Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – IV

Начало/Даниил/Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – IV

Образът от Дан. 2 гл.Изборът на метод в тълкуването на книгата Даниил е ключов за разбирането й. Опитваме се да представяме гледните точки и методите на различните школи на тълкуване, за да могат изследователите на тази удивителна пророческа книга да бъдат ориентирани сред това объркващо разнообразие. Не може да е учудващо, че не само методите на тълкуване на всяка школа са различни, но че откриваме и наличието на различни тълкувания в рамките на един и същ метод.

Не веднъж сме доказвали, защо историческата школа и нейният метод са по-приемливи за изследователя на книгата Даниил – този метод не само е заложен още в първото апокалиптично видение/сън давано някога (прочетете статията Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – I), но и самият Исус Христос го приема като единственият правилен, без да оставя никакъв шанс на тези на претеристката и на футуристката школи (Матей 24:15-22).

Разбира се, това не значи, че в рамките на историческия метод не могат да се оформят различни тълкувания на някой текст. Например относно най-интересния момент от пророческия сън на цар Навуходоносор записан в Дан. 2 гл. има различни тълкувания поддържани от представителите на историческата школа.

В края на VII век пр.Хр. великият монарх на Вавилон сънува сън, в който вижда един бляскав и страшен образ, главата на който била от злато, гърдите и ръцете му – от сребро, коремът и бедрата му – от мед, а останалата част от краката му до ходилата – от желязо. Самите ходила и пръстите били още по-странни, защото желязото, от което били направени, било размесено с кал/глина (Дан. 2:31-33). Тъй като за хората от онази епоха и култура образът на човешка статуя бил използван за нагледно представяне съдбата на света, било съвсем явно, че Бог искал да покаже на Навуходоносор, а и на целия свят, как ще се развие човешката история от този момент нататък. Както тълкуванието на съня показва, великата Вавилонска империя нямало да остане да съществува винаги, колкото и да му се щяло на Навуходоносор. Тя щяла да бъде изместена от други световни царства като телесните части на видяната статуя съставени от различни метали предсказвали техния възход и падение. Чрез падането на един камък унищожаващ образа се предсказва, че в края на всичко Бог ще установи Своето непоклатимо и непреходно царство заличавайки всички следи от земните царства (Дан. 2:34-45).

В рамките на историческия метод има съгласие по идентифицирането на царствата появяващи се на световната сцена след Вавилон – това са Мидо-Персия (среброто), Гърция (медта) и Рим (желязото). (По-детайлно разглеждане на тези световни сили можете да намерите в статията Петте царства.) Това ще рече, че последното земно царство преди установяването на Божието е Рим. Именно при него идва най-интересния момент, защото то е представено в образа не просто чрез крака от желязо, но чрез крака, които в ходилата и пръстите представляват смес от желязо и кал. Точно в тълкуването на този момент се появяват различията сред представителите на историческата школа.

Пророк Даниил тълкува тези странни крака на образа и падането на камъка така:

“Ще се издигне и четвърто царство яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива както желязото, което строшава всичко. А понеже си видял нозете и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал. И както пръстите на нозете са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко. И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове човеци; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта. И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъде до века. Както си видял, че камък се е отсякъл от планината не с ръце и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което има да стане по-после. Сънят е истинен и тълкуванието му вярно” (Дан. 2:40-45).

Железните крака на образа са символ на Рим, но какво точно представляват ходилата му съставени от желязо и кал? Според придобилия най-широка популярност възглед сред привържениците на историческата школа сместа от желязо и кал представлява разпадането на Римската империя след нахлуването на варварските племена през IV-V век сл.Хр. и непрестанните опити на европейските монарси и водачи да я възстановят в предишната й слава и единство. Към настоящия момент този опит се изразява в обединението на европейските страни в проекта “Европейски съюз”. Тъй като обаче пророчеството казва, че желязото и калта не могат да се слеят (Дан. 2:43), привържениците на това тълкувание заявяват, че както всички опити за обединение на Европа досега не са успявали, така няма да успее и Европейския съюз.

Има обаче и друго тълкувание в рамките на историческия метод, което не вижда в желязото и калта Римската империя разделена на европейски държави. Според него калта символизира папството, а разделението в това последно земно царство е породено от непрестанната през вековете намеса на папството в държавните дела на западно-европейските монархии и държави.

