Указът за възстановяването на Ерусалим – I

Начало/Даниил/Указът за възстановяването на Ерусалим – I

Ерусалим - древните стени обграждащи стария градСещате ли се за някакъв въпрос или проблем, които сами по себе си не са сложни, но около тях има толкова много философстване и напълно излишно усложняване, че накрая са се превърнали в невъзможни за изкачване планини? Естествено, че се сещате! Иначе изразът “Защо да е просто, като може да е сложно” изобщо нямаше да съществува. Но него го има и то именно заради човешката склонност да усложнява простите неща. Като че ли не можем да повярваме, че простото е ефективно.

Не малко от ученията на Библията страдат точно от това. Те не са никак сложни, но са били направени такива, което в крайна сметка обърква много хора. И това засяга не само ученията, но и библейските пророчества. Едно от тях, което само по себе си изобщо не е трудно, но е сериозно атакувано от усложнени и дори безмислени тълкувания, е пророчеството на Даниил за седемдесетте седмици. Ето какво гласи то:

“Седемдесет седмици са определени за людете ти и за светия ти град, за въздържането на престъплението, за довършване греховете и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството, и да се помаже Пресветият. Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради изново, с улици и окоп, макар в размирни времена. И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен и не ще има кои да Му принадлежат; и людете на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; и краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения. И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време” (Дан. 9:24-27).

Както се вижда, това пророчество представлява благодатното време, което Бог дава на евреите да изпълнят мисията, за която са били призовани. Това е техният последен шанс да изпълнят завета си с Йехова, но този път той е вкаран във времева рамка, с която те трябва да се съобразяват. Те осъзнават, че вече има един краен срок и повече не могат да злоупотребяват с Божието търпение. Евреите са разбирали, че имат едно определено време, в което трябва да успеят да наваксат пропуснатото дотогава, да се стабилизират и отново да започнат да функционират като богоизбрана нация.

Очевидно този период е изключително важен за тях и те трябва да знаят кога започва. Разбира се, това е казано:

“Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради изново, с улици и окоп, макар в размирни времена” (Дан. 9:25).

Евреите са разбирали, че тяхното благодатно време започва не от момента на даването на пророчеството (около 539 г.пр.Хр.), а “от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим” (Дан. 9:25). Заповедта или указът за възстановяването на Ерусалим – когато и да е бил издаден – се превръща вече в ключово събитие, началната точка на твърде важен период. Затова и датирането му не може да бъде оставено на произвола.

Логично е да приемем, че щом като издаването на един указ ще отбележи започването на един толкова важен период, то този указ трябва да се упомене някъде в Писанието, за да може изследователят да го намери и датира. Просто няма как Свещеното писание да пропусне този въпрос. И точно тук идва усложнението. Сред изследователите на това пророчество няма единодушие, къде точно в Библията се посочва този указ и кой е той.

Да се опитаме все пак да разберем къде е поместен указът разрешаващ възстановяването на Ерусалим. Ще се наложи обаче първо да минем през много предварителни уточнения и да повторим някои неща, но не защото този въпрос е сложен, а защото изкуствено е усложнен от някои тълкуватели. Тъй като това наистина е важен въпрос, ако сме последователни в изучаването на библейските текстове, би трябвало да можем да намерим отговора, дори и той да противоречи на изводите на някои изследователи.

1. Пророчеството за седемдесетте седмици – буквално или символично?

Проучването на въпроса за указа за изграждането на Ерусалим трябва да започне с изясняване дали времевият период в пророчеството, в което той е предсказан (пророчеството за седемдесетте седмици), трябва да се приеме буквално или символично. Седемдесет буквални седмици се равняват на около година и четири месеца. Според предсказаното в този период трябва да се случат няколко неща – градът Ерусалим трябва да бъде възстановен, Месията трябва да получи помазанието Си и да започне Своята служба, да принесе Себе Си в жертва, с което да направи ненужно вече принасянето на животинските жертви и т.н. Биха ли могли обаче толкова много неща да се вместят в година и четири месеца? От наша гледна точка тук се говори за събития, които са вече история и ние знаем, че издаването на указа за изграждането на Ерусалим, самото негово изграждане и появата на Месията (Исус Христос) са събития отстоящи на десетилетия и столетия едно от друго. Наистина няма как толкова много събития да се случат за около година и няколко месеца и затова не можем да приемем, че периодът от седемдесет седмици е буквален. Той трябва да е символичен.

