Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – I

Начало/Даниил/Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – I

Английска Библия отворена на книгата ДаниилАко искаме да разбираме библейското пророчество, трябва да свикнем с идеята, че то има сложна природа. Обикновено когато чуем думата “пророчество”, веднага си представяме предсказание, което трябва да се изпълни. Ако не се изпълни, значи има проблем с източника. Само че библейското пророчество е нещо много повече от това. Изпълняващото се на всяка цена предсказание е само една част от сложната природа на библейската пророческа вест, чийто най-виден представител е апокалиптиката.

Апокалиптичните библейски пророчества, които намираме предимно в голямата част от книгите Даниил и Откровение, са една много специална група пророчества, които имат точно определена цел и задоволяват точно определена потребност на вярващите. Затова и подхода към тях трябва да бъде съобразен с изискванията, които те поставят.

Съществуват твърде много предложения, как да бъдат тълкувани този вид пророчества и е много лесно да се объркаш. Не трябва обаче да стигаме до заключението, че апокалиптиката не може да бъде разбрана. Защо ще бъде дадена, ако няма да сме в състояние да стигнем до вестите й? Не трябва да подценяваме сложността на този вид литература, но не трябва и да приемаме, че разбирането й е невъзможно. Всичко, което трябва да направим, е да установим, какви указания за тълкуването й са дадени в самите книги и да ги следваме.

Съвсем логично особеностите на апокалиптиката и начинът на тълкуването й биват зададени в първата апокалиптична книга на Библията – Даниил. Това, което тази книга ни казва още от самото начало, не може да бъде подценявано. Пренебрегването на дадените насоки винаги е водило до объркване и погрешни интерпретации. Затова нека да разгледаме някои правила в тълкуването на апокалиптиката, както и в тълкуването на самата книга Даниил така, както са дадени на нейните страници.

1. Време на появяване на апокалиптиката.

Факторът “време” винаги е бил един от основните фактори, които трябва да се имат предвид, в което и да е тълкуване. Затова ако разберем, в какво време се появява апокалиптиката за пръв път, ще имаме някаква яснота за нейната цел.

Както вече сме разглеждали в статията Природата на пророчествата – III, около времето на пророк Еремия (VII-VI век пр.Хр.) царяло голямо объркване в разбирането на пророчествата на Божиите пророци. Юдеите вярвали, че щом като Бог е обещал благословение над народа Си, Ерусалим и храма, те със сигурност ще бъдат опазени от връхлитащите опасности. Като че ли никой не обръщал внимание на призивите на Еремия за покаяние и промяна на живота. Той подчертавал, че Божиите обещания за просперитет на народа Му са условни и бедствие наистина може да се случи, но народът бил убеден, че щом като благословението е изказано от Бога, то не може да се поклати, каквото и да става. В крайна сметка се изпълнили именно предсказанията на Еремия за завладяването на Ерусалим и Юдея от Вавилон.

За пореден път избраният народ се провалил и осуетил добрите намерения на Бога за съдбата му. Неговото послушание наистина имало значение. Покорността била главното условие за изпълнение на обещаното и предсказаното от Бога. Сякаш от столетия избраните от небето се блъскали в един омагьосан кръг на бунт, наказание, покаяние, възстановяване, бунт, наказание, покаяние и т.н. В един такъв момент съвсем уместно би се появил въпроса: “До кога ще продължава всичко това? Вечно ли избраните от Бога ще се бунтуват срещу Него и ще осуетяват добрия замисъл за тях?”

Тъй като повечето от пророчествата за бъдещето на човешката история били обвързани с бъдещето на Израил, което от своя страна зависело от покорността му на Божията воля, се стигнало до един момент на неяснота относно бъдещето. Ако Израил е верен на Бога и на възложената му мисия, го очаква невероятен просперитет, който няма да остане незабелязан от всички останали царства и, естествено, ще му навлече врагове. В крайна сметка всичко ще бъде доведено до една кулминация, която ще прерасне в Господния ден и установяването на вечното Божие царство. Добре, но ако Израил е неверен, както се случвало толкова често? Ще се стигне ли изобщо до обновление на света или всичко ще продължава така безкрайно?

Именно в едно такова смутно време и в една доста объркана обстановка се появява нов вид пророчество в лицето на книгата Даниил – апокалиптиката. Основната характеристика на този вид пророчества е, че те не се влияят от условия – те разкриват развитието на света (не просто на Израил) до Господния ден така, както наистина ще стане. Непостоянството, в което Божият народ се провинява толкова често, вече не е изходната точка на описанието на случващото се. Апокалиптиката приема, че макар и много проточено във времето Божият народ все пак ще съумее да изпълни възложената му мисия и затова представя главните моменти от човешката история, които имат отношение към Бога и Божия народ така, както в действителност ще се случат.

