Падението на човечеството

Змия до червена ябълкаВсеки ден всеки от нас носи последствията на Великата борба между доброто и злото, която се разгаря на планетата ни. Не че всичко е започнало от тук. От статията Грях и бунт разбрахме, че злото е възникнало за първи път в небето, в сърцето на един висш ангел. Но не останало само там. Луцифер повдигнал бунт срещу Бога, който е в основата на борбата между доброто и злото, която вече се е пренесла на земята и в която всички сме участници. Писанието ни казва, а сами ние лесно установяваме, че Господ не унищожил дявола. Поне не все още. Обвиненията на Лукавия били много сериозни и затова Бог му дал свобода и възможност да докаже претенциите си. А те достигнали и до новосъздадената планета Земя. Да разгледаме по-подробно въвеждането на злото на земята и падението на човечеството.

1. Сътворението на човека.

Бог създал един съвършен свят (Бит. 1:31), който да бъде управляван от първата човешка двойка (ст. 27, 28). Било нужно да има и уютен дом, в който Адам и Ева да живеят. И този дом бил една прекрасна градина (Бит. 2:7-9).

Много са нещата, които могат да бъдат казани относно Сътворението, но една от най-важните подробности в доклада му е свързана с човешката личност:

“И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде, мъж и жена ги създаде” (Бит. 1:27).

Човекът не бил като другите творения. Той бил създаден по Божия образ, което в общи линии означава това:

“И да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината” (Ефес. 4:24).

Значи при сътворението си хората са били праведни и свети, което ще рече, че не са имали никакъв интерес и влечение към злото. Това е много важно уточнение.

В градината, която била дом на Адам и Ева, имало едно специално дърво:

“И Господ Бог заповяда на човека казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване доброто и злото да не ядеш от него, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш” (Бит. 2:16, 17).

Сред многото дървета в Едемската градина имало и едно за познаване на доброто и злото. Причината за него била, че по време на сътворението на човека злото вече съществувало и водило борба с доброто. Луцифер бил паднал в грях и открит бунт срещу Бога. Той претендирал, че има право да предложи управлението си на всички творения, защото е по-добро. И затова трябвало да го предложи и на човека. Как обаче да стане това и в същото време човекът да не се заблуди от измамите му и да не падне в грях? Именно чрез това дърво за познаване на доброто и злото. Бог дал една изрична заповед – от това дърво не трябва да се яде. С нея целял да провери верността на човека. На практика това било възможно най-слабото изпитание. Пък и Бог в нищо не бил дал повод хората да Му бъдат неверни.

Разбира се, всичко това говори за съществуването на закон. Наказание със смърт се налага на греха (Римл. 6:23а). А “грехът е беззаконие” (1 Йоан 3:4). Следователно, щом като Бог заповядал нещо и нарушението на тази заповед щяло да бъде наказано със смърт, значи законът на Бога е съществувал и хората са го познавали. Те знаели, че нарушението на Божията заповед не може да е нещо безобидно и води до фатална последица.

Както разгледахме в статията Грях и бунт, Сатана също познавал Божия закон. Не само го познавал, той се борел срещу него, защото му пречел да вземе властта в небето и изисквал смъртта му като грешник. Така че е немислимо да приемем омразата на дявола към Бога и закона Му като нещо моментно, плод на временно състояние на ума. Не, Луцифер повел борба на живот и смърт и сега искал да повлече в нея и хората. За целта замислил план за измамването им. И този план включвал една змия.

2. Грехопадението на човека.

За съжаление, нещата не останали така, както Бог ги създал. Една змия се промъкнала в градината и започнала разговор с жената:

“А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?” (Бит. 3:1).

Тази змия наистина била много “хитра”. Знаела, как да прикове вниманието. Въпросът, който задала, не съдържал вярно твърдение. Сатана, който използвал змията като медиум, знаел много добре, какво Бог бил казал. Господ не забранил яденето от всяко дърво в градината. Но въпросът бил зададен на Ева така, че да внуши съмнение. Това било уловка. Ако жената влезела в разговор със змията, щяла да падне в ръцете на дявола. За съжаление, приказването с едно животно й се сторило безобидно:

“Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете” (ст. 2, 3).

