Принципът “ден-година” – I

Времевите елементи във вид на кълбоЕдин от най-вълнуващите моменти за всеки изследовател на Библията е установяването, как библейските пророчества се изпълняват. Не можеш да не бъдеш удивен, когато видиш, че неща, казани преди стотици и дори хиляди години, са се изпълнили с такава точност!

Интересното е, че в някои от пророчествата се посочват и времеви периоди. Това прави изследването още по-интригуващо, защото вдига още повече летвата за точността на тяхното изпълнение. Защото едно е да кажеш, че ще се случи това и това, а съвсем друго, да кажеш, кога точно това ще се случи, още повече ако става дума за периоди от стотици години. Именно тук е силата и превъзходството на библейските пророчества. Изследователят на тези вълнуващи предсказания остава смаян, когато установи с каква точност във времето са боравили библейските пророци. Това за пореден път уверява вярващия в боговдъхновеността на Библията – че тя наистина е надеждно Слово, в което говори самият Бог и на което можем да се доверим.

Когато става дума за тълкуване на времевите периоди в пророчествата, адвентистите от седмия ден срещат една невероятна опозиция от страна на повечето християнски деноминации. Причината е, че адвентистите все още вярват, че в определени случаи когато се тълкуват времеви пророчески периоди в апокалиптичните книги, трябва да се прилага принципът “ден-година”. Този принцип гласи, че на някои места в апокалиптичните книги времевият период е символичен и че в него един пророчески ден трябва да се тълкува като една буквална година.

Всъщност това разглеждане на някои пророчески периоди не е адвентно изобретение. Така те са били разглеждани дълго преди да се появят адвентистите. Принципът “ден-година” се базира на историческия метод в тълкуване на апокалиптичните пророчества, който е бил методът на протестантите. Проблемът е, че голямата част от съвременните протестанти вече са обърнали гръб на този подход и изглежда не могат да се примирят, че адвентистите от седмия ден все още го следват.

Нека да разгледаме основанията, поради които адвентистите продължават да прилагат принципа “ден-година” за някои апокалиптични пророчества. Това ще ни помогне да разберем и дали мнозинството от протестантите са постъпили правилно, като са обърнали гръб на пророческото наследство на предците си.

1. Времеви периоди и символично тълкуване.

Още в самото начало трябва да кажем, че адвентистите от седмия ден не вярват, че навсякъде в Библията и в частност – в апокалиптичната литература – времевите периоди трябва да се разбират като символични периоди, при които един символичен ден е равен на една буквална година. Затова и адвентистите никога не са твърдели, че навсякъде в Библията един пророчески ден е равен на една година. За да бъде приложен този принцип, трябва да има съответни указания.

Първото указание, което ни интересува, е символичният контекст. Има логика, нали? Щом като на дадено място е използвана богата символика (каквато откриваме в апокалиптичните книги) и това ни задължава да приемем, че се казва едно нещо, а трябва да разбираме нещо друго (защото нали това е символиката?), съвсем логично е сметнем, че щом като е посочен времеви период, той също трябва да се приеме като по-различен от буквалното му изразяване.

Но, разбира се, тук трябва да сме внимателни. Все пак говорим за времеви периоди, които се намират в апокалиптичните книги, които от своя страна са изпълнени със символи. Естествено, че много от указанията за време в тези книги ще са в символичен контекст. Затова се интересуваме от символичен контекст, който изисква времевият период да бъде тълкуван символично според принципа “ден-година”.

Ето пример с един времеви период, който не изисква да бъде разглеждан символично:

“Затова в един ден ще дойдат язвите й: мор, печал и глад…” (Откр. 18:8).

