Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – VI

Начало/Даниил/Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – VI

Поредица от думи с религиозно съдържаниеТеолог, изучаващ староеврейски език, трябвало да изнесе проповед в църква в Израел. Това щяла да бъде неговата първа проповед на еврейски. И той решил да говори за праведноста. Когато обяснявал този толкова важен въпрос, започнал да вижда недоумение по лицата на слушащите го евреи, което го притеснило. Колкото повече развивал въпроса, толкова по-голямо ставало недоумението на слушателите, а той толкова повече се притеснявал.

На излизане, когато ги изпращал, хората учудени го попитали: “Всичко беше много хубаво, но не можахме да разберем, защо трябва да сме наивни?”

Какво се било случило? Библейската староеврейска дума за “праведност”, която теологът използвал в проповедта си, в съвременния еврейски вече означавала “наивност”. И слушателите не могли да разберат, защо проповедникът ги призовава към наивност.

Думите променят своето значение през годините. Затова в тълкуването на Библията винаги трябва да се интересуваме, какво е значението им според библейските автори, а не според това, с което сме свикнали, защото то може да ни подведе.

Трябва да имаме всичко това предвид, когато изследваме думите в книгата Даниил. Те също може да са променили значението си или пък изобщо да нямат това, с което сме свикнали.

В настоящата статия ще проучим, как се използват думите “цар” и “царство” в тълкуванията на виденията в книгата Даниил. Нужно е да го направим, защото на някои места се използва едната, а на други места – другата дума. За нас, западните читатели на книгата, разликата между “цар” и “царство” е ясно откроима и ако същото разбиране е имал и пророк Даниил, това ще означава, че навсякъде, където срещнем думата “цар”, ще трябва да имаме предвид една личност, монархът, а при употребата на “царство” ще трябва да разбираме територията на владение на монарха. Дали обаче Даниил е използвал тези две думи по познатия за нас начин?

1. Думите “цар” и “царство” в Дан. 2 гл.

Да разгледаме първото видение/сън в книгата – образът сънуван от цар Навуходоносор. Тълкуването на образа започва със златната му глава. За нея Даниил казва:

“Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава; и където и да живеят човеците, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е поставил господар над всички тях. Ти си оная златна глава” (Дан. 2:37, 38).

Тълкувайки златната глава на образа Даниил говори за абсолютната власт, която Навуходоносор притежавал като монарх, но подчертава, че тя му е дадена от Бога – Бог е дал на царя “царство и сила”, защото Той има власт да сваля царе и да поставя царе (ст. 21).

Въпреки, че ако останем само на този пасаж, ще стигнем до извода, че златната глава символизира само Навуходоносор и неговото управление, вече имаме някои насоки, че идеята за царя върви с идеята за едно цяло царство. Това се потвърждава от следващите думи на пророка:

“И подир теб ще се издигне друго царство, по-долно от твоето и друго, трето царство от мед, което ще обладае целия свят” (ст. 39).

Би било трудно да приемем, че следващото царство символизирано със среброто (ст. 32б), което съвсем удачно може да бъде определено като “по-долно” от символизираното със златото, е следващият цар на Вавилон. Също би било трудно да видим в третото царство от мед да представлява третия цар на Вавилон след Навуходоносор. Очевидно трябва да приемем, че когато Даниил казва “царство”, той има предвид друг вид управление на друго племе, а не управлението на следващия цар в рамките на същото царство. А това също означава, че щом като второто, “по-долно” царство и третото, “което ще обладае целия свят”, са отделни царства, би трябвало обяснението: “Царю, ти си цар на царете… Ти си оная златна глава” да се отнася за цялото Вавилонско царство, което достигнало своя най-голям възход при управлението на Навуходоносор, а не само за този цар. Наистина тук пророкът не се занимава с отделни монарси, а с цели царства. Към края на тълкуванието си Даниил сам потвърждава, че когато казва “цар”, има предвид едно царство:

“И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши и владичеството, над което няма да премине към други люде, но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъде до века” (ст. 44).

Както виждаме, само в рамките на един стих думата “цар” се използва като синоним на “царство”: “в дните на ония царе… ще строши и довърши всички тия царства”. Тук не само символизираното със златната глава царство е наречено “цар”, но и останалите три. “Всички тия царства” представляват “ония царе” – напълно равнозначно използване на думите “цар” и “царство”.

Това ни помага да разберем още по-ясно ст. 44, който дълго време е бил обект на неправилно тълкуване. Тук когато казва “в дните на ония царе”, Даниил няма предвид наличието на няколко царе/царства в рамките на четвъртото царство, а всички изброени във видението царства, които отразяват човешката, бунтуваща се срещу Божия авторитет система на управление, на която Божието царство ще сложи край веднъж завинаги (повече по въпроса можете да намерите в статията Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – IV).

И така, анализът на Дан. 2 гл. показва, че в тълкуванието си на този апокалиптичен сън пророкът използва думите “цар” и “царство” като синоними в смисъла на едно отделно царство. Дали този извод ще се потвърди и от другите видения?

2. Думите “цар” и “царство” в Дан. 7 гл.

Да видим, какво можем да научим от следващото по ред видение – Дан. 7 гл.

След като Даниил вижда четири страховити звяра излизащи от развълнувано море, ангелът му разтълкува значението на тези символи:

“Тия четири големи звяра, каза той, са четирима царе, които ще се издигнат от земята” (Дан. 7:17).

Не може да представлява проблем зад тази символика да бъдат разпознати същите четири царства като видените от Навуходоносор. И все пак тук ангелът казва, че това са “четирима царе”. Обяснението продължава:

“Той каза така: Четвъртият звяр ще бъде четвъртото царство на света, което ще се различава от всичките царства и ще погълне целия свят, и ще го стъпче, и разтроши” (Дан. 7:23).

Ангелът идентифицира четирите звяра с четири царе, но после казва за последния звяр, че бил “четвъртото царство на света”, което се отличавало от “всичките царства”. Това означава, че и тук когато ангелът каже “цар”, има предвид едно цяло царство. Не ни остава друга възможност, освен да приемем, че думите “цар” и “царство” в Дан. 7 гл. се използват по същия начин както в Дан. 2 гл. и когато се казва “цар”, се има предвид едно цяло царство, а не отделен монарх.

Трябва да помним всичко това, когато четем за другата особеност на последното царство:

“А за десетте рога, те са десет царе, които ще се издигнат от това царство; и след тях ще се издигне друг, който ще се различава от първите и ще покори трима царе” (ст. 24).

Четвъртият звяр представлява невъзможно за описание чудовище, което има на главата си десет рога (ст. 7, 20). С тези десет рога се случва нещо странно – три от тях биват изкоренени и на тяхно място се появява един Малък рог, който говори надменно и богохулно (ст. 8, 20). Според последвалото тълкувание на ангела това означава, че в рамките на четвъртото царство ще се появят първо десет царе, но по-късно между тях ще се появи още един, чиято поява ще коства съществуването на три от десетте царе (ст. 24).

Вече знаем, как се използват думите “цар” и “царство” в това видение. Казано на наш език тълкуванието на ангела означава, че четвъртото световно царство ще се разпадне на няколко по-малки и след това разпадане на територията на това царство ще появи една по-различна по естество сила, поради което три от царствата ще бъдат ликвидирани. Така че не би трябвало да очакваме появата на няколко отделни монарха на територията на цялостно запазеното четвърто царство, а на цели племена/царства, на които четвъртото царство ще се разпадне.

От тук също разбираме, че когато от едно царство се очаква да се разпадне на няколко по-малки, това царство може да бъде наречено както “цар” (Дан. 7:17), така и “царство” (ст. 23), а получилите се след разпадането по-малки царства са наречени “царе” (ст. 24).

Сега е момента да обърнем внимание и на символа “рог”. Той се използва в смисъла на някаква власт. Наистина ангелът го определя като “цар” (Дан. 7:24), но ние вече знаем, че думата “цар” се отнася не просто за монарх, а за отделна монархия/власт. А това означава, че не само десетте рога на звяра касаят отделни царства/племена, но и Малкият рог трябва да се отнася за една цяла сила/власт, а не за отделна личност. Това е много важен извод предвид тенденцията на претеристката и футуристката школи да виждат в Малкия рог фигура символизираща отделна личност (респективно цар Антиох IV Епифан и един бъдещ Антихрист).

И така, според анализа на тълкуванията на първите две апокалиптични видения в книгата Даниил както думата “царство”, така и думата “цар” се използват в смисъла на царство/власт, а не на отделен монарх. Ще се запази ли това значение и при следващите видения на книгата?

3. Думите “цар” и “царство” в Дан. 8 гл.

В Дан. 8 гл. пророкът вижда първо овен с два високи (дълги) рога (Дан. 8:3, 4). Относно значението на тази фигура ангелът казва:

“Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и на Персия” (Дан. 8:20).

И в това видение “рог” е символ на власт. Роговете са върху овен и символизират мидийските и персийските царе. Още в началото за тези рогове се уточнява, че единият е израснал по-късно от другия, но пък бил по-висок от него (ст. 3). Тази подробност намира потвърждение в историята, защото мидо-персийското царство наистина започва с водачеството на едното племе, но по-късно другото (персите) взима надмощие.

Очевидно и тук “рог” не може да е символ само на един монарх и няма как зад двата рога на овена да видим по един цар от страна на мидяните и персите. Трябва да става дума за няколко царе, които владеят над това царство, защото само така може да се стигне до появата на следващото царство.

След овена Даниил вижда козел, който имал бележит рог между очите си (Дан. 8:5). Ангелът разтълкувал на пророка и този символ:

“Буйният козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар” (Дан. 8:21).

Когато обяснява символа на овена, ангелът се спира само на неговите рогове, които идентифицира с царете на Мидия и Персия. Изглежда, че именно в тях е силата на този звяр, защото когато роговете биват счупени, овенът загубва мощта си (ст. 7).

Относно козела обаче ангелът не се занимава само с рога му, а идентифицира цялото животно: “буйният козел е гръцкият цар” (ст. 21). Следващото уточнение показва, че във фигурата на козела не трябва да виждаме отделен монарх, а цялото гръцко царство: “и големият рог между очите му е първият цар”. Бележитият рог между очите на козела може да бъде първия цар на гръцкото царство, само ако в буйния козел наречен “гръцкия цар” видим цялото гръцко царство, а не отделен монарх. Тук първата дума “цар” отново се използва в смисъла на “царство”. Уточнението на ангела е толкова ясно, че не може да бъде сбъркано – козелът символизира цялото гръцко царство, а големият му рог – първият цар на това царство.

За разлика от досегашната употреба на символа “рог” в книгата Даниил, тук бележитият рог визира отделна личност/монарх, но тъй като това е необичайна употреба на този символ, е уточнено изрично, че в случая се отнася за отделна личност: “Буйният козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар”. Този детайл трябва да се има предвид при следващото разяснение на ангела:

“Затова козелът се възвеличи много; а когато заякна, големият му рог се счупи, вместо който излязоха четири бележити рога към четирите небесни ветрища… А гдето се строшил той и излезли четири вместо него, значи, че четири царе ще се издигнат от тоя народ, но не със сила като неговата” (Дан. 8:8, 22).

За появилите се четири царе след първия се използва числително бройното “четири царе” (подобно на Дан. 7:24: “десетте рога, те са десет царе”), за разлика от първия цар, за който е използвано числително редно: “първия цар”. Това ще рече, че когато мислим за бележития рог на козела, който е “първия цар”, трябва да разбираме първия монарх, който е съкрушил предното царство (Мидо-Персия) и е поставил Гърция на световната сцена като световен владетел. А това е Александър Велики. Когато обаче тълкуваме четирите царе, които са произлезли след счупването на бележития рог, трябва да се позоваваме на правилото оформено от Дан. 7 гл. при описанието на едно разпадащо се царство – “царете”, които се появяват при това разпадане на царството, формират отделни царства/власти.

Така това тълкувание твърди, че след като първия и най-велик гръцки цар, който побеждава Персия и прави Гърция световна сила, умре, царството му ще се разпадне на четири по-малки царства, които обаче няма да бъдат толкова силни, колкото Гърция под неговото управление. И, разбира се, историята докладва, че се е случило точно така, както твърди пророчеството.

