Библейско кръщение

Кръщението на Исус Христос и получаването Му на Светия ДухЩом като говорим за библейско кръщение, значи има и небиблейско, нали? Логично. Всъщност повечето от кръщенията, които се извършват по света в името на Отец, Сина и Светия Дух, не са според указанията за това в Библията. Знае се за кръщение чрез затрупване със сняг, чрез посипване с рози, чрез попръскване с вода, чрез поливане с вода… А кръщението е прекалено важно, за да пренебрегнем правилното му извършване. Всъщност, то е толкова важно, че Христос го поставя като условие за спасение:

“И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден” (Марко 16:15, 16).

Разбира се, че изтръгването на грешника от ръцете на Сатана, греха и смъртта е благодарение на жертвата и застъпничеството на Христос. Но от тези думи на Спасителя научаваме, че след като човек повярва в Него и Го приеме за Спасител и Господар на живота си, за да бъде спасен, трябва и да се кръсти (1 Петр. 3:21). Щом като на кръщението е отредена толкова важна роля, то трябва да бъде разбирано и практикувано правилно.

1. Значение на кръщението.

Да отидеш при Христос е нещо напълно възможно за всеки, но това не означава, че е много лесно и че се случва без съпротива. Някой претендира за нас, че сме негова собственост и не ни пуска:

“И да изтрезнеят като се избавят от примката на дявола (от когото са уловени живи), за да вършат Божията воля” (2 Тим. 2:26).

Всяко същество, което не върши Божията воля и се нуждае от покаяние (ст. 25), е като живо уловено от дявола. А…. това сме всички ние. В греховете си всички сме негови. Взетото решение за преминаване на страната на Христос не е достатъчно за изясняване на картината около нас. Нужно е да се извърши една специална, публична демонстрация на това, че искаме да отидем при Христос и да изоставим Сатана. И такава демонстрация съществува:

“Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участваме в Исус Христос, кръстихме се да участваме в смъртта Му? Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, тъй щото както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отец, така и ние да ходим в нов живот… Защото който е умрял, той е оправдан от греха” (Римл. 6:3, 4, 7).

За да бъдеш спасен и да влезеш в Божието царство, трябва не само да бъдеш роден отново чрез Духа, но и чрез вода – да участваш в един специален ритуал, който се извършва във вода (Йоан 3:5). Това е кръщението. Новороденият човек трябва да бъде кръстен, за да покаже на практика – на Сатана, на ангелите, на хората, на Бога – че е умрял за греха, че иска да бъде вече на страната на Христос и че е възкръснал за нов живот и е променил посоката на живота си. Кръщението е демонстрация на направения избор, при което кръстеният се приема вече за оправдан от греха и това позволява на Бога да действа по-мощно в живота му. Така вече Сатана няма власт над кръстения според това, за което преди е претендирал, защото кръстеният е влязъл в договорна (заветна) връзка с Бога чрез кръщението и така правата над неговата личност са вече официално предадени на Бога.

2. Условия за извършване на кръщението.

Щом като кръщението е от такава значимост и е толкова отговорно дело, трябва да има и някои условия, на които да отговарят кръщаемите. Към това не може да се подходи с лека ръка. Кои са тези условия?

1) Вяра

Първото условие е вяра в Исус Христос:

“Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден” (Марко 16:16).

Кръщението е съзнателен акт отразяващ съзнателно взето решение – преминаване от едната страна към другата в битката между доброто и злото. Затова то трябва да се извършва само при наличието на вяра в Спасителя:

“И като вървяха по пътя, дойдоха до една вода и скопецът каза: Ето вода. Какво ми пречи да се кръстя? [И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий]. Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го” (Деян. 8:36-38).

Само, когато е доказана способност да се упражнява вяра в Христос, само тогава може да се пристъпи към кръщение. Затова в Ранната църква са били кръщавани само тези, които са вярвали в Христос (Деян. 8:12; 18:8). Човекът, който наистина вярва в Исус и Го е приел за Спасител, няма да откаже да бъде кръстен. Напротив, сам ще го пожелае.

