Принципът “ден-година” – II

Времевите елементи разположени в сфераКогато някой чуе израза “ден-година”, може да се сети за онзи популярен израз “ден година храни”, който касае видове бизнеси, чиите приходи не текат равномерно през годината, а имат силни периоди, които покриват недостига от останалото време. Когато става дума за принципа в тълкуване на апокалиптичните времеви пророчества, изразът “ден-година” има съвсем други значение. Този принцип гласи, че на някои места в апокалиптичните книги на Библията времевият период е символичен и че в него един пророчески ден трябва да се тълкува като една буквална година.

Както разбрахме от статията Принципът “ден-година” – I, адвентистите от седмия ден вярват, че когато даден времеви период в апокалиптичните книги се намира в символичен контекст и е изразен по нетипичен начин, той трябва да се тълкува символично според принципа “ден-година”. Разбрахме също и че буквалното тълкуване на един такъв период има твърде сериозни недостатъци, което означава, че това тълкуване е неприемливо.

Нека да разгледаме и други, допълнителни основания, които също доказват, че именно принципът “ден-година” е правилният в интерпретиране на пророческите периоди в апокалиптичните книги.

1. Обхватност на периода от 2 300 денонощия.

Един от времевите периоди, за който има най-големи спорове, дали да бъде тълкуван символично или буквално, е периодът от 2 300 денонощия:

“И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти” (Дан. 8:14).

Този период е ключов във развитието на адвентната доктрина и адвентистите от седмия ден са абсолютно категорични, че той не може да бъде тълкуван по друг начин освен символично според принципа “ден-година”, т.е. че той касае 2 300 буквални години. Аргументите ни са, че тук става дума за период, който се появява в силно символичен контекст използващ езика на Деня на умилостивението от Левит 16 гл. и най-вече – че е изразен по нетипичен начин. Всичко това изисква той да бъде тълкуван като символичен период.

Нашите аргументи обаче не свършват дотук. Има указания в самия текст, които показват, че този период не може да се приеме буквално. Става дума за обхватността на периода от 2 300 денонощия. Тя е посочена в текста. Ето какво гласи Дан. 8:13 според нашите Библии, където се задава въпросът, на който се отговаря в Дан. 8:14, че светилището ще бъде очистено след 2 300 денонощия:

“Тогава чух един свет да говори. И друг свет рече на този, който говореше: До кога се простира видението за всегдашната жертва и за престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?” (Дан. 8:13).

Обърнете внимание, че думата “за” я няма в оригинала на еврейски. Освен това и еврейската граматика не я допуска. Следователно, въпросът не се отнася само за действията на Малкия рог, а по-скоро за всичко описано в главата. Буквалният превод на този стих е следния:

“Докога се простира видението, всегдашната жертва и престъплението, което докарва запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?”

С други думи, въпросът включва всичко, което се е случило във видението. Тук думата за “видение” в стих 13 е хазон, която се отнася до цялото видение. А там самият ангел обяснява на Даниил, че става дума за Мидо-Персия, след това за Гърция, след това за един малък рог, който действа първо по хоризонтала (Дан. 8:9), след това обаче променя посоката си на действие и започва да действа по вертикала (ст. 10, 11), с което осквернява небесното светилище. Както самият ангел обяснява на Даниил, царството, което щяло да дойде след Мидо-Персия, било Гърция (Дан. 8:4-7, 20, 21). Изобщо не е трудно да се види, че световната сила, която идва след Гърция и има отношение към завоюване на територии по земята (ст. 9), е езическият Рим. И никакъв проблем не представлява да се заключи, че променената посока на действие към небето (по вертикала – ст. 10-12) касае папската форма на Рим и всички нейни претенции по отношение заместването на Христос на земята.

Тогава въпросът от Дан. 8:13 може да бъде перифразиран така:

“Докога ще се позволи на всички тези неща – издигането на Мидо-Персия, издигането на Гърция, появата на Рим и накрая атаката на Рим срещу Христовата служба в Небето – да продължават?”

И тогава се дава отговора:

“И каза ми: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти” (Дан. 8:14).

Както се вижда, периодът от 2 300 денонощия включва Мидо-Персия, Гърция, Рим (езически и папски – Малкия рог), а не само Малкия рог. Това е поредното указание, че не е възможно 2 300-те денонощия да се приемат буквално, защото няма как няколко световни империи да вместят съществуването си в един такъв нищожно кратък период.

