Прагматично доказателство за годината 457 г.пр.Хр.

Начало/Даниил/Прагматично доказателство за годината 457 г.пр.Хр.

Надпис на английски "Доказателство"В статиите Указът за възстановяването на Ерусалим – I и Указът за възстановяването на Ерусалим – II разгледахме обстойно въпроса за началото на изключително важното пророчество на Даниил за седемдесетте седмици (Дан. 9:24-27). В тях се опитахме да направим един последователен библейски анализ. Започнахме с установяване на природата на това пророчество и разбрахме, че времевият период в него е символичен и то не просто символичен, но и че трябва да се тълкува според принципа “ден-година”, което ще рече, че той се занимава с 490 буквални години. Това са 490 години благодатно време дадено на юдеите, в които те трябва отново да започнат да функционират като богоизбрана нация, а също и да се случат още няколко много важни неща.

Предвид важността на този период от ключово значение е да се разбере, кога точно той започва. Според пророк Даниил това ще стане с излизането на заповедта да се съгради отново Ерусалим:

“Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради изново, с улици и окоп, макар в размирни времена” (Дан. 9:25).

Тази заповед се превръща във важна начална точка, затова фокусирахме усилията си да разберем, коя библейска книга ни дава информация за указа, с който юдеите получили правото да възстановят столицата си. И разбрахме, че това е книгата Ездра – една много интересна библейска книга, която не описва събитията хронологично, а тематично.

Следващата ни задача беше да разберем, кой от трите указа описани в книгата Ездра е изпълняващият пророчеството на Даниил. Подложихме и трите на последователен библейски анализ и стигнахме до извода, че това може да е само указа на цар Артаксеркс I.

Голямото предизвикателство беше да установим, в коя година е издаден и влязъл в сила този указ, тъй като той може да бъде датиран според различни календари. Но в крайна сметка установихме, че Ездра е използвал популярния от векове сред юдеите еврейски граждански календар и така датирахме съвсем прецизно годината, в която указът на Артаксеркс е бил издаден и влязъл в сила – 457 г.пр.Хр. Следователно, годината, от която започва да тече пророчеството на Даниил за седемдесетте седмици, е 457 г.пр.Хр. Това е годината, която адвентистите от седмия ден заедно с много други християни са приели като начало на пророчеството за седемдесетте седмици.

Сега остава една сравнително лесна част – да установим, какво представляват различните пророкувани събития в това пророчество, кога трябва да се изпълнят и кога този период свършва. После ще потърсим информация от наличните исторически източници, дали пророкуваното се е изпълнило.

Един от най-силно атакуваните елементи в пророчеството за седемдесетте седмици, е годината, в която указът разрешаващ възстановяването на Ерусалим е влязъл в сила. Тук адвентистите срещат голямо несъгласие от страна на други тълкуватели. По-интересното е, че критиците на адвентното тълкувание отричат годината 457 г.пр.Хр., без обаче да дават някакво обстойно алтернативно тълкувание. Може би защото осъзнават, че в пророчеството за седемдесетте седмици се дава и прецизно времето за появяването на Месията – началото на Неговата служба като Месия и Неговата смърт – и че ако началото на периода се промени дори само с една година (да речем, той да започне през 458 г.пр.Хр.), това ще промени и годината на появяването на Месията, за Който християните вярват, че е Исус Христос. А в коя година Исус е започнал Своята публична служба не е особено трудно да се установи.

Всъщност годината 457 г.пр.Хр. е толкова стабилно установена, че можем да минем и по съвсем друг път да я докажем.

Авторите на евангелията в Новия завет не само описват Исусовото рождение, кръщение и разпятие, но са се постарали да дадат доста указания, какво друго се е случило, когато Исус се е родил, кръстил и бил разпнат, т.е. те описват и събития паралелни на Исусовото рождение, кръщение и разпятие. Така че ако успеем да разберем, кога точно са се случили тези паралелни събития, ще можем да датираме съвсем точно и годините на Исусовото рождение, кръщение и разпятие. А така пък ще сме в състояние да проверим, дали изчислението на пророчеството за седемдесетте седмици, е точно. Това са т.нар. “прагматични доказателства”. С други думи, те не са водещите, а само доказват в един практичен вид, че дадено приложение на пророчеството е вярно.

Значи логиката е следната – ако трябва да се придържаме стриктно към начина, по който самата Библия разгръща дадена тема или период (това, което направихме в статиите Указът за възстановяването на Ерусалим – I и Указът за възстановяването на Ерусалим – II), би трябвало да идентифицираме първо указанията, които ни дава текста на самото пророчество и препратките, които той прави. Едва след това идват прагматичните доказателства, които минават по по-различен път, но потвърждават оформения вече извод. В тази статия ще направим точно това. Но нека първо видим, какви точно събития са предсказани в пророчеството за седемдесетте седмици и в кои години би трябвало да се изпълнят.

1. Шестдесет и деветте седмици.

И така, след като вече знаем, че пророчеството за седемдесетте седмици започва да тече от 457 г.пр.Хр., нека да видим, кога точно би трябвало да се изпълнят предсказаните в него събития и какви точно са те. Ето го и самото пророчество:

“Седемдесет седмици са определени за людете ти и за светия ти град, за въздържането на престъплението, за довършване греховете и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството, и да се помаже Пресветият. Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради изново, с улици и окоп, макар в размирни времена. И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен и не ще има кои да Му принадлежат; и людете на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; и краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения. И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време” (Дан. 9:24-27).

Периодът от седемдесет седмици (490 буквални години) е определен за евреите и за Ерусалим. В него те не само трябва да приключат с непостоянството си по отношение изпълнението на Божията воля и възложената им мисия, но в рамките на този период ще бъде извършено и изкуплението на човешките грехове – ще се направи “умилостивение за беззаконието” и ще се “въведе вечна правда”. Значи този период не е просто пробно време за една нация, а в него ще се появи и обещаният Спасител. Това изключително много увеличава значимостта на пророчеството. От векове пророците са пророкували за идването на Обещания, но тук вече се казва, кога точно Той ще се появи. Повече от вълнуващо е да се установи, доколко прецизно във времето е това библейско пророчество!

Това обаче не е всичко. След въведението обобщаващо значението на този период, той бива раздробен на три сегмента – точни указания, какво предстои да се случи и кога (което е доказателство, че в него не можем да търсим просто някакъв общ символизъм, а че е нужно да изчисляваме периоди и да проверим, дали казаното се е изпълнило).