Наистина вярата е толкова важно условие, че без нея изобщо не трябва да се пристъпва към извършването на кръщение. Христос казва: “…който не повярва, ще бъде осъден” (Марко 16:16б), което означава, че независимо, дали някой се е кръстил, ако в основата на този ритуал не стои вярата в Него, това кръщение няма стойност и кръстеният продължава да стои в опасността да изгуби вечния си живот (виж 1 Кор. 10:1-5; Евр. 4:2). В основата на кръщението винаги трябва да стои спасителната вяра в Исус Христос.

2) Новорождение

Следващото условие за извършване на кръщение е новорождението:

“Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство” (Йоан 3:5).

Спасителната вяра в Христос ще доведе вярващия до новорождение – той или тя ще бъдат родени отново, този път отгоре (ст. 3), чрез Светия Дух (виж Тит 3:4-6). Другата дума, с която се описва тази опитност, е “покаяние”:

“А Петър им рече: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух” (Деян. 2:38).

При покаянието посоката на живота ще бъде променена и това ще бъде видимо както за самия покаян вярващ, така и за околните. Спасителната вяра в Христос и покаянието трябва да доведат до плодове в живота (Матей 3:8). Този живот ще има вече нова посока, нова цел, нови ценности ще бъдат неговите приоритети. Изпълнението на това условие позволява вярващия в Христос да бъде кръстен.

3) Обучение в библейската истина

Към кръщението не трябва да се пристъпва, ако вярващият и новороден човек не е запознат с учението на Христос:

“Идете, прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отец и Сина и Светия Дух като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през всичките дни, до свършека на века” (Матей 28:19, 20).

Обучение в библейската истина съпътства кръщението. Обикновено това инструктиране във вярата се нарича “катехизис”. То трябва да се извършва преди и след извършването на кръщението. Кръстеният трябва да е наясно с основните библейски истини. Няма много логика в това да се очаква от някой да върви в един нов път, без да знае, какво представлява този път. Нужно е познаване поне на основните моменти от учението на Спасителя (виж Деян. 2:41).

След като вярата в Христос, новорождението и обучението в библейската истина са условията за извършването на кръщение, възможно ли е едно пеленаче да изпълни тези условия и да има право да бъде кръстено? Естествено, че не. За да се покрият нужните условия, се изисква някаква зрялост във възрастта. Затова Апостолската църква е кръщавала вярващи “мъже и жени” (Деян. 8:12, 13; 29-39; 9:17, 18), не бебета. Кръщението на пеленачета е навлязло в църквата с течение на годините, като се е оформило като стабилен ритуал в периода XI-XIV век. Но подобно нещо не само не отговаря на библейските изисквания, но изцяло им противоречи и затова не бива да се практикува.

3. Начин на извършване на кръщението.

След като изяснихме, какво представлява кръщението и кои са условията, за да бъде то извършвано, трябва да се спрем и на начина на извършването му. Разбира се, че не можем да се водим по популярните за това практики. Разпространеността не е равнозначна на истината. И за този въпрос трябва да потърсим отговор в Писанието. Интересуваме се от библейското кръщение, а не от традиционното.

Гръцката дума, с която се означава кръщението в Свещеното писание, е “баптизо”, която има значението “потапям”. “Баптизо” произлиза от глагола “бапто” – “топвам в или под”. Когато глаголът “кръщавам” се отнася за водно кръщение, той съдържа идеята за потапяне на човек във вода. И наистина, щом като кръщението е ритуал свързан с вода и думата описваща го означава “потапям”, значи човекът трябва да бъде потопен във водата. Не попръскан с вода, не полят с вода, а потопен във вода. А за да стане това, естествено, е нужна много вода. Именно при наличие на много вода е било извършвано кръщението в началото:

“И се кръщаваха от него в реката Йордан като изповядваха греховете си” (Матей 3:6).

