Сатана vs. Божият закон – I

Сатана като паднал ангелКаква част от живота ви заема спокойствието? Можете ли да кажете, че животът ви и всичко, което се случва около вас, е спокойно? Изобщо има ли шанс тази дума по някакъв начин да бъде обвързана с живота ви? Лично аз се съмнявам. Въпреки че нашите решения са от голямо значение за случващото ни се, никой не може да има пълен контрол над живота си и независимо, какво прави или не прави, сътресенията, болката, проблемите и тревогите си остават неизменна част от ежедневието на всеки – до последния му дъх.

Не може да не дойде момент, в който да не се замислиш, какво всъщност става. Няма как да не усетиш поне за малко, че около теб се води една страховита борба, в която по незнайни за теб причини си въвлечен. Сякаш невидими сили се мъчат да надделеят една над друга и това по някакъв начин засяга живота ти. Каква обаче е тази борба, между кого се води, кой в крайна сметка ще победи и какво е твоето място в нея, остава като че ли неясно.

Всъщност това е неясно само за тези, които не изследват Библията. Свещеното писание на Стария и Новия завет дава изключително обстойна информация за тази борба. Тя се води между двете свръх сили във Вселената – Бог и Сатана, а от всеки човек се очаква сам да реши, на чия страна ще застане. Изборът му ще определи, каква ще бъде вечната му съдба.

За да може обаче всеки да направи своя избор, е нужно да знае нещо повече за тази борба. Така би било справедливо. Бог и Сатана враждуват, но защо? Коя е точката, по която не могат да се разберат? Какво точно е превърнало Сатана във враг на Твореца на Вселената и какво ще се случи с мен, ако застана на неговата страна? Все въпроси, на които си струва да намерим отговорите.

1. Непокорството като враг на Бога.

Най-неизгодното положение, в което някой може да изпадне, е да стане враг на Бога. А за съжаление това не е толкова трудно. Не е необходимо да си наемен убиец, жесток диктатор, отявлен атеист или да си отговорен за Холокоста. За да бъдеш враг на Бога, е нужно само едно нещо:

“Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може” (Римл. 8:7).

Просто и ясно. Всичко, което се изисква, за да бъда определен като враг на Бога, е да следвам копнежа на плътта си и да не се покорявам на Божия закон. Може да декларирам, че вярвам в Бога, но ако съм непокорен на закона Му – ако не искам и не мога да се покорявам на Божия закон – бивам определен като враг! Доста врагове на Бога се разхождат по тази планета, нали?

Тук преводът на текста не е представил пресилено нещата. Използваната в този стих гръцка дума е “echthra”, която означава точно това – “вражда, враждебност”. Същата дума е използвана и на едно друго място в Новия завет, където отново биват дефинирани враговете на Бога:

“Прелюбодейци! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога” (Яков 4:4).

И този текст потвърждава идеята, че следването на копнежите на плътта – тук наречено като живот според стандартите на света и по-специално караниците, страстите, алчността, завистта, ревността (виж ст. 1-3) – определят човека като враг на Бога. С други думи, ако не се покорявам на Божия закон, но се покорявам на посочените изисквания на света, попадам в категорията “враг на Бога”.

Може би за някой е успокояващо, че поне остава светът да му е приятел, което е по-добре от нищо. Само че това далеч не е предимство. Според Свещеното писание светът лежи в Лукавия (1 Йоан 5:19). Затова и всичко що е в света, е враг на Бога. Причината за това е съвсем проста – не се покорява на Божия закон.

Всъщност това обвързване на света и копнежа на плътта със Сатана ни дава една по-ясна идея, в какво точно Сатана е противник на Бога. Явно тук трябва да става дума за Божия закон.

2. Враждата на Сатана срещу Бога.

Великата борба между доброто и злото е една от основните теми в Свещеното писание. Зад всяка история, биография, притча или фигура се усеща една бушуваща борба между доброто и злото, между Бог и Сатана. Рядко истинската причина за тази борба е представена в пряк текст. Това обаче не е пропуск на авторите на Писанието. Целта е да се накара изследователя на Библията да бъде още по-задълбочен и внимателен при събирането на парченцата на тази зашеметяваща картина, за да могат измеренията на борбата да му станат по-ясни. Въпросът е прекалено важен. Затова целият ум и воля трябва да бъдат отдадени, за да се усети поне малко динамиката и напрежението в тази борба – борба, в която е заложена вечната участ на всички ни! И никак не е учудващо, че именно тя е една от най-първо появяващите се теми в Библията.

Ако отворим най-старата от всички библейски книги – книгата Йов – още в самото й начало ще открием една много напрегната среща между Бог и Сатана:

“А един ден като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана. И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея” (Йов 1:6, 7).