Първите два сегмента са дадени заедно – от излизането на заповедта да се съгради отново Ерусалим до появяването на Месията ще мине период от 7 + 62 седмици или общо 69 седмици. Седем седмици (т.е. 49 дни) са определени за възстановяването на Ерусалим (Дан. 9:25) и 62 седмици (т.е. 434 дни) след това ще се появи Месията. Отнесено само към Месията 483 дни след излизането на указа за възстановяването на Ерусалим ще се появи Обещаният. Да го представим нагледно:

Събитията от 69-те седмици

Годината, в която заповедта за възстановяването на Ерусалим влиза в сила, вече я знаем. Мислите ли обаче, че е възможно град като Ерусалим да бъде отново изграден за някакви си 49 буквални дни? Естествено, че не! Това е само една от причините да приемем, че пророчеството трябва да има предвид не буквални дни, а години. Следователно изграждането на Ерусалим трябва да започне през 457 г.пр.Хр. и да продължи 49 години. 434 години след завършване на строителните дейности в Ерусалим ще се появи Месията. Или ако искаме да датираме времето до Месията директно от заповедта за изграждането на Ерусалим, това са 483 години.

Нека да разположим тези периоди във времето и да видим, кога точно е трябвало да се случат предсказаните събития:

Събитията от 69-те седмици в години

Както виждаме, 49 години след 457 г.пр.Хр. (годината на заповедта за възстановяването на Ерусалим) ни отвеждат до 408 г.пр.Хр., когато пророчеството предсказва, че възстановяването на Ерусалим трябва да приключи. 434 години след това ще се появи Месията, което ни отвежда до 27 г.сл.Хр. (имаме предвид, че няма нулева година и от 1 г.пр.Хр. преминаваме директно към 1 г.сл.Хр.).

Какво точно трябва да се случи в края на 69-та седмица според пророчеството? Текстът казва, че 69-та седмица ни отвежда до “Княза Месия”. Използваната еврейска дума “месия” (“машиах”) означава “помазаник”. Помазването в Стария завет е ритуал, който се извършвал в момента, когато някой – пророк, свещеник или цар – е заемал определена длъжност. Това ще рече, че 69-та седмица стига до един специфичен момент от живота на визираната тук личност – неговото помазване, встъпване в длъжност. Според описанието Му в това пророчество обаче, Той превъзхожда обикновените пророци, свещеници или царе – Той е нещо много повече от тях. Тук трябва да става дума за Обещаният Спасител, Месията.

Някои тълкуватели са склонни да подценят значимостта на визираната в това пророчество личност, защото в оригиналния текст тук не се използва пълен член. По-точният превод е “един помазан, княз”, което според тези тълкуватели означава, че може да става дума за някой друг. Те обаче не взимат предвид, че този пасаж е поетичен, където е съвсем нормално пълният член да се използва по-рядко. Освен това този начин на писане е типичен за пророк Даниил, защото има и други места в книгата му, където би трябвало да се очаква той да използва пълен член, но не го прави. Описанието на тази личност в пророчеството ни показва, че тя не може да е някой друг освен Спасителя. Пророчеството за седемдесетте седмици е и месианско пророчество, което определя точно времето на появяването на Обещания.

И така, според това изключително предсказание в края на 69-та седмица Месията трябва да получи помазанието Си и да започне Своята служба. Значи това пророчество касае появяването на Месията, но няма предвид Неговото раждане, а Неговото помазване за служба или казано на новозаветен език – кръщението Му. Не се посочва, на каква възраст ще бъде Той, когато получи помазването Си, но според предсказаното това трябва да се случи през 27 г.сл.Хр. Ако трябва да сме още по-прецизни, имайки предвид, че заповедта за изграждането на Ерусалим е влязла в сила през есента на 457 г.пр.Хр., би трябвало да очакваме, че Обещаният ще получи помазването Си някъде през есента на 27 г.сл.Хр. Това уточнение е важно предвид случващото се в третия сегмент на пророчеството – последната седмица.

2. Последната, седемдесетата седмица.

Периодът, който е най-натоварен откъм събития в пророчеството за седемдесетте седмици, е последната, седемдесетата седмица – третият времеви сегмент на пророчеството. Това са последните седем години от 490-те години дадени на евреите като благодатно време, в които се говори основно за Месията. Да си припомним, какво точно се казва:

“И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен и не ще има кои да Му принадлежат; и людете на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; и краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения” (Дан. 9:26).

След като Ерусалим бъде възстановен, с улици и окоп (Дан. 9:25), шестдесет и две седмици след това (т.е. в рамките на последната, седемдесета седмица) Месията ще бъде посечен. В този стих не се уточнява, кога точно, но това трябва да се случи през последната седмица на периода, някъде през последните му седем години.

Интересното е, че използваната тук еврейска дума за “посечен” е “карат”, която има смисъл на унищожаване, заличаване и по-специално, че някой друг ще причини смъртта на визираната личност. Тази дума е използвана, когато се говори за унищожаване на непокорните на Божията воля. И точно тази дума описва смъртта на Месията!

От векове старозаветните пророци разкривали заместническата смърт на Спасителя чрез символи или реалности. Пророк Исая казал за Него:

“Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония; на Него дойде наказанието докарващо нашия мир и с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни” (Исая 53:4-6).

Месията, един човек на скърби, трябвало да поеме човешката вина, да се натовари с беззаконията на всички хора. Това бил единственият начин хората да бъдат спасени. Но по този начин Самият Месия попадал под справедливото Божествено осъждане, което изисквало Неговото унищожение.

Апостол Павел бил убеден, че Месията е Исус от Назарет. Според апостола Исус се превърнал в олицитворение на греха:

“Който за нас направи грешен (грях) Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни (правда) пред Бога” (2 Кор. 5:21).

Нищо чудно, че Даниил използва думата “карат”, за да опише делото на Месията. Той трябвало да бъде заличен поради Божествената справедливост към греха. Всичко това идва да покаже, колко омразен е греха за Бога. Наистина, много силна дума е използвана, за да се представи изкупителната смърт на Месията, но само чрез тази драстична смърт ние можем да бъдем спасени!