Тук гръцкият израз има предвид изненадващността, с която язвите ще се излеят над Вавилон и затова не може да се използва за изчисление, колко дълго те ще продължат, ако и времевият период (ако изобщо може да се нарече времеви период) да се намира в символичен контекст. Така че не всеки символичен контекст е достатъчно основание даден времеви период да се тълкува символично. Той е задължително основание, но не винаги достатъчно. Следователно не всяко използване на времеви период в апокалиптичната литература трябва да се разбира като символичен период. Затова и адвентистите смятат, че даден период трябва да се разбира като символичен, само ако има по-ясни указания за това.

2. Нетипичен начин на изразяване на време.

Щом като символичният контекст е задължително, но не винаги достатъчно условие, за да бъде един времеви период интерпретиран според принципа “ден-година”, тогава има ли някакво съвсем ясно указание, което без съмнение да посочва, че даден период трябва да бъде тълкуван по този начин? Да, има. Това е нетипичният начин на изразяване на време.

Когато Библията посочва времеви периоди, които трябва да се възприемат буквално (в историческите книги или класическите пророчества), тя използва типичния начин, по който някой би се изразил за време. Например когато говори за царуването на Давид в Хеврон, Библията използва следния израз:

“В Хеврон царува над Юда седем години и шест месеца, а в Ерусалим царува над целия Израил и Юда тридесет и три години” (2 Царе 5:5).

Забележете, че не се казва, че цар Давид е царувал в Хеврон 2 700 дни, а седем години и шест месеца – един напълно обичаен израз за означаване на време. Ние също бихме се изразили по този начин. Времето, което Давид царувал в Хеврон, не може да се приеме символично, нали? Той е царувал буквални седем години и шест месеца.

Когато говори за глада в дните на Илия, Исус казва:

“А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя” (Лука 4:25).

Тук очевидно Исус говори за буквален период от време. Той не казва, че в дните на пророк Илия небето е било затворено за “време, времена и половин време” или за “хиляда двеста и шейсет дни”, а използва обичайния израз за означаване на време – три години и шест месеца. И ние бихме се изразили така.

За същото това време говори и друг библейски автор и той също използва обичайния израз за означаване на този период:

“Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца” (Яков 5:17).

Както виждаме, когато Библията посочва времеви периоди, които трябва да се тълкуват буквално, те биват изразени по начина, по който хората обикновено представят един времеви период.

Да разгледаме още примери. Бог предупредил предпотопния свят, че поради нечестието му ще бъде унищожен. Как било представено благодатното време, което оставало на света?

“И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека, в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години” (Бит. 6:3).

Светът имал 120 години да обърне посоката. Напълно обичаен начин на изразяване на време, никаква символичност в израза или контекста. Ставало дума за буквални 120 години.

Ето как било представено на Аврам времето на угнетяването на евреите в Египет:

“Тогава Господ каза на Аврам: Знаейки знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години” (Бит. 15:13).

Евреите щели да бъдат роби в Египет 400 години. Времеви период, който е изразен по съвсем обичаен начин и нищо в него не подсказва, че трябва да търсим някаква символика. Престоят на евреите в Египет наистина бил 400 буквални години.

Същото откриваме и във връзка с времето, за което евреите щели да бъдат пленници във Вавилон:

“И цялата тая земя ще бъде пуста и за учудване; и тия народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години” (Ерем. 25:11).

Отново съвсем типичен начин за изразяване на един времеви период. Няма как той да бъде разтълкуван символично. Евреите били пленници във Вавилон 70 буквални години.

Можем да посочим още много примери, доказващи, че когато става дума за период от време, който трябва да се приема буквално, той бива означаван с израз, който хората обикновено използват. Когато обаче стигнем до времеви периоди, които не трябва да се приемат буквално, откриваме, че те биват изразени по нетипичен за човешкия израз начин.

Ето времевите периоди в апокалиптичните книги, които са изразени по нетипичен начин:

“Време, времена и половин време” (Дан. 7:25; 12:7; Откр. 12:14) – период, който в книгата Откровение е представен още и като “хиляда двеста и шестдесет дни” (Откр. 12:6; 11:3) и “четиридесет и два месеца” (Откр. 13:5; 11:2).

