ВавилонНе от вчера достоверността на Библията е била подлагана под съмнение. Изтъквани са били доказателства след доказателства, че нещата, за които тя говори, не са истина; че много от личностите, които посочва, не са съществували; че много от събитията, които описва, никога не са се случвали. С течение на времето се е оказвало, че предлаганите доказателства са просто… “доказателства”. Въпреки това критиката не спира. Дори Божественият печат на Библията, нейните пророчества, не са останали пощадени от нея. “Нормалното” вече разбиране за тях е, че са написани, след като са се случили. С други думи, няма предсказване на бъдещето. Това не е възможно, защото няма боговдъхновение. Библията само описва събития, за които претендира, че представляват пророчества, но всъщност са били написани след тяхното случване. Като се има обаче предвид, че около 1/3 от Свещеното писание са пророчества, доста труд трябва да са положили библейските автори да описват събития и да замаскират тези описания като пророчества. Това звучи също толкова невероятно, колкото идеята, че бъдещето може да се предсказва.

От друга страна, ако Библията е вдъхновена от Бога и това, което тя нарича пророчества, са наистина такива и те наистина се изпълняват, значи можем да се сигурни, че Свещеното писание е достойна за доверие книга и всичко, което то казва за бъдещето на нашия свят, ще се изпълни. Дори и да изглежда невероятно.

Да разгледаме някои пророчества, за проверката на чиято достоверност разполагаме с достатъчно исторически и археологически сведения. Ако се окаже, че библейските пророчества са истинни, значи можем да гледаме информирани и към бъдещето, защото Писанието ни дава много предсказания за това, което предстои да се случи в нашия свят.

1. Пророчество за разрушаването на Тир.

Тир е древен финикийски град, състоящ се от “две части – стара, която се намирала на континента и нова разположена на остров. Той се превърнал във важен търговски и политически център при цар Хирам I (969-936 г.пр.Хр.), който провеждал широка търговска и завоевателна политика. Територията на града се увеличавала благодарение на изкуствения насип в източната част, където по времето на Хирам се изградил нов градски квартал, площад за пазари и за народни събрания. В северната част на Тир се намирало естествено пристанище, защитено от вълнолом и верига от островчета. Градът бил силно укрепен и с право е наречен ‘Господарят на моретата'” (“Боговдъхновеността на Свещеното писание”, с. 28).

“Като владетел на морето той разпрострял своите търговски представителства върху Средиземноморието и достигнал чак до днешните английски брегове. Пророк Исая го нарича ‘тържището на народите’ (Исая 23:3). Бил е прочут със своето морско строителство, със своя пурпур, с ленените си тъкани и с изделия от стъкло” (“Не, Бог не е мъртъв”, т. 1, с. 114).

За съжаление, както често се случва, богатството и славата довели до голямо морално падение на жителите на Тир, които “заразили” и Израил със своите идолопоклонски култове. Затова небето не можело да остане безмълвно. Няколко пророка пророкували унищожение на този велик град: Исая, Еремия, Езекиил, Амос и Захария. Знаменателно е пророчеството на Езекиил дадено в около 574 г.пр.Хр.:

“Сине човешки, понеже Тир рече против Ерусалим: О хохо! Строши се оня, който беше порта на племената! Обърна се към мен! Ще се напълня аз като запустя той! Затова така казва Господ Йехова: Ето, Аз съм против теб, Тире, и ще подигна против теб много народи, както морето подига вълните си. Те ще сринат стените на Тир и ще съборят кулите му; и Аз ще изстържа пръстта от него и ще го направя гола скала. Ще бъде място за простиране мрежи всред морето, защото Аз го изрекох, казва Господ Йехова, и ще стане корист на народите… Защото така казва Господ Йехова: Ето, ще доведа от север против Тир вавилонския цар Навуходоносор, цар на царе, с коне, с колесници и с конници, с множество и с много люде. Той ще изтреби с нож селата ти в полето, а против теб ще издигне укрепления, ще направи могили против теб и ще се опълчи против теб с щитове, ще постави бойните си оръдия против стените ти и със секирите си ще разори кулите ти. Понеже конете му са много, прахът им ще те покрие; стените ти ще се потресат от шума на конниците, на колите и на колесниците, когато влезе той в портите ти, както влизат в проломен град. С копитата на конете ще стъпче всичките ти улици, ще изсече с нож людете ти и яките ти стълбове ще бъдат повалени на земята. Те ще разграбят богатството ти и ще оберат имота ти, ще съборят стените ти, ще разорят красивите ти къщи и ще хвърлят всред водата камъните ти, дърветата ти и пръстта ти” (Езек. 26:2-5, 7-12).

