Въпреки ясно очертаната несъвместимост на двата метода това не спира различни ентусиасти да се опитват да внесат в Адвентната църква йезуитския футуризъм в тълкуването на определени пророчества. И наистина, макар различаващи се в някои детайли лесно може да се установи, че теориите на всички “адвентни” футуристи имат нещо общо помежду си – подобно на йезуитския футуризъм всяка една поставя в бъдещето явления, събития и периоди, които трябва да се отнесат в миналото. Така не само се подменя учението, но се създава и различна картина за последните събития. Затова трябва да обърнем внимание на тези теории. В статията “Адвентният” футуризъм и книгата Даниил – I вече разгледахме някои от тях, но за съжаление те не могат да бъдат изчерпани в една статия и се налага да отделим още време на този въпрос.

1. Изчисляване на времето на Второто пришествие чрез Даниил 12 гл.

Тази теория се фокусира върху есхатологичното пророчество от Матей 24 гл. и приема, че то има двойно изпълнение. Подобно на първата футуристична теория, която разгледахме в статията “Адвентният” футуризъм и книгата Даниил – I и тази смята, че “мерзостта на запустението” в Матей 24:15, 16 е същото явление като представеното в Дан. 12:11, 12:

“Затова когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на светото място (който чете нека разбира), тогава ония които са в Юдея, нека бягат по планините” (Матей 24:15, 16).

“И от времето, когато се премахне всегдашната жертва и се постави мерзостта, която докарва запустение, ще има хиляда и двеста и деветдесет дни. Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дни” (Дан. 12:11, 12).

Затова според разглежданата теория ако в Матей 24:15, 16 става дума за обсадата на Ерусалим и последвалото му разрушаване, то в това събитие трябва да бъдат вместени двата времеви периода от 1290 дни и 1335 дни от Дан. 12:11, 12. И понеже независимо дали разглеждаме тези периоди като буквално или символично време, ако те започнат в 70 г., не водят до никъде и до никакво събитие, теорията стига до извода, че нямаме основания да виждаме в Матей 24:15, 16 пророчество, което се е изпълнило в разрушаването на Ерусалим през 70 г.

Теорията разглежда и вариант описаното в Матей 24 гл. да касае Средновековието, а периодите да се тълкуват само като символично време, чието началото е в 508 г. При този случай тя не отхвърля, че периодът от 1290 дни, който свършва в 1798 г., сочи на нещо значимо, когато папството бива сломено, но тъй като периодът от 1335 дни свършва в 1843 г., това се интерпретира като неудачно приложение, защото Небесният съд е започнал една година по-късно, а освен това в Матей 24:15, 16 се споменава Юдея и се говори за бягане. Така че “мерзостта на запустението” от Матей 24:15, 16 не може да се отнася и за Средновековието.

Как тогава трябва да се разбира “мерзостта на запустението” от Матей 24:15, 16? Теорията приема, че въпросът за “края на тези чудеса” от Дан. 12:6 е провокиран от незнанието на Даниил, кога започва “времето на страдание”, когато Михаил ще се “повдигне” (Дан. 12:1), т.е. когато се пита: “До кога ще се чака за края на тия чудеса?”, се има предвид времето на “повдигането” на Михаил. Следователно отговорът даден в ст. 7 трябва да се отнася за това време:

“И чух облеченият в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Оня, Който живееше до века, че това ще бъде след време, времена и половина време и че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили да смажат силата на светите люде” (Дан. 12:7).

Тук теорията разделя казаното в ст. 7 на две времена: “че това ще бъде след време, времена и половина време” и “че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили да смажат силата на светите люде”. Първото време от “време, времена и половина време” се отнася за папското господство от 538 г. до 1798 г., а второто касаещо “когато ще са свършили да смажат силата на светите люде” визира бъдещето, както е описано според Откр. 13:7. Тъй като Даниил не разбира казаното, се дават времевите периоди от Дан. 12:11, 12, при които се споменава “мерзостта на запустението”. А това означава, че “мерзостта на запустението” от Дан. 12:11 и Матей 24:15 не може да се отнася за обсадата на Ерусалим или Средновековието, а за бъдещето и ще бъде разбрана в последното време.

