Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – V

Начало/Даниил/Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – V

Строителна структураДосега в статиите занимаващи се с избора на метод, според който да тълкуваме книгата Даниил, по един или друг начин сме подчертавали необходимостта методът ни на изследване да бъде извлечен от самата книга. Това не е много лесно. Винаги е било по-удобно да приложим метод, който на нас ни допада или с който вече сме свикнали. Подобно действие от наша страна обаче със сигурност ще бъде за сметка на акуратността на тълкуването. Затова е важно винаги да помним, че когато отваряме страниците на книгата Даниил, трябва да оставяме настрана нашите предпочитания, да се опитваме да влезем в света на автора и да разбираме казаното от него така, както той е възнамерявал да бъде разбрано.

През последните десетилетия има голям напредък в разбирането на библейските книги. Едно от важните неща, които изследванията установяват, е значимостта на строежа им. Това ще рече, че библейските книги не са случаен сборник от истории писани от повече от един автор в течение на години, както либералната теология твърди за много от тях. Оказва се, че отделните части на библейската книга са тясно свързани с нейното цяло. Затова установяването на строежа на една книга помага изключително много за нейното разбиране. Различните части на една книга никога не трябва да се разглеждат отделно от цялата книга, а винаги трябва да се установява връзката им с цялостния й строеж.

Това важи с особена значимост за апокалиптичните книги. Изследването и разбирането им никога няма да е пълно, ако техният строеж не бъде взет под внимание. Затова нека сега да обърнем малко повече внимание на структурата на първата апокалиптична книга.

Извън всякакво съмнение е, че книгата Даниил е сложна книга. Сложна е и структурата й, което означава, че можем да я разглеждаме според различни критерии и всеки път да имаме, какво да открием в нея. Подхождайки към нея с различни критерии можем да установим различни нейни нива, всяко от които ще ни помогне в цялостното й разбиране. А точно това е нашата цел.

1. Структура според тематиката на виденията.

Нека да започнем с една структура, която се установява сравнително лесно, а именно какво ни разкрива тематиката на виденията за строежа на книгата.

Първото видение (сън), на което попадаме, е това от Дан. 2 гл. При него чрез различни метали в образа на един човек се представя историята на няколко световни царства. Значи тук имаме образа на един човек.

При следващото видение (Дан. 7 гл.) отново имаме разглеждане на същите царства, но този път те са представени чрез зверове. Допълнителни важни детайли относно тези царства са дадени чрез употребата на рогове. Така при второто видение имаме зверове и рогове.

Придвижваме се към следващото видение – Дан. 8 гл. И тук откриваме повторение на използваните вече царства, като и тук за целта са използвани символите на зверове, а важните детайли са дадени чрез употребата на рогове. Това ще рече, че тук отново имаме зверове и рогове.

Продължаваме с придвижването напред в книгата. Глава 9 представя друго видение на Даниил и макар в него да се дават някои важни пророчества, основната му цел е да обясни това, което е останало неясно от предното видение (Дан. 8 гл.). Така че едва при следващото видение (Дан. 11 гл.) се сблъскваме отново с повторение на темата за царствата. Тук те са представени чрез отделни царе, които управляват тези царства.

Ако трябва да представим графично структурата на книгата Даниил според тематиката на виденията й, бихме използвали следния модел:

Структура на книгата Даниил според тематиката на виденията й

Сега вече лесно можем да установим, че в известен смисъл първото видение (Дан. 2 гл.) балансира последното (Дан. 11 гл.). Първото представлява образ на един човек, чийто части символизират различни царства. Последното пък е серия от хора (царе), които управляват тези царства.

В средата на тези две видения, които използват образа на хора, се намират две видения, чиито образи представляват зверове и рогове и които също се балансират едно с друго.

Тази семпла структура не само показва, че книгата Даниил е изградена на принципа на рекапитулацията (по-късните видения обясняват по-ранните), но доказват и че авторът й е само един опровергавайки възгледа на либералната теология твърдяща, че книгата Даниил има повече от един автор.

2. Структура според естеството на виденията.

Сега да задълбаем малко повече и да разгледаме, как изглежда книгата Даниил според естеството на виденията, които се намират в нея.

Първото пророчество от Дан. 2 гл. е дадено като сън на цар Навуходоносор. След това този сън бива показан и на Даниил във видение (Дан. 2:19), но като цяло тук пророкът действа като мъдрец, който тълкува съня на царя.