Това е една от най-важните особености на апокалиптиката, която никога не трябва да се забравя. Някои коментатори пропускат този факт и разглеждат този вид пророчества като подобни на условните пророчества – че казаното с тези сложни символи може и да не се изпълни, ако определени условия не са налице. Така те удрят в самото сърце и цел на апокалиптиката, която възниква именно с идеята да даде уверение на вярващите, че предсказаното в нея ще се изпълни точно така, както е казано.

Други тълкуватели пък са склонни да виждат двойно изпълнение на апокалиптичните предсказания – едно, което е валидно за определен момент от историята (най-често минал от наша гледна точка) и второ, аналогично на първото, което ще се случи в самия край на всичко. Това отново е пренебрегване на смисъла на апокалиптиката. Ако тя иска да внуши на изследователя идеята за един Бог, Който държи всичко под Своя контрол и казва предварително и безпогрешно, какво ще се случи в даден момент от човешката история и с което дадено предсказание изчерпва предназначението си, защо трябва да има объркващо второ изпълнение на същото пророчество? Защото Господ не може да направи друго предсказание за последното време ли?

Разбирайки времето и целта на появяването на апокалиптиката ще бъдем предпазени да подходим към нея погрешно и да приемем, че пророчествата й са условни или че могат да имат двойно изпълнение.

Разбира се, апокалиптичните не са първите безусловни пророчества давани в Свещеното писание. Просто те представляват по-дълги и подробни пророчества с подобно естество, които освен това са дадени със сложен символичен език, с участие на различни персонажи, с много колоритност и звук, което прави изследването им повече от интригуващо. Описаните образи се впиват в съзнанието и помагат да се усети много по-ясно динамиката на борбата между доброто и злото. Тези пророчества са едно зашеметяващо представяне на триумфа на Бога и доброто над силите на злото и трябва да представляват специална цел за изучаване от страна на всеки последовател на Христос.

2. Непрекъсваема хронологическа линия.

След като вече знаем, в какво време се появява апокалиптиката за пръв път и каква е нейната цел и след като сме наясно, че в тях ще имаме описание на развитието на света до установяването на Божието царство, следващата ни задача може да е да установим, как точно се описва това развитие на света. Не трябва да очакваме, че това ще е разглеждане на световната история по начин, по който един съвременен историк би го направил. Тук историята ще бъде представена от гледна точка на небето и ще е обвързана по някакъв начин с Неговия народ и с Неговия план за човечеството. Така че ще е съвсем нормално, ако народи и събития, които сме свикнали да възприемаме като много важни за световната история, изобщо дори и не се споменават в апокалиптиката.

Разбира се, най-добре ще е изследването ни да започне с първото давано някога апокалиптично видение – Дан. 2 гл. Логично е именно тук да бъдат положени основите на апокалиптиката. Един апокалиптичен сън е бил даден на вавилонския цар Навуходоносор в началото на VII век пр.Хр. и ето как младият пророк Даниил го описва:

“Ти, царю, си видял, и ето голям образ. Тоя образ, който е бил велик и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред теб; и изгледът му е бил страшен. Главата на тоя образ е била от чисто злато, гърдите му и мишците му – от сребро, коремът му и бедрата му – от мед, краката му – от желязо, нозете му – отчасти от желязо, а отчасти от кал. Ти си гледал, догдето се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в нозете му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил. Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят” (Дан. 2:31-35).

Както виждаме, става дума за един цял образ, който цар Навуходоносор е сънувал. Според културата, в която живеел царя, човешката статуя е била използвана за представяне на съдбата на света и затова неслучайно Бог избрал точно този образ. За царя било ясно, че става дума за съдбата на света. Така че този сън ще ни от полза и на нас, за да разберем, как според апокалиптиката се развива света до своя край.

Различните части от тялото на този образ били съставени от четири различни метала – злато, сребро, мед и желязо. По-нататък от тълкуванието на съня разбираме, че тези метали символизират четири различни царства идващи едно след друго. Имайки предвид обаче че става дума за един цял образ, трябва да приемем, че отделните му части съставени от различни метали не са стояли с разстояния помежду си, а са били свързани една с друга, така че да формират едно тяло. Значи тук се представят не просто различни царства, а че всяко следващо царство измества предното от световната сцена. И наистина, след като пророк Даниил идентифицира златната глава с Вавилон (ст. 37, 38), казва за следващите царства:

“И подир теб ще се издигне друго царство… и друго, трето царство от мед… Ще се издигне и четвърто царство… И в дните на ония царе Бог ще издигне царство…” (ст. 39, 40, 44).