По ред причини първият възглед е надделял сред представителите на историческата школа. И до ден днешен той намира място в проповеди, книги и семинари. Работата е там, че той е много по-трудно доказуем от по-малко популярния, втори възглед. Затова е много важно да разгледаме и двата обстойно. Ще видим не само, аргументите на кой възглед са по-убедителни, но и към кой от двата ни насочва самата рекапитулация на книгата Даниил – тази нейна вътрешно-присъща особеност, която винаги трябва да имаме предвид в изследването на книгата.

1. Защо не можем да видим разделените европейски държави в Дан. 2 гл.?

В изследването на един библейски текст колкото е важно да разберем, какво казва той, толкова е важно да разберем и какво не казва. Проблемът на тезата, че ходилата от желязо и кал от Дан. 2 гл. представляват разделена Европа и опитите й за обединение, е че вижда в текста твърде много неща, които той не казва. Затова нека първо да разгледаме аргументацията на тази теза и да преценим, дали е достатъчно убедителна.

1) Неудачно посочване на пръстите на нозете

Един от аргументите на въпросната теза е, че тъй като в пророчеството се споменават пръстите на нозете на образа (Дан. 2:41, 42) и тъй като пръстите обикновено са десет самостоятелни части, значи разделеното четвърто царство, за което се говори тук, трябва да е разделено на десет по-малки царства. Следователно, тук се има предвид, че Римската империя се разпада на десет царства. Урия Смит, тълкувателят благодарение на който тази теза придобива голяма популярност, дори ги изброява.

Работата е там, че разделеността на четвъртото царство не е описана чрез пръстите, а само чрез невъзможната смес от желязо и кал (ст. 41, 43). Пръстите на нозете са споменати със съвсем друга цел. Коя е тя?

В описанието на образа от Дан. 2 гл. прави впечатление, че има честа употреба на части от тялото. С тях се означават различните империи, които ще се появят от времето на Даниил до края на световната история. Започва се с главата, която е означена като Вавилон (Дан. 2:32, 37, 38). Споменават се гърди, мишци, корем – все части от тялото при придвижване надолу по него. Колкото по-надолу по тялото се слиза, толкова по-голямо придвижване имаме към края. И винаги се посочва част от тялото. Така се стига до краката, за които се казва, че са от желязо (ст. 33а). Те естествено представляват империя, която от гледна точка на историята е по-близо до края отколкото Вавилон. Но тук се дават още уточнения като придвижването отива още по-надолу, т.е. още по-близо до края – стъпалата на тези крака, за които се казва, че са отчасти от желязо, отчасти от кал (ст. 33б). Именно там удря камъкът отсечен от планината не с ръце (ст. 34), което ни уверява, че нозете (стъпалата) от желязо и кал представят последната фаза от едно царство, което започва след царството представено с медта и просъществува до самия край.

Нещо повече. Картината продължава да се придвижва още по-надолу и стига до самите пръсти (ст. 41, 42), които представляват най-крайната точка на едно тяло, ако се има предвид, че началото е главата (както в това пророчество). Следователно тук имаме възможно най-ясното указание, че въпросното царство ще съществува до края на всичко, ама наистина до самия край. Така че указанието на пръстите не е отбелязване, на колко точно царства ще бъде разделено последното царство (Рим), а че последното, разделено царство ще съществува до самия край. Пръстите на краката на този образ са означение за придвижване на времето до края – също както останалите споменати части на тялото. Не можем да ги изолираме от започнатата тема и да вложим за тях някакво друго значение. По този начин нарушаваме целостта на картината, която използва частите на тялото като означение за придвижване във времето.

Така тази аргументация изпада в противоречие, защото вижда указания за разделение на четвъртото царство както в желязото и калта, така и в пръстите на нозете – два много различни елемента от образа.

2) Неудачна употреба на числото “десет”

Друга от аргументациите на разглежданата теза е, че пръстите на образа трябва да са десет – толкова, колкото са роговете на четвъртия звяр от следващото видение (Дан. 7:7), което видение със сигурност говори за Рим и за неговото разпадане на десет части. Следователно и двете видения трябва да се отнасят за едно и също нещо – разпадането на Римската империя на десет царства.

Въпреки че пророчеството не казва изрично, че пръстите на нозете от Дан. 2 гл. са десет, няма да е грешка да приемем, че наистина са толкова. По-важният момент е, дали те съответстват на десетте рога на четвъртия звяр от Дан. 7 гл.?

Първо, както посочихме по-горе, разделението на четвъртото царство от Дан. 2 гл. е описано чрез невъзможните за смесване желязо и кал, а не чрез пръстите, чието споменаване преследва съвсем друга цел.