Половин столетие по-късно Даниил получава видение за същите царства като сънуваните от Навуходоносор, но разглеждани от друга перспектива и с повече подробности (Дан. 7 гл.). Това е първото от четирите големи пророчества дадени директно и лично на Даниил и е съвсем нормално то да представлява главното очертаване на бъдещето. То стъпва на оформения от съня на Навуходоносор фундамент, дава му много важна нова перспектива и детайли, но в същото време като първо дадено на пророка пророчество представлява и основната схема, в която всяко следващо ще се движи и към която ще добавя нови перспективи и детайли. Това веднага става видно от следващото видение (Дан. 8 гл.), за което от самото начало се казва, че е свързано с предното:

“В третата година от царуването на цар Валтасар видение ми се яви на мен Даниил подир онова, което бе ми се явило по-напред” (Дан. 8:1).

В третата година от царуването на вавилонския цар Валтасар пророк Даниил получава видение, което той обвързва с предното си видението, което получил две години по-рано – през първата година от царуването на Валтасар (Дан. 7:1). Подобно уточнение изисква при изследването на видението от гл. 8, да се вземе предвид това от гл. 7. Виденията от гл. 7 и гл. 8 се появяват като двойка формирана в разстояние на две години и затова винаги трябва да бъдат разглеждани в тяхната зависимост едно от друго.

След около десет години Даниил получава нова група видения, които са малко по-различни по природа. В рамките на две-три години (Дан. 9:1; 10:1) Даниил получава нова двойка видения, в които пророкът не вижда зверове или други сложни фигури. Това означава, че с виденията от Дан. 2, 7 и 8 глави Бог вече е дал на пророка необходимата образност, с която да се представи бъдещето и пророчествата, които следват оттук нататък, няма да се нуждаят от подобна образност. Тези пророчества (Дан. 9-12 гл.) са по-скоро тълкувания на предните и затова се наричат дидактически. Макар и по принцип всяко от предните видения да съдържа и тълкувание (Дан. 2:36-45; 7:15-27; 8:15-26), пророкът получава още видения, които имат за цел да разширят дадените вече тълкувания. Например Дан. 9 гл. обяснява един елемент, който е останал неясен от предното видение (срв. Дан. 8:26, 27 с Дан. 9:21-23), макар и самото то да съдържа и тълкувание (Дан. 8:15-26). Дан. 11 гл. от своя страна пък доразвива всички предни видения.

За да стане по-ясно, нека да представим графично структурата на книгата Даниил според естеството на виденията й:

Структура на книгата Даниил според естеството на виденията й

Както се вижда, всичко започва с даването на един сън. След това пророкът сам получава две свързани едно с друго видения, на които се дава и тълкувание. След това пророкът получава две други видения обвързани едно с друго, но те вече не съдържат сложни символи, а по-скоро стъпват на дадените по-рано видения и представляват техни по-обстойни обяснения.

Сега вече имаме по-ясна представа за строежа на книгата Даниил според естеството на виденията, което ни помага да отидем още по-напред в изследването си.

3. Структура според използвания език.

Един от важните моменти, с които трябва да се съобразяваме в тълкуването на книгата Даниил (както и на всяка друга библейска книга), е използваният език. Оригиналният език на една книга винаги е бил ключов елемент за разбирането й. При тази на пророк Даниил имаме използвани два езика. Първата й половина (гл. 2-7) е написана на арамейски език, а другата половина (гл. 8-12) – на еврейски. За либералната теология това е аргумент, че книгата Даниил е написана от най-малко два различни автора в определен период от време. Изглежда за либералните теолози е немислимо един библейски автор да владее и пише на повече от един език. Имайки обаче предвид позицията, която Даниил е заемал във Вавилонската империя, изобщо не може да бъде чудно, че той ползва добре както своя еврейски език, така и говореният в империята арамейски.

Разбира се, тук възниква въпроса, защо Даниил е решил да напише едната част от книгата си на един език, а другата – на друг. Отговорът идва с разбирането на хиастичната макроструктура на книгата.

4. Хиастична макроструктура на книгата.

Може би най-важният момент в разбирането на книгата Даниил е разбирането на нейната хиастична макроструктура. Вече сме разглеждали обстойно този въпрос в статията Макроструктура на книгата Даниил, но сме длъжни тук да повторим основните моменти.

Първата глава и по-голямата част от последната глава на книгата са пролога и епилога й. Първата половина от книгата Даниил (гл. 2-7) е написана на арамейски език, а другата половина (гл. 8-12) – на еврейски. Всяка от тези части формира един хиазъм, в който се повтарят три теми – царства, Божият народ е утеснен и царе. Това означава, че книгата Даниил като цяло е изградена от два паралелни хиазма, като темите в единия хиазъм се повтарят и при другия.

Ето я и схемата на самата макроструктура:

Паралелите, повторяемостта и темите, които могат да бъдат открити в първата част на книгата написана на арамейски, се повторят и във втората й част написана на еврейски. Така самата книга ни показва връзката, която съществува между отделните й части, а от там – и как трябва да бъдат разбирани.