Съвсем ясно се вижда една последователност и “приемственост” между всички царства до стигането им до Божието – всяко следващо измества предното, докато се стигне до установяването на Божието царство. Всичко това говори много отчетливо за една непрекъсваема хронологическа линия. Важно е този момент да бъде подчертан, защото някои от тълкувателите на книгата Даниил са склонни да пренебрегнат тази непрекъсваема хронологическа линия и да виждат големи празнини от време между появата на две сили. Още от първото апокалиптично видение обаче забелязваме, че няма вакуум между изредените царства – всички следват едно след друго до достигането на кулминацията на видението.

Нещо повече. От тук разбираме, каква е времевата рамка на апокалиптичното пророчество – то започва да се изпълнява от времето на пророка, който го дава и се простира до Божието царство. Началото на апокалиптичното пророчество не е векове преди времето на пророка, нито векове след неговото време. То започва от момента на пророка и свършва в установяването на вечното Божие царство. Също така то не обхваща само времето на пророка и само края като остава голяма празнина от време между тези два момента, а се развива през вековете на човешката история – едно непрекъснато развитие от времето на пророка до края. Можем да представим графично всичко това по следния начин:

Схема на непрекъснатата хронологична линия на апокалиптичните пророчества

В тълкуванието на съня от Дан. 2 гл. също виждаме, че най-много място е отделено на последната сила, във времето на която бива установено Божието царство (ст. 33, 34, 40-45). Това трябва да означава, че акцентът е точно там. Всичко казано е важно, но последната фигура получава най-голямото внимание. Разбира се, това не значи, че тя се е появила след изреждането на някаква неидентифицирана образност. Напротив, както вече видяхме, всички царства следват едно след друго без прекъсвания.

Още от самото начало на апокалиптиката опорните точки на тълкуването биват поставени и въпреки това ще се изненадаме от масовото пренебрегване на тези ясни указания. Например една от най-известните школи на тълкуване е претеристката. Нейните представители виждат изпълнението на апокалиптичните пророчества в далечното минало, поради което вярват, че те нямат значение за нас днес. Трудно е обаче да се установи, защо след като най-първото указание на апокалиптиката говори за развиващо се във времето пророчество започващо с времето на пророка и завършващо в самия край, някой би приел, че всичко се отнася за миналото от наша гледна точка и нищо от това не ни касае днес.

Друга известна школа на тълкуване е футуристката. Принадлежащите към нея тълкуватели правят точно обратното на претеристите и отнасят по-голямата част от апокалиптиката към един кратък период от бъдещето. Разбира се, че в самия край ще бъде кулминацията на всичко, но защо някой ще пренебрегне миналите векове и събитията, които пророчеството разполага в тях, след като има толкова ясни указания, че целият пророчески поток се движи от времето на пророка през вековете на световната история, докато стигне до края?

Както виждаме, две от най-известните школи на тълкуване са оформили своите основни принципи в интерпретацията на пророчествата, без да се съобразяват с положения от самата апокалиптика фундамент. Това е доста смущаващо!

След като най-видните представители на тълкуването на апокалиптичните книги допускат такава сериозна грешка от самото си начало, неизбежно е да се запитаме, дали все пак няма и школа на тълкуване, която да се съобразява с казаното в пророчеството и да го издига като свой метод. Разбира се, че има. Това е историческата школа и тълкувателите принадлежащи към нея възприемат движението на пророчеството точно, както е казано в самото него – от времето на пророка през вековете на световната история до установяването на Божието царство. Най-видният представител на тази школа са адвентистите от седмия ден, но за съжаление, те са едни от малкото останали днес привърженици на този метод. А това е методът на ранните християни, ранните църковни отци и протестантските реформатори. Жалко е, че мнозинството от християните днес са му обърнали гръб, за да възприемат съмнителни подходи, които в самата си основа пренебрегват указанията на апокалиптиката.

3. Запазване на непрекъсваемата хронологическа линия.

Добре, това е едно огромно количество информация, която можем да открием в първото апокалиптично видение. Дали обаче нещата не се променят при следващите видения?

Да видим, какво ни казва второто апокалиптично видение – Дан. 7 гл.:

“В първата година на вавилонския цар Валтасар Даниил видя сън и видения на главата си върху леглото си. Тогава написа съня и разказа същността на работите. Даниил проговаряйки рече: Видях в нощното си видение, и ето, четирите небесни ветрища избухнаха върху голямото море. И четири големи зверове възлязоха из морето, различни един от друг. Първият бе като лъв и имаше орлови крила, а като го гледаха, крилата му се изскубаха и той се дигна от земята и биде заставен да се изправи на две нозе като човек, и даде му се човешко сърце. След това, ето друг звяр, вторият, приличен на мечка, който се подигна от едната страна и имаше три ребра в устата си между зъбите си; и му думаха така: Стани, изяж много месо. Подир това, като погледнах, ето друг звяр, приличен на леопард, който имаше на гърба си четири птичи крила: тоя звяр имаше и четири глави; и даде му се власт. Подир това, като погледнах в нощните видения, ето четвъртият звяр, страшен и ужасен и твърде як; той имаше големи железни зъби, с които пояждаше и сломяваше като стъпкваше останалото с нозете си; той се различаваше от всичките зверове, които бяха преди него; и имаше десет рога. Като разглеждах роговете, ето, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и ето, в тоя рог имаше очи като човешки очи и уста, които говореха надменно. Гледах догдето се положиха престоли и Старият по дни седна, чието облекло беше бяло като сняг и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му – огнени пламъци и колелата Му – пламенен огън. Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион служители Му слугуваха и мириади по мириади стояха пред Него; съдилището се откри, и книгите се отвориха. Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше; гледах догдето звярът биде убит и тялото му погубено и предадено да се изгори с огън. А колкото за другите зверове, тяхното владичество биде отнето; животът им обаче се продължи до време и година. Гледах в нощните видения, и ето, един като Човешки Син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха Го пред Него. И Нему се даде владичество, слава и царство, за да Му слугуват всичките племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине и царството Му е царство, което няма да се разруши” (Дан. 7:1-14).

При второто апокалиптично видение сме поставени в един сюрреалистичен свят на появяващи се от морето странни зверове. От последвалото тълкувание (ст. 17, 18) виждаме, че отново имаме описание на световната история, която би трябвало да следва логиката на първото видение. Тя отново представлява идващи едно след друго царства започвайки от времето на пророка и стигайки до установяването на Божието царство. Царствата са отново четири (ст. 17) и макар и представени със символи много различни от тези на предното видение (лъв, мечка, леопард, неподлежащ на описание звяр), очевидно трябва да става дума за същите сили. Отново наблюдаваме една непрекъсваема хронологична линия от времето на пророка до края, което означава, че при второто апокалиптично видение имаме запазване на непрекъсваемостта на хронологичната линия.

А какво ли бихме открили в следващото апокалиптично видение – Дан. 8 гл.?

“В третата година от царуването на цар Валтасар, видение ми се яви, на мен Даниил, подир онова, което бе ми се явило по-напред. Видях във видението (а когато видях, бях в палата Суса, който е в областта Елам; и когато видях във видението бях при потока Улай), прочее подигнах очите си и видях, и ето, стоеше пред реката един овен, който имаше два рога; роговете бяха високи, но единият по-висок от другия; и по-високият беше израсъл по-после. Видях, че овенът бодеше към запад, към север и към юг; и никой звяр не можеше да устои пред него, и нямаше кой да избави от силата му; но постъпваше по волята си и се носеше горделиво. А като размишлявах, ето козел идеше от запад по лицето на целия свят, без да се допира до земята; и козелът имаше бележит рог между очите си. Той дойде до овена, който имаше двата рога, който видях да стои пред потока и завтече се върху него с устремителната си сила. И видях, че се приближи при овена и се разсвирепи против него, и като удари овена счупи двата му рога; и нямаше сила в овена да устои пред него; но го хвърли на земята и го стъпка; и нямаше кой да отърве овена от силата му. Затова козелът се възвеличи много; а когато заякна, големият му рог се счупи, вместо който излязоха четири бележити рога към четирите небесни ветрища. И из единия от тях излезе един малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към славната земя. Той се възвеличи дори до небесната войска и хвърли на земята част от множеството и от звездите и ги стъпка. Да! Възвеличи се дори до началника на множеството и отне от него всегдашната жертва; и мястото на светилището му се съсипа. И множеството биде предадено нему заедно с всегдашната жертва поради престъплението им; и той тръшна на земята истината, стори по волята си и успя. Тогава чух един свет да говори; и друг свет рече на този, който говореше: До кога се простира видението за всегдашната жертва и за престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани? И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти” (Дан. 8:1-14).

Третото апокалиптично видение следва модела на предните две – първо се дава видението, а след това – тълкуванието му. От последвалото обяснение става ясно, че първото от четирите световни царства е вече оставено на заден план, но отново имаме описание на случващото се от времето на пророка до края (ст. 19-26). Този път използваните образи са фигури и термини от жертвената система на израилтяните – овен, козел, рог и очистване на светилището. Но логично и при това видение имаме запазване на непрекъсваемостта на хронологичната линия.

Книгата Даниил ни показва, че апокалиптичните пророчества са безусловни и че имат само едно приложение. Те обхващат периода от времето на пророка до установяването на Божието царство като предсказаните царства в книгата Даниил формират непрекъсваема хронологична линия.

Прочетете и статията Избор на метод в тълкуването на книгата Даниил – II, където установяваме, какви са четирите царства описани в книгата Даниил и кое е четвъртото царство.

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.