Отговорът на жената бил съвършено точен, но понеже бил даден във връзка с въпроса на дявола, той спомогнал да се увеличи съмнението в самата Ева. Луцифер не само внушил съмнение в нея, но я провокирал да мисли и говори в определена посока, което да засили още повече внушеното съмнение. Досега тя никога не се била замисляла, защо точно от това дърво й било забранено да яде. Изобщо не й било нужно да се движи в тази посока, защото нямала някакви проблеми със заповедта. Ева била праведна и свята като самата заповед и изпълняването й не предизвиквало никакво усилие или съмнение. Но при свеждането на разговора до тук жената попаднала в мъглата на съмнението. Защо пък да не трябва да яде точно от това дърво? Какъв е проблемът? Криел ли Бог нещо от нея?

“А змията рече на жената: Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото” (ст. 4, 5).

Повече от ясно е, че това тук било лъжа. Но Ева вече не могла да я разпознае. Подхващането на разговор с Лукавия я вкарало в капан, от който измъкването е почти невъзможно. По принцип естеството на жената било такова, че да се отблъсква от измамите и претенциите на Сатана. Но в нея вече била създадена почвата за приемането на тази лъжа и дяволът засилил позицията си. Той предложил на Ева едно ново изживяване, зад което тя не успяла да съзре опасността. Да бъдеш възвишен в познание като Бога е доста съблазнителна идея. И жената се поддала:

“И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде” (ст. 6).

Тук се описва състоянието на Ева обхваната от изкушението. Тя е водена от опитност, която не е характерна за естеството й. Била подлъгана, че ще постигне нещо по-добро, което да й хареса повече от досегашното й преживяване с Бога. И казала “Да” на предложението. Така тя съгрешила. Но не само това. Тя подмамила и мъжа си и той станал неин съучастник. И мъжът ли бил заблуден от змията?

“И Адам не се излъга, но жената се излъга, та падна в престъпление” (1 Тим. 2:14).

Изглежда, че Адам разбрал, какво се е случило, но толкова обичал Ева, че не искал да се раздели с нея и сам съзнателно се вкарал в изкушението. Само жената се била излъгала. Мъжът не. Той направил нещо още по-дръзко. Съгрешил с ясното съзнание, че застава в бунт срещу Бога. Не че нямало влияние на Сатана и при него. Имало е, но при него дяволът си послужил не със змията, а с жената, която той вече държал в ръцете си. Трагичната равносметка била, че първата човешка двойка – и мъжът, и жената – последвала Луцифер в бунта му срещу Бога. Адам и Ева съгрешили и това на практика довело до съгрешаване на цялото човечество, на което към момента те били единствените представители. Вече говорим за едно паднало човечество.

3. Последици от грехопадението.

И така, хората съгрешили. Това не можело да остане без последици. Какви били те? Можем да изброим няколко:

1) Загуба на невинността

Грехопадението поставило човечеството мигновено в положение много различно от това, в което било създадено:

“Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа, та си направиха препаски” (Бит. 3:7).

Очите на Адам и Ева се “отворили”. Те осъзнали, че изобщо не станали като Бога, както змията им обещала. Те вече станали други. Повече не отговаряли на висотата, на която били създадени. Хората загубили своята невинност и чувството на вина веднага ги налегнало.

Така е при греха – бъдещето винаги изглежда велико, настоящето – сладко, а миналото е винаги ужасно. Той предлага на човека нещо красиво, което ще го извиси и направи щастлив. Но когато бъде извършен, остават разочарования, срам и вина. Защото същността на греха е измамливост.

2) Разрушена връзка с Бога

Случилото се в Едем се определя като “престъпление” (1 Тим. 2:14), което е другият начин да се каже “грях”. А “грехът е беззаконие” (1 Йоан 3:4) – нарушение на закона, нещо извън закона. Да извършиш грях означава да бъдеш измамен да направиш нещо, което е извън закона на Бога и което Бог не одобрява. Това няма как да остави душата ти пълна с мир:

“И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога като ходеше из градината. И човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета” (Бит. 3:8).

Господ дошъл за ежедневната среща с хората, но тя вече не можела да протече по обичайния начин. Адам и Ева се скрили от Бога, защото започнали да изпитва страх от Него, срам и вина. Явно, че връзката им с Господ била нарушена. Вече нищо не било същото. И това не е единственото място в Писанието, което разглежда зависимостта между греха и разрушената връзка с Бога:

“Но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува” (Исая 59:2).