Тук ни се представят първите реплики на някакъв разговор между Бог и Сатана. В едно определено време водачите на цивилизациите и световете, които Господ е създал, се събират при Него. И тогава се появява един неканен гост от Земята. Всъщност една друга личност на име Адам трябвало да се появи от земята, но него го няма. Вместо него се появява Сатана. Понеже това е нередно, той получава още в самото начало въпроса на Бога: “От къде идваш?” С други думи: “Знаеш ли, по какъв път всъщност си тръгнал; коя е основата, от която си тръгнал? Знаеш ли изобщо какво правиш?”

Сатана обаче отговаря: “От обикаляне на земята и от ходене насам-натам по нея.” Като че ли иска да каже: “Господи, аз съм свободен. Тези роби се събират пред теб в един определен ден, защото са слепи за тиранията Ти. Аз обаче съм свободен! Мога да правя, каквото си искам; да ходя, където си искам, защото аз съм си господар на себе си! Аз съм сво-бо-ден!”

Сигурно другите присъстващи наострили уши: “Свободен ли каза? Свободен? Че ние не сме ли? Какво иска да каже?”

Изглежда, че нещото, по което Бог и Сатана не могат да се разберат и което ги разделя един от друг, бива изведено на преден план. Налице са достатъчно предпоставки да се получи интересна дискусия. Свидетели на този спор са всички високопоставени същества във Вселената:

“После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?” (ст. 8).

Това са думите, с които Господ се аргументира в спора и по тях можем да се ориентираме, за какво всъщност спорят Бог и Сатана. Бог твърди, че Йов, един земен човек, е непорочен и праведен – бои се от Бога и се отдалечава от злото. Явно спорът между Бог и Сатана е свързан с това, което Йов е демонстрирал в живота си. Това ще рече, че ако разберем, що за личност е бил Йов, ще ни стане ясно и за какво са спорили Бог и Сатана.

Не е толкова трудно да се разбере, какво означава някой да се отдалечава от злото. Йов е бил човек, който ден след ден е водил такъв начин на живот, че злото и лошите неща се превръщали във все по-непривични за него – той се отдалечавал от злото, то оставало някъде далеч зад него.

Възможно е обаче някой да има проблем с другата характеристика на патриарха Йов – той се боял от Бога. Тъй като сме същества особено потърпевши от наличието на страх в живота ни, някой може да направи не особено приятна връзка между страха и Бога. Затова ще оставим самата Библия да ни го обясни:

“Нека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека” (Екл. 12:13).

Ето какво означава според Библията да се боиш от Бога – да спазваш заповедите Му, да спазваш Неговия закон. Да се боиш от Бога е еквивалент на водене на един живот на страхопочитание към Него изразен в послушание на волята Му – Бог е върховният авторитет в живота ти и ти в страхопочитание и благоговение се покоряваш на волята Му и признаваш върховенството Му.

Така аргументацията на Бога в този спор със Сатана става по-ясна, а от тук научаваме и темата на самия спор. Щом като Бог твърди, че има на земята един човек, който може да спазва Неговия закон, значи спорът Му със Сатана трябва да е: Може ли да се спазва Божият закон от творенията или не може?

За да сме сигурни, че сме на прав път, нека да оставим и Сатана да даде своите аргументи:

“А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Йов от Бога? Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му и имота му се е умножил на земята” (Йов 1:9, 10).

Сатана не остава длъжен и предава друга версия, един друг поглед на послушанието на Йов. Той твърди, че Йов е само формално праведен; че спазва закона външно; прави така да изглежда, че го спазва, за да получава Божиите благословения, но всъщност не го спазва истински, от сърце.

Сам Сатана потвърждава ангажираността си в този спор и какъв точно е той. Сега вече можем да сме напълно сигурни. Въпросът, по който Бог и Сатана са спорели, наистина бил този: “Може ли да се спазва Божият закон от творенията или не може?”

Бог твърди, че това е възможно и като аргумент посочва едно по принцип подвластно на греха същество – човекът Йов. Сатана обаче твърди, че законът не може да се спазва, а тези, които се опитват да го правят, са просто лицемери, които го правят заради благословенията и спасението в края. Такива пазители Сатана обвинява във формално спазване – едно външно спазване на закона, защото неговата същност е непостижима за творенията.

Така започва най-старата книга на Библията. Тя ни въвежда във Великата борба, която се води между силите на небето и силите на пъкъла. Всички сме въвлечени в нея и ако има нещо, което се нуждаем да знаем, то това е причината за нея. Тя е свързана с Божия закон. Бог твърди, че законът Му е нещо добро за Вселената и може да се спазва. Дори едно грешно същество имащо Божията подкрепа може да отразява принципите на този свят закон в живота си. Сатана обаче е категоричен, че Божият закон е заробващ и ако изобщо е възможно някакво спазване, то е формалното с оглед извличането на някаква облага. Спазването на този закон от сърце е невъзможно и неприсъщо за Божиите творения.

Звучи ли ви всичко това познато? На мен да. Дори не мога да изброя случаите, в които съм чувал да се изговарят тези аргументи на Лукавия. И най-странното е, че повечето пъти те излизат от устата на хора, които се определят като последователи на Христос. Всъщност не е странно, а озадачаващо да чуеш някой християнин да застава срещу Божия закон използвайки точно тези аргументи, които са позицията на Сатана в грандиозния му спор с Бога. Как изобщо е възможно да твърдиш, че си на страната на Бога и в същото време ентусиазирано да защитаваш позицията на Сатана?

Или може би някой си мисли, че всичко това е от Стария завет? Нещата в Новия завет са се променили и след жертвата на Христос законът повече не е актуална тема. Наистина ли мислите, че подобно нещо е възможно? Как точно би могло да стане така, че валидността и важността на Божия закон, който е израз на Неговия непроменим характер (прочети статията Променим ли е моралният закон на Бога?) да бъде актуална тема преди смъртта на Христос, а след нея да отпадне? Ако това е нещото, около което Бог и Сатана враждуват, то би трябвало да стои като причина за тази вражда до самия край. Така че тук не можем да търсим само някаква остаряла идея от Стария завет. Същият проблем откриваме и в Новия.

3. Враждата на Сатана срещу Божия закон в последното време.

Библията не само започва с враждата на Сатана срещу Божия закон. Тя и приключва с нея. Една от последните й книги описва тази вражда много живописно:

“И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален биде големият змей, оная старовременна змия, която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него. И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос, защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване, защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт. Затова веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време” (Откр. 12:7-12).

Макар и тук да имаме едно описание на началото на борбата между Христос и Сатана, някои негови детайли ни отвеждат във времето след смъртта на Христос. И не само че тази борба не затихва с течение на времето, не само че причината за нейното водене не се превръща в неактуална, но става дори по-интензивна с доближаването на свършека на всичко. Накрая тя намира съвсем конкретен израз:

“Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исус” (ст. 17).

Една от причините влудяващи Сатана в последното време, е че определена група хора наречени “остатък” издигат валидността на Божия закон в живота си. С думи и дело те показват, че Божият характер на любов и справедливост е непроменим, поради което и изразът на Неговата воля – Божият закон – остава непроменим и валиден за всеки. Гневът е обзел личността на дявола, защото една шепа хора имат дързостта да застанат срещу господстващото разбиране в света, че понятията “добро” и “зло” са нещо относително. Той е направил толкова много, за да накара светът да повярва в тази лъжа. Успял е да заблуди дори и църквите, че Божият закон не е вече задължителен за вярващите. Но сега една малка група хора е в състояние да провали всичките му планове. Няма как да е щастлив от това.

Именно този въпрос довежда света до една невероятна по мащаби криза точно преди завръщането на Христос (Откр. 13:16, 17; 14:12). Това не само потвърждава, че въпросът, по който Бог и Сатана са спорели от самото начало, продължава да е актуален и в Новия завет, но посочва и че именно покорството на Божия закон ще доведе до кулминацията на тази борба. Затова има значение, дали разбираме естеството на борбата или не. Има значение, какво решение ще вземем по отношение покорността към Божията воля, защото позицията ни спрямо закона на Твореца ще определи и позицията ни във Великата борба, а това ще определи и вечната ни участ.

Исус е победил Сатана на кръста. Макар и борбата между тях да става все по-ожесточена, нейният изход е ясен – Сатана е един победен враг. Въпрос на време е да получи полагащото му се. Не е същото обаче с нас. Ние все още можем да вземем правилното решение и да застанем на правилната страна в конфликта – на страната на победителя; на страната на Този, Който е дал живота Си, за да ни спаси. Това обаче е свързано с отношението ни към Божия закон. Ако сме от онези хора, които смятат Десетте заповеди за неактуални за нашето време морални норми, ние се присъединяваме към редиците на Божия враг. Ако обаче изберем като Йов да бъдем непорочни и праведни – да се боим от Бога и да се отдалечаваме от злото, тогава заставаме на страната на Този, Който наистина го заслужава. Струва си да застанеш до Бога в този конфликт. Струва си!

Според Свещеното писание борбата между Бог и Сатана се върти около Божия закон. Дяволът твърди, че този закон е невъзможен за изпълнение, но никой верен последовател на Христос не трябва да вярва на заблудите му, а да остане покорен на Божия воля, защото Божият закон наистина може да се изпълнява.

Прочетете и статията Сатана vs. Божият закон – II, където разглеждаме, как да застанем на страната Бога в конфликта Му със Сатана.

Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.