Второ, развитието в историята на разпадането на четвъртото царство в Дан. 7 гл. води до появата на по-различни цифри. В началото роговете наистина са десет (Дан. 7:7), но след това се появява един Малък рог, който изкоренява три от тях (ст. 8, 20, 24). Това означава, че впоследствие (когато е по-важният момент от пророчеството) роговете остават седем плюс Малкия рог (който е различна фигура) и с това число се стига до идването на Божието царство (ст. 25-27). Следователно в по-голямата част от своето съществуване роговете на четвъртия звяр от Дан. 7 гл. са седем, а не десет, докато пръстите на нозете от Дан. 2 гл. остават десет до самия край. Това отново е разминаване.

Освен това от историята се знае, че племената, които “наследяват” Римската империя, не са десет, а повече от двадесет. Този исторически факт съответства на идеята за разделение в Дан. 7 гл., защото в това видение има достатъчно указания да приемем числото “десет” (което изрично се споменава) като символично число. Докато десетте пръста на нозете (които никъде не се споменават като число) от Дан. 2 гл. са толкова на брой през цялото време и ако трябва да бъдат приети като някакво означение, изискват да бъдат приети като буквално число.

3) Несъответствие между използвания символ и естеството на посочваното разделение

Разглежданата теза вижда в калта в нозете на образа от Дан. 2 гл. слабите европейски държави, на които се разпаднала Римската империя в контраст с желязото, което трябва да символизира силните европейски държави. Проблемът с това тълкувание е, че не откроява особеността на символа “кал” и го прилага за нещо, което само по себе си не представлява нищо специално и уникално. Защото разпадането на Римската империя в резултат на нахлуването на много варварски племена не представлява някакъв прецедент в историята, нито дори в света на пророчеството. Например в Дан. 8 гл. се отделя малко повече място за случващото се с Гръцкото царство и се предсказва, че то ще се разпадне на няколко царства:

“Буйният козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар. А гдето се строшил той и излезли четири вместо него, значи, че четири царе ще се издигнат от тоя народ, но не със сила като неговата” (Дан. 8:21, 22).

Според пророчеството целостта на Гърция ще стои за много кратко време – само докато първия й цар (Александър Велики) е жив. След неговата смърт това царство ще се раздели на четири. И така разделено то остава до поглъщането си от Рим.

Както обаче забелязваме, за означаването на това разделение не е използван някакъв особен, странен, дори непасващ на картината символ (какъвто е случаят с калта в нозете на образа от Дан. 2 гл.), а се използват символи от абсолютно същото естество – рогове. Управлението на Александър Македонски е символизирано с един рог, а възникналите след смъртта му и разпадането на империята му царства също са представени с рогове. За представянето на разпада на едно царство от земен тип се използват характерни символи, които са свързани с цялостната картина на въпросното царство. Не така стоят нещата с Дан. 2 гл.

Апогеят на едно царство при даден цар и неговото разпадане на по-малки царства впоследствие е нормален процес типичен за установяването на земния тип царства. Това е човешката история! Така че ако пророчеството от Дан. 2 гл. следваше даваната му интерпретация, би трябвало нозете да бъдат изцяло от желязо и единственият индикатор за наличието на някакво разделение в това царство би трябвало да бъдат пръстите. Просто защото няма нищо специално в разпадането на едно царство, че да изисква да бъде използван за описването му толкова странен и не на място символ като калта. Това е елемент, който е много по-близък по естество до камъка символизиращ Божието царство, отколкото до някой метал, с каквито в това пророчество се описват земния тип царства.

Въпросът е, че не пророчеството трябва да следва интерпретацията, а обратното – интерпретацията да се съобрази с текста на пророчеството. Тогава тя трябва да има предвид особеността на елемента “кал” и да не го тълкува като нещо, което е толкова тривиално от гледна точка на човешката история, а да открие неговата уникалност.

Така че тук можем да открием във въпросната теза сериозно несъответствие между използвания в пророчеството символ на калта и естеството на посочваното от това тълкувание разделение.

4) Неудачно приложение на израза “царе”/”царства”

Друг от аргументите на въпросната теза е, че изразът “царе”/”царства” в Дан. 2:44 се отнася за десетте царства, на които се разпаднала Римската империя:

“И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши и владичеството, над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъде до века” (Дан. 2:44).

В тълкуванието на съня от Дан. 2 гл. пророк Даниил прилага израза “цар” като равнозначен на “царство” (виж ст. 37-39). Това се потвърждава и от разглеждания стих: “в дните на ония царе… ще строши и довърши всички тия царства” (ст. 44).

