Духовният закон

Десетте заповеди и кръстътНе сме свикнали на много положителни асоциации с думата “закон”. Понякога можем да мислим за ред, но много често в съзнанието ни възникват представи за неприятни ограничения. Това е вярно и в света на религията, където изразът “Божий закон” се свързва с идеите за фарисейство, оправдание чрез дела (законничество), бреме и осъждение.

Защо ли законът на Бога си е издействал такава репутация? Или може би не е той? Може би някой друг иска да се гледа на него по толкова негативен начин?

Ако разбираме правилно Божия закон, много трудно бихме мислили за него с негативни термини. Основната причина за тази настройка е недостатъчното му познаване. Защото Божият закон всъщност е нещо превъзходно. Това е един духовен закон, който носи със себе си толкова много свобода, истина, откровение и обещания.

Нека да се спрем на някои характеристики на Божия закон, които рядко биват разглеждани, а в много от случаите стоят напълно непознати за вярващите.

1. Роля на посредник.

Библията ни разкрива, че съществената характеристика на Бога е любовта (1 Йоан 4:8, 16). А това означава, че любовта трябва да е основната Му мотивация в творенето на всички разумни същества. Господ създава мислещи творения, за да ги обича и прославя и за да могат на свой ред и те да Го обичат и прославят. Колкото и странно да звучи, ние съществуваме, за да пребъдваме в любов.

Веднага проличава едно огромно различие между нас и Бог – Той е Творец, а ние – творения. Ние не сме и никога няма да можем да бъдем равни на Него. Фактът, че Господ ни е дал съществуването, изисква да Му се покоряваме. Послушанието спрямо Този, Който ни е привел в съществуване, е логична, вътрешно присъща необходимост на взаимоотношенията ни. А то се осъществява чрез покоряване на закона Му на любов. Послушанието на Божия закон установява на практика един неоспорим факт – Господ е Творец, а ние – Неговото творение (виж Пс. 119:73). Този факт е неизменим за вечността.

Макар и често да поражда негативни асоциации, Божият закон наистина е израз на безкрайната Божия любов (Матей 22:36-40). Затова и придържайки се към него сътворените същества могат да бъдат истински щастливи. Така те споделят любовта на Бога (Пс. 119:97, 143) и чрез него се сплотяват едно с друго, което съдейства за върховното им щастие (Пс. 119:74). Следователно, законът се явява нещо като посредник, който съдейства за поддържането на връзката между Господ и творенията Му. Макар и да изглежда противоречащо си, той установява различието между Бога и творенията Му, но в същото време и спомага за тяхното единение. Различие, което събира. Чрез него създадените същества опознават Твореца си (Пс. 97:2), което неизбежно ги доближава повече и повече до Него. Разсъждавайки върху същността на закона се получава ясно познание за Бога, което привлича. Така че Божият закон има функция като на посредник, който установява различието между Твореца и творенията Му, но което различие привлича и сплотява.

2. Гаранция за свободната воля.

Едно от основните обвинения на Луцифер при бунта му било това, че Бог е тиранин и че Неговият закон потиска творенията и ограбва свободата им. Дяволът направил израза “Божий закон” да стане синоним на “робство”. И това е песен, която продължава да се пее на нашата планета. Но ако творенията са били наистина роботи лишени от свободата си, тогава защо изобщо биха имали нужда от закон, с който да се съобразяват? Те биха правили всичко механично, без възможност в себе си да избират.

Вярно е, че в условията на живот на нашата паднала под грях планета наличието на закон не е гаранция за съществуването на свобода, защото и диктаторските режими имат свои закони. Но причината за това е, че диктаторите нямат творчески сили, чрез които да превърнат подчинените си в роботи. И затова постигат целта си чрез определени закони и сила в прилагането им. Само че Бог, Който има неограничени възможности, може да го направи. Той може да създаде роботи и тогава изобщо няма да има нужда от закон, който да се познава като специфична норма. Фактът обаче, че съществува закон, с който творенията да се съобразяват, говори и за възможност, да не се съобразяват с него. А това е възможно, само ако има свобода на избора. Луцифер избрал бунта срещу Твореца си – нещо, което не би могъл да направи, ако е нямал свобода на волята и действията си. Така че съвършеният израз на свободната воля, която Бог е дал на творенията Си, е Неговият закон, защото само неговото съществуване показва възможност за избор (Яков 1:25). На практика Божият закон е гаранция за съществуването и практикуването на свободната воля.

3. Средство за промяна.

Целта на Бога със Спасителния план е да възстанови изгубеното при Грехопадението (прочети статията Спасението на човечеството). Помраченият от греха разум не може да разбира правилно Господ и Неговата воля (Ефес. 4:18), което го държи в положение да не разпознава истинското си състояние. Възстановяването на разрушения Божий облик е свързано с отделяне от греха, което може да се осъществи само, когато грехът се намрази. А затова е необходимо първо да се посочи и изобличи. Това е и една от причините Божият закон да бъде конкретизиран. Подробното представяне на Божията воля в Десетте заповеди разкрива ясно човешката греховност: “А от горе на това дойде и законът, та се умножи прегрешението” (Римл. 5:20а), защото “чрез закона става само познаването на греха” (Римл. 3:20). Показвайки ясно порочността на човека и неговата безнадеждност, законът му разкрива, че се нуждае от спасител и му посочва Христос:

“Така законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христос, за да се оправдаем чрез вяра” (Гал. 3:24).

Божият закон осъществява прецизния анализ за падналото състояние на човека и му посочва Исус Христос като единственото решение. Затова Библията приема закона като средство, което Светият Дух използва за обръщането на човека и неговата промяна (Пс. 19:7). Конкретизирането на Божия закон от два позитивни принципа на десет лесно разбираеми заповеди е тясно свързано със започнатото спасение за хората. Така че законът няма за цел да възпрепятства спасението, както често бива представян, а точно обратното – да му съдейства. Сам по себе си той не може да спаси, но играе ключова роля в процеса по спасяването.

4. Спазването на закона и Светият Дух.

“Законът е духовен” (Римл. 7:14), което означава, че само обърнатите хора имащи Светия Дух и притежаващи плодовете на Духа (Гал. 5:22, 23) могат да го изпълняват.

Законът не просто забранява някакви открити, отрицателни действия, но достига до човешките мотиви, до сърцето. Божиите заповеди са “твърде широки” (Пс. 119:96) и показват, че нарушаването им започва от сърцето. Христос подчертал тази особеност на закона в Планинската Си проповед, защото една от основните Му задачи била да изясни на хората същността на закона. Всичко започва със сърцето. Затова и когато Бог разшири сърцето на покаяния грешник, той може да тича по пътя на заповедите Му (Пс. 119:32). Разбира се, това може да стане само чрез Исус.

Христос дошъл, за да възстанови връзката между Бога и хората. Жертвата Му осигурила възможността падналото човечество отново да стане член на Божието семейство и така да може чрез Светия Дух отново да спазва небесния закон (Римл. 8:3, 4). Именно тази жертва обезпечава нужната промяна на сърцето, с която законът да може да се спазва (Евр. 8:10). Той вече не е товар, а наслада (Пс. 40:8; 119:97). Божият закон може да бъде спазван само от новородените вярващи, които обичат Бога. Така те изразяват любовта и покорството си към Него (1 Йоан 5:3).

Една от разпространените представи за Стария и Новия завет е, че в Стария нещата стават някак си насила, чрез закон, а в Новия – доброволно, по благодат. Това едва ли може да е по-далеч от истината. Всъщност много от нещата, които смятаме, че са “запазена марка” на Новия завет, изобщо не са негови “изобретения”. Например покаянието, промяната на ума и новорождението са си напълно старозаветни категории (Пс. 51; Пс. 32; Йоил 2:12, 13), също както спасението чрез вяра не е новозаветна концепция, а напълно старозаветна (Бит. 15:6; Авак. 2:4).

По същата логика е разпространено и вярването, че идеята за изписване на закона в сърцето е новозаветна, което означава, че Божия закон като позната съвкупност от норми изразени с думи е неактуална за Новия завет. Законът се изписва в сърцето на този, който приеме Христос за Спасител и затова повече не трябва да се интересуваме от неговото съблюдаване, както е било в Стария завет. Проблемът е, че изписването на закона в сърцето изобщо не е новозаветна идея. Всъщност това винаги е била Божията цел с хората:

“Ето, идат дни, казва Господ, когато ще направя с Израйлевия дом и с Юдовия дом Нов завет. Не такъв завет, какъвто направих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя. Защото те престъпиха Моя завет, поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ. Но ето заветът, който ще направя с Израйлевия дом. След ония дни, казва Господ, ще положа закона Си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им. Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мои люде. И няма вече да учат всеки ближния си и всеки брата си, и да казват: Познайте Господа. Защото те всички ще Ме познават, от най-малкия до най-големия между тях, казва Господ. Защото ще простя беззаконието им и греха им няма да помня вече” (Ерем. 31:31-34).

