Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – VII

Начало/Даниил/Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – VII

Модел на връзка между различни точкиМожем да говорим много за силата на думите; за това, какво те причиняват, как могат да лекуват и как са способни да унищожават. Те обаче имат голяма сила и в една област, която едва ли представлява интерес за много хора – изследването на Свещеното писание. Макар и неговите автори да не са били вдъхновени буквално (вестите им да не са им били продиктувани дума по дума), единственият начин да предадат откритото на другите хора е чрез изразяването му с думи. Така че ако и самите думи да не са вдъхновени, те са единствената ни възможност да стигнем до това, което пророците са искали да кажат. Това превръща тяхното изследване в необходимост.

В статията Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – VI разгледахме, как пророк Даниил е използвал две конкретни думи в тълкуванията на виденията си. Анализът доказа необходимостта от обстойно изследване на думите в книгата Даниил, защото те не само могат да променят значението си през годините, но и самият автор може да ги използва по специфичен начин, който да е много различен от този, с който сме свикнали.

Какво още можем да научим във връзка с изследването на думите в книгата Даниил?

1. Думите “маре” и “хазон” в книгата Даниил.

Нека да задълбаем по-надълбоко в изследването си върху думите в книгата Даниил и да видим за пореден път, колко е важно Библията да се изучава в оригинал. Колкото и да е добър един превод, той може да пропусне важни нюанси на използваните в оригинал думи и да ги ограби от значението им. Точно такъв е случая с думата “видение” в книгата Даниил.

В еврейската част на книгата се използват две различни думи със значението “видение” – едната е “хазон”, а другата е “маре”. Това трябва да ни накара да се запитаме за причината Даниил да използва две различни думи, когато описва виденията си. Нека да разгледаме последователно как, в какъв контекст и с какво значение се появяват “хазон” и “маре” в еврейската част на книгата Даниил – Дан. 8-12 гл.

Още в началото на Дан. 8 гл. се вижда, че думата, която пророкът ще използва за цялото видение, което е видял и което предстои да опише, е “хазон”:

“В третата година от царуването на цар Валтасар видение [“хазон”] ми се яви на мен Даниил подир онова, което бе ми се явило по-напред. Видях във видението [“хазон”] (а когато видях, бях в палата Суса, който е в областта Елам; и когато видях във видението [“хазон”] бях при потока Улай)” (Дан. 8:1, 2).

Това е много важен момент. Както при всяко свое видение Даниил не пише, докато вижда видението, а го записва, след като го е видял. С други думи, още в началото на писането си той знае, какво ще се случи в края. Затова думата “хазон” трябва да визира цялото видение – от ст. 3 до ст. 14.

След това Даниил описва самото видение. Първо се появява един овен, после един козел заема мястото му и след това се появява един Малък рог. Фокусът на видението е върху дейността на този Малък рог.

Когато видяното от пророка свършва с Малкия рог оскверняващ светилището (ст. 12), видението сменя сетивата – картината преминава в звук (ст. 13, 14). Това е другият важен момент, защото става дума за различни по естество елементи – първо нещата биват видени, след това – чути. След ст. 12 нищо повече не се случва по отношение на видяното. Има само обяснение свързано с вече видяното – Даниил чува разговора на няколко небесни същества. Едното пита (според буквалния превод на стиха):

“Докога се простира видението (“хазон”), всегдашната и престъплението, което докарва запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?” (Дан. 8:13).

Както се вижда от формулировката на въпроса, той е свързан с цялата продължителност на видението. Важно е да се обърне внимание на зададения въпрос – той включва всичко видяно от пророка, от ст. 3 до ст. 12. Небесното същество се интересува, какъв период от време обхваща видяното и представеното от Даниил в ст. 3-12.

Тогава се дава отговора:

“И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти” (ст. 14).

Отговорът трябва да посрещне неяснотата, поради която е формулиран въпроса. Според него трябва да изминат 2 300 денонощия от появата на първата фигура на “хазон” (овена) до момента, който Даниил е видял като последен във видението – Малкият рог оскверняващ светилището. “До кога се простира видението?” “До 2 300 денонощия”.

Идеята е, че когато започващият с появата на овена период от 2 300 денонощия приключи във времето на Малкия рог, ще се случи нещо, което да неутрализира осквернителната дейност на Малкия рог и светилището, което той е потъпквал, ще бъде очистено. Кога? Когато приключи периодът от 2 300 денонощия.

С това видението (“хазон”) приключва. Това е и видението, което Даниил искал да разбере:

“И когато аз, аз Даниил, видях видението (“хазон”), поисках да го разбера. И ето, застана пред мен нещо като човешки образ” (Дан. 8:15).

Желанието на Даниил бива изпълнено и ангел Гавриил е инструктиран да помогне на пророка да разбере видението. Интересното обаче е, че вече думата за “видение” се променя:

“Гаврииле, направи тоя човек да разбере видението (“маре”)” (ст. 16б).

Защо Даниил иска да разбере “видението” (“хазон”), а ангелът бива инструктиран да му помогне да разбере “видението” (“маре”)? Една от причините може да е, защото макар и с малко по-различно значение думата “маре” се появява в стиха описващ желанието на Даниил:

“И когато аз, аз Даниил, видях видението (“хазон”), поисках да го разбера. И ето, застана пред мен нещо като човешки образ (“маре”)” (ст. 15).

Тук думата “маре” се появява с едно от значенията си, с което бива най-често използвана – “образ, изглед”. С това значение тя вече е била използвана в книгата Даниил (Дан. 1:4, 13, 15). И тъй като в Дан. 8:15 чрез “маре” се описва появата на ангела пред пророка, тази дума се използва и в ст. 16 с другото й значение – “видение”.

Това обяснение е задоволително, но едва ли е достатъчно. Може би това, как ангел Гавриил е гледал на задачата си, ще внесе по-голяма яснота. Той казва на Даниил:

“Разбери, сине човешки, защото видението (“хазон”) се отнася до последните времена” (Дан. 8:17б).

Започва да става още по-интересно. Значи Даниил иска да разбере видението (“хазон”), Гавриил е инструктиран да му помогне да разбере видението (“маре”) и в изпълнение на задачата си ангелът започва да му обяснява видението (“хазон”). Следвайки тази логика трябва да приемем, че двете думи се използват с еднакви значения. Това ще рече, че ако спрем с изследването им дотук, единственият извод, който можем да направим, е че “хазон” и “маре” са синоними. Ние обаче продължаваме с проучването.

Ангелът разяснява на Даниил, че двата рога на овена символизират Мидо-Персия (Дан. 8:20). Предвид ясните препратки към Персия и Мидия от самото начало на видението (ст. 2), Даниил едва ли е учуден от разтълкувания символ. След това козелът бива идентифициран като Гърция (ст. 21) и след това се дава обстойно обяснение на действието на Малкия рог по хоризонтала и по вертикала (ст. 23-25). Тълкуванието се движи прецизно според представените на пророка картини.

Тогава идва ключовото за тълкуванието на видението обяснение:

“А казаното видение (“маре”) за денонощията е вярно; все пак обаче запечатай видението (“хазон”), защото се отнася до далечни дни” (Дан. 8:26).

Това обяснение вече внася нужната ни яснота в разбирането на въпросните две думи. “Маре” излиза от идеята за синоним на “хазон” и е отнесена за нещо специално – за момента от видението, който се занимава с денонощията.

За да разберем, какво точно означава “маре”, трябва да отидем на онова място в текста, където се говори за денонощията – това са ст. 13 и 14:

“Тогава чух един свет да говори; и друг свет рече на този, който говореше: До кога се простира видението, всегдашната и престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани? И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти” (Дан. 8:13, 14).

Значи в Дан. 8:26 изрично се посочва, че “маре” касае денонощията, които се споменават в даденото видение. А обяснението за денонощията, за които се говори в ст. 13 и 14, е дадено в контекста на времето: “до кога…?” (ст. 13), “до 2 300 денонощия…” (ст. 14). Това именно е “маре” – времевият период, в който изредените елементи на “хазон” действат.

Това ще рече, че “маре” представлява периода от 2 300 денонощия, в който се случва всичко описано в “хазон” – от появата на овена до осквернителната дейност на Малкия рог, която предстои да бъде неутрализирана. Значи става дума за период от 2 300 денонощия, който включва Мидо-Персия, Гърция и Малкия рог. Това означава, че “маре” не е просто един елемент на “хазон”, който е равнозначен (със същото естество) на използваните символи и който се нарежда най в края на изреждането им, а времевото измерение, в което всички използвани фигури се случват.

Всички елементи от видението, които са от едно и също естество, са видени от пророка да се случват в онази част от видението, в която зрението му е активният приемник на вестта. За всички тях се казва, че се случват в период от 2 300 денонощия, в края на който ще стане нещо много специално, което ще очисти оскверненото светилище. Това вече е частта от видението, която Даниил узнава само чрез слуха си. Този период от 2 300 денонощия, в който се вместват всички използвани фигури, е “маре”.

Тогава не може да е трудно да стигнем до извода, че ако “хазон” касае, какво се случва във видението (видяното от Даниил), то “маре” се отнася до това, кога се случва (чутото от Даниил).

