Спасението на човечеството

Исус Христос на кръстаЗа някои е обидно да приемат идеята за спасение. Тя предполага, че са изпаднали в някакво незавидно положение и се нуждаят от някой да им подаде ръка. Не звучи особено въодушевяващо. Дори странното предположение, че хората са се появили в резултат на постепенното усложняване на случайно появила се форма на живот, изглежда по-привлекателна. Или пък ако наистина се налага да се говори за спасение, по-добре е сами да могат да се спасят, а не да зависят от някой друг.

Да, осъзнаването на нуждата от помощ изисква смирение и засяга човешката гордост. Затова и тема като тази едва ли може да спечели място сред любимите ни. Но ако все пак ние, хората, наистина се нуждаем от спасение и признаването на този факт е необходимата първа стъпка, за да го получим? Дали трябва да се вслушаме в гласа на гордостта си или да имаме смелостта и смирението да погледнем истината в очите?

В статията Падението на човечеството разгледахме, как борбата между доброто и злото била пренесена на планетата ни. Дяволът подмамил хората да се присъединят в бунта му срещу Бога, те извършили грях и това довело до падението на човечеството. Още в деня на съгрешаването обаче Господ поел инициативата и посочил изходен път за хората. Човечеството щяло да бъде спасено и именно на този централен за Библията въпрос ще обърнем внимание сега.

1. Човечеството след грехопадението.

В статията Падението на човечеството посочихме непосредствените последици от грехопадението, както са ни представени в доклада от Бит. 3 гл. Хората загубили невинността си (Бит. 3:7), била разрушена връзката им с Бога (ст. 8), както и тази помежду им (ст. 9-12) и падението им стигнало до положение на дързост и бунт срещу Бога (ст. 13). Това обаче не е единственото място в Писанието, където се разглежда състоянието на човечеството след грехопадението.

Бунтът срещу Бога дал власт на Луцифер над хората и земята. Така че, когато Господ събирал представителите на различните цивилизации, които бил създал, Адам вече не се явявал като делегат на Земята, а вместо него отивал Сатана (виж Йов 1:6, 7; Лука 4:5-7). Новоуловените слуги на Лукавия вече нямали правото да бъдат представителите на планетата, на която Господ ги направил господари.

Може би най-драстичната последица от грехопадението е промяната на естеството на Адам и Ева. Тя повлияла и техните потомци и затова всички се раждаме с паднало, грешно естество. Действащият в нас грях ни разрушава морално и физически (Исая 1:4-6) и ни прави неспособни да се подчиняваме на Божия закон (Римл. 8:7). Падналото ни естество е обект и на други текстове в Библията. Ето как още бива описано човечеството след грехопадението:

“Тогава що следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никак, защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях. Както е писано: ‘Няма праведен ни един. Няма никой разумен, няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха. Няма кой да прави добро, няма ни един’. ‘Гроб отворен е гърлото им, с езиците си ласкаят’. ‘Аспидова отрова има под устните им’. ‘Техните уста са пълни с клевета и горест’. ‘Нозете им бързат да проливат кръв, опустошение и разорение има в пътищата им и те не знаят пътя на мира’. ‘Пред очите им няма страх от Бога’. А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона, за да се затулят устата на всекиго и цял свят да се доведе под съдбата на Бога” (Римл. 3:9-19).

Всички хора, без значение, дали са част от някаква избрана нация или принадлежат към най-дегенериралата човешка група, всички без изключение са “под грях”. Никой не може да се похвали с предимство и по-малко паднала природа спрямо друг. Всички са под съдбата на Бога.

Ние толкова сме свикнали с греха, че не ни прави впечатление, когато го извършваме. Но всъщност живеенето в паднало естество водещо до извършване на грехове е равнозначно на смърт:

“И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството, между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите и по естество сме били чада на гнева, както и другите” (Ефес. 2:1-3).

Всички живеем в плътски страсти, в престъпления и грехове и сме обект на Божия гняв. В очите на небето ние сме “мъртви”, защото сме безкрайно далеч от стандарта за характер, на който небесните обитатели отговарят.

Падналото ни естество не е просто един алтернативен начин на живеене, една паралелна вселена, в която нещата просто се случват по по-различен начин, отколкото на небето. Животът в грях е разрушителен дори за нас, които сме вече фамилиарни с греха:

“Защото и ние някога бяхме несмислени, непокорни, измамвани и поробени на разни страсти и удоволствия, и като живеехме в злоба и завист, бяхме омразни и се мразехме един друг” (Тит 3:3).

