Мерзостта на запустението

Начало/Даниил/Мерзостта на запустението

Разрушена църкваМерзостта на запустението е много странно звучащ израз, който срещаме на няколко места в книгата Даниил. Това не е начин, по който живеещ на Запад човек би се изразил, но явно трябва да става дума за нещо много противно в Божиите очи, което носи след себе си унищожение и пустош.

Какво точно обаче се крие зад тази интригуваща комбинация от думи? Според най-популярното тълкувание тук става дума за оскверняването на юдейския храм от царя на Селевкидите Антиох Епифан през II век пр.Хр. Според друго разпространено схващане този израз е пророчество за дейността на един бъдещ Антихрист, чрез която той ще оскверни храма в Ерусалим, който предстои да бъде съграден отново. Други тълкувания отнасят мерзостта на запустението до предстоящото принудително спазване на неделния ден, а други виждат в нея някои практики на адвентистите от седмия ден.

Много и различни интерпретации нямащи почти никаква връзка помежду си. Въпросът обаче е прекалено важен, за да се задоволим само с изброяването на съществуващите теории. Затова ще трябва отново да се потопим в пророческия свят на книгата Даниил и да разгледаме много внимателно и задълбочено библейските текстове описващи мерзостта на запустението.

1. Мерзостта на запустението в Дан. 8 гл.

Първото място, където срещаме идеята за мерзостта на запустението, се намира в Дан. 8 гл. Тук за означаването й се използва малко по-различен израз, но можем да сме сигурни, че става дума за нея. Ето един по-точен превод на текста, в който тя бива описана:

“Той се възвеличи дори до небесната войска и хвърли на земята част от множеството и от звездите и ги стъпка. Да! Възвеличи се дори до началника на множеството и отне от него всегдашната, и мястото на светилището му се съсипа. И множеството биде предадено нему заедно с всегдашната поради престъпление; и той тръшна на земята истината, стори и успя. Тогава чух един свет да говори; и друг свет рече на този, който говореше: До кога се простира видението, всегдашната и престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?” (Дан. 8:10-13).

Тук се описва кулминацията в дейността на Малкия рог. В началото той е разраствал територията си на владеене на земята (ст. 9), но след това в него настъпва промяна и се насочва към един съвсем различен обект – светилището. Понеже това е третото апокалиптично видение в книгата и тъй като всяко следващо стъпва на предните, не представлява особена трудност да се установи, кое светилище атакува Малкия рог и в какво се изразява тази атака. Както вече сме разглеждали в статиите Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – II и Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – III, този текст касае времето на четвъртото световно царство (Рим) и трябва да засяга неговата втора фаза, при която властта на римските императори е вече в ръцете на римските епископи. [Първата фаза описва езическия Рим, при която действията на Малкия рог се движат по хоризонтала (Дан. 8:9), докато втората засяга папския Рим, при която посоката на действие на Малкия рог е по вертикала (ст. 10-12).] Но в този период земният храм в Ерусалим отдавна е бил разрушен, което означава, че светилището, което се описва тук, трябва да е небесното, в което служи самият Исус Христос като Ходатай и Застъпник за грешниците (Изх. 25:8, 40; Евр. 8:1-6). Това е светилището, което Малкият рог атакува.

Небесното светилище обаче е действителност, която се намира далеч в небето и не е достъпно за земни сили. Тогава в какво трябва да се изразява тази атака на Малкия рог срещу него? Явно че става дума за образност, но за да разберем естеството на тази инвазия, трябва първо да откроим действията на Малкия рог. Разглежданият текст описва невероятно силната му активност по отношение на светилището. Няколко са нещата, на които той е причината:

А) Хвърляне на земята на множеството, стъпкването му и попадането му под властта на Малкия рог.

Б) Изтръгване на всегдашната от началника на множеството.

В) Извършване на някакво престъпление свързано със съсипване и тъпчене на светилището, което причинява неговото запустяване.

Г) Истината бива победена.

Очевидно тук се използват термини и действителности от службата в светилището на израилтяните, които може и да не звучат съвсем ясно. Затова е нужно да се познава много добре земното светилище, което е функционирало във времето на Израил като Божий народ. Само така ще може да се разбере и случващото се в небесното светилище в християнската епоха и в какво точно се изразява атаката на Малкия рог срещу него.

