Макроструктура на книгата Даниил

Начало/Даниил/Макроструктура на книгата Даниил

Арматурни железа формиращи конструкцияЕдно от най-объркващите преживявания за хората, които искат да научат нещо за Библията, е да чуят или прочетат различни тълкувания на някакъв библейски текст или книга. След като Библията е една, защо има толкова много тълкувания? И кое е вярното? Има ли изобщо вярно тълкувание или Свещеното писание е книга, която всеки може да си тълкува, както си иска?

Сред всичкото объркване, което различните интерпретации предизвикват, за искрения изследовател на Библията става необходимост да намери някакви указания в библейските книги, които да водят тълкуването до безпристрастни заключения. Най-хубавото е, че такива указания има. В Писанието могат да бъдат открити различни опорни точки, които помагат на изучаващия да открие истината по даден въпрос. Една от тези опорни точки е макроструктурата на библейската книга. Често тя е изградена по такъв начин, че сама подсказва, кое е най-важното в нея и как следва да бъде тълкувано, така че да ни води до безпристрастни изводи в края. Това е особено полезно в тълкуването на апокалиптичните книги.

Нека да разгледаме в тази връзка макроструктурата на книгата Даниил и да разберем, как тя помага в тълкуването на тази книга.

1. Макроструктура на библейските книги.

Макроструктурата на една библейска книга представлява нейния строеж или строежът на големи части от нея. С разбирането на макроструктурата може да се разбере идеята на книгата и от там – нейното приложение.

Има различни видове макроструктури, но най-познатата и представляваща най-голям интерес е хиазмът. Хиазмът е структура, при която два подобни текста или части непрекъснато се съпоставят. Въпреки че най-често той се среща като микроструктура в отделни книги, може да бъде открит и като макроструктура на една книга. Всъщност строежът на една цяла книга може да бъде хиазъм. Когато макроструктурата на една книга е хиазъм, мисълта в началото на книгата се засяга отново и в края. Втората тема от началото се повтаря като втора тема в края на книгата и т.н.

Значението на хиазма е, че съществува поредица от паралелни мисли разположени на различни места, не една след друга. Ако означим реда на мислите графически с буквите А, В и С, структурата може да се изрази по този начин:

А В С С’ В’ А’

Както се вижда, мислите са паралелни – А е паралелна на А’, В е паралелна на В’, С е паралелна на С’, но не са разположени една след друга, а огледално в противоложния край на текста/книгата. Тъй като паралелните мисли не са подредени една след друга, откриването на хиазмите изисква много внимателно наблюдение на текста.

Видовете хиазми могат да изглеждат така:

1) Вертикална подредба

Вертикална подредба на хиазъм

2) Хоризонтална подредба

Хоризонтална подредба на хиазъм

Разглеждайки горните схеми някой може да се запита, в какво точно се изразява ползата от подобна структура и как това помага в разбирането на дадена книга или пасаж. Ползата от разбирането на хиазмите е голяма. Установяването на паралелните мисли помага за откриването на връзката между тях, а от там – за смисъла на самия текст, защото смисълът на библейския текст идва именно от повторенията и връзката между текстовете. И сега идва най-хубавото. На върха и на двете най-високи части на пирамидата на един хиазъм често пъти се намира кулминацията на даден текст или книга. Това е много важен момент в тълкуването, защото така самата структура ни насочва към смисъла на пасажа или книгата. Хиазмът принуждава изследователя да се освободи от личните се пристрастия и предположения за тълкуването на текста и да приеме идеята, която самият текст посочва. Така сред всичкия хаос от различни тълкувания на библейските текстове можем да стигнем да безпристрастни заключения.

Хиазмът е структура придаваща допълнителна сила и елегантност на изразяваната идея и спомага за съхраняването на текста. За разлика от хиазмите в микроструктурите, при които частите, които се съпоставят, са приблизително еднакви като големина, при макроструктурите съпоставящите се части могат да бъдат различни като големина. Това от своя страна изисква още по-внимателно наблюдение на текстовете в книгата.

2. Книгата Даниил.

Книгата Даниил е написана през VI в.пр.Хр. от пророк Даниил. В голямата си част тя съдържа апокалиптични пророчества – пророчества богати на символи, цветове, звукове и странни персонажи; това са видения, в които се случва нещо, имат своя история и сюжет.

Предвид важността на вестите, които се съдържат в книгата Даниил, от векове се правят опити тя да бъде разтълкувана. Предлагат се какви ли не интерпретации и като че ли всяко едно от тях има някакво основание да съществува. Това обаче води до объркване. Явява се необходимостта от някаква сигурна насока в тълкуването на книгата, която да ни държи без колебания в правилното й разбиране. Разбира се, можем да посочим няколко такива, но това, което ни интересува в момента, е една от тях – нейната макроструктура.