Друго, за което се говори в този стих от пророчеството за седемдесетте седмици, са людете на княза, които погубват града и светилището (Дан. 9:26б). В този пасаж единственият, който бива наречен “княз”, е Месията. Тази титла се използва в книгата Даниил само в този стих, в следващия и в Дан. 11:22. Във всеки от случаите става дума за Месията. Не само литературната структура на Дан. 9:26 ни задължава да приемем, че князът тук е Месията, но и самото уточнение: “князът, който ще дойде” изцяло пасва на времевата картина от предния стих, където се описва, кога точно ще се появи Месията. Така че тук се говори за войските на Месията, които ще дойдат и ще унищожат град Ерусалим и храма.

За да се стигне до положение градът Ерусалим и храмът да бъдат унищожени и то по Божията воля, значи би трябвало юдеите да са се провинили сериозно пред Бога – подобно на провиненията им през древността и може би дори повече. Тук всъщност пророчеството загатва, че юдеите не само няма да приемат Месията, но че ще бъдат и съучастници в Неговото умъртвяване, поради което предизвикват Божия гняв, така че градът и храмът им да бъдат унищожени.

Макар жертвената система на юдеите и картините, които някои пророци описват, да представят едно позитивно отношение на народа към Месията и дори неговото сътрудничество към мисията Му, в Стария завет тече и друга линия пророчества – пророчества лишени от условности, които предсказват, какво всъщност ще стане – че народът на Бога далеч няма да е толкова дружелюбен към Месията. Това пророчество на Даниил поддържа същата идея. В крайна сметка юдеите няма да се възползват от осигуреното им благодатно време и вместо да Го разпознаят като Обещания, ще погледнат на Месията като на един, който трябва да бъде “карат” – отсечен, заличен. Затова Божият справедлив гняв ще се обърне срещу тях и градът и храмът им ще бъдат унищожени от една божествена войска.

И така, според Дан. 9:26 делото на изкуплението на човечеството чрез Месията трябвало да стане през последната седмица от пророкувания период. Но кога точно? Това е най-важният момент за съдбата на цялото човечество и щом като вече бива локализиран във времето до няколко години, дали не може да се каже малко по-точно, кога ще бъде? Всъщност да, казано е. Следващият стих дава повече детайли.

“И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време” (Дан. 9:27).

Тук получаваме още по-подробна информация за тази последна седмица. В нея Месията ще потвърди завет с една голяма група хора. Използваната еврейска дума тук за “потвърди” е “гавар”, която има смисъл на усилвам, превишавам, засилвам. Не е типично този глагол да бъде обвързан с дума като “завет”, но и в този случай той има смисъла на “засилвам”, т.е. Месията ще направи завета “силен”. Следователно в последните седем години от разглеждания период Месията ще засили, ще потвърди, ще направи още по-сигурен и валиден един завет. Но това също означава и че този завет вече е трябвало да бъде сключен. Сега просто му се придава още по-голямо значение и смисъл.

Следващото нещо, което Месията ще направи през тази последна седмица от периода, е да премахне жертвената система – “жертвата и приносът”. Използваният тук език ни връща към принасянето на животински жертви и житните приноси, които трябвало да бъдат образ на онова, което Спасителят ще извърши за изкуплението на човечеството. Естествено, когато Той изпълни мисията Си, те повече няма да са нужни – символът се среща с реалността и е нормално той да отпадне. И тук се описва точно това – Месията прави ненужно вече да се принасят животинските жертви, което може да стане, само когато Той се принесе в жертва.

Освен това тук има малко по-ясна насока, кога ще се случи това – в половината (т.е. в средата) на седмицата. Макар и за западния читател това указание да звучи доста прецизно, на еврейски този израз няма предвид точно 50% от пророческата седмица. Все пак съвсем логично е да очакваме, че това ще се случи някъде в средата на последната седмица.

Половината на една седмица е 3 ½ дни. Три и половина дни след помазването Си Месията ще пренесе Себе Си в жертва, с което ще изкупи човечеството от оковите на греха и смъртта. Естествено, че такива велики и значими събития не могат да се случат в рамките на 3 ½ буквални дни. Тук става дума за години. Около три и половина години след като получи помазването Си, Месията ще умре като Заместник на грешното човечество. След това остават още около 3 ½ дни (години), с които периодът от седемдесет седмици благодатно време на юдеите приключва.

Нека да представим графично, какво точно трябва да се случи през последната, седемдесетата седмица на пророчеството:

Събитията от последната седмица

Най-значимата седмица от седемдесетте, последната, започва с помазването на Месията в края на шестдесет и деветата, а завършекът й е завършек на целия период. Някъде в нейната среда ще бъде извършено изкуплението на човешката раса.

След като знаем, че тук става дума не за буквални дни, а за години и след като вече знаем годината, в която Месията трябва да получи помазването Си, нека да видим, към коя година като година на смъртта на Месията ни отвежда пророчеството и кога този период трябва да свърши:

Събитията от последната седмица в години

Като имаме предвид, че периодът от седемдесет седмици започва през есента на 457 г.пр.Хр., краят на шестдесет и деветата седмица ни отвежда към есента на 27 г.сл.Хр., когато Месията трябва да получи Своето помазване и което отбелязва началото на последната, седемдесетата седмица. Три и половина години след това ни отвеждат до пролетта на 31 г.сл.Хр., когато Месията трябва да умре като Заместник на човека. Три и половина години след Неговата жертва, през 34 г.сл.Хр. изтича благодатното време на юдеите. Целият този период от седем години е време, в което Месията потвърждава завета Си с една голяма група хора.

Очевидно във връзка с предния стих (Дан. 9:26) тук отново се споменава наказателната армия, чрез която ще бъде отплатено на юдеите за неверността им, но този път тя не е посочена като народ на Месията, а като някой, на който също ще му се отплати. Тук тя е определена като “мерзостта на запустението”.

Дан. 9:26, 27 ни дава една много любопитна информация по отношение на Божието възмездие върху юдеите, които ще отхвърлят Месията. За целта ще бъде използвана армия, която бива наречена “народ на княза” (т.е. на Месията), но все пак след определено време самата тази армия ще попадне под Божественото осъждение и ще бъде счетена за Негов враг. Това се е случвало на няколко пъти в Стария завет и тук пророк Даниил изобщо не представя нещо ново и различно. Това, което трябва да направим, е да видим, как се е изпълнило това пророчество – коя е армията, която Бог използва в началото, за да накаже евреите, но след това самата тази армия се превръща в Негов враг.