Този възглед приема, че цялата Дан. 12 гл. се отнася за последните дни и следователно времевите периоди в нея също трябва да бъдат разположени в бъдещето, а не в миналото. От тук се заключава, че с поставянето на “мерзостта на запустението”, което ще се случи в бъдещето от наша гледна точка, ще започнат да текат последните дни на човешката история. Поставянето на тази мерзост ще е началото и на двата периода от Дан. 12:11, 12, които биват разглеждани като периоди от буквални дни – периодът от 1290 дни ще доведе до приемането на смъртния указ над отказващите да спазват неделята, а след още 45 дни, когато настъпи края на периода от 1335 дни, ще се случи Второто пришествие:

Схема на "адвентна" футуристка теория изчисляваща времето на Второто пришествие чрез Даниил 12 гл.

От тук лесно се стига до извода, че според тази теория ако се идентифицира “мерзостта на запустението” и се знае датата на нейното издигане в бъдещето, ще може да се разбере и кога ще се случи Пришествието.

Тук имаме един много объркан и непоследователен възглед, многобройните слабости на който не само го превръщат в напълно неприемлив за адвентистите от седмия ден, но и ни задължават да го разглеждаме като твърде несериозен опит за тълкуване на пророчеството. Ще посочим само някои от проблемите, които могат да бъдат открити в тази теория.

1) Подценяване условията за разглеждане на вторичното изпълнение на класическото пророчество

Макар и да приема, че пророчеството от Матей 24 гл. може да има двойно изпълнение (което значи, че тук имаме работа с класическо, а не с апокалиптично пророчество) – едно през I век и едно в самия край, теорията игнорира първото и се фокусира върху второто. Това, което пропуска е, че вторичното изпълнение на едно класическо пророчество може да бъде разбрано правилно, само ако се познава добре първото му изпълнение и ако вторичното бъде разглеждано през призмата на апокалиптично пророчество (в случая книгата Откровение), което определя, кои от съществуващите детайли в пророчеството се запазват при вторичното му изпълнение и кои отпадат. Въпросната теория не се съобразява с никое от тези ключови правила в тълкуването.

Всъщност най-фрапиращото е, че голямото усилие на този възглед е да отрече първото изпълнение на пророчеството. Това е израз на непоследователност и противоречивост. Предвид насоката на разсъждение на тази теория би било по-удачно, ако тя изцяло отрече двойното изпълнение на Матей 24 гл. и приеме, че това пророчество има само едно изпълнение в последното време. Това, разбира се, ще означава изправяне пред други проблеми на тълкуванието, но поне ще отразява някаква последователност, която в този вид на теорията изцяло отсъства.

2) Липса на изследване на паралелните текстове на неясния текст

Макар и да се опитва да изясни, какво представлява “мерзостта на запустението” от Матей 24:15, тази теория не прави това, което първо трябва да бъде направено в такъв случай – да изследва паралелните текстове на неясния текст. Тъй като разглежданият стих се намира в Евангелието на Матей, се подразбира, че ако той е неясен, трябва да се погледне в другите Синоптични евангелия, които предават паралелно същото поучение, но с някои по-различни детайли, които може да се окажат полезни в тълкуването. И наистина, въпросният текст от Матей 24:15 има своите паралели в Евангелията на Марко и Лука:

“И когато видите мерзостта, която докарва запустение [за която говори пророк Даниил], стояща там гдето не подобава (който чете нека разбира), тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по планините” (Марко 13:14).

“А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му. Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините и които са всред града, нека да излязат вън, а които са в околностите, да не влизат в него. Защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко, което е писано” (Лука 21:20-22).

Макар и текстът от Евангелието на Марко да не е съвсем ясен, то този от Евангелието на Лука недвусмислено показва, че изразът “мерзостта на запустението” описва обсадата на Ерусалим от римските войски, която се е случила през 70 г. Дори само това сравнение между паралелните текстове в Синоптичните евангелия е напълно достатъчно, за да се установи, за какво става дума в Матей 24:15 и прави изцяло ненужни опитите на разглеждания възглед да докаже, че се говори за едно бъдещо събитие.

3) Повърхностно разглеждане на непосредствения контекст

Теорията разглежда (ако изобщо разглежда) много повърхностно контекста на Матей 24:15, 16. “Мерзостта на запустението” от Матей 24:15 е израз съществуващ в контекста на разрушаването на Ерусалим. Така че когато Исус казва, че за това се говори в книгата Даниил, Той може да има предвид само Дан. 9:27:

“И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време” (Дан. 9:27).