Сега въпросът, който ни интересува, е как трябва да възприемаме този символичен период? Според някои това е само образност, която е свързана с юбилейните години на евреите, говореща, че ще се появи освободител на юдеите от робството във Вавилон, а след това ще се появи по-голям Освободител, Освободител от греха. Според тези тълкуватели не можем да търсим някакви точни указания за време в пророчеството за седемдесетте седмици, а само една обща идея. Работата обаче е там, че в това пророчество имаме именно това – точни, дори много точни указания за време. Ако тук има само юбилеен символизъм, детайлните времеви указания, които срещаме навсякъде в пророчеството, загубват смисъла си. Защо е необходимо ангелът да обяснява на Даниил, че след седем седмици ще стане това, след това след шестдесет и две седмици ще стане онова, после пък в средата на последната седмица ще стане нещо съвсем друго, а накрая, когато целият период изтече, ще се случат още по-различни неща, ако това е само някакъв общ символизъм за Спасителя? В такъв случай всички цифри и детайли стават безпредметни. А съвсем видимо е, че не това е целта на пророчеството. Дори само начинът, по който започва, показва, че тук ще трябва да има изчисляване на време:

“Седемдесет седмици са определени за людете ти и за светия ти град за въздържането на престъплението, за довършване греховете и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството, и да се помаже Пресветият” (Дан. 9:24).

Повече от ясно е, че от изследователят на това пророчество се очаква да проследи развитието на един времеви период. Той започва с излизането на указа за възстановяването на Ерусалим (Дан. 9:25).

Предвид невъзможността да интерпретираме този период буквално, нито пък като общо символичен, единствената възможност остава той да се интерпретира символично според принципа “ден-година”. А като имаме предвид нетипичността, с която този период от изразен – седемдесет седмици (прочети статиите Принципът “ден-година” – I и Принципът “ден-година” – II) – вече разполагаме с всички основания да тълкуваме този период според принципа “ден-година”, т.е. тук пророкът говори за период от буквални 490 години – 490 години благодатно време, което е дадено на евреите, за да потвърдят призванието си и завета си с Йехова и които започват да текат с излизането на указа за възстановяването на Ерусалим.

2. В търсене на правилната книга.

Както вече казахме, указът за възстановяването на Ерусалим е ключово събитие – началната точка на твърде важен период. Затова и датирането му не може да бъде оставено на произвола.

Според някои в пророчеството дадено на Даниил не се има предвид заповед (указ, декрет, едикт) за възстановяване на разрушения град Ерусалим, а става дума за изказано преди това пророчество за възстановяването на Ерусалим. Те дори предлагат, кое точно се има предвид – пророчеството на Еремия за робството на евреите във Вавилон и след това за тяхното завръщане в Юдея. Какво обаче се твърди в него?

“Затова така казва Господ на Силите: Понеже не послушахте думите Ми, ето Аз ще изпратя и ще взема всичките северни родове, казва Господ, тоже и слугата Ми Навуходоносор, вавилонският цар, та ще ги доведа против тая земя и против нейните жители, и против всички тия околни народи; ще ги обрека на изтребление и ще ги направя за учудване и за подсвиркване, и ще ги обърна на вечна пустота. При това ще направя да престане между тях гласът на веселието и гласът на радостта, гласът на младоженеца и гласът на невестата, шумът на мелницата и светенето на светилото. И цялата тая земя ще бъде пуста и за учудване; и тия народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години. А когато се свършат седемдесетте години, Аз ще накажа вавилонския цар и оня народ за беззаконието им, казва Господ, също и Халдейската земя, която ще обърна във вечна пустота. И ще докарам върху оная земя всичките неща, които съм говорил против нея, всичко що има писано в тая книга, което Еремия пророкува против всичките народи. Защото много народи и велики царе ще поробят и тях. Аз ще им въздам според делата им и според работата на ръцете им” (Ерем. 25:8-14).