“Две хиляди и триста денонощия” (Дан. 8:14).

“Седемдесет седмици” (Дан. 9:24).

“Хиляда двеста и деветдесет дни” (Дан. 12:11).

“Хиляда триста и тридесет и пет дни” (Дан. 12:12).

Както виждаме, никой от горните изрази не е обичаен начин за изразяване на време – нито в дните на Даниил и Йоан, нито в наши дни. Когато имаме подобен израз в силно символичен контекст, вече имаме указание, че той трябва да се приложи като пророческо време, а не като буквално – според принципа “ден-година”. Логично, нали? Нетипичен израз за време – следователно не го приемай типично (буквално).

За да видим още по-ясно разликата между времеви период, който трябва да се тълкува буквално, и такъв, който трябва да се тълкува символично според принципа “ден-година”, нека да разгледаме един от най-известните периоди в книгата Откровение – Милениума. Ето какво се казва за него:

“Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години и като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време. И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях, бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелстването си за Исус и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христос хиляда години. Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. Блажен и свет оня, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христос и ще царуват с Него хиляда години. И когато се свършат хилядата години, сатана ще бъде пуснат от тъмницата си” (Откр. 20:2-7).

Във всеки от стиховете на този пасаж се споменава по веднъж израза “хиляда години” (от където идва и латинската дума “милениум”). Тук се описва, какво ще се случи преди, по време на и след приключването на един период от хиляда години. Точно така, съвсем кръгло число – точно хиляда години. И сега, на вас как ви звучи този израз – като някакъв необичаен начин за означаване на време или като обичаен? Странно ли е, ако кажеш за деден времеви период, че е хиляда години? Ами не, няма нищо странно и необичайно в него. Както виждаме, този израз се намира в символичен контекст, но самият израз е обичаен в обозначаването на времето и следователно ни задължава да го тълкуваме буквално. Точно поради това адвентистите от седмия ден считат, че Милениумът трябва да се приеме като буквален период от време. Всичко, което ни е нужно, е да установим в изследването (освен символичния контекст), дали даден времеви период е изразен обичайно или не. При Миленимума категорично имаме обичаен израз за време. Следователно това е буквален период от 1 000 години.

3. Означение на време.

Когато казваме, че принципът “ден-година” представлява “един пророчески ден е равен на една буквална година”, това определение не трябва да се приема твърде тясно по отношение на използваната дума за “ден”. Според някои критики щом като адвентистите твърдят, че става дума за един ден (най-използваната дума на еврейски за “ден” е “йом”), би следвало този принцип да се прилага само там, където се среща еврейската дума “йом” и следователно, щом тя не се среща, значи не трябва да се прилага. Адвентистите никога не са твърдели, че думата “йом” е указанието за прилагане на принципа “ден-година”. Адвентистите никога не са вярвали, че само една дума може да даде указания, дали даден период трябва да се възприема като символичен! Както вече посочихме, други условия в текста изискват даден период да се прилага като символичен. Няма значение каква е използваната дума или израз. Щом означава времеви период, който е в силен символичен контекст и най-вече – който е изразен по нетипичен начин, това е указание, че периодът трябва да се възприеме като символичен.

Например времевият период от Дан. 7:25 е означен с арамейската дума “иддан”, която най-точно се превежда като “време” – “време, времена и половин време”, т.е. три времена и половина. Както се вижда, тук не се използва еврейската дума “йом” и все пак силно символичният контекст и най-вече нетипичността в изразяването му изисква периодът да се тълкува като символичен. Точно така го възприемат и адвентистите. В Откр. 12:14 се прилага гръцкият еквивалент на този израз “кайрос”, визирайки същия период от историята. И въпреки че това не е обичайната гръцка дума за ден “хемера” (еквивалента на “йом”), отново обозначава символичен период (виж Откр. 12:6). Така че, когато определяме един период като символичен в апокалиптичната литература, ние не търсим определена дума, а контекст, който изисква времевият период да бъде приет като символичен.