Отделено от Бога човечеството е подвластно на злоба, завист и омраза. Страстите биват водещи и поробват всеки човек, сърцето е закоравено, а разумът – помрачен (виж Ефес. 4:17-19). Повече от логично е да очакваме, че един помрачен разум ще има и изкривено разбиране за Бога и за живота, който Той очаква.

Наистина, Библията изобщо не представя хората в някакво благоприятно положение. Тя не ни описва като богове, които трябва да събудят потенциала в себе си и сами да се спасят. Писанието изобщо не се опитва да ни ласкае и затова много хора отхвърлят неговото обяснение за ситуацията ни в момента. Но това, че то не представя една красива картина за състоянието на човечество, не означава, че тази картина не е вярна. Също така не означава и че е единствената, с която се занимава. Описанието на измеренията на човешкото падение няма за цел да внуши комплекс за малоценност у човека и да съкруши волята му, а да разкрие истинското състояние на нещата и да посочи нуждата от спасител. Защото само спасител осигурен от Бога би могъл да донесе решението.

2. Божието обещание за справяне с греха.

Бог наистина намерил решение на човешкия проблем (1 Тим. 4:10). Нито хората имали шанс да се справят сами с това положение, нито ангелите можели да помогнат с нещо. Но Господ знаел, какво да направи (Исая 43:11; Осия 13:4) и макар да нямал нищо общо с падението на човечеството, поел инициативата. Обръщайки се към Сатана след грехопадението на хората, Той казал:

“Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство. То ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата” (Бит. 3:15).

В Септуагинтата, гръцкия превод на Стария завет, думата “потомство” е в среден род. И тъй като трябва да има съответствие между съществителното и местоимението, би трябвало местоимението “то” също да е в среден род. Но не е. Местоимението е в мъжки род. Така тук се разпознава идещият Месия, Спасителят.

Както видяхме в статията Падението на човечеството, в това обещание се разкриват Божиите мерки за спасяването на земните жители чрез издигането на един Спасител. На този Спасител ще бъде наранена “петата” (ед.ч.). Значи Той ще си събуе сандалите и с гол крак ще настъпи главата на отровната змия. Да настъпиш доброволно главата на отровна змия е равнозначно на предаване на живота. Това е първата картина на заместническата смърт на Месията, която Писанието посочва. Той поема отровата на змията, но с този акт смазва главата на змията и това по някакъв начин води до спасение на хората.

1) Обещание за освещаване на грешника

В деня на съгрешаването на Адам и Ева Господ уверил Сатана, че той и хората няма да бъдат винаги дружки. Да, в момента били, защото били заедно в бунта си срещу небето. Но това нямало да продължава вечно. Бог щял да “постави” (Бит. 3:15) вражда между тях. Сега тя не съществувала, но Той щял да я постави. Единственият начин да се появи вражда между обединени в мисия и дух бунтовници, е в някои от тях да се случи промяна и те да се откажат от преследваната цел. Точно това щял да направи Господ. Щял да започне да възвръща първоначалното естество на падналите хора, те щели все повече заприличват на Него и това неизбежно щяло да ги доведе до конфликт със Сатана. Този план щял да бъде осъществен чрез обещания Потомък. Значи едната страна на разрешаването на проблема на падналите в грях хора е тяхното освещаване. Тук имаме обещание за освещение на грешните хора.

2) Обещание за заместническа жертва

Картината за смазването на змията разкрива идването на някой, който ще донесе освобождение на човечеството и възвръщане на първоначалното му естество, но не казва, как точно това ще стане. Малко по-късно Господ извършил нещо, което станало картина именно на начина, по който хората щели да бъдат спасени:

“И Господ Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече” (Бит. 3:21).

Бог изпълнил думата Си грешникът застанал срещу волята Му да умре в същия ден (виж Бит. 2:16, 17). Само че това не били Адам и Ева, истинските виновници, а едно агне. Господ символично прехвърлил греха на хората върху него и то загубило живота си. От кожата му Бог направил удобни дрехи на мъжа и жената. Така макар хората да били реалните извършители на греха, наказанието паднало върху един заместник, невинното агне, а те били освободени от вината и осъждението.

Тук откриваме обещание за идването на един заместник на хората и по този начин от момента на съгрешаването влязъл в действие един план, който имал за цел да спаси човечеството от заслуженото наказание чрез заместническа жертва. В деня на грехопадението образно умрял виновникът. Той поел на себе си греховете на хората и този акт на заместничество бил символизиран от агнето заклано в Едем.