3. Хиастична макроструктура на книгата Даниил.

В книгата Даниил се наблюдават няколко интересни момента. Първата и по-голямата част от последната глава на книгата са пролога и епилога й. За една апокалиптична книга е нормално да има откроени пролог и епилог, но най-интересното идва в същинската й част. Първата половина от книгата Даниил (гл. 2-7) е написана на арамейски език, а другата половина (гл. 8-12) – на еврейски. Един по-внимателен анализ на тези части показва, че всяка от тях формира един хиазъм, в който се повтарят три теми – царства, Божият народ е утеснен и царе. С други думи книгата Даниил като цяло е изградена от два паралелни хиазма, като темите в единия хиазъм се повтарят и при другия.

Нека да погледнем самата макроструктура за по-голяма яснота:

Хиастична макроструктура на книгата Даниил

Паралелите, повторяемостта и темите, които могат да бъдат установени в първата част на книгата написана на арамейски, се повторят и във втората й част написана на еврейски. Така самата книга ни показва връзката, която съществува между отделните й части, а от там – и как трябва да бъдат разбирани.

Да вземем например очевидната връзка, която съществува между гл. 2, 7, 8 и 11, които се занимават с темата за царствата. Първото видение от темата за царствата в книгата е сънят на цар Навуходоносор от Дан. 2 гл., а всяко следващо от същата тема го повтаря като прибавя нови характеристики. Докато Дан. 2 гл. обсъжда политическите измерения на събитията от времето на Даниил до края (царствата на света), Дан. 7 гл. прибавя религиозни перспективи (светиите), а Дан. 8 гл. се фокусира върху още една духовна плоскост (светилището). Дан. 11 гл. пък разглежда събитията от гледна точка на борбата между Южния и Северния цар във връзката им с Божия народ. По този начин съвсем ясно се вижда, че дадена поредица се гради върху предходната прибавяйки допълнителни елементи. Очевидно изследователят на книгата Даниил трябва да има предвид, че е нужно тези глави да се изучават в тяхната взаимовръзка. Не можеш да разбереш правилно Дан. 7 гл., ако преди това не си разбрал идеята и времевата рамка на Дан. 2 гл. Не можеш да разбереш Дан. 8 гл., ако не си разбрал насоките на Дан. 2 и 7 гл. Явно авторът на книгата очаква, че този, който ще я изследва, ще има предвид взаимовръзката между тези глави, затова когато описва всяко следващо видение, не си прави труда да повтаря насоките дадени от предните, а ги приема за даденост. По тази причина образността на използвания език може да се измени в по-късните видения. Например в Дан. 11 гл. всичко е представено в контекста на конфликта между двама царе – Северен и Южен. Идеята на тази глава обаче може да бъде разбрана само ако бъде разглеждана в рамката и идеята, които вече са оформени от гл. 2, 7 и 8.

Ето колко полезна и практична може да се окаже хиастичната макроструктура на една книга – сама насочва мисълта на изследователя, което му дава уверението, че е достигнал до правилния извод. Нещо повече. Самата структура посочва и коя е кулминацията и най-важна идея на книгата Даниил като цяло. От двата хиазма, които образуват книгата, само написаният на еврейски има кулминация (Дан. 9:26а). Именно тя е кулминацията и на цялата книга:

“И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен, и не ще има кои да Му принадлежат” (Дан. 9:26а).

Този текст говори за жертвата на Месията и кога точно тя ще бъде пренесена. Кулминацията и най-важна вест в книгата Даниил е, че в определеното време Месията ще осигури спасението на хората. Това прави книгата христоцентрична. А това ще рече, че колкото и да сме запленени от странните й видения, никога не трябва да пропускаме факта, че всяко нейно видение издига осигурения от небето Спасител.

Това, че книгата Даниил е написана на два езика, лесно може да се обясни с факта, че макар матерния език на Даниил да е еврейския, живеейки и работейки сред вавилонци той си е служил и с арамейския. Това, разбира се, е съвсем точно заключение. Но зад това стои нещо повече. Двата използвани в книгата езика преследват една много важна цел. Ако обърнем внимание на времето, в което Даниил е получавал различните видения, ще забележим, че те не са подредени в книгата по хронологичен ред. Хронологията се обърква там, където свършва арамейската част и започва еврейската – гл. 7 и 8. Първата част на книгата написана на арамейски следва точно хронологията, докато не се стигне до гл. 7, където се описва нещо случило се преди събитията от 5 и 6 глава. Втората част на книгата написана на еврейски започва с гл. 8 и следва хронологията така, както е започната като време от гл. 7. Просто събитията в книгата не са подредени по реда на случилото се. Но пък само в този си ред те формират разгледаната по-горе хиастична макроструктура на книгата. Ако книгата е била написана само на един език, например на еврейски, обърканата хронология в събитията е щяла да направи впечатление на преписвачите в по-късно време и би било много възможно те да подредят събитията по хронологичен ред. И така нейната структура е щяла да се загуби. А с това ние нямаше да имаме достатъчно ориентири, как точно да я тълкуваме. Но сега макроструктурата на книгата е стигнала до нас в този си вид именно заради различните езици, на които е написана. Те запазват оформените хиазми, защото преписвачите са принудени да я преписват точно в този й вид. А хиазмите от своя страна ни дават насока, как да тълкуваме тази удивителна книга.

4. Макроструктура и метод на тълкуване.

Хиастичната макроструктура на книгата Даниил и съществуващите паралели, които тя ни посочва, помагат в изясняването и на още един изключително важен въпрос – кой е методът, по който тази книга трябва да бъде тълкувана. Всъщност на този въпрос е отговорено още в първото й видение. Когато пророк Даниил тълкува съня на цар Навуходоносор, той прави съвсем ясно приложение – изпълнението на видението започва от времето на пророка, минава през вековете на световната история и завършва с края на света (Дан. 2:31-35, 37, 38, 44, 45). Това тълкувание е съвместимо само с историческия метод в тълкуването, защото само в историческия метод е залегнало развитие на пророчеството от времето на пророка до Второто пришествие. Другите методи на тълкуване или твърдят, че пророчествата вече са се изпълнили около времето на пророка или малко след това (претеризма), или разполагат изпълнението на повечето от пророчествата в един кратък период в края (футуризма). Но пророк Даниил е повече от ясен, когато посочва, как се развиват апокалиптичните пророчества и как трябва да бъдат тълкувани.

Самият Исус потвърждава именно това разбиране на книгата Даниил. А кой познава по-добре пророчествата от Него? Говорейки за предстоящото унищожение на Ерусалим и скръбта, с която то ще бъде свързано, Исус посочва това събитие като вече пророкувано в книгата Даниил:

“И тъй, когато видите мерзостта на запустението, речената от пророка Данаила, че стои на светото место (който чете нека разумева): тогаз, които са в Юдея, да бегат по горите; който се намери на покрива, да не слезва за да вземе нещо от къщата си и който се намери на нива да се не връща назад да вземе дрехите си” (Матей 24:15-18 – Цариградски превод).

Очевидно тук Исус има предвид Дан. 9:26б, 27, където се говори за унищожаването на Ерусалим като последица от отхвърлянето на Месията. Този, който ще извърши това унищожение, е наречен “мерзостта на запустението”. Това приложение на едно пророчество от книгата Даниил, което Исус прави, се вмества само и единствено в тълкуването на историцизма като не оставя никакъв шанс за претеризма или футуризма.

Хиастичната структура на книгата Даниил потвърждава, че историческият метод е правилният в тълкуването, защото само в рамките на историцизма могат да бъдат обяснени връзките между отделните глави в книгата, както са посочени в двата хиазма и защото цялата повторяемост, която срещаме в тази книга, говори за рекапитулация, която е типично срещана при историцизма.

Разбирането на хиастичната макроструктура на книгата Даниил дава сигурност и насока в тълкуването й. Тя изисква тълкуване и приложение на книгата според историческия метод.

Прочетете и статията Макроструктура на книгата Откровение, където ще разберете, как познаването на макроструктурата на най-голямата апокалиптична книга помага за разбирането й.

3
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

3 Comment threads
0 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
3 Comment authors
стамен кривошиев

Добре, използването на хиазма е, без съмнение, полезен инструмент за правилно разбиране на един библейски текст. По мое мнение, обаче е добре да се отбележи, че ползването на този метод не гарантира избягването на погрешни тълкувания. Защото е възможно да използваш хиазма, но да го използваш по неправилен начин.

Bobi

Много хубаво уточнение, Стамен!
Хиазмите са били полезни най- вече за заучаване текста наизуст, а не за тълкуванието му и не бива да се разчита само на разписан хиазъм.

Plamen

Въпреки забележката на Стамен трябва да отбележа, че хиастичната структура действа като цялостна схема на пророческата книга което е полезно за да имаме пълна представа за цялостната картина и пророческа рамка, а това помага за да тълкуваме правилно пророческита верига на книгата, която продължава своята тематика в Новия завет в книгата Откровение. Всъщност двете книги трябва даъбъдат разглеждани заедно.