“Също и Йоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и людете дохождаха и се кръщаваха” (Йоан 3:23).

Според указанията на Библията кръщаващият и кръщаемият трябва да “слязат във водата” и след кръщението да “излязат от водата” (виж Деян. 8:38, 39), защото то се извършва в много вода.

И така, наличието на много вода е нужно, за да може да се извърши кръщението, защото кръщаемият трябва да бъде потопен в нея. Но как по-точно? Има няколко начина, по които може да се извърши едно потапяне във вода. Кой е правилният?

Тъй като в Ранната църква начинът за извършване на кръщението е бил само един и всички са го знаели, новозаветните автори не са си правили труда да го описват подробно. С течение на годините и отстъпването на Християнската църква от чистото учение на Писанието обаче той се е изгубил и затова се е наложило да бъде възстановен и отново издигнат като правилна практика за извършване. Това възстановяване може да осъществи от обяснението на апостол Павел, което той прави за смисъла на кръщението. Методът на извършването на кръщението отразява много точно неговия смисъл:

“Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участваме в Исус Христос, кръстихме се да участваме в смъртта Му? Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, тъй щото както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отец, така и ние да ходим в нов живот. Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха” (Римл. 6:3-6).

Кръщението е ритуал изразяващ “участие” в Исус Христос, съединяване със Спасителя. Това участие е конкретно свързано със смъртта, погребението и възкресението Му. Така кръщението бива сравнено със смъртта. Старото ни естество е било разпънато с Христос на Неговия кръст (Гал. 2:20) и сега чрез кръщението ние се “погребваме” с Него, за да се символизира смъртта към аз-а и греха (Кол. 2:12а). Следователно, голямото количество вода, в което влиза кръщаемият, символизира един воден гроб, в който той с пълното си потапяне бива “погребан”. Явно е, че потапянето трябва да стане по гръб, както се погребват мъртъвците.

Но нещата не спират до тук. Христос умрял на кръста понасяйки греха на човечеството, бил погребан в един гроб, но след това възкръснал и излязъл от този гроб. След смъртта има и възкресение. Следователно за кръщаемия трябва да има и едно излизане от водния гроб, с което завършва кръщението (Кол. 2:12б). Кръстеният излиза от водата, за да води вече новия живот, животът на вярата, като живее винаги със съзнанието, че вече е умрял за земното и е възкръснал за нов живот заедно с Христос (Кол. 3:1-3; Римл. 6:4б, 11). За да бъдеш кръстен, не е достатъчно да вярваш, че Исус Христос е историческа личност. Трябва да вярваш в Неговата Божественост и месианска роля, в Неговата смърт и възкресение и чрез обряда на кръщението да участваш в тази Негова смърт и възкресение.

Ето как методът на кръщението отразява това, на което то е символ. Само и единствено когато кръщението се извърши чрез потапяне във вода, се открива истинското му значение. Затова е много важно то да се прави по начина посочен в Библията. Има само едно кръщение, което Писанието признава (Ефес. 4:5) и то трябва да се практикува правилно.

И така, кръщението не само, че трябва да се извършва, но да се извършва чрез потапяне във вода. Разбира се, има и изключения. Например липсата на условия за извършването му поради някаква съвсем обективна причина:

“А другият в отговор го смъмра като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение? И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили, а Този не е сторил нищо лошо. И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си. А [Исус] му рече: Истина ти казвам днес, ще бъдеш с Мен в рая” (Лука 23:40-43).

По подобие на ситуацията на разбойника на кръста понякога може да се изпадне в положение, при което за вярващия и приемащ Христос за Спасител да не е възможно да се извърши кръщение. Но Господ винаги ще оцени искреността на нечия изповед на вяра и ще спаси покаяния само въз основа на нея (виж Римл. 10:9, 10). Все пак, подобни случаи са наистина изключения. Извън изключенията учението на Библията изисква приелия Христос за Спасител да бъде кръстен чрез потапяне във вода.