“Защото така казва Господ: Като се изпълнят седемдесет години във Вавилон, Аз ще ви посетя и ще изпълня благото Си слово към вас като ви върна в това място. Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда. Тогава ще извикате към Мен и ще отидете та ще Ми се помолите; и Аз ще ви послушам. И ще Ме потърсите и ще Ме намерите като Ме потърсите с цялото си сърце. И вие ще Ме намерите, казва Господ; и ще ви върна от плен, и ще ви събера от всичките народи и от всичките места, гдето ви бях изпъдил, казва Господ; и ще ви върна на мястото от гдето ви направих да бъдете закарани пленници” (Ерем. 29:10-14).

Това е пророчеството на Еремия. Никъде обаче не виждаме някаква връзка, дори най-бегъл намек за възстановяване на Ерусалим. Пророчеството на Еремия има отношение към края на робството на евреите във Вавилон и тяхното връщане в Юдея, но никъде не се посочва дори косвено възстановяването на Ерусалим.

Явно, че книгата на Еремия не е мястото, където бихме разбрали за указа, чрез който юдеите получават правото да възстановят столицата си. Трябва да търсим другаде, без да се съмняваме, че Библията ще пропусне да го спомене.

Думата “заповед” в Дан. 9:25 е превод на еврейската дума “давар”, която е широко употребявана в Стария завет и може да има значение на “слово, нещо, събитие, работа, причина, постъпка, действие, спомен, хроника”. Едно от най-честите й значения е “заповед”. Предвид идеята на пророчеството за възстановяване на Ерусалим, когато юдеите са още във Вавилон, това може да стане само с една царска заповед. Когато думата “давар” касае заповед излизаща от цар, тя се отнася за царски указ (виж Естир 1:19; 7:8). Значи трябва да търсим някъде, където се говори за царска заповед, чрез която на юдеите се осигурява правото да построят отново столицата си.

Всъщност една цяла библейска книга има отношение към връщането юдеите от Вавилон и опитът им отново да влязат в мисията си на избран народ. И това е книгата Ездра. Именно в нея се посочва, благодарение на кой точно указ евреите получават автономията си и правото да изградят отново столицата си Ерусалим. Изследването ни оттук нататък трябва да продължи с книгата Ездра.

3. Книгата на Ездра – хронологична или не?

Макар и вече наистина да се приближаваме до установяването на указа, чрез който Ерусалим бива изграден отново, трябва да изясним още един въпрос преди това. В книгата Ездра има поместени три указа на трима различни царе. Тази книга и указите описани в нея могат да бъдат разбрани правилно, само ако установим дали тя е подредена в хронологичен ред или не.

Според някои тълкуватели Ездра е напълно хронологична книга. Тя започва с указа на цар Кир за възстановяването на храма в Ерусалим (Ездра 1:1-4) издаден през 538/537 г.пр.Хр. и първата вълна юдеи, които в резултат на този указ отиват в Ерусалим (Ездра 1:5-2:70). След това се разказва за първите действия на завърналите се по възстановяването на храма (Ездра 3 гл.). Следва описание на опитите на Юдовите врагове да спрат граденето (Ездра 4:1-5) и историята се придвижва напред до времето на Дарий (ст. 5). Движението напред във времето продължава и стига до Асуир (ст. 6) и Артаксеркс (ст. 7-22). В крайна сметка Артаксеркс заповядва спирането на строителните работи по града. И веднага след този текст отново бива посочен цар с името Дарий:

“А когато се прочете преписът от цар Артаксерксовото писмо пред Реума и секретаря Самса и служителите им, побързаха да възлязат в Ерусалим при юдеите та ги спряха на сила. Така престана работата по Божия дом, който е в Ерусалим и остана спряна до втората година от царуването на персийския цар Дарий” (Ездра 4:23, 24).