Буквалното възприемане на този период (малко повече от 6 години и 3 месеца) е неприемливо, не само защото в него не могат да вместят съществуването си три световни империи, не само защото контекстът не е буквален, но и защото този период е все още актуален и в следващото видение (Дан. 9 гл.), а то е дадено около 11 години след видението от гл. 8. Една от основните цели на видението от Дан. 9 гл. е да даде пояснения свързани с периода от 2 300 денонощия в Дан. 8:14 (прочети статията Начало на изследователния съд). Така че актуалността на този период във видение, което е дадено по-късно от буквалното възприемане на периода, също изисква той да бъде приет като символичен. Всъщност тук истинският въпрос е, кога започва този период, а не дали е символичен. Повече от ясно е, че е символичен.

Освен това в Дан. 8 гл. на три места се посочва, че видението се простира до последното време:

“И така, той се приближи, гдето стоях. И когато дойде, аз се уплаших и паднах на лицето си, а той ми рече: Разбери, сине човешки, защото видението се отнася до последните времена” (Дан. 8:17).

“И рече: Ето, аз ще те науча що има да се случи в последните гневни времена, защото видението се отнася до определеното последно време” (ст. 19).

“А казаното видение за денонощията е вярно; все пак, обаче, запечатай видението, защото се отнася до далечни дни” (ст. 26).

На Даниил му се казва не само, че видението обхваща няколко империи – Мидо-Персия, Гърция, Рим (езически и папски), но на няколко пъти се подчертава, че видението ще стигне чак до последното време. Това няма как да се случи, ако периодът от 2 300 денонощия не е символичен. Това пророчество придобива смисъл само ако периодът в него се тълкува като символичен според принципа “ден-година”. Той стига до годината 1844, т.е. навлиза се в последното време – точно както ангелът го обяснява на Даниил.

Обхватността на периода от 2 300 денонощия е поредното доказателство, че в тълкуването му трябва да се прилага принципа “ден-година”.

Изобщо не е чудно, че адвентистите не са единствените, които прилагат принципа “ден-година” към пророчеството за 2 300 денонощия. Един от най-големите юдейски учени – Раши (1040-1105 г.сл.Хр.) – превежда Дан. 8:14 така: “И той ми каза: До 2 300 години…” Така че тази идея изобщо не е адвентна приумица, а е била използвана относно това пророчество от други тълкуватели много преди да се появят адвентистите.

2. Обхватност на периода от седемдесет седмици.

Друг пророчески период, който освен символичния си контекст и нетипичност на изразяването си, има и други, допълнителни указания доказващи валидността на принципа “ден-година”, е периодът от седемдесет седмици:

“Седемдесет седмици са определени за людете ти и за светия ти град, за въздържането на престъплението, за довършване греховете и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството, и да се помаже Пресветият. Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради изново, с улици и окоп, макар в размирни времена. И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен и не ще има кои да Му принадлежат; и людете на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; и краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения. И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време” (Дан. 9:24-27).

Според това пророчество на еврейския народ са дадени 70 седмици благодатно време, в което трябва да се случат няколко неща. Шестдесет и девет седмици след издаването на заповедта за изграждане на Ерусалим ще се появи Месията, Който до средата на последната, седемдесетата седмица ще извърши изкуплението. А преди да се появи Месията градът Ерусалим ще бъде построен отново.

Би било малко трудно да вместим всичките тези събития, ако приемем, че този период трябва да се тълкува буквално. Седемдесет буквални седмици са равняват на около година и четири месеца. Която и да е годината, в която указът за изграждането на Ерусалим бива издаден, не би било възможно толкова събития да се вместят в период от буквални седемдесет седмици. Тук става дума за неща, които от наша гледна точка са история и ние знаем, че издаването на указа за изграждането на Ерусалим, самото негово изграждане и появата на Исус Христос са събития отстоящи на десетилетия и столетия едно от друго. А това категорично отхвърля буквалното тълкуване на този период. Това пророчество не може да бъде интерпретирано по никакъв друг начин освен символично според принципа “ден-година”. А като се има предвид връзката, която съществува между пророчеството за седемдесетте седмици и това за 2 300-те денонощия, очевидно и второто трябва да се тълкува според този принцип.

3. Обхватност на времето на Малкия рог.