Въпросната теория твърди, че този текст е указание, че опитите за обединение на Европа ще продължат до самия край и във времето на една раздробена Европа Божието царство ще бъде установено.

Тук отново се сблъскваме с проблем, защото никъде в текста описващ четвъртото, последно земно царство (ст. 40-43) не се използва израза “царе”/”царства”, нито има дори намек, че това царство представлява всъщност няколко царства. Напротив, навсякъде то е представено като едно царство:

“Ще се издигне и четвърто царство яко като желязо…това ще бъде едно разделено царство, но в него ще има… така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко” (ст. 40-42).

Както се вижда, става дума за едно царство. Да, то е разделено, но е едно царство. А това означава, че изразът “царе”/”царства” от ст. 44 не може да касае него. Единствената възможност е той да има предвид всички изброени в тълкуванието царства (ст. 37-40).

Някой може да попита, как в дните на всичките споменати царства може да бъде установено Божието царство, след като Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и дори езическата фаза на Рим са отдавна преминали. Не трябва да забравяме, че тълкуванието на Даниил следва видяното в съня, а не обратното. А тълкуванието е, че камъкът откъснат не с ръце и символизиращ Божието царство удря образа в ходилата му. Това е указание, че Божието царство няма да се установи по времето на Вавилон, Мидо-Персия, Гърция или езическия Рим, а във фазата “желязо и кал” на Рим (ст. 34). И въпреки че камъкът удря ходилата, целият образ се строшава и се превръща на прах, който вятърът отвява (ст. 35). Точно този момент има предвид ст. 44, който казва, че в “дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши”. Тълкуванието не губи връзката си с видяното от цар Навуходоносор (по този въпрос прочетете статията Странни текстове… но не толкова странни). То иска да покаже, че до самото установяване на Божието царство земната история ще се характеризира със смяна на едно след друго на царства от земен тип – такива, които са сходни в претенциите, в управлението и възможностите си. Да, някои са по-богати и бляскави от други, но всъщност всички са много сходни (всички са представени чрез метали) и никое от тях няма да успее да достигне до установяването на съвършеното и непреходно царство. Това ще стане едва с идването на царство от съвсем друг тип – Божието царство (което е представено чрез камък, не метал).

Така че и тук теорията приемаща, че ходилата от желязо и кал от Дан. 2 гл. представляват разделена Европа, вижда в текста нещо, което той не казва.

5) Несъответствие с реалността

Разбирането, че десетте пръста от нозете на образа видян от Навуходоносор представляват разделените европейски държави, има и друга, много голяма слабост – то не отразява правилно реалността.

Първо, твърди се, че според Дан. 2:41, 42 крехкостта на глината символизира слабостта на някои от държавите наследили Рим, докато якостта на желязото символизира силата на другите европейски държави. Кои държави обаче са силни и кои – слаби? От историята на Европа знаем, че е имало моменти, когато Испания и Португалия са били най-силните европейски държави. В други моменти обаче те са били сред най-слабите и без влияние държави. Същото може да се каже и за Германия. В определени периоди е била толкова слаба, разединена и без автономно управление, но в други моменти е била най-силната европейска държава. Ако калта символизира някои слаби европейски държави, би следвало тези слаби държави да са си такива постоянно, а ако желязото говори за силата на други европейски държави, би трябвало те да са силни постоянно. Не може да има преминаване от кал в желязо! Пророчеството изрично казва, че те не могат да се смесят (Дан. 2:43), колко повече в даден момент калта да стане желязо или пък желязото – кал. Така че интерпретацията за слабостта на някои от европейските държави и за силата на други не съответства на динамиката на развитието на европейските държави, за която историята ни докладва.

Второ, твърди се, че Европейският съюз е опит за възстановяване на Римската империя и следователно според въпросното интерпретиране на Дан. 2:41, 43 това няма да може да стане (т.е. пророчеството предсказва неуспеха на проекта наречен “Европейски съюз”). Ако това е така, тогава защо в Европейския съюз има държави, които изобщо нямат отношение към разпадането на Рим? Какво отношение към въпроса имат държави с викингско минало като Финландия и Швеция например? Защо Швейцария, която е образувана от варварското племе бургунди (едно от десетте племена, на които се разпада Рим според разглежданата теория), не е в Европейския съюз, а и никой не очаква тя да стане член на този съюз? Тук засягаме само тези народи, които са били фактори в Европа във въпросното време и без изобщо да отбелязваме мястото на други членки като Естония, Кипър или пък на България в разглеждания проблем.