Графика на разликите между хазон и маре в книгата Даниил

Ангелът е много ясен и обстоен относно “хазон” – относно видяното от Даниил. И явно пророкът го е разбрал. Той обаче не разбрал всичко. Самият Даниил казва, че само моментът с “маре” му останал неясен:

“Тогава аз Даниил премрях и боледувах няколко дни; после станах и вършех царевите работи. А чудех се за видението (“маре”), защото никой не го разбираше” (Дан. 8:27).

Тъй като ясното формулиране на въпроса от ст. 13 и даденият отговор от ст. 14 изискват да приемем, че цялото видение се случва в рамките на 2 300 денонощия, единствената възможност за неразбиране на “маре” от страна на Даниил е да не е знаел, кога точно започва този период. Най-логично е да предположим, че той е обвързвал началото му с появата на овена във видението, т.е. с началото на Мидо-Персия като световно царство – когато Персия детронира Вавилон официално. Но той не е знаел, кога Персия ще победи Вавилон. Може би е усещал, че ще е скоро, но не е знаел, кога точно.

Затова когато след около 11 години Мидо-Персия вече е сложила край на Вавилон, вниманието ни отново е насочено към това видение точно към момента, където сме били оставени – неяснотата на Даниил относно това, кога започва периода от 2 300 денонощия. Най-приемливото предположение е, че когато вавилонският цар Валтасар е бил умъртвен и мидийски цар сяда на престола му, Даниил да е очаквал, че периодът от 2 300 денонощия е започнал. Това обаче нямало да бъде съвсем вярно и тъй като пророчеството е прекалено важно, времето за неговото разясняване дошло. Затова в един специален момент, в който Даниил изпитвал особена загриженост за Юдейския народ и Ерусалим, ангел Гавриил се завърнал при него, за да му разясни неясното от Дан. 8 гл.:

“Дори още като говорех в молитвата, мъжът Гавриил, когото бях видял във видението (“хазон”) по-напред, като летеше бързо се приближи до мен около часа на вечерната жертва. И вразуми ме като говори с мен казвайки: Данииле, сега излязох да те направя способен да разбереш. Когато ти почна да се молиш, заповедта излезе и аз дойдох да ти кажа това, защото си възлюбен; затова размисли за работата и разбери видението (“маре”)” (Дан. 9:21-23).

Още в разясняването на предното видение ангел Гавриил имал за задача да обясни “маре” на Даниил (Дан. 8:16). Тогава това не могло да стане (ст. 27). След около единадесет години той се завърнал в най-подходящия възможен момент, за да довърши задачата си. Умът на Даниил отново бил насочен в тази посока и случилото се вече на световната сцена било катализатора и последното парче от пъзела да бъде сложено на мястото му.

Обяснявайки “маре” за 2 300 денонощия ангелът вкарал още един времеви период от седемдесет седмици (490 дни), който се занимавал с два нови, особено важни момента за Даниил – юдеите като нация и Ерусалим (Дан. 9:24-27). Така чрез даването на един по-малък период от седемдесет седмици касаещ юдеите и Ерусалим (Дан. 9:24) Даниил разбрал и за началото на по-големия период от 2 300 денонощия (Дан. 9:25) – че то наистина ще е във времето на овена от видението от гл. 8, но няма да е с началото на Мидо-Персия като световно царство, а с издаването на указ от персийски цар, който ще възстанови автономията на Юдейския народ и ще позволи изграждането на столицата им Ерусалим.

След като ангелът приключва с обясненията си в Дан. 9 гл., не се казва нищо повече, дали Даниил го е разбрал. Явно, че трябва да го е разбрал, защото би било твърде странно ангелът да е неуспешен на два пъти в задачата си да разясни “маре”.

Така установяваме, че думата “маре”, която освен “видение” има значение и на “образ, изглед”, се използва в данииловата апокалиптика със значението на видение, но не толкова занимаващо се с някакви странни фигури, които пророкът е видял, а по някакъв начин с обяснението на видяното. Това следва напълно логиката на структурата на книгата Даниил според естеството на виденията й (за която говорим по-обстойно в статията Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – V), според която с Дан. 8 гл. приключва образността, с която се представят бъдещето и пророчествата и започват дидактическите пророчества (Дан. 9-12 гл.), които са по-скоро тълкувание на предните. Целият този преход от образност към тълкувание е подходяща среда за появата на думата “маре”. Затова не е учудващо, че в Дан. 9-12 гл. за “видение” се използва повече “маре” и по-малко “хазон”.