Всичко, което сега остава, е да разберем, дали тези събития са се изпълнили, точно както са били предсказани и точно във времето, което им е било определено. Ако сме датирали правилно годината, в която периодът от седемдесет седмици започва да тече, би трябвало горепосочените години да могат да се потвърдят като годините на помазването и смъртта на Месията и края на благодатното време за евреите.

3. Потвърждението на историята – прагматично доказателство.

Според Новия завет обещаният в Стария завет Месия е Исус от Назарет. Ако това е вярно, би трябвало определени моменти от живота Му да отговарят на описанието на Месията в пророчеството на Даниил за седемдесетте седмици и да са се случили в предсказаното от пророчеството време. Да проверим, дали е така.

Както вече споменахме, когато новозаветните автори описват различни моменти от живота на Исус Христос, те посочват и други, паралелни събития, които са се случили тогава, някои от които могат да бъдат датирани чрез наличните ни исторически източници. Изобщо не е необходимо да датираме всички описани паралелни събития, а само най-ключовите, които евентуално могат да бъдат потвърждение на Данииловото пророчество.

За щастие има описано паралелно събитие специално на Исусовото кръщение, така че ако можем да го датираме чрез историческите източници, с които разполагаме, ще можем да датираме съвсем точно и кръщението на Исус и ще видим, дали то се е изпълнило според предсказаното в пророчеството на Даниил – дали изобщо е изпълнение на данииловото пророчество. От там няма да е трудно да проследим и останалите събития от живота на Исус и Ранната църква и да видим, дали отговарят на останалото от предсказаното от Даниил.

Според евангелистите Исус от Назарет е бил кръстен от Йоан Кръстител, скоро след като пророкът започнал своята публична дейност. Евангелист Лука обаче дава повече детайли относно времето, когато това се е случило:

“В петнадесетата година на царуването на Тиберий Кесаря, когато Понтий Пилат беше управител на Юдея, а Ирод четверовластник в Галилея и брат му Филип четверовластник в Итурейската и Трахонитската страна, и Лисаний четверовластник в Авилиния, при първосвещенството на Анна Каиафа, Божието слово дойде до Йоан, Захариевия син, в пустинята… И когато се кръстиха всичките люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето и Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син, в Теб е Моето благоволение” (Лука 3:1, 2, 21, 22).

И така, било е петнадесетата година от царуването на император Тиберий, когато Йоан започнал да пророповядва и Исус се кръстил. Тогава Той бил помазан за служба от Светия Дух. Ако Исус е Месията, за Когото се говори в пророчеството на Даниил за седемдесетте седмици, значи това е момента, който е предсказан – Неговото помазване. Следователно ако разберем, коя е била петнадесетата година на император Тиберий, ще знаем и кога точно Исус е бил кръстен.

Това не представлява проблем да бъде проверено, но, разбира се, тук от голямо значение са историческите източници. Не всички популярни енциклопедии и речници дават едни и същи дати за определени събития. Затова е нужно да се изследват по-задълбочени разработки по дадена тема (теологични и исторически разработки, статии, монографии и т.н.), които имат предвид гледната точка на библейския автор и са по-прецизни. Например обичайните исторически източници приемат за начало на царуването на император Тиберий годината, в която той започва да царува сам. И това е 14 г.сл.Хр. Това ще рече, че според тази датировка петнадесетата година от царуването му ни отвежда до 29 г.сл.Хр. Само че за хората от онова време (към което спадат и библейските автори), един цар царува и тогава, когато царува едновременно със своя баща (или друг предшественик). А това е била съвсем обичайна практика по онова време и е нормално библейските автори да я имат предвид. Всъщност картината на царуването на Исус заедно с Отец, която някои библейски автори представят или сядането на Исус на трона на Отец (Откр. 3:21), стоят именно на тази древна практика на съвместното царуване на двама царе. Могат да бъдат посочени безброй примери за това, включително и с библейки герои. Така че няма как съвременник на тези традиции като Лука да не се съобрази с това, когато датира годините. Самият той използва в Лука 3:1 формула за датиране на време написана в ориенталски стил (пък и произходът на цялото Писание е източен). Затова и датирането на времето на царуването на Тиберий трябва да бъде според разбиранията на Изтока.

Преди да започне да царува сам, Тиберий е царувал две години заедно с император Август като в тези две години той е упражнявал властта на един император. Така че неговото царуване е започнало през 12 г.сл.Хр. (виж Lardner’s “Credibility,” vol. I.), което ще рече, че щом като Исус се е кръстил в петнадесетата му година, значи това се е случило през 27 г.сл.Хр. А това е годината, която пророчеството на Даниил определя за помазването на Обещания! Наистина, пророчеството за седемдесетте седмици не може да има някой друг предвид, освен Исус от Назарет!

Според Даниил 3 ½ години след помазването на Месията, Той ще се принесе в жертва. Библейските коментатори са съгласни, че по време на Исусовото служене е имало три Пасхи, а на четвъртата Той е бил разпнат. Това ще рече, че служенето Му е траело около 3 ½ години като смъртта и възкресението Му са се случили във времето на четвъртата Пасха, т.е. през пролетта. Така че трябва само да се придвижим четири Пасхи или 3 ½ години от кръщението на Исус напред, за да стигнем до времето на смъртта Му. Три и половина години от есента на 27 г.сл.Хр. ни отвеждат до пролетта на 31 г.сл.Хр. – точно както е предсказано в пророчеството на Даниил! Именно тогава Исус се принесъл в жертва и едно драстично, свръхестествено разкъсване на завесата в храма показало, че символът е срещнал реалността и повече не е необходимо да се принасят жертви (Матей 27:50, 51). Исус премахнал жертвата и приносът – точно както пророк Даниил предсказал!

Не е ли удивително да видиш прецизността на библейските предсказания, които ни уверяват, че наистина Бог държи всичко в ръцете Си и че именно Исус от Назарет е обещаният Спасител, Месията?

Сега остана да разберем, какво се случва с останалите 3 ½ години от последната символична седмица, които стигат до края на периода от седемдесет седмици. Прибавени към пролетта на 31 г.сл.Хр. (разпятието на Исус) те стигат до есента на 34 г.сл.Хр. Това е моментът на приключването на този период – 490 буквални години благодатно време определено за юдеите. Какво се е случило тогава? В тази година се повдигнало голямо гонение срещу църквата в Ерусалим. Християните, които дотогава като цяло се били фокусирали върху проповядването на Исус предимно в Ерусалим и Юдея, започнали да проповядват благовестието и в езическата територия на Самария:

“…И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи” (Деян. 8:1б).