Така че на практика повечето от членките на Европейския съюз нямат никакво отношение към Римската империя, а един от наследниците на Рим, който днес представлява финансов оазис и мечтана от всички зона на сигурност, не е негов член и изобщо няма да стане такъв. По този начин всичко, което може да се очаква при такова интерпретиране на пророчеството, се разминава рязко с действителността.

Единственият извод, който можем да направим, е че теорията приемаща ходилата от желязо и кал от Дан. 2 гл. за разделена Европа, вижда в текста твърде много неща, които той не казва и че тълкуванието й се разминава с действителността. Това я прави неубедителна теория въпреки широката й популярност в средите на историческата школа.

2. Основания да приемем калта от Дан. 2 гл. като символ на папството.

Защо смятаме, че е по-удачно калта от нозете на образа от Дан. 2 гл. да бъде интерпретирана като папството?

Калта (или по-точно преведено – “глинен съд, грънчарска глина”) е изключително различен елемент от използваните в Дан. 2 гл. за означаване на царства. За всички биват използвани метали – някои по-благородни и ценни, други – не толкова, но в крайна сметка всички са метали! Подходящ начин за означаване на царства, които имат земен произход, защото и Вавилон, и Мидо-Персия, и Гърция, и Рим са именно земни царства. Глината обаче е нещо съвсем различно – в нея няма нищо, което по някакъв начин да направи връзка с използвания вече модел на метали. (И както вече казахме, това е и другата причина да е неудачно в нея да виждаме слаби европейски държави, защото колкото и да са слаби, те са “царства” от същото естество като останалите – земни царства.) От друга страна глината е много по-близка като материя до камъка, който според пророчеството е отсечен не с ръце и унищожава образа (Дан. 2:34, 35) и който символизира Божието царство, което ще бъде установено при Второто пришествие на Христос (ст. 44, 45).

Интересното е, че в Библията ни се дават някои насоки относно този израз, така че не сме оставени да гадаем. В нея “грънчарска кал” почти винаги се използва в контекста на Бога като Създател на човека:

“Помни, моля, че като глина Си ме създал” (Йов 10:9).

“Ето, и аз съм пред Бога както си ти – и аз съм от кал образуван” (Йов 33:6).

Това означава, че в този елемент от видението от Дан. 2 гл. трябва да открием някакво религиозно, човешко измерение. Това трябва да е символ на религиозна сила, която иска да има нещо общо със Създателя и чиято власт е съвсем различна от тази на изброените земни царства.

В пророчеството глината се явява като някакво подобие на символизираното от камъка, но по-скоро едно жалко негово копие. Затова тя не е представена в положителна светлина и също бива унищожена при удара на камъка (Дан. 2:35, 45). Това сходство пасва идеално на разбирането на останалата част от книгата Даниил, където чрез символи папството е представено като опитващо се да заеме мястото на Бога на земята и дори въстава срещу самия Него, но впоследствие бива унищожено.

Също както калта и папството е една слаба политическа сила – то няма своя армия, а представлява просто една църква и нейното свещенство. За сметка на това контролирайки съвестите и страховете на хората то непрекъснато е в някакво вмешателство в работите на светската власт в различните европейски държави. Динамиката между кал и желязо от Дан. 2:41-43 описва много точно типа взаимоотношения, които папската институция е имала с европейските крале и държави през вековете.

Разбира се, за някой може да представлява проблем, как Дан. 2:43 би се вписал в една интерпретация на папството:

“И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове човеци; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта” (Дан. 2:43).

Този стих обикновено се тълкува като говорещ за семейните връзки между различните монарси в Европа имащи за цел да я обединят и затова някой трудно би видял папството тук. Само че ключовият израз, на който това тълкувание стъпва, е в курсив (други родове), което трябва да ни подскаже, че един по-добър превод би звучал по друг начин. По-точният превод е следния:

“И пръстите на нозете, които са отчасти от желязо и отчасти от глина, царството ще бъде отчасти силно и отчасти – счупено. И както си видял желязото смесено с глинена кал, така ще има смесване между човешките поколения (нации), но няма да се съгласят (да бъдат на един ум), нито ще бъдат приятелски настроени един към друг, също както е невъзможно желязото да се смеси с глина” (Дан. 2:42, 43).