Това е единственото споменаване на “мерзостта на запустението” в книгата Даниил, което е в контекста на разрушаването на Ерусалим. Разглежданата теория обаче пренебрегва това и обвързва Матей 24:15 с Дан. 12:11, 12 – текст, в който израза “мерзостта на запустението” върви с премахването на “всегдашната” и няма нищо общо с разрушаването на Ерусалим. И тъй като приема, че това, за което се говори в Матей 24:15, е същото, за което се говори в Дан. 12:11, 12, значи времевите периоди от Дан. 12:11, 12 трябва да се приложат за Матей 24:15. И понеже приложени за разрушаването на Ерусалим тези периоди не водят до никъде, теорията заключава, че в Матей 24:15 не може да става дума за събитие от миналото, а за бъдещо събитие. По причина, че периодите, които трябва да се приложат, ще станат прекалено дълги, ако се приложат според принципа “ден-година”, теорията ги приема за буквални дни. Ето как повърхностното разглеждане на контекста води до радикални, напълно погрешни заключения.

Друг израз на повърхностно разглеждане на непосредствения контекст от страна на тази теория е твърдението й, че цялата Дан. 12 гл. се отнася за последното време. В статията “Адвентният” футуризъм и книгата Даниил – I сме посочили, колко невярно е подобно становище. Само много повърхностен изследовател би твърдял подобно нещо.

4) Пренебрегване на езиковите връзки

Поредният проблем на тази теория е пренебрегването на лингвинистичните връзки, които дават ясни указания за връзка между текстовете и затова как трябва да бъдат тълкувани. Например тя приема, че въпросът от Дан. 12:6: “До кога ще се чака за края на тия чудеса?”, се отнася за времето на “повдигането” на Михаил от Дан. 12:1. Но както вече сме разглеждали в статията Времевите периоди в Даниил 12 гл., преведената тук като “чудеса” еврейска дума “пала”, може да бъде открита в Дан. 11:36, където се говори за богохулстването на Северния цар. Изобщо не става дума за повдигането на Михаил, което е посочено в Дан. 12:1. Затова и когато теорията разделя последвалия отговор в Дан. 12:7 на два периода – на времето касаещо папското господство през Средновековието и на времето на бъдещото господство на папството – тя прави нещо, за което няма никакви основания. Въпреки всичко тя вижда възможност да разположи времевите периоди от Дан. 12:11, 12 (1290 дни и 1335 дни) във втория период от ст. 7, който според нея касае бъдещето на папството (“когато ще са свършили да смажат силата на светите люде”) и така да създаде възможност определени събития от последното време да бъдат изчислени.

Езиковите връзки между текстовете са много сигурна насока за тълкувание и когато се пренебрегнат, както тази теория прави, се отваря врата за всевъзможни спекулации.

5) Непоследователност в разглеждането на пророческото време и периоди

Другият проблем на въпросния възглед се състои в очевадна непоследователност в разглеждането на пророческото време. Според него думите на ангела от Дан. 12:7 изясняват времето на “повдигането” на Михаил (ст. 1). А това повдигане на Михаил е нещо, което със сигурност касае последното време. Въпреки това думите на ангела биват разделени на две и се приема, че само последната част казваща, “че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили да смажат силата на светите люде”, се отнася за последното време. Първата част съдържаща времеви период “че това ще бъде след време, времена и половина време” теорията отнася към миналото, към господството на папството през Средновековието. Този времеви период бива тълкуван символично, според принципа “ден-година”, докато спадащите към втората част на израза периоди (1290 дни и 1335 дни) биват интерпретирани буквално. Това не е нищо повече от избирателност, кое и как да се тълкува, за да се натъкми желания извод.

Дори е излишно да споменаваме, че думите на ангела от ст. 7 касаят едно и също нещо. Когато се задава въпроса: “До кога ще се чака за края на тия чудеса?” (ст. 6), отговорът гласи, “че това ще бъде след време, времена и половина време и че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили да смажат силата на светите люде” (ст. 7). “Всичко това” (“краят на чудесата”) ще се случи, когато смазването на силата на светите люде приключи, а това ще стане в края на периода от “време, времена и половина време”. Отговорът на ангелът се отнася за едно и също нещо и не може да се раздели на два различни периода – един в миналото и един в бъдещето. Това би означавало да се виждат в текста неща, които не съществуват. Дори и да приемем, че ст. 6 и 7 изясняват ст. 1 (което не е вярно), пак подобно разделяне на ст. 7 на два различни периода би било израз на непоследователност в тълкуването на пророческото време.

