Чисти и нечисти храни

Прасе и краваЕдна от най-трудните теми за обсъждане е храната. Защото неизбежно се стига до онзи момент, когато за някоя любима храна трябва да се каже, че не е особено полезна и разумният избор е въздържането от нея.

В общи линии така преминава и разговорът за храната между вярващи. И причината е, че много последователи на Христос виждат в Новия завет указание за пълна свобода в избора на храна. Но дори и да поддържаме с пълна убеденост това схващане, сякаш пак нещо не е наред. Сякаш не е толкова трудно да се осъзнае, че не всяко животно, чието месо може да бъде сготвено, е създадено да попадне в чиниите на същества, които имат толкова сериозни проблеми с апетита.

Дали Господ няма определени очаквания, какво точно Неговите поклонници да консумират? Със сигурност в Стария завет откриваме предписания в тази насока. Имат ли те някакво значение днес? Валидни ли са за християните старозаветните диетични принципи за чистите и нечистите храни?

1. Видове закони и тяхната валидност.

В новозаветните времена, когато човек използвал обичайната дума за “закон” (добре познатата дума “тора” на еврейски език, на гръцки език това е думата “номос” и “лекс” на латински), може да е имал предвид, който и да е от множеството закони. Често пъти единственото указание за конкретния закон е бил контекстът на разговора. Слушателят трябва да е имал предвид контекста, за да разбере, за кой закон иде реч.

Разумно е и ние да правим това. Когато изследваме библейски текст, в който се говори за закона, трябва винаги да имаме предвид непосредствения му контекст, за да разберем, за кой закон става дума. Защото той не е само един. Петокнижието на Мойсей съдържа 613 закона, но всички те могат да се обобщят в четири. Четири видове закони с различна валидност и шансове да отпаднат за новозаветните вярващи.

1) Морален закон

Под израза “Морален закон” разбираме Десетте заповеди. Те представляват един уникален закон (прочети статията Уникалният закон), който отразява Божия характер (прочети статията Променим ли е моралният закон на Бога?) и разкрива Господната воля за човечеството (прочети статията Волята на Бога – разкрита).

До колко е възможно този закон да бъде променен?

Първо, Моралният закон е израз на Божието естество. Така както Господ не се променя, така и законът отразяващ естеството Му би следвало да не може да се промени.

Второ, Моралният закон отразява волята на Бога към творенията Му и регулира отношенията Му с тях. Променя ли Господ волята Си към творенията? Не. Следователно, може ли да се промени законът Му? Не.

Трето, необходимостта Христос да умре, за да осигури спасението на хората поемайки тяхната вина, доказва, че Моралният закон не може да се промени. Ако можеше, защо тогава изобщо е била необходима жертвата Му?

Единственият извод, който можем да направим, е, че отпадането или дори съвсем малка промяна в Моралния закон не са някакви допустими предположения (прочети статията Променим ли е моралният закон на Бога?).

2) Церемониален закон

С израза “Церемониален закон” обобщаваме всички религиозни практики свързани с религиозния живот на евреите в светилището – принасянето на жертви и дарове, празнуването на определени празници, извършването на дадени обичаи. Повече от нужно е да се направи разграничение между Церемониалния закон и Моралния закон, което и изясняваме в статията Морален и церемониален закон.

В деня на съгрешаването на Адам и Ева виновната човешка двойка трябвало да умре, защото точно това изисквал Моралния закон (Бит. 2:16, 17). Но Божият Син пожелал да замести обречените хора и да поеме вината вместо тях. Понеже трябвало да мине време, докато Заместникът дойде на земята и умре в действителност, в деня на съгрешаването умрял Символът на бъдещия Заместник – едно агне (Бит. 3:21). Така Господ сам принесъл първото жертвоприношение и с това постановил жертвената система, през която преминавало оправданието на грешника, като задължителна. Тогава влязъл в сила един друг закон, който бил задължителен за поклонниците на живия Бог – Церемониалният закон. Неговата задача била да илюстрира изкупването на нарушението на Моралния закон.