4. Очистване и прощение.

Символиката свързана с кръщението съдържа още важни значения, които дават още по-голяма яснота и утвърждават неговия смисъл.

Водата има способността да измива. Това е другият символ преплетен в кръщението. Чрез него образно ние биваме измити от греха, който е като зацапване по нас:

“Дойдете сега та да разискаме, казва Господ. Ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг. Ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна” (Исая 1:18).

“Смили се за мен, Боже, според милосърдието Си. Според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми. Измий ме съвършено от беззаконието ми и очисти ме от греха ми” (Пс. 51:1, 2).

Кръщаемият бива потопен във вода изцяло, всяка част от неговото тяло е покрита от вода и така символично бива очистен от греховете си, за да излезе от водата чист и да продължи живота си като чиста личност.

Освен това водата може да е и място с много голяма дълбочина, в което като падне нещо, то да не може повече да се извади. Това е друг символ на Божиите спасяващи действия спрямо нас. Господ ни прощава и хвърля греховете ни във водата, в морските дълбочини, от където никой не може да ги извади:

“Кой е Бог като Теб, Който прощава беззаконие и не се взира в престъплението на останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, защото Му е угодно да показва милост. Изново Той ще се смили за нас, ще стъпче беззаконията ни. И Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини…” (Михей 7:18, 19).

При потапянето във водата греховете на кръщаемия биват образно хвърлени на дъното на водата и остават там, а кръщаемият излиза освободен от тях, като че никога не ги е извършвал.

Кръщението, когато е правилно извършвано според учението на Библията, е наистина богат на значение и красив ритуал.

5. Членство в църквата.

Библейското кръщение носи със себе си и други привилегии и отговорности:

“И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха. И в същия ден се прибавиха около три хиляди души… като хвалеха Бога и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха” (Деян. 2:41, 47).

Изглежда, че кръщението има някакво отношение към църквата. В деня на Петдесетницата три хиляди души били кръстени от апостолите и така те били “прибавени” към църквата. Процесът на “прибавяне” към църквата чрез кръщаване на повярвали в Христос продължил и след това. Това трябва да означава, че чрез кръщението кръстеният става член на църквата на Христос на тази земя – част от Христовото тяло, което представлява църквата (1 Кор. 12:12, 13; Кол. 1:18). Понеже свързва новия вярващ с Христос, кръщението винаги служи и за врата към църквата. Нещо повече. Чрез кръщението всички в църквата се обединяваме и премахваме различията, които ни разделят:

“Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото вие всички сте едно в Христос Исус. И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание” (Гал. 3:27-29).

Няма вече национални различия, няма расови различия, няма полова дискриминация, няма различия в социалното положение, няма имуществени различия. Ако това са фактори, които водят до разделение в света, в Християнската църква не е така. Чрез кръщението, в което всички членове на църквата участват, всички стават едно в Христос, защото при кръщението всички се “обличат” с Христос. А това заличава различията, които имат способността да разделят.

Разбира се, членството в църквата, което кръщението осигурява, не може да е пасивно. Когато бил кръстен, Исус от Назарет получил специално изливане на Светия Дух, което Му помогнало в Неговата мисия на служене (Матей 3:16, 17; Деян. 10:38). Кръщаването във вода, което дава право за членство в църквата, върви заедно с кръщаването с Духа (Деян. 2:38), при което кръстените получават дарби и способности, с които да служат за изграждането на църквата и осъществяването на мисията й (Ефес. 4:11-16; Деян. 1:5, 8).

6. Повторно кръщение.

След като Библията признава само един начин на извършване на кръщението, а популярните за това днес не са според него, логично възниква въпроса: “Ако съм бил кръстен по погрешния начин, трябва ли да се кръстя повторно по правилния?” Това е много важен въпрос и Писанието ни описва случай на повторно кръщение, от който можем да направим нужните ни изводи:

“А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, гдето намери някои ученици. И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули, дали има Светия Дух. И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение. А Павел рече: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч, в Исус. И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус. И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха. И те всички бяха около дванадесет мъже” (Деян. 19:1-7).