Не стоим пред описанието на някаква мъглява картина, която може да бъде тълкувана по всякакъв начин. Езекиил изказва съвсем конкретни неща, които ще се случат с Тир в резултат на греховете му. Ето какви бедствия ще сполетят града според това пророчество:

1) Различни силни народи ще го нападат, за да го унищожат (Езек. 26:3).

2) Царят, който ще завземе континенталната част на Тир, ще е Навуходоносор (Езек. 26:7-11).

3) Постройките и стените на града ще бъдат унищожени (Езек. 26:4).

4) Градът (явно разположената на острова негова част) ще се превърне в гола скала (Езек. 26:4).

5) Целият материал, от който е построен града, ще бъде хвърлен в морето (Езек. 26:12).

6) Градът ще стане рибарско селище като резултат от нападенията над него (Езек. 26:5).

Това са много детайлно представени бедствия, които щели да сполетят този силен град. Дори е трудно да се повярва, че всичко това може да му се случи. Дали наистина е станало точно така, както е пророкувал Езекиил?

“Вавилонският цар Навуходоносор също предприема обсада на финикийския град. Силите на Тир са толкова внушителни, а защитниците му – така мъжествени, че вавилонските войски в течение на 13 години обсаждат непристъпния град. Продължителната обсада изтощава силите на защитниците на града и принуждава Тир временно да се подчини на Вавилон” (“Боговдъхновеността на Свещеното писание”, с. 29).

Точно както казва пророчеството, с течение на времето различни народи нападали Тир. Но Езекиил обръща най-голямо внимание на нападенията на Навуходоносор, защото е бил негов съвременник. В резултат на тази обсада стените на града били разрушени – както било пророкувано.

Но Тир все още не бил напълно унищожен. Островната му част стояла горда и непристъпна. При Навуходоносор пророчеството още не се било изпълнило докрай. Или може би тук Бог бил сбъркал? Възможно ли е изобщо някой да превземе островната част на Тир, която била с такова стратегическо положение и толкова силно укрепена със стени високи 46 метра?

През 333 г.пр.Хр., след блестящо извоюваната победа при Исос, Александър Македонски навлиза с войските си в Палестина. Единствен град Тир не иска да го признае за цар и да отвори портите си. Това предизвикало Александър да изработи стратегически план за завземането на града, който е останал безподобен в историята. Той решил да го атакува от две страни – откъм морето и откъм пристанището, което се вижда от континента. За целта трябвало да изгради път от твърда земя към острова, широк шестдесет метра, и по този начин да превърне острова в полуостров. Но изграждането на този път изисквало значително количество материал, който той взел от руините на континенталния Тир. Така всичко, което могло да се хвърли в морето и да оформи твърда земя: пръст, дървета, камъни, било употребено. Ивицата отделяща острова от сушата била запълнена. С това Александър изпълнил буквално пророчеството на Езекиил като ‘хвърлил сред водите’ стените, кулите, съборените къщи, камъните, дървеният материал и пръстта под древния град.

“След седем месеца вълноломът опира до острова. Атакуван от две страни, градът бързо е превзет. От пленените 30 000 са определени да бъдат продадени в робство, след тях 5 000 биват изклани, удушени или издавени и 3 000 – осъдени на разпъване на кръст. Градът е изгорен, запазени остават само храмовете и постройките на крепостта. Гигантският път, построен от Александър, се запазва и превръща острова в нос” (“Боговдъхновеността на Свещеното писание”, с. 29, 30). Пророчеството се изпълнило брилянтно!

Но… градът отново започнал да процъфтява. По времето на римляните, а след това на арабите и кръстоносците, той възстановил активността си. Бедствия обаче не го забравят. Земетресение след земетресение разрушават града. От старият град на сушата не останала ни следа. Под водите на морето все още могат да се забележат зидовете на много къщи и безбройни гранитни стълбове. Една част от островния град се превърнала в гладък камък и само няколко рибари сушат рибарските си мрежи върху скалата, откъдето славата и благополучието са се оттеглили завинаги. Пророчеството било казало истината!

2. Пророчество за превземането на Вавилон.

По-известен, по-богат, по-предизвикателен и много по-непревземаем от Тир бил град Вавилон. Беззаконието, гордостта и идолопоклонството му предизвикали гнева на небето и върху него трябвало да бъде отправена много тежка присъда:

“И с Вавилон, славата на царствата, красивият град, с който се гордеят халдеите, ще бъде както, когато разори Бог Содом и Гомор” (Исая 13:19).

Пророк Исая сравнил съдбата на Вавилон с тази на градовете Содом и Гомор, които били напълно унищожени от Бога (Бит. 19:24, 25, 27, 28). Това чакало Вавилон за неговия бунт срещу Бога.

Всъщност, като че ли не е трудно човек да се досети, че един град, който е в разцвет, колкото и да е силен, един ден ще бъде победен от враговете, които неизбежно ще има. Трябва ли да възприемаме казаното от Исая като боговдъхновено предсказание за бъдещето? Да, ако имаме предвид, какъв е бил Вавилон по времето, когато пророкът изказва това пророчество. По това време Вавилон е бил сринат до основи, с изстъргана пръст, за да бъде лишен от прочутото си плодородие и се намирал на дъното на изкуствено образувано езеро. Такава съдба му е отредил асирийският цар Сенахерим като наказание за неговата непокорност. Градът бил в окаяно, почти безнадеждно състояние. А пророкът го описва като “славата на царствата, красивият град, с който се гордеят халдеите”. Това единствено означава, че Исая първо пророкува, че този мъртъв град ще възкръсне и ще стигне до такова величие и красота, че ще бъде ненадминат и ще бъде гордост за жителите му. И чак тогава ще дойде неговото истинско унищожение.

Дали е станало точно така? Синът на цар Сенахерим, Асархадон (681-668 г.пр.Хр.) възстановява отново Вавилон. За кратко време градът се стабилизира и се превръща в център на търговията в цялата южна част на предна Азия.

В 605 г.пр.Хр. вавилонските войски в съюз с мидийските разгромяват окончателно Асирийската империя. От тогава Вавилон е столица на нова Вавилонска империя, която достига просперитет при Навуходоносор II (604-562 г.пр.Хр.). При неговото царуване градът непрекъснато се разширява, укрепва и разкрасява. Както пророкува Исая, Вавилон за кратко време става “славата на царствата, красивият град, с който се гордеят халдеите”. Пророк Даниил записал, какво самият цар Навуходоносор мислел за града си:

“Царят проговори казвайки: Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си?” (Дан. 4:30).

Навуходоносор бил изключително горд с величието на Вавилон, с което самият цар се възвеличавал. И не можел да мълчи. Дори искал неговата гордост да остане в историята. Археолози окрили глинена плочка с клинописно писмо, в която се разказвало за постиженията на Навуходоносор. Там пишело: “Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих?” Царят се гордеел с града, който построил.

И наистина, самият Вавилон е бил едно чудо. Представлявал е огромен четириъгълник, всяка страна на който била дълга по 22.5 км., заобиколен от крепостен окоп и имащ зид, градска стена, висока около 90 м. и широка около 7.6 м. (толкова широка, че върху нея могли да се разминат две колесници). Имал е 50 улици, всяка от които широка по около 36 метра, всички преплитащи се под прав ъгъл. През средата на града е минавал речен канал (р. Ефрат) дълъг около 48 км. От всяка страна на реката през течението й по целият град са били издигнати огромни зидове, широки също около 7.6 м., в които е имало медни врати, през които се е излизало на градските улици. На външните стени на града е имало 150 железни градски порти.

И все пак пророчеството гласи, че този непревземаем град ще бъде превзет. Кой щял да го направи?

“Ето, ще подбудя против тях мидяните, които не ще считат среброто за нищо, а колкото за златото – няма да се наслаждават в него” (Исая 13:17).

Не е ли странно? Години след като Исая дава пророчеството, вавилонците с помощта именно на мидяните побеждават окончателно асирийците. А Исая казва, че мидяните, доскорошните им съюзници, ще превземат Вавилон. Но пророкът не говори от себе си, а от името на Бога. А когато Бог казва нещо, то, колкото и да е странно, винаги става.

