Уникалният закон

Десетте заповедиКогато става дума за религия и Християнство, един от най-познатите термини е “Десетте Божии заповеди”. Повечето хора не могат да изброят всичките десет заповеди, но самият израз е добре познат. Въпреки неговата отчетливост обаче много последователи на Христос днес твърдят, че Десетте заповеди са само част от всичките 613 закона дадени в книгите на Мойсей и не бива да бъдат откроявани от останалите. Ако някой иска да ги спазва, би трябвало да спазва и всички други, което, разбира се, за един съвременен вярващ е невъзможно. Така че по-добре е изобщо да не се отива в тази посока и ако се мисли за някакъв закон, това да са двете заповеди на любов към Бога и любов към ближния (Матей 22:36-40), и това да е всичко.

Наистина ли Десетте заповеди имат еднакво естество и авторитет като останалите закони дадени чрез Мойсей? Или са нещо много по-различно? Какво казва Писанието за Десетте Божии заповеди?

1. Библейски и небиблейски термини.

Нека да започнем с откроимостта на термина “Десетте Божии заповеди” в Свещеното писание. За някой това може да е много важен момент в доказването на валидността или невалидността на тази концепция. И така, може ли изразът “Десетте Божии заповеди” да бъде открит в Библията?

Да се търси задължително в Писанието наложил се в религиозната теория и практика израз, може и да не е най-разумният подход. Защото когато става дума за религиозни термини и понятия, по-важното е те да отразяват някаква точна концепция и учение, а не дали самата дума се намира в авторитетен източник. Християнската теология се развива от 2 000 години. Много неща са се случили оттогава; появили са се изследователи с най-различни корени говорещи на най-различни езици. Даден термин може да е оформен от дума или израз, които не се срещат в Библията, от латински, например, но ако той отразява коректно учението на Писанието, няма никакъв проблем в използването му.

Обратното също вярно. Възможно е да се формира термин, който е взет от намираща се в Библията дума, но зад него да се разбира напълно небиблейско учение. Така че когато говорим за термините, които теологията използва, се интересуваме повече от тяхната коректност в отразяването на библейското учение, а не от източника им.

Веднага ще дам примери и за двата случая.

Да вземем понятието “Триединство”. То също е много добре познато. Къде обаче срещаме израза “Триединство” или “Троица” в Библията? Никъде. И за някои, които не вярват в това учение, липсата на този израз в Свещеното писание е достатъчно основание да приемат, че то не съдържа такова учение. Въпросът обаче е, че дебатът за Божието естество се е появил доста след приключването на Новия завет и напълно разбираемо обхваща и термини, които не могат да бъдат открити като думи или изрази в Писанието. И въпреки това, Триединството е библейска концепция (прочети статията Божието Триединство). От първата до последната книга на Свещеното писание е описана множествеността в рамките на Божеството – това, че Той е един Бог, но в три лица (личности). Ето как един небиблейски израз може да изрази много точно едно библейско учение.

А сега примера и за обратното. Понятието “грабване” отразява разбирането на много евангелски християни за Второто пришествие. И ако трябва да сме прецизни, изразът, който използват, си е напълно библейски:

“После ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха. И така ще бъдем всякога с Господа” (1 Сол. 4:17).

Много евангелски християни вярват, че Пришествието на Христос ще се случи в две фази, като при първата Господ ще “грабне” изненадващо верните Си, така че изведнъж те вече няма да се намират сред другите хора. И след изтичането на период от седем години Господ ще се завърне видимо на планетата, което ще представлява втората фаза на Пришествието.

Сигурно това звучи интересно, но ето какво казва целият текст, от който е взета думата “грабване”:

“Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите. Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба, и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред. После ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха. И така ще бъдем всякога с Господа” (1 Сол. 4:15-17).

Този текст не само не потвърждава идеята, че Второто пришествие ще се случи на две фази, но твърди точно обратното – че живите вярващи не изпреварват починалите в Христос и че и двете групи биват взети едновременно при видимото завръщане на Исус. Пришествието на Христос няма да се осъществи на две фази разделени една от друга от период от няколко години, а ще представлява едно цялостно събитие (прочети статията Второто пришествие на Исус Христос).

Ето как една библейска дума или израз могат да бъдат използвани, за да отразят небиблейско учение. Така че, дали терминът “Десетте Божии заповеди” се среща в Библията или не, не е от значение. Важното е, дали отразява библейска концепция. Важното е, дали законът на Десетте заповеди се споменава по някакъв начин самостоятелно (независимо от използвания за него израз), което да води на мисълта, че той може би представлява нещо различно от другите закони. И обратното, наличието на библейски термин не е гаранция, че концепцията, която отразява, е библейска.

2. В търсене на израза.

И все пак, как стоят нещата с израза “Десетте Божии заповеди”?