Спасителят, Който бил Заместникът на човечеството, е Божият Син, Единородният на Бога. Планът за Неговото заместничество в случай на възникване на грях бил създаден преди сътворението на планетата ни и влязъл в действие веднага, когато се наложило (Ефес. 1:3, 4; 1 Петр. 1:20).

Направената жертва в Едем била началото на една цяла обредна система, която трябвало да служи за символично оправдание на съгрешилите хора и напомняне на Божието обещание за спасение. При извеждането на Израилевия народ от Египетското робство тази система станала по-сложна, но отразявала същата идея:

“И ако приносът му за примирителна жертва на Господа е от стадото, било че принесе мъжко или женско, трябва да е без недостатък. Ако принесе агне, нека го принесе пред Господа. Като положи ръката си на главата на приноса си, нека го заколи пред шатъра за срещане, а Аароновите синове да поръсят олтара наоколо с кръвта му” (Лев. 3:6-8).

Агнето било символ на бъдещия Изкупител. Понеже чрез жертване на животно Спасителният план влязъл в действие и Божията дума да накаже грешника в деня на съгрешаването му се изпълнила, затова жертването на животно за оправдание на грешника станало задължително.

3. Спасение чрез Исус Христос.

Бог обещал решение за проблема с греха, но едно нещо е да обещаеш, друго е да го направиш. Изпълнил ли Бог обещанието Си? Да, изпълнил го. Принасянето на животни в жертва било задължителна част от оправдаването на грешника за определено време, докато не дошъл Спасителят:

“На следния ден Йоан вижда Исус, че иде към него и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света” (Йоан 1:29).

Пророкът Йоан Кръстител посочил Исус от Назарет, наречен Христос, като Агнецът обещан от Бога, върху Който се струпват греховете на човечеството и Който понася тяхното наказание. Това задължително означавало, че поемането на човешкия грях щяло да причини смъртта Му, но само така човечеството можело да бъде изкупено от греха и властта на Сатана и в същото време Божията правда да бъде задоволена.

1) Заместническата жертва

Бог обещал, че ще осигури заместническа жертва за спасението на човека и столетия преди идването на Заместника пророк Исая видял, как точно се осъществява тази заместническа жертва:

“Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония. На Него дойде наказанието докарващо нашия мир и с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път. И Господ възложи на Него беззаконието на всички ни” (Исая 53:4-6).

На Исая било показано, как на агнето в Едем се прехвърлят греховете на човечеството. Христос поел нашата печал и скръб. Той бил бит и наранен поради нашите престъпления и беззакония. Цялото ни беззаконие било възложено на Него. Исус страдал много, но в резултат на това у хората можели да настъпят положителни промени. Прехвърляйки скърбите и беззаконията си на Спасителя хората щели да намерят мир и изцеление. Ефектът от тази размяна е описан в Новия завет така:

“Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога” (2 Кор. 5:21).

Извършва се една неравностойна размяна, ползата от която е за нас, хората. Ние можем да стоим пред Бога оправдани, като че никога не сме съгрешавали, защото Той прехвърлил греховете ни върху Сина Си. А това нямало как да не доведе до нещо драстично:

“А около деветия час Исус извика със силен глас и каза: Или, Или, лама савахтани?, сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?… А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна” (Матей 27:46, 50).

Прехвърленият от нас грях върху Христос довел до отделянето Му от Отец, което пък причинило смъртта Му. Това бил единственият начин за нашето освобождение. Ние живеем чрез Неговата смърт:

“Като знаете, че не с тленни неща – сребро или злато – сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христос, като на агнец без недостатък и пречист” (1 Петр. 1:18, 19).

Исус, Агнецът без недостатък, поел греховете ни като наш Заместник и пролял кръвта Си, за да ни изкупи. Бог изпълнил обещанието Си да ни осигури заместник.

2) Освещаването на грешника

Откупването ни от греха и Сатана не може да ни остави в същото положение спрямо небето, както преди. Спасението ни минава през заместническа жертва, но е свързано и с освещение. Затова изкуплението ни задължително води до необходимостта от ставането ни на нови творения, които отговарят на първоначалния замисъл за тях:

“Както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов” (Ефес. 1:4).

“Затуй ако е някой в Христос, той е ново създание. Старото премина, ето, [всичко] стана ново” (2 Кор. 5:17).

Крайната цел на изкуплението е едно ново създание. Можем да го имаме в Христос. Това е единственият начин. Бог поставил Христос не само като наш заместник, но и като нашето освещение (1 Кор. 1:30). Така че Той изпълнил и това Свое обещание.