Господ вече няма да бъде достъпен по предишния начин и влизането във видимото Му присъствие няма да е възможно. Връзката с Него била просто разрушена. И всичко това заради греха.

3) Разрушена връзка с човека

Въпреки незавидното положение Бог поел инициативата:

“Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си? А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих. А Бог му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш? И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох” (Бит. 3:9-12).

Бог, Който е Съдията на Вселената, поискал лично да провери случилото се. Но е много тактичен. Не задал на човека отворен въпрос от типа на “Какво си направил?”, така че да го остави сам да изкаже и обясни, какво е направил. Всички знаем, колко е трудно да се признае вината. И Господ го знае. Затова искал да спести на човека неудобното положение и му задал един затворен въпрос, на който човекът да отговори само с едно “Да”. Но това не се случило! Святото естество на човека било моментално покварено, така че той вече не бил в състояние да признае сам вината си. Предпочел да я прехвърли на друг и посочил жената като виновна. Това пък ясно показва, че грехът не нарушил само връзката между човек и Бога, но и тази между човек и човек. А това пък означава, че от “саможертвената” любов между мъжа и жената не останало нищо. Да, човешките отношения се развалили напълно. Ето как биват описани те много години по-късно:

“Защото и ние някога бяхме несмислени, непокорни, измамвани и поробени на разни страсти и удоволствия, и като живеехме в злоба и завист, бяхме омразни и се мразехме един друг” (Тит 3:3).

Отношенията между човек и човек вече били перманентно разрушени. Щом като това се случило с Адам и Ева, колко повече ще е валидно за потомците им, които се раждат с паднало естество.

4) Дързост и бунт

Като че ли не е възможно да се падне по-надолу. Човекът ударил дъното. Но всъщност още не го бил ударил. Щяло да стане и по-лошо:

“И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох” (Бит. 3:13).

Хората вече били склонни не само към себеоправдание. Били готови и да се осмелят да обвинят Бога за всичко. “Защо си създал жената? Защо си създал змията? Защо си я пуснал в градината? Ти си виновният за всичко!” Падението стигнало положението на дързост и бунт срещу Бога.

Непознато ли ни е всичко това? Едва ли. Случи ли се нещо лошо, първият, който бива обвинен, е Бог: “Господи, защо го допусна? Господи, защо го направи? Ако има Бог, защо не се намеси?” Дори и да се помъчим да открием някаква основателност на зададените въпроси, примерът на първите ни родители показва, че мисълта движеща се в тази посока произхожда от дързостта и бунтовността на човека спрямо Бога.

4. Божиите присъди.

Страшно много може да се каже във връзка с грехопадението на хората и последиците от това. Но нека да се придвижим към нещо по-позитивно. За съжаление, то минава през очакването за нещо ужасно.

Жената отправя обвинението си срещу Бога (Бит. 3:13) и с това думите й свършват. Какво ли ще направи Бог? Сега трябва да очакваме присъда. Съдията трябва да изпълни думата Си. Божият закон е непроменим и изисква нарушителят да бъде наказан (Римл. 6:23а) и то веднага (Бит. 2:17).

И Господ наистина произнася присъда. Всъщност, Той произнася няколко присъди. Но по-различни. Той разкрил на Адам и Ева следствията на греха им, обаче не обявил и не изпълнил присъдата, която трябвало да получат. А това е наистина странно.

1) Присъда срещу змията

Бог започва списъка Си от присъди:

“Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове. По корема си ще се влечеш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си” (Бит. 3:14).

Бог преминава по реда, по който грехът дошъл на земята. А това е: змия – жена – мъж. Затова първо се обърнал към змията. Понеже тя била използвана като посредник на Сатана, щяла да промени вида си като вечно напомняне за случилото се. Грехопадението на човечеството е толкова драстично събитие в историята на Вселената, че всички въвлечени в него трябва да останат запомнени, включително и змията. Тя ще се превърне в проклето влечуго. И тя наистина е такава днес – едно противно, отблъскващо и страшно влечуго.

2) Присъда срещу Сатана

Темата за змията не била изчерпана и се задълбочила:

“Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство. То ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата” (Бит. 3:15).