Можем да проверим това веднага със следващата глава в книгата – Дан. 10 гл.:

“В третата година на персийския цар Кир едно нещо се откри на Даниил, който се нарече Валтасасар; това нещо бе истинно и означаваше големи бедствия; и той разбра и проумя видението (“маре”)” (Дан. 10:1).

Около 2-3 години след последната си среща с ангела Даниил получава още едно видение и то по драматичен начин (виж Дан. 10:4-19). Макар и възрастният вече пророк да вижда отново едно небесно същество, видението му не съдържа странни персонажи и образност както предишните, а представлява едно обяснение. За това видение Даниил казва от самото начало, че го е разбрал (за разлика от образните видения, които не винаги е разбирал изцяло) и за това видение той използва думата “маре”.

Макар и не много лесно по-обстойното изследване на използваните в оригинал думи за “видение” в книгата Даниил ни помага да разграничим, в кой случай за какво точно става дума и да откроим ясно различните елементи. А това е от изключителна полза за разбирането на невероятните видения в книгата. Без разбирането на думите в оригинал бихме се лутали в изследването си и то нямаше да е пълно и задоволително.

2. Лингвинистична връзка между виденията в книгата Даниил.

Изследването на думите в библейския текст е ключово, не само защото е свързано с разбирането на тяхното значение, но и защото помага за установяването на връзки между различни части/пасажи, което облекчава тълкуването им.

Например по-горе разгледахме различните думи, които Даниил използва, за да представи виденията си и техните аспекти. Имайки предвид разликите между тях установяваме лесно, какво точно от видението Даниил е разбрал и какво му е останало неясно в един определен случай (Дан. 8:26, 27). Когато след години ангелът се върнал при пророка, в описващият това текст се използват точно определени думи, чрез които прецизно се уточнява, във връзка с какво се връща той и какво точно ще обясни на Даниил (Дан. 9:21-23). Така чрез думите установяваме съществуваща между различните глави връзка, което ни помага да разберем по-добре случващото се и значението му за нас.

Използването на едни и същи думи с едни и същи или сходни значения в различни части (пасажи, глави или книги) формира лингвинистична (езикова) връзка между тези части, което е надеждно указание за тълкувателя в разбирането на значението им. Затова е много важно, ако тя съществува, да бъде установена. Тъй като подобна връзка между различни части може да съществува само в рамките на една библейска книга, това се превръща в още една причина всеки текст да бъде разглеждан в своята взаимовръзка с цялата книга.

Именно тази лингвинистична връзка между различни видения на книгата Даниил е ключова в разбирането на най-трудното за тълкуване пророчество – Дан. 11 гл. Въпреки че пророкът изрично казва още от самото начало, че е “разбрал и проумял видението” (Дан. 10:1), иронията е, че то си остава най-объркващото и трудно за разбиране. Това обаче не трябва да ни обезсърчава. Наистина трябва да се опитаме да го схванем, защото то “бе истинно и означаваше големи бедствия (голяма война)” (Дан. 10:1) и има специална вест за Божия народ на последното време (ст. 14) – все ясни указания говорещи за неговата важност. Макар и за целите на тази статия да се занимаваме само с лингвистичната връзка, която съществува между Дан. 11 гл. и други части на книгата, следните две насоки ще бъдат сигурни водачи в изследването на това пророчество по принцип.

Първо, Дан. 11 гл. е последното видение на Даниил, което влиза в групата на дидактическите пророчества – пророчества, които не съдържат сложна символика и образност, а представляват тълкувание на вече дадените такива (за тях говорим повече в статията Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – V). А това означава, че със сигурност Дан. 11 гл. е стъпила на предните видения и представлява една по-разширена тяхна картина. Това пророчество никога не трябва да бъде изследвано откъснато от предните. Правилното разбиране на случващото се в предните видения ще е отправна точка за разбирането и на това пророчество. Една от важните задачи на всеки изследовател трябва да бъде установяването на връзките между това пророчество и предните.

Второ, в началото на Дан. 11 гл. събитията са отнесени до появата на гръцкото царство и неговото разпадане на четири (ст. 2-4). След това вниманието ни е насочено само върху две от получилите се царства – северното (царството на Селевкидите) и южното (царството на Птоломеите). Някои много ясни указания в текста водят всички тълкуватели до съгласие, че зад използваните фигури на Северния и Южния цар трябва да се разбират различни личности и сили, които се появяват в течение на историята и я придвижват напред (повече по въпроса можете да намерите в статията Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – VI). Ключовият момент тук е да се установи, кои точно са личностите и силите, за които става дума в пророчеството, кога точно дадена личност или сила слиза от сцената, за да отстъпи мястото си на следващата и коя точно е следващата сила. Затова от решаващо значение за разбирането на това важно пророчество е установяването на лингвинистичната връзка между него и другите видения на книгата Даниил. Чрез нея ще може да се разбере, на кое от предните пророчества съответства даден момент на пророчеството от Дан. 11 гл. и къде точно се намира в потока на времето и развитието на историята. А това пък ще ни изясни, кои личности и сили трябва да стоят зад фигурите на Северния и Южния цар в конкретния случай.

