Откровение и просветление

Двойка мъж и жена се разхождат сред природатаВ своя съзнателен живот всеки човек се запитва: “Има ли Бог?” Този въпрос не може да не се натрапи на съзнанието ни. Просто защото такъв е начинът ни на мислене – ние търсим причините за нещата, които се случват; искаме да познаваме тяхната същност; любопитни сме за това, как нещата стават и как се развиват. Съвсем естествено е тогава да се интересуваме и от нашия произход и дори от произхода на Вселената. Всяко нещо си има своята причина. Следователно, и аз трябва да имам причина, за да съществувам. Основните въпроси, които човек си задава, и които го определят като мислещо същество различно от животните, са: Кой съм аз?, От къде съм дошъл? и Накъде отивам?

Разкриването на нашия произход е тясно свързано с разбирането ни за смисъла на живота. Защото ако съм се появил случайно, животът ми няма да има никакъв смисъл и цел и ще е съвсем разбираемо, ако го живея така, сякаш той няма предназначение. Но ако имам Божествен произход, тогава животът ми придобива определен смисъл и цел и ще го подредя по начин, който да съответства на това.

И така, не мога да си позволя да пренебрегна въпроса за съществуването на Бога. Не че е и възможно. А и реално погледнато, далеч не е толкова трудно да се приеме, че има Господ. Но дали мога да Го опозная? Способен ли съм сам да разбера, кой и какъв е Бог или начинът за това е Той да ми се разкрие?

1. Бог, Неговото откровение и човекът.

Наблюдавайки живота, света и Вселената около себе си, ние научаваме много за Бога.

1) Божието откровение в природата

Самата мисъл, че Вселената съществува, че нашият свят съществува, че изобщо съществува нещо, изисква да се допусне, че съществуващото се дължи на Някой, Който е съществувал преди това и че този Някой не се влияе от ограниченията на времето и пространството. Съществуването на нашия свят изисква да има Някой, Който да го е сътворил. И този Някой е оставил Своите следи навсякъде. Самото творение говори за Твореца:

“Небесата разказват славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му. Ден на ден казва слово и нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, без да се чуе гласът им. Тяхната вест е излязла по цялата земя и думите им до краищата на вселената…” (Пс. 19:1-4а).

“Небесата разказват… просторът известява… Тяхната вест е излязла по цялата земя…” Славата на Този, Който е сътворил всичко, не може да остане скрита. Тя се вижда чрез наблюдаване на “делото на ръцете Му”.

Не само че съществуващото ни казва, че има Някой, Който е съществувал преди него и Който е неговата причина, но и редът, който владее в съществуващото, законите и моделите, по които нещата се случват, принуждават да се приеме, че зад всичко това стои Някой, за Който редът и хармонията са вътрешноприсъщи. Дизайн, ред и смисъл могат да бъдат наблюдавани в съществуващото около нас, а не случайност. Явно, че Този, Който е създал Всемира, трябва да е Личност с огромно могъщество и знание. Той трябва да обича хармонията и красивото. За Него редът е нещо много важно и иска всичко да съществува в хармония.

Трябва да признаем, че законите, на които се подчинява нашето мислене, не допускат, че хармонията и логиката във Вселената могат да се появят случайно. Случайността не може да стои зад закономерността на Вселената. Наличието на закона изисква съществуването на Законодател. Наличието на реда и хармонията изискват съществуването на Личност, Която да стои зад тях като техен Инициатор, Създател и Държител. Материята няма свойството да твори, да внася ред и закони, да поддържа. Това са свойства само на една Личност, безкрайна в познание и възможности:

“Той направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си и разпростря небето с разума Си” (Ерем. 10:12).

Светът около нас наистина разкрива, че има Господ и ни казва нещо относно Личността Му. Всъщност той говори толкова силно и ясно за съществуването на Бога, че никой не може да бъде извинен за неверието си:

“Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията, така щото човеците остават без извинение” (Римл. 1:19, 20).

Странно е, че има хора, които не вярват в Бога. Защото светът около нас говори за вечната сила и безкрайните възможности на Този, Който го е създал. Чудесата на света просто крещят, че Бог съществува и затова хората не са в състояние да намерят достатъчно силни аргументи за това, че не вярват в Него.