Тези стихове описват доста добре отношенията, които са съществували между папството и светската власт в Европа. Още преди Рим да бъде разпокъсан от варварските племена, църквата вече е имала своето влияние върху взимането на решенията на светската власт, колко повече след това. Със всяко следващо поколение тя се е мъчила да оказва все по-голямо влияние, но никога не е била обичана от монарсите, които са се чувствали подчинени на властта й. Историята на взаимоотношенията между папството и монарсите в Европа отговаря съвсем точно на пророчеството от Дан. 2 гл. Ето защо е много по-удачно да виждаме в глината от Дан. 2 гл. папството, а не разделена Европа.

Освен това обширното място, което Дан. 2 гл. предоставя на проблема между желязо и кал, отговаря съвсем точно на развитието на виденията по-нататък в книгата Даниил – всяко следващо добавя нови подробности свързани с папството – напълно според правилото на рекапитулацията, което трябва да бъде ползвано в тълкуванието на тази книга. А това означава, че трябва да отделим специално място и на този въпрос.

3. Очаквания към Дан. 2 гл., които рекапитулацията на книгата поставя.

Както установихме, Дан. 2 гл. сама за себе си съдържа ясни указания, как трябва да бъде тълкувана калта в нозете на образа. По-удачно е да видим в нея символ на папството, а не една разделена и мъчещата се да се обедини Европа. Тъй като обаче тази статия има за цел да покаже и централното място, което рекапитулацията заема в книгата Даниил и как тя може да ни ориентира в тълкуването на един спорен момент, нека сега да обърнем по-специално внимание на това, какво самата рекапитулация в книгата ни казва за калта в нозете от Дан. 2 гл.

За целта ще подходим малко по-различно. Ще разгледаме онова видение в книгата, по идентифицирането на елементите на което и двата възгледа относно глината в нозете са съгласни. Това е видението от Дан. 7 гл. Няма да му правим обстоен анализ, а само ще се занимаем с идентифицирането на основните фигури в него.

Видението от Дан. 7 гл. следва установения от Дан. 2 гл. модел на развитие на апокалиптичните видения в книгата като тук използваните фигури са зверове – пророкът вижда първо три езически царства представени чрез символите на различни зверове, които според указанията на пророчеството трябва да се появят в Стария свят (Дан. 7:2-6) – лъв (образ на Вавилон), мечка (Мидо-Персия) и леопард (Гърция). Трите звяра биват последвани от четвърти, който не може да бъде сравнен с познато за пророка животно, защото има десет рога и железни зъби (ст. 7). Тъй като излиза от същото място, от където излизат предните три (морето), трябва да приемем, че той е повече или по-малко сходен с тях. Това обаче е само в началото. С него или по-точно – на него – започват да се случват странни неща:

“Като разглеждах роговете, ето, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и ето, в тоя рог имаше очи като човешки очи и уста, които говореха надменно” (Дан. 7:8).

Четвъртият звяр е чудноват, но въпреки всичко връзката му с предните три като произход е видима. Това, което е различното при него, е че с роговете му се случва нещо, което не може да бъде открито при първите три звяра – три от роговете му се изкореняват, за да дадат място на един Малък рог, който е различен от останалите – има очи и уста, чрез която говори надменно. Това надменно говорене на Малкия рог не е нещо, което има за цел да дразни хората – то засяга небето:

“Гледах, догдето се положиха престоли и Старият по дни седна, Чието облекло беше бяло като сняг и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му – огнени пламъци, и колелата Му пламенен огън. Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион служители Му слугуваха и мириади по мириади стояха пред Него; съдилището се откри и книгите се отвориха. Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше; гледах, догдето звярът биде убит и тялото му погубено и предадено да се изгори с огън” (ст. 9-11).

Надменното говорене на Малкия рог касае Бога и затова той трябва да бъде осъден и унищожен. Малкият рог е главният антагонист във видението, но губи в битката си срещу Бога, което в крайна сметка води до установяване на Божието царство (ст. 26, 27).

Предвид установената схема за развитие на виденията този четвърти звяр в Дан. 7 гл. трябва да е символ на Рим. Това, че излиза от същото място както предните три, ни дава указание, къде да го открием (в Стария свят), по кое време (при залеза на Гърция) и какъв вид царство е (езическо като предните три).

Истински различното нещо при четвъртия звяр идва с появата на Малкия рог, който говори надменно изразяващо се в думи против Всевишния (ст. 25). Говоренето против Бога (богохулството) е религиозен термин, който не може да бъде приложен за една незаинтересована от истинския Бог фигура. Тук трябва да става дума за претенции, които се предявяват спрямо Бог и Неговите прерогативи. А това пък означава, че според това видение би трябвало да очакваме една трансформация в Рим, който в началото е едно езическо царство, но след това започва да се конкурира с истинския Бог и да изземва функциите Му.

Случило ли се е нещо подобно с Рим според доклада на историята? Да.

“От развалините на политическия Рим се издига в гигантска форма великата морална империя на Римската църква” (А.С. Флик, “Издигането на средновековната църква”).

“Под Римската империя папите нямаха светска сила. Но когато Римската империя бе дезинтегрирана и нейното място бе заето от определено число сурови, варварски царства, Римокатолическата църква стана независима от държавите не само в религиозните работи, но доминираше и в светските дела” (Карл Конрад Екхард, “Папството и светските дела”).

Езическата Римска империя се разпада под натиска на нахлулите в територията й варварски племена – момент, който можем да видим предсказан в десетте рога на главата на звяра (Дан. 7:7). Това нейно дезинтегриране обаче дава място за възхода на Римокатолическата църква – църквата, която в ученията и действията си изземва функциите на Бога и застава като посредник между Него и човека. Тя е символизираната с Малкия рог, който се появява чрез изкореняването на три от роговете на звяра (ст. 8, 20, 24). Така че в това описание можем да видим разделената през IV-V век сл.Хр. Римска империя даваща началото на западно-европейските държави – началото на една разделена Европа.

Това тълкувание на Дан. 7 гл. се споделя от привържениците и на двата възгледа относно глината в нозете от Дан. 2 гл. Тук обаче имаме момента на разделена Европа. Този детайл като че ли клони везните в полза на разбирането, че и в Дан. 2 гл. трябва да се говори за разделена Европа. Много е важно обаче да се отбележи, с каква цел бива представено разделението на Рим в Дан. 7 гл.

Фигурата, на която Дан. 7 гл. акцентира, е Малкият рог, защото за него е отделено най-много място и за него се дава най-обстойното тълкувание. Освен това именно символизираната от него сила е основния антагонист в цялата книгата. А щом като акцентът на това видение е Малкия рог, не е трудно да стигнем до извода, че описанието на десетте рога на четвъртия звяр (ст. 7) няма за цел да покаже, че разпадането на Римската империя е една от най-съществените теми на видението, а само да укаже кога и къде се появява Малкия рог (ст. 8, 20, 24). По този начин той е толкова ясно локализиран във време и място, че не може да има никакво съмнение, кого символизира – не може да има двойна интерпретация или нещо такова. Така че тук нямаме подчертаване на разделената Римска империя, а на Малкия рог, който се появява от нея.

Какъв ще бъде следващият извод, който трябва да направим? Щом книгата Даниил се разгръща по метода на рекапитулацията и щом като във второто й апокалиптично видение (Дан. 7 гл.) се представят двете фази на четвъртото царство – езическия и папския Рим; щом като се поставя такъв силен акцент на папската му фаза и папството се превръща в основния антагонист на цялата книга и щом като разделението на Римската империя от варварските племена в гл. 7 е дадено единствено с цел да може точно да се локализира времето и мястото на появата на Малкия рог (папския Рим), значи е основателно да заключим, че този главен антагонист е трябвало да бъде представен още в първото й видение и още там да му бъде отделено достатъчно място. Единствената фигура, на която е отделено обстойно място в това първо видение и която се намира точно преди установяването на Божието царство, това са ходилата от образа, които са отчасти от желязо и отчасти от кал. Би трябвало именно там да търсим папството. Логично е именно калта в нозете да го символизира.

Ето как самата рекапитулация в книгата Даниил изисква още в първото й видение да открием главния антагонист на книгата – папството и ни насочва, къде точно да го открием. Макар и да можем чрез изследване само на Дан. 2 гл. да стигнем до извода, че глината в ходилата на образа символизира именно папството, виждаме, че има и друг начин да направим този извод – това да бъде указано от самата рекапитулация на книгата.

Тъй като рекапитулацията е много важен момент в тълкуването на книгата Даниил, нека да го повторим като този път ще минем по друг път.

Дан. 2 гл. е първото апокалиптично пророчество на Библията. Нормално е именно в нея да се дадат насоките, как трябва да бъдат тълкувани този вид пророчества. Една от най-важните им особености е рекапитулацията – всяко следващо видение повтаря основните насоки на предходното като добавя нови елементи. По този начин имаме указание, че виденията са свързани, те трябва да се изследват заедно и че всяко следващо видение ще ни дава по-голяма информация по важните точки.