По същия начин стоят нещата и с 2 300-те денонощия (“вечери и утрини”, евр. “ереб-бокер”) в Дан. 8:14. Този период се появява в силно символичен контекст, използващ езика на Деня на умилостивението от Левит 16 гл., и освен това е изразен по нетипичен начин, което изисква той да бъде тълкуван като символичен период.

Така че това, което според адвентистите налага даден период да се интерпретира като символичен, е дума или израз за времеви период, силен символичен контекст, който изисква времевият период в него да се възприеме като символичен и нетипичен начин на означаване на време.

Принципът “ден-година” и какво той представлява е илюстриран най-ясно в два текста от Свещеното писание:

“И като навършиш тия, тогава легни на дясната си страна и носи беззаконието на Юдовия дом четиридесет дни; по един ден ти определих за всяка година” (Езек. 4:6).

“Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете какво значи Аз да съм неблагоразположен” (Числа 14:34).

Макар и сами по себе си тези текстове да не доказват необходимостта от прилагането на принципа “ден-година” в определени случаи, те го илюстрират най-добре. Затова и с оглед краткост и удобство, когато се разглежда този принцип, тези текстове биват посочвани като най-лесен начин за изясняването му.

4. Недостатъци на буквалното тълкуване на пророческите периоди.

Най-популярното днес разбиране в християнските среди за посочените по-горе времеви периоди в апокалиптичните книги е, че те са буквални периоди от време. С други думи, там, където в книгите Даниил и Откровение се говори за “време, времена и половин време” (Дан. 7:25; 12:7; Откр. 12:14), “хиляда двеста и шестдесет дни” (Откр. 12:6; 11:3) и “четиридесет и два месеца” (Откр. 13:5; 11:2), се имат предвид буквални три години и половина, а когато в Дан. 8:14 се говори за “две хиляди и триста денонощия” се имат предвид буквални шест години и три месеца.

Въпреки че това е сравнително нова идея за протестантските среди, днес ние знаем от къде идва тази интерпретация на посочените периоди – това са йезуитските футуризъм и претеризъм, които са били внедрени в християнството, за да контрират протестантската реформация от XVI век (за повече информация по въпроса за футуризма прочетете статията Кой е Антихристът от Откровението? Част III). Въпросът е, защо тези, които се считат наследници на реформаторите, тотално игнорират начина, по който предците им са разглеждали пророчествата и са възприели методите, които са били целенасочено създадени от техните врагове, за да спрат делото им? Евангелските среди имат за какво да се замислят.

Буквалното тълкуване на апокалиптичните пророчески периоди има и друг недостатък. Тъй като в лицето на Малкия рог и Антихриста тези периоди описват врага на Бога и църквата Му в неговия апогей и разкриват същността му, това тълкуване игнорира начина, по който нещата се случват във времето. Буквални 1260 дни (или 3 ½ години), в които Антихристът ще изяви силата си, са напълно недостатъчни, за да може същността на сатанинската измама да бъде разкрита. Имаме един хилядолетен бунт срещу Бога, в който Неговият характер и справедливост биват поставени под въпрос, но когато обаче стигнем до шедьовъра на сатанинските измами, решаваме, че 3 ½ години ще са достатъчно време за една обективна преценка. Това звучи крайно несериозно! По този начин, чрез буквалното тълкуване на апокалиптичните времеви периоди, футуристи и претеристи обвиняват Бога в несправедливост. Това твърдение ви се струва крайно? Обърнете внимание какъв период от време обхваща разкриването на Божията благодат, характер и план за човечеството. В Библията се описват стотици и хиляди години, в които истината за Бога става все по-ясна и разбираема. И съвсем логично – грехът помрачава разбиранията и са нужни много години на Божествени откровения и действия, за да се разбере същността на Бога и да отпадне всяко съмнение към Него. Когато обаче стигнем до най-силните сатанински фигури – Малкия рог и Антихриста – на тях Господ позволява да действат само няколко години (ако приемем, че посочените периоди са буквални). Тогава с основание някой би попитал: Защо има такава неравнопоставеност? Защо когато става дума за Него, Бог отделя столетия и хилядолетия, за да бъде разбран, а когато става дума за врага Му, позволява толкова малко време на злото да изяви своята истинска същност? Справедливостта изисква да се даде достатъчно време на злото да покаже истинското си лице, за да може Вселената да се убеди, че това явление е не просто зло в някои свои проявления, а че цялата му природа е зла и ще доведе до унищожение на Универса, ако не бъде премахнато. Всичко това изисква време. Три години и половина е нищожно кратък период.

