Окултизъм и спиритизъм

Спиритичният сеанс на врачката от ЕндорСатанинските измами и фалшификации намират различни форми и проявления – от изглеждащи сравнително безобидни до оценявани от пръв поглед като абсолютно опасни. В една сфера обаче падналият ангел е истински виртуоз и е успял да заблуди милиони. Наистина милиони. И това е идеята, че за човека е възможно да общува с мъртвите, или както е още познато – спиритизмът.

Дали обаче, когато човек умре, от него остава съзнателна част, която продължава да съществува и с която може да се влезе в контакт? От статията Естеството на човека – I разбрахме, че според Библията човекът представлява холистично същество, чийто компоненти не могат да съществуват самостоятелно като се разделят. В статията Смърт и възкресение пък разгледахме ясното учение на Писанието, че смъртта представлява сън и единствено възкресението на тялото, което Господ ще извърши в края на времето (виж и статията Две възкресения), е начина мъртвият да стане отново жив и да бъде в състояние да общува.

Много са местата в Библията, които описват смъртта като пълно прекъсване на живота и съзнанието:

“Ако не беше ми помогнал Господ, душата ми без малко би се преселила в мълчанието” (Пс. 94:17).

“Мъртвите не хвалят Господа, нито ония, които слизат в мястото на мълчанието” (Пс. 115:17).

Смъртта е наречена преселване или слизане в мълчанието. Това ще рече, че тя представлява състояние на мълчание, защото липсва всякакво съзнание. При умирането си мъртвият не отива да хвали Господа, а изпада в мълчание, което само възкресението може да наруши.

“Изхвърлен между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не се сещаш вече и които са отсечени от ръката Ти… В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие или в мястото на погибелта верността Ти? Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела и правдата Ти в земята на забравените?” (Пс. 88:5, 11, 12).

При смъртта покойникът е в тъмния гроб и Бог вече не може да комуникира с него. Самият покойник не може да прославя Господа, защото се намира в гроба, където няма съзнание.

“Рекох: Няма да видя вече Господа, Господа, в земята на живите. Няма да видя вече човека като съм между ония, които престанаха да живеят… Защото преизподнята не може да Те хвали, смъртта не може да Те славослови. Ония, които слизат в рова, не могат да се надеят на Твоята вярност. Живият, живият, той ще те хвали, както аз днес. Бащата ще извести на чадата си Твоята вярност” (Исая 38:11, 18, 19).

Само живият човек е в състояние да хвали Господа. При смъртта покойникът не отива да се срещне с Него и да Го хвали. Той също не е в състояние да общува и взаимодейства и с хората. При смъртта всякакъв контакт с Бога или с друго живо същество бива изключен.

Макар и в предишните статии по тази тема да разгледахме множество библейски текстове, дори само цитираните по-горе са достатъчни, за да се заключи, че мъртвите не могат да комуникират с живите. Защо тогава толкова много хора твърдят, че са общували с умрели вече хора или по-точно, с техните духове? Тъй като със сигурност от гледна точка на Библията това не е възможно, няма как това да е автентичен контакт с мъртвите. Трябва да става дума за някаква измама. И щом като такива множества от хора биват заблудени, значи тя е много опасна. Само правилното разбиране на учението на Библията за състоянието на мъртвите може да ни предпази от нея.

1. Изключителният имитатор.

Има една библейска истина, която никога не бива да напуска съзнанието на човека – всички сме въвлечени в един конфликт с космически измерения. Лошите момчета в този конфликт са наистина лоши и не може да се очаква от тях някаква промяна към по-добро, нито да проявят съжаление към жертвите си. Целта им е да измамят и доведат до вечно погубване колкото се може повече хора. И го правят много успешно!

Освен всичко друго, най-лошият от лошите, падналият ангел Сатана, е изключителен имитатор, а неговите ангели са вече корифеи в подвеждането на хората. Понякога само и единствено директната Божия намеса може да изобличи измамите им, което означава, че оставени само на нашите сетива, ние сме напълно изгубени. Точно това се случило с Мойсей:

“И Господ говори на Мойсей и на Аарон казвайки: Когато ви говори Фараон и рече: Покажете чудо в себеподкрепа, тогава кажи на Аарон: Вземи жезъла си и хвърли го пред Фараона, за да стане змия. Тогава Мойсей и Аарон влязоха при Фараона и сториха, според както заповяда Господ – Аарон хвърли жезъла си пред Фараона и пред слугите му и жезълът стана змия. Но Фараон повика мъдреците и чародеите, та и те, египетските магьосници, сториха същото с баянията си. Защото хвърлиха всеки от тях жезъла си и те станаха змии; обаче Аароновия жезъл погълна техните жезли” (Изх. 7:8-12).