Когато Израил бил обособен като избрана нация, този закон придобил голямо развитие, защото церемониалната система била вече доста усложнена – включвала служба в светилище, различни видове жертви и различни религиозни празници. Но всичко това било само символ на изкупителното дело на Христос. Съблюдаването на церемониите залегнали в този закон не можело на практика да очисти и възстанови грешника (Евр. 9:9; 10:1-4), защото този закон бил само един символ, една сянка, а не същността на нещата (Кол. 2:16, 17). Не случайно той бил поставен “край ковчега на завета” (Втор. 31:26), а не в него, както Моралният закон (Изх. 40:20; Втор. 10:2, 5). Церемониалният закон служел за “свидетелство против” (Втор. 31:26) престъпника и още от самото му поставяне се отличил като бреме над вярващите и несъвършен закон.

Когато символът срещнал своята реалност в личността на Исус Христос (Йоан 1:29), този закон, съвсем естествено, трябвало да отпадне, което и станало при Христовата смърт (Матей 27:50, 51). Жертвата на Исус извършила освобождаващото човека умилостивение и повече нямало нужда от извършването на тези символични церемонии. Церемониалният закон бил прикован на кръста (Евр. 9:11-14; 10:1-4; Кол. 2:14-17; Ефес. 2:14-16).

Повече от ясно е, че Церемониалният закон не може да има вечна давност. Той загубва значението си с извършването на изкуплението, на което сочи. Съблюдаването му би било израз на неверие в достатъчността на жертвата на Исус Христос и на очакване за една по-съвършена жертва. Затова той не трябва да бъде съблюдаван.

3) Граждански закон

Под “Граждански закон” се имат предвид законите уреждащи правните и гражданските отношения в Израил като нация. Този закон се намира предимно в Изх. 21-23 гл. Съвсем логично, с премахването на Израил като държава и прехвърлянето на заветните обещания към църквата, този закон преустановил валидността си, защото вече няма общество, което да се нуждае от неговата регулация, а църквата вече функционира и изпълнява мисията си в съвсем други условия.

Тъй като обаче този закон представлява едно по-широко приложение на принципите на Декалога, няма да е изненадващо, ако в него открием норми, които да могат да имат отношение и към живота на християните. Разбира се, той представлява адаптиране на Моралния закон според специфичните условия на Израил като държава, но все пак някои негови правила биха могли да дават полезна насока и на живеещите в съвсем друга система от тази на Израил. Ето един пример:

“Ако срещнеш забъркалия се вол или осел на неприятеля си, непременно да му го закараш. Ако видиш, че оселът на ненавистника ти е паднал под товара си и не ти се иска да му помогнеш, пак непременно да помогнеш заедно с него” (Изх. 23:4, 5).

Това не са никак трудни за тълкуване изисквания. За израилтянина е било граждански и морален дълг да помогне дори на врага си, когато изпадне в нужда. Няма как в това християнинът да не види указание валидно и за него. Щом като Христос призовава за любов към врага (Матей 5:43-45), значи трябва и да му се помага, когато изпадне в нужда.

До колко и кога Гражданският закон е бил използван?

Естествено, той влязъл в сила с даването си. Божието желание било Израил да бъде нация, в която Той ще е Главата и хората ще прилагат Неговите законови постановления. Но предвид сложната история на Израил като народ разпоредбите залегнали в този закон намирали различно приложение, в зависимост от това, дали Израил бил суверенен или подчинен на други нации. Това било валидно и по времето на Христос. Тогава Израил бил под римско управление и юдеите не можели да прилагат всички изисквания залегнали в Гражданския закон, но все пак те имали правото да решават сами въпросите уникални за техните обичаи и религия (Деян. 18:15).

Новият завет предоставя няколко примера за приложението – или поне позоваването – на Мойсеевия закон по отношение на някои граждански въпроси: от юдейските мъже все още се очаквало да плащат по половин сикъл храмов данък (Матей 17:24-27; Изх. 30:13), разводите се управлявали от предписанията посочени от Мойсей (Матей 19:7; Втор. 24:1-4), хората все още се придържали към закона за левитските бракове, при които вдовицата трябвало да се омъжи за брата на съпруга си (Матей 22:24; Втор. 25:5), момчетата се обрязвали на осмия ден от раждането си (Йоан 7:23; Лев. 12:3) и прелюбодейците се наказвали чрез убиване с камъни (Йоан 8:5; Втор. 22:23, 24).

Но днес Израил вече не е Божий народ. Християнската църква била издигната на неговото място (Матей 21:33-43) и за християните са валидни само много ограничен брой правила от Гражданския закон, които отразяват приложение на Моралния закон, което могат да имат в живота и обществото, в което живеят.

4) Здравен (санитарен) закон

Да, има и такъв закон. Съвкупността от диетични принципи и санитарни и хигиенни норми наричаме “Здравен закон”. Това е един от законите, чието приложение днес е най-трудно за разбиране, защото някои от изискванията му изглеждат като много логични предписания за живота по принцип, докато други са напълно невъзможни за изпълнение в нашите условия.

Доминиращото разбиране за този закон е, че той касае само Израил като избрана нация и няма никакво отношение към християните днес. Защото ако някой види необходимост от приложение на определени норми от този закон за съвременните вярващи (например съобразяване на диетата с предписанието за чистите и нечистите животни), съвсем логично се повдига възражението, защо се избират именно тези норми, а не други (като например случаите на нечистота при жените). Ако нещо от този закон трябва да се прилага, не трябва ли да се прилага целия? Освен това се приема, че Новият завет категорично премахва диетичните предписания на Здравния закон и затова никой християнин не е повече под неговото задължение.

Разнообразните становища по въпроса изискват да отделим специално внимание на Здравния закон и по-конкретно – на диетичните принципи залегнали в него, т.нар. въпрос за “чистите и нечистите храни”.

2. Здравният закон и видовете нечистота.

Както вече казахме, Здравният закон представлява съвкупността от диетични принципи и санитарни и хигиенни норми. Някои от неговите предписания са толкова обвързани с реалностите на живота и културата по времето на Мойсей, че е направо невъзможно да се търси някакво тяхно приложение за нас днес. Проблемът е, че всички принципи на този закон се слагат под общ знаменател и по този начин всички принципи в него биват отхвърляни заедно, което е голяма грешка. И основната причина за това е неразграничаването на видовете нечистота, с които той се занимава.

Едната нечистота третирана в Здравния закон е придобита, временна и церемониална (Лев. 5:1-13; 11:24-40; 12:1-8; 13:1-46; 15:1-33; 16:26-28). Това е нечистота, с която можеш да бъдеш “заразен” и към нея спадат докосването до трупове на животни и хора, различни кожни заболявания, плесента и различни течения при мъжете и жените. Оскверняването придобито от контакта с някой от тези видове нечистота е водело до временно ограничаване от социалните и религиозните активности в Израил.

Другата нечистота залегнала в Здравния закон е постоянна, естествена, наследствена и не е свързана с някаква церемониалност. Затова е и универсална. Става дума за определени животни, които са посочени като нечисти и разграничени от други животни, които са определени като чисти. Нечистите не могат да бъдат консумирани, докато чистите могат. Има много лесен начин за разграничаването на едните от другите:

“И Господ говори на Мойсей и Аарон, като им каза: Говорете на израилтяните казвайки: Ето животните, които можете да ядете измежду всичките животни, които са по земята. Измежду животните всяко що има раздвоени копита и е с разцепени копита, и преживя, него да ядете” (Лев. 11:1-3).

В следващите стихове биват изредени само животните, които обитавали Ханаанската земя и били познати на евреите от Египет, и затова някои тълкуватели могат да приемат израза “всичките животни, които са по земята” като отнасящ се само за Ханаан и Египет. И все пак, даденото правило за разграничаването на чистите от нечистите животни звучи като едно универсално правило, което да бъде прилагано навсякъде. Разбира се, когато изследваме дадените списъци от животни, не трябва да мислим, че Библията следва съвременните системи за тяхната класификация. Нито трябва да се изненадваме, ако не успеем да идентифицираме всички изброени животни. Въпреки всичко, дадените указания са достатъчно ясни ориентири за избор на месна храна.

Чисти и, следователно, годни за консумация животни са само тези, които имат раздвоени копита и преживят. За да стане още по-ясно приложението на това изискване и да няма никакво объркване, се изброяват някои животни, които не отговарят на оформеното правило и следователно са нечисти и неподлежащи на консумация:

“Обаче от ония, които преживят, или от ония, които имат раздвоени копита, да не ядете следните: камилата, защото преживя, но няма раздвоени копита, тя е нечиста за вас; питомният заек, защото преживя, но няма раздвоени копита, той е нечист за вас; дивият заек, защото преживя, но няма раздвоени копита, той е нечист за вас и свинята, защото има раздвоени копита и е с разцепени копита, но не преживя, тя е нечиста за вас. От тяхното месо да не ядете и до мършата им да не се допирате, те са нечисти за вас” (ст. 4-8).

Животните, които се намирали в Ханаанската земя и които сигурно най-много биха изкушили израилтяните да ги използват за храна, са: камилата, скалният язовец (ст. 5), заека и свинята (която била считана за най-нечистото от всички животни – виж Исая 65:3, 4; 66:17). Те не покриват изискванията за чистите животни (макар нещо в тях да ги наподобява) и не могат да бъдат консумирани. Това са животни, които имат своето място в екосистемата на живота, но по отношение диетата на Божия народ те са нечисти и в никакъв случай не трябва да бъдат консумирани и до мършата им никой не трябва да се докосва (Лев. 11:8). Тук се говори за оскверняване не само чрез консумиране на тяхното месо, но и чрез докосване на мършата на вече умряло такова животно (което оскверняване не е по-различно от докосването на каквато и да е мърша, дори и тази на чистите животни – Лев. 11:39, 40). Въпросът е, дали докосването на такова живо животно е водило до осквернение. Защото един текст насочва на такава мисъл:

“Всяко животно, що има раздвоени копита, но не е с разцепени копита, нито преживя, е нечисто за вас; всеки, който се допира до такова, ще бъде нечист” (Лев. 11:26).

Тук сякаш дори докосването на живо нечисто животно води до осквернение. Проблемът е, че някои от нечистите животни са имали “участие” в живота на израилтяните. Например евреите са ползвали камили за товарни животни (1 Царе 27:9; 1 Лет. 12:40; 2 Лет. 14:15) и дори няма нужда да споменаваме конете и магаретата, които са намирали много широко приложение в бита на избрания народ (Ездра 2:66, 67) и които също са спадали към нечистите животни. Как израилтяните биха използвали всички тези животни, без да се докосват до тях? Не е възможно. Може би забраната от Лев. 11:26 не касае докосването на живо нечисто животно, а на мършата му, с което се занимава последващия контекст (ст. 27-40) и както Цариградският превод дава този текст:

“От скотовете всички що имат раздвоение в копитото, но не са с разцепени копита нито прегризват, мършите им ще бъдат нечисти за вас: всеки които се прикоснува до тях ще бъде нечист” (Лев. 11:26 – ЦП).

Едва ли докосването до едно нечисто живо животно е водело до осквернение. С други думи, естествената нечистота на някои животни ги изключва от трапезата на израилтяните, а не от друг вид “участие” в живота им. Един израилтянин е можел да язди кон (или магаре, или камила), да слезе от него и веднага след това да продължи да участва в обществения и религиозния живот на народа си. Това по никакъв начин не било проблем, защото естествената нечистота на нечистите животни не е “заразна” – едно нечисто животно не може да предаде нечистотата си чрез докосване. Единствено консумацията на месо от такова животно осквернявала. И на това по никакъв начин не се гледало като на нещо безобидно, защото нарушението на диетичните изисквания принадлежало към тази категория грехове, за които нямало предвидени ритуали на очистване или жертви на умилостивение, както било при други случаи на съгрешаване и оскверняване. Именно тази постоянна, естествена и наследствена нечистота, която не може да бъде излекувана или премахната, откроява разделянето на чисти и нечисти животни като изискване, което прескача границите на Израил от древността и го прави универсално.