Ето и някои подробности за превземането на Вавилон дадени като пророчество:

“Който казвам на бездната: Изсъхни, и Аз ще пресуша реките ти; Който казвам за Кир: Той е Моят овчар, който ще изпълни всичко, което Ми е угодно. Даже когато кажа на Ерусалим: Ще се съгради, и на храма: Ще се положат основите ти. Така казва Господ на помазаника Си, на Кир, когото Аз държа за дясната ръка, за да покоря народи пред него и да разпаша кръста на царе, за да отворя вратите пред него, та да не затворят портите: Аз ще ходя пред теб и ще изравня неравните места. Ще разбия медните врати и ще строша железните лостове. Ще ти дам съкровища пазени в тъмнина и богатства скрити в скривалища, за да познаеш, че Аз съм Господ, Израилевият Бог, Който те призовавам по името ти. Заради Яков служителят Ми и Израил избрания Ми призовах те по името ти, дадох ти почтено име, ако и да Ме не познаваш” (Исая 44:27-45:1-4).

Да обърнем внимание на тези важни детайли:

1) Името на пълководеца на мидяните (Исая 13:17), който ще има специалното ръководство на Бога за превземането на Вавилон, е Кир (Исая 45:1).

2) Пресъхване на някакво езеро/бездна (Исая 44:27).

3) Пресъхване на реки (Исая 44:27).

4) Пред Кир ще има отворени врати (Исая 45:1).

5) Разбиване, съкрушаване на някакви медни врати (Исая 45:2).

Отново пред нас се изреждат много подробности за завземането на града, които изискват проверка. Дали наистина е станало точно така?

Вавилон наистина е превзет от пълководец на име Кир. Назоваването му по име е ключов момент в пророчеството, защото е пророкуван точно по името му и то 150 години преди рождението му, т.е. не се е бил родил още неговият дядо. Но наистина именно Кир превзел Вавилон. Сред руините на града е открит глинен цилиндър на цар Кир, който в момента се пази в “Персийската зала” на Британският музей и който разказва за завземането на Вавилон. Историческите сведения, с които разполагаме, показват, че то е станало точно така, както е пророкувал Исая – до най-малката подробност.

През 538 г.пр.Хр. Вавилон е обсаден от мидо-персийските армии, ръководени от Кир. Това не предизвикало никакъв страх у вавилонците, защото имали в града запаси за 20 г. и толкова земя отвътре стените на града, която да изхранва жителите му за неопределено време. Като си спомним, какви високи стени е имал, преценено по човешки с тогавашните средства на воюване, градът е изглеждал напълно непревземаем.

Но Бог бил решил да унищожи този безбожен град и кой би бил в състояние да Му попречи? Исая казва, че Бог ще ръководи Кир в превземането на града. Това, което Кир не можел да направи със сила, решил да го направи с хитрост. Във вечерта, когато във Вавилон имало голямо празненство и вниманието на стража и народ било сериозно намалено, Кир отклонил реката Ефрат преди навлизането й във Вавилон. Водата спаднала до толкова, че позволила на войските му да навлязат в града. Всъщност, дори това нямало да помогне, ако медните порти на канала, които давали достъп до града, не били оставени отворени. Всичко станало точно, както пророкувал Исая – до най-малката подробност. Непревземаемият Вавилон паднал за една нощ. Пророчеството казало истината!

Но интересното е, че пророк Исая дава и друга подробност, която сами можем да проверим:

“Никога няма да се насели, нито ще бъде обитаван из род в род. Нито арабите ще разпъват шатрите си там, нито овчари ще правят стадата си да почиват там” (Исая 13:20).

Според Исая унищожението на Вавилон е такова, че той никога повече няма да се насели. Дори арабите нямало да разпъват шатрите си там. С други думи, Вавилон ще опустее, но арабите ще ги има. А по времето на Исая те били малко номадско племе, за които трудно можело да се очаква да оцелеят през вековете. Но ето че Вавилон останал пуст и ненаселен, а арабите продължили да съществуват. Така че всеки път, когато видим арабин, можем да си спомним за валидността на Божиите думи.