Макар за разлика от Господ Сатана да не може да сътворява живот (да не е в състояние в действителност да превърне парче дърво в змия), извършеното от неговите служители, магьосниците, било толкова убедително за очите, че за Мойсей направеното от тях било… змии. Той не казва, че магьосниците на фараона направили магия и жезлите им започнали да изглеждат като змии. Не, той описва всичко от гледна точка на неговото лично преживяване и за него това са били истински змии. Разбрало се, че е измама, едва когато Аароновия жезъл изял тези на магьосниците. Това била една масова хипноза, една съвършена измама за очите, която можела да бъде разобличена само с директната Божия намеса и по никакъв друг начин.

Тази история трябва да ни убеди в нашата уязвимост спрямо силата и умението на падналите ангели да мамят. Никога не бива да забравяме, че Сатана може да имитира изключително точно Божиите действия и Неговите ангели:

“И не е чудно, защото сам Сатана се преправя на светъл ангел, тъй че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но тяхната сетнина ще бъде според делата им” (2 Кор. 11:14, 15).

Това ни прави напълно безпомощни пред заблудите му. За съжаление, нашето грешно естество проявява голямо любопитство към тайнственото и необичайното и е силно предразположено да възприема измамите на дявола. То реагира особено позитивно специално на една от тях:

“А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената: Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото. И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му, та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде” (Бит. 3:1-6).

Естеството, в което действа влиянието на греха или което е вече подчинено на силата му, е изключително склонно да се повлияе от измамите на Сатана за безсмъртието на душата (виж статията Безсмъртието на душата) и всички гравитиращи около нея философии, теории и практики. Тогава не е никак чудно, че падналият ангел е заложил толкова много на това учение, внедрил го е навсякъде, дори и в Християнската църква, и го използва толкова мощно, за да мами. Тук сме силно уязвими и затова трябва да се вслушаме сериозно в предупрежденията на Библията.

2. Предупреждение срещу окултизма.

Както вече посочихме, една от характеристиките на падналата човешка природа е интересът към непознатото, тайнственото и невидимото. Точно този интерес бива успешно експлоатиран от окултизма – знанието за скритото и паранормалното (като противоположност на знанието за подлежащото на измерване, което се отнася за науката).

Библията ясно предупреждава срещу окултизма изброявайки поименно всички познати по времето на Мойсей окултни практики:

“Да не се намира между теб някой, който да прекара сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател или омаятел, никой баяч, запитвач на зли духове, врач или запитвач на мъртвите, защото всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа и поради тия мерзости Господ твоят Бог изгонва тия народи от пред теб. Съвършен да бъдеш пред Господа твоя Бог” (Втор. 18:10-13).

Без изключение всяка окултна практика е толкова разрушителна и опасността от нея е толкова голяма, че това се превърнало в една от причините за определянето за погибел на ханаанските народи. Никоя мистична езическа практика, никой астролог, врач, баяч или медиум (контактьор) комуникиращ с духове на мъртвите или с други духове, няма Божието одобрение. Точно напротив. И затова последователите на истинския Бог не трябва по никакъв начин да участват в каквато и да е окултна практика, колкото и да е популярна, колкото и безобидна да изглежда, колкото и “доказан” положителен ефект да има.

3. Предупреждение срещу спиритизма.

Една от най-популярните окултни практики е спиритуализма. Спиритуализмът е вярване, че душата продължава да живее след смъртта и във вида си на дух тя еволюира и се усъвършенства. Спиритизмът е клон на спиритуализма, който също представлява вярване, че душата продължава да живее след смъртта, но приема разбиранията на източните философии за прераждането в човешко тяло като начин на усъвършенстване. Ако спиритуализмът има формата на организирана религия, то спиритизмът възприема себе си повече като философия без да прилага религиозни ритуали. По-важното е, че и спиритуализмът, и спиритизмът имат в основата си разбирането, че човек може да комуникира с духовете на мъртви хора или с други духове от невидимия свят. Затова за удобство в тази статия под понятието “спиритизъм” ще имаме предвид именно тази претенция за контакт с духовете на мъртвите или с други духове, без да се занимаваме с различията между двете течения по отношение начина на постигането на усъвършенстването.