Така разгледани, ст. 23 и 24 – един до друг и извън контекст – оставят впечатлението, че казаното в ст. 24 следва хронологически казаното в ст. 23. Привържениците на идеята, че книгата Ездра е подредена хронологично, смятат, че споменатия в ст. 24 цар е Дарий I (521-486 г.пр.Хр.), а царете Асуир и Артаксеркс са някакви царе, които са царували между Кир и Дарий I. Така че според тях книгата Ездра е подредена хронологично.

Дали обаче това е така? Поне пет особености правят впечатление, които биха ни предпазили от подобен извод и които привържениците на теорията, че книгата Ездра е подредена хронологично, са пропуснали (а не би трябвало).

Първо, няма царе с имената Асуир и Артаксеркс, които да са царували преди Дарий I! Историята е пределно ясна по този въпрос и не бива да се пренаписва, само защото на някого теорията не се получава.

Второ, смятащите, че книгата Ездра е хронологична, пропускат самата хронология! Както вече споменахме, тези тълкуватели твърдят, че цар Дарий от Ездра 4:24 е Дарий I, а царете Асуир и Артаксеркс са царували преди него, но незнайно защо пропускат факта, че Дарий вече е споменат и то преди да се посочат имената на Асуир и Артаксеркс (виж Ездра 4:5-7), което автоматично означава, че последните двама са царували след Дарий. Защо обаче този факт бива пропуснат? Може би защото само той е достатъчен, за да се докаже, че тезата им е погрешна.

Както по-горе посочихме, книгата започва с цар Кир и връщането на юдейските пленници (Ездра 1:1-4:4), стига до времето на Дарий (Ездра 4:5 – това трябва да е Дарий I, защото той е първият цар с името Дарий, който е царувал след Кир) и очевидно следващите изброени царе – Асуир (ст. 6) и Артаксеркс (ст. 7-23) би трябвало да царуват след Дарий I. Това ще рече, че когато в Ездра 4:24 се споменава пак името на Дарий, то това трябва да е или един по-късен Дарий царувал след Артаксеркс, или сме върнати отново във времето на Дарий I.

Ако книгата Ездра наистина е подредена хронологично, тогава хронологията би трябвало да се следва и в Ездра 4:24 и нататък и в този стих задължително трябва да става дума за Дарий II (423-404 г.пр.Хр.). От това пък следва и че всички останали глави на книгата (от 5 до 10) се развиват по времето на Дарий II и след това. Да, но тогава Ездра е бил вече покойник. Как тогава го откриваме в гл. 7 и нататък и то напълно жив? А глави 5 и 6 категорично се занимават със събития от времето на Дарий I, а не от времето на Дарий II.

Очевидно в Ездра 4:24 историята отново е върната във времето на цар Дарий от Ездра 4:5 – цар Дарий I. А това също ще рече, че книгата Ездра не е подредена хронологично, а тематично! Когато Ездра стигне до дадена много важна тема (като например пречките по възстановяването на храма и града), той я започва от нейното начало (времето на Кир) и изчерпва развитието й до неговото време. След като приключи с темата, той отново се връща назад в историята и продължава с разглеждането на предишния въпрос. Ще го представим по-ясно.

След като посочва издаденият през 538/537 г.пр.Хр. указ на Кир за възстановяването на храма в Ерусалим (Ездра 1:1-4) и описва първата вълна юдеи, които в резултат на този указ отиват в Ерусалим (Ездра 1:5-2:70), Ездра разказва за първите действия на завърналите се по възстановяването на храма (Ездра 3 гл.). След това той преминава към описание на опитите на Юдовите врагове да спрат граденето, с което навлиза в една нова тема:

“А неприятелите на Юда и на Вениамин, като чуха, че върналите се от плена строели храма на Господа Израйлевия Бог, дойдоха при Зоровавел и при началниците на бащините домове, та им рекоха: Да градим с вас, защото и ние търсим вашия Бог както вие Нему и жертваме от времето на асирийския цар Есарадон, който ни възведе тук” (Ездра 4:1, 2).

Зад тази привидно протегната ръка за помощ Зоровавел, Исус Йоседековия син и другите виждат заложен капан и затова им отговарят:

“Не можете вие заедно с нас да построите дом на нашия Бог, но ние сами ще построим на Господа Израйлевия Бог, както ни заповяда персийският цар Кир” (Ездра 4:3).

И сега забележете как Ездра продължава:

“Тогава людете на земята отслабваха ръцете на Юдовите люде и им пречеха в граденето и наемаха съветници против тях, за да осуетят намерението им, през всичките дни на персийския цар Кир, дори до царуването на персийския цар Дарий” (ст. 4, 5).

Ездра е подхванал темата за опитите за осуетяване на строенето на храма и понеже това наистина е много важен въпрос, той стига до около 20 години по-късно до времето на цар Дарий I, когато тези опити все още са продължавали. Но Ездра не спира дотук:

“И когато царуваше Асуир, в началото на царуването му, написаха обвинение против жителите на Юда и Ерусалим” (ст. 6).

Очевидно този Асуир трябва да е царувал след Дарий I, защото Ездра вече е споменал Дарий. Стоейки все още на темата за пречките в изграждането на храма той се придвижва още около 40 години напред до времето на Асуир (това е Ксеркс I). Ездра продължава:

“В дните на Артаксеркс писаха Вислам, Митридат, Тавеил и другите им съслужители до персийския цар Артаксеркс; и писмото се написа със сирийски букви и се съчини на сирийски език” (ст. 7).

Следвайки същата логика този Артаксеркс трябва да е царувал след Дарий I и Асуир. Просто Ездра продължава с придвижването напред във времето по разглежданата тема и стига до наследника на Асуир – Артаксеркс I. Тук Ездра разказва за писмото, което враговете на юдеите пратили на царя и как той издал указ за спиране на възстановяването на Ерусалим (ст. 7-23). Това е времето на самия Ездра. Значи посочените тук Асуир и Артаксеркс не са някакви царе, които са царували преди Дарий I, защото те са споменати след като Дарий I е вече посочен (виж Ездра 4:5-7). Тези царе са Ксеркс I (486-465 г.пр.Хр.) и Артаксеркс I (465-424 г.пр.Хр.).

Дотук имаме следване на някаква хронология. Само в няколко стиха Ездра описва събития, които се случват от времето на Кир до неговото време, защото е искал да разкаже всичко, което знае по започнатата тема – пречките пред строителните дейности на завърналите се юдеи. И едва тогава идва текстът, който смятащите, че книгата Ездра е хронологична, използват като аргумент:

“Така престана работата по Божия дом, който е в Ерусалим и остана спряна до втората година от царуването на персийския цар Дарий” (Ездра 4:24).

Ако приемем, че книгата Ездра е подредена хронологично и авторът продължава с хронологическия ред на събитията, би трябвало да приемем, че всичко след Ездра 4:23 се случва след времето на Ездра, защото той е съвременник именно на събитията от Ездра 4:7-23. В такъв случай споменатият в Ездра 4:24 цар Дарий не би трябвало да е Дарий I, а някакъв по-късен Дарий, който би трябвало да се е появил след Ездра. Вече разбрахме, че това не е така. Следващата глава на книгата, пета, ни връща отново във времето на Дарий I:

“А пророците, пророк Агей и Захария, Идовия син, пророкуваха в името на Израйлевия Бог на юдеите, които бяха в Юда и Ерусалим. Тогава станаха Зоровавел, Салатииловият син и Исус Йоседековият син, и почнаха да строят Божия дом, който е в Ерусалим; и с тях бяха Божиите пророци та им помагаха” (Ездра 5:1, 2).