Макар и благовестието вече да се е проповядвало сред езичниците, тъй като много юдеи живеещи в другите римски провинции го чули (Деян. 2:1-12), именно това гонение срещу църквата в Ерусалим “отприщва” проповядването сред езичниците. А това гонение е свързано с убиването на дякон Стефан:

“И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христос, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа. А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи” (Деян. 7:59, 60; 8:1).

Тук виждаме, как усилията на християните да спечелят юдеите на страната на евангелието вече се насочват към езичниците. Чрез убийството на един от знаковите водачи на Ранната църква юдеите показали, че не приемат Исус от Назарет за Месия. И точно тогава периодът от 490 години на благодатно време, който им бил даден, изтекъл. Те вече не били избраната нация. Избран е вече само този, който приеме Исус за Господ и Спасител без значение на раса или народност. Юдеите пропуснали дадения им от небето шанс. Макар и виновни за предаването и умъртвяването на Исус, Бог им дал още една възможност и в следващите 3 ½ години последователите на Исус отдали на спасяването на събратята си евреи. Много от тях осъзнали, какво били направили, покаяли се и приели Исус от Назарет за Месия и личен Спасител. Но в края на трите и половина оставащи от периода години нацията като цяло отхвърлила тази вест и затова евангелието вече било насочено към езичниците. Евреите не разбрали, че даденото им небето благодатно време е приключило, пропуснали шанса си и престанали да бъдат избран народ на Бога. Християнската църква заела тяхното място и се превърнала в инструмент, чрез който Господ да направи делото на Исус познато на света.

Точно тук се появява и фигурата на Павел, апостолът на езичниците. След като вече не можело да се направи нещо повече за обръщането на юдеите като нация, усилията в проповядването на благовестието трябвало да се насочат към езичниците. И затова е бил нужен човек с дарби и посвещение. Точно такъв бил апостол Павел.

Пророк Даниил казва за Месията, че “ще потвърди завет с мнозина за една седмица” (Дан. 9:27). Това е последната седмица от пророчеството за седемдесетте седмици. И действително, периодът между есента на 27 г.сл.Хр. до 34 г.сл.Хр. – седем години – бил период посветен предимно на евреите. Самият Исус прекарал времето на служенето Си предимно сред юдеите. Именно тогава Той представил принципите на небесното царство разширявайки и засилвайки сключения вече завет с евреите (виж Матей 5-7 гл.) и така изпълнил предсказаното, че ще направи завета силен. Когато давал наставления на учениците Си, как да евангелизират, Той им казал:

“Тия дванадесет души Исус изпрати и заповяда им, казвайки: Не пътувайте към езичниците и в самарянски град не влизайте, но по-добре отивайте при изгубените овце от Израилевия дом. И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи” (Матей 10:5-7).

Целта на апостолите трябвало да бъде изгубените от Израил. Ограничените срещи на Исус с езичници и любовта, която показал към тях, доказват, че усилията Му да проповядва благовестието сред юдеите не са били, защото не Го е грижа за езичниците. Той го е правил, защото е знаел, че вече тече последната седмица благодатно време на юдеите и всички Негови и на учениците Му усилия трябвало да се фокусират върху евреите. След разпятието и възкресението Му юдеите имали още 3 ½ ценни години, в които все още можели да обърнат тенденцията и да се покаят пред Бога и затова апостолите продължили да проповядват благовестието предимно в Ерусалим и Юдея. За съжаление, тези усилия не били оценени и благодатта за евреите като нация трябвало да приключи. Господ призовал един друг народ, Който да нарече вече “Свой народ” – Християнската църква.

А дали се е появила божествената войска – народът на Княза Месия – да накаже евреите за неверността им, както пророк Даниил пророкувал? И ако се е появила, кога точно е станало това?

Нашата логика подсказва, че щом като юдеите са се провинили толкова сериозно и са пропуснали да се възползват от даденото им благодатно време, значи би трябвало да бъдат наказани, веднага след като то свърши, т.е. в 34 г.сл.Хр. и нататък. Божията милост и справедливост обаче надминават човешката логика!

Малко преди да бъде разпънат на кръст, Исус предсказал, какво ще се случи с юдеите. Обръщайки се към тях Той казал:

“Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му” (Матей 21:43).

В крайна сметка юдеите нямало да откликнат на Божия призив и трябвало да бъдат заменени от друг народ. И все пак, вместо да получат веднага полагащото им се наказание, на тях им била дадена още една отсрочка:

“И като излезе Исус от храма и Си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат зданията на храма. А Той в отговор им рече: Не виждате ли всичко това? Истина ви казвам: Няма да остане тук камък на камък, който да се не срине… Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докле не се сбъдне всичко това” (Матей 24:1, 2, 34).

Исус предсказал разрушаването на Ерусалим и храма като потвърдил пророчеството на Даниил, че “градът и светилището” ще бъдат погубени (Дан. 9:26б). Но Божията милост отново се проявила. С изтичането на благодатното им време евреите загубили привилегията да бъдат Божий избран народ, но им бил даден шанс да се осъзнаят и обърнат към Бога като отделни личности. Времето за това било “едно поколение”, което за библейските разбирания било 40 години. Докато поколението, което било свидетел на Исус, не си отишло, всеки отделен юдеин имал шанс да преосмисли нещата и да се покае.

Освен това Бог трябвало да бъде справедлив. Една много голяма част от юдеите живеели из други римски провинции. Те също били част от народа на завета и трябвало да разберат, какво се случило в Юдея и Ерусалим между 27 и 34 г.сл.Хр. Затова и когато апостол Павел отивал в някой град, той започвал да проповядва за Исус първо на юдеите и ако те откажели да го слушат (както ставало в повечето случаи), тогава той се обръщал към езичниците (виж Деян. 13:45, 46).

Божията милост продължавала да чака в рамките на едно цяло поколение. То обаче започнало да си отива. Предсказаното от Даниил повече не можело да чака. Ерусалим и храмът трябвало да срещнат своята съдба. И наистина, в резултат на едно юдейско възстание римските войски предвождани от Тит унищожили Ерусалим и храма през 70 г.сл.Хр., около 40 години след смъртта на Христос – точно както самият Той предсказал.