2) Божието откровение в човека

Не само в природата се разкрива Бог. Едно от творенията в нея се отличава по специален начин и самото негово съществуване много ясно сочи на наличието на Създател – човекът. Той превъзхожда всяко друго творение. Само той търси смисъла и целта на живота. Само той може да оцени красивото и да се възхити на реда и хармонията в нещата около него. Само той може да види в красивите отношения между приятели, родители и деца, съпруги и съпрузи някакво отражение на това, което Бог е замислил за творенията Си:

“Както един, когото утешава майка му, така Аз ще ви утеша…” (Исая 66:13а).

“Както баща жали чадата си, така Господ жали ония, които Му се боят” (Пс. 103:13).

Близките отношения на любов, привързаност и грижа не могат да бъдат достатъчно добре обяснени чрез материалистичната философия. Зад тях се вижда сърцето на един любящ Създател, Който иска творенията Му да са щастливи и обичащи се.

Бог наистина не е неразбираем и скрит. Той се е открил на творенията Си и това Негово разкриване в природата и в хората наричаме “всеобщо откровение”. Всички хора имаме досег със съществуващото, самите ние сме част от него и наблюдавайки света и разсъждавайки върху него, ние научаваме нещо за Бога, Който го е създал. Това е достъпно и възможно за всички хора. По тази причина откриването на Бога в природата и в човешките отношения е наречено “всеобщо откровение”.

Всеобщото откровение е много ясно, дори до толкова, че оставя хората без извинение за неверието им. И все пак, колко ясно е то? Не подвежда ли понякога? Достатъчно ясно ли е, например, да разберем от него Божията конкретна воля за човечеството и Неговите планове за хората?

3) Бариери във възприемането на всеобщото откровение

Ако съществуването на Бога е лесно установимо и ако наличието на някаква цел за съществуването на човека може да бъде доловено, то по-точната картина на Личността на Бога, Неговия характер и воля не са толкова лесни за схващане. Не можем да разберем достатъчно ясно и много други неща, които се случват покрай нас или в собствения ни живот. Сякаш нещо ни пречи. Например природата около нас, която свидетелства за грижовния Бог, не винаги “се проявява” като приятелски настроена. Защото красивото слънце, което носи светлина и топлина, може понякога да донесе суша и глад. Водите, които осигуряват влага и живот, могат да се превърнат в потоп, който завлича всичко по пътя си. И изобщо няма да нужда да споменаваме човешките отношения, в които често можем да видим толкова жестокост, омраза и зло. Сякаш около нас се води една страховита борба между доброто и злото, но не можем да разберем, защо се води и кой в крайна сметка ще е победителят.

Това, че не живеем във видимото присъствие на Бога, оказва голямо значение както за правилното Му възприемане, така и за разбирането на живота изобщо. Естествено, за това си има причина – греховността ни не позволява това да се случи, тя ни държи на разстояние от Него (Исая 59:2). Наистина няма как бидейки далеч от Всевишния да имаме достатъчно ясна представа за характера и волята Му.

Може би също самото наше несъвършенство ни ограничава? Да, това е правилна посока на разсъждение. Библията ни разкрива, че след грехопадението Божият образ в човека изцяло се покварил (Бит. 3:6-13). Това няма как да не означава, че са нанесени сериозни повреди в нас. Говорейки именно за това необновено, паднало естество апостол Павел казва:

“Защото и ние някога бяхме несмислени, непокорни, измамвани и поробени на разни страсти и удоволствия, и като живеехме в злоба и завист, бяхме омразни и се мразехме един друг” (Тит 3:3).

Трудно може да се допусне, че такива същества, които са още описани и че са със “суетен ум”, “помрачени в разума и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им” (Ефес. 4:17, 18), биха могли да разбират Бог правилно, бидейки далеч от видимото Му присъствие, и само и единствено наблюдавайки всеобщото откровение. Това са добри условия за съставяне на какви ли не теории и представи за Божеството, дори за отричане на съществуването Му. Което се е случвало в миналото и продължава да се случва и до днес. Явно, че за да бъде разбран Бог правилно, е нужно нещо повече.

2. Нужда от по-специално откровение.