Сред диетичните изисквания имало и такива за разграничаване на чистите от нечистите животни обитаващи водите:

“Измежду всичките, които са във водите, да ядете следните: всички във водите, които имат перки и люспи, в моретата и в реките, тях да ядете. А измежду всичко, което се движи във водите, и измежду всяко одушевено животно, което е във водите, всички в моретата и в реките, които нямат перки и люспи, те са отвратителни за вас. Непременно да бъдат отвратителни за вас, от месото им да не ядете и от мършата им да се отвращавате. Всичко във водите, което няма ни перки, ни люспи, да бъде отвратително за вас” (Лев. 11:9-12).

Отново са дадени ясни и универсални критерии, по които да бъдат разпознати годните за консумиране животни, които са във водата. За храна стават само онези риби, които имат и перки, и люспи. С уточняването на тези, които могат да бъдат ядени, Бог елиминира останалите. Така че не би трябвало да има объркване, кои от обитателите на водните басейни могат и кои не могат да бъдат на трапезата на Божия народ.

И птиците не са оставени пропуснати. При тях няма отличителни белези, които трябва да бъдат търсени, само изброяване на двадесет конкретни птици, които не трябва да бъдат консумирани:

“Измежду птиците да се отвращавате от следните; да се не ядат, понеже са отвратителни: орелът, грифата, морският орел, пилякът, соколът по видовете му, всяка врана по видовете й, камилоптицата, бухалът, кукувицата, ястребът по видовете му, малкият бухал, рибарят, ибисът, лебедът, пеликанът, лешоядът, щъркът, цаплята по видовете й, папунякът и прилепът” (Лев. 11:13-19).

По определени причини хищните птици трябва да бъдат оставени да изпълняват своята роля в живота на животинското царство, но не и да бъдат в чиниите на Божия народ. Този списък съдържа само забранени за консумиране птици, но при един друг случай имаме посочена птица, която Бог одобрява за консумиране. Това е пъдпъдъкът (Изх. 16:11-13). Няма как Господ да осигури на народа Си птици за консумиране, които Той не одобрява.

Интересното е, че насекомите също не са пропуснати. Те не са елиминирани в своята цялост, както би могло да се очаква. Дадени са критерии за разпознаването им, защото някои от крилатите насекоми могат да бъдат консумирани:

“Всички крилати пълзящи, които ходят на четири нозе, да бъдат отвратителни за вас. Обаче измежду всичките пълзящи крилати, можете да ядете ония, които, като ходят на четири нозе, имат пищяли над нозете си, за да скачат с тях по земята. Измежду тях можете да ядете следните: скакалеца по видовете му, солама по видовете му, харгола по видовете му и акридата по видовете й” (Лев. 11:20-22).

От крилатите насекоми (“крилати пълзящи”) могат да бъдат консумирани онези, които имат “пищяли над нозете си, за да скачат с тях по земята”, което означава само някои видове скакалци. Всички останали насекоми са забранени (ст. 23).

Но списъкът със забранени животни не приключва дотук. Има още:

“И измежду всичките четвероноги животни ония, които ходят на лапите си, ще бъдат нечисти за вас; всеки, който се допира до мършата им, ще бъде нечист до вечерта” (Лев. 11:27).

Към нечистите животни спадат и тези, които имат “лапи”. Сигурно няма да сбъркаме, ако в тази група видим дивите хищни животни, както и техните събратя, които са се приспособили да живеят с човека. Но и с тях нечистите животни не се изчерпват:

“Измежду пълзящите, които пълзят по земята, следните да бъдат нечисти за вас: невестулката, мишката, гущерът по видовете му, ящерът, ящерицата, саврата, самиамитът и хамелеонът” (Лев. 11:29, 30).

“Пълзящите” е сборна група от влечуги, гризачи и други животни. Невестулки, мишки, плъхове, гущери и крокодили не могат да съставляват диетата на Божия народ. Пък и едва ли това е изискване, съобразяването с което е нещо трудно. Като “пълзящи” забранени за консумация са посочени и други животинки, които днес ние определяме като влечуги и насекоми (ст. 41-43).

Измеренията на чистотата и нечистотата на животните стигат до там, че те не само определят, от какво да е съставена диетата на Божия народ, но спомагат и за съставянето на ограничения списък от животни, които можели да служат за символ на идващия Спасител и от там, да бъдат използвани в жертвената система. Само някои от чистите животни имали тази привилегия – мъжките и женските в различни фази от растежа на овцете, козите и кравите, както и гълъбите и гургулиците (Бит. 15:9; Лев. 5:5-7; 16:5-9). Всички животни, които се използвали в жертвената система, могли да бъдат консумирани, защото само чисти животни били позволени за принасяне на жертви. Сърни и елени също можели да бъдат използвани за храна (Втор. 12:15, 22; 15:22).

Важно е да отбележим, че диетичните изисквания се простират малко по-надалеч от само подбора на правилните животни:

“Вечен закон ще бъде във всичките ви поколения, във всичките ви жилища, да не ядете нито тлъстина, нито кръв” (Лев. 3:17).

“Ако някой от Израйлевия дом или от заселените между тях пришелци яде каква да е кръв, ще насоча лицето Си против оня човек, който яде кръвта, и ще го изтребя изсред людете му. Защото животът на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивение на олтара за душите си. Защото кръвта е, която по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение. Затова казах на израилтяните: Ни един човек от вас да не яде кръв, и пришелецът, който е заселен между вас, да не яде кръв” (Лев. 17:10-12).

Месо от чисто животно може да бъде използвано за храна, само при условие, че се консумира без мазнината и кръвта му.

Така Здравният закон (който е повторен и във Втор. 14:3-21) съдържа в себе си много ясно изразени диетични норми, които са свързани с естествената чистота или нечистота на животните и които представляват универсални, лесни за установяване принципи, с които поклонниците на живия Бог трябва да се съобразяват.

3. Валидност на Здравния закон.

Въпреки универсалността, която лъха от указанията за чистите и нечистите животни от Лев. 11 гл., много тълкуватели обвързват изредените диетични принципи само с Израил. Те не виждат в тях насоки, които последователите на Христос да следват в живота си. Работата е там, че въпросното разделение на чисти и нечисти животни е съществувало много преди появата на Израил. Всъщност то е съществувало още преди потопа:

“Тогава Господ рече на Ной: Влез ти и целия ти дом в ковчега, защото в това поколение теб видях праведен пред Мен. Вземи си по седем от всички чисти животни, мъжки и женските им, а от нечистите животни по две, мъжки и женските им; също и от въздушните птици по седем, мъжки и женски, за да опазиш от тях разплод по лицето на цялата земя. Защото още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи, и ще изтребя от лицето на земята всичко живо, що съм направил. И Ной извърши всичко, според както му заповяда Господ. А Ной беше на шестстотин години, когато стана на земята потопът от водата. И поради водите на потопа влязоха в ковчега Ной, синовете му, жена му и снахите му с него. От чистите животни и от нечистите животни, от птиците и от всичко, което пълзи по земята, влязоха в ковчега две по две при Ной, мъжки и женски, според както заповяда Бог на Ной” (Бит. 7:1-9).

Не е трудно да се заключи, че класификацията на животните на чисти и нечисти не е левитска заповед. Тя се отнася до естествената нечистота на някои животни, която съществува векове преди появата на Израил като нация. А това означава, че няма как да видим тази класификация ограничена само за израилтяните. Тя касае всички хора. Тук нямаме някакъв символ на изкуплението чрез Христос, за да приемем, че тези диетични принципи са отпаднали с Неговата смърт. Основният принцип залегнал в изискванията за диетата на Божия народ е това, че Бог е свят и че Той призовава народа Си към святост:

“Защото Аз съм Йехова, вашият Бог; осветете се, прочее, и бъдете свети, понеже Аз съм свет; и да се не оскверните с никаква гадина пълзяща по земята. Защото Аз съм Господ, Който ви изведох из Египетската земя, за да ви бъда Бог. Бъдете, прочее, свети, защото Аз съм свет” (Лев. 11:44, 45).

Очакването за святост не отпада за последователите на Христос. Тъкмо напротив. Затова и апостол Петър стъпва именно на този текст от Лев. 11 гл., когато призовава християните към святост:

“Но както е свет Тоя, Който ви е призовал, така бивайте свети и вие в цялото си държане, защото е писано: ‘Бъдете свети, понеже Аз съм свет'” (1 Петр. 1:15, 16).

Очевидно апостол Петър не е виждал в диетичните принципи на Здравния закон изисквания, които са престанали да бъдат валидни за християните. Също както очакването за святост не е останало само в Стария завет.

Диетичните принципи на Здравния закон свързани с разделението на животните на чисти и нечисти, което определя тяхната възможност да бъдат част от диетата на Божия народ, са универсални и валидни за всяко време, защото касаят естествената, наследствена нечистота на някои животни и защото не представляват символ на изкупителната жертва на Христос.

10
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

5 Comment threads
5 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
3 Comment authors
Зорница Димитрова

Здравей Ники! Много ти благодаря за изчерпателната статия! Тази тема ме интересуваше отдавна, но признавам, че още не съм си изяснила някои неща. Скоро прочетах и един адвентен коментар в книгата “Тълкувание на Писанието” от Библейският изследователски институт. Главата се казва “Все още ли са валидни наредбите за чистите и нечистите животни?” от Иржи Москала. Там се казва следното: “Общият принцип, стоящ зад отделянето на чистите и нечисти храни е, че Бог е свят и призовава Своя народ към святост.” ( Лев. 11;45 и 1 Петр. 1;15,16) Ти казваш: “Не е трудно да се заключи, че класификацията на животните на… Още »

Ники

Ники, Благодаря за интересното четиво. Но докато го четох възникнаха следните въпроси? 1.За универсалността на чисти и нечисти животни се позоваваш на факта, за чистите животни в ноевия ковчег. Но той третира САМО животните, но не и кръвта и тлъстината. Яденето на тлъсто универсална ли е? 2. Доколкото разбирам друг аргумент е че нямат отношение към церемониалната система и затова е валиден. Струва ми се че има и други заповеди, който не касаят церемонялата система, не са граждански /според мен, макар че как се определя кои са граждански и кои не, няма линия до тук са такива, а от тук… Още »

Ники

Ники, благодаря за отговора. Ако ми позволиш малко коментар: 1. Убеди ме, че не яденето на кръв е универсално, “месо обаче с живота му, тоест, с кръвта му, да не ядете”, а за тлъстината??? 2. “Изискването земята да почива всяка седма година (Лев. 25:2-5) трябва да се отнася за гражданските разпореди, защото касае грижата за земята на Израил, от която евреите са били зависими”. И днес има много християни, които са зависими от земята си, и днес има духовен израил. Защо не е валиден? Евреите правели ли са такова разграничение между законите/ Здравни, граждански и церемониални/? Доколкото знам имат закони,… Още »

Ники

О и още нещо
“И не се допирайте до нечисто”; и “Аз ще ви приема,” 2 Кор. 6:17 Доколкото разбирам контекста е защото сте храм на Бог и той обитава в Вас. И сега, когато Той обитава в нас как така казваме, законите за чист и нечист вече не важат???

Ники

Ники, Не намерих да си писал някъде за Църквата. Ако може тук понеже повдигна въпроса да те питам. “Църквата на Бога е мястото, в което Той обитава, а съществуването й е свързано със служенето на хора, които трябва да са на пълен работен ден”. В Светилището да обитавал е, от къде разбра че обитава в църквата? “…Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: ‘Ще се заселя между тях и между тях ще ходя’ и ‘Ще им бъда Бог и те ще Ми бъдат люде’” (2 Кор. 6:16). НИЕ, сме храм а не църквата. “Където са двама или… Още »