“Аз ще им дам едно сърце и ще вложа вътре във вас нов дух. И като отнема каменното сърце от плътта им, ще им дам крехко сърце, за да ходят в повеленията Ми и да пазят наредбите Ми и да ги вършат. И те ще бъдат Мои люде, и Аз ще бъда техен Бог” (Езек. 11:19, 20).

“Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас. И като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми и да ги извършвате” (Езек. 36:26, 27).

Ако разгледаме контекста на тези стихове, ще видим, че няма дори намек за промяна на завета и сключването му с друг народ. Тук се говори за Израил. И това, което Господ е искал за тях, е да промени сърцата им, за да могат да изпълняват от сърце повеленията Му. Ако изписването на закона в сърцето е равнозначно на незаинтересованост към спазването му, значи това е, което учи и Стария завет. А при това положение няма как да стигнем до извода, че в Стария завет е имало спазване на закона само по буквата, а едва в Новия завет той се изписва в сърцето на вярващите.

Бог винаги се е интересувал от сърдечното поклонение и само такова поклонение е било приемано. Дали жертвата на Христос е лежала все още в бъдещето или вече е била осъществена, очакването винаги е било грешникът да се покае въз основа на заслугите на тази жертва и Светият Дух да го преобрази, да изпише Божия закон в сърцето му и така да му помогне в съблюдаването на Божията воля. Духът винаги е бил необходим в съблюдаването на закона, защото “законът е духовен” (Римл. 7:14).

5. Уникалният закон и спасението.

Както разбрахме от статията Уникалният закон, оригиналният език на Десетте заповеди не представлява тази негативна императивна формулировка, която срещаме в повечето преводи. Десетте заповеди са десет думи, които разкриват Божият характер и воля, но които съдържат в себе си и обещания, че с Божията благодат човекът може да бъде променен, да отразява Божия характер и да се съобразява с волята Му. Затова нека да видим, какво би представлявал един по-точен превод на Десетте заповеди (Изх. 20:1-17) и какво ни говори това за този уникален закон.

1) Първата заповед

Разбира се, трябва да започнем с Първата заповед:

“Аз съм Йехова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. Ти няма да имаш други богове освен Мен” (Изх. 20:2, 3).

Първата заповед ни насочва към поклонение на живия Господ и обещава, че Йехова ще бъде единствения Бог в живота на поклонника. Естествено, всичко друго, което бива поставяно над Бога, води до нарушение на тази заповед и пречи на Божията благодат да поддържа единствено Бог като най-висш обект на поклонение и служба. Тази заповед разкрива смисъла на човешкия живот изразен в поклонението само на Този, Който го е създал и изкупил.

2) Втората заповед

Втората заповед гласи:

“Ти няма да си правиш кумир или каквото да било подобие на нещо, което е на небето горе или което е на земята долу, или което е във водата под земята. Ти няма да им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди” (Изх. 20:4-6).

Втората заповед развива идеята на Първата и разкрива, че Божията благодат е толкова мощна, че може да унищожи тази толкова силно изразена човешка склонност да разпределя поклонението и верността си на няколко места. Божието обещание е, че идолопоклонството няма да бъде част от живота на верния Му последовател. Ние обичаме да материализираме нещата и да се покланяме на Бога посредством някакви образи (икони, статуи), но за новородения вярващ това няма да стои като нужда и той няма да иска да възпира Божията сила да го държи в поклонението единствено и само на Бога (Втор. 4:11, 12, 15-18).

3) Третата заповед

Идва ред на Третата заповед:

“Ти няма да изговаряш напразно името на Господа твоя Бог, защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно името Му” (Изх. 20:7).

Непочтителността към Божието име е залегнала във всяко бунтовно сърце, което е израз на голямо отдалечаване от небесния стандарт. Затова преобразяващата Божия благодат ще създаде респект към Божието име и няма да позволи изразяване на непочтителност към него – било като възклицания, било като кълнене или дори като лицемерна набожност.

4) Четвъртата заповед

А сега Четвъртата заповед:

“Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни ще работиш и ще вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, ти няма да вършиш никаква работа – ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти. Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях, а на седмия ден си почина. Затова Господ благослови съботния ден и го освети” (Изх. 20:8-11).

Четвъртата заповед призовава към освещаване на съботния ден, като така Бог бива признат за Творец на небето и земята. Изоставянето на ежедневната работа трябва да се случва само в деня, който Господ е благословил и осветил – съботата. Но тъй като спазването на съботата е голямо предизвикателство в една покварена от греха планета, Божието специално обещание е, че ще направи нужното искащият да я освещава, да може. Божията благодат ще бъде винаги близо до този, който реши да изрази любовта си и верността си към Бога чрез освещаване на съботата Му.

5) Петата заповед

Петата заповед гласи:

“Ти ще почиташ баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог” (Изх. 20:12).

Тази заповед гарантира да стане възможно нещо, което изглежда невъзможно – децата да проявяват уважение към родителите си и да признават техния авторитет. Родителите пък от своя страна са определените от Бога средства за предаване на Божията воля на следващите поколения. Затова и покоряването на техния авторитет не трябва да противоречи на покоряването на Божия. Но благодатта е толкова преобразяваща, че може да направи посветените родители проводници на Божия авторитет, а посветените деца – покорни на този авторитет.

6) Шестата заповед

Шестата заповед е много кратка:

“Ти няма да убиваш” (Изх. 20:13).

Шестата заповед предпазва живота като нещо свято и тъй като ние, падналите същества, сме склонни да посягаме по различни начини на човешкия живот, включително и на своя, Божието обещание е, че съзнанието за светостта на всеки живот ще бъде всадено във всеки новороден вярващ и той ще се отнася с респект към него. Дори моралното убийство чрез гнева и презрението може да бъде отдалечено от опитността на верния поклонник (Матей 5:21, 22).

7) Седмата заповед

Седмата заповед е добре позната:

“Ти няма да прелюбодействаш” (Изх. 20:14).

Огромно е изкушението да се оскверняват брачните отношения (настоящи и бъдещи), в които трябва да има само чистота. И макар това да е изключителна слабост както за мъже, така и за жени, Божията благодат може да преобрази блудното сърце и да му всади чистота, с което да се гарантира спазването на брачната клетва. Разбира се, че тук нещата не се свеждат само до блудната постъпка, но и до извършването й в мислите на човека (Матей 5:27, 28).

8) Осмата заповед

Осмата заповед също е много кратка:

“Ти няма да крадеш” (Изх. 20:15).

Ничия собственост не е защитена от същества, които са толкова склонни да желаят това, което не им принадлежи. Да, това сме всички ние. Но Господ обещава, че може да преобрази всеки, който дойде при Него и че тази промяна ще бъде толкова дълбока, че присвояването на нещо чуждо ще изглежда като невъзможно за извършване.

9) Деветата заповед

Сега Деветата заповед:

“Ти няма да свидетелстваш лъжливо против ближния си” (Изх. 20:16).

Ако има нещо, в което абсолютно всички да сме виновни със сигурност, това е скриването на истината. Но всичко може да се промени. Обещанието тук е, че истината може да се говори, каквото и да коства това и че Господ ще се погрижи за последиците. Новороденият човек няма да има никакъв интерес към клеветата и оронването на нечий характер или авторитет.

10) Десетата заповед

Ето я и Десетата, последна заповед:

“Ти няма да пожелаваш къщата на ближния си, няма да пожелаваш жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти” (Изх. 20:17).

За каквото и нарушение на Божията воля да говорим, то винаги започва с пожеланието. Не може да се стигне до оскверняване на съботата, изказване на лъжа, извършване на кражба или прелюбодейство, ако преди това не е имало пожелаване. И точно тук идва Десетата заповед, за да донесе със себе си невероятното Божие обещание, че освещаването на сърцето ни може да стане толкова пълно, че да изкорени греховното пожелание. Естествено, че трябва да се стигне до корена на всички човешки взаимоотношения – подбудите. Господ може да ги промени и ще ги промени.

Един такъв прочит на Божия закон не може да не трансформира отношението ни към Божията воля. Тя не само изисква съобразяване с определени норми – тя обещава и гарантира това да може да стане, защото жертвата на Исус го прави възможно (Римл. 8:3, 4). Божият закон не е непосилно за носене бреме. Той е обещание, че всичко, което Бог иска и очаква от нас, Той го и прави (Пс. 55:22), защото изкуплението чрез Христос е тясно обвързано с формулирането на Божия закон. В сърцето му винаги е стояла Божията безгранична любов, която намира своя най-висш израз в кръста и която осигурява благодатта всяко от изискванията на закона да може да бъде съблюдавано с наслада.

Противно на разпространените разбирания Божият закон е закон на свобода и е средство за промяна. Той разкрива Господната воля към хората, но и дава обещанието, че с Божията благодат всяко едно от изискванията му може да се изпълни от новородения поклонник на живия Бог.

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.