4. Резултати от жертвата на Исус Христос.

Много са библейските текстове, които описват, какво е постигнала смъртта на Христос. Те използват различни картини и разглеждат различни гледни точки. Изказаните при един случай думи на Исус ни дават още идеи в тази връзка:

“Сега е съдба на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си. А като казваше това, Той означаваше, от каква смърт щеше да умре” (Йоан 12:31-33).

Макар и този текст да няма за цел да изчерпи постигнатото от жертвата на Христос, той ни разкрива няколко важни нейни достижения.

1) Сатана е победен

Дяволът е “изхвърлен вън”. Това означава, че той вече няма тази власт над земята и хората, която измамването на човечеството му осигурило в началото. Така да се каже, “официалният представител” на земята е вече Исус, а не Сатана. Лукавият станал ясен за всички наблюдаващи случващото се на планетата ни. Повече от сигурно било, че той имал пръст в смъртта на Христос. Той подбудил евреите и римляните да Го разпънат. Така на цялата Вселена станало явно, какъв всъщност е той (Лука 2:35) и загубил изцяло доверието на Универса. Дяволът бил толкова жесток, че убил дори собствения си Създател.

Добрата новина е, че жертвата на Христос означава, че Сатана е един победен враг. Макар и той все още да е “князът на този свят” (Йоан 12:31) и някои все още да са в неговата власт (2 Тим. 2:26), винаги трябва да помним, че той е победен враг (Йоан 16:11). Да бъде победен е вече една от основните му характеристики (Откр. 12:7-9; Езек. 28:16-19; Исая 14:15-19), което едва ли го радва. Не че и от голямо значение, какво той мисли, защото това, което го очаква, е осъществяването на произнесената над него присъда (Откр. 20:10). Колкото повече се приближаваме до този ден, толкова по-гневен и опасен става той (Откр. 12:12). Той иска да повлече, колкото се може повече хора със себе си в огненото езеро. Не е необходимо да сме от тях. Сатана може да бъде победен. Победата е свързана с покорство на Бога (Яков 4:7). Тя е в Христос и за да стане наша, трябва да сме в Него (1 Йоан 5:18; Откр. 12:11).

2) Грешниците са привлечени

Издигнатият на кръста Христос “привлича”. Силата на греха в грешното човечество е победена. Ние вече можем да бъдем привлечени от светостта така, както я виждаме в Исус (Кол. 1:12-14). Привлекателността, която изкуплението чрез Христос постига, обаче е много повече от предизвикване на интерес у хората:

“А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез [Исус] Христос и даде на нас да служим за примирение” (2 Кор. 5:18).

Наистина “всичко е от Бога”, защото Той е поел инициативата за изкуплението ни, Той го и извършил. А това, което Бог е направил, е да “примири” човечеството със Себе Си посредством Христос. Това примирение не е по причина, че и двете враждуващи страни са били виновни за конфликта:

“Сиреч, че Бог в Христос примиряваше света със Себе Си като не вменяваше на човеците прегрешенията им и че повери на нас посланието на примирението” (ст. 19).

Само хората са били виновни за разделянето им от Бога, но сега вече Господ “не вменява” прегрешенията им. Значи примиряването ни с Бога се извършва като на нас не биват вменявани прегрешенията ни. Това става във/чрез Христос. А да не ти бъде вменено прегрешението означава да си оправдан:

“Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога” (ст. 21).

Ние сме оправдани, ставаме праведни пред Бога. За целта Христос е трябвало да стане грешен. По този начин примирението е “в Христос” (ст. 19).

И така, да бъда примирен с Бога означава да не ми бъдат вменени прегрешенията ми, което пък означава да съм оправдан. Явно че изкуплението има нещо общо с прощението на греховете:

“В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат” (Ефес. 1:7).

В Христос “имаме изкуплението си чрез кръвта Му”, което е равнозначно на “прощение на прегрешенията ни”. Но не трябва да си мислим, че това е просто някаква небесна транзакция. Прощението и оправданието ни са възможни, защото греховете ни реално са били прехвърлени на Исус, а правенето на Христос грешен (2 Кор. 5:21) е било равнозначно на проливане на кръвта Му. Той поел греховете на света по типологията на жертвите (Йоан 1:29) и в резултат от това умрял. Това изкупление и прощение се нарича  “благодат” (Ефес. 1:7).