Да видим, дали тълкуванието на видението, което ангелът веднага дал на Даниил, ще ни насочи нанякъде:

“И в послешните времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавщини. И силата му ще бъде голяма, но не като силата на другия; и ще погубва чудесно, ще успява и върши по волята си и ще поквари силните и светите люде. Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан, не с ръка” (Дан. 8:23-25).

Обяснението на ангела следва схемата на видението и започва с момента представен там като хоризонтално действие на Малкия рог (ст. 9), но така както по-голямата част от видението се отнася за вертикалното му действие, така и по-голямата част от тълкуванието на ангела трябва да касае него. Важно обаче е забележим, кои от елементите на вертикалната дейност на Малкия рог биват обяснени. Засяга се потъпкването на истината и голямата измама, с която си служи тази сила, способността й дори да поквари Божия народ и нейният бунт срещу небесната власт. Но като че ли някои от най-важните дела на Малкия рог остават необяснени.

Все пак един от ключовите моменти е споменат от ангела. Царят представен чрез фигурата на Малкия рог ще се разбунтува срещу небесната власт (ст. 25). Това трябва да се отнася за споменатото във видението извършване на престъпление (ст. 12, 13), защото използваната еврейска дума за “престъпление” е “пеша”, която освен “престъпление” означава и “бунт”. Тази дума касае човек, който не просто протестира срещу Йехова, а прекъсва отношенията си с Него, ограбва Го, взима нещо, което Му принадлежи и злоупотребява с него. Сигурно това престъпление, този бунт срещу Бога трябва да има нещо общо със “всегдашната”, която Малкият рог отнема от “началника” и със съсипването на светилището.

Защо обаче тълкуванието на ангела засяга само някои моменти от показаното видение, а повечето от ключовите детайли не са разяснени? Сигурно защото са обяснени обстойно на други места в Писанието и в книгата Даниил. Други текстове на Стария завет са много ясни по отношение на всегдашната, омърсяването на светилището и останалите моменти от пророчеството. Така тълкувателят му бива подканен да изследва книгата Даниил във взаимовръзката й с другите библейски книги и сам да открие значението на тези изрази.

Едно от важните неща, които Малкият рог прави, е отнемането на “всегдашната” (евр. “тамид” – Дан. 8:11-13). Не е трудно да се разбере, какво е представлявала “всегдашната” в земното светилище на израилтяните:

“А ето какво да принасяш на олтара: всеки ден по две едногодишни агнета, винаги (“тамид”). Едното агне да принасяш заран, а другото агне да принасяш привечер… Това да бъде във всичките ви поколения всегдашно (“тамид”) всеизгаряне пред Господа, при вратата на шатъра за срещане, гдето ще се срещам с вас, да говоря там с теб” (Изх. 29:38, 39, 42).

Всекидневната жертва, която била принасяна в светилището на Израил, се наричала “всегдашна” (“тамид”). Не може да има и сянка на съмнение за значението й – тя символизирала жертвената смърт на Божия Син за греховете на цялото човечество.

Това обаче не е всичко по отношение на всегдашната. Всекидневното служене в светилището не се отнасяло само до жертването на животни:

“И на трапезата постоянно (“тамид”) да слагаш хлябове за приношение пред Мен” (Изх. 25:30).

“И ти заповядай на израилтяните да ти донасят дървено масло първоток, чисто, за осветление, за да горят винаги (“тамид”) светилата” (Изх. 27:20).

Освен всекидневното жертване на животни сутрин и вечер постоянно (“тамид”) е трябвало да се слагат хлябове на трапезата в Светая (първото отделение на светилището) и дървено масло във светилника (който също бил в Светая), което да поддържа постоянно светлината му.

Но и това не е всичко. Когато служел в светилището, първосвещеникът трябвало постоянно (“тамид”) да носи нагръдник и митра (Изх. 28:29, 38). Като постоянна (“тамид”) служба се определяла и каденето в светилището (Изх. 30:8) и дори хвалебствено служене с тръби пред ковчега на завета (1 Лет. 16:6).

Всичко това говори, че “всегдашната” (“тамид”) в Стария завет сочи не само на жертвата на Божия Син, но и на Неговото непрестанно застъпничество пред трона на Отец, при което Той представя заслугите на жертвата Си в полза на каещия се грешник. Затова всички вярващи са призовани винаги и на всяко време да пристъпват с дръзновение към престола на благодатта (Евр. 4:16), защото техният Спасител “може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях” (Евр. 7:25).