Както установихме по-горе, не можем да видим проблем в съществуването на този термин, защото той със сигурност отразява една библейска концепция. Всички знаем, че в страниците на Писанието можем да намерим списък с десет заповеди изговорени от Бога (Изх. 20:1-17; Втор. 5:4-21). Намирането на конкретния израз не е от голямо значение. Дали обаче тези десет заповеди са представени като по-различни от останалите? Сигурно едно проучване на използвания термин няма да е излишно. Няма да е и особено сложно.

Описанието на прогласяването на Десетте заповеди в Библията започва така:

“Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза” (Изх. 20:1).

Предстои Мойсей да опише всички думи, които Бог изговорил. И следват десетте заповеди (ст. 2-17). Преводачите на Библията са имали трудности с това, как да преведат еврейската дума “дабар”, която според контекста може да означава много неща. В случая може да се преведе както “дума”, така и “заповед”. И двата варианта са възможни. Списъкът с десетте заповеди може да бъде определен като “Десетте Божии думи”, но и като “Десетте Божии заповеди”, който се е наложил като превод. Но това означава, че който и вариант да изберем, няма да сбъркаме.

След изговарянето на последната, десетата заповед, Бог спира да говори и се описва реакцията на израилтяните от чутото (ст. 18-21). След това Господ проговаря само на Мойсей потвърждавайки, че сам Той е говорил на хората (ст. 22). Иначе казано, според Изх. 20 гл. Десетте заповеди са единственият закон, който сам Бог е изговорил на всеослушание. А това вече говори за неговата уникалност и откроимост от останалите, нали?

След като приключил говоренето Си с Мойсей, Господ му дал две плочи на свидетелството – две каменни плочи написани с Божия пръст (Изх. 31:18). По-нататък Библията потвърждава, че тези плочи са били Божие дело написани с Неговия пръст (Изх. 32:15, 16). Господ говорил с Мойсей за много неща, но само някои били написани лично от Него. Кои по-точно?

“И Мойсей стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб, или да пие вода. И Господ написа на плочите думите на завета, Десетте заповеди” (Изх. 34:28).

Това, което Господ написал на каменните плочи със Собствения Си пръст, били Десетте заповеди – същите, които Той изговорил на всеослушание. Значи Десетте заповеди не само били изговорени лично от Бога, но и били написани на каменни скрижали лично от Него (Втор. 5:22). Можем ли вече да откроим разликата между този закон и останалите?

Разбира се, на някои места изговореното и написаното от Бога се посочва като “думите” (срв. Втор. 9:10 с 10:4). И това си е напълно точен превод. Даже може би е по-точният превод. Тези текстове като че ли все още не посочват някакъв императив относно заповедите, но един друг идва да поясни по-добре:

“И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите, сиреч Десетте заповеди. И написа ги на две каменни плочи” (Втор. 4:13).

Тук десетте думи на Бога трябва да бъдат вършени от израилтяните. В това има някаква императивност, някакво очакване за подчинение на една по-висша норма. Това са десет дадени от Бога думи, които са десет заповеди.

И така, когато няколко библейски текста ни казват, че Господ изговорил лично и изписал сам десетте думи (заповеди), които Той заповядал да бъдат извършвани, няма да е погрешно да приемем, че изразът “Десетте Божии заповеди” е библейски, нали?

3. Уникален закон.

Едно от популярните твърдения относно закона днес е това, че няма как заповедите на Бога да бъдат сведени до десет най-важни, защото в Тора (Петокнижието, Мойсеевите книги) има общо 613 заповеди и не можем да ги разделим на важни и маловажни. Очевидно подобно твърдение има за цел да намали първостепенно значение на Десетте заповеди. Дали наистина не е възможно да откроим закони, които да са по-важни от останалите?

Ако всички заповеди, които можем да открием в Петокнижието, са еднакво важни, би трябвало те всичките да бъдат изговорени лично от Бога. Кои обаче заповеди Господ прогласил сам на всеослушание пред цялото Израилево множество? Само Десетте заповеди. Това са заповедите, които Той и написал със Собствения Си пръст на каменни плочи и които били поставени в ковчега на завета. Докато всички останали били написани на свитък и поставени до ковчега на завета (Изх. 40:20; Втор. 10:2, 5; 31:24-26). Би трябвало да можем да забележим разликата (срв. Втор. 4:11-13 със ст. 14). Десетте заповеди представляват уникален закон. Той е различен. Той е Морален закон и е основата на всички останали закони.

Не е никак учудващо, че в дните на Христос е имало спорове относно заповедите, но самият Той подчертавал много ясно заповедите на Моралния закон. Когато бил попитан, кои заповеди са свързани с вечния живот (Матей 19:16, 17), Той отговорил:

“…Исус рече: Тия: Не убивай, Не прелюбодействай, Не кради, Не лъжесвидетелствай, Почитай баща си и майка си и Обичай ближния си както себе си” (Матей 19:18, 19).

Исус не цитирал цялата Тора, а само заповедите, които формират Моралния закон – Десетте заповеди.