Действащите лица, които тук се посочват, са пророците Агей и Захария и юдейските водачи Зоровавел и Исус Йоседековия син. Зоровавел и Исус Йоседековия син са били подпомагани в мисията си от тези пророци само по времето на Дарий I. Точно в тази глава и в следващата се посочва и запитването на юдовите врагове до Дарий I и неговият отговор, който всъщност представлява неговият указ за изграждането на храма в Ерусалим (Ездра 5:5-6:15).

Както се вижда, в Ездра 5:1, 2 се казва, че в резултат на пророкуването на Агей и Захария водачите Зоровавел и Исус, Йоседековия син са “станали” и “почнали да строят Божия дом” (ст. 2). Това създава впечатление, че по някаква причина са били спрели, но сега след насърчението, което са получили от Божиите пророци, те са подновили работата по възстановяването на храма. Това съвсем точно отговаря на засегнатата от Ездра тема за пречките пред строителите на храма. Враговете на юдеите “наемаха съветници против тях, за да осуетят намерението им, през всичките дни на персийския цар Кир, дори до царуването на персийския цар Дарий” (Ездра 4:5). Очевидно книгата Ездра не е подредена хронологично, а по теми!

Третото, което прави впечатление, са героите в разказа. Когато става дума за времето на Кир и Дарий I, строителите от юдова страна са Зоровавел, Исус Йоседековия син и другите водачи техни съвременници (Ездра 4:1-3; 4:24-5:2). Споменават се и имената на тези от неприятелите на Юда, които са създавали проблеми по времето на Дарий I – Татанай, Сетар-вознай и съслужителите им афарсахците. Всичко, което се случва около тях, е свързано с изграждането на храма в Ерусалим (виж Ездра 5:2, 3, 8-17; 6:1-15).

Когато обаче разглежда писмото, изпратено до Артаксеркс, и неговия отговор (Ездра 4:7-23), Ездра посочва съвсем други имена като врагове на юдеите – Вислам, Митридад и Тавеил, Реум и Самса. Ако Асуир и Артаксеркс, за които се споменава в тази глава, са царе царували преди Дарий I (а то по принцип такива няма), това означава, че те са били съвременници на Зоровавел и Исус Йоседековия син – хората, чиито врагове били Татанай и Сетар-вознай. Само че тук имаме списък със съвсем други имена и отгоре на всичко Зоровавел и Исус Йоседековия син изобщо не се споменават.

Четвърто, в Ездра 4:7-23 жалбата до Артаксеркс е, че юдеите “градят бунтовния и злия град и издигат стената като са свързали основите” (Ездра 4:12). Значи вече опитът не е да се спре работата по възстановяването на храма (както се говори в Ездра 4:1-3 и 4:24-5:17), а да се спре възстановяването на града! Щом като от възстановяването на храма (Ездра 4:1-5) се преминава към възстановяването на града (Ездра 4:7-23) и после историята пак се връща към възстановяването на храма (Ездра 4:24-5:17), явно, че хронологията в книгата не се следва.

Пето, в Ездра 6:14 се казва, че строителните работи, извършвани от юдеите, се дължали на указите на царете Кир, Дарий и Артаксеркс. Интересното тук обаче е, че пасажът, в който се намира този стих, се занимава само с направеното по времето на Дарий, и именно по неговото време храмът бива завършен (виж Ездра 6:15). Цар Артаксеркс ще се появи десетилетия след това. Защо ако следва хронологията точно, Ездра слага това уточнение точно тук? Не би ли трябвало да спомене указите на тримата царе след като стигне до времето на третия цар, Артаксеркс (още повече, че е и негов съвременник)? Защо ги посочва още когато говори за Дарий? Това за пореден път доказва, че целта на Ездра не е била хронологията на събитията. Живеейки около век след завръщането на юдеите по времето на Кир, той може да разглежда събитията от една по-късна перспектива и да не се притеснява от това, че не следва точно последователността.