Щом като Малкият рог отнема “всегдашната” и щом като това действие трябва да бъде търсено в християнската епоха във времето на папството, това не може да означава нищо друго освен, че тук е предсказано помрачаването на ходатайствената служба на Христос от Средновековната църква, която “иззела” правото Му да спасява и застанала между Него и грешника. Тя обявила позицията си на посредник между човека и благодатта на Христос и постановила тайнствата на изповедта пред свещеник и литургията (евхаристията) като средства за достигане до Бога и за Неговото умилостивяване. Бог можел да бъде доближен само посредством църквата и свещенството й.

Така с отнемането на всегдашната от страна на Малкия рог книгата Даниил предсказва отстъплението в Християнската църква през Средновековието и злоупотребата от страна на папството, което държало човека далеч от благодатта и застъпничеството на Спасителя, Чиято жертва е напълно достатъчна да спаси и очисти всеки грешник.

С това нещата не приключват. Според Дан. 8:11 отнемането на всегдашната довежда до съсипване на светилището. В ст. 12 проблемите около всегдашната са свързани с извършването на някакво престъпление, а ст. 13 обобщава, че това престъпление води до оскверняване на светилището и неговото запустяване. Явно, че въпросът за “всегдашната” трябва да бъде разглеждан във взаимовръзка с това престъпление запустяващо светилището. А такава наистина съществува. Както посочихме по-горе, описаното в това пророчество престъпление се изразява в бунт срещу Бога, който води до прекъсване на отношенията с Него. Малкият рог взима нещо, което принадлежи на Бога и злоупотребява с него. Това трябва да е всегдашната, която Малкият рог отнема от “началника” и узурпирането на неговата роля и позиция. Престъплението се изразява в отнемането на всегдашната. И, разбира се, щом като отнемането на всегдашната се отнася до помрачаването на Христовата ходатайствена служба, която Той извършва в небесното светилище, не е трудно да приемем, че извършването на този грях от страна на църквата е представено образно като оскверняване на светилището. В такъв случай запустяването му трябва да се отнася за недостъпността до ходатайствената служба на Христос през Средновековието. Макар и щедро предлагана на всеки хората не могли да се възползват от нея, защото били насочвани към службата на свещениците и застъпничеството на светците. Така великото дело правещо възможно заслугите на Христовата жертва да са от полза за всеки грешник останало неразбрано и непотърсено, като че небесното светилище било опустошено и вече не се извършвала застъпническа служба в него. Това наистина е голямото престъпление на папството и Средновековната църква разкриващо дълбините на отстъплението от чистото учение на Христос и апостолите.

Думата “запустение” описваща случилото се със светилището е превод на еврейската дума “шамем”. Когато е употребена като глагол по отношение на неодушевени предмети, тя описва състоянието, в което някакво място е оставено, след като е било атакувано от врагове:

“Ще обърна градовете ви на пустиня и ще запустя (“шамем”) светилищата ви, и не ще да помириша дъха на благоуханните ви приноси” (Лев. 26:31).

Когато същата дума е отнесена към хора, описва психологическото въздействие, което запустяването оставя върху тези, които го наблюдават:

“Боже мой, приклони ухото Си и послушай; отвори очите Си и виж опустошенията (“шамем”) ни и града, който се нарича с Твоето име; защото ние не принасяме прошенията си пред Теб заради нашата правда, но заради многото Твои щедрости” (Дан. 9:18).

В Стария завет едно място бива определено като запустяло, ако е било изоставено от тези, които са живели там или са имали достъп до него:

“Но ще ги разпръсна като с вихрушка между всичките народи, които те не познаваха. Така страната запустя (“шамем”) след тях, тъй щото нямаше кой да заминава и да се връща, защото запустиха приятната земя” (Зах. 7:14).

Отнемането на “всегдашната” от страна на Малкия рог е престъпление, истински бунт срещу Бога. Това води до “запустяването” на светилището, от което “всегдашната” е отнета. Макар и звучащи странно тези изрази описват сериозността на греха, в който се проявява Средновековната църква при отклоняването на грешника от ходатайствената служба на Христос и насочването му към църковните тайнства и усмотрението на свещениците.

Това е, което научаваме от Дан. 8 гл. за мерзостта на запустението. Но книгата Даниил има още, какво да добави като разширява контекста, в който разглежда този въпрос.