Тези думи били отправени специално към Сатана. Той бил причината за идването на греха на земята и сигурно много се е радвал, че планът му започвал да успява. И точно тогава Господ произнесъл присъда над него. Когато дяволът празнувал победата си, Бог обявил поражението му и то от потомък на новоуловените му слуги. Между него и тях щяла да пламне вражда. Това е трудно за разбиране, защото те вече си приличали по естество. А в духовната област сходно със сходно се привлича. Затова грешното е приятел с грешното. Дяволът и хората били вече заедно в бунта срещу Бога. Как тогава ще може потомъкът на жената, която е грешна, да се обърне срещу най-големия грешник Сатана?

Бог казал, че Той ще “постави вражда”. В сегашното им положение тя не съществува, но Господ ще предприеме някакви мерки и ще направи така, че да стане вражда между тях. И нещото, което ще направи, е да издигне Спасител. Той ще бъде потомък на жената и с Неговата помощ Господ ще започне да възвръща първоначалното духовно естество на хората. То ще става различно от това на Сатана, което ще ги доведе отново до конфликт.

На практика тук се обясняват Божиите мерки за победа над греха и злото. Говори се за освещението на човека и възвръщането на първоначалния му образ чрез Потомъка. Въпреки че, като че ли Сатана е печелившият, Бог говори и произнася присъда над него като Победител.

3) Присъда срещу жената

Сега вече може да се премине и към друг получател на присъда:

“На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността, със скръб ще раждаш чада. И на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее” (Бит. 3:16).

Следващият в реда е жената. Господ говори за появата на родилните болки при нея. Те трябва винаги да напомнят за произхода на всяка болка, на всяка скръб и на всяко зло. Освен това равнопоставеността между мъжа и жената щяла да претърпи изменение, което в много случаи да стига дори до злоупотреба. При спорни въпроси между тях, които не се отнасят до нарушение на Божията воля, жената трябвало да отстъпва пред волята на мъжа си.

4) Присъда срещу мъжа

Ето го и последният в списъка:

“А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради теб. Със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодли ще ти ражда и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет. Понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш” (Бит. 3:17-19).

Във формиращото се патриархално общество мъжът носел основната отговорност за семейството си. Върху него се струпали изискванията за прехраната и защитата на дома. Грехът на мъжа причинил проклятие върху земята. Тя щяла да бъде трудна за обработване и осигуряване на прехраната. Крайната участ на човека била пръстта. От тук нататък грижите и скърбите щели да бъдат постоянен спътник в живота на човечеството.

5) Липса на очакваната присъда

Както и да разглеждаме произнесените от Бога присъди, колкото и да дебатираме тяхната справедливост и адекватност, един по-важен въпрос изпъква: “Защо Бог не унищожил човека в деня на съгрешаването му, както било предупреждението (Бит. 2:16, 17)?” Наистина, защо? Не държи ли Бог на думата Си? Или всъщност случилото се не било чак толкова сериозно?

Грехопадението било изключително сериозно и Бог определено държал на думата Си. Защото в същия ден грешникът наистина получил заплатата си:

“И Господ Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече” (Бит. 3:21).

За да бъдат направени кожени дрехи на първите хора, поне едно животно е трябвало да бъде убито. И това животно умряло в същия ден на съгрешаването със смъртта, с която Адам и Ева трябвало да умрат. Бог изпълнил думата Си. Грешникът бил наказан. Просто грехът на Адам и Ева бил символично прехвърлен върху едно животно и то било умъртвено. Така то станало символ на Потомъка на жената (ст. 15), Който щял да дойде и да поеме греха на всички хора и да умре със смъртта, с която заслужават. От наша гледна точка това вече се е случило. Заместникът дошъл:

“На следния ден Йоан вижда Исус, че иде към него и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света” (Йоан 1:29).

Пророкът Йоан Кръстител посочил Исус от Назарет като обещания Потомък, като Агнеца, Който пожертвал живота Си, за да стане заместник на падналото човечество. Хората паднали в грях, но Бог осигурил Спасител, Който се наел с техните грехове и им отворил отново път към небето.

Бунтът на Луцифер срещу Бога и закона Му се пренесъл на земята. Дяволът успял да измами Адам и Ева и те съгрешили. Човечеството сега е паднало, но Господ осигурил Спасител, Който е изходен път за всеки човек.

Прочетете и статията Спасението на човечеството, в която разглеждаме обстойно начина, по който Бог спасил падналото в грях човечество.

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.