Очевидно хронологията не е най-важната за Ездра. И това изобщо не е прецедент. Като пример можем да посочим една типична историческа книга като книгата Съдии, която би трябвало да следва някаква хронология. След като разглежда стотици години от историята на Израил и неговите съдии, краят на книгата връща историята в самото начало – около времето на завладяването на Ханаан и разказва историята на Данците и как те завземат територията си. Там, в края на книгата, когато дори Самсон (който е от Дановото племе) е вече покойник, съвсем ясно се казва, че “в ония дни Дановото племе си търсеше притежание, гдето да се засели, защото до оня ден не беше им се паднало наследство между Израйлевите племена” (Съдии 18:1). Значи когато стига времето на преход от управление на съдии към управление на царе, книгата се връща в началото, по времето на завладяването на Ханаан. Няма никакво съмнение, че става дума за това време, защото се казва, че свещенникът на данците бил внукът на Мойсей (виж Съдии 18:30). Значи виждаме как, въпреки че в началото следва някаква хронология, една типична историческа книга спира в самия край с хронологичните събития и връща историята в самото начало.

Подобни моменти имаме и в Новия завет. Ако сравним Евангелието на Лука с това на Матей, ще видим, че събития, които Матей разполага в края на евангелието си, Лука ги слага в началото. Просто трябва да свикнем с мисълта, че хронологията не е най-важна за библейските автори, а че по-скоро те следват определени теми. Точно това откриваме в книгата Ездра!

И така, вече знаем, че пророческият период от Дан. 9:24-27 е символичен и то не просто символичен, но и че трябва да се тълкува според принципа “ден-година”. Разбрахме също, че книгата, която дава информация относно указът за изграждането на Ерусалим, е книгата Ездра. Сама по себе си книгата Ездра не описва събитията хронолично, а тематично. Само имайки това предвид бихме могли да разберем правилно указите, които са описани в нея.

Сега вече имаме основите да изследваме указите, описани в книгата Ездра. Когато открием правилния и датираме точно годината, в която той влиза в сила, ще знаем годината, от която започва да тече пророчеството за седемдесетте седмици. От там е въпрос на просто изчисление да се види, кога точно би трябвало да се изпълни дадено събитие и след това да се проверят историческите източници дали се е изпълнило.

Единственото приемливо тълкуване на времевия период в пророчеството за седемдесетте седмици е символичното тълкуване според принципа “ден-година”. Указът за възстановяването на Ерусалим се намира в книгата Ездра, която не е подредена хронологично.

Прочетете и статията Указът за възстановяването на Ерусалим – II, където разглеждаме, кой точно е указът, благодарение на който Ерусалим е бил възстановен, и в коя година е влязъл в сила.

9
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

6 Comment threads
3 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
3 Comment authors
Apostol

Здр., г-н Димов, книгата на пророк Данаил започва с една вест – Вавилон е превзел Ерусалим и е прекратил всекидневната служба в храма! Понятията “Вавилон” и “Ерусалим” стават нарицателни съответно – за езичеството и светостта; злото и доброто. Бог Е допуснал това, защото юдеите са оставили Бога и са блудствали след езическите богове и идоли. От тогава (~ 605г.пр.Хр.) до края на световната история никога повече няма да има свободна нация или народ, зад коя(й)то Бог да сложи Своя Авторитет или Управление, както това е било в древността. (Когато Христос се родил, Юдея не е била свободна, а е била… Още »

стамен кривошиев

@Apostol, Не ми е работата да се бъркам във вашите спорове с Ники Димов. Ако той е решил да продължава да спори с теб, това си е негова работа. Питам се само следното: След като вече си изяснихте причината, поради която мислите различно /а именно историческият метод на тълкувание, който Ники Димов приема, а ти-не приемаш/, какъв е смисълът да продължавате да спорите? Това не е ли просто губене на време? Нали все пак знаем, че времето е дар от Бога, за който дар всички един ден ще отговаряме? Препоръчах на един от посетителите в този сайт записаното в посланието… Още »