2. Мерзостта на запустението в Дан. 11 гл.

Както вече видяхме, тълкуванието на ангела след даването на видението от Дан. 8 гл. пропуска някои от най-важните дела на Малкия рог. За изясняването им изследователят на пророчеството е подтикнат да проучи и други старозаветни книги. Това обаче не означава, че насочвайки тълкувателя към други места в Писанието книгата Даниил приключва с този въпрос. Напротив. В Дан. 11 гл. мерзостта на запустението отново е спомената и то придружена от много важни детайли и ориентири:

“И от него ще се подигнат сили, които ще омърсят светилището, да! крепостта, ще премахнат всегдашната и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение. И ще изврати с ласкателства ония, които беззаконстват против завета, но людете, които познават своя Бог, ще се укрепят и ще вършат подвизи. И разумните между людете ще научат мнозина; при все това ще падат от меч и от пламък, чрез пленение и чрез разграбване, много дни. А когато паднат, ще им се достави малко помощ; обаче мнозина ще се присъединят към тях чрез ласкателства. Дори някои от разумните ще паднат, за да бъдат опитани, та да се очистят и да се избелят, до края на времето; защото и то ще стане в определеното време” (Дан. 11:31-35).

Разглежданият от нас въпрос вече се появява с името, с което е най-добре познат – мерзостта на запустението. За антагониста представен в Дан. 8 гл. чрез символа на Малкия рог тук е използвана фигурата на Северния цар. Греховете му са, че от него ще се повдигнат сили, които ще омърсят светилището-крепост, ще премахнат всегдашната и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение (мерзостта на запустението). Няма как да не се забележи връзката с Дан. 8 гл. Тук обаче езикът е по-изчистен и изяснява това, което е било останало неясно. Изразът предполага, че за да бъде издигната мерзостта на запустението, трябва да бъде премахната всегдашната – същата връзка, която установихме и в анализа ни на Дан. 8 гл.

Думата “мерзост” ни разкрива още характеристики на въпросното отстъпление. Тя е в превод на еврейската дума “шикуутс”, която се отнася за образи и символи на езически божества, т.е. за идолопоклонство (виж 3 Царе 11:5; 4 Царе 23:13; Исая 66:3; Ерем. 32:34) и като цяло обозначава това, което е несъвместимо с поклонението на Бога. Тези, които практикуват мерзост, включително и израилтяните, стават мерзост пред Бога (Осия 9:10). В такъв случай няма как внасянето на подобно идолослужение в светилището да не го оскверни.

Тази дума дава още един важен детайл относно престъплението на Средновековната църква – едновременно с опита си да помрачи Христовата ходатайствена служба тя прави сериозен компромис с езичеството. За да стане популярна сред езичниците, тя вкарала в службите си тяхното идолопоклонство като го облякла с християнска мантия. Така спасението чрез дела, поклонението на Дева Мария, на светци и реликви се превърнало в част от християнската религия и подсилило курса на отклонение от Бога, а езическото учение за безсмъртието на душата било адаптирано като вечен живот в рая с Бога и Неговите ангели за спасените и вечни мъки в пламъците на пъкъла за погубените. Езичеството подменило простото и практично поучение на Христос и апостолите и превърнали християнството в комфортна среда за необърнатите езичници.

Това обаче не е всичко. В горепосочения пасаж се описват още от отстъпническите дела на тази сила. Извършваното от нея ще постави в нейна опозиция верните на Бога и за да се справи с тях, тя ще ги подложи на жестоко гонение (Дан. 11:32, 33). Как обаче би могло това да стане, след като зад фигурата на Северния цар в този текст стои една църква, която сама по себе си няма властта и ресурсите да направи подобно нещо? Явно тук се представя добре познатото от историята положение, при което църквата използвала светската власт за постигането на целите си. Този текст описва нечестивия съюз между църква и държава, който помагал на религиозните власти да се справят с тези, които не били съгласни с отстъпничеството им. Така зад изземването на Христовия авторитет и власт представено чрез отнемането на всегдашната и издигането на мерзостта на запустението трябва да видим и богохулния съюз между църква и държава, който станал причина за смъртта на милиони верни Божии деца. По този начин Дан. 11 гл. добавя много важни характеристики, които ни помагат да дефинираме по-детайлно мерзостта на запустението.