Всички тълкуватели са съгласни, че до Дан. 11:13 може да се проследи историята до времето на царя на селевкидите Антиох III, който в този стих стои зад фигурата на Северния цар. Така че в Дан. 11:13-45 би трябвало да е представена историята от цар Антиох III (началото на II в.пр.Хр.) до края на времето. Това е доста обхватен период описан в около 30 стиха. Чрез установяването на лингвинистичната връзка между някои от тези стихове и предишните пророчества бихме могли да имаме яснота, как се придвижва описаната история във времето и следователно, кои сили трябва да стоят зад фигурите на Северния и Южния цар.

Първият текст от Дан. 11 гл., за който можем да установим някаква лингвинистична връзка с по-ранно пророчество от книгата, е ст. 22. Най-близките до оригинала български преводи на този стих са два:

“Всепотопяващите пълчища ще бъдат потопени и съкрушени от него, дори и сам вождът на завета” (Синодален превод).

“И помитащите сили ще бъдат пометени и разбити пред него, а също и един княз на завета” (Верен, 2002 г.).

За съжаление, дори и при тези преводи се загубват някои ключови думи, затова ще се наложи да преведем стиха съвсем буквално:

“И ръцете (силата) на потопа ще бъдат потопени пред него и съкрушени, също и князът на завета.”

Трудно е да се представи този текст на български. Той описва картина на по-малко мощна сила, която бива победена от по-голяма сила. Потопът, с който се представя по-слабата фигура, ще бъде потопен от друг потоп, от по-големия потоп на по-силната фигура, а ръцете на по-слабия потоп (силата му) ще бъдат счупени (съкрушени) от по-големия потоп. По-силната фигура тук е Северния цар. Той причинява всичко това на въпросната по-малко мощна сила.

Използваният в този стих еврейски корен на думата “потоп” (“шетеф”) се появява като съществително име на много малко места в Стария завет. Единствената й друга употреба в книгата Даниил е в Дан. 9:26:

“И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен, и не ще има кои да Му принадлежат; и людете на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; и краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения” (Дан. 9:26).

Наличието на две места в една и съща книга на рядко използвана в Библията форма на корен говори за някаква връзка между тези два пасажа. Явно потопът, за който става дума на едното място, трябва да има нещо общо с потопа, за който се говори на другото място. И двата пасажа трябва да касаят една и съща сила и един и същи момент от историята.

Това обаче не е всичко. Освен че ще помете по-слабия потоп, агресорът от Дан. 11:22 ще съкруши и княза на завета. Използваната тук еврейска дума “нагид”, която е преведена като “княз”, може да бъде открита само на още две места в книгата Даниил – и двете се намират в пророчеството от Дан. 9:24-27. Първо тя се появява в съчетание с думата “Месия” в Дан. 9:25 и след това я откриваме сама в ст. 26 (който сме цитирали по-горе) отнасяща се за “княза, който ще дойде”. Както вече сме разглеждали обстойно в статията Прагматично доказателство за годината 457 г.пр.Хр., личността, за която се говори в това пророчество, не може да бъде никой друг освен Месията – Исус Христос. Така че откриваме още една връзка между Дан. 11:22 и Дан. 9:26.

Но има и още нещо. Това е думата “берит” – “завет”. Макар и тази дума да се среща на много места в книгата Даниил, връзката й с въпросния княз е спомената само в посочените два пасажа. “Князът, който ще дойде” от Дан. 9:26 е същият, който ще “потвърди завет (направи завета силен) с мнозина за една седмица” (ст. 27). В Дан. 11:22 е представен като “князът на завета”. Значи откриваме и трета дума, която осигурява връзка между двата пасажа.

Нека да разположим тези текстове успоредно и да видим нагледно езиковата връзка между тях:

Дан. 9:26, 27а

Дан. 11:22

“И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен, и не ще има кои да Му принадлежат; и людете на княза (“нагид”), който ще дойде, ще погубят града и светилището; и краят му ще го постигне чрез потоп (“шетеф”); и до края на войната има определени опустошения. И Той ще потвърди завет (“берит”) с мнозина за една седмица…” “И ръцете (силата) на потопа (“шетеф”) ще бъдат потопени пред него и съкрушени, също и князът (“нагид”) на завета (“берит”).”