И така, всеобщото откровение ни разкрива съществуването на Бога и някои от Неговите удивителни качества. Но от него не можем да научим нещо повече за характера и естеството на Всевишния. Има обективни бариери, които ни пречат да разберем, какво представлява този Създател на Вселената. Безсилието ни да се справим с тази задача като че ли най-добре се изразява с думите на един от приятелите на патриарха Йов:

“Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?” (Йов 11:7).

Гледайки величието на всичко около нас осъзнаваме ограничеността на нашия ум да схване Божеството. Можем единствено да застанем с благоговение и смирение пред безкрайното могъщество на небесния Бог. Но да бъде разбран Той – това е такова предизвикателство! Сигурно не е случайно, че има толкова теории, които се опитват да Го обяснят. Толкова много са аргументи “за” и “против” Неговото съществуване! Всичко това единствено показва, че човешката мъдрост не може да проникне в Божествената.

Но тогава как да опозная Бога? Възможно ли е изобщо да получа една по-ясна представа за Него или ще трябва да се задоволя само със собствените си теории за Него? Пътят за опознаване на Божеството е само един – Той да се открие на хората. Така или иначе Бог вече се е разкрил чрез всеобщото откровение. Това Негово себеразкриване трябва просто да отиде още една крачка напред и да представи по-детайлно истината за Него, Неговия характер и воля. И добрата вест е, че Бог го е направил! Господ се разкрил на човека по-подробно в… страниците на Библията. Свещеното писание на Стария и Новия завет е “специалното откровение” на Бога. Там чрез Своите имена, действия в историята на човечеството и чрез Своите качества Бог е направил достъпно едно по-дълбоко познание за Себе Си. Там Той дори е разкрил нещо за естеството Си. Изследването на написаното в Библията е начинът Господ да бъде разбран и въпросите, на които всеобщото откровение не може да отговори, да намерят отговор (прочетете статията Божието Триединство).

3. Бог, Неговото просветление и човекът.

Нека сега да се върнем пак на всеобщото откровение за Бога. То не се свежда само до природата и човешките отношения.

1) Божието просветление в хората

Бог не е оставил да възприемаме разкриването Му само чрез сетивата и мисълта ни. Част от всеобщото Му откровение и е Неговото действие в самия човек:

“Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света” (Йоан 1:9).

Всеки човек бива просветлен по някакъв начин от Бога. Господ въздейства във всеки един от нас чрез избрани от Него средства, за да обърне вниманието ни към Себе Си. Един от главните начини за това е съвестта:

“Понеже когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си, по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават” (Римл. 2:14, 15).

Съвестта разкрива Божията правда. Тя се занимава с това, кое е добро и кое е лошо. При извършването на нещо лошо, съвестта се изобличава и натоварва провинилия се с вина. А вината е най-голямото бреме, което може да съществува. Тя държи виновника отговорен пред една висша сила, чийто абсолютни норми са били нарушени и с която хармонията е вече разрушена. Във виновния човек се поражда желание тази хармония да бъде възстановена и той да бъде освободен от бремето на вината. Съвестта е един от най-силните начини, чрез които Бог въздейства на човека и му показва нуждата му от Него.

Но Бог не спира с въздействията Си дотук. Давайки просветление Той всажда във всеки копнеж за по-добър и възвишен живот:

“Направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил предназначени времена и пределите на заселищата им, за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас” (Деян. 17:26, 27).

Всеки изпитва потребността да живее в мир, дните му да са изпълнени със смисъл, да има досег до вечното и необятното (Екл. 3:11). Бог работи непрекъснато в човека, за да насочва очите му към небето и да го кара да копнее за нещо възвишено.