Тъй като понятието “благодат” е централно за спасението, ще е добре да разберем, какво точно означава благодатта и как биваме спасени чрез нея:

“Защото по благодат сте спасени чрез вяра и то не от сами вас, това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой” (Ефес. 2:8, 9).

Спасението по благодат означава, че всичко необходимо да бъдем на небето е осигурено от Бога. За да може благодатта да изпълни предназначението си, е необходимо да се прояви вяра, но дори вярата, чрез която приемаме безплатния дар на спасението, е дар. Така че никой, абсолютно никой не може да изявява претенции, че е направил нещо, за да заслужи спасението си.

“А с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус, Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори, за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше” (Римл. 3:24, 25).

Изкуплението в Христос осигурява оправданието като дар, който се приема чрез вяра. Това е благодатта, с която се оправдава грешника. Но тя не остава само при оправданието му:

“Защото сме Негово творение създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим” (Ефес. 2:10).

Спасеният по благодат чрез вяра е ново творение в Христос, чийто живот се изразява в извършване на добри дела.

“Защото се яви Божията благодат спасителна за всичките човеци и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят, ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос, Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела… Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител и Неговата любов към човеците, Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост чрез окъпването, сиреч, новорождението и обновяването на Светия Дух, Когото изля изобилно върху нас чрез Исус Христос, нашия Спасител, та оправдани чрез Неговата благодат да станем, според надеждата, наследници на вечния живот” (Тит 2:11-14; 3:4-7).

Благодатта не учи оправдания грешник да остане в нечестието и световните страсти, а да се отрече от тях. Тя подтиква към разбран, праведен и благочестив живот. Целта й е да осъществи замисъла на изкуплението и да доведе до новорождение и обновление чрез Светия Дух. Всъщност чрез благодатта на Христос вярващият живее дори физическия си живот (2 Петр. 1:2, 3).

3) Бог е реабилитиран

По-горе обстойно разгледахме обещанието за идването на заместник на човечеството и неговото изпълнение. Важно е обаче да уточним, че има едно специално изискване към този заместник. Ако той поеме греха на хората, умре вместо тях и си остане мъртъв, няма да се знае, до колко си е свършил работата. Неговото заместничество не може да стане валидно, ако си остане мъртъв. Затова е необходимо той да е в състояние да се върне сам в живот – въпреки че е умрял с вечната смърт, да възкръсне и да триумфира над смъртта. А това означава, че заместникът на хората не може да е някое сътворено същество. Нужен е някой, който не е получил живота си от някой друг, а го има в себе си като вътрешно присъщ. Следователно, за хората може да умре само един – Самият Бог. Само някой равен на Бога може да се справи с цялата сложност на изкуплението. Затова единствен Словото, вечният Син на Бога, Който сам е Бог, можел да изпълни тази задача (Йоан 1:1, 14; 10:17, 18). Христос поел на Себе Си човешко естество, чрез което да е в състояние да умре, след като понесе греха на падналите хора. Така и станало. Но тъй като Исус никога не престанал да бъде и Бог, Той възкръснал от мъртвите. Това възкресение е знак, че грехът, Сатана и смъртта са победени. И трите личности на Триединството участвали във възкресението на Христос (Кол. 2:12; Йоан 10:17, 18; Римл. 8:11), което означава, че изискването заместникът на грешниците да може да се възвърне сам в живот от вечната смърт било изпълнено.

В лицето на разпнатия и възкръснал Христос Господ спасил човечеството (2 Кор. 5:19) и така жертвата на Исус разкрила истинския характер на Бога (Лука 2:35; Йоан 1:18; 14:9). Този характер бил един от основните въпроси на Великата борба между доброто и злото. Сатана представял Бога като несправедлив, страшен и жесток, което не можело да постигне друго освен отблъскване. Но в разпънатия Спасител истината за Бога вече не можела да бъде скрита, а само да привлича (1 Йоан 1:5). В Христос Господ се разкрива като Бог на любовта, която не познава граници. Божията любов към човечеството е основният мотив накарал Господ да даде Сина Си:

“Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16).

Бог пожертвал Сина Си, за да спаси света. Тази смърт разкрила Божия характер и доказала необхватността на Божията любов към децата Му. Тази любов ни спасява и дава надежда, радост и мир (Ефес. 1:3-7).

Бог не обърнал гръб на падналото в грях човечество и му осигурил спасение. Той изпратил Единородния Си Син като заместител на човека, чрез Който грешникът да бъде оправдан и възстановен. Този Заместник е Исус Христос и чрез вяра в Него всеки може да бъде примирен с Бога и да получи спасението даром.

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.