И така, откриваме три точки на взаимовръзка между Дан. 9:26, 27 и Дан. 11:22, така че описаното и в двата пасажа трябва да се отнася до едни и същи фигури от един и същ период от историята. Това не може да означава нищо друго, освен че агресорът (Северният цар) в Дан. 11:22 трябва да се отнася за римски император или властимаща фигура във времето на умъртвяването на Месията.

По този начин успяваме да установим една много сигурна отправна точка в потока на времето отнасяща се за широко разпростиращия се период от Дан. 11:13-45. Ако със ст. 13 стигаме до времето на царя на селевкидите Антиох III, то при ст. 22 вече сме във времето на Исус Христос и господстващата тогава сила – Рим. Историята в ст. 14-21 трябва да касае периода между Антиох III и Христос, а случващото се от ст. 23 нататък се отнася за времето след разпятието на Христос. Виждаме, как зад фигурата на Северния цар от Дан. 11:13 стои един цар на селевкидите и как зад същата фигура в ст. 22 (по-късно в потока на времето) действа римски император.

Ето как откритата лингвинистична връзка между два текста намиращи се на различни места в книгата Даниил помага за по-доброто разбиране на труден пророчески пасаж и за установяването на важни отправни точки в развитието на историята в потока на времето. Тъй като Дан. 11 гл. представлява пророчество разширяващо дадените по-рано пророчества, не е никак изненадващо да открием съвсем явна езикова връзка между него и предишно пророчество. Всъщност, тя не е само една. Не по-малко интересен за изследване е и един друг пасаж.

След като ангел Гавриил представил цялото последно пророчество на Даниил от Дан. 11:2 до 12:4, останал един въпрос:

“…До кога ще се чака за края на тия чудеса?” (Дан. 12:6б).

Отговорът не закъснял:

“И чух облеченият в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Оня, Който живееше до века, че това ще бъде след време, времена и половина време и че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили да смажат силата на светите люде” (ст. 7).

С тържествена клетва било обявено, че краят, за който бил зададен въпроса, трябва да се очаква, след като изтече период от време, времена и половин време (период от 3 ½ години), в който “светите люде” (народът на Бога) ще бъде подложен на жестоко гонение и силата му ще бъде смазана.

Тъй като този въпрос и отговорът му идват веднага след края на пророчеството, би следвало по някакъв начин да се отнася за него. Затова трябва да открием, дали някъде в него е представен период на преследване на Божия народ. Има само едно място в Дан. 11 гл., където е описано преследване на Божия народ и което върви с някакво означение на време:

“И ще изврати с ласкателства ония, които беззаконстват против завета, но людете, които познават своя Бог, ще се укрепят и ще вършат подвизи. И разумните между людете ще научат мнозина; при все това, ще падат от меч и от пламък, чрез пленение и чрез разграбване, много дни. А когато паднат, ще им се достави малко помощ; обаче мнозина ще се присъединят към тях чрез ласкателства” (Дан. 11:32-34).

Тук се говори за “людете, които познават Своя Бог”. Те са наречени още “разумните между людете”, които учат другите хора. Тази група не може да бъде идентифицирана по друг начин, освен като Божия народ – същият, който в Дан. 12:7 е наречен “светите люде”.

Също така тук се казва, че на “людете, които познават своя Бог” ще им се наложи да се укрепят. Явно те ще живеят в много трудна за тях обстановка. Положението за тях ще се усложни до толкова, че ще бъдат подложени на гонение, от което те ще “паднат” – ще паднат от меч, плен и разграбване. Тук те биват представени като победени – точно както се посочва в Дан 12:7, че в периода от време, времена и половин време силата на светите люде ще бъде смазана. В Дан. 11:33 дори се намеква за период от време, макар и да е доста общ и неясен – че всичко това ще се случи за неопределен брой “дни”. Това трябва да е периода, който е представен по-прецизно в Дан 12:7 като “време, времена и половин време” или 3 ½ години.

Логическата връзка между двата пасажа показва, че трите и половина години на преследване, за които се говори в Дан. 12:7, са описани по-детайлно в Дан. 11:32-34, но без специфично посочения времеви период. Така трите и половина години от Дан. 12:7 уточняват, колко точно ще продължи преследването на светите люде, докато Дан. 11:32-34 посочва, къде точно в потока на времето и историята ще се случи това преследване. Връзката между двата пасажа е неоспорима като двата осигуряват различни детайли на нужната ни информация.