Истински важните моменти на едно видение – това, което е водещото за него и негова крайна цел – са представени по-обширно от по-маловажните части, така че изследователят да може ясно да види, къде пророчеството поставя акцента. Например в Дан. 2 гл. имаме много бегло споменаване на империята, която ще наследи Вавилон и след това на следващата империя (тълкуванието и на двете се побира само в един стих – ст. 39), докато на железните крака и по-специално – на ходилата и на камъка отсечен от планината не с ръце са отделени няколко стиха – по-голямата част от цялата интерпретация. Това е недвусмислено указание, че важните елементи в това пророчество са нозете от желязо и кал и камъка. Именно на тях трябва да обърнем най-голямо внимание.

Имайки предвид тези особености на апокалиптичните пророчества, ако приемем, че в Дан. 2 гл. се говори за европейските държави, би следвало да очакваме, че със всяко следващо апокалиптично видение ще се дава все повече и по-подробна информация относно Европа. Нещо повече. Тогава ще сме длъжни да очакваме, че разделена Европа ще е централната фигура в следващите видения. Такова нещо обаче няма!

Например централната фигура на следващото видение (Дан. 7 гл.) е Малкия рог (символ на папството) и унищожаването му в края в резултат на небесния съд. Разделената Римска империя се споменава тук, но само за да може да бъде ясно локализиран Малкия рог по време и място, без да се оставя и белег от съмнение в идентифицирането му. В никакъв случай обаче разделената Римска империя не е централния момент тук.

Същата ситуация имаме и в следващото апокалиптично видение (Дан. 8 гл.), където чрез символ отново папството е представено като водещия антагонист, а за разделена Европа изобщо няма и намек.

Съвсем логично е тогава да приемем, че видението, което павира основите на развитието на историята от времето на Даниил до края (Дан. 2 гл.), би трябвало да се занимава с папството, което е основната фигура и основния антагонист на Данаиловата апокалиптика и за което се дават все по-големи подробности със всяко следващо видение.

Ето как рекапитулацията в книгата Даниил сама по себе си ни убеждава, че в Дан. 2 гл. не можем да видим разделени европейски държави, които се мъчат да се обединят, а трябва да търсим папството и опитите му за издигане на духовна му империя.

Най-видният представител на историческата школа на тълкуване на апокалиптичните пророчества днес са адвентистите от седмия ден и това, че в Адвентната църква е имало различни възгледи относно глината от Дан. 2 гл. и че е надделял този, който трудно може да бъде доказан, може да изглежда смущаващо. Адвентистите обаче винаги са имали едно мото по отношение на разбирането на библейските учения и пророчества:

“Но пътя на праведните е като виделото на разсъмване, което се развиделява, догдето стане съвършен ден” (Пр. 4:18).

Адвентистите винаги сме вярвали, че истината не се разбира изведнъж, а стъпка по стъпка. Понякога е възможно едно недостатъчно акуратно тълкувание да добие популярност, но изследването никога не престава и винаги се стига до едно по-добро разбиране на дадения въпрос. Точно поради това е удачно приемащите историческия метод вече да се преориентират към това тълкувание на нозете от желязо и кал от Дан. 2 гл., което вижда в калта папството. То е много по-добре аргументираното и отговарящо на тематиката на цялата книга Даниил.

И в рамките на по-правилният метод за тълкуване на апокалиптичните пророчества – историческият – могат да бъдат открити различни тълкувания на даден текст. Възгледът, че калта в нозете на образа от Дан. 2 гл. символизира папството, е библейски по-доказуем от този, който го тълкува като разделена и опитваща да се обедини Европа.

Прочетете и статията Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – V, където разглеждаме необходимостта от разбирането на структурата на книгата Даниил.

2
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

1 Comment threads
1 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
2 Comment authors
Stamen Krivoshiev

Здравей,Ники! В друга дискусия сме коментирали Даниил, глава втора и начините на тълкувание на образа в частта му за желязото и глината, в рамките на историческия метод. Бих искал да те помоля, освен аргументите, които си изброил в статията, да обясниш още нещо. Твоят сайт има претенцията да отразява официалното становище на ЦАСД по съответните теологични въпроси. Голяма част от статиите, които публикуваш са почти буквални преводи от секцията “Материали” от сайта на Библейския Изследователски Институт към ГК. Убеден си, че публикуваните там материали отразяват именно официалната позиция на църквата /доколкото това е възможно, разбира се/ по дадената тема. В… Още »