Но с това не се изчерпва приноса на Дан. 11 гл. по този въпрос. Това пророчество също позиционира много добре във времето “мерзостта на запустението”. В изследването на езиковите връзки между Дан. 11 гл. и по-ранните пророчества в статията Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – VII установихме, че Дан. 11:22 говори за времето на умъртвяването на Месията – разпятието на Исус Христос. Това означава, че всичко, което стои след ст. 22 трябва да се отнася за епохата след Христос. А текстът занимаващ се с мерзостта на запустението е точно там. Това отхвърля възможността тя да говори за оскверняването на храма в Ерусалим от Антиох Епифан, което се случило през II век пр.Хр.

Също така в статията Времевите периоди в Даниил 12 гл. установихме, че според Дан. 11 гл. последното време започва с описания в ст. 40 сблъсък между Южния и Северния цар отнасящ се за поразяването на папството от страна на революционна Франция през 1798 г. Всичко това се случва, след като Северния цар и издигнатата от него мерзост на запустението са били в своя апогей. С този извод пък се отхвърля възможността мерзостта на запустението да се отнася за дейността на един бъдещ Антихрист, който действа в последното време. Няма как тя да е свързана и с налагането на неделен закон, което според пророчеството в Откровението е бъдещо от наша гледна точка събитие. Не може да се отнася и за нещо свързано с адвентистите от седмия ден, защото те се появяват след 1844 г. – много след означеното в пророчеството време на мерзостта на запустението.

Явно мерзостта на запустението е нещо, което трябва да се случи след смъртта и възкресението на Христос и преди 1798 г. Така че тук имаме едно локализиране във времето. Макар и да не е съвсем прецизно, то категорично показва неоснователността на претеристките и футуристките интерпретации, които отнасят мерзостта на запустението съответно назад във времето преди Христос или в последното време. А за това пророчество позиционирането във времето наистина е нещо важно. И макар Дан. 11 гл. да не е съвсем прецизна, то гл. 12, която е част от същото това пророчество, дава много точни времеви ориентири.

3. Мерзостта на запустението в Дан. 12 гл.

В Дан. 12 гл. мерзостта на запустението отново се появява в своята връзка с премахването на всегдашната, но вече в много прецизен времеви контекст – посочен е времеви период:

“И от времето, когато се премахне всегдашната и се постави мерзостта, която докарва запустение, ще има хиляда и двеста и деветдесет дни. Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда и триста и тридесет и петте дни” (Дан. 12:11, 12).

Периодът от 1290 пророчески дни даден по отношение на мерзостта на запустението е във връзка с обяснението на друг период – време, времена и половин време (Дан. 12:6, 7) – нещо, което сме разгледали обстойно в статията Времевите периоди в Даниил 12 гл. Периодът от 1290 дни започва през 508 г. с победата на франкския крал Кловис над арианското племе визиготи – победа, от която най-голяма полза имала Католическата църква и която отбелязала началото на едно стабилно сътрудничество между светската власт и църквата траещо векове. Този период приключва точно 1290 години по-късно, през 1798 г., когато войските на революционна Франция сложили край на доминиращата позиция на папството. Именно в този период трябва да видим премахването на всегдашната и поставянето на мерзостта на запустението.

Когато изследваме сложната динамика на миналото ни, винаги трябва да помним, че историята е процес. Отстъплението в църквата не се случило в един ден. Отклоняването на грешниците от спасителната благодат и застъпничество на Христос и насочването им към църквата и свещенството й не се случили изведнъж, от един момент нататък. Затова би било трудно да се посочи точна дата за подобно нещо. Все пак дори католически източници са съгласни с даденото в пророчеството време. В апостолическото си послание Dies Domini от 31 май 1998 г. папа Йоан Павел II призовава за неделни закони и предизвиква християните “да направят нужното гражданските закони да зачитат техният дълг да освещават неделята” (Dies Domini, 31 май 1998 г., секция 67). В него той говори още за посещаването на неделната литургия. В началото на историята на християнството, твърди папата, е трябвало да се напомня на хората да посещават литургията. С течение на времето църквата трябвало да прибегне до специални, конкретни канонични предписания: “Това е бил случая на няколко местни събора от четвъртото столетие и нататък (като събора в Елвира от 300 г., който говори не за задължение, а за глобяване при три отсъствия) и по-специално от шестото столетие и нататък (като събора в Адж от 506). Тези укази на местни събори довели до разпространени навсякъде практики, задължителната природа на които била възприемана като нещо съвсем нормално” (Dies Domini, 31 май 1998 г., секция 47). Тук папата твърди, че специално от началото на VI век и нататък е имало навсякъде закони, които задължавали хората да посещават литургията в неделен ден. Това потвърждава казаното в пророчеството.