Ако от разбраното дотук трябва да формираме някакво правило по отношение на използването на думите “цар” и “царство”, а също и на символа “рог”, който често върви заедно с тях, бихме казали следното: в апокалиптиката на Даниил думите “цар” и “царство” се използват равнозначно в смисъла на монархия, власт, сила; с такова значение се използва и символа “рог”, освен ако не е казано изрично, че касае отделен монарх.

4. Думите “цар” и “царство” в Дан. 11 гл.

Следващото видение, което остана да разгледаме във връзка с употребата на думите “цар” и “царство”, е Дан. 11 гл. Както вече сме обяснявали в статията Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – V, с видението от Дан. 8 гл. приключва образността, която Бог използва, за да предаде вестите Си на Даниил. Виденията, които пророкът имал след това, са от дидактически характер – те представляват тълкувания на дадената по-рано образност. Дан. 11 гл. е именно такова пророчество. Затова тук Даниил не вижда вече зверове и рогове, а получава разяснения от ангела, какво предстои да се случи, които разяснения трябва да са свързани с дадените по-рано видения. И тъй като проучваме употребата на “цар” и “царство” в тълкуванията на данииловите видения, а Дан. 11 гл. по същество е тълкувание на преждедадените видения, не би трябвало да очакваме да открием големи разлики.

Всъщност самите думи на ангела ни казват, как трябва да разбираме понятията “цар” и “царство” в Дан. 11 гл. Даниил получава видението в третата година от царуването на персийския цар Кир (Дан. 10:1) и ангелът казва:

“Ето, още трима царе ще се издигнат в Персия; и четвъртият ще бъде много по-богат от всички тях; и когато се засили чрез богатството си ще повдигне всичко против гръцкото царство” (Дан. 11:2).

Ангелът е толкова ясен, че няма как да сбъркаме с употребата на думата “цар”. Тук няма противопоставяне на числителни бройни и редни, както може да бъде забелязано в Дан. 8 гл. Изричното конкретизиране подобно на касаещото първия гръцки цар от Дан. 8:21 ни задължава да мислим за отделни монарси. От времето на Кир ще има още трима царе, а четвъртият ще се характеризира с много голямо богатство. Именно неговите действия ще изведат Гърция на световната сцена. Това, разбира се, е Ксеркс. След него пророчеството не се занимава повече с персийските царе, макар и от историческа гледна точка да има още седем, а се фокусира върху Гърция:

“И ще се издигне един мощен цар, който ще царува с голяма власт и ще действа според волята си. А щом се издигне той, царството му ще се съсипе и ще се раздели към четирите небесни ветрища, но не на наследниците му, нито ще владеят над толкова, над колкото той е владял; защото царството му ще се изкорени и раздели на други освен тях” (ст. 3, 4).

Отново няма как да сбъркаме. Ангелът говори за Александър Велики и за разпадането на гръцкото царство на четири след неговата смърт. “Изкореняването” на гръцкото царство и разпадането му към “четирите небесни ветрища” (ст. 4) предполага формирането на четири различни царства разположени на четирите посоки на света (север, юг, изток, запад), които имат свои царе – нещо, което историята потвърждава.

Тук е важно да обърнем внимание, как пророчеството продължава:

“И южният цар ще се уякчи, но един от началниците му ще стане по-силен от него и ще владее; владичеството му ще бъде голямо владичество. И подир няколко години ще се сдружат; и дъщерята на южния цар ще дойде при северния цар, за да направи спогодба, но тя няма да задържа силата на мишцата си; също и той няма да стои, нито мишцата му, но тя ще бъде предадена, както и ония, които я водеха, и родителят й, и оня, който я крепеше в ония времена” (ст. 5, 6).

Има поне две предложения, как да бъдат разглеждани тези първи няколко стиха на Дан. 11 гл. И двете предизвикват много въпроси и обстойното им разглеждане не е в целите на тази статия, но сме длъжни да ги споменем.