Апостол Павел открива в гр. Ефес група християни, за които установява, че нещо не е както трябва във връзка с кръщението. Те били кръстени според кръщението на Йоан Кръстител. За апостола това не било достатъчно и така имало достатъчно добър повод да кръсти тези вярващи отново.

Защо Йоановото кръщение, в което дванадесетте ефески мъже били кръстени, не било достатъчно? По отношение на начина на извършване, Йоан Кръстител е практикувал пълно потапяне на кръщаемия във вода (Матей 3:6; Йоан 3:23). Дори когато той кръстил Исус, той го направил “в Йордан” (Марко 1:9) и след това Спасителят е трябвало да “излезе” от водата (Марко 1:10; Матей 3:16), което означава, че и Той е бил изцяло потопен от Йоан във водата. Значи по отношение на начина на извършване Йоановото кръщение е било съвсем правилно. Няма как и да бъде по друг начин. Именно Йоан започва практиката на кръщаване, която се пренася в Християнската църква. Разбира се, пророкът не е можел да види в този символ смъртта на Спасителя, полагането Му в гроба и възкръсването Му, защото самият той още не е разбирал всичко това. Разпознаването на Христовите смърт, погребение и възкресение в кръщението и отнасянето им към опитността на новорождението на кръщаемия, се случват след възнесението на Исус на небето. Те са добавени като смисъл в начина, по който се е извършвало кръщението в самото начало и което Йоан Кръстител е започнал. Не че той го е изобретил. Йоан просто използвал оформената вече практика на юдеите да кръщават езичниците обръщащи се в юдейската вяра (прозелитите) и на есеите в Кумран, които потапяли във вода както членове, така и новоповярвали.

При случая в Ефес апостол Павел изобщо не засяга метода на извършване на Йоановото кръщение. Той е бил правилен и не можел да бъде причината за изискване на повторно кръщение. Апостолът обяснил на онези ефески мъже, че Йоановото кръщение е кръщение на покаяние (Деян. 19:4а). И то наистина било такова. Кръстените от Йоан изповядвали греховете си (Матей 3:5, 6) и пророкът настоявал всички да принасят “плодове достойни за покаяние” (ст. 8, 10). Но само по себе си и това не можело да бъде причина за отхвърляне на Йоановото кръщение, защото самият Христос учел, че кръщението трябва да върви заедно с новорождение (Йоан 3:3, 5), а и апостолите свързвали кръщението с покаянието (Деян. 2:38).

Недостатъчността на Йоановото кръщение се изразявала в непълното разбиране на личността и мисията на Исус Христос (Деян. 19:4). Самият Йоан е усещал, че пълнотата щяла да дойде с идването на Месията, към Който той насочвал хората (Матей 3:11). Той щял да направи нещо много по-възвишено – щял да кръщава със Светия Дух. Това, което също липсвало на Йоановото кръщение, било и по-доброто разбиране на ролята на Светия Дух в живота на кръщаемия и църквата. Затова и когато Павел кръстил ефеските мъже в името на Исус, те веднага получили Духа (Деян. 19:5, 6).

Този пример ни показва отново изключителната важност на кръщението. Дори и при правилното му извършване като метод, липсата на христоцентричност и разбиране ролята на Духа са достатъчни условия да се изиска повторно кръщаване на вярващия. Преведено на езика на опитността на вярващите това означава, че е възможно някой да пристъпи към кръщението без наистина да е направил Христос Господар на живота си и без да е позволил на Духа да действа в него в пълнота. Или да го е направил, но след това да е затворил сърцето си. Това неизбежно ще доведе до отпадане от вярата или поне до извършване на публичен грях дискредитиращ вярващия, Бога и църквата – все положения, които изискват изключване на вярващия от църквата на Христос. Ако изпадането в подобно положение доведе човека до отрезвяване и обръщане, неговото приобщаване с Христос и с тялото Му на тази земя може да се осъществи само чрез повторно кръщение.