И ако да не е възможно, нито необходимо да се посочи точна година, от която присъствието на всички християни на литургията в неделя да е станало задължително изискване, едно конкретно събитие случило се през 508 г. поставило църквата в положение на много тясно сътрудничество с властта на управляващите, което се запазило през следващите 13 века – победата на Кловис над визиготите. Това означава, че за отнемането на всегдашната и издигането на мерзостта на запустението може да се посочи точно начало именно в този им аспект, който единствен подлежи на прецизно локализиране във времето – съединяването на църковната власт със светската. В същия аспект може да бъде посочен и точен край, който се има предвид в пророческия период – 1798 г., когато този съюз започва да се разпада и то чрез тези, които го установили – французите. Така към детайлните характеристики, които можем да извлечем за мерзостта на запустението, трябва да добавим и прецизно разполагане на това явление по оста на времето. А това ни дава още по-голяма сигурност в направеното тълкувание.

Макар и за другия времеви период от Дан. 12 гл. – 1335-те дни – да не е казано, за какво точно се отнася, няма да е погрешно да мислим за някаква връзка с периода от 1290 дни. И тя не е само в общата начална точка на изчисляването им. Щом като 1290-те дни се отнасят за две от нещата, които подигналите се от Северния цар сили извършват – отнемането на всегдашната и издигането на мерзостта на запустението – то периодът от 1335 дни трябва да се отнася за третия елемент от списъка – омърсяването на светилището-крепост (Дан. 11:31). Изказано е блаженство над всеки, който устои до края на този период. Когато той изтече, устоялите ще получат едно специално благословение. Както сме посочили вече в статията Времевите периоди в Даниил 12 гл., този период изтича в 1843/44 г. – забележителната последна година на милеристкото движение очакващо края въз основа на пророчеството за очистването на светилището от Дан. 8:14.

Всичко това ни дава толкова детайлна картина относно мерзостта на запустението и ни разкрива толкова точно, кога трябва да се появи и функционира, че не оставя възможност да бъде идентифицирана погрешно.

4. Мерзостта на запустението в Дан. 9 гл.

В книгата Даниил обаче има още едно място, в което се говори за мерзостта на запустението и то се намира в Дан. 9 гл.:

“И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време” (Дан. 9:27).

Тук мерзостта на запустението се намира в пророчеството за седемдесетте седмици в контекста на появяването на Месията и на унищожаването на Ерусалим и храма (виж ст. 24-26). Унищожаването на Ерусалим и храма са директен резултат от отхвърлянето на Месията от страна на избрания народ. (За повече информация относно това пророчество прочетете статиите Указът за възстановяването на Ерусалим – II и Прагматично доказателство за годината 457 г.пр.Хр.)

Интересното е, че мерзостта на запустението може да бъде намерена в същия контекст и в Новия завет. Евангелист Марко предава Исусовото поучение от Елеонския хълм така:

“И когато видите мерзостта, която докарва запустение [за която говори пророк Даниил], стояща там гдето не подобава (който чете нека разбира), тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по планините” (Марко 13:14).

Исус говори за мерзостта на запустението, която се превръща в знак за бягство по планините, когато живеещите в Юдея я видят, че стои там, където не трябва. Всичко това е в изпълнението на пророчество от книгата Даниил.

Евангелист Матей е по-конкретен:

“Затова когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на светото място (който чете нека разбира), тогава ония които са в Юдея, нека бягат по планините” (Матей 24:15, 16).

Мерзостта на запустението отново е знак за бягство за живеещите в Юдея, които единствени могат да я видят, но вече се казва, че тя стои на святото място. И, разбира се, всичко това е предсказано от пророк Даниил.

Евангелист Лука е още по-конкретен и ни освобождава от товара да гадаем, кое е святото място, на което мерзостта на запустението ще стои:

“А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му. Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините и които са всред града, нека да излязат вън, а които са в околностите, да не влизат в него. Защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко, което е писано” (Лука 21:20-22).