Може би не е учудващо, че армията, която е извършила това, била римската. Юдея по времето на Христос била римска провинция и само тази армия би могла да накаже една цяла нация по онова време. Но не беше ли наречена тази армия в данииловото пророчество “людете на Княза” (Дан. 9:26)? Армия на Исус ли е римската армия? И ако е, винаги ли е била такава?

Първо, нека не забравяме, че унищожението на Ерусалим и храма било в резултат на едно юдейско възстание. Ако не е имало възстание, римляните не биха унищожили града, т.е. не желанието на римляните за унищожение на Ерусалим го е предизвикало, не те са били инициаторите.

Освен това, както вече споменахме по-горе, и друг път се е случвало Бог да използва армия на езичници, за да накаже някого, но след това действията на тази армия излизат от контрол и накрая самата тя бива определена като враг. Ще посочим само случая с асирийската армия:

“Горко на асириеца, жезъла на гнева Ми, тоягата, в чиято ръка е Моето негодувание! Ще го изпратя против един нечестив народ и ще му дам заръчка против людете, на които се гневя, за да вземе користи и да улови плячка и да ги стъпче като калта по пътищата. Обаче не му е намерението да направи така, нито мисли така сърцето му, но в сърцето му е да съсипе и да изтреби не малко народи… Затова, когато свърши Господ цялото Си дело над хълма Сион и над Ерусалим, ще накажа, дума Той, плода на надменното сърце на асирийския цар и славенето на надигнатите му погледи… Дали ще се похвали секирата против този, който сече с нея?… Затова Господ, Господ на Силите ще прати на тлъстите му мършавост и под славата му ще се запали пожар като пожар от огън… И Господ на Силите ще подбуди против него бич…” (Исая 10:5-26).

Асирийската армия по времето на Исая е била инструмент в Божията ръка, за да накаже Ерусалим. След това обаче асирийците превишават определеното им от небето и самите те стигат до положение, че се превръщат в Божии врагове.

Това е само един от случаите, при които Господ може да Си послужи чрез една езическа армия и която после отива до крайност и затова самата тя трябва да бъде наказана.

Точно по този начин бива описана в Дан. 9:26, 27 и войската, която ще накаже евреите. Първо тя е определена като народ на Месията, но след това е наречена “запустител” и “мерзостта на запустението”. Това се изпълва съвсем точно в лицето на Рим, който послужил на Божиите цели за наказването на юдеите, но след това се обръща срещу самия Бог и Христос и така се превръща във враг на Божеството.

Както виждаме, всичко се изпълнило точно, както било предсказано! Не можем да имаме никакво съмнение, че Исус от Назарет е обещания в Стария завет Спасител. Моментите от живота Му, които могат прецизно да бъдат датирани, доказват правилността на приложението на пророчеството за седемдесетте седмици според историческото тълкувание; доказват, че началото на този период е есента на 457 г.пр.Хр и също доказват валидността на принципа “ден-година”.

Всъщност дори и да не знаехме, коя точно е визираната в пророчеството за седемдесетте седмици заповед за съграждането на Ерусалим и да не знаехме, в коя година тя е влязла в сила, пак щяхме да стигнем до същите години, ако минем по пътя на прагматичното доказателство, т.е. ако тръгнем по обратния ред, пак ще стигнем до същия извод. Можем с абсолютна категоричност да посочим 27 г.сл.Хр. като годината на кръщението на Исус. Тъй като то трябва да се случи в края на 69-та седмица и да даде началото на седемдесетата седмица от пророчеството на Даниил, значи периодът трябва да започне 483 години преди кръщението Му (което ни отвежда до 457 г.пр.Хр.) и да свърши 7 години след него (което пък ни отвежда до 34 г.сл.Хр.).

От където и да тръгнем, стигаме до едни и същи години и до едни и същи изводи. Наистина, пророчеството за седемдесетте седмици и годината 457 г.пр.Хр. като негово начало са толкова стабилно установени, че никой не може да ги оспори! Имаме поредното потвърждение за божествения произход на Библията и че Исус от Назарет е Спасителя на света.

4. Рождението на Исус.

Коя е точната година на рождението на Исус, е въпрос, който е бил тема на много дискусии. Интересното е, че ако приложим за него същия метод, както направихме за Исусовото кръщение и смърт, ще можем да намерим отговор и на този въпрос.

Евангелист Лука ни дава някои детайли, които ни помагат да научим още нещо много важно за Исус Христос. Макар и пророчеството на Даниил да не ни занимава с годината на рождението на Месията, а само с тези на помазването (кръщението) Му и смъртта Му, Лука дава един детайл, който може да ни помогне да разберем и кога Исус е бил роден:

“И сам Исус беше на около тридесет години, когато почна да поучава…” (Лука 3:23).

Вече знаем, че можем да посочим със сигурност, че Исус е започнал Своята публична дейност, след като бил кръстен от Йоан през есента на 27 г.сл.Хр. Лука ни казва, че Христос е бил на 30 години, когато това се случило. Това ще рече, че Той би трябвало да е бил роден през 4 г.пр.Хр. (не забравяме, че няма нулева година и в този случай от 1 г.сл.Хр. преминаваме директно към 1 г.пр.Хр.).

Дали тази година може да бъде потвърдена по някакъв начин? Да, може, като и този път на помощ ни идва евангелист Лука. Когато говори за Исусовото раждане, той казва:

“А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена. Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия” (Лука 2:1, 2).

Император Август е правил няколко записвания (преброявания), но Лука уточнява, че Исус се е родил по време на първото преброяване от управлението на Квириний. Критиците на Свещеното писание използват този текст, за да докажат неговата недостоверност, защото е добре документиран факт, че Квириний става управител на Сирия и Юдея едва през 6 г.сл.Хр. – доста след посочваната вероятна година за рождението на Исус. Квириний става управител на Юдея, когато Архелай е бил поставен за цар на Юдея, но и Свещеното писание (Матей 2:22), и Йосиф Флавий (“Древности”, 17.8.1-4, 17.13.1-5; 18.1.1-6) посочват, че това е било след рождението на Исус и смъртта на Ирод. И така, докладът на Лука ли е неточен или неговото интерпретиране от някои историци?