За да стане още по-ясно, нека да минем по друг път. Едва ли подлежи на спор, че Господ има определена воля и че я е изразил на творенията Си. Ясно е, че това ще оформи някакъв вид закон, с който творенията ще трябва да се съобразяват. Този закон ще представлява израз на Божието естество и на естеството на Неговото управление. Всичко това са допускания, които няма как да не направим и спрямо които няма как да има различни становища.

И сега, в условията на една планета, която е съгрешила спрямо Бога и се налага да се дават много заповеди – кои биха били тези заповеди, които отразяват Божиите характер и воля по принцип и кои са тези заповеди, които възникват в резултат на грехопадението и имат отношение към него? Естествено, че Десетте заповеди ще са израз на Божия характер и воля по принцип (прочети статията Променим ли е моралният закон на Бога?). Те са обобщени в два велики принципа на любов (виж Лука 10:25-28). Десетте заповеди отразяват естеството на Божието управление преди да се появи греха и преди човечеството да съгреши. Могат ли тогава към Десетте заповеди да бъдат приравнени заповедите за принасянето на жертвите в светилището? Естествено, че не. Тези се отнасят до описанието на това, как Господ ще изкупи нарушението на Моралния закон. И затова съвсем естествено, когато Спасителят извършил мисията Си, те престанали да бъдат валидни.

Така че няма как едните и другите да не бъдат поставени на различна основа. Затова и в светилището на Израил те са имали различно местоположение – Моралният закон бил в ковчега на завета, а Церемониалният – до ковчега на завета. Защото Моралният закон на Бога е един уникален закон.

Разбирането на съвременниците на Христос относно закона също може да ни е от полза тук. Десетте заповеди превъзхождали всяка законова система позната на евреите през I век. Дори фарисеите, които с усърдие запаметявали 613-те закона от Мойсеевите книги, признавали важността на Десетте заповеди. Подразделението на Мишна, наречено Тамид (5:1), съдържа заповедта на равините ежедневно да се рецитират Десетте заповеди. Смятало се, че всички останали закони се съдържат в Декалога. Еврейският философ Филон, съвременник на Исус, написал цяла книга за централното място на Десетте заповеди сред всички библейски закони.

Можем ли да разглеждаме Десетте Божии заповеди като уникален закон? Категорично!

4. Заповеди-обещания.

Както вече видяхме, Десетте заповеди могат да бъдат представени и като Десетте думи на Бога. Точността и дълбокото значение на този превод се потвърждава от самата конструкция на изразите на заповедите.

Поради наложилия се превод ние сме свикнали да възприемаме заповедите като императиви: “Не кради!”, “Не убивай!” И в това няма нищо погрешно, защото тези думи на Бога наистина изразяват волята Му за характера и поведението на човешките същества и няма как моментът на императивността да бъде прескочен (Втор. 4:13). Само че в оригиналния език на заповедите няма никаква негативна императивна формулировка. По-прецизният превод на заповедите ги изразява по по-различен начин: “Ти няма да крадеш”, “Ти няма да убиваш” и т.н. Така да се каже, те не само изразяват Божията воля към хората, но и съдържат уверението, че тази воля може да бъде изпълнена (прочети статията Духовният закон). На практика, всяка заповед е едно обещание. Господ разкрива, какво очаква от човека, но предвид падналото му естество и невъзможността му сам да отговори на Божието очакване, Господ поема инициативата и прави възможно послушанието на закона Му. Формулировката на заповедите описва това, което апостол Павел обяснил с думи столетия по-късно – че само Христос може да направи “да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, но по Дух” (виж Римл. 8:3, 4). Така Десетте заповеди съдържат в себе си нуждата от благодатта, чрез която послушанието на Бога е възможно, и обещанието за нейната наличност. Затова изразът “Десетте Божии думи” може да е по-точен като превод, защото обхваща както идеята за израз на воля и авторитет (императивност), така и идеята за обещание, че с Божията помощ изискваното може да бъде постигнато.

А това отново издига Моралния закон на Десетте заповеди като един уникален закон, различен от всички други. Той е също толкова авторитетен и актуален за съвременния човек, колкото е бил и за съвременниците на Мойсей.

Божият закон на Десетте заповеди е уникален и ясно разграничен от другите закони на Израил. Той изразява Божия характер и воля към творенията Му и съдържа Господното обещание за спазването му с помощта на Божията благодат.

3
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

2 Comment threads
1 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
2 Comment authors
Ники

Благодаря за статията. Беше ми интересна. Няколко въпроса ако може. “Исус не цитирал цялата Тора, а само заповедите, които формират Моралния закон – Десетте заповеди.” Само тези заповеди ли са валидни за спасението? Какво става с храните и десятъка, например? Исус прави ли разлика между десетте заповеди /дими/ и останалите закони? -На планинската проповед след като казва ни една точка от закона няма да премине. Говори за : “Не прелюбодействувай”, “Око за око, зъб за зъб” и т.н. без да прави разлика между законите. -“Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко”. Кой е… Още »

Ники

Предварително благодаря за отговорите !!!