Пророчествата за падането на Тир и Вавилон, както и всички други пророчества на Библията, са нейният Божествен печат. В никоя друга свещена книга на народите и в никаква литература на нашия свят не се съдържат точни пророчества освен в Библията. Те доказват, че авторът й е Бог, защото човек не може да прави сам предсказания.

“Когато човек се опитва да предвижда бъдещето, най-многото, което може да схване, са някои общи закономерности, но подробностите – никога. Те са дело на случайността и не могат да се предскажат. Пророчеството на Исая е силно и не може да се обясни с човешката гениалност и прозорливост, защото то описва подробности, детайли, които са реализират 150-200 години след това. То няма нищо общо с мъглявите предсказания на езическите оракули” (“Боговдъхновеността на Свещеното писание”, с. 27, 28).

3. Царете на Тир и Вавилон.

Съдбата на царете на Тир и Вавилон не можела да бъде по-различна от съдбата на градовете им, защото те били преките виновници за състоянието на градовете си и за определената им от небето присъда. Така че това също трябвало да бъде предмет на пророчество. Всъщност тези царе били толкова демонични фигури, че когато на пророците Езекиил и Исая били дадени пророчества за тяхното унищожение, им било показано и падението, бунта и крайната съдба на дявола. Неговото състояние било много сходно с това на тези царе, срещу които били дадени пророчествата. Нещо повече, не само характерите им били сходни с този на дявола, но и обстановката съществуваща около тях помагала много да се разбере падането на Сатана. Боговдъхновението използвало две земни фигури, за да опише бунта на дявола. За да бъдеш използван за илюстрация на пропадането и съдбата на този мощен ангел, би трябвало да си станал наистина като него. Това било състоянието на царете на Тир и Вавилон. Затова не можем да се учудваме и на съдбата им.

1) Царят на Тир

Красотата, мъдростта и богатството на тирския цар били поразителни:

“При това Господното слово дойде към мен и рече: Сине човешки, дигни плач за тирския цар и кажи му: Така казва Господ Йехова: Ти си печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост. Ти бе в Божията градина, в Едем; ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни: със сард, топаз, диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато; направата на тъпанчетата и на свирките ти е била приготвена за теб в деня, когато си бил създаден. Ти беше херувим помазан, за да засеняваш и Аз те поставих, така щото беше на Божия свет хълм; ти ходеше всред огнените камъни” (Езек. 28:11-14).

Царят на Тир бил много мъдър и много красив. Живеел в богатство и разкош. Бил просто съвършен. Но заради съществуващото сходство, чрез образа на тирския цар Езекиил говорил и за Сатана. Той бил съвършено в красота и мъдрост ангелско същество, херувим имащ за задача да засенява. Не случайно латинският превод на Библията “Вулгата” го нарича “Луцифер” – “Светлоносещ”.

До тук всичко е чудесно. Но за съжаление нещата не останали така:

“Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, догдето се намери беззаконие в теб. От много голямата ти търговия напълниха всичко всред теб с насилие и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи! Сърцето ти се надигна поради хубостта ти, ти разврати мъдростта си поради блясъка си. Аз те хвърлих на земята, изложих те пред царете, за да те гледат. Ти омърси светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия; затова извадих огън изсред теб, който те изяде и те обърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат” (Езек. 28:15-18).

Красотата и блясъка развратили тирския цар. Това неизбежно се отразило на начина, по който управлявал – в града се възцарили беззакония, нечестна търговия и насилие. Надвисналата над царя съдба не можела да бъде различна от унищожение.

По същия начин хилядолетия преди това станала промяна и в Луцифер. Сърцето му се надигнало и се възгордял. Пожелал славата за себе си, а не за Бога, на Когото се дължи. Поставил себе си в центъра на живота си и поискал да е в центъра и на живота на Вселената. Луцифер паднал в грях! Грехът му довел до бунт, поради което загубил завинаги Божието благоволение. Единственото, което спечелил, била сигурната му смърт, както пророчеството твърди. Това е съдбата, която очаква разбунтувалия се ангел. И тя е сигурна, защото Писанието го казва.

2) Царят на Вавилон

И царят на Вавилон не останал незабелязан от небето. Той направил достатъчно, за да предизвика специално внимание. Пророк Исая се спира на една особеност на вавилонския цар, която била основната причина за унищожението му:

“Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората? Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите? А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север. Ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния” (Исая 14:12-14).