Много добре например проличава връзката, която съществува между гл. 2, 7, 8 и 11, които се занимават с темата за царствата. Съвсем ясно се вижда, че дадено видение се гради върху предходното прибавяйки допълнителни елементи. Така че изследователят на книгата Даниил трябва да има предвид, че е нужно тези глави да се изучават в тяхната взаимовръзка. Не можеш да разбереш правилно Дан. 7 гл., ако преди това не си разбрал идеята и времевата рамка на Дан. 2 гл. Не можеш да разбереш Дан. 8 гл., ако не си разбрал насоките на Дан. 2 и 7 гл.

Моделът на хиастичната макроструктура на книгата Даниил показва много ясно и мястото на Дан. 9 гл. Тя е първото от дидактическите пророчества и още в началните думи на ангела съвсем ясно е казано, че пророчеството, което се дава в нея, ще се занимава само с обяснението на неясното от предното видение (срв. Дан. 8:26, 27 с Дан. 9:21-23). Тъй като обаче провокирането му е свързано с молитвата на Даниил за юдейския народ и Ерусалим, градът Ерусалим става един от главните действащи елементи в него. Пророчеството започва с неговото възстановяване (Дан. 9:25) и завършва с неговото разрушаване (ст. 27). Това ще рече, че Дан. 9 гл. не следва модела на виденията занимаващи се със световните царства (Дан. 2, 7, 8 и 11 гл.), не представлява техен паралел и не влиза в тяхната група. Тук имаме едно обвързано само с Израил пророчество, чрез което се обяснява неясния елемент на предното видение. Но пък и именно в тази глава се намира кулминацията на цялата книга Даниил, както хиазмът написан на еврейски подсказва:

“И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен, и не ще има кои да Му принадлежат” (Дан. 9:26а).

Тази част от пророчеството е идейният център на книгата Даниил, което я прави над всичко друго една месианска, христоцентрична книга. Това означава, че в тълкуването й трябва да откриваме осигуреният от небето Изкупител на човечеството.

Сега е моментът да обясним и защо Даниил е използвал два езика в написването на книгата си. Използването в книгата на еврейски и арамейски език преследва една много важна цел. Ако обърнем внимание на времето, в което Даниил е получавал различните видения, ще забележим, че те не са подредени в книгата по хронологичен ред. Хронологията се обърква там, където свършва арамейската част и започва еврейската – гл. 7 и 8. Първата част на книгата написана на арамейски следва точно хронологията, докато не се стигне до гл. 7, където се описва нещо случило се преди събитията от 5 и 6 глава. Втората част на книгата написана на еврейски започва с гл. 8 и следва хронологията така, както е започната като време от гл. 7. Просто събитията в книгата не са подредени по реда на случилото се. Но пък само в този си ред те формират разгледаната по-горе хиастична макроструктура. Ако книгата е била написана само на един език, например на еврейски, обърканата хронология в събитията е щяла да направи впечатление на преписвачите в по-късно време и би било много възможно те да подредят събитията по хронологичен ред. И така нейната структура е щяла да се загуби. А с това ние нямаше да имаме достатъчно ориентири, как точно да я тълкуваме. Но сега макроструктурата на книгата е стигнала до нас в този си вид именно заради различните езици, на които е написана. Те запазват оформените хиазми, защото преписвачите са принудени да я преписват точно в този й вид. А хиазмите от своя страна ни дават насока, как да тълкуваме тази удивителна книга.

Разбирането на хиастичната макроструктура на книгата Даниил е много полезно и практично – структурата сама насочва мисълта на изследователя към правилния извод. Спокойно можем да кажем, че едно обстойно разбиране на книгата Даниил минава задължително през схващането на хиастичната й макроструктура. Един пропуск в тази област би оставил сериозни празнини в изследването и би го превърнало в недостатъчно задълбочено.

Правилното разбиране на книгата Даниил винаги минава през разглеждането на сложния й строеж. Ключовият момент тук е разбирането на хиастичната й макроструктура.

Прочетете и статията Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – VI, където разглеждаме необходимостта от установяване на точното значение на думите в книгата Даниил.

4
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

2 Comment threads
2 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
4 Comment authors
диана

Чела съм доста коментари и тълкувания по Данаил,но лично за мене най-добрата книга си остава “Данаил и Откровение” На Урия Смит. Искрено я препоръчвам на всеки който се интересува.Тъй като книгата е доста стара ,може трудно да я намерите,но вече я има в интернет и може да се чете онлайн.За мен това е една изключителна книга,която ми стана настолна и седи редом до Библията.Искрено се надявам повече хора да я прочетат!

Анонимн.

Данаил 11 40-45 има ли нещо писано по тях ?