2) Бариери във възприемането на просветлението

Човекът наистина е сложно същество. Не можем да не видим неговата способност за рационалност, но няма как да си затворим очите и пред неговата ирационалност. Колкото и силно да е просветлението на Бога в него, колкото и голям да е копнежа по вечността и освобождаването от вината, толкова голям е и бунта срещу небето и гордостта пречеща да се признае безсилието в поправянето на щетите нанесени от нарушаването на нормите му. Готови сме на какви ли не геройства, само и само ние да сме тези, които да извоюват хармонията си с небето. Готови сме на какви ли не жертви, за да сме сигурни, че сме се изкупили сами чрез добрината ни и чрез добрите ни дела. Само че всичко това е прекалено недостатъчно, за да отклони Божественото просветление на пробудената ни съвест. Пропастта не може да бъде преодоляна по този начин. И така отново стигаме да необходимостта Господ да поеме инициативата. Този път Той трябва да се намеси и да направи нужното за нашето оправдание. Наистина само Той може да освободи съвестта ни от товара и да ни даде мир. Затова Бог не само се е разкрил в по-големи подробности в Писанието чрез Своите качества, действия и имена, но е дал и решение на човешкия проблем и едно върховно откровение за Себе Си в личността на Исус Христос, Неговия Син, Чийто живот, поучения и жертва също са описани в Библията.

4. Нужда от среща с Евангелието.

Да, Господ наистина просветлява всеки човек. Някои имат шанса да научат дори повече за Всевишния, за Неговите воля и планове за човечеството. Някои се срещат с Христос.

1) Върховното откровение на Бога

Най-доброто, което Бог можел да извърши, за да бъде разбран правилно, е да се разкрие Сам като дойде и заживее сред грешните хора. Точно това Той направил в лицето на Исус Христос, Който е “върховното откровение” на Бога, върховното просветление за човека.

Христос е най-силното доказателство за съществуването на Бога и за доказване на Неговата благоразположеност към нас. През Своя 33-годишен живот Исус живял сред хората така, както никой преди Него не бил живял; извършил неща невиждани дотогава и които доказвали Неговата Божественост – изцелявал болни, възкресявал мъртви, прощавал грехове, давал свобода и надежда на хората (Деян. 10:38). Той дори казал:

“…Който е видял Мен, видял е Отец…” (Йоан 14:9).

Христос разкрил характера на Бога. Показал на всички кой и какъв е Господ. Нямало нужда хората да се страхуват от Него. Те били възлюбени от един милостив и прощателен Бог, Който милее за доброто на всеки.

Кулминацията в живота на Исус и най-силното доказателство, че Бог ни обича, е заместническата Му смърт на кръста. Извършените чудеса доказвали, че Господ обича хората, но не доказвали, че Той е готов да направи всичко за спасението им. Смъртта на Христос на кръста обаче го доказала. Тя показала ясно и недвусмислено, какъв е Божият характер – че Господ е готов да направи всичко, за да спаси хората, дори да пожертва най-скъпоценното Си, Своя Син. Също така тази смърт разрешила най-големия човешки проблем – проблемът с греха, вината и смъртта.

Кръстът е върховното откровение на Бога, което дава отговор на многото въпроси, на които сложно устроения свят около нас не може да отговори. Кръстът е върховното откровение, което, за да бъде разбрано, изисква лична връзка с Бога.

2) Среща с евангелието

Някои наистина имат привилегията да бъдат просветлени от върховното откровение за Бога и да чуят благата вест за Исус Христос:

“В Когото и вие, като чухте словото на истината, сиреч благовестието на нашето спасение, в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух” (Ефес. 1:13).

На някои хора им бива “благовестено”. Това ще рече, че те научават добрата вест (евангелието) за идването на Христос на тази земя, за Неговия живот, смърт и възкресение (1 Кор. 15:1-4). Така те получават информация осигуряваща им по-добра представа за Божия характер и за спасителния Му план за човека.

Чуването на благата вест става по най-различни начини. Най-важното обаче е, че става. Какъвто и да е начинът на извършване на благовестването, то носи по-голямо познание за Бога, защото разкрива по-детайлно истината за Него, за Неговия характер и воля, и за спасението, което е осигурил за хората чрез Исус Христос. Христос винаги е бил и винаги ще бъде центърът на Божиите спасителни действия. Той е толкова обаятелен, делото Му е толкова велико и съдбовно, че привлича вниманието върху Себе Си:

“И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си” (Йоан 12:32).