Макар и на Запад непосредственият контакт със света на духовете да е започнал през 1835 г. с Емили Персфилд, по-известен е случаят, когато на 31 март 1848 г. в Гайдсвил, щата Ню Йорк, сестрите Маргарет и Кейт Фокс разработили специален код за общуване със света на духовете, на който тези духове откликнали. Това може да се приеме като поставяне началото на съвременния спиритизъм. В последствие спиритическите сеанси станали масово увлечение в САЩ и Европа.

Наистина ли обаче при спиритическите сеанси може да се комуникира с мъртвите? Наистина ли се появяват духовете на мъртвите? Няма как да вярваш в учението на Библията за естеството на човека и състоянието на мъртвите и да отговориш положително на тези въпроси. Със сигурност става дума за измама от страна на падналите ангели и затова Писанието е изключително ясно, че “общуването с мъртвите” е практика, която е категорично забранена за последователите на истинския Бог:

“Да се не отнесете към запитвачите на зли духове, нито към врачовете; не ги издиряйте, та да се осквернявате чрез тях. Аз съм, Господ вашият Бог” (Лев. 19:31).

Библията допуска, че човек може да изпадне в някаква трудна ситуация, при която да се нуждае от наставление или утеха и тогава изкушението да се “обърне” към свои починали близки за помощ ще е много голямо. Затова забраната за издирването на окултни служители и участието в окултни практики е изказана ясно и императивно. Нещо повече:

“И човек, който се отнесе към запитвачите на зли духове и към врачовете, за да блудства след тях, против оня човек Аз ще насоча лицето Си и ще го изтребя изсред людете му… Също мъж или жена, която запитва зли духове или е врач, непременно да се умъртви; с камъни да ги убият, кръвта им да бъде върху тях” (Лев. 20:6, 27).

На Божия народ било забранено посещаването на подобни служители под заплаха от смъртно наказание както за самия медиум, така и за този, който отивал при него. Контактьорите били сатанински инструменти и нямали никакво място сред Божия народ. И съвсем разбираемо. Няма как на практика да се влезе в контакт с мъртъв човек, защото той е… мъртъв – неговата личност се е разпаднала и оживяването му е възможно едва при възкресението, което е специално Божие действие запазено за края на времето. Следователно, всеки, който претендира, че може да общува с мъртвите, в действителност общува с демоните и това го прави всичко друго, но не и Божий служител. Да го кажем съвсем директно – той или тя са сатанински служители. И точно поради това Саул, първият цар на Израил, забранил врачуването и спиритическите сеанси в страната:

“А Самуил беше умрял и целият Израил беше го оплакал и беше го погребал в града му Рама. А Саул беше отстранил от земята запитвачите на зли духове и врачовете” (1 Царе 28:3).

Какво обаче се случило, когато същият този цар отстъпил от Бога?

“И тъй, филистимците се събраха и дойдоха та разположиха стана си в Сунам; също и Саул събра целия Израил и разположиха стана си в Гелвуе. А Саул, когато видя стана на филистимците, уплаши се и сърцето му се разтрепера твърде много. И Саул се допита до Господа, но Господ не му отговори – нито чрез сънища, нито чрез Урим, нито чрез пророци” (1 Царе 28:4-6).

Когато Саул отстъпил от Бога, и Бог отстъпил от него. Затова когато царят имал нужда от Божието ръководство, Бог отказал да комуникира с него. Саул разбрал, че небето няма да му проговори и затова решил нещо друго:

“Тогава Саул каза на слугите си: Потърсете ми някоя запитвачка на зли духове, за да ида при нея и да направя допитване чрез нея. И слугите му му рекоха: Ето, има в Ендор една запитвачка на зли духове. И така, Саул се предреши като облече други дрехи и отиде, той и двама мъже с него, та дойдоха при жената през нощта; и Саул й рече: Почародействай ми, моля, чрез запитване зли духове и възведи ми, когото ти кажа. А жената му каза: Ето, ти знаеш, що направи Саул, как изтреби от земята запитвачите на зли духове и врачовете; тогава защо впримчваш живота ми, та да ме умъртвят? Но Саул й се закле в Господа казвайки: Заклевам се в живота на Господа, няма да ти се случи никакво зло за това. Тогава жената рече: Кого да ти възведа? А той каза: Самуил ми възведи. И когато жената видя Самуил, извика със силен глас; и жената говори на Саул и рече: Защо ме измами? Ти си Саул. И рече й царят: Не бой се, но ти какво видя? И жената каза на Саул: Видях един бог, който възлизаше из земята. И рече й: Какъв е изгледът му? А тя рече: Един старец възлиза и е обвит с мантия. И Саул позна, че това беше Самуил и наведе се с лицето си до земята, та се поклони. И Самуил каза на Саул: Защо ме обезпокои, като ме направи да възляза? И Саул отговори: Намирам се в голямо утеснение, защото филистимците воюват против мен, а Бог се е отдалечил от мен и не ми отговаря вече нито чрез пророци, нито чрез сънища; затова повиках теб да ми явиш, що да правя. Тогава Самуил рече: А защо се допитваш до мен, като Господ се е отдалечил от теб и ти е станал неприятел? Ето, Господ си извърши, според както бе говорил чрез мен, защото Господ откъсна царството от твоята ръка и го даде на ближния ти Давид. Понеже ти не се покори на гласа на Господа като не извърши върху Амалик според големия Му гняв, затова Господ ти направи това нещо днес. При това Господ ще предаде Израил с теб в ръката на филистимците и утре ти и синовете ти ще бъдете при мен; и Господ ще предаде множеството на израилтяните в ръката на филистимците. Тогава Саул изведнъж падна цял прострян на земята, защото се уплаши много от Самуиловите думи; нямаше сила в него, понеже не бе вкусил храна през целия ден и през цялата нощ” (1 Царе 28:7-20).

Според някои коментатори този, който се явил на Саул при описания спиритически сеанс, бил наистина пророк Самуил. А за тях това е доказателство, че мъртвите продължават да живеят след смъртта във вид на духове и че дори може да се общува с тях. Дали обаче наистина Самуил се появил на този сеанс? Възможно ли е един медиум да наруши покоя на верния Божий пророк? Би ли изпратил Бог пророческа вест чрез медиум – едно категорично отречено и прокълнато средство (виж Втор. 18:10; Лев. 20:6) – особено след като отказал да даде ръководство на Саул чрез одобрените за това методи в Израил (1 Царе 28:6)?

Макар и при едно по-повърхностно четене на историята да изглежда, че претендиращият да бъде Самуил казал верни неща и следователно трябва да се приеме, че това наистина е бил пророка, има някои много проблемни моменти, които биха ни навели на съвсем друг извод:

1) Претендиращият да е Самуил твърди, че предстоящото поражение на Саул и на израйлевата армия е резултат от стари грехове на царя – принасянето на жертва от страна на Саул, за което нямал право (1 Царе 13:10-14) и задържането на користи от амаличаните (1 Царе 15:13-35). Само че това са грехове, които вече били получили необходимото наказание – царството на Саул ще бъде отнето и ще се даде на друг (1 Царе 13:14; 15:23, 26, 28). Претендиращият да е Самуил сега добавя, че като резултат от тези грехове Саул и армията му ще бъдат предадени на филистимците и че Саул и синовете му ще бъдат “при мен” (1 Царе 28:18). Не се споменават никакви нови прегрешения от страна на Саул. Тогава защо Господ ще увеличава наказанието му за грехове, които вече са наказани? Това не изглежда като акт на справедливост от страна на Бога, а по-скоро като вест, която трябва да причини страх и да увеличи вината на Саул сломявайки в него всякаква възможност за надежда и покаяние. И както историята продължава, тази вест постигнала целта си (ст. 20), а на следващият ден Саул се самоубива (1 Царе 31:4, 5). Вестта на претендиращият да е Самуил и нейните последици не отразяват характера на Бога. Дори и най-сериозните божествени изобличения съдържат надежда и вест за готовност за прощение при покаяние на съгрешилия.

Много подозрителен е и фактът, че претендиращият да е Самуил цитира думите на пророк Самуил, но не изобличава Саул за “греха на чародейството” (гадаенето, врачуването), за който истинският Самуил предупредил царя (срв. 1 Царе 15:23 с 1 Царе 28:8) и който се оказал фатален грях за Саул (1 Лет. 10:13, 14).

2) Предсказанието на претендиращият да е Самуил съдържа неточности. Саул не бил предаден на филистимците, той се самоубил и въпреки че тялото му било взето от филистимците (1 Царе 31:8-10), след това жителите на Явис-Галаад го прибрали (ст. 11-13). Освен това не всички синове на Саул умрели в деня на битката с филистимците. По-късно се появява друг негов син – Исвостей (2 Царе 2:8-10). За разлика от това предсказание истинският Самуил предавал Божиите думи точно (1 Царе 3:19-21).

Също така претендиращият да е Самуил казал, че Саул и синовете му щели да бъдат “при мен” (1 Царе 28:19). Но къде точно? Какво точно виждане за живота след смъртта би поставило да съжителстват на едно място богоугоден пророк и безбожен цар? Това не се вписва в популярното разбиране, че при смъртта душите на праведните отиват на небето, а на безбожните – във вечно горящия пъкъл. Врачката от този сеанс би отговорила, че става дума за подземния свят, където отиват душите на всички. Но нейното виждане е ханаанско, не библейско.

3) Някои коментатори твърдят, че появилият се дух на този спиритически сеанс бил наистина Самуил, защото се казва, че “Саул позна, че това беше Самуил” (1 Царе 28:14). Само че Саул се навел с лицето си до земята и разчитал на описанието на врачката. Думата “познавам” (евр. “йада”) се използва, за да означи възприемане или разбиране, което може да бъде и погрешно. Например, в 1 Царе 4:6 филистимците “научиха” (евр. “йада”), че Господният ковчег дошъл в стана на израилтяните, но помислили, че това е самият Бог (ст. 7).

Това, че се казва в текста, че жената видяла Самуил (1 Царе 28:12), не означава, че тя е видяла истинския Самуил. Подобно на случая с Мойсей и магьосниците на фараона, и тук описанието на случилото се е дадено, според както е бил преживяно. Това не значи, че истинският Самуил е бил там. Например, от гледна точка на някои израилтяни “Саул и синовете му” били измрели (1 Царе 31:7), но авторът на историята уточнява, че са били само трима от синовете му, не всички (ст. 6). Подобно и при описанието на спиритическия сеанс той описва това, което врачката е видяла и което “Самуил каза” на Саул (1 Царе 28:15, 16). Да се предаде разказа от гледната точка на даден герой е обичайна практика в библейския текст. Същата техника е използвана не само в случая с Мойсей и жезлите на фараоновите магьосници, но и в същата книга, която описва Саул и спиритическия сеанс:

“И на другия ден като станаха рано сутринта, ето Дагон пак паднал с лицето си на земята пред Господния ковчег и главата на Дагон и двете длани на ръцете му отсечени върху прага; само трупът на Дагон беше останал” (1 Царе 5:4).

Разбира се, Дагон, божеството на филистимците, е един безжизнен, каменен идол. Но тук авторът на историята я описва от гледна точка на филистимците – техният бог се покланя на Господния ковчег, пред когото той е по-слаб.

Чрез представяне на историята със спиритическия сеанс като че Саул и врачката са видели или познали, че появилият се дух е Самуил, авторът се опитва да предаде силата на измамата, която стои зад подобни сеанси. При тях със сигурност сетивата ще бъдат измамени и човек със сигурност ще изпадне под влиянието на падналите ангели. Заедно с това обаче в текста се съдържат много “предупредителни лампички”, които разкриват на внимателния читател, доколко автентична е срещата с духовете при подобни сеанси.

Всъщност самите детайли в провеждането на сеанса подсказват, дали Бог има някакво участие в него. Ендор е бил по-скоро ханаанско, а не израйлево селище (Исус Навин 17:11-13). Археологическите изследвания разкриват, че ханаанската религия включвала поклонение пред предците използвайки ритуали, които са много сходни с този, който врачката извършила пред Саул. Угаритска плоча описва ритуал за викане на предци, включително наскоро починал цар, за да благослови настоящия цар. Вярвало се, че покойните царе са ставали божествени същества в подземния свят и били наричани “богове” (евр. “елохим”).

Точно този момент откриваме и в описанието на разглеждания спиритически сеанс. Важно е да се отбележи, че макар и в българския превод да се казва, че врачката видяла “един бог, който възлизаше из земята” (1 Царе 28:13 – с изключение на Цариградския превод, който е по-точен), в оригинал текстът гласи: “богове, които възлизаха из земята” (евр. “елохим” – също като написаното в угаритската плоча). Това множествено число относно боговете е начинът, по който многобожниците-езичници говорят (виж 1 Царе 4:8; 17:43). Саул пропуска използването от страна на врачката на множествено число и се фокусира на Самуил: “Какъв е изгледът му?” (1 Царе 28:14). Врачката продължава по начина, по който Саул говори и едва тогава преминава в единствено число: “Един старец възлиза.” Тя казва на Саул това, което той иска да чуе, защото той премахнал подобните на нея окултни служители (ст. 3) и тя се чувствала застрашена (ст. 9).

Това, че при предаването на думите на съществото претендиращо да е Самуил, врачката използва седем пъти името “Йехова” (1 Царе 28:16-19), не доказва автентичността на появилото се същество, нито прави службата на този медиум приемлива. Политеистите са били толерантни към смесени религии (виж Изх. 32:4, 5).

Тъй като врачката нахранва Саул (1 Царе 28:21-25), някои коментатори виждат в това проява на внимание от нейна страна, което заслужава одобрението ни. Въпросът е, че авторът описва заколването на телето от нейна страна не с думата “табак”, която се използва в случаите на заколване на животно с цел нахранване (виж 1 Царе 25:11), а с думата “забак” (1 Царе 28:24), която се използва за заколване на животно при ритуални жертвоприношения. Това, което тя направила, било жертвоприношение, а предишните отстъпления на Израил включвали ядене на жертви принесени на мъртвите (Числа 25:1-3; Пс. 106:28), които имали разрушителни резултати. Така нейният на пръв поглед жест на внимание и загриженост довел Саул до участие в езическо поклонение. Това може би обяснява, защо в началото той отказал да яде (1 Царе 28:23).

Единственият извод, който можем да извлечем от направения анализ, е че появилият се дух на този сеанс не бил Самуил, а един паднал ангел. Бог не използва за комуникация медиуми, които са изрично отхвърлени от Него и подлежащи на смъртно наказание (Лев. 20:27). Описаният в 1 Царе 28 гл. спиритически сеанс напомня изключително точно ханаански сеанс, при който медиумите контактуват с “богове” идващи от подземния свят. Един демон се появил представяйки се за Самуил, за да измами Саул, да го накара да се почувства безнадеждно виновен и да го подтикне да се откаже от Бог и от живота. И той постигнал целта си!

Сигурно е учудващо, докъде може да стигне отстъплението на някой, който някога е бил покорен на Бога. Но случилото се трябва наистина да служи за предупреждение. Самият Саул е бил уязвим на влиянието на демоните (1 Царе 16:14-16, 23; 18:10; 19:9). Не случайно Самуил го предупредил за “греха на чародейството” (1 Царе 15:23 – евр. “кесем”). И въпреки това Саул поискал от медиума да му “чародейства” (1 Царе 28:8 – евр. “кaсaм”). Тези думи се използват обикновено във връзка с езическите гледачи (Числа 22:7; Ис. Нав. 13:22; 1 Царе 6:2). Така Саул сам се вкарал в измамния капан на дявола, което довело до фатални за него последици. Тази история трябва да служи като предупреждение за всеки – не можеш да си играеш с Лукавия, нито да очакваш, че няма да има последици, ако обърнеш гръб на Бога. Колкото и трудно да е положението, в което си изпаднал, спиритическият сеанс не е решението. Там действат Сатана и неговите ангели, а не духовете на умрели хора и затова в никакъв случай не трябва да се участва в такива сеанси.

4. Силен спиритизъм в края на времето.

Последното време – времето, в което ние живеем – е време на изключително силно проявление на сатанинските измами. Спиритизмът е много съществена част от целия репертоар. Дори до толкова, че се претендира, че в такива сеанси може да се говори не само с мъртвите, но дори и със самият Христос. Това е много силна заблуда и затова изрично е спомената в Писанието като един от знаците на последното време:

“Прочее, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята, не излизайте; или: Ето, Той е във вътрешните стаи, не вярвайте. Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде Пришествието на Човешкия Син” (Матей 24:26, 27).

При спиритическите сеанси, които често се извършват в затворени и затъмнени помещения, не се появява Христос, ако и да се твърди така. Това не е начинът на осъществяването на Неговото Второ пришествие, ако и да се твърди така. Явлението на Христос пред човечеството ще е видимо за всички. Това на практика е единственият начин да видиш физическия облик на Христос. Той никога няма да се появи посредством спиритически сеанс!

Разбира се, не всички биха искали да контактуват с Христос по такъв начин, но защо не с някой свой починал близък. Някои хора чувстват “невидимото” присъствие на покойниците в домовете си, ако и те да са вече в гроба. Защо да не се опитат да се свържат с тях?

“Както облака се разпръсва и изчезва, така и слизащия в преизподнята (гроба) няма да възлезе пак. Няма да се върне вече у дома си и мястото му няма да го познае вече” (Йов 7:9, 10).

Умрелият няма да се върне вече в дома си. Може да има много обяснения за това, което скърбящите чувстват, включително и сатанинско влияние. Преживяното в никакъв случай не трябва да бъде повод да се търси медиум, за да се осъществи контакт с мъртвия. Той няма как наистина да се появи при подобен сеанс:

“Защото като се изминат малко години, аз ще отида на път, отгдето няма да се върна” (Йов 16:22).

Смъртта е като път, на който отиваш и от който няма да се върнеш. Единствено възкресението на тялото в края на времето ще наруши смъртния сън, който спят всички умрели. Затова не трябва да се очаква, че при сеанс за контакт с мъртвите, те в действителност се появяват. Това е просто сатанинска измама.

Въпреки ясните предупреждения на Свещеното писание по този въпрос, тази заблуда се разраства и взима своите жертви. И това ще става все по-мощно и мащабно с приближаването на края на всичко:

“И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове прилични на жаби, защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог” (Откр. 16:13, 14).

Книгата Откровение описва една изключително силна сатанинска активност в последното време и в самия край. Измамите на падналия ангел ще бъдат съкрушаващи за човешката раса. Има ли начин да им се устои?

5. Предпазване от заблудата на спиритизма.

Предпазването от заблудата на спиритизма може да стане само чрез познаването на истината. Сигурно за всеки последовател на Христос ще дойде изпитание, в което ще му се предложи едно бързо и лесно решение посредством контактьор и общуване с духовете на умрелите. На това изкушение трябва да се отговори само по един начин:

“И когато ви рекат: Попитайте бесовъпрошателите и вълшебниците, които шепнат и мъмрат, отговорете: Един народ не ще ли попита своя Бог? Ще притича ли някой при мъртвите за живите? Търсете в закона и в свидетелството: Ако не говорят според това слово, наистина няма видело в тях” (Исая 8:19, 20 – ЦП).

Бог има нужната утеха и ръководство за всеки, независимо в каква ситуация е изпаднал. И всичко това е разкрито в Писанието. Никой не се нуждае от услугите на спиритист или какъвто и да е окултен служител. Но и никой не може да подцени и силата на изкушението, стоящо зад учението за безсмъртието на душата и възможността за бърз “контакт” с някой близък. Само чрез здраво установяване в библейската истина можем да се предпазим от измамите на спиритизма.

Тук голямо значение има, какво е разбирането за смъртта, което сме възприели. Вярно е, че има много вярващи, които приемат учението за безсмъртието на душата и все пак знаят за забраната за участие в окултни практики и ги избягват. Но когато вярваш, че душата живее след смъртта, изкушението да се комуникира с нея е много голямо.

От друга страна, ако се възприеме библейското учение за смъртта като несъзнателен сън, възможността от контакт с душите на умрелите напълно отпада, защото този възглед не допуска това като нещо възможно за осъществяване. Има значение, какво вярваме по отношение на смъртта. Макар и езическото учение за безсмъртието на душата да е изключително популярно в християнските църкви, верните последователи на Христос са призовани да прегърнат библейското учение по този въпрос и да затворят всяка врата за сатанинско влияние в живота си.

Никоя окултна практика, включително спиритизма, при който се контактува с духовете на мъртвите, не получава одобрението на Библията. Те са строго забранени за последователите на истинския Бог, защото представляват сатанински измами, които имат фатални последици. Само смиреното ходене с Бога и познаването на правилното учение на Писанието по въпроса за смъртта може да ни предпази от тази погубваща измама.

1
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

1 Comment threads
0 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
1 Comment authors
Наско

Без да съм запознат с значенията на думите “табак и забак” ми стана ясно ,че врачката прави жертвоприношение на духа със заколването на телето. Стиховете от Словото са много добре и ясно обяснени в този текст. За съжаление в много от църквите днес се проповядва живот след смъртта преди пришествието на нашият Господ и както казва автора на урока когато вярваш в задгробния живот винаги има вероятност в труден момент да навлезеш в тази забранена зона.