стамен кривошиев

@Apostol, Не ми е работата да се бъркам във вашите спорове с Ники Димов. Ако той е решил да продължава да ти отговаря, това си е негова работа. По мое мнение беше повече от обстоятелствен и едва ли има какво повече да каже от това, което вече каза. Но той си знае. Само, че се питам за следното: Какъв е смисълът да продължавате да спорите, след като стана ясна причината, поради която споровете ви винаги ще стигат до….никъде. А тази проста причина е, че той прилага историческия метод на тълкувание, докато ти го отричаш. Не ви ли се струва и… Още »

Apostol

Здр., г-н Кривошиев, направо съм приятно изненадан от тона и много по- смирения стил, с който сте написали този последен коментар! Не ви иронизирам, а наистина Ви поздравявам! Явно сте “поомекнал” в битката с “враговете” на адвентната ц-ва! Ето това е отговора на въпроса Ви – защо изобщо пишем тук и спорим – за да разберат адвентистите, че когато навлязат в голямото море на теологичните мнения, не е възможно да се държат така сякаш всичко знаят или, че само те са прави. Всички са Вавилон – само Адвентистите – не са! Духовната гордост също е лечима! Когато разбере човек, че… Още »

стамен кривошиев

@Apostol, Е, все пак има един въпрос, по който твърдо сме на едно мнение- въпросът за моето смирение. Прав сте /щом е по-добре да използваме учтивата форма/, че ми липсва смирение. В един от последните си коментари виждам, че сте цитирал 2 Кор.3:18 : „А всички ние, с открито лице, като в огледало, като гледаме Господната слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух.”. Между другото, това е един от любимите ми стихове в Библията. Може ли човек да прочете този стих, да размишлява върху него и да си помисли, че притежава смирение? Има… Още »

Apostol

Здр., Стамен! Доколкото ми е известно Адвентистите имат урок – “Истинската църква на последните дни” – т.е. накрая въртят, сучат и изкарват, че това е тяхната църква. (Това не е много смирено – нали?) Но това обаче е една МНОГО ГОЛЯМА ПРЕТЕНЦИЯ! Така – да проверим в какво вярват. Проверяваме внимателно. Никакви протестанти не са. Искат да ги броят за такива, затова нападат зорлем Католическата църква, която точно на Адвентистите абсолютно нищо не е сторила никога. И какви са те все пак? – Американска Секта или култ, все пак приет в християнството, защото казват, че вярват в Исус Христос. Въпреки… Още »

стамен кривошиев

@Apostol, Ти пак не се представи кой си и коя църква посещаваш. Защо? Дали причината не е в това, че и на теб могат да ти бъдат задавани въпроси, относно това- защо църквата ти и ти самият вярвате в тази доктрина, а не вярвате в онази доктрина? Защото, по-лесно е да критикуваш позицията на другите, отколкото да поемеш отговорността и да обясниш защо вярваш в това, в което вярваш, нали? И все пак, Ники Димов, поне според мен, отдели достатъчно много време, за да ти обяснява, в какво вярваме и защо вярваме. Да се приказва едно и също нещо по… Още »

Д-р Стоименов

М-дааааааа,г-н Кривошиев , видно е че този Апостол е доста объркан и озлобен човек.Поздравявам ви за добрия тон и верни и точни отговори!!!

стамен кривошиев

Ники, Четвъртата глава от книгата на Ездра /а и не само тя/ наистина не е лесна за разбиране с нейните скокове от събитие на събитие и последващото връщане към предишно събитие /стих 24/. За мен остава неясно, защо Ездра не е поставил някакви обозначителни знаци, с които да покаже преминаването от едно събитие към друго. Ако е решил да каже всичко по една тема, защо тогава се отклонява от нея в стихове 7-23 и след това пак се връща? Не е лесно /поне според мен/ за един обикновен съвременен човек да си отговори на тези въпроси. И не е чудно,… Още »