Христос е различен. Той спасява. Той привлича. Няма друга личност на света, към която да са насочени толкова много погледи. И когато това се случи, работата на Светия Дух е да действа по-осезаемо в човека и да го впечатлява относно извършеното от Спасителя, защото именно това е една от най-главните Му функции – да издига Христос (Йоан 16:13, 14). Той започва да убеждава човека, че само Исус Христос може да го извади от бездънната пропаст, в която е изпаднал. Духът открива, че Исус е Спасителят на всички хора, което е равнозначно на лично свидетелстване по този въпрос от самия Бог (1 Йоан 5:9).

За съжаление, има хора, които не приемат жертвата на Христос. Сигурно защото грехът в тях се събужда и започва силно да се бунтува. И те отказват да го оставят. Така понеже Исус пречи на намеренията им, те не пожелават да Го приемат. Но ако се срещна с Христос и не Го приема, това не ме ползва. Това означава, че не се доверявам на силата на Бога да ме спаси и че отхвърлям свидетелството Му, че само в Христос е спасението (1 Йоан 5:10б).

Има обаче и такива, които не отблъскват влиянията на Духа и им се подават. Това Му позволява да им разкрие много по-ясно истината за жертвата на Христос и да действа в тях по-мощно и лично, така че те да могат да се възползват от жертвата и спасителната сила на Исус в живота си.

Разбирайки истината за Бога, това ни променя напълно. Вече не е нужно страховете и несигурността да ни владеят. Животът ни добива смисъл. Сърцето ни се изпълва с мир, радост и благодарност от полученото прощение. Нови, възвишени мисли ни обземат. Вече искаме всичко, което правим, да служи за благословението и доброто на другите.

3) Езичниците и спасението

Случващото се около тези, които чуват благовестието, е сравнително ясно и логично. Те биват поставени пред един понятен избор, който определя и съдбата им. Какво обаче става с тези, които не успеят да се срещнат с евангелието в живота си? Защото в миналото е имало множество хора, а и все още има, които не са и никога няма да чуят за Христос. Какво ще стане с тях, след като умрат? Могат ли да бъдат спасени или липсата на вяра в Христос ги обрича на унищожение?

Просветлението, което Господ дава чрез пробудената съвест (Римл. 2:14, 15), както и ситуациите на живота, влиянието на Духа Му и свидетелството на природата ще бъдат единственото познание за Бога, спрямо което Той ще държи отговорни езичниците, които никога не са чували благовестието. Ако това, което те са разбрали за Бога чрез тези свидетелства, е било следвано, ще бъде и достатъчно за тяхното спасение. Господ е справедлив Съдия и не може да изисква и очаква отклик у хората спрямо Христос, за Който те никога не са чули. Спасението е възможно само чрез Него (Йоан 14:6; Деян. 4:12) и именно чрез Него ще бъдат спасени и езичници. Но не защото са Го приели и изповядали (тъй като никога не са чували за Него, това не може да се очаква от тях), а защото са следвали влиянието и просветлението давано им от Светия Дух. Тяхната искреност в следването на този слабо осветен път е гарант, че те биха приели и по-голямата светлина в лицето на Христос, ако са имали шанса да чуят за Него. Господ ще съди хората според светлината, която са имали за Него и според това, доколко са се съобразявали с нея (1 Йоан 1:7; Лука 12:47, 48).

Наистина, всички хора са осветлени от Божествената светлина (Йоан 1:9). Разликата между този, който чува за Христос и Го приема и този, който никога няма да има шанса да чуе за Него, но следва другото, което Господ му е открил, е в количеството светлина, не в качеството й. Светлината, с която Господ осветлява всички хора, винаги е истинската, прекрасната, Божествена светлина. При някои тя е в големи количества, при други – в малки. Откликът спрямо откритото от Бога е ключовият момент в определянето, дали някой ще бъде спасен или не. Ако човекът е послушен на получената светлина, независимо от количеството й, той ще бъде спасен и това спасение ще бъде само и единствено благодарение на жертвата на Христос. Така ще бъдат съдени и спасени и хора от езичниците, на които никога не им е било благовестено.

Бог се разкрива на всички хора във всеобщото откровение на природата и човека и просветлява всеки чрез влиянието на Духа Си. Това не е детайлно разкриване на Божията личност, но е достатъчно ясно и затова никой не е извинен за неверието си. Подробното разкриване на Бога е в специалното Му откровение в Свещеното писание и във върховното Му откровение в личността на Исус Христос.

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.