Дотук успяхме да открием наличието на връзка между два пасажа принадлежащи към едно и също пророчество. По-важното обаче е да установим, дали тези пасажи са свързани по някакъв начин с пророчества дадени на Даниил по-рано и ако съществува такава връзка, дали тя ще ни посочи, къде точно в потока на времето се случва описаното в тях. Разбира се, такава връзка съществува. За периода от време, времена и половин време от Дан. 12:7 се говори и в Дан. 7:25 (в неговия арамейски вариант):

“Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време” (Дан. 7:25).

Както виждаме, и тук се говори за преследване на “светите люде” (“светиите на Всевишния”) като и тук те са представени като “смазана сила” (“предадени в ръката” на потисника си). Всичко се случва за един и същи период от време – време, времена и половин време или 3 ½ години.

Връзката между тези два пасажа е очевидна. И двата съдържат еднакви елементи по отношение на език, хронология и тема. Следователно и двата трябва да се отнасят за едно и също нещо. И тъй като преследващата сила в Дан. 7:25 е Малкия рог, то би трябвало и преследващата сила от Дан. 11:32-34 (представена като Северния цар) да е същата. А както вече сме разглеждали в статията Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – II, Малкият рог е символ, който се отнася за папството. Така Дан. 11:32-34 ни отвежда до Средновековието. Зад фигурата на Северния цар тук трябва да видим Рим в неговата папска фаза и господстващата тогава църква, която преследва желаещите да бъдат верни на Бога и да Му се покланят според Писанието и съвестта си.

Езиковата връзка на този пасаж от Дан. 11 гл. с по-рано дадени пророчества обаче не приключва с това. Налични са още важни детайли относно представената тук чрез Северния цар сила:

“И от него ще се подигнат сили, които ще омърсят светилището, да! крепостта, ще премахнат всегдашната жертва и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение” (Дан. 11:31).

Според този текст от Северния цар ще се повдигнат сили, които ще извършат три неща: ще омърсят светилището-крепост, ще премахнат всегдашната и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение (мерзостта на запустението). И трите момента могат да бъдат открити в дейността на Малкия рог от Дан. 8 гл. Така разглежданият пасаж от Дан. 11 гл. е свързан не само с Дан. 7 гл., но и с гл. 8.

Тъй като изясняването на лингвинистичната връзка между Дан. 11:31 и Дан. 8 гл. минава през доста сложен теологичен анализ, ще се опитаме да представим нещата по-просто и с по-малко детайли.

В Дан. 8 гл. се дава една много важна подробност за дейността на Малкия рог:

“Да! Възвеличи се дори до началника на множеството и отне от него всегдашната жертва; и мястото на светилището му се съсипа” (Дан. 8:11).

В последвалото тълкувание ангелът обяснява различните аспекти от вертикалната дейност на Малкия рог, но пропуска някои, сред които е моментът със съсипването на мястото на светилището, за който се говори в края на ст. 11. Това е направено в Дан. 11:31, където се използва един по-земен език описващ светилището (за разлика от случващото се в Дан. 8:11, където посоката на движение е от земята към небето). Интересното е, че изразите и в двата текста отнасящи се до светилището (“мястото на светилището” от Дан. 8:11 и “светилището-крепост” от Дан. 11:31) са написани с мем-представка (буквата “м” стоящата като представка на определени думи на еврейски). Подобно нещо не е било необходимо да бъде направено. Като че ли авторът умишлено е белязал двете думи, за да може получилата се алитерация да направи впечатление на изследователя и да му помогне да установи връзката между тях. Явно става дума за едно и също нещо. Съсипването на светилището, за което се говори в Дан. 8:11, ще бъде завършено чрез неговото омърсяване споменато в Дан. 11:31.

Освен омърсяването на светилището-крепост силите повдигащи се от Северния цар ще са отговорни и за отнемане на всегдашната. Това е другата точка на контакт с Дан. 8:11, където се казва, че Малкият рог ще “отнеме всегдашната” от началника на множеството. Дават се и още подробности:

“И множеството биде предадено нему заедно с всегдашната жертва поради престъплението им; и той тръшна на земята истината, стори по волята си и успя” (Дан. 8:12).

Разглеждани според оригиналния език както Дан. 8:12, така и Дан. 11:31 описват положение, при което власти или сили действащи от името на антагониста (съответно Малкия рог и Северния цар) ще премахнат всегдашната – детайл, който прави двата текста много близки в още една точка на контакт.

Това, което силите произлизащи от Северния цар правят в Дан. 11:31, трябва да бъде разглеждано като взаимосвързано. Тези сили ще “омърсят светилището” (ст. 31а), което ще се случи като “премахнат всегдашната” (ст. 31б) и като поставят на нейно място “мерзостта на запустението” (ст. 31в). Има се предвид, че за да бъде издигната мерзостта на запустението, трябва да бъде премахната всегдашната. И така достигаме и до третата дейност на силите произлизащи от Северния цар – издигането на мерзостта на запустението.

Този израз от Дан. 11:31 също има своята лингвинистична връзка с Дан. 8 гл.:

“Тогава чух един свет да говори; и друг свет рече на този, който говореше: До кога се простира видението, всегдашната и престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?” (Дан. 8:13).

В този текст това, което докарва запустение, е наречено “престъпление”, но виждаме, че и в двата текста въпросният проблем има някаква връзка със “всегдашната”, което е достатъчно основание да приемем, че става дума за едно и също нещо.

Макар и мерзостта на запустението да се среща като израз и в Дан. 9:27, то само в Дан. 11:31 и Дан. 8:13 това, което докарва запустение, се намира във връзка със “всегдашната”. В тези текстове всегдашната трябва да бъде премахната, за да може тази мерзост да бъде издигната. (За повече информация относно всегдашната и мерзостта на запустението прочетете статията Мерзостта на запустението.)

Така установяваме, че това, за което се говори в Дан. 11:31, е същото, за което става дума в Дан. 8:11-13. В статията Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – II сме посочили, че вертикалната дейност на Малкия рог от Дан. 8:10-12 касае папската фаза на Рим. Това означава, че и в Дан. 11:31 можем да видим дейността на Средновековната църква срещу истинското християнство. Тъй като Дан. 11:31 и 11:32-34 всъщност представляват един пасаж, трябва да ги приемем като текст, който описва господстващата през Средновековието църква и престъпленията й срещу учението и Божия народ. В свързания с тях текст от Дан. 12:7 се изяснява и колко точно ще продължи гонението, на което тази църква ще подложи светиите на Бога. Всичко това пък вече е било казано в по-рано дадени на Даниил пророчества – в Дан. 7 и 8 глави.

Да представим нагледно лингвинистичните връзки между Дан. 11 гл. и по-ранните пророчества от книгата Даниил и как случващото се в Дан. 11 гл. може да бъде вместено в хода на историята според пророчеството:

Дан. 7 гл.

Дан. 8 гл.

Дан. 9 гл.

Лингвинистична връзка на по-ранните пророчества с Дан. 11 гл.

Развитие в историята

ст. 2-13 От Кир Персийски до Антиох III Селевкий (VI-II век пр.Хр.)

——

——

——–

——————

——————–

ст. 26, 27 ст. 22 Разпятието на Христос (I век)

——

——

——–

——————

——————–

ст. 11-13

ст. 31 Папството през Средновековието
ст. 25

ст. 32-34 (Дан. 12:7)

——

——

——–

——————

——————–

Благодарение на лингвинистичната връзка между текстове от Дан. 11 гл. и текстове от по-ранни пророчества на Даниил можем да установим, как се придвижва историята в това пророчество през вековете и да разберем, кои са лицата и силите, които стоят зад фигурите на Северния и Южния цар към даден момент. Така от ст. 2 до ст. 13 историята от Дан. 11 гл. се придвижва от времето на персийския цар Кир (VI век пр.Хр.) до царя на селевкидите Антиох III (II век пр. Хр.) – нещо, около което всички коментатори са съгласни. В ст. 13 именно Антиох III стои зад фигурата на Северния цар.

Лингвинистичната връзка на Дан. 11:22 с Дан. 9:26, 27 изисква да приемем, че при този стих сме отнесени до времето на смъртта на Исус Христос. Тук римски император или властимаща сила трябва да се има предвид в тълкуването на Северния цар. Това също означава, че описаното в ст. 13-21 трябва да се е случило между времето на Антиох III и разпятието на Исус, а ст. 23 и следващите трябва да касаят случващото се след този момент.

Предвид силната лингвинистична връзка на Дан. 11:31-34 с описанието на Малкия рог в Дан. 7 и 8 глави тук вече трябва да сме отнесени в Средновековието, в което за период от 3 ½ символични години (Дан. 12:7; 7:25) папството доминира и репресира светиите. Именно то е Северния цар тук.

Така благодарение на лингвинистичната връзка между различни части от книгата Даниил можем да придобием някаква яснота относно изключително важното пророчество от Дан. 11 гл. Ако съществува, установяването на тази връзка между различни пасажи трябва да бъде основна задача на изследователя на Свещеното писание.

Изключително важно в изследването на книгата Даниил е установяването на значението на думите в нея, както и на съществуващите лингвинистични връзки между различни нейни части.

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.