Както винаги в тълкуването на Свещеното писание и тук трябва да имаме предвид гледната точка на библейския автор. Говорейки за Квириний Лука използва думата “хегемон”, която е с по-общо значение от думата “управител”. В периода 7 г.пр.Хр. – 4 г.сл.Хр. управител на Сирия бил Варус, а в това време Квириний е бил управител на Силиция, която била провинция на Сирия. Варус обаче не бил стабилен администратор, на когото можело да се разчита, докато Квириний бил достоен за доверие и забелжителен военачалник. Затова по време на преброяването от 7-8 г.пр.Хр. император Август възложил тази задача за територията на Палестина на Квириний и по този начин прескочил авторитета на Варус. Напълно е възможно по времето на раждането на Исус Варус да е започнал сериозно да губи авторитета си и всъщност този, който в действителност е носил отговорност за цяла Сирия, да е бил Квириний.

Латински надпис от 1764 г. посочва, че Квириний е служил като управител на Сирия в два случая. Други документи посочват годините между 12 и 2 г.пр.Хр. като неговият първи случай, когато е предвождал потушаването на един бунт, а 6 г.сл.Хр. като неговия втори случай, когато официално става управител на Сирия. Така че неговото всъпване в длъжност като управител на Сирия през 6 г.сл.Хр. било всъщност неговото второ управление на тази територия, като преди това пак е изпълнявал ролята на управител на тази територия. Така че не само че Исус е бил роден, когато същинският управител на Сирия бил Квириний, но можем да датираме и посоченото преброяване. То се е случило през около 4 г.сл.Хр. Арменският историк Мойсей от Корене (“Арменска история” 2:26) казва, че през 3 г.пр.Хр. представители на Рим отишли в Армения, за да поставят изображения на император Август в храмовете на тази територия. Според него това е станало в резултат именно на записването споменато от евангелист Лука. Целта на това записване било да се оформи официална декларация на преданост на всички жители към император Август в чест на Сребърния му юбилей.

И така, датирането на рождението на Исус чрез паралелни на него събития, които могат да бъдат проверени чрез наличните ни исторически източници, ни отвежда до годината 4 г.пр.Хр. като година на рождението на Исус. Като се има предвид, че Исус е бил на 30 години, когато е започнал Своето публично служене, биваме отведени до 27 г.сл.Хр. А това пък е поредното потвърждение, че пророчествтото на Даниил за седемдесетте седмици се е изпълнило съвсем прецизно, а визираният в него Месия е Исус от Назарет.

5. Потвърждение на началото на Изследователния съд.

След това обстойно изследване в три статии на пророчеството за седемдесетте седмици от Дан. 9:24-27 установихме, че този период започва през 457 г.пр.Хр., а изпълнението на посочените в него събития, историческите източници, които ползвахме за датирането и прагматичните доказателства, които приложихме, изцяло доказват тази година. Това пророчество доказва и че Исус от Назарет е обещания Спасител на човечеството.

Разбира се, не разполагаме с данни за изпълнението на абсолютно всяко от предсказаните събития. Например няма данни, дали наистина строителните дейности по изграждането на Ерусалим са приключили през 408 г.пр.Хр. Това не означава, че не са приключили тогава. Просто не разполагаме с данни. Тъй като обаче в това пророчество се отделя най-много място за Месията и Той е неговият фокус, не е и толкова важно да знаем, какво е станало. Значимите моменти около пророчеството за седемдесетте седмици са неговото начало и началото на последната му седмица. И за двата случая имаме толкова обилна и сигурна информация, че едва ли можем да очакваме някакво археологическо откритие, което да я опровергае.

Също не е от голямо значение, дали ще намерим някакво потвърждение, че убиването на дякон Стефан и призоваването на апостол Павел са се случили през около 34 г.сл.Хр., с което благодатното време на юдеите приключва. Макар и книгата “Деяния на апостолите” да не посочва конкретна година за убиването на дякон Стефан и обръщането на Павел, според някои тълкуватели някои насоки в нея ни отвеждат именно до 34 г.сл.Хр. Изследването започва с годината на завеждането на Павел пред Галион, управителя на Ахая (Деян. 18:12). Тя може да бъде определена. Според един надпис намерен в Делфи Галион е бил управител на Ахая през 51-52 г.сл.Хр. Следва едно придвижване назад във времето ръководено от наличните в Новия завет указания за служенето на апостол Павел и стигаме приблизително до 34 г.сл.Хр. като времето на обръщането му. Но и това не е чак толкова важно. Най-нужните ни моменти от пророчеството са здраво установени и доказани. Затова без притеснение можем да приемем и останалото.

Интересното е, че правилното интерпретиране и приложение на пророчеството за седемдесетте седмици води до доказването и на едно друго пророчество.

Пророчеството от Дан. 9:24-27 е тясно свързано с пророчеството за очистването на светилището от Дан. 8 гл. В статията Начало на Изследователния съд разгледахме обстойно, какви са тези връзки. Тук само ще обобщим. В Дан. 8 гл. пророкът вижда видение за овен, козел и един Малък рог, чието значение бива обяснено на Даниил от един ангел. Тогава му се казва, че “до две хиляди и триста денонощия… светилището ще се очисти” (ст. 14). Именно тази част от видението остава неразбрана. След около 11 години същият този ангел се връща при Даниил с уверението, че това, което му е било неясно от предното видение, сега ще го разбере (Дан. 9:21-23). И тогава, като обяснение на видението от Дан. 8 гл., ангелът дава на Даниил пророчеството за седемдесетте седмици. Когато ангелът казва на Даниил: “Седемдесет седмици са определени за людете ти…” (Дан. 9:24), думата, която е използвана, е “хатак”, която буквално означава “отрязвам” (по-абстрактното й значение е “определям”). Значи периодът от седемдесет седмици е отрязан от нещо. Естествено, това трябва да е друг времеви период. Единственият достатъчно дълъг период, от който седемдесет седмици могат да бъдат отрязани, е периодът от 2 300 денонощия – този, за чието по-добро разяснение ангелът бил отишъл при пророк Даниил. А това ще рече, че ако знаем, кога започва периодът от седемдесет седмици, ще разберем, кога започва и периодът от 2 300 денонощия. А това ние го знаем – 457 г.пр.Хр. Две хиляди и триста години след есента на 457 г.пр.Хр. ни отвеждат до есента на 1844 г. Според пророчеството на Даниил тогава трябва да започне очистването на небесното светилище. Да го представим схематично:

Връзката на седемдесетте седмици с 2 300-те денонощия

Така чрез най-дългото пророчество на Даниил биваме принесени до средата на XIX век. Годината 1844 г. не останала скрита за искрените вярващи от XIX век. Проблемът е, че тогава те не разбирали, какво означава очистването на светилището и са мислили, че тогава Исус ще се завърне на земята. Разбира се, това не се случило и последвало голямо разочарование. По-късно онези от очакващите Пришествието вярващи, които формирали адвентистите от седмия ден, разбрали, че става дума не за завръщането на Христос, а за очистване на небесното светилище или казано по друг начан, за започването на един Изследователен съд, който ще предшества самото Пришествие. Така че не годината била изчислена неправилно, а събитието.