И тук отново изпъква предимството на историческия метод в тълкуването на апокалиптичните пророчества. Кое разкрива по-добре същността на сатанинското управление – действието на един безбожник за 3 ½ години или действието на една сатанинска система в продължение на 1260 буквални години? Кое дава достатъчно материал да се направи безпристрастно заключение и времето да издаде своята справедлива присъда? Нищо чудно, че претеристи и особено футуристи са толкова енергични в представяне на тълкуванията си, защото така отклоняват вниманието от това, което папството е направило през вековете. А то е толкова много и толкова красноречиво! И причината за красноречивостта му е ясна – защото обхваща дълъг период от време. Три години и половина са крайно недостатъчни, за да се яви цялата същност на едно явление, което има ключова роля не само за живота на една планета, но и за цялата Вселена. Така че претеристите и футуристите винаги трябва да имат предивид факта, че чрез тълкуванията си на апокалиптичните времеви периоди на практика обвиняват Бога в несправедливост.

Буквалното тълкуване на апокалиптичните периоди от време има твърде сериозни недостатъци, които не могат да бъдат игнорирани.

Адвентистите от седмия ден вярват, че когато даден времеви период в апокалиптичните книги се намира в символичен контекст и е изразен по нетипичен начин, той трябва да се тълкува символично според принципа “ден-година”. Буквалното тълкуване на един такъв период има твърде сериозни недостатъци.

Прочетете и статията Приципът “ден-година” – II, където разглеждаме някои допълнителни основания, които изискват прилагането на този принцип.

3
Оставете коментар
Моля, имайте предвид, че ще бъдат публикувани само коментари написани на кирилица! Поради защитата на сайта от спам коментарите се публикуват с известно закъснение. Благодарим ви за разбирането!
Всички полета са задължителни. За повече информация относно правенето на коментари прочетете Условия за ползване.

2 Comment threads
1 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
2 Comment authors
защотко

Благодаря ,благодаря молбата ми е изпълнена… :)))

(защотко казва:
09.06.2010 в 18:46

А може ли някаква статия да бъде написана от автора в този сайт относно претеризма ,много се говори и за него …че ще е опасно учение особено атакуващо изследователния съд така е…,(антиох епифан IVи тнт ) то това са двата меча на „антихриста“ футиризъм за едни претеризъм за други и смеска …Въпреки че има статия(и) за Изследователния съд и се разглежда историческия подход ако е възможно все пак нещо за претеризма,как се появил ..история ,слабост при него заблуждения ,оборването му…

Apostol

Здр., г-н Димов, Отново продължавате да манипулирате с някакъв принцип, който уж го има в Библията! Сега нека се обърнем към основните стълбове за този принцип в Чис. 14:34 и Ез. 4:6. Определени факти се виждат, когато тези стихове са прочетени в контекста в който са казани: “А вашите трупове ще паднат в тая пустиня.И децата ви ще скитат по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята. Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще… Още »

Apostol

техническа грешка – 3090 е 390.