Всичко това ще рече, че в наши дни, при наличието на толкова погрешни начини на извършване на кръщението, причината за повторно кръщение може да бъде както погрешния начин на осъществяването му, така и извършването на грях, който изисква изключване на вярващия от църквата. Но повторното кръщение никога не трябва се възприема като проблем или унижение. Ако някой е бил кръстен по небиблейски начин, Господ приема незнанието му в миналото и е готов да прощава (Деян. 17:30). Но след като истината по този въпрос е разбрана, съобразяването с нея е по-доброто решение. Ако някой е извършил грях, който го е отдалечил от Бога и църквата, не трябва да се срамува да иска да бъде кръстен повторно. Никой не бива да се притеснява, че трябва да мине през повторно кръщение независимо от причината за него. Важното е да се отиде при Христос и да се влезе в заветна връзка с Него. В крайна сметка, дори самият Христос се кръстил:

“Тогава идва Исус от Галилея на Йордан при Йоан, за да се кръсти от него. А Йоан Го възпираше казвайки: Аз имам нужда да се кръстя от Теб и Ти ли идеш при мен? А Исус в отговор му рече: Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко, що е право. Тогава Йоан го остави. И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата и, ето, отвориха Му се небесата, и видя Божият Дух, че слиза като гълъб и се спускаше на Него, и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение” (Матей 3:13-17).

Исус нямал грехове, които да изповяда и заради които да се кръсти (1 Петр. 2:22). Но Христос е нашият пример във всичко и затова сме призовани да Го следваме във всичко (ст. 21). Той сам казал относно кръщението, че трябва да се извърши “всичко, що е право” (Матей 3:15). Ако ненуждаещият се от покаяние Месия се е кръстил, колко повече се нуждаем всички ние. Никой истински обърнат и искрено желаещ да следва Спасителя няма да откаже да бъде кръстен. Всъщност това ще е неговото голямо желание.

Единственото кръщение, което Библията признава, е описаното на страниците на Новия завет и единствено то трябва да се практикува. Методът му на извършване – пълно потапяне на кръщаемия във вода – отразява точно неговото значение – смъртта, погребението и възкресението на Христос, в които кръщаемият взима участие.

8
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

4 Comment threads
4 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
3 Comment authors
Ники

Ники, имам питане по повод повторното кръщение. Аз съм кръстен в името на Отец Сина и Светия дух от православен свещеник. Да може да съм нямал светлината, която имам сега, но защото трябва пак да се кръстя? Къде се казва, че когато човек съгреши трябва да се кръсти ??? Нали има господна вечеря за това? /моля отговора да е от Библията/. Примера за повторно кръстените хора според мен не е удачен,защото те не са кръстени в името на Исус. А има ли случай при които кръстени в Негово има да се кръстят пак? Ти пишеш “Преведено на езика на опитността… Още »

Ники

Да

Ники

Т.е. Верен /верен разбирам верен спрямо това което е знаел и го е спазвал/ православен християнин, кръстен чрез потапяне, не е необходимо да се кръсти в адвентната църква?

Марийка Димитрова

Била съм на няколко месеца, когато са ме кръстили. Било е зима, затова ритуала е бил в дома ни. До преди няколко месеца не съм се запитвала за това свещенодействие върху мен. Вярвам в нашия Отец и Господа Исус Христос, но нещо ми липсваше. Преди няколко месеца “получих” упътване за книга. Това, което започнах всекидневно да разучавам е Библията. Желая повторно кръщение. Да приема Христос в сърцето си в едно със Светия дух. Готова съм, желая го, в деня на Свети Дух да се потопя в дълбоките води и Христова любов.