Друго проявление на непоследователността на тази теория в разглеждането на пророческите периоди е твърдението й, че всички времеви периоди от Дан. 12 гл. касаят бъдещето, но в същото време разглежда периода от “време, времена и половина време” от ст. 7 като период от миналото. Отново ясна индикация за обърканост.

6) Определяне на дата за Второто пришествие

Във всички основани на Дан. 12 гл. футуристки теории, които адвентни тълкуватели представят, стои вкоренена идеята, че определени събития от последното време могат да бъдат изчислени във времето и посочени като дати. Въпреки че някои се застраховат, че става дума само за някои събития, но не и за изчисляване датата на самото Пришествие, в крайна сметка всичко се свежда именно до него. Теорията, която сега разглеждаме, дори не си прави труда да завоалира нещата, а направо твърди, че когато се установи “мерзостта на запустението” в бъдещето, ще е нужно само да добавим 1335 дни и така ще знаем, кога ще бъде деня на Второто пришествие. Така този възглед изпада в драстично противоречие с ясните указания на Писанието, че по отношение на случването на Пришествието хората няма да знаят нито по-малките времеви единици като деня и часа му (Матей 24:36), нито по-големите времеви единици като месеца и годината (Деян. 1:7), в които ще се случи. Изобщо Второто пришествие е събитие, което не подлежи на изчисляване чрез времеви периоди. Това е събитие, което изисква постоянна готовност (Матей 24:42) и никакви опити за изчисляването му, независимо от искреността на подбудите, не могат да бъдат оправдани и приети. Разглежданият възглед обаче има друго виждане за Второто пришествие и държи да вникне в неща, които не са предоставени на хората. Това го превръща в поредната “адвентна” футуристка теория, която трябва да бъде отхвърлена и забравена.

2. Спиране курса на някои времеви периоди от Даниил 12 гл.

Друга футуристична “адвентна” теория разглежда цялата Дан. 12 гл. като хиазъм – че мислите в нея са разположени паралелно, но не една след друга, а огледално, в противоположния край на главата. Така тази теория вижда паралели между ст. 1 и ст. 11-13, които формират началото и края на този хиазъм. И тъй като теорията смята, че ст. 1 говори за Второто пришествие, би следвало паралелните му ст. 11 и 12, в които се намират времевите периоди от 1290 дни и 1335 дни, да ни доведат до събития свързани с последното време (1290-те дни) и дори до времето на Второто пришествие (1335-те дни).

Хиазмът на Дан. 12 гл. според този възглед има двоен връх отразяващ две паралелни мисли – това е ст. 7: “това ще бъде след време, времена и половина време” и “всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили да смажат силата на светите люде”. Именно около разбирането си за този стих той гради своето разполагане във времето на 1290-те дни и на 1335-те дни от Дан. 12:11, 12. Двата периода са дадени в следствие неяснотата на Даниил относно “края на чудесата” (ст. 6) като обяснението започва в ст. 7:

“И чух облеченият в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Оня, Който живееше до века, че това ще бъде след време, времена и половина време и че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили да смажат силата на светите люде” (Дан. 12:7).

Според тълкуванието на този стих предложено от теорията “края на чудесата” се изразява в два края. Тук е мястото първо да уточним, как тази теория разглежда периода от 1290 дни. Той започва с премахването на “всегдашната” и завършва с поставянето на “мерзостта на запустението”, т.е. тя не разглежда премахването на “всегдашната” и поставянето на “мерзостта на запустението” като събития случващи се едновременно, с което се слага началото на периода от 1290 дни, а като две различни събития, които стоят в началото и края на периода. Въпреки, че допуска, че “всегдашната” може да обозначава някаква политическа сила на земята, която да се трансформира от една империя в друга, теорията все пак приема, че премахването на “всегдашната” се отнася за помрачаването на Христовата ходатайствена служба в небето и смята, че това е започнало през 538 г. Тази година е началото на периодите от 1290 дни и 1335 дни. Тогава според тази теория са се поставили основите и на съюза между църква и държава.

И така, теорията стига до извода, че отговорът от Дан. 12:7 (централната част на хиазма) показва, че “края на чудесата” се изразява в два края – първият е “след време, времена и половина време”, който се отнася за 1798 г., когато се слага края на първия режим на властване на папството, а вторият е, “когато ще са свършили да смажат силата на светите люде”, който се отнася за втория режим на управление на папството случващ се след оздравяването му от раната нанесена през 1798 г. Периодът от 1290 пророчески дни (т.е. 1290 буквални години) е започнал да тече през 538 г., но след 1260 години, през 1798 г., той прекъсва със сломяването на властта на папството и с това се слага края на първият му режим на управление. Останалите 30 дни/години трябва да започнат да текат тогава, когато папството възвърне властта си и навлезе във своя втори режим на управление, а тяхното приключване ще бъде отбелязано от издигането на “мерзостта на запустението”.

Естествено, направеното по този начин разсъждение води до един въпрос: “Кога започва втория режим на управление на папството?” Ако се даде отговор на този въпрос, ще се знае и кога трябва да започнат да текат останалите 30 дни/години от периода от 1290 дни, в края на които трябва да се случи поставянето на “мерзостта на запустението”.

За да отговори на този въпрос пък теорията трябва да изясни израза “мерзостта на запустението”. Според нея той касае разрушаването на Ерусалим през 70 г. от римляните, както и отстъпничеството на католицизма през Средновековието. Също така обаче тя го отнася и за втория режим на управление на католицизма, което няма как да не се случи, след като приема, че “мерзостта на запустението” отбелязва края на 1290-те дни. Това ще е тясно свързано със съюза на католицизма с народите опиянени от фалшивите му учения.

Теорията остава отворен въпроса, кога започва втория режим на управление на католицизма, с който започват и последните 30 години от 1290-те пророчески дни. По този начин остава неясно и кога свършват те и кое точно събитие ще е “мерзостта на запустението”, с което ще се сложи техния край. Очакването е, че това ще бъде разбрано по време или непосредствено преди изпълнението им, което ще се случи скоро. Всъщност теорията изобщо не отхвърля възможността “мерзостта на запустението” вече да се е случила, с което да се е поставил края на периода от 1290 пророчески дни. Но това според нея все още предстои да бъде разбрано.

Периодът от 1335 дни/години пък е продължение с 45 години на 1290-те дни/години. Неговият край бележи края на втория режим на управление на католицизма и води до Второто пришествие на Христос. Като потвърждение на този извод разглежданата теория посочва седмата тръба от Откровението (Откр. 11:15), която приема за паралелна на Дан. 12 гл. и която говори за Второто пришествие. По-убедителният й аргумент е, че изтичането на този период води до блаженство устоялите – израз, който се отнасял за Второто пришествие.

Разбирането на тази теория за 1290-те дни и за 1335-те дни от Дан. 12:11, 12 може да бъде представено графично по следния начин:

Схема на "адвентна" футуристка теория спираща курса на някои времеви приоди от Даниил 12 гл.

Тази теория твърди, че точната дата на Пришествието не може да бъде определена (Матей 24:36), но не е изключено да можем да разберем годината. Това не е било възможно за апостолите (Деян. 1:6, 7), но тъй като в последното време знанието ще се умножава (Дан. 12:4), нещата стоят различно за бодърстващите вярващи от последното време и че те биха могли да го разберат. В същото време теорията предупреждава, че може да бърка с тълкуването на периода от 1335 дни, както и за опасностите свързани с изчисляването на времето на Второто пришествие, но приема възможността Господ да го открие на сериозния изследовател. В крайна сметка тази теория така и не предлага обяснение, кога започват и свършват последните 30 години от периода от 1290 пророчески дни, а с това и кога трябва да започнат и свършат останалите 45 години, които водят до изтичането на 1335-те дни.

В сравнение с другите футуристични теории предлагани от адвентни коментатори, тази е доста по-сложна. Това, разбира се, по никакъв начин не я прави по-правдоподобна и затова ще посочим някои от сериозните й слабости.

1) Погрешен възглед за структурата на Дан. 12 гл.

Разглеждането на Дан. 12 гл. като хиастична създава впечатление за сериозна теологична обосновка, защото хиазмите са много полезни текстови структури, които водят до безпристрастни заключения. Само че те формират ясно обособени логически единици, които не зависят от разделението на текста на глави и стихове. Не е задължително една цяла глава от първия до последния й стих да бъде хиастична. Например видението от Дан. 11 гл. свършва не с последния стих на главата, а чак в Дан. 12:4. Това е краят на тази логически обособена текстова единица. Следващата е тълкуванието на видението, което е в Дан. 12:5-13. Разглеждането на цялата Дан. 12 гл. като хиазъм е равнозначно на разрушаването на две добре обособени структури. Много ясно указание за това е разминаването на паралелните части в този хиазъм. Макар и теорията да твърди, че Дан. 12 гл. е “перфектен” хиазъм, несъответствията между предполагаемите паралелни части са сериозни. Например за ст. 1 се твърди, че касае Второто пришествие и че това съответства на обещанието към Даниил, че ще бъде спасен в края (ст. 11-13). Само че в ст. 1 се говори за края на благодатното време започващо с приключването на застъпническата служба на Христос и водещо до неимоверно страдание. Това все още не е Второто пришествие. В най-добрия случай то може да бъде видяно в ст. 3, който според схемата на хиазма предложена от разглежданата теория съответства на нещо съвсем друго.

Макар и по принцип да не е необходимо паралелните части на един хиазъм да си съответстват перфектно, за да бъде този хиазъм автентичен, нещата с предлагания от тази теория “перфектен” хиазъм на Дан. 12 гл. стоят много различно – почти никоя от паралелните му части не си съответства. А това е много явен знак, че такъв хиазъм просто не съществува, а е “обособен” от тълкувателя, за да създаде впечатление за дълбоко изследване и да увеличи доверието към направените изводи.

2) Неудачно приложение на пророчески периоди

Макар и да разглежда и трите периода от Дан. 12 гл. като символично време според принципа “ден-година” и да разполага първия от “време, времена и половин време” правилно в миналото от 538 г. до 1798 г., подходът към 1290-те дни и 1335-те дни на тази теория е наистина смущаващ.

Първият проблем е, че 538 г. се приема за начало и на трите периода. Указанията на текста обаче подсказват нещо различно. “Време, времена и половин време” се отнасят за преследването на “светите люде” (Дан. 12:7; 11:32-35), което може да се случи, когато папството получи власт за подобно нещо. Докато 1290-те дни и 1335-те дни започват с премахването на “всегдашната” и издигането на “мерзостта на запустението”, което има отношение към помрачаването на ходатайствената служба на Христос и обединяването на църквата с властта на държавата. Това са все събития и процеси случили се в различно време (както го доказва и историята), а и самият текст ни насочва към разполагане на периодите с различно начало (прочети статиите Мерзостта на запустението и Времевите периоди в Дан. 12 гл.). Така че не е никак удачно 538 г. да бъде възприета като начало и за трите периода, както тази теория прави.

Оформянето на тази година като начална води до следващия извод – Дан. 12:7 посочва два края касаещи два режима на управление на папството. С приключването на “време, времена и половин време” приключва първия режим в 1798 г., но от следващите два периода остават още 30 и 30+45 години, за да приключат и които касаят втория режим на управление на папството. Така че теорията приема, че тези периоди прекъсват в 1798 г., за да бъдат подновени с възхода на папството в нашето съвремие.

Както посочихме по-горе в анализа на предната теория, не съществуват основания Дан. 12:7 да се тълкува като указание за две различни времена – едно касаещо първия режим на управление на папството и друго занимаващо се с него след възстановяването на изгубеното му положение. Някои от доказателствата от книгата Откровение, които разглежданата теория предлага, касаят сломяването на папската мощ през 1798 г., но те дори не загатват, че има пророчески период, който също трябва да бъде прекъснат. Така че разглежданият тук възглед стъпва на това предположение без никакви приемливи основания.

Другият проблем при работата на тази теория с пророческите периоди и е начинът, по който разглежда 1290-те дни – че те започват с премахването на “всегдашната” и свършват с поставянето на “мерзостта на запустението”. Този период обаче е даден, за да уточни описаното премахване на “всегдашната” и поставяне на “мерзостта на запустението” в Дан. 11:31-35. Както вече сме разглеждали в статията Мерзостта на запустението, този израз предполага, че за да бъде издигната “мерзостта на запустението”, трябва да бъде премахната “всегдашната”, т.е. това са едновременно случващи се събития и процеси, едното замества другото. Няма никаква възможност двете да бъдат поставени в началото и края на периода от 1290 дни.

3) Пренебрегване на лингвинистичните връзки

Подобно на другите “адвентни” футуристични теории върху Дан. 12 гл. и при тази се наблюдава пренебрегване на лингвинистичните връзки. В анализа на теорията разгледана по-горе сме посочили, как те доказват, че Дан. 12:7 има само за цел да изясни текста от Дан. 11:36. Това няма отношение към даването на два режима и два края на управление на папството, както тази теория твърди.

4) Неяснота на езика

Съществен проблем на този възглед е използвания от нея език. Въпреки че предлага тълкувание, което изисква голяма прецизност, много от постановките и изводите й са неясни и противоречиви. Например относно края на 1335-те дни/години, когато се слага края на втория режим на папството, теорията го приема както за времето на Второто пришествие, така и за края на времето – един период, който обхваща Второто пришествие, но не се изчерпва само с него.

Много подвеждащ е и призивът на тази теория изследователя да открие сам, кога е започнал втория режим на управление на папството, кога са изтекли последните 30 години от 1290-те пророчески дни и кога са започнали последните 45 години на периода от 1335 пророчески дни. Загатванията й ни насочват, че вече живеем в тези последни 45 години, но не казва нищо ясно и категорично, което е явен опит за бягство от отговорност за направеното тълкувание. Изобщо цялото обяснение, че не е невъзможно да се разбере годината Второто пришествие, но и че е възможно теорията да бърка с изчислението, е един много подвеждащ начин да се предостави на читателя спекулативна теория, защото са отворени много врати за избягване на отговорността, която неизбежно идва от едно провалено тълкувание.

Повече от достатъчни са аргументите разкриващи “автентичността” и на тази футуристична теория. Те затварят вратата пред внушаваното от нея изкушение да бъде изчислено времето на Второто пришествие и всеки сериозен изследовател на пророчеството би й обърнал гръб.

3. Футуризмът хлопа на вратата.

Изглежда, че желанието да бъде изчислено времето на Второто пришествие никога няма да напусне средите на християнските общества. Няма намерение да си отиде и от Адвентната църква. Спекулативните теории продължават да валят – винаги се намира някой, който смята, че е разбрал по-добре апокалиптичното пророчество и че чрез него може да каже, кога ще се завърне Христос или ще се случи друго ключово събитие от последното време. Това обаче винаги е за сметка на метода на тълкуване.

Адвентистите от седмия ден са изявили много ясно и категорично позицията си по отношение на апокалиптичните пророчества – те трябва да бъдат тълкувани според историческия метод на тълкуване – пророчеството се развива в историята от времето на пророка до Второто пришествие. Това ни внушават самите пророчества, така са били разглеждани и от протестантските реформатори. А това ще рече, че стоейки днес на стотици и хиляди години от началото на изпълнението им, е нормално по-голямата част от тях да са вече в миналото и да очакваме изпълнението на последната им част. За някои обаче това не е достатъчно. Те искат, щом като последното време е толкова важно, то да е разкрито много, много, ама много подробно и събитията да бъдат разположени по години. Затова следвайки тази логика предпочитат някои времеви периоди от книгата Даниил да бъдат разположени в бъдещето, а не както историческия метод изисква – в миналото. Така на практика те предлагат Адвентната църква да преосмисли историческия подход и да подаде ръка на футуризма – тълкуване на апокалиптичните пророчества, което поставя изпълнението на повечето от тях в бъдещето, за кратко време преди самия край. Големият интерес към края на времето е нещо разбираемо, но той може и да ни постави само на крачка от сприятеляването с изкуствено създадени методи за тълкуване. А предлаганият футуризъм е точно такъв – продукт на йезуитската Контра-реформация, който вече е успял да отклони много евангелски общества от курса поет от великите реформатори. Дори и зад опитите футуризмът да бъде примирен с историцизма да стоят искрени намерения, разбирането на адвентистите от седмия ден за библейските пророчества е напълно несъвместимо с идеите на футуризма. Църквата не счита за необходимо да сменя метода си за тълкуване, защото не открива библейски основания за подобно нещо. Това, от което трябва да се освободи, е търсенето на сензации и спекулациите относно края, които лесно намират почва у личности и групи в църквата. От това никоя църква няма нужда.

Някои “адвентни” футуристки теории във връзка с тълкуването на времевите периоди от Даниил 12 гл. водят до изчисляване на времето на Второто пришествие. Те обаче също отразяват йезуитската Контра-реформация и поради многото им слабости са неприемливи за адвентистите от седмия ден.

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.