Според единия възглед от ст. 5 пророчеството започва да се занимава само с две от четирите царства, на които се разпаднала гръцката империя, като ги нарича “царе” – Северният цар (визира разположеното на север спрямо Израил царство на Селевкидите) и Южният цар (касаещ разположеното на юг спрямо Израил царство на Птоломеите). Стихове 5 и 6 са мястото, където за първи път срещаме тези фигури. До своя край (визиращ последното време) Дан. 11 гл. се занимава с борбата между Северния и Южния цар, която е невероятно динамична и включва изключително много неща. Естествено, няма как всичко това да се случи само в управлението на първите царе от формирането на северното и южното царство на разпадналата се Александрова империя. Няма как тези първи царе да просъществуват до края на времето (Дан. 11:40-12:1). Освен това са налични ясни указания в самия текст, че с развитието на историята различни личности могат да се сменят зад някоя от разглежданите фигури. Например за Северния цар се казва:

“Тогава ще обърне лицето си към крепостите на своята земя, но ще се препъне и падне, и няма да се намери. Тогава вместо него ще се издигне един, който ще изпрати бирник по най-славната част на царството, но в малко време ще загине и то не чрез гняв, нито чрез бой. И вместо него ще се издигне един нищожен човек, комуто не ще отдадат царска почит, но той ще дойде във време, когато са спокойни и ще завладее царството чрез ласкателство” (Дан. 11:19-21).

Само в рамките на този текст три различни личности заемат позицията на Северния цар. Така че с въвеждането на фигурите на Северния и Южния цар зад понятието “цар” не трябва да виждаме един-единствен монарх. И тъй като Северният и Южният цар остават като главни действащи лица до края на главата, ще трябва да ги приемем за фигури, зад които в течение на времето се сменят отделни личности, власти и сили поддържайки до самия край на времето един оформил се конфликт, дори война (както гласи по-точният превод на Дан. 10:1).

Според другия възглед Северният цар е представен още от самото начало на Дан. 11 гл., където се говори за персийските царе, защото от перспективата на Даниил като правоверен юдеин и персийците, и гърците и всички последващи царства са сили, които се намират на север от Израил – посока, която се свързва в ума на юдеина с бедствия и кризи (виж Ерем. 1:13, 14). Възприемането на този възглед автоматично означава, че зад фигурата на Северния цар не може да се види само един монарх, а различни сменящи се една след друга личности и сили, защото първите стихове на главата изрично говорят за различни персийски и гръцки царе, които в този случай представляват Северния цар.

Както посочихме, и двата възгледа имат своите основания, но пораждат и много въпроси, разглеждането на които не е в целите на тази статия. Важното е да подчертаем, че независимо кой възглед приемем, стигаме до извода, че зад фигурите на Северния и Южния цар не можем да видим два монарха, а сменящи се личности и сили в течение на годините. И наистина всички коментатори от различните школи са съгласни, че до Дан. 11:13 е описана историята не само на първите Северен и Южен цар след разпадането на Гърция, а стигаме чак до времето на царя на селевкидите Антиох III. Различията между тълкувателите на различните школи започват с интерпретирането на случващото се от ст. 14 надолу, но не това е въпросът, с който се занимаваме в тази статия. Просто уточняваме, че никой тълкувател не вижда в лицето на Северния и Южния цар по един-единствен монарх, а фигури, зад които се сменят различни хора и власти с течение на времето.

Подробен анализ на Дан. 11 гл. не е в целите на тази статия, но от разбраното дотук можем само да потвърдим гореизведеното правило, че в апокалиптиката на Даниил думите “цар” и “царство” се използват в смисъла на царство или власт, освен ако при употребата на думата “цар” (както и на символа “рог”) не се уточнява изрично, че се говори за отделен монарх. Тези уточнения са толкова ясни, че не могат да бъдат сбъркани.

Изследването на едни от най-употребяваните думи в книгата Даниил ни убеждава, колко е важно тази книга да се чете много внимателно, предните видения да се имат предвид, когато се изследват следващите и обратно, а също да се преценява, в какви точно по вид пророчества се използват думите.

Изучаването на книгата Даниил никога не трябва да бъде небрежно! Изисква се прецизно наблюдение, за да се установяват съществуващите в книгата връзки. Иначе тълкуванието може да тръгне в много погрешна посока и да отклони ума от вестите, които Бог иска да предаде на народа Си.

Основна задача на тълкувателя на книгата Даниил е да установи, с какво точно значение е използвал пророка различните думи. Те могат да означават нещо по-различно от това, с което сме свикнали, както думите “цар” и “царство”, които се използват като синоними в смисъла на царство или власт.

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.