Желанието на вавилонския цар да бъде издигнат до висотата на бог го превърнала в горделива личност, над която можело да има само една присъда – унищожение. Така под образа на вавилонския цар пророк Исая описал мислите и стремежите на самия Сатана. Хилядолетия преди появата на вавилонския цар засеняващият херувим искал да вземе върховната власт и да управлява Всемира. Трябвало да бъде той, не небесния Бог. Но бунтът срещу милостивия и справедлив Бог изражда бунтуващият се и го поставя в положение, при което да има само броени дни живот. Съдбата му може да е само една:

“Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, до най-долните дълбочини на рова. Ония, които те видят, ще се взрат в теб, ще те разгледат и ще рекат: Тоя ли е човекът, който правеше да трепери земята, който разклащаше царствата, който запустяваше света и съсипваше градовете му, който не пускаше в домовете им затворниците си?” (Исая 14:15-17).

Това била съдбата на вавилонския цар. Дните му били преброени. Той трябвало да се пресели в царството на мълчанието (виж Дан. 5:30). Такава ще бъде съдбата и на Сатана (Откр. 20:10). Тя е толкова сигурна, колкото сигурен е бил краят на вавилонския цар. Той няма да може да избяга от нея. Броените дни, които му остават, изтичат. Предстои му да посрещне вечната си участ. И тя е сигурна, защото Писанието го казва.

4. Вавилон от последното време.

Вавилон е оставил толкова дълбока следа в историята на света и на Божия народ, че дори след неговото разрушение е продължил да бъде използван като символ и нарицателно за фалшива религиозна система, която е пряк враг на Бога и на Неговия народ на земята. Ранните християни виждали голямо сходство между Вавилон и Рим и затова използвали кодовата дума “Вавилон”, за да означат Рим (1 Петр. 5:13). Апостол Йоан отделя много място в Откровението, за да опише отстъпилата средновековна църква. Нарича я Вавилон:

“И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши, та поговори с мен казвайки: Дойди, ще ти покажа съдбата на голямата блудница, която седи на много води, с която блудстваха земните царе и земните жители се опиха от виното на нейното блудстване. И тъй, той ме заведе духом в една пустиня, гдето видях жена, седяща на червен звяр пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога. Жената бе облечена в багреница и червено, и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотиите от нейното блудстване. И на челото й имаше написано това име: Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята. И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много… Каза ми още: Водите, които си видял, гдето седи блудницата, са люде и множества, народи и езици… И жената, която си видял, е големият град, който царува над земните царе” (Откр. 17:1-6, 15, 18).

Фалшивата религиозна система, която се е обединила със светската власт и преследва Божиите светии, няма да е само явление от Средновековието. Предстои нейното възстановяване (виж Откр. 9:13-21). Това за небето ще е равнозначно на падение, към което вниманието на света трябва да бъде обърнато:

“След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава. Той извика със силен глас казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица, защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош” (Откр. 18:1-3).

Погибелта на Вавилон е сигурна, така както е сигурно, че древният Вавилон е бил превзет и запустен (Откр. 15:12-21; 18:8-24). Но във Вавилон от последното време Бог има Свои люде, за които не иска да погинат. Затова към тях ще бъде отправена специална вест:

“И чух друг глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете й и да не споделяте язвите й, защото греховете й стигнаха дори до небето и Бог си спомни нейните неправди” (Откр. 18:4, 5).

Божият сърдечен призив подканва всеки искрен Негов последовател, в каквото и положение да се намира, да напусне фалшивата религиозна система, от която е бил част, за да не бъде сполетян неизбежната съдба на Вавилон – неговото окончателно и безвъзвратно унищожаване. Както пророчествата за погибелта на истинския град Вавилон са се изпълнили в древността, така можем да сме сигурни че и тези, които говорят за края на фалшивата религиозна система представена със символа “Вавилон”, ще се изпълнят. Заблудата няма да доминира. Истината и правдата ще възтържествуват. Можем да имаме доверие в думите на Писанието, защото то е доказало, че може да му се вярва. Неговите пророчества се изпълняват, защото са дадени не от хора, а от самия Бог.

Изпълнените пророчества доказват, че Библията е достойна за доверие книга, включително когато говори за края на света, за бъдещото унищожение на фалшивата религиозна система и на самия Сатана.

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.