Понеже Исус не се завърнал в очакваното време, това и до днес дава повод на критиците на адвентистите от седмия ден да ги осмиват и да твърдят, че през 1844 г. нищо не се случило. Само че тези хора забравят (а може би не знаят), че пророчеството за очистването на светилището от Дан. 8:14 е тясно обвързано с това от Дан. 9:24-27, защото второто е дадено като изяснение на първото. Ако вярваме, че Дан. 9:24-27 ни отвежда до времето на Месията и че предсказва най-важните моменти от Неговото служене и ако вярваме, че всичко това се е изпълнило в живота на Исус Христос, значи сме задължени да вярваме, че и Изследователният съд е започнал в небето през есента на 1844 г. Не е необходимо да видим, че нещо се случва. Достатъчно е да повярваме на пророчествата. Това, което е свързано с Исус Христос, се е изпълнило с абсолютна точност. И понеже то е само част от по-големия период от 2 300 денонощия свършващи през 1844 г., то гарантира сигурността и на неговото изпълнение. Така както сме сигурни, че Исус се е появил в точното време според пророчеството, така можем да сме сигурни и че през есента на 1844 г. е започнало очистването на небесното светилище наречено още Изследователен съд. Двете пророчества са напълно обвързани. Ако приемаш едното, трябва да приемеш и другото.

Несъгласните с учението за Изследователния съд се изправят пред поредната пречка в опровергаването му – трябва да опровергаят и приложението на пророчеството за седемдесетте седмици през годините и специално – в живота и служенето на Исус Христос. Смятаме, че такава задача е непосилна. Доказателствата са в подкрепа точно на обратната теза. А дали някой ще ги приеме – това си остава негов избор. Адвентистите от седмия ден са избрали да вярват на Свещеното писание и неговите пророчества, защото те са сигурният водител, на който може да се има доверие.

Пророчеството на Даниил за седемдесетте седмици започва да тече от 457 г.пр.Хр. и в голямата си част се изпълнява в живота и служенето на Исус Христос. Наличните исторически източници потвърждават изпълнението му, а прагматичните доказателства доказват в един по-практичен вид верността му. Това пророчества потвърждава изпълнението на пророчеството за очистването на небесното светилище и началото на Изследователния съд през 1844 г.

Прочетете и статията Последната седмица, където разглеждаме и съпоставяме тълкуванията на различните школи на интерпретиране относно последната седмица от пророчеството за седемдесетте седмици.

20
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

7 Comment threads
13 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
6 Comment authors
редакторчо

” Шейсет и деветте седмици” ако може да бъде сменено на “Шестдесет и деветте седмици” …. :)

Велеслав

И все пак – трябва да се признае, че наистина има неща, които смущават в адвентното тълкувание на книгата на пророк Данаил. Ако Данаил глава 9 е за кръста на Христос – защо в предните глави 8 и 7 няма нищо за кръста?! Контекстът на предните глави е за делата на злата сила – “малкият рог”, който в края, възстава срещу Бога и народа Му. В книгата си “Данаил- въведение и коментар”, теолога Джойс Балдуин (жена), на страница 194 пише за стих 27: “… князът (това е княза месия в стих 26), който ще дойде”, то ст.27 говори за врага… Още »

Марк

Много писане малко истина !

След всичко което сте написали си остава въпроса …………..Кога излиза заповедта за съграждането на Ерусалим???

не питам за Узите на Кир ,Дарий или Артаксеркс

Красимир Карев

Здравей, п-р Николай Димов, благодаря ти за информацията, която даваш относно тълкуването на книгата Данаил! Мен лично продължава да ме вълнува тази тема и съм признателен, че си отговорил градивно и на някой мои размишления! Бог да те благослови, преизобилно! От известно време в ума ми се върти различно от адвентното тълкувание на някой ключови пасажи в Дан.7-8-9гл. Ще посоча някой трудни за тълкуване места, с цел да продължим диалога си: Дан.8гл. – ще цитирам от твоя материал-отговор на моето писмо: “А казаното видение (“маре”) за денонощията е вярно; все пак обаче запечатай видението, защото се отнася до далечни дни”… Още »

Красимир Карев

Здравей, Николай Димов, много труд си положил за да ми отговориш. Признателен съм ти за това! Хубаво е, че мислим различно. Всеки път се чувствам обогатен. Лошото е, че с всеки нов аргумент повдигаш още една дузина нови въпроси. 1. Въпреки, че изразът – „видението, всегдашната и за престъплението“ включва всичко изброено във видението „хазон“, преди този израз въпроса в ст.13 е твърде прецизен – До кога (ще продължи всичко във видението “хазон”)? Николай, святото същество не пита – Колко дълго ще продължи всичко? – а се интересува от крайната точка на приключването на всичко изброено във видението „хазон“ –… Още »

Красимир Карев

Извинявам се в т.10, където съм написал:

„Князът“, както ти ми писа, е един и същ в последните три стиха на Дан.9гл. –

нека се чете:

“Месията”, както ти ми писа, е един и същ в последните три стиха на Дан.9гл.

С две думи – ти правилно ме коригира като ми писа, че няма двама “месии” в Дан.9:25-27.

Разбирането, че това е всъщност лош и зъл месия – “малкия рог”, разбира се е мое тълкувание на въпросния пасаж.

Благодаря!

сам самин

Бихте ли отговорили на два въпроса?
1. Защо в синодалната библия в Съдии пише Далида вместо Далила?
2.Православният великденски ерусалимски огън не е ли сваляният от звяра от небето огън в Откровение?