Значи когато Исус говори за мерзостта на запустението стояща на святото място, има предвид заобикалянето на Ерусалим от римските войници, което последвало в унищожаването на града и храма през 70 г. Освен че го свързва с отдаване на възмездие, Лука представя още по-точно причината за това:

“И Пилат пак им извика като желаеше да пусне Исус. А те крещяха казвайки: Разпни Го! Разпни Го!… И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него. А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мен, но плачете за себе си и за чадата си, защото, ето, идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили. Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни. Защото ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?” (Лука 23:20, 21, 27-31).

Същата сила, която приковала Исус на кръста в резултат на предателството на юдейските водачи, ще причини небивало страдание на ерусалимските жители и унищожението на града им (виж Лука 19:41-44). И според Христос всичко това е било предсказано в книгата Даниил. Единственото място, където мерзостта на запустението е дадена в контекста на Ерусалим и храма и причинява унищожаването им поради отхвърлянето на Месията, е Дан. 9:27.

Всъщност в този стих изразът “мерзостта на запустението” е употребен по по-различен начин спрямо другите места в книгата Даниил. Съществителното “мерзост” е в множествено число, докато причастието е в единствено число – “мерзостите на запустението”. Тук имаме използване на множество число с цел засилване на значението, нещо като “абсолютна мерзост на запустението”.

Това е една по-различна употреба на разглеждания от нас израз и точно това пророчество е имал предвид Исус предсказвайки участта на Ерусалим като резултат от отхвърлянето на божествената благодат. Но дори и при този случай мерзостта на запустението се появява във времето на последното царство Рим, макар и в неговата езическа фаза.

Така можем да установим едно правило в тълкуването на израза “престъплението/мерзостта на запустението”. Когато той върви заедно с думата “всегдашна” (както е в Дан. 8:11-13; 11:31 и 12:11), той се отнася за отстъпничеството на папството през Средновековието. Когато изразът не се придружава от думата “всегдашна” (както е в Дан. 9:27; Матей 24:15 и Марко 13:14), той касае войските на езическия Рим, които разрушили Ерусалим и храма през 70 г. И в двата случая “мерзостта на запустението” се проявява във времето на последното според Даниил земно царство – Рим.

Проявяваща се в рамките на римското царство мерзостта на запустението се изразява в няколко неща: римската армия унищожаваща Ерусалим и храма; помрачаването на ходатайствената служба на Христос от страна на Средновековната църква чрез постановяването на тайнствата на изповедта и литургията; компромисът направен с езичеството чрез вкарване на ученията за спасение чрез дела, безсмъртието на душата, чрез поклонението на Дева Мария и на светци; нечестивият съюз между църковна и светска власт.

10
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

5 Comment threads
5 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
6 Comment authors
Зорница Димитрова

Здравей! Какво би казал за тази проповед? Ще се радвам ако й направиш някакъв анализ.

https://www.youtube.com/watch?v=SPsPhAacKaY

Има и коментар от една сестра: “Някой личности определено трябва да се замислят, на какво се базират теориите им относно Матей 24 глава.Добре ще е някой да изпрати проповедта на Ники Димов та дано да я изслуша и да направи необходимите корекции в изказванията си.”

Зорница Димитрова

И продължението на горната проповед, мисля, че е важно да се видят и двете:

http://www.youtube.com/watch?v.....r

Тана Ангелова

Поради това, че едва сега попаднах на тази статия писана преди доста време, моля автора да каже какво мисли за други две, много обстойно разработени проповеди на същата тема. Защо оставам с впечатлението, че никога не приемате, че Вие също можете да сбъркате. Добре е ако с повече молитва подхождаме към добре обосновани тълкувания на хора, които също са движени от Божия Дух и имат откровение от Бог. Със сигурност времето ще покаже правотата на едното или другото твърдение, както и един ден във вечността, когато категорично ще е ясно какво е казал Автора на Библията. Дано само да не… Още »

Богдан

Да почиташ и да мислиш за човешките неща е мерзост пред Бога която събаря Истината, осквернява и запустява светилищата.
Исус им каза: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.
Лука 16:15 РИ ББД
https://bible.com/bible/1443/luk.16.15.РИ ББД

Иво Иванов

Напълно погрешни изводи за същността на пророчеството , което с всеки изминал ден ще бъде все по-актуално и по-добре разбирано.