Една от най-важните фигури в апокалиптичната литература е Малкия рог. Според пророчеството в Дан. 7 гл. той се появява на главата на последния от четирите звяра, които Даниил вижда във видение (Дан. 7:7, 8). Като имаме предвид връзките, които съществуват между Дан. 2, 7 и 8 гл., без особени проблеми установяваме, че първият звяр от видението касае Вавилон (Дан. 7:4), вторият представлява Мидо-Персия (ст. 5), третият е символ на Гърция (ст. 6), а четвъртият трябва да се отнася за езическия Рим (ст. 7). Точно там се появява Малкият рог, за който се казва, че ще владее над светиите на Всевишния за “време, времена и половина време” (Дан. 7:25). Най-разпространеното днес тълкуване на този период е, че тук става дума за буквални 3 ½ години. Тук обаче се пропуска ясното означение на контекста, че Малкият рог произлиза от езическия Рим и стига до края на времето. Езическият Рим е сила изчезнала преди повече от 1 500 години, а според пророчеството Малкият рог ще съществува до последния съд, който довежда до края на света (Дан. 7:8-11, 21, 22, 26, 27). Това е много ясно доказателство, че и времевото пророчество в него за “време, времена и половина време” (Дан. 7:25) не може да се приема буквално, защото буквалното му тълкуване не може да ни отведе до края на времето. За пореден път достигаме до необходимостта да приложим и за това пророчество принципа “ден-година”.

4. Допълнителни указания за валидността на принципа “ден-година”.

Може да е учудващо, но съществуват и други указания утвърждаващи валидността на принципа “ден-година”. Както вече разбрахме, този принцип установява известна връзка между дните и годините, така че когато на едно място се каже един ден, всъщност се има предвид една година. Има много библейски текстове доказващи връзката между дните и годините, която е съществувала в еврейското мислене:

“И всичките дни на Кенан станаха деветстотин и десет години; и умря” (Бит. 5:14).

“И всичките дни на Енох станаха триста шестдесет и пет години” (Бит. 5:23).

“И всичките дни на Ной станаха деветстотин и петдесет години; и умря” (Бит. 9:29).

Както се вижда, тук дни и години се използват, за да означат едно и също нещо. Дните на патриарсите са станали еди си колко години. Но касаят едно и също нещо.

Връзка между дни и години има и в еврейската поезия, в която дните се използват в паралел с годините (това е доказателство на базата на семантична връзка между двата периода от време):

“Твоите дни като дните на човека ли са? Или годините Ти като човешки дни?” (Йов 10:5).

“Дните нека говорят и многото години нека учат мъдрост” (Йов 32:7).

“Размислих за древните дни, за годините на старите времена” (Пс. 77:5).

Във всеки от тези случаи дните и годините описват едно и също нещо; в случая това са просто различни думи използвани за предаване на една и съща идея. Сега още по-добре можем да разберем и текстовете, които най-често се представят за описание на принципа “ден-година”:

“И като навършиш тия, тогава легни на дясната си страна и носи беззаконието на Юдовия дом четиридесет дни; по един ден ти определих за всяка година” (Езек. 4:6).

“Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете какво значи Аз да съм неблагоразположен” (Числа 14:34).

Макар тези примери да не доказват сами по себе си принципа “ден-година”, те показват, че в еврейското мислене дните и годините са свързани.

Съществуват достатъчно много указания в библейските текстове, които ни задължават да прилагаме принципа “ден-година” в тълкуването на някои времеви периоди в апокалиптичните пророчества. Този принцип не е измислица на адвентистите от седмия ден, а единствената възможност в тълкуването на някои времеви периоди.

4
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

2 Comment threads
2 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
3 Comment authors
Apostol

Здр., г- н Димов, и още 6000г. да минат адвентистите няма да се осмелят да мислят, а само ще повтарят като папагали грешките на основоположниците си, запечатани с “непоклатимия” “божествен” авторитет на “пророчицата” си! А казват, че нямало зомбита! „И така, той се приближи, гдето стоях. И когато дойде, аз се уплаших и паднах на лицето си, а той ми рече: Разбери, сине човешки, защото видението се отнася до последните времена“ (Дан. 8:17). „И рече: Ето, аз ще те науча що има да се случи в последните гневни времена, защото видението се отнася до определеното последно време“ (ст. 19). „А… Още »

Диан

Статията е много добра , не разбрах коментара на Апостол за изгубеният 7 ден от рая . Къде мога да прочета за това ще ми бъде много интересно . И от къде произлиза малкият рог ….В книгата Дан. пише че изкоренявя три от десете рога ….Кои са те и кога се